Сряда, 5.30 часа сутринта
(Небето ясно, звезди. Времето умерено,зорко, не студено.)

Добрата молитва

Тайно размишление (15 минути)

Ще прочета една част от 6 гл. Първо послание към Коринтяните, до 15 стих. Вашите стари схващания хвърлят по пътя една сянка, една непотребна работа, с която всички хора са заняти. Една голяма сянка е това. Ние трябва да се освободим от постоянните безпокойства. Малко хора има, които не се безпокоят. Даже хора на науката, на музиката, на поезията, всички, навсякъде, безпокойството седи като един вътрешен резултат. И всеки казва, че не може да не се безпокои. Безпокойството трябва да се замени с вътрешно движение. Да се движиш и да се безпокоиш, са две положения различни. В движенията има известна умереност, а в безпокойството има известен безпорядък. Когато играеш гимнастически упражнения, има движение, но когато в болезнено състояние си движиш ръцете, краката, то е един безпорядък. Та всичките мисли, които имаме, всичките желания и постъпки, трябва да се подведат под един порядък.

Сега вземете най-елементарни работи, когато някой ви пита: „Какво нещо е истината?“ Какъв отговор ще дадете? Двама от вас няма да дават едно и също определение. Може да дадете едно определение от някой речник, но това не е определение. За вас какъв израз има истината? Какво определение ще дадете? Вие, във вашия живот, как определяте истината? Как я разбирате? Вие казвате запример: „Кажи ми истината?“ Ако аз ти кажа Истината, какво ще стане? След като ти кажа една истина, ти ще се обидиш. Ти казваш: „Кажи ми истината, какво мислиш заради мене?“ Че аз ако ти кажа какво мисля заради тебе, ти ще се обидиш. Че истината искаш да ти кажа. Тогава казваш: „Ти не ми казваш истината.“ Питам тогава, тази истина, която може да размъти умовете на хората, каква истина е тя.

Сега в ума ви седи един процес. И вие искате да отгатнете неща, които никога не могат да се отгатнат. Защо той иска да говори? Никога не може да се отговори на това. Един човек може да говори, без да знае, защо говори. Вие може да разбирате един определен процес, но зад всеки определен процес седи един неопределен процес, зад всеки завършен седи един незавършен. Това са сложни работи. Какъв ще бъде крайният резултат вие не знаете. Един човек може днес да ви е приятен, иде в дома ви, възхищавате се, говори ви, но какви ще бъдат неговите бъдещи отношения, вие не знаете.

Вие може да се съмнявате в някого. За мене съмнението е общо. То произтича от един материалистически характер, понеже сте заинтересувани. Ти се съмняваш в едного, понеже си заинтересуван. Ако отиваш да вземеш пари на заем от някого, ти ще мислиш, дали ще ти даде или не? Ако идеш на гости, ще мислиш дали ще те посрещнат добре или не. Заинтересуван си. Пък ако не си заинтересуван, ти ще минеш и заминеш. Ти ще наблюдаваш и след като наблюдаваш, какво ще добиеш? Запример ти знаеш, че някой ще ти даде пари или няма да ти даде. Да допуснем, че ти знаеш, че той я ще ти плати парите, които има да ти дава или не. Какво те интересува това или какво ще добиеш, ако вземеш или не вземеш. Туй само при дадени условия, тия разсъждения са ограничени.

На земята, ако имаш да даваш на хората или да вземаш от хората, тъй е, ще вземаш или ще даваш, но ако срещнеш един човек във водата и двамата се карате, казваш: „Кога ще си платите?“ – „Кога ще си платите?“ И казвам, сега да си платите! Какво ще платите? И двамата се давите. Ако кажеш: „Преди да се давиш, да си платиш! Имаш да ми плащаш!“ Плати ви, че тогава се дави! Е, хубаво, сега как ще плащате и как ще давате? И така е по някой път и при вашето разсъждение. Аз седя и се усмихвам, казвам, и единият и другият се дави, а единият казва: „Има да ми дава.“ Ако вземеш парите, ще се удавиш и ако не ги вземеш, няма да се удавиш. Кое е по-добре? Има условия, при които, ако не вземеш парите, ще останеш жив, а ако ги вземеш ще умреш. Сега то е един начин. Прости, за да не умреш! И ако не простиш, ще умреш! Който не прощава, ще умре. Това е една тяжест.

