Ще прочета 15-а глава от Марка.

Създадени са Земята и човекът и на човека е даден живот, за да живее и да бъде щастлив, но на Земята се случва това, за което Земята не е създадена и за което човек не е направен. Страданието и мъчението, това са вметнати неща в живота. Те са неестествени неща в живота. Както и да се проповядва, те са едно изключение. В дадения случай нас ни интересува това, което хората мислят. По какви причини идват страданията? Кое е естеството на самите страдания и могат ли да се избегнат? Всякога се дават два отговора, които са верни. Единият отговор е: те са неизбежни. Другият отговор е, че може и без тях. Защото в ада без мъчения не може, а в Небето няма никакви мъчения и страдания. Ако [те са] необходимост, трябва да ги има и на Небето. В ада без мъчение и без страдание не може, а пък на Небето може без мъчение и без страдание. Аз мога да ви дам едно определение, за да си съставите донякъде една ясна мисъл – една форма за разрешение. Някой може да каже: „Някога човек е грешил и затова страда.“ Да оставим този въпрос, че някога е грешил. Ако вие сте добре облечени, с хубави дрехи и искате през някой дъждовен ден да посетите някой ваш далечен приятел и ако тръгнете, няма ли да се окаляте с вашите дрехи? Като повали дъжд, ще се измокрите, ще се изцапате. Но може ли без това оцапване? Ако се качиш на някое такси или аероплан, няма да се оцапаш. Когато нямаш такси или аероплан, ще се оцапаш. Питат: „Защо си се оцапал?“ Защото нямам такси, няма аероплан. Ако ви обясня това, вие ще кажете: „Знаем го вече.“ Всички го знаете. Всякога, когато един цигулар изсвири някоя песен, вие може да кажете: „Разбираме тази песен.“ Разбирате песента, но не можете да я изсвирите. Когато някой пее, вие давате една преценка, но не можете да пеете както този певец.

Защо човек се цапа? Защото няма такси, няма сърце, няма добро сърце, няма ум. Другото възражение е: Може ли човек без ум и без сърце? Тук трябва да се даде друго едно обяснение: имам едно сърце, взето назаем, и един ум, взет назаем. Сега в Европа, на Запад, има една мода, не зная дали още съществува. В XIX век съществуваше, а дали още съществува, в XX век, вие ще проверите. Ти си поканен на голямо увеселение, на бал. Трябва да се явиш на бал в особени дрехи. Тези дрехи струват скъпо. Такива дрехи ще вземеш под наем за една вечер, ще платиш 1000 лева български и който те види, ще каже: „Потръгнало му е.“ И след бала пак ще си носиш своите стари дрехи. Това донякъде обяснява нещата, но пак една страна остава необяснена.

Учените хора казват другояче: „Грубата енергия трябва да се впрегне в работа.“ Всяка енергия, която не е употребена за работа, тя е груба. Тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа. При страданието имаме такава една енергия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на условията. Тази енергия трябва да се превърне в една вътрешна хармония. Докато се тури тази енергия на работа, човек страда. Причината на страданието е много проста. Защо страдате? Защото не слушате. Който не слуша, всякога може да пострада. Някъде по пътищата има надпис как да се пътува. Източните народи викат „варда“. Ако не слушаш и си разсеян, ще те прегази автомобилът, трамваят, файтонът. И всичките ни страдания не са нищо друго освен прегазване от някой файтон, такси или кон. Все някой те е прегазил. Това са страданията. Аз не знам дали сам човек може да пострада. Или някой път можеш да се посечеш сам от нож, ако не внимаваш. Ще ти кажат: „Така не се реже!“ Ти ще кажеш: „Вярно е, че така не се реже, но се порязах.“ И от всичко това човек добива една опитност. А това, което можеш да извлечеш от нея, е поуката.

