Сряда, 5 часа сутринта
Отче наш
Ще ви прочета 105 псалом.
Съществуват в живота известни вътрешни противоречия. Те си противоречат по един или друг начин. Великият закон, който направлява нещата, ги отстранява по разни начини. Сега аз говоря за противоречията, които хората сами си създават. Те са от друг характер. Те са от индивидуален характер. Но съществуват вътре в самия живот известни противоречия, с които човек трябва да се занимава. Тези противоречия са един вътрешен подтик. Има и други явления, факти в природата, които трябва да се наблюдават.
За 9 месеца детето се изменило в най-утеснени условия, в утробата на майка си. Не можеше ли един светия да дойде по друг начин? Ако можеше, щяха да дойдат. И след това, тоя светия постепенно се освобождава. Ние, някой път се възмущаваме от противоречията, които съществуват. Както и да се възмущаваме, противоречията все съществуват. Конят може да се възмущава от своята форма, и вълкът може да се възмущава от своята форма, но е вълк. И всеки един човек може да се възмущава, колкото и да иска, това нищо не допринася. От сутрин до вечер, той може да се възмущава, както иска, но законите в природата няма да се изменят. С нищо не можем да ги изменим. От хиляди години хората не са били в състояние сами да ги изменят. Слънцето все си върви по същият път. Някой път си въобразяваме, че външните мъчнотии ще престанат. Действително ще престанат, но кога?
Аз ще ви дам една ясна картина, толкова ясна, че и децата да я разберат. Вие трябва да имате една ясна представа що е онзи свят и що е този свят. Този свят е тук, в салона. Онзи свят е външния свят, дето се градят къщите. Значи, ти живееш в една къща, материална къща. Излезеш ли от къщи, това е онзи свят. Законите на външния свят не са закони на вътрешния свят. И законите на вътрешния свят не са закони на външния свят. Ти, в своята къща, може да си туриш печка, може да я стоплиш, можеш да ѝ туриш прозорци и прочее и да ти е приятно. Но щом излезеш вън от твоята къща, не можеш да се месиш в порядките на онзи свят. И там си има печка, но тя е друга. Твоята печка е друга порода. Външният свят, някой път е облачно, мрачно, но някой път е ясен. Когато е облачно, тогава има дъждове, гърмежи, бури, ти трепериш. Ако нямаш въглища, материалният свят не е уреден за тебе. Ако имаш въглища, материалният свят е уреден за тебе. Ако имаш въглища, вътре в къщи, ще имаш царството Божие, а ако нямаш въглища, ще се мъчиш. Русинът казва: „Имаш пари, Христос възкреси, нямаш пари, смерт о смерт.“ Да преведа тази руска поговорка: Познаваш ли Божиите закони, има възкресение, не ги ли познаваш, смертю смерт.
Сега има един стремеж, едно разбиране, мнозина чакат това, което наскоро ще дойде, скоро ще дойде. Сега ще дойде, но няма да ви го докажа. Защото лятно време вие ни най-малко не очаквате зимата. Вие мислите, че след лятото ще има нещо още по-хубаво, но след лятото иде зимата. И после зимата, вие никога не очаквате лятото. Вие вземате предохранителни мерки и не мислите, че след 3 месеца тя ще си отиде.
Та умният човек трябва всякога да разбира доброто в природата и да очаква това, което ще дойде. И да не си представлява един ред на нещата, който не съществува. Например, ние си представляваме, че един ден хората ще живеят братски. Някои ще живеят, но за да живеят братски, трябва в тях да стане един преврат. Трябва да имате едно разбиране, трябва да имате една основа. Хората, за да живеят добре, се изискват много благоприятни условия. При такива условия, при които се намираме ние, не може да се живее братски. Даже в едно семейство, дето са родни братя и сестри, пак има известен спор. Между бащата и майката, които са се взели в любов, има ли спор и между братята и сестрите, пак има спор. Защо? – Има си своята причина.
Сега аз пиша едно писмо. Но
онези, които не са учили и не знаят да четат и да пишат, нали са
получавали писмо от възлюбленият си син и веднага скрият писмото в
пазвата си и не четат. Та сега, кой трябва да ви прочете това писмо?
