„Добрата молитва“

Ще прочета 11-а глава от Лука.

„Духът Божи“

В прочетената глава има няколко положения, като символи. Садукей и фарисей, това е външната страна. Садукеите и фарисеите по някой път са вътре в самия човек. Може мнозина да имате тази опитност, ако сте наблюдавали себе си. Човек по някой път много снизходително гледа на себе си. Не е лошо човек да бъде снизходителен, но трябва да бъде и справедлив. Не е въпрос да се самоосъжда, но колкото и да е учен човек, по някой път, като пише, ще направи някоя погрешка. Някоя запетайка ще тури не на място. Ако пишете на английски, все ще направите погрешка. Най-видните англичани имат речник. Дойде до една дума, не знае как се пише, обърне речника, погледне и пак пише. А често духовните хора пишат много писма, без да проверяват думите в речника.

Сега, тези, духовните хора, с които Христос се разговаря, са видни учени. Фарисеите бяха учени, философи, запознати с кабалата, с Моисеевия закон. Те бяха учени, разбираха от магията, знаеха да повлияят на хората. Те бяха както сегашните държавници. Казва им Христос: „Вие взехте ключовете на Царството, но нито вие влизате, нито пък могат ония, които искат, да влязат.“

И днес някой, ако поиска да тръгне в нов път, казват му: „Що си се повлякъл по този път? Мислехме те за свестен човек. Ние имахме високо мнение за тебе, а тъй, както си тръгнал, не е на добро.“ Чудни са хората. Гледам, седнал някой, свършил 4 факултета, седи на масата, учен човек е, но пред него има коняк или винце, моли се, като вдига чашата. Казва: „Господи, в Твое име!“ И пак сложи чашата на масата. След това извади табакерата, извади една цигара и пак казва: „Господи, в Твое има кадим!“ Сега туй се нарича култура. Ако този човек другояче се моли, ще кажат: „Той е глупак, как е коленичил да се моли.“ Каква разлика има между този, който вдига очите си, като пуши, и онзи, който се моли. Питам: Който пие или който се моли – кой е на правата страна? Има ли кодекс, в който да пише, че трябва да се пие вино? Писано е огън да кадим, но никъде не е писано до пушим цигари. Сега се пушат малки цигари, а в Америка има големи папироси. Турците пък имат енфие. Ще извади малко, ще го поеме и ще кихне. Ако идете в православната църква, веднага ще обърнат внимание дали се кръстите или как се кръстите. Православните се кръстят с три пръста, а католиците с всичките. Когато човек се подчинява на възвишеното, благородното, когато изпълнява Волята Божия, това значат трите пръста.

Щом изучавате живота, все ще попаднете на заблуждение. Онази млада мома най-първо се кичи с дрехи, с китки, за да се ожени, а като се ожени загазва. Като народи десетина деца, китките ѝ изчезнат, работата не върви, чумберите ги няма. По някой път и други работи изчезват.

Сега вземам тия, естествените неща. Някой човек иска да се жени, бърза, няма тутане. Никой не е останал неженен. Все трябва да се ожени. За какво трябва да се ожениш? Веднъж трябва да се ожениш за Любовта. Ако Любовта умре, ще се ожениш за Мъдростта. Ако и тя умре, ще се ожениш за Истината. Ако и тя умре, оставаш вдовец. Знаете дълбокия смисъл. Христос казва: „Онези, които се сдобият с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Значи ще имат съвсем друго схващане за нещата. Какво ще се жениш за един човек вдовец? Любовта в него умряла, Мъдростта умряла и Истината умряла. Какво ще се жениш за него? Ти ще се ожениш, та ще прокопсаш. Никой няма да те види. Най-първо ще изпиташ: женил ли се е той. Ще се жениш за неженен. Щом се е женил, ще го оставиш. Горко на онези, които се женят за женени, за вдовци.

Под думата „грешен“ човек разбирам човек, в когото Любовта е умряла. Женил се той и Любовта умряла, и Мъдростта умряла, и Истината умряла. Напуснали го те. Апостол Павел казва: „Сгодих ви за един човек. Еврейските пророци и целия еврейски народ го ожених за Господа, а не го ожених за някой човек на Земята.“ Когато пророците осъждаха народа, че този народ има много любовници, Господ казва: „Понеже Ме оставихте, тръгнахте по друг път, вие не можете да Ме слушате.“

Питам сега: ако един, който е тръгнал по пътя, но дойде време да се жени и тогава, заради своята възлюблена напусне убежденията си и каже: „Не ми трябва Господ“, мислите ли, че той върви по един прав път? Тези неща са, които трябва да изследвате, да изпитате себе си доколко сте чисти вътрешно.