Човек може да страда само веднъж, а другото е изпитание. Някои го наричат страдание, но то е изпитание. Както когато представят една пиеса. Някоя хубава пиеса се дава само веднъж, а другото са репетиции. Христа няма да Го разпънат още веднъж. Веднъж страда Той. Втори път Той няма да дойде да Го разпънат. Докато Христос имаше изпитания, учениците бяха при Него, но като дойдоха страданията, те Го напуснаха. И после Христос пак ги събра. Та, разбирайте нещата и не смесвайте понятията. Страдание има само веднъж, втори път няма да дойде. И като го мине човек веднъж, втори път няма да се повтори. И ако видите, че някой човек минава през страдания, то е в реда на нещата. Ако Христос пострада, и ти ще пострадаш веднъж. Ако Той е бил съден при Пилата, всеки ще бъде съден така. Никой не може да ви помогне. Господ също ще ви остави. И Христос казва: „Господи, Господи, защо си Ме оставил?“ Представете си, че някой е турен на кръста и минават хора и се подиграват. Това е върхът на страданието. Казват му: „Слез, царю, за да повярваме!“ Това е върхът на жестокостта. При условията, при които беше, Христос не можеше да слезе. Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Значи оставил Го е в ръцете на хората, които разполагат с Него така, както те искат, а не както Той иска. Нима беше желателно за Христа да Му турят венец? Можете ли да си представите какво е мислил Христос в това време?

Това е най-голямата драма, най-голямата трагедия, през която може да се мине. И през тази драма всички минават в един малък размер. Майката, която изгуби детето си, за което тя е треперела и плаче, че не може да го върне, това не е ли трагедия? Също така жената, когато изгуби мъжа си; мома, която изгуби възлюбления си, когато той я напусне, по-голяма трагедия от това не може да има. Напусне я той и се изгуби някъде. Христос разчиташе най-първо на хората и видя, че на тях не може да разчита. Най-после разчиташе на едно верую в Себе Си. Дойде време, че и това верую не можеше да Му помогне. Привидно можеше така, и виждаме впоследствие, че в ума и в душата на Христа остана една мисъл. Той имаше една опитност и вярваше в следното: Невъзможно е това, Великото в света, Което е създало всичко, То [да] се изменя. Повидимому като че ли всичко се е изменило. Бог може всичко да направи, а пък сега повидимому като че ли Бог не може да даде една малка помощ. Христос казваше: „Не може да бъде това.“ И историята после ни показа, че онова, което Христос е мислил, всъщност е право. Това, което се случва, ни най-малко не показва, че нещата са лоши. В Бога няма промени. И когато някой път Бог забавя да даде помощ, то е за да се изпита вярата, можем ли докрай да устоим. Сега може би някой път вие ще кажете: „Защо е така?“ За да се изпита вярата ти докрай. „Ама защо трябва да се изпита“ – ще кажете вие. Този въпрос може да го зададете всякога. Например: защо трябва да ям? Веднъж си ял, защо трябва да ядеш? Също така е и с дишането. Като поемеш веднъж въздух, защо трябва да дишаш? За Бога се казва, че Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност. Господ при една вдишка и издишка създава цяла вселена, а ние трябва милиони пъти да вдишаме и издишаме, за да създадем нещо.

Защо страдаме? Ще ви дам друго едно обяснение. Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища. Щом искате да имате едно хубаво жилище, непременно трябва да страдате, за да се съгради това жилище. А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на работниците. Въздишаш – плащаш, докато се съгради къщата и се измаже. И най-после ще въздъхнеш и ще кажеш: „Много хубава е тази къща, но главата ми побеля!“

В това има един вътрешен смисъл. Ще кажеш: „Заслужава си да страдам, но да имам нещо реално, в което да вляза да живея.“ И след това ще дойдат радостите. Друго разрешение на въпроса не може да се даде. Това е разумното разрешение на въпроса: страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище. И колкото са по-големи страданията, толкова по-голяма къща се гради. Ако ви са малки страданията, малка е къщата. Големи ли са страданията, голяма е къщата. Големи въздишки ли имате – много плащате на работниците. Това е хубавото. Страданието е едновременно състояние, от което човек трябва да се освободи колкото се може по-скоро. Целият живот на човека да не е впрегнат само в страдания. Трябва само една част от живота да вземе страданието. На Земята едновременно ще живееш живота, който живеят в ада, [и ще живееш живота, който живеят на Небето. Когато страдаш, ти си в ада,] а когато се радваш, ти си на Небето. В Небето има радост, а в ада има страдания.