Сега всички трябва да се освободите от един навик. Вие всички изповядвате Истината, защото сте заинтересувани. Вие препоръчвате някого, защото сте заинтересуван. Обичате някого, защото сте заинтересуван. Да имаш една любов, в която да не влиза никакъв материализъм. Или казано на ваш език: Любовта да е за самата Любов! Малката река, като се влива в голямата, няма никакви съображения. Сега този процес на разсъждение не ви интересува, но представете си, че малката река е едно разумно същество, върви. Какви разсъждения ще правите, като се вливат[е] в една река? Вие разсъждавате: „Трябва ли аз да се влея в тази вода или не?“ Какво ще правиш? Казваш: „Аз не искам да се вливам!“ Ще се влееш и оттатък ще минеш! Няма никакъв избор! Защото не е във вливането на реката.

Вие казвате ама аз не искам той да ми господарува. Чудни хора сте! Ако той е по-силен от вас, той ще ви господарува. Ако ти си по-силен от него, ти ще му господаруваш. Питам, ако ти си по-силен, питам, какво имаш да се безпокоиш? Казваш: „Той не ме уважава, не ме почита.“ В какво седи почитанието? Ако ти си един виден, знаменит лекар, даже най-богатия, дъщеря му е болна, той ще има всичкото уважение и почитание към лекаря. Ще трепери човека. Но ако този лекар умори дъщеря му, той веднага ще измени своето уважение. В дадения случай от тебе зависи да те почитат или не. Ако ти постъпиш благородно, ще те почитат. Но благороден в себе си. Ако в даден случай хората, от които имаш нужда, можеш да им направиш нещо, ти ще бъдеш почитан, но ако не можеш да го направиш, ти не можеш да бъдеш почитан.

В дома сега мнозина от вас отношенията ви не са такива идеални, каквито трябва да бъдат. Да допуснем сега, че тук седне някой от вас, който е по-чувствителен, той чувствува, че въздухът не е чист и ако той отвори няколко прозореца, да стане проветряване, какво отношение ще вземете? Питам, кой повече ще придобие? Вие всички си поставяте един механически процес. Умният човек може да прекара и през най-малкия прозорец, да привлече тази струя въздух към себе си. А глупавият човек и при изобилието на въздух, пак ще диша нечист въздух. Или да ви обясня малко по другояче, ако недъгавият, хромият отиде при дървото ще погледне нагоре, ще се помоли, дано да духне вятър, че да падне плод и да го вземе от долу. Той чака наготово. А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще си вземе някой прът, ще бутне и ще си проточи ръката, да вземе плода. За някои работи вие казвате: „Късмет!“ Късмет има само за недъгавите хора. В тази смисъл късмет ли е това? Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот. Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет. Ще кажете, карма е това. Що е кармата? Това са сплетени нишки на разумния живот на миналото и сплетени нишки на сегашния живот, физическия живот. Ако търсите един живот на късмет или щастие, обясняват, какво нещо е щастие. Щастието е един Божествен процес. И ако ти влезнеш и се свържеш с този Божествен процес, ти ще бъдеш щастлив, но ако не се свържеш с този процес, ти ще бъдеш нещастен или не можеш да бъдеш щастлив. Ако се свържеш с процеса на щастливия въздух, веднага ще дишаш чист въздух, но ако не се свържеш, ще дишаш нечист въздух.

Та казвам, най-първо трябва да си определите отношенията, които съществуват. Вие имате отношения едни към други. Имате отношения към баща си, към майка си. Те са две важни отношения. Има една страна на семейния живот, тя е най-важна. Отношение към едното – 1. Туй отношение като към фигура, но на съзнателната единица отношенията. После, отношение към двете – 2. Или аз мога да напиша така единица – а. За мене по този начин може – […]. Какво трябва да бъде отношението към майка ти, към баща ти? От баща си ще вземеш силата на своя характер, на своята мисъл. А от майка си ще вземеш тази пластичност на своите мисли и чувства. От бащата ще дойде светлината, а от майката ще дойде топлината. Не мислете, че майката може да предаде светлина. Не. Бащата в света, това е светилникът, майката е топлилникът. Топлина без светлина е наполовина топлина. И светлина без топлина е наполовина светлина.