Не ми е целта да съдя, но в света всеки човек се съди. Нещата сами по себе си имат една вътрешна стойност и тази стойност никога не трябва да се губи. Изпитанията и страданията в света, това са методи и пътища, по които хората се пречистват. Страданията са метод, за да може човек да се освободи от ония състояния, които произлязоха от греха. Следователно, ако страдания няма, вие не може да намерите онзи път, не може да се домогнете до онази истина, която търсите. В историята на човечеството няма нито един светия или пророк, който да е достигнал до това възвишено състояние без страдания. Това показва, че трябва да се мине по Божествения път на страданията.

Страданията произтичат от един факт. Когато вие страдате, не страдате само за себе си. Казва се в прочетената глава, че когато лошият дух излязъл из човека, който бил ням, немият човек проговорил, а духът излязъл навън и „обхожда безводни места и търси спокойствие и като не намери, казва: „Да се върна в дома си, откъдето излязох.“ И като дойде, намерва го пометен и украсен. Тогаз отхожда, взема със себе си други 7 духове, от себе си по-лукави, и влиза да живее там. И последното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.“ Този дух, с другите 7, влизат в човека, защото там е празно, Мъдростта и Истината не са в него.

Да допуснем, че вие се обезсърчите. Питам: туй обезсърчение от какво е дошло? Някой се е наместил във вас. Или вие не можете да търпите – наместил се е някой във вас. Или не можете да обичате всичките хора – наместил се е някой във вас. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа Си.“ Бог ще изпрати Духа Си. Значи има два вида духове, които постоянно боравят с човешката личност и вие не може да се освободите по никой начин от тяхното влияние: лошият дух и добрият дух.

Сега ще ви приведа един малък разказ за един ирландец: Връщал се той една вечер пиян, но се препънал на пътя о нещо. Гледа, човек. Ритнал го няколко пъти, падналият почнал да пъшка. „И той е като мен. Пил е, че е паднал. Хайде да му услужа.“ Взел го на гърба си, занесъл го в дома му. Оказало се, че падналият бил един ангел. Казва му ангелът: „Много лоши слухове се носят за тебе, но има нещо добро в сърцето ти. Искай от мене 3 неща и ще ти се дадат. Помисли си.“ Човекът рекъл: „Имам един стол вкъщи, който седне, да не може да стане, докато аз не го освободя. После, имам един гвоздей, дето си турям чехлите. Всеки, който се опита да вземе чехлите, като се хване, да не може да се откачи, докато аз не го откача. После, имам една ябълка в двора, че всеки, който се опита да откъсне плод или клон, да се хване и да не може да се откъсне.“ Ангелът погледнал, погледнал – той искал все земни работи. Казал си: „Той ще си вземе беля на главата с тези желания.“ Заминал си ангелът, но чули лошите духове този разговор. За да развали договора, дяволът изпраща свой служител при човека и казва: „Нашият господар те вика в ада.“ Той отговорил: „Сега в момента имам работа. Ще дойда, но поседни малко на моя стол.“ После казва: „Ха да вървим.“ Дяволът иска да стане, но не може да стане. Взел човека една цепеница и започнал да го бие. „Още веднъж ще ме безпокоиш ли?“ – „Няма.“ – „Хубаво.“ Пуща го той. Отива дяволът при дяволите и им казва: „Да се пазите от стола му. Който седне, не може да се освободи.“ Праща главният дявол друг. Казва: „Седни на стола ми.“ – „Не, не, на стола не сядам. На такъв стол не сядам.“ – „Тогава, моля те, дай ми обущата, там са закачени, е, на оня гвоздей.“ Дяволът отишъл да откачи обущата, хванал се за гвоздея и не може да се откачи. И него набива човекът: „Ти повече ще ме безпокоиш ли?“ Той обещава, че няма да го безпокои, и него освобождава. Слуша главният дявол, че и двамата му слуги са бити, и решава да отиде сам той. Няма да сяда на стола, няма да влиза в къщата. Столът е опасен и гвоздеят – също. Този ирландец се освободил от дявола по един умен начин. Разумно използувал дадените му условия. Стола използувал хубаво, гвоздея използувал хубаво и най-после дошъл и главният дявол и понеже не искал да влиза вътре, впрегнали кабриолета и дяволът се качил на кабриолета. Минават покрай ябълката и човекът [казва] на дявола: „Моля те, отчупи една пръчка от това дърво, да карам по-добре коня.“ Той понечил да откъсне клон, но се закачил на клона. И на него дал подобаващия се урок.