Другото положение е: Всеки един човек е в състояние да премахне своите страдания. Майката казва: „Не искам да умират децата.“ Тогава не ставай майка. На възлюблената, която се е влюбила, казвам: Тогава не се влюбвай. На ученика, когото трябва да скъсат и който не иска да страда, казвам: Тогава не ставай ученик. Щом си ученик, ще те късат. Професорът [не] иска да го уволнят – щом той не иска да страда, казвам му: Тогава не ставай професор. Някой казва: „Аз страдам.“ Казвам му: Не се раждай, не идвай на Земята. Докарал ли те е тук с девет бъклици някой? Ти сам си дошъл и после току пъшкаш, че страдаш.

Това е половината на разрешението. У вас има едно желание да станете господари. Искам да ви покажа един начин как може да станете господари. Вие страдате, понеже искате да станете господари и не може да станете. Там е всичкото страдание. Човек винаги страда за това, което не може да постигне и винаги страда за това, което изгуби. Или че не е постигнал нещо, или че е изгубил нещо. Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията. Сега, човек трябва да придобие това качество. Кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада, да заповядва на всички нисши духове, та като го видят, да станат на крака. Щом не си господар, те ще ти заповядват, който от тях дойде, ще ти заповядва. А пък знаеш ли какво значи да си в ада? В ада ще бъдеш слуга. Когато някой ми говори за братство, аз подразбирам Небето, рая; когато някой ми говори за братя и сестри, за майки и бащи, аз разбирам Небето, разбирам онзи съвършен свят. А пък когато ми говорят за страдания, за слуги, за роби, аз разбирам ада. Там няма майки и бащи, братя и сестри, ти си слуга. На друго място си даден. Слугата не остава вечно слуга. Това вътрешно трябва да схванеш. Две течения има в живота. Когато попаднеш в едното, това е робуването. Ще знаеш, че ти не си господар и трябва да се стремиш да станеш господар. Не да заповядваш на брата си. В Небето ще се учиш на закона на Любовта. Там ще слугуваш доброволно, от любов. А пък в ада ще слугуваш – искаш-не искаш, ще слугуваш, насила ще слугуваш. В Небето ще бъдеш господар, ти сам си господар на себе си, а в ада ще бъдеш слуга и други ще ти бъдат господари. Вие казвате: „Дотегнаха ми тези господари.“ Вие в религиозното общество минавате през една фаза: Вие сте вече навлезли в една област, където усещате едно ограничение, че работите не вървят така, както вие искате. И всеки иска да стане господар. Всеки иска да господарува. Но не знаете къде да господарувате. За да господаруваш, трябва да имаш сила. Не само да кажеш с думи, но като го хванеш, да го стиснеш с ръката си и ще кажеш: „Каквото ти казвам, ще го изпълниш!“ Че „има Господ“, че „имаш ли срам“, че „имаш ли човещина“, тези думи са празни работи за него. Ще го стиснеш [така], че вода и огън да излезе. Това е качество на господаря. Всеки е господар, който, като стисне камък, отдолу да изтече вода, а отгоре да излезе огън. А когато някой стисне камъка и отгоре излезе дим, а отдолу кал, той е слуга. И като не можеш да разрешиш въпроса, ще почнеш да се сърдиш на Бога защо е направил така света.