Не съм писал аз това любовно писмо. Други го писаха, а пък сега аз ви
го предавам. Това са любовни работи. Сега, като говорим за любовта, аз
говоря за любовта, а пък вие разбирате друго нещо. Сега, това писмо,
което ви начертах на черната дъска, нали е много съдържателно? Вие
често искате да живеете добре. Знаете ли по какви линии, по какви
пътища се движи животът? Животът се движи по известни определени
пътища. Всичкото нещастие, което нас ни сполетява е, че ние не
избираме онзи свят, по който животът върви. И вследствие на това
срещаме всички противоречия. Пътищата на знанието също не ги
разбираме. И знанието си има свои пътища. И когато ние не разбираме
пътищата на знанието, срещаме и в знанието известни мъчнотии. Пътят,
това е разумното в света. Единственото нещо, по което ти можеш да
ходиш, то е пътят. Този път го наричат закон, наричат го правило.
Христос сам казва: „Аз съм пътят.“ Пътят разрешава всички противоречия. Няма в пътя нещо ужасно и казват, че в света има два пътя. Единия път го наричат „тесния път“, а пък другия – „широкия път“. И двата пътя са добри, за онези, които вървят по тях. Защото едните, които вървят по единия път мислят, че този път е добър, други, които вървят по другия път, мислят, че техният път е добър. Само че, резултатите на тези два пътя се различават. Например в държавата съществува един закон: Онзи, който извърши едно голямо престъпление, го осъждат на смърт. Това е широкия път. В държавата съществува един закон, че онзи, който е направил едно добро, го възнаграждават. След като умре, правят му някакъв паметник. Това са закони, с които хората си отплащат с известна признателност, за доброто, което им са направили.
Сега вие ще живеете в един свят, в който Бог ви е поставил и трябва да ви убеждавам сега в това. Още нямате ясна представа за Бога. Вие се питате: „Какво иска Бог от нас?“ Чудна работа! Какво изисква старата овца от младото агне? Единственото, което изисква тази овца е, че нейното агне да почне да пасе като нея. Какво изисква вълкът от неговото малко вълче? Един ден малкото вълче да стане като него и да дави овцете и никак да не си поплюва, но като хване агнето да го разкъса на парчета. Вълкът казва: „В света трябва малко насилие, аз не искам да бъда овца. С трева не ме занимавай, аз искам да си ям месце.“ Сега ще оставим дали е прав този възглед или не. Ние сега вземаме фактите. Вълкът е толкова прав, колкото и овцата е права. Има едно различие, понеже овцата като пасе трева, тревата не роптае от това. Овцата постъпва по-умно, понеже, като прегризва тревата, отгоре тя пак израства. А когато един вълк изяде едно агне, агнето роптае. С това вълкът си създава карма. И има светии, които са възроптали против вълка. Този вълк ще го убият. Следователно на всяка ваша постъпка, дето има малко ропот, там ще има страдание.
Вие ще кажете: „Защо е така?“ – Много естествено. Вземете в природата, някой път често стават нещастия в Ниагарския водопад. Някой млади излизат да се разхождат по Ниагарския водопад. Това течение отгоре върви много тихо. Някой богаташи се разхождат със своите лодки и мислят, че могат да се противят на течението. Но, някой път, това течение ги подема така силно и ги завлича, че не могат да се повърнат към брега. И тогава всички с лодките отиват надолу и изгубват живота си.
Та някой път не попадаме в малък наклон и колкото отиваме неусетно този наклон отива надолу и тогава, невъзможно е да се справим. Тази е погрешката, която мнозина правят. Не си играйте с големите наклони, с които никой не е разрешил въпросите. Разрешиха го само птиците. Птиците разрешиха въпроса с наклона. Те образуваха своите крила и ако една птица дойде до един наклон, да падне, тя разпери крилата си и хвръкне. И вие сега мислите, че може да разрешите въпросите.
Човек, който има недоволство, може да бъде и доволен. А пък който е доволен може да бъде и недоволен. Доволството е недоволството зависят от две положения. Доволството зависи всякога от това, което имаш и което нямаш. Доволен си, защото имаш, а недоволен си защото нямаш. Имаш здраве – доволен си, нямаш здраве – недоволен си. Имаш богатство – доволен си, нямаш богатство – недоволен си. Имаш знание – доволен си, нямаш знание – недоволен си. Имаш памет – доволен си, изгубиш паметта си – недоволен си. Сега трябва да изучавате законите, по които ние изгубваме нещата. Също трябва да изучаваме законите, по които нещата се придобиват.