Питам ви: Досега дали ли сте поне един урок на туй дяволче, което постоянно ви безпокои? Този човек е дал три урока и оттам насетне те са го оставили. Този разказ, който ви разказах, има свое вътрешно значение: как именно трябва човек да използува разумно благата, които Бог му е дал. Той може много свои погрешки да изправи, като не дава място на дявола в себе си.

Убежденията, които имаме, не е такова времето, да ги изповядваме външно. Човек да работи с онова, което той знае вътрешно. Запример мнозина от вас очакват да дойде Христос на Земята, да Го видят в човешка форма. Тогава как ще разберете стиха, който Христос казва на Своите ученици: „Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Значи има един вътрешен начин на работа, една вътрешна връзка, която може всеки да направи. Идването на Христа подразбира събуждането на всички хора. Един ден, когато всичките хора се събудят, това ще значи, че Христос е дошъл. Казано е, че Христос ще се засели в тях и те ще Му бъдат народ, ще напише закона Си в сърцата им и всички ще Го познават – от малък до голям. Онези, които искат да се запознаят с Христа, страх ги е. Казват: „Христос е толкоз свят, как ще дойде да живее в мене?“ Тогава аз питам: Как иде светлината от Слънцето във вашите стаи? Мислите ли, че всичките места, които посещава светлината, са чисти? Тази светлина иде и отдето минава, нечистите работи ги пречиства. Всичко чисти светлината.

Божествената светлина трябва да влезе в човека, трябва да проникне в неговия ум, трябва да проникне в неговото сърце, за да може човек по един правилен път да се избави от ония напасти, на които човечеството е подложено. Христос казва на Своите ученици: „Сатаната поиска да ви пресее, Аз се молих за вас.“ И Петър, който имаше упованието, разбираше този закон. Три изпита му създадоха, 3 пъти дяволът влезе в него. След като съзна грешката си, той се повдигна.

Първото нещо – трябва да съзнавате, да бъдете във връзка с Божественото, което всякога говори във вас. Във всинца ви говори. Някои го слушате, някои не го слушате. Ако Божественото в тебе не го слушаш отвътре, Той ще започне да ти говори отвънка. Как ще ти говори? Ти си богат човек. Най-първо Бог казва: „Не бъди разточителен, бъди милосърден, давай на сиромасите.“ Ти не Го слушаш. Тогава Той създава такава криза, като сегашната, когато богатите хора обедняват и като обедняват, дава им съответните уроци. Един чиновник, който е на длъжност, Господ му казва: „Изпълни хубаво длъжността си.“ Той като не Го слуша, уволняват го. Или имаш здраве, не знаеш как да пазиш здравето – ще дойде болестта. Болестта е един начин за възпитание. Всичките лоши работи, които идват, са методи за възпитание. Щом дойде беднотията, той ще разбере Божиите пътища, ще изправи погрешките си и веднага неговото състояние ще се подобри.

Първото нещо: Човек трябва да възстанови любовта си към Бога. То е задачата и учението на Христа. Учение за възстановяване на тази любов. По който и да е начин, трябва да я възстановим. Ти се жениш – жениш се, за да възстановиш любовта си към Бога. Богатство имаш, учен ставаш – всичко, каквото придобиваш, това са условия да възстановиш любовта си към Бога. Ако може туй да възстановиш, всичките неща са на място. А ако всички неща, които ти се дават, не могат да възстановят любовта към Бога, всичко туй ще бъде напразно. Утре ще дойде да похлопа смъртта. Отиваш в оня свят.

Много пъти си се учил, прераждал си се, но онзи свят, духовният свят, не е такъв, какъвто ти някога си го напуснал. Защото, ако влезеш в духовния свят неподготвен, непригоден за него, няма да го разбереш. Той е свят, диаметрално противоположен на този. Ако ти не си готов, ако твоят ум не е просветен, ако в твоето сърце няма любовта, ако ти не обичаш истината, като влезеш в онзи свят, раят ще бъде пуст. Нищо няма да видиш, никакви светии, никакви пророци. Ти ще се намериш в един свят пуст и никаква красота няма да виждаш.

Та нима ако пуснете една котка тук, в салона, онова, което аз говоря, тази котка ще го разбере? Нищо няма да разбере. Единственото нещо, което схваща, то е да търси нещо за ядене. „Кашкавал няма ли? Сиренце, нещо останало, баничка няма ли?“ Туй гладене, туй мъркане, всичко това е, за да ѝ се даде нещо за ядене.

