Сряда, 5.30 часа сутринта
(Небето облачно, времето тихо.)
Добрата молитва
Размишление 15 минути
Ще ви прочета 23 глава от Притчи. Тая глава се отнася до всинца ви, а не само до некои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на земята, не живеете на небето. На земята живеете. Това са притчи на земния живот. А пък за небесния живот ще бъдат други притчи. (При стихове 13 и 14 Учителят казва:) В сегашния културен свят има много бой. Повече да се бият хората, отколкото сега, не е имало. Бият се по всичките правила. Не само се бият, но и се убиват. В тая, последната война 1914–1918 година имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има и 14–20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. То не е до буквата. Гледам някои вървят по духовния път и имат детински, много изопачени понятия. Представете си, че вие ще влезете в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например, първо няма обхода. Навсякъде няма обхода. В който и дом да влезете, ни най-малко няма да намерите обхода. И във всички училища е така. И във всяко религиозно общество е така. На мнозина от вас не е приятно да направите нещо. Някой път правите нещо от немай къде. Па и затова което правите, очаквате нещо от окръжаващите, но не ви се дава. Все ще искате да ви посрещнат и пр., но това го няма. Кой ще ви го даде?
Някой искат да го обичат. В обичта има две неща: можеш да обичаш някой човек, когато дава и когато даваш. Две неща има в обичта. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?“ Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник и казва: „Не ме ли обичаш?“, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже: „Аз ви обичам“, той трябва да даде нещо. Обичта, любовта трябва да се изрази в нещо съществено. Има и друга любов. Не само материални работи, но в каквото и да е отношение, законът е същия. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате. Такава любов е любов на бълхите и въшките. После любовта се познава по това, че на някой човек му давам и той да е доволен от това, което му давам. Мога да му дам едни обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става.
Някой от вас, които даже имате съвсем посторонни понятия за живота, може да сте прави от ваше гледище. И аз може да съм прав. Но има един живот, който е общ за всичките. Кой е онзи от вас, който, като го бутнат с една игла, ще бъде доволен. Значи, ако ме [ви] бутнат с една игла, ви е неприятно. Защо тогаз ще мислите, че ако бутнете вие другиго, ще му бъде приятно