Сега как ще разберете тази
фигура? Какво представлява тя? Един геометрик ще обърне внимание на
тези ъгли горе на фигурата. Те са важни. Това са линии, равни
плоскости, живи разумни сили. Тук работят вече разумни същества. Че
вие изучавали ли сте тези ъгли на вашите ръце? Турците едно време така
вървяха (A). Който върви така, скоро
закъсва. Който върви така, скоро ще закъса, ще загази. 
Ръцете трябва да бъдат право
отпуснати надолу. Защото, ако ги държиш така, както е във фигурата,
твоят разум е съсредоточен, ти се занимаваш с усилието да ги крепиш. А
пък ти отпусни ръцете си. Ако ти се занимаваш с въпроса, ти да уредиш
света, това е следното положение. Квачката мъти яйца. Яйцата се
излюпват. Какво е придобила квачката? – Нищо. Извършила е едно
добро. Когато едно житено зърно се хвърли на земята, квачка има ли
отгоре? Никаква квачка няма и пак семето израства. Въпросът седи
другояче. Пилците, които са под крилата на една квачка, показват, че
ти може да отхраниш една своя мисъл или едно свое благородно чувство
само под охраната на твоя ум и твоето сърдце. Ако ти нямаш един
отличен ум и едно отлично сърдце, ти не можеш да отхраниш една хубава
мисъл, едно хубаво чувство. И ако ти не можеш да отхраниш една хубава
мисъл, едно хубаво чувство, ти нищо в света не можеш да придобиеш.
Понеже в света, с какво ще воюваш? Нали на някои хора трябва да говориш разумно. Ако им говориш разумно, може да имаш влияние. Твоята мисъл ще организира твоите мускули. Някой е роден силен, може да се хвали с това, но този, силният човек не е създал силата си. Той трябва да благодари, че 10–20 поколения са работили и той сега е силен. Дядо ти, баба ти и ред други поколения са работели и са ти дали своята сила. И ти трябва да работиш, иначе, един ден, може да я изгубиш. Сега дядо ти, баба ти и баща ти не са отделни и ти не си отделно същество. Всички вие влизате, като тези линии, в едно цяло. Когато всички тези линии имат отношение, тогава и всички в света представляват, в света едно цяло. И вие трябва да разбирате закона на цялото.
Искате например да знаете какво нещо е Господ. Бог е това, което поддържа живота на всички хора. Всяко добро побуждение, което иде при тебе, всяка свободна мисъл и всяка постъпка, идат от Бога. Това, Което те радва, това е Бог. Когато скърбиш, това е Бог пак, може би в тебе. Той ти казва: „Синко, каква разлика намираш между една радост и една скръб?“ Когато някой се радва или скърби, аз познавам. Когато дойде някой човек при мен, без да ми казва дали се радва или не, аз ще направя един опит с него, като му измеря врата. При радостта ръката му е малко по-широка, а при скръбта, тя е малко по-тясна. После ще му измеря врата, ръката и пр. Някой се е свил – скръбен е. Не знае какво да прави. Той казва: „Загазих я!“ А пък когато е радостен, той се е разширил и казват за него: „Какво се пъчи той?“ Не, разширение има у него. Това е естествено у него. Радостта разширява, а скръбта стеснява. Скръбта и радостта, те са два процеса, които в природата извършват някои работи, които хората не подозират. Една скръб, след 10–15 години, а може би след 4–5 поколения, може да произведе отлични резултати. Това, каквато и да е скръбта.