Има едно предание: Когато Бог е създал човека, очите на Господа всякога го гледали и човек се усещал стеснен и казал: „Стига вече това гледане, човек малко трябва да е свободен.“ И Господ почувствувал това нещо и се отстранил от човека – каквото прави човек, Господ да не го гледа. И когато Бог се ограничил, тогава се вмъкнало страданието и човек си казал: „Сега ще направя това, което душата ми иска, свободен ще бъда.“ И в тази свобода, която почувствувал, се е вмъкнало сегашното страдание.

Има един начин, по който може да се избегне страданието. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня. Като ви го кажа, вие още по-добре ще го узнаете. Сега може само да си предполагате кое е то. Ти казваш: „Страдам.“ Казвам: Лесна работа е. Ти казваш: „Как лесна? Нямам пари.“ Тази работа не се отнася за пари. Ти казваш: „Здраве нямам.“ Не е в здравето. Ти казваш: „Ако аз имах един богат баща, щяха да се оправях работите ми.“ Това са предположения. Ти страдаш и се оплакваш на Господа: „Господи, не виждаш ли тази работа?“ Господ казва: „Искаш ли Аз да взема участие в твоя живот, в твоята работа?“ Пусни Господа да вземе участие в твоя живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.“ Тогава ще се оправят работите. Тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението. Тогава няма страдания и ние сме вече в Небето. Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме горчивината на ада. Всеки е опитал тази горчивина. Горчивината е отвън, а сладчината е вътре. Стремете се, когато Бог дойде във вас, да имате инициативата да работите. Като ви гледам лицата, по някой път вие приличате на опърпани кокошки. По-рано бяхте другояче, а сега сте опърпани. По-рано много хубаво мислехте, а сега почнахте да се колебаете. Трябва да дойде колебанието. За мене това е много естествено. Ще дойде едно разколебаване. Нещата няма да станат както вие искате, по земному няма да станат. Аз не съм срещнал нито един човек, който е вървял по земния път и в края на краищата да не му се случи точно това, което не желае.

Любовта е реалното и когато влезе в човека Любовта, той е силен. Когато влезе Божествената светлина в човека, той е силен. Когато проникне Божествената истина в него, той е силен. Трябва да се откажем от себе си. Христос казва: „Трябва да се откажете от света.“ А пък за Бога се казва: „Бог толкова възлюби света...“ Това, от което трябва да се откажем, да не го обичаме, този свят именно Бог го възлюби. Как ще обясните това? Докато не разбираш нещата, трябва да се откажеш от тях. Когато си слаб, ще се откажеш и от кокошката, и от къщата, и от живота. Ти казваш: „Няма да се откажа.“ Ще се откажеш, ще ти го вземат. Като ти го вземат, ти се отказваш. А пък като станеш силен, тогава няма какво да се отказваш. Силният човек от нищо не се отказва, а пък слабият човек от всичко се отказва. Силният човек е вече господар на страданията. Слабият човек не може да се откаже от страданието.

В себе си трябва да се примирите, за да се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви. Вие казвате: „Да видим.“ Какво казва Христос на Своите последователи? „Ако някой не се отрече от баща си и майка си, от жена си, от децата си и не възненавиди своя живот и повдигне кръста си, той не може да бъде Мой ученик.“ Вие искате да дойде Христос и вие да бъдете на първо място. Като дойде Христос, ще вдигнете кръста Си и ще тръгнете след Него. Правилно е вашето схващане. Много правилно мислите, но това ваше правилно схващане не го туряте на място. Като дойде Христос, вие трябва да влезете вътре и да му дадете място да ви покаже как е разрешил въпроса. Той ще ви покаже Пътя.