Питам сега: Ако един човек от сутрин до вечер мисли само за материални работи, какви духовни постижения може да има? Никакви постижения не може да има. С туй не искам да ви кажа, че вие нямате постижения. Имате постижения, но не се заблуждавайте. Ако ти си роден от царско семейство, но ако ти не си учил, тази кръв ще се измени. Царска кръв може да тече в жилите ти, но ако не си учил, ако не си добър, тази кръв ще се измени. Ти може да си овчар някъде – ако живееш добър живот, твоята кръв царска ще стане. Сега някои от вас мислят, че са родени християни. Ако не живееш по учението Христово, тази кръв ще се измени. Може да си роден окултист – не е важно раждането, но какъв е човек, какво постига, какво приложение има. Приложението е всичко. В даден момент какво може да направите. И затова, именно, за нас въпросът не е миналото. За нас е важно настоящето. Любовта действува в настоящето. За миналото ние имаме само възпоминания. Бог е толкоз мъдър, че в миналото е оставил само греховете, а в настоящето е оставил любовта. Ако в настоящето би оставил нашите грехове, ние бихме се спънали и никакъв прогрес не бихме имали. И даже в бъдещето Господ никога не разкрива нашите слабости. Пита някой: „Какво ще бъде моето бъдеще?“ Твоето бъдеще напълно се определя от твоето настояще. Какъвто си сега, такова ще бъде и твоето бъдеще. Или, в бъдещето си като влезеш, което ще бъде настояще, ще изправиш всички свои слабости.

При възпитанието не е хубаво да се говори за греха, не е хубаво да се говори за дявола, не е хубаво да се говори за неправдата. Няма никаква полза от това. Според мене на дявола не обръщайте внимание.

Във Варна аз срещнах един от просветените свещеници в православната църква, който ми разправи една своя опитност: „Опасно е положението ми. Постоянно имам да се боря с дявола. Имам две кутии. Като опея някой умрял, и парите тургам в едната кутия; като венчая някого или като кръстя някое дете, парите от венчавката и от кръщаването турям в другата кутия. Едните пари са пари на нещастие, на умрелите и гледам да се освободя от тях. Не зная кому да ги дам.“ Казвам: Защо ти са кутии, защо вземаш пари? Дяволът е там. Защо ти е тази, първата кутия? Опявай без пари. Видиш дявола, хвърли му кутията. И най-после какво казва Христос? „Оставете умрелите да погребват умрелите си. Вие живейте. Идете да служите на Бога.“

Сега мнозина от вас казвате: „Като умрем, да ни погребат хубаво.“ Онези от вас, които мислите да умирате, вземете си торбите, че си вървете. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Ние не сме пратени в света, за да погребваме хората, нито да правим паметници на пророците и на светиите. Светиите, които са умрели и имат паметници на Земята, Господ да им е на помощ. Сега някои от вас мислят да ви направят някой паметник. Туй е една от най-големите опасности.

Една от най-големите ясновидки, в която Духът работеше, отива да открива аязма, паметници, да ги освещава и оттам насетне Духът я напусна. Това се правеше само за да се каже, че еди-коя си пророчица е открила аязмото. Нека ходят да си пият вода, какво ще ходи да го освещава? Че, ако искаш аязмо, да станеше аязмо тя. Ако аз реша да откривам извор, ще кажа: Господи, аз искам да стана един извор и нека всички хора идват да пият от мене. Да влизам в хората и те да ме изучават, и аз да ги изучавам. Сега ще открия една вода, в която не влизам.

Мнозина казвате: „Тъй рече нашият Учител, тъй рече нашият Учител.“ Намерите някое аязмо, напълните шишето, вземете паричките. „Тъй рече нашият Учител.“ Вие си служите с мене, за да си създадете авторитет ли, какво ли? Ако вие имате следните условия в себе си, само тогава можете да кажете какво аз съм казал: ако Любовта във вас е цел, ако Мъдростта във вас е цел и ако Истината във вас е цел. Тогава може да кажете: „Тъй рече нашият Учител.“ Но ако в това вие се колебаете, онова слово нищо няма да допринесе. Или пък казвате: „Христос тъй каза.“ Ако вие не можете да носите греховете на целия свят на гърба си, не сте разбрали Христа. Ако вие не можете да понасяте всичките обиди, които светът може да ви даде, не сте разбрали Христа. Ако не можете да се справите с голямата сиромашия, ти не си разбрал Христа. Ако не може да се справиш с голямото богатство, не си разбрал Христа. Ако не можеш да се справиш със силата, със знанието, не си разбрал Христа. Не да се отказваш, да казваш: „Не искам да бъда учен човек.“ Трябва да бъдеш учен човек и то първокласен. Може да имаш 10 факултета, но всичко това като придобиеш, ще идеш да служиш на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И тогава ще придобиеш в себе си едно знание, което ще внесе в тебе онова, което търсиш.