Та, първото нещо е, всеки един от вас трябва да има един запас от живот. Трябва да обича живота, а не да живее. В него вече има един егоистичен елемент. Но да обичате един живот, най-общия живот. Ти трябва да обичаш общия живот, единния живот. Щом обичаш единния живот, то животът ще дойде в тебе. А пък щом искаш да живееш, това е личния живот. Никой не ти забранява да живееш. А пък да обичаш живота, това е важно. Ние сега живота не обичаме. Живеенето зависи от обичта към живота. Затова любовта от общия живот е необходима. Да имаме любов към единния живот, само тогава ще се тури един морал, само тогава любовта може да се пробуди. Ако ти обичаш общия живот, като видиш едно същество, в което животът присъствува, тебе да ти става приятно. Ти виждаш един кон впрегнат. Бият го с камшик. Ти казваш: „Добър е този кон.“ Кой кон? – Който е бит. Всеки кон, който е бит е натоварен повече, от колкото трябва. И той едва може да тегли. Този, който бие коня не е разумен, най-първо той е натоварил коня си с 50, 60, 80, 100 килограма. И всички мъчнотии в света произлизат от такива неща. Някой път от нас искат да извършим нещо, което не можем да извършим. Някой кон може да тегли, да кажем 50 килограма, но 70 килограма не може да тегли.
Та, някой път, ние се товарим с чрезмерни страдания. Искаме да постигнем нещо. Например, искаме да оправим света. Това е една презумция, да мислим, че светът не е уреден. Светът е уреден, но нашето живение не е уредено. Това е философията. Бащата не може да научи сина си да живее, но бащата може да научи сина си да обича живота. Но да го научи да живее, това е невъзможно. Синът е свободен вече. Там е вече индивидуалната свобода. Някой човек може да ти каже: „Аз мога да ти покажа как трябва да се живее.“ Онзи ще те попита, как живееш ти? Първият ще му отговори: „Аз ям малко, не преяждам, не спя много, по четири часа на ден, на денонощие, после в кръчма не ходя. Занимавам се с умни работи с света, защото в света трябва да има нещо, което да ни занимава вътре в света.“
Истинското разрешение седи в това да обичаме живота. Истинският живот носи в себе си истинските блага, всичките блага. Някой ще каже: „Как така животът ще носи всички блага?“ Представете си, че аз съм здрав човек. От здравия човек излиза магнетическа сила – здравето. Някой милионер е болен и след 5–6 месеца е осъден да умре. Той, като се приближи до мен, трепери. Той казва: „Бих дал половина от богатството си, ако получа от този живот, който ти имаш.“ Аз ще му кажа: „Колко ще ми дадеш, само за да продължиш живота си 4–5 години? Ти не си показал любов до сега. Я, да видим любовта ти, колко ще дадеш?“ Ще се пазариш с него. Но не в полици, а в брой. Ще кажеш: „Користолюбив човек.“
Бог е направил хората наследници в света. Не се смущавайте от лошите хора в света. Вие имате едно голямо богатство – живота. Той разрешава въпроса и човек трябва да бъде силен по дух, ум, сърдце и душа. Малодушието, което по някой път ви обхваща е една голяма спънка, за да можете да живеете. Аз не казвам, че не можете да живеете. Аз засягам въпроса за живота. Аз не засягам въпроса, че ти не даваш правилно. Излез вън в природата, излез на свобода, дишай чист въздух! Там е всичкото онова богатство, въздухът не се продава. Ще излезнеш свободно на планината и там горе ще приемеш въздух. Ти изпадаш в малодушие – излез горе и ти ще превърнеш мислите си. Там ще намериш онези хора, на които сърдцата са запалени с любов. Паднал си духом, ще намериш онези хора, които не са паднали духом. Потърси ги! Как ще ги намерите, я ми кажете?
Този лък преди години беше тояга, която играеше по гърба на хората. И всички бягаха от тази тояга. А пък сега, тя е прогресирала вече, доста културна е станала. Лъкът казва: „Аз вече престанах да играя по гърба на хората. Сега съм се украсил с тези косми.“ Тези косми са негови деца.
Когато аз срещна един добър човек, мен ми трепва сърдцето и казвам: „Желая да бъда и аз като него.“ Като срещна един музикант, трепва ми сърдцето и казвам: „И аз да бъда като него.“ Да не казваме: „Тази работа не мога да я постигна. “ Всеки един от вас може да научи и да пее и да свири и да мисли и да чувства.
