Размишление.

Ще прочета 16-а глава от Евангелието на Лука.

Има едно различие, което съществува между хората, което ги смущава и което произтича от самите тях. Всички учат, всички не свършват. Някои се извиняват, че не са даровити. Въпросът не е там. Всички ядат, но всички еднакво не се ползуват. Казват, че яденето било такова. Въпросът не е там. Не е само в яденето, но трябва избор. Някой ще каже, че не знае как да си избере храната. А зависи от човека да си избере храната. Ако някой тури една черна дреха и една бяла дреха, и той не знае кое е бяло и кое е черно, тогава той е сляп. Ако човек избере черното наместо бялото, тогава какви са съображенията? Избира бялата дреха, но бялата дреха не е практична. С една бяла дреха ще си навлечеш белята. Трябва 10 пъти да я переш. А черното носи.

Сега, ако направите един паралел между един чист живот и един нечист живот, ако си един чист човек, ще си създадеш неприятност – постоянно трябва да се чистиш. Но ако водиш един нечист живот, ще си свободен от смущения. Ако имаш едно леке на дрехата си, ще кажеш: „И тъй ще я нося.“ Добре. Можеш да носиш и дебели дрехи, може да носиш и тънки дрехи. Практично е. Да кажем, ако лятно време носиш тънки дрехи, на място си, пък ако лятно време носите дебели дрехи, това значи не сте от много умните. Но този, който е бил умен лятно време и остане със същите дрехи и зимно време, какво ще стане с него? Умният през лятото ще стане глупав през зимата и умният в зимата ще бъде глупав през лятото, ако носите същите дрехи. Тогава как ще си обясните нещата? Ти можеш да кажеш: „Много умен човек е!“ Само за 6 месеца ти ще оглупееш. И които намират, че си много умен, ще намерят, че си много глупав човек. Това е един паралелизъм. Човек, който изучава живота, трябва да знае: летните дрехи през зимата не стават и зимните дрехи не стават за лятото.

Сега, всички хора искат да бъдат щастливи, но те не разбират какво нещо е щастието; да имат едно и също положение, това не е щастие. Запример за майката е щастие да има едно малко детенце, тъй за 4–5 месеца да си го подържи на ръцете. Това ѝ причинява голямо щастие. Но да желае туй щастие да бъде завинаги в нейните ръце, тя сама ще провери, че туй не е щастие, да бъде завинаги това дете в нейните ръце. Ако тя желае за 40–50 години да задържи това щастие, тя сама ще види, че не е избрала добрия път.

Мнозина, които тръгват в този духовен път, искат също щастие по този път и то за през целия си живот. На Земята това нещо не може да стане, пък и щастието не може да е цел. Има известен род страдания, които произтичат от самото естество на човека. Даже и най-възвишените, гениалните хора, светиите на Земята, онези, най-напредналите, и те си имат свои мъчнотии и страдания на Земята. Привидно може да мислите, че те нямат страдания, а те имат много по-големи, но ги разрешават много разумно. Един обикновен човек, ако го бият, той ще се чувствува унижен и през целия си живот ще бъде нещастен. А някой човек, който се подвизава в религиозно отношение, и ако го бият, той ще бъде радостен. Вземете апостолите, учениците на Христа, които ги биха еврейските учени заради техните разбирания. Те се върнаха всичките радостни, че са бити за Словото. Така е и в по-ново време. Онези, които ги биха на кладата, с песни умираха. Днес има много богати хора, но са недоволни. Едните на кладата са щастливи, другите при голямото богатство, което имат, са нещастни. Как ще разберете вие това?