Та казвам сега, вие в Любовта ще добиете топлина, в Мъдростта ще добиете светлина. И всяка мъдрост, в която няма топлина, тя е наполовина мъдрост. Знание, в което няма топлина е наполовина знание. И Любов, в която няма знание е наполовина любов. Та казвам, в този, сегашния процес, не само да се говори, вие искате в сегашния живот да живеете щастливо на земята. Хубаво е, но сегашният ваш живот е само една малка плочица в един друг процес, който за бъдеще ще продължава, не само сегашното. Вие сте дошли до един процес, не знаете пътя, по който сте минали от самото начало. Или самото начало не знаете.

И тук наскоро беше една българка. И на мене казва, че на нея ѝ се открило, била жена преди 6 милиона години, като била преродена, къде е била? Е, какво ще кажете? Разправя жената ра̀боти, преди 6 милиона години ѝ се открило на нея, къде е била. Вие ще кажете: „Е, на мене защо не се открива? Аз не зная защо на нея ѝ се открило.“ Е, как ще я разберете. Ако тя започне да ви разправя с ония символи, то е един такъв объркан свят, че и тя, като го разправя и тя не го разбира. Преди 6 милиона години се родила, аз разбирам, тя го мисли, но аз отивам още по далече. Не говоря онези причини, които я заставиха да се роди там. Родил се някой жена, кои са причините, които са го заставили, да се роди жена? Родил се мъж, кои са причините? В раждането има един закон, който определя нещата. Е, как е станало самоопределянето, всичко туй във вашите умове? Вие нямате никакви спомени. Вие не знаете, кога сте дошли на земята. Преди колко милиона години. А при това имате високо понятие, искате нещо грандиозно. А ако ви пита човек, къде бяхте преди един милион години, къде слезнахте?

В Бога вярвате, в това вярвате, в онова вярвате, а такова голямо невежество! И като разправяте на хората, разправяте, разправяте и туй, което разправяте е толкова ограничено, смешно. Ти казваш, че ще идеш на небето при ангелите в рая. Какво е това небе? Тия ангели какви са? Тия ангели имали крила. И птиците имат крила. Това са символи. Ангелите не мязат на птици. Един ангел се отличава с това, че като събереш цялата опитност на цялото човечество от милиони години, този ангел има повече опитност. Неговото съзнание е тъй будно, че всичко знае. Един мощен Дух е той! Той не ходи да се рови като някой червей в дърветата да прави дупки. А работи за благото на своите ближни. Един ангел работи за другите! Разбирате ли? А не както тук. Всеки иска да си има една къща за себе си, а в небето всеки ангел работи за всички и всички работят за един. Каква грамадна разлика има между понятията на хората и живота! И ние сме праведни, ние мислим по един начин, а живеем по друг начин.

Та казвам, има известни болни работи в света, аз по някой път не искам да ги зачеквам. Понеже някой път да се чисти една рана ще причиниш на човека много по-голяма болка. Някой път е по-добре да не буташ известна рана. Но има известни рани, които трябва да се бутат, понеже ще се превърнат на една живеница. Не е право да се казват погрешките. Но и съвсем да се не казват, друга една опасност има. Не оставяйте нито една ваша погрешка неизправена. Моето щастие не седи в знанието на вашите погрешки. Да зная всички ваши погрешки, значи да стана нещастен. Нищо повече! Когато един ми каже една своя опитност, някое свое нещастие, това ни най-малко не ме радва. Какво ще ми допринесе, като ми разправя за своите нещастия? А когато някой ми разправи за онова хубавото, великото в живота, за своето знание, за своите добрини, не от личен характер, а как се е учил в училището, а като ми разправя как е побеждавал мъчнотиите, че много пъти е бил поставян на известни изкушения, аз казвам: Какъв герой! А някой ще разправи, че напуснал училището, не свършил. Турили го някъде проповедник, напуснал, не работил. Учил нещо, напуснал. Навсякъде където минал, всичко напуснал. И най-после казва: „Съвсем съм я загазил.“ – Е, какво мислиш помага? – „И аз не зная, какво да правя.“ За жена не го бива, за учител, за съдия, за слуга, за адвокат, за бакалин не го бива. За какво го бива само? Турците казват, имало един, че като дошъл, казва: „Какъв занаят знаеш?“ Той само се научил да казва: „Евет ефендим!“ Туй можел да казва много хубаво. Казва: „Другите работи колкото пъти съм ги казвал, все съм имал нещастие. А на евет ефендим – не!“