В Горна Оряховица имаше 32 градуса студ, в София – 11 градуса. Вие влизате в една къща, влизате в една стая е треперите от студ. А в друга стая влезнете и се стоплите. В една къща запалили печката, а в другата – не. Защо? Домързяло ги да запалят печката, а другите не ги домързяло и те запалили печката. Сега ще ви свиря и вие ще попеете малко. „Тъги скърби са богатство“, „Грее, грее“. Сега тези две песни да ги съединим. Това е една песен на един човек, който е минал през страданията. И после излязнал от тях и е разбрал живота. И казва: „Трябва да се живее разумно, хубаво трябва да се живее. Всичко друго трябва да се остави на страна.“
Човек трябва да пее на Господа, да каже: „Господи, благодаря ти! Аз ще ти попея.“ И като пея и като свиря, да види Господ, че аз прогресирам в света. Добрият живот, това значи да свириш и да пееш. А пък ти седиш и мислиш през целия си живот, какво да правиш.
Тази сутрин аз гледам, че една котка седи пред стълбата, свила се, разположена е и спи. Казвам, ако тази котка може да бъде доволна, защо човек да не може да бъде доволен? Човек колко пъти е по-голям от колкото котката. Ние трябва да благодарим на Бога заради благата, които носим. Ние не сме благодарни от ония блага, които Бог е вложил в нас. Бог се грижи за всички същества. Светът е оправен, само ние, малкото хора на земята, не сме дошли до съзнанието да изпълняваме волята Божия. Така, както религиозните хора, светските, поетите, философите мислят, светът не може да се развива правилно. Има един естествен път, по който животът може да се развива. Не, че не знаете тези работи, но вас ви трябва много малко. На вас ви трябва още по една кибритена клечка. Нищо повече! Вие сте дошли до това положение, че една кибритена клечка ви трябва, само, за да ви запали човек. И всичко ще се уреди. Но кибритената клечка вие ще си я драснете и ще си я запалите. Защото иначе ще кажете: „Той ме запали!“ А пък трябва сами да се запалите. Разбира се, няма по-хубаво нещо от това човек да се запали. Под запалване разбирам следното: Като дойде Божественият пламък, във всички противоречия да виждаш хубавото, красивото – тогава огънят се е запалил.
Чистата вода може да отнесе всичката кал. Божественото в нас, онова силното, мощното в нас, което може да оправи живота, то е постоянното в живота. Не се обезсърдчавайте! Дойде пороят, дойде калта, чистата вода ще се справи с всичките противоречия. Аз разбирам следното: Като дойдем да живеем разумния живот, всички противоречия в света ще изчезнат. Най-напред трябва да изчезне във вас противоречието, да приемете този живот. Противоречие в Бога няма. Противоречие в небето няма. Противоречие в напредналите светове няма. Противоречие има на нашата земя. Някъде са по-малко, някъде са повече, в някои общества има по-големи противоречия. Между вас сега тук има противоречия.
Ако днес Бог е определил да запаля клечката, ще я запаля. Да запаля печката – ще я запаля. Инак няма да я запаля. Един ден седя и моята печка не е запалена. Ще кажа: „Има хиляди хора, на които печката не е запалена.“ И тогава ще имаме една опитност. А пък, като си запаля моята печка, тогава ще имам опитността на хиляди хора, на които печката е запалена.
Дойде ти някоя неприятност в живота. Не си ти, който имаш тази неприятност. Дойде ти някое съмнение, не си ти, който имаш това съмнение. Хиляди хора имат това съмнение. Не си само ти сиромах. Милиони хора има сиромаси. Та в дадения момент, човек може да разреши един въпрос. Една кибритена клечка, в дадения случай, може да разреши един въпрос, който хиляди и милиони дървета не могат да разрешат. Божествените мисли се отличават по това, че те имат този пламък, този жар, този огън в себе си. Когато човек има този огън в себе си, той се запалва и тогава започва животът. Че вие сте дошли до една фаза, гдето трябва да се научите да запалвате Божественото от всякъде. Трябва да имате философията на мъховете, които растат по камъните. Те имат отлична философия. Вие трябва да имате философията на растенията, които от земята изваждат соковете, вие трябва да имате философията на рибите, които плават и не се давят. Вие трябва да имате философията на птиците, които хвъркат и не падат. И хората са се научили да хвъркат, но някой път стават нещастия. Та има какво да се учим. Има да се учим от мъховете, от камъните, от растенията, от рибите, от птиците. Най-после има какво да се учим от вятъра, от въздуха, от водата, от хляба, от светлината. От светлината добиваме знание, от въздуха добиваме своята сила, от водата добиваме своята радост, а пък от хляба добиваме твърдостта на своя характер. Ако ти от хляба не можеш да добиеш твърдостта на своя характер, да бъдеш смел и решителен. Ако от водата не можеш да бъдеш щастлив, ако при въздуха не можеш да бъдеш силен и ако от светлината не може да добиеш знание, то знанието, силата, светлината, от где ще дойдат тогава? Те трябва да дойдат от някъде. Хлябът, водата, въздухът, светлината са път за онзи, който разбира. Те са това, в което всички живеем. А пък всички други неща са второстепенни. Те не зависят от човека. Един учен човек навсякъде може да си проправи пътя.