Има една страна в живота на Христа, в която вие не сте надникнали. Това, което е писано в Евангелието, това е едната страна, но има една друга страна, една красива страна, в която трябва да надникнете. Но не можете да надникнете, ако не турите нещата на тяхното място. Не е въпрос само за отказване. Човек може да се откаже само един път. Апостол Петър се отказа три пъти и какво постигна? Апостол Петър каза: „Този човек е силен, всичко може да направи.“ Практичен човек беше апостол Петър. А после си каза, когато хванаха Христа: „Заблуждавал съм се. Толкова време съм вървял по един погрешен път. Хората си направиха къщи и деца имат, а ние тръгнахме да гоним забутани работи.“ И казва на юдеите: „Не го познавам този човек.“ Като пропя петелът 3 пъти, на апостол Петър се откри една вътрешна истина. И казва се в Евангелието, че излязъл вън и плакал горчиво. Къде отвън? При Бога отиде той. И си каза: „Учителю, колко малко съм Те познавал! Колко малко любов съм имал към Тебе! Аз мислех, че съм Те разбирал, но много малко съм Те разбирал!“ Но не се обезсърчи съвсем и си каза: „Тази работа ще я оправя.“

Плаченето в природата какво е? Няма по-мощна сила у човека от плача. Това е мощното, това е великото. Когато ти плачеш, ти можеш да искаш. Това е мощната сила, която разтопява нещата. Водата всичко разтопява и освобождава. Плачът има една друга, духовна страна. Не да плачеш за материални работи. Трябва да плачеш за духовното, че плачът ти да се обърне после в радост. Ти, като посееш едно семе, ще плачеш отгоре му, ще го поливаш, и като израсне то и събереш плодовете му, ще се радваш. Плакал си много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи. И ако не беше ти плакал, не щеше да има плод. Колкото повече плачеш, толкова по-добре.

Сега аз ви казвам за онзи вътрешен, мистичен смисъл на плача. Няма какво да човъркаш раните си. И аз не искам да ви човъркам раната, но да я завържа. Ще я превържа и ще стои така, докато заздравее раната. Вие сте богати, не може да се оплаче някой от вас, че не сте богати. Богати в страданията. И сега не знаете в какво да употребите вашето богатство. Това е едно богатство, върху което тепърва трябва да работите. Ти си неразположен спрямо някого, не го обичаш. Причинява ти страдание. И ти му причиняваш страдание, и той ти причинява страдание. Не знаете как да се оправят работите. Природата е научила човека как да присажда. В човека има два живота: земен и небесен. Тези два живота трябва да имат един и същи център, една и съща основа. Тези два живота са като два клона, които трябва да зараснат на едно място. На една дивачка може да се присади едно питомно калемче и тогава ще имате най-хубавите плодове. Сега ще присадите вашите страдания – ако ви кажа: „Пуснете Христа във вас.“ Вие някой път имате голяма кореспонденция с Него, но нямате придобивка. Като дойде Христос, тогава вече ще имате една опитност. Това ще бъде вече не една кореспонденция. Това ще е реален живот. Това ще е освобождение. Когато един цар посети затвора, тогава трябва да сте уверени, че той дава разпореждане да бъдат пуснати затворниците. Когато погледне затворниците и се върне, подписва да се пуснат всички, които е погледнал. И като дойде Христос, ще направи това и ще престанат страданията и мъченията. Но докато имате само кореспонденция, все ще се изгуби някое писмо. Вие живеете в един свят, гдето преглеждат писмата да не би да се готви заговор. Христос казва: „Аз пак ще ви видя и тогава радостта ви никой не може да отнеме.“ Това иде сега. Иде радост, която никой няма да бъде в състояние да ви отнеме, както досега са ви я отнемали. Да попеем сега малко.

„Махар Бену Аба“

Новото е Небето, а старото е адът. Новата година носи доста скръб. Носи радост, носи и скръб. Гледайте да носите един весел дух, а не песимистичен. Има една фаза в живота на човека, когато той издребнява и си изгубва вътрешното равновесие. Както човек е създаден, той няма равновесие. А пък малка причина се изисква, за да загуби равновесието си. Трябва да прави грамадни усилия, за да го запази. Като на кокили ходи. При малка грешка може да падне и да си счупи ръка или крак. Няма какво да се осъждаме – животът на Земята не е устойчив. Ние тепърва изучаваме живота на равновесието: как да ходим, как да живеем, как да чувствуваме, как да мислим. Всеки от вас има богати условия за развитие.