Ние трябва да разбираме живота тъй, както Бог го разглежда. Трябва да вървим по онзи път, който Бог е определил. Христос представя два примера: единият – богат, облечен хубаво, със способности, с пари, с къщи, с музика, децата му, жена му, всички щастливи; а другият – Лазар, със съвсем друго положение. Но единият слугува на себе си, не слугува на Бога, а другият слугува на Бога. Двама братя са те, които не се познават. Единият богат, другият сиромах. И богатият се намираше в чудо, защото този сиромах седи при неговата врата. Той не може да си обясни защо Господ е пратил при вратата му този бедняк, да седи там покрит със струпеи. Да се махне оттук! Лазар се молеше на Господа да даде добро сърце, меко сърце на богатия, да се смекчи малко и да прати нещо от богатата си трапеза! И единият се моли да дойдат ангелите, и другият се моли да дойдат ангелите. Единият се моли да дойдат ангелите да дигнат Лазар, а другият се моли да дойдат ангелите да смекчат сърцето на богатия. И действително стана тъй. Дойдоха ангелите и задигнаха Лазара, занесоха го на Небето. И като се намери Лазар в този свят, видя, че този порядък не е такъв, какъвто е на Земята. Там Лазар беше облечен с багреница и висон, с хубави дрехи, с музика и градини, пълни с плодове, с ябълки наоколо и ангелите му пеят. Той сам се чуди защо е така. Дойдоха ангелите и задигнаха и богатия, туриха го на другото място – в пъкъла. Вижда богатият, че молитвата на Лазара беше много по-добра. Той, като се молеше за богатия, стана щастлив, а богатият, като се молеше за Лазара, стана нещастен. Как ще си го обясните това? Богатият, като се молеше за Лазар, стана нещастен, а Лазар, като се молеше за богатия, стана щастлив. Ако сиромах се моли за вас, вие ще отидете в лоното Авраамово, но ако един богат се моли за вас, вие ще отидете в ада. Каквото и добро да желаеш на един човек, който прави престъпление, ти със своята молба нищо няма да му принесеш! Може само да му принесеш страдания, нищо повече. А пък, ако един човек, който не е толкова праведен, ако се моли за един праведен човек, както и да се моли, той ще му причини добро.

Въпросът не седи във външните отношения, които хората имат помежду си. Доброто бъдеще зависи от една вътрешна, дълбока мисъл, от здравия организъм, или от здравото разбиране за живота. Здравият организъм от една проста храна ще извади нещо хубаво, здравословно, [болният] и слаб и при най-добрата храна ще създаде едно нещастие. Има два порядъка в света, които трябва да разбирате. Единият е човешки, в него няма ред, няма правда. Привидно е всичко това. Ако искате в този порядък да направите нещо, всичко може да стане, всичко може да получите без никаква придобивка. Там трябва да разсъждавате, да мислите, да не попаднете в някоя погрешка. Съвсем друг е Божественият порядък. Там няма какво да мислиш, там трябва да живееш и да изпълняваш. Ако речеш там да философствуваш много, ще си създадеш нещастие и ще имаш други резултати; там нещата, както и да ги направиш, ще имаш придобивка.

Противоречието в света идва от тия два порядъка. Има умни хора, които вървят по човешкия порядък – те ще имат обратни резултати. Има хора, които вървят по Божествения порядък и животът им във всяко едно отношение ще се оправи. Ако богатият само яде и пие, ще се разболее, пък ако си позволява да пие от всичките ликьори, които съществуват, него го очаква нещо по-лошо. Ако бедният яде само сух хляб и пие чиста водица, него го очаква нещо добро. Ще знаете, че пищната храна не е здравословна храна. И всеки може да си избере единия или другия порядък. Ако вървиш по човешкия порядък, ще ти върви – с фасон ще бъдеш, музика ще имаш, всичко ще ти върви, ще бъде привидно всичко наред. Това е човешкият порядък. Но щом идеш в другия свят, ще имаш обратни резултати и обратни процеси. Онзи, който на Земята е вървял по Божествения порядък, щом влезе в другия живот, там вече ще се изменят условията. Ако една гъсеница е живяла добре, ще се измени нейният живот. Тя ще добие своите крилца и в следующия живот, след като излезе из обикновения живот на гъсеницата, тя ще стане пеперуда, дрехите ѝ ще се изменят, ще има красива дрешка и условията на живота ще се изменят.

При сегашния живот се изисква едно разумно разбиране на Божествените неща, които съществуват, защото хората не подозират онези изпитания, които ги очакват, ако не заживеят както трябва.

Всички противоречия в живота си имат своето назначение и своето разрешение. Ако човек не страда, той няма да добие едно вътрешно разбиране за нещата. Така най-голямото учение, което съществува сега на Земята, това е страданието! Човек без страданието не може да има абсолютно никакви придобивки! Камъкът, за да се превърне от обикновен камък в по-горно положение, той трябва да мине през ред метаморфози, да изгуби своята кал, да се превърне в една по-висока материя.

Ако вървите по пътя на духовния живот, трябва по някой път да влезете и в обикновения живот. Някои мислят, че след като тръгнат по Божествения път, всичко ще им тръгне напред. Ще им тръгне напред така, както на Лазар. Само след като го задигнаха ангелите и го занесоха на другия свят, тогава беше добре. А докато беше пред вратата на богатия, само кучетата му лижеха раните.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.

32-ро утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 29.IV.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.