Аз забелязвам между вас една черта на сепаратизъм. Правете връзки с хората на света. Един праведен и грешен човек, трябва да имат връзка, трябва да имат симпатия между тях. Двама праведни мъчно могат да се търпят. Двама владици заедно не могат да живеят. Но един владика и един слуга могат да живеят. Но ако са и двамата владици, не могат да живеят. Кой ще служи тогава? Дружете с хората на света и не мислете, че вие сте нещо друго от тях. И в тях има нещо. Широк замах трябва да имате. Да оставим на страна техните идеи. Идеите им, това е тяхната работа. То е костюм, но имат нещо, което е общо с нас. Това е живота, който е необходим за всички ни. Защото брат ти не може да живее – и ти не можеш да живееш. Ако брат ти живее – и ти ще живееш. Ако вятърът влиза в къщи, ще влиза животът, но ако ти затвориш в къщи всички дупчици, за да не би да влезне вятъра и да се простудиш, ти ще заболееш. И ако ти бягаш от светлината, за да не те безпокои, ако искаш да се изолираш от светлината, тогава също ще заболееш. Необходима е светлината в света.
Имайте онази вяра, която разумните деца имат!
Сега, да се спрем върху чертежа. Това представлява човека. Отвесната линия представлява човека в неговата дейност. Човек, който мисли да свърши нещо. Този перпендикуляр показва, че той има вече известен възглед. Този човек се е определил, иска да тръгне на път, с кой крак трябва да тръгне? (– С десния.) Вие го знаете, но той не го знае. В света има известни течения, по които ти трябва да тръгнеш. Аз ги наричам Божествени течения. Тези течения се направляват от Божествени закони. Ако ти не вървиш по тези течения, мисълта ти няма да бъде ясна. Някой ще каже: „Това са детински работи.“ Нима всичките тези линии в геометрията не са детински? Един човек, който не ги разбира ще каже: „Това е детинщина.“ Но онзи, разбраният геометрик, ще каже: „Цяло знание има тук.“ С тази фигура ти можеш да си послужиш навред.
Ако вие изучавате себе си, най-първо трябва да изучавате телото си, от там е знанието. Ако ви изуча, не разбирате геометрически своето тело. Тогава, какво знание имате, тогава? За пример, ако твоите рамене станат много тесни отгоре, ти ще пострадаш. Да допуснем, че имаш два метра височина, а тесни рамена. Тогава ще изгубиш равновесието си. Ако в тебе стомахът се разширява, ако се разширява този кръг около стомаха, а пък краката ти станат много тънки, като кокили, това показва едно анормално състояние. Ако очите на човека са хлътнали и добият кръгове, мургави, с жълтеникав цвят, това показва разстройство на черния дроб, на пищеварението. И този човек нищо не може да постигне. Той трябва да има свежи очи, а не потъмнял поглед. Не да казва: „Ако е решено да умра.“
Ние се плашим от смъртта, тя е страшна, така както когато те оберат, срещнат те разбойници, спечелил си богатство, за да спасиш живота си, казваш: „Вземете колкото искате.“ Тези разбойници ще изядат твоето богатство, но ти си господар, ти ще спечелиш пак. Твоят живот струва повече от онова, което ти си спечелил. Та казвам, да имате вяра, която може да се превърне на знание. Аз не съм само за вярата. Ти вярваш, че можеш да отидеш до Варна. То е хубаво нещо, но ти трябва да се качиш на трена и да отидеш до Варна. Тогава, това не е вече вяра. Най-първо ще вярваш, но трябва да опиташ. Вярата трябва да води към знание. А пък знанието да води към реализирането на нещата.