За да познаеш един човек, трябва да знаеш кой му е основният тон. Вашият живот е преплетен с тона „фа“, а пък тон „фа“ е тон на Сатурн: Всеки един иска да стане господар, но за да стане господар, трябва да има блага, богатство, сила. Това са все материални работи. Трябва да знаете, че целият български народ е построен върху два тона: „ми“ и „фа“. Всичките му хороводни и други песни започват от „ми“ и „фа“. Той не може да се справи с „фа“. „Фа“ е материалният живот. Да се справи с материалния живот, с всичките му трудни страни, не е лесно. Виждаш някой юнак, подозираш го, не му харесваш погледа. Мнозина антрополози казват, че погледът на българина не произвежда хубаво впечатление. Това е, защото при много трудни условия е бивал поставен българинът. Мястото, дето живеят българите, е един друм на интереси, кръстопът. Целият Балкански полуостров е над огън. Българите има да се справят с „фа“. Ще научите музиката, като вземете „фа“ само като едно украшение, като орнамент. После трябва да се занимавате с основния тон на Слънцето. Едва сега новата музика ще бъде слънчева музика и в тази слънчева музика ще има едно правилно преплитане. Тя ще бъде музика на Любовта. Тя ще придобие своя нрав от любовта – не от чувствуванията. И в този смисъл музиката ще е вече сила. Като имаш да даваш на някой човек, ще му кажеш някоя песен и няма да ти иска да му платиш.

Аделина Пати минавала покрай един беден човек, който треперел. Тя се спряла пред него и започнала да пее. Събира се грамадна публика и почват да хвърлят много пари. Сила Божия е това. И друг можеше да пее, но Аделина Пати знаеше какво нещо е пеенето.

Да се говори музикално, знаете ли, че това е сила Божия? В сегашните страдания, които имаме, всеки ден ние изгубваме гласа си. Тепърва ще станете музикални. Тепърва влизаме в един красив свят, свят на една положителна опитност. Аз го наричам свят на Божиите радости, свят на [Божието] веселие. И не само ще видиш, но ще участвуваш в този свят. Апостол Павел казва: „Сегашните страдания са временни и не може да се сравнят с това, което ни очаква и в което ще влезем в бъдеще.“ Това нещо може да го имате всякога. И днес може да го имате. Ние го чакаме само на Небето. И тук може да го имате. Небето е разумният свят. И тук може да го имате. Аз по някой път харесвам някои светски хора, те са дали чудни примери. Чувам за някой човек, че е жесток, груб, не помага, но когато сърцето му е засегнато от любов, тогава той помага. И казва той: „Измених се.“ Махне се любовта, и той пак се събира в себе си. Като се махне топлината от водата, тя замръзва, не тече; дойде топлината, и тя пак тече и полива растенията. Ходи навсякъде. Един евангелист ме пита: „Ти как разбираш Евангелието?“ Аз му казвам: Мъчих се да го разбера и не го разбрах и си казах: „Чакай да го живея сега“ и тогава почнах да го разбирам.

Да имате една сигурност в живота, да не допускате колебание и съмнение във вашите приятелства. Да допуснем, че имате един много добър приятел, който е така изправен, че никога не сте видели една противоречива постъпка от него. И той ви дал едно обещание и остава само една минута до изпълнението му. Работата е сериозна. Вие [почвате] да се съмнявате. Може и последната секунда да наближава, но вие да не се поколебаете. Да не влезе една мисъл, която да ви разколебае. Да не се усъмните ни най-малко в него.

Казано е, че Христос ще дойде на Земята. Чакаш го днес, утре. Все ще го бъде това. Казано е в Писанието: „В който час намислите, Той ще дойде.“ И ако си от умните, като петте девици, ще влезеш, а пък ако не си от умните, ще останеш вън. Всеки ден се отваря вратата на Царството Божие, за да влезе вътре някой. И ако си буден, ще влезеш. А ако не си буден, ще останеш отвън и ще чакаш за втори ден. Ако пропуснеш втория ден, ще чакаш третия ден, четвъртия ден и пр.