Сега, някои от вас по някой път гледам как се спъвате. Някой окултен ученик е по-млад, казва: „Какво ще стане с мене? Аз съм в учението от една–две години.“ Ето, онзи брат е от 10–15 години, 20 години. Той не живее добре. Взема за образец този брат. Слоновете са много по-стари от хората – ще вземем ли образец от слоновете? Че, дърветата са 10 пъти по-стари – ще вземем ли образец от дърветата? Има хубава страна в дърветата. Не е нещо лошо, че са дървета. Аз всякога от дърветата се уча на мълчание. Като отидеш при едно дърво, каквото и да му разправяш, то не казва нищо. Зъб не обелва. Сега, какъв урок може да вземете от слона? Вземете проучете историята на слона, понеже той е едно от най-благородните животни в цялото животинско царство. В цялото животинско царство, като оставим човека, слонът е най-благородното животно. Той представя една съединителна нишка между човека и животните. Маймуните, това са изостанали хора от човешката еволюция, те не спадат към животинското царство. Слонът спада, а маймуната – не. Тях не ги класифицирам в животинското царство. Те са изостанали човешки същества. Те са много умни. Но да оставим маймуните настрана.

Казва Христос на фарисеите, че те обръщат внимание на външната страна, да измиват паниците отвън, отвътре не ги измивали. Книжниците обръщаха внимание на посторонни работи, а главното – Любовта Божия, пренебрегваха. Имаха знание, но не го употребиха както трябва. Не ни е даден в Евангелието какъв е бил спорът между тях и Христа, но през целия Си живот Христос беше в противоречие с фарисеите и садукеите – все учени хора. По Негов адрес имаше много работи казани. Те бяха все учени – и фарисеите, и садукеите.

Питам: Мислите ли, че днешният свят седи по-високо, отколкото във времето, когато Христос е бил? Действително, в църквата има много добри хора. В православната църква, в католическата, в протестантската, в еврейската църква. Те са отделни. Църквата, като организация на Земята, не е за похвала. В църквата има много неща, които не са съобразени с Божия закон.

Трябва да знаем, че и в нашия организъм има много неща, несъобразени с човешкото естество. Трябва да се освободим от тях. Ние имаме наслоени мисли от миналото. Какво ли няма в човека? Когато човек се намери в трудно положение, като богат е бил честен, а като осиромашее, ще му дойде на ум да краде. Туй е цяла система – той е крал, като вълк е крал, задигал е овцете, на общо основание е крал. Сегашният човек не е така честен. Той сега минава за честен. Следователно има от много неща да се чистим. Човек не е вълк, но той е минал през епохата на вълците.

Да ви представя тази работа. Един човек бил слуга при един господар, богат човек. Този, богатия човек, е бил много лош човек. Той заставя бедния човек, слугата си, да направи много лоши неща, които той сам не би ги направил. Много пъти хората са слугували при вълците и вълците са били господари. Човек се е учил при вълците и следователно вълците научили човека на много лоши работи. Той е слугувал навсякъде и отвсякъде е взел по нещо. Взел е и много хубави работи, но трябва да се отучи от всичките привички на своите стари господари. Ние казваме, че дяволът е причина за лошото в човека.

Тази история е само едно обяснение. Всеки човек, който се отрича да служи на Бога, той има това негативно състояние. Историята на дявола е история на отричане. Всеки човек, който иска да служи на Бога, той има желание и може да стане ангел.

Всичките спънки, противоречия, падения, всичката тази външна обстановка, туй да не ви спъва. Туй трябва да го преминете. Сиромашия, богатство, падения, грях, всичките тия работи трябва да ги минете. То е кал и няма човек, който да не опита тази кал в света. Ще я опитате, но трябва да бъдете умни, да не се товарите с тази кал. Тази кал по-малко да е и по-малко да загазите в нея, не да загазите, че да не можете да излезете от нея. Туй е сега практичната страна. И казва тогава Христос: „По-добре е знанието, което имате, да го употребите за Слава Божия.“ Външно сте много чисти, пазете вашият живот, отвътре да е чист. Не спирайте вашите ближни, на вас казвам, не спъвайте вашия ум, не спъвайте вашето сърце.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога.

27-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 25.III.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.