Вие искате някои неща да ви кажа. Аз съм правил много опити. Някой иска да се лекува и ми казва: „Не можеш ли да ми дадеш някой цяр?“ Казвам му: „Никакъв цяр не ти трябва. Тебе ти трябва да дишаш по-дълбоко и да ядеш по-малко. А пък, ти дишаш малко, а ядеш много. Една трета ще оставаш гладен.“ Той ми казва: „Може ли така?“ – „Може, може, яж малко и дишай много! Тревожи се малко и мисли много!“ Някой казва: „Не ми се мисли много.“ Не, не ще мислиш много и ще се тревожиш малко. А още по-добре е следното: Не се тревожи никак, а мисли много, като дойде тревогата да се справиш с нея. Един турчин попитал някого: „Какво мислиш?“ Онзи казал: „Мисля за последното, че на хилядата половината е петстотин.“ С това той иска да му каже: Тази работа Господ ще оправи. Като има добри хора и като имаш приятели, аз съм ви приятел и тази работа ще се оправи. Онзи се приближава и казва: „Как ще се оправи?“ Другият го потупва по гърба, изважда и му дава от джеба си, казва: „Не мисли толкова.“ Ние казваме: „Господ ще уреди работите.“ Но ти бръкни в джеба си, покажи че Господ е почнал да урежда работите на хората чрез тебе. Аз бих желал Господ чрез всинца ви да урежда работите. Сега се изискват работници.
Всяка една хубава мисъл, която излиза от нашия ум, отива в пространството и работи за реализиране на Царството Божие. Сега хубави мисли трябва да отиват в пространството. Цялото пространство трябва да се напълни с новите идеи. Те са малки семенца, които работят. Хората, които са песимисти, казват: „Какво трябва да се прави сега?“ Светът да пита какво трябва да се прави, разбирам, но вие да питате това? Аз ще кажа като този турчин, който видял трите икони на света Богородица, на свети Георги и на свети Никола. Той казал след едно нещастие, което му станало: „Ти, света Богородице, имаш дете, заета си, и свети Георги имаш кон, но ти свети Никола, нито кон имаш, нито дете имаш, ти защо не ми помогна?“
Ако ние в тези трудни времена, не можем да покажем, че обичаме, че имаме любов към Бога, как ще се справим с мъчнотиите? Под думата Бог, разбирам това, което е във всички хора. Бог не е само извън, но и във всички страдущи вътре. Той утешава всеки страдущ и му казва: „Не бой се, аз ще уредя работите ти. Потърпи малко.“ И като умира някой, Бог му казва: „Не бой се, ти ще дойдеш при мене.“ Той утешава всичките. Аз виждам свободният човек, като умре, лицето му е спокойно, като на светия. Бог му казва: „Ще престанат твоите страдания.Това е един изпит, който ще мине.“ И след като мине, като дойде любовта у вас, това е печалбата ви. Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата ви. Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата. Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и свободата, тогава какво има? Мога да погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед да се отнасям с тебе зле. Ти си свободен.“
Сега всички трябва да разберете живота. Всички трябва да обичате знанието, свободата. Това се изисква сега и върху тях трябва да се работи. И за това ви свиря. Не ви свирих една тъжна песен, но една ясна, не е лъжлива, на радост. Болестта ревматизъм и други такива ще ги оставите на страна. Като почнете правилно да мислите, като обикнете живота, като станете свободни и влезете в новия живот, вие тези работи няма да ги имате. Всички тези смущения са дяволски работи. Христос казва: „Тази душа, която Сатана беше вързал, аз не трябваше ли да я развържа?“ Всички тези конци трябва да се скъсат и богатият е вързан и сиромахът е вързан.
Това, което сиромахът може да придобие, богатият не може да придобие. Това, което богатият може да придобие, сиромахът не може да придобие. Без богатство, ти не можеш да развиеш своята щедрост. Чрез онова, което излиза, богатият развива своята щедрост. А пък сиромахът ще приеме онова, което му трябва и ще бъде благодарен.Този закон съществува във великата природа.
Всеки ден ти трябва да бъдеш богат и да излиза нещо от тебе. И ако ти не можеш да играеш ролята на богат и сиромах човек, ти си изгубен. И когато даваш и когато вземаш, и в двата случая, ти трябва да знаеш, че слугуваш на онази велика цел на живота. Да слугуваш на човечеството и като богат и като сиромах. Трябва да слугуваме на човечеството. Има богати и сиромаси, които не знаят защо са богати и сиромаси. Аз желая богатите и сиромасите да знаят защо са богати и сиромаси. Това са почетна сиромашия и почетно богатство. И когато богатият и сиромахът се срещнат, те ще тръгнат алабраце. И двамата ще се разхождат и приятелски ще си говорят и ще благодарят. Единият ще каже: „Аз се радвам, че ти си богат.“ И онзи ще каже: „И аз се радвам, че ти си сиромах. Бих желал да бъда на твоето место, но не мога.“ Генералът не може да дойде на местото на войника. Той трябва да командува, а пък войникът не може да замени генерала. Но и двамата могат да бъдат благодарни, но не могат да си заменят службите. Свърши ли се войната разформируват се войските и всеки си хвърли своята форма. Тогаз въпросът е поставен другояче, но в дадения случай, там дето си поставен – такъв си. Ако си войник, сиромах или богат, но животът е един, пък другите неща са привилегия. И сиромашията и богатството са привилегия. Понеже всичките генерали са били все прости войници и в бъдеше и в Божието царство, всички войници са все генерали. Най-простият чин, който съществува в Божието царство, е офицерския. Там, на някои прости войници, има един офицерски чин. Простият войник е офицер, генералът е офицер и генералите и офицерите и войниците, там много добре се разбират. А пък тук на земята не се разбират.
Някой път гледам между вас не се разбирате, а и мене не разбирате. Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител?“ Аз да ви кажа какво мисля. Аз мисля за начините, по които богатите да ги направим сиромаси и сиромасите да ги направим богати. Ако искате да знаете какво мисля, мисля много работи и една от моите мисли е: Богатите да станат сиромаси и сиромасите – богати. Какво лошо има в това? Казвам на богатите: „Напусни богатите, че да се радва сиромахът на богатството, а богатият да се порадва на сиромашията.“ В онзи ден, в който можеш да работиш и да мислиш, ти си в сиромашията. А пък богатството е завършен процес. Богатият не може да мисли, не може и да работи. На натоварения кон ли е по-добре или на онзи, който е разтоварен? Един богат човек е един натоварен кон. Ти имаш една идея, трябва да я реализираш. И ако не я реализираш, ще бъдеш нещастен. Нещата трябва да се постигат, за да се освободи човек от онези ограничителни условия, при които сега се намира.
Напредналите от вас, така трябва да разбират. Няма друго разрешение. Разрешението, което ще даде сила, е това. Това е закон вътре в природата. Ако ти обичаш Бога с всичкото си сърдце, с всичкият си ум, с всичката си душа и с всичкият си дух, какво има да се тревожиш? Я ми кажете, Бог, Който е създал цялата вселена, всичките тези светове, той остава ли те гладен? Ако тук на земята не те искат, Той ще те прати в друг един свят, на по-хубаво, на самото небе. Неверието ти казва: „Кой знае?“ Ще намериш тогава онзи, който знае. Както болният ще намери кой да го лекува, ще намери лекарят да го лекува. Както сиромахът ще намери богатия и както детето ще намери майка си, така и ти ще намериш онзи, който знае. Можеш да обиколиш целия свят, но ако тук не го намериш, ще го намериш в онзи свят и ще имаш тогаз една опитност.
Тогава за онези от вас, които имат любов към Бога, с всичкия си ум, сърдце, душа и сила, какво противоречие ще имате, кажете ми? Няма никакво противоречие. Аз поне толкова години съм опитал. Аз съм опитал най-лошите условия. Вие даже не сте сънували лошите условия, при които човек може да попадне. Но хората вървят по един път, който не е естествен. У хората има най-големи противоречия. Христос казва: „Взехте ключовете на Царството Божие и нито вие влизате, нито тези, които искат да влезнат, ги пущате.“ Там е всичкото.
Добрата молитва
11-та лекция на Общия Окултен клас
6 декември 1933г.
София, Изгрев