Кореспонденцията е една реалност, тя е друго. Кореспонденцията аз наричам, когато Слънцето ти го рисуват. Реалността е, когато изгрее живото Слънце, онова, което дава всички блага. Какво велико нещо е Божието присъствие! Когато говорим за идването на Христа, ние подразбираме един такъв ред на нещата. Всичките хора сега в света навлизат [в този ред], към това се стремят. Като дойде Христос, ще започне едно ново течение. Христос има една красива страна, която трябва да се опита. Другояче, [все] ще ви липсва нещо.

Сега аз правя едно сравнение: Представете си, че в един човек всичко е на място, само едното око е повредено или само единият му пръст е с недъг. У човека не трябва да има никакъв дефект, всичко да е идеално. И когато се изправи всичко, тогава ще дойде Христос. Това може да бъде сега. Това е една вътрешна реалност. Какво нещо е да познаеш Бога? То е много трудно. Ние искаме да Го познаем, но ни липсва нещо. За да не можем да Го познаем, казано е за Бога, че Той е огън пояждащ. Ако си далеч от Него, замръзваш. Ако си много близо до Него, изгаряш. Тогава ще си избереш едно такова място, най-доброто, че да бъдеш за твое благословение. Защото който е много близо до Бога, много трябва да работи. Комуто много се дава, от него се иска – много трябва да се работи. Който много знае и е много силен, трябва да работи много.

Представете си, че един ден ви срещне Христос малко дегизиран и ви попита: „Откъде сте вие?“ И вие ще почнете да цитирате стиховете от Евангелието. Ще Му разправяте за Бога, ще Му разправяте какво нещо е християнството, как Христос едно време е страдал. Той ще ви изслуша, ще види доколко си разбрал Неговите страдания. Ако Го запиташ знае ли нещо за Христа, какво ще отговори Той? Може да не Го познаете – нали Той говореше с онези ученици и те не Го познаха. Той се представи като чужденец и им тълкуваше Писанието и най-после Му казаха: „Ти имаш много разбирания за Христа, я остани с нас.“ После те Го познаха, но Той изчезна.

Това изчезване всякога става. Това е една загуба. Кога става тази загуба? Когато човек изгуби любовта си. В него остава само преживяването, но реалността изчезва, остава само възпоминанието. И чакаме тогава следващия момент. Но реалността трябва да остане при нас. А сега виждаме, че нищо не остава. Слънцето отива и си заминава. Светлината идва и си заминава. Трябва ви една много разумна работа. Постоянно човек трябва да мени методите, които употребява. Кажеш една дума някой път, ставаш строг и казваш: „Трябва да го направиш това.“ Или казваш меко: „Трябва да го направиш.“ Но допуснете, че някой има да ви дава нещо. Защо да не му кажеш: „Имаш ли нужда от още пари? Мога да ти дам още 1000 лева.“ Това може ли да го направиш? Това са много големи изключения. Този, от когото имаш да вземаш, да му кажеш така.

Този, когото обичате, има ли да плаща нещо? И кой трябва да плати? А когато не обичате някого, но има също да дава, кой трябва да плати? На кого не трябва да плащате? На този, който ви обича. Когото обичаш, ти ще му дадеш повече. Като дойде светът на Любовта, там всички вие ще бъдете щедри, ще има широко даване. Аз не разбирам само на физическото поле. Даването, това е една обмяна. Бог е направил света такъв, за да се опознаете един друг. Бог гледа това, което правите. Бог изпитва доколко сме готови да изпълним Неговата Воля. Бог изпитва догде сме достигнали в реализирането на Неговата Воля. Понеже сте на края на годината, ще излезете от ада вече. Довечера искам да влезем в Небето. Ще вземем билет за Небето. Който имате вземане-даване, не е важно за Небето. Тръгвайте! Довечера ще поканим да присъствуват и гости от Невидимия свят.