После, всички ви предупреждавам в едно. В похвалите и в укоренията всякога има известен примес, който не е добър. Дойде някой да те хвали. Защо? Или някой ме укорява. И единият и другият са заинтересувани. Когато аз ще похваля един човек, трябва да го похваля. Не, че не е добро, но похвалата трябва да съответствува на онази реалност. Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга. Книга му давам, да чете. Това е похвала! Давам ти я защото одобрявам твоята постъпка. А дойда и кажа: „Ти си даровит, ти си талантлив, втор[и] човек като тебе няма!“ И го видиш на друго место, той другиго хвали и казва: „Като тебе няма друг.“ Ти седиш, но след туй, зад гърба ти, той казва: „Понамазах му малко колата. Обича, тщеславен е, обича все да го похвалят.“

И укорението също. Укоряваш един човек, пак си заинтересуван. Той е художник, кажи му: „Неприятно ми е, но му кажи, този нос, както си го нарисувал на такова лице, такъв нос не се туря! И в действителния живот не е така.“ – „Ама аз употребих всичкото усилие.“ – „Употребил си, но виж го този човек, ето обекта, носът му не си нарисувал както трябва!“ – „Ама ти не си художник.“ – „Не е въпроса, че аз не съм художник, туй, което ти казвам, право ли е или не? Ти като изправиш този нос, не е заради мене, но заради тебе е, твоята картина ще придобие цена! Ако не го изправиш, ти като художник, ще загубиш.“

Ако вие изправите вашите погрешки, то е за вас, а не заради мене. Вашето тяло, вашето лице, вашата воля, вашият ум ще добият цена пред невидимия свят. Ще имате цена. И един ангел да ви види, ще каже: „Ето един човек, който ние бихме обичали да видим!“ Вие искате вашето лице да е мазничко, да е червеничко, да е валчесто, да мяза на месечинка. Аз бих желал да има, два мускули [да] има в лицето на доброто, но те да са хубаво изразени и като ги видя, казвам: Виж колко са хубави тия мускули! После има една черта в клепачите, която показва истината. И като видя тази кривина, казвам, колко хубава е тази линия! И казвам, можеш да разчиташ на този човек. А някой път виждам, че един човек мисли да те излъже, стотинката ще разпредели и ще ме убеждава той: „Това ми е навик“, казва. Да, да, лъжата е един навик.

Та казвам, вие седите, искам да ви избия един клин, из умовете на хората. Вие при мене, някой път, някои от вас, взели сте един билет и чакате да се тегли моята лотария и да спечелите нещо. Нищо няма да спечелите. Учението, което аз проповядвам, не е една лотария, а иска хората да работят. Работа се изисква! Да ви представя какво нещо е работата. Когато аз работя за хората, това за мене е мъчение, когато работя за себе си, това е труд, според мене, а когато работя за Бога, това е работа! Казва един: „Да се трудя.“ Казвам, за себе си работиш. Казваш: „Много е мъчен животът!“ – За хората работиш. Като се трудя, казвам, за себе си работиш. Това е мъка – за хората, мъчение е то. Никой не е доволен от втората работа, никой не те възнаграждава. Пък работиш за себе си, ти сам не може да оцениш работата си и не си доволен от своята работа. Трудиш се заради хората. Затуй, работа е само за Бога, понеже Той е Съвършен в света, като работим за Него[…]. Сега не казвам аз, да не работите за ближния си, но единственото нещо, което може да компенсира труда ни, то е да работим за Бога! Като работим за Него, нашият труд и нашето мъчение от Божията работа ще се превърнат, ще се уравнят от онова, което спечелим там, ще имаме да си платим дълговете на земята.

Сега необходими са тия, новите възгледи. По какво се отличават новите възгледи? Щом придобиеш един нов възглед, ще ти олекне на сърцето, ще ти олекне на ума. Светлина ще имаш! Щом нямаш един възглед, всякога ще имаш един товар непоносим. И мнозина от вас, вие проповядвате за Бога. Вие вярвате в Бога, но намерите се в едно болезнено състояние, надойдат лекарите, кажат: „Ти си осъден да умреш!“ Но казваш: „Аз имам вяра в Бога.“ Хубаво, ще опитате [те] твоята вяра. Почни да работиш. Мислиш ли ти, че ако идеш да се помолиш на Бога, че искаш да останеш, тази българка ми разправи, идват при нея и ѝ откриват на нея, казват ѝ: „След толкова години ще се случи едно нещастие или ти или син ти трябва да умре! Избирай сега!“ Тя казва: „ Не искам аз да умра! Искам да живея за да работя за Господа! А пък син ми, ако ще трябва да умира, аз тълкувам сега, то е негова работа. Той да определи, да избере, дали да умре или не. Но аз, понеже обичам сина си, не искам да умира той. Но туй е моето желание, не зная неговото положение какво е. Тогава ще питате него, иска ли да умре или не.“ Ако ти искаш син ти да не умира, тогава той трябва да ти бъде роб. Ако кажеш, да бъде щастлив, ще бъде щастлив, ако кажеш, да бъде нещастен, ще бъде нещастен. Тогава къде е свободата на сина ти? Къде е разсъждението. Тя казва: „Искам да живея, не искам да умирам.“ Тя ме пита: „Какво стана сега? Защо ми казват така, или ти или сина ти?“ И синът после умира. И ми казва: „Какво беше чудното, аз когато тъжах и скърбях, всички светии от вънка на двора играеха хоро, с музика, с това, че синът ми умрял.“ По български ми говори. – „Пък аз скърбя и се чудя на себе си. Какво ги кара тях да се радват? И какво кара мене, аз да скърбя? Я ми го изтълкувай сега.“ Аз казвам, я ми го изтълкувайте вие. Ако всичките кокошки в курника скърбят за една другарка, че са я взели, а всички, които са изяли кокошката там, играят. Питам, кой ги кара да играят? Е, спечелили са. Като умира един от този свят за другия горе, горе играят, понеже са спечелили, а тук ние страдаме, защото сме изгубили нещо.

Смъртта е една загуба на земята, но ако смъртта е една печалба, няма какво да скърбим. Така се разсъждава: от единия свят към другия! Но ако има едно съответствие между двата свята, в единия свят се балансират или се уравняват процесите, които съществуват. Трябва да умреш в един свят, за да живееш в другия. Какво подразбира това? Как трябва да тълкувате процеса? Сега чисто от вашето гледище, за да обясня този процес, аз разсъждавам за себе си, а не заради вас. Част от житото на своя хамбар трябва да хвърля в земята, изгубено е то за мене. Но тази загуба може да се компенсира само с идеята, че туй жито ще израсне и може да даде 10 пъти повече отколкото съм хвърлил. Тогава вече не съжалявам. И тогава в мене се ражда идеята, че житото не умира, а това жито ще принесе своя плод. Казваш: „Защо страдам?“ Следователно страданията, несгодите вътре в живота, ако не се компенсират, аз не искам вие да страдате, ще страдаш, но трябва да разбираш защо страдаш. Ще намираш причините на твоите страдания. Някой казва: „Не му мисли!“ Аз не казвам, не му мисли, ти мисли, но ще си обясниш нещата и това обяснение, което ще намериш, да е верно. И туй заключение, което ще дам, че ако е верно това, житото ще израсне на пролетта, през лятото ще узрее и като го ожъна, ще го туря в хамбара и ще видя, че не съм хвърлил напразно това жито.

Сега вие какво правите от вашето жито на хамбара? Дали ли сте нещо? Отиват при един богат банкерин две моми, да искат пари. Едната застава тъй сериозна и горда. Той казва: „Извинете госпожице, нямам пари! Бих желал да ви услужа, но не мога, извинете!“ Другата идва, пооглежда се весело, с една усмивка, поухилва се. Той ѝ казва: „Госпожице, колко обичате? В касата има пари, колко искате!“ Една усмивка, но да знаеш как да я дадеш. Аз не ви говоря за онези привидни усмивки, но за една усмивка, която да излезне от душата ти, да означава една истина! Ще кажете: „Е, платила ли е тази усмивка?“ Тя си е платила парите, разбира се! Една усмивка струва толкова. Банкерът казва: „Ето, вземи парите! Струва твоята усмивка 10 хиляди долара!“ Че ако за една ваша усмивка хората не искат да ви дадат един долар, аз не зная, каква е тази усмивка. Сега, туй не го взимайте буквално, лично.

Казвам, някой път, че ние сме заобиколени с един разумен свят. Същества, които са крайно разумни и се интересуват от нас и ни изследват, тъй както ние изследваме мухите, растенията. Така и те се интересуват от нас. Интересуват се, понеже има нещо, какво да придобият. Ангелите имат особена любов към хората и то си има причини. Аз няма да обяснявам, но има защо да ги обичат. И хората по някой път обичат ангелите. Защо? Има защо. Когато един ангел дойде в дома ви, той носи всичкото щастие! Когато ще дойде един ангел от светлите места, всичко в дома ви, ви тръгне. Светия или ангел, те почти са равни. А когато влезне един ангел на тъмнината, тогава от него ден започват всичките нещастия във вашия дом. Нещастията в нашите домове се дължат от посещенията на тъмния ангел. Скъсали те на изпит, тъмният ангел те посетил. Боледуваш, тъмният ангел те посетил. Пропаднал си, тъмният ангел те посетил. Ти казваш: „Тъй била Волята Божия!“ Но дойде светлият ангел, ще издържиш изпита си. Печалба ще имаш. Ти, жена ти, наредят се децата ти и всичко се измени. И всичко е в ред. Зависи в живота, кой ангел те посетил. И ангелите, като ходят, и те посещават хората. И от това веднага се измени целия ред на нещата.

Писанието казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Ако ти дружиш [с] ангелите на светлината, аз не ги вземам за отвлечени, тия ангели, някой път, вие ги срещате и разговаряте с тях. Ангелът ви срещне и поухили се малко, казва: „Как сте?“ И ти кажеш: „Този човек като че ми е познат.“ И той се ухили: „На къде отиваш?“ Той ще ти каже: „Някъде.“ Но от него ден ти все кажеш: „Срещнах един човек, но то беше усмивка, та очите му много ми харесаха, на този човек! И от него ден ми провървя!“ Ти си срещнал този ангел на светлината. И от него ден всичко ти тръгне напред! А срещнеш някога, някъде, както онзи, когото го е тъпкала една мечка, че три години боледувал. Среща го този ангел, тъмният в мечката, та три години боледувал той и всичко му тръгнало назад. Казваш: „Да те пази Господ, да те тъпче мечка!“ – Да те пази Господ от тъмния ангел! Ще размъти сърцето ти, ума ти!

Та казвам, не трябва човек да си играе с природните сили. Трябва да имаш знание и да разбираш тяхното естество. Трябва да разбирате естеството на всяка една ваша мисъл. Трябва да разбирате характера на всяка една мисъл. И трябва да учите сега. Че не го знаете, нищо, трябва да знаете естеството на всяка една ваша мисъл, какво може да произведе тя във вас. Трябва да знаете естеството на всяко едно ваше желание и какво може да произведе във вас. Вие казвате: „Господ ще се грижи.“ Но Господ изисква ние да учим в този свят. Да разбираме нещата тъй, както Той ги разбира. Че какво значи да вършиш Волята Божия? Ти не можеш да вършиш Волята Божия, ако нямаш Неговите разбирания. Ти не можеш да вършиш Волята Божия, ако нямаш Неговия ум. Ти не можеш да вършиш Волята Божия, ако нямаш този, Божествения Дух в себе си.

Сега, друго е да кажеш: „Че може ли човек да има Божия Дух?“ Може! Бог е щедър и иска всичките ония Негови същества, които са излезли от Него, да имат това, което Той има. Да имат Неговия Дух и това е Неговото желание! Той, което желае, но не го налага, остава всеки един според свободата, която има, това да направи.

Сега аз оставам въпроса недосвършен. Аз оставям вие сами да мислите. До сега аз разсъждавах, а сега оставям вие да разсъждавате. И после от вашите разсъждения, аз ще ви слушам, вие като разсъждавате, после аз ще почна да разсъждавам. Така една обмена да стане. Сега аз разсъждавам и ще видите, кои неща са прави и кои неща не са прави. И според вашето разсъждение .

Има две течения в един човек, едно Божествено и едно човешко течение. Дръжте се за Божественото, за да израснете и да имате Божието Благословение за бъдеще!

Божията Любов носи пълния живот! (три пъти)

Сега на упражнения вънка!

7.25 часа сутринта

4 лекция на Общия окултен клас
18 октомврий 1933 г.
София, Изгрев