Три неща човек трябва да спазва: Да не се поколебае в своята любов, да не се разклати в своята вяра и да не изгуби своята надежда. Любовта не седи в чувствата, а щом се намерите пред лицето на Този, Който ви люби, у вас се заражда желание да вършите нещо. Щом нямате любов, у вас няма такъв импулс, нямате инициатива. Щом дойде любовта, и инициативата идва. Аз съм правил наблюдения. Като дойде любовта, човек запалва огън, точи, меси. Казвам: Любовта тук е дошла. Всички са весели. Като дойде любовта, всички ще бъдете със запретнати ръкави. Ще бъдете хубаво облечени, весели и ще съблечете старите дрехи. Че сте гол, това е една стара дреха. Че не ви върви, това е един стар костюм. Че не ви разбират, това е трети скъсан костюм. Че сте малко сиромаси, това е четвърти, още по-стар костюм. Това са все стари костюми. Ще обличате новите костюми, при които ще ви върви. Всяко нещо, което е привнесено от Любовта, вземете го. То е благословено. Когато ви дадат хляб или друго, яжте и благославяйте Бога. За всички здрави хора всякога има какво да ядат. Онези, които не трябва да ядат, са болни. Оставени са на диета. Който няма какво да яде, той е поставен на диета. Щом дойде Любовта, не може да бъде да си гладен. Няма изключение. Щом Божията Любов почне да действува, няма противоречия. Преди да е дошла Любовта, има известни противоречия.

Това е за новата година. Тя ще бъде малко весела. Влиза един българин в един американски ресторант. Показват му листа с менюто. Едно меню, 10 долара. Той си прехапва устните. Питат го: „От кое искате?“ Той казва: „Чакайте.“ И най-после намерил нещо за един долар. Много хубави са всички яденета, но струват много долари и трябва да се плаща. Това е годината 1934. Тя е един богат ресторант. Менютата струват по 10 долара. Най-евтиното ще намерите за един долар. Характеризирам ви новата 1934 година.

Трябва да бъдете весели, за да се възвърне здравето ви. Смейте се. И когато сте сами, пак се смейте, за да се лекувате. Смехът действува здравословно. Весело гледайте на нещата и като останете сами, посмейте се хубаво. Смехът в известно отношение е почивателно състояние. Смехът е външна граница на радостта. Ако не се смеете, ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели.

Трябва да влезем в един свят, дето всички са сигурни, а не само ти. Тогава няма да има страдания. Всичко имаш – дрехи, шапки, пари в банката, но топлина нямаш. Всичко имаш, но живота го нямаш. Страданията и радостта си имат граници. Ако минеш границите на скръбта, ще влезеш в радостта. Ако минеш границата на радостта, ще влезеш в скръбта. Питаш: „Защо страдам?“ Защото си минал границата на радостта. Питаш: „Защо се радвам?“ Защото си минал границата на скръбта. „Какво трябва да се прави при скръбта?“ Чакай, докато радостта дойде при скръбта. Ти не чакаш да дойде радостта, да поздравиш сестра си.

Да познаваш Бога по светлината и по топлината Му, това е щастието. Когато Любовта, Мъдростта и Истината ти направят визита, ти имаш пълната радост. Или когато животът, светлината и свободата те посетят, тогава имаш пълната радост.

В годината 1934, 1 е бащата, 4 е големият баща – дядото, 9 и 3 са братът и сестрата.

Когато махнем големите страдания и влезем в хубавата къща, ще кажем: „Много хубаво стана, че страдах. Другояче, нямаше да имам тази хубава къща.“ Ако човек върви по пътя, който му е определен, той ще бъде доволен. Човек да мисли и да работи. Той се намира в един свят с грандиозни неща. Той трябва да работи, а пък той седи. Той да работи Божията работа. Навсякъде и всякога той може да работи Божията работа.

Животът е много хубаво училище.

„Отче наш“

15-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 31.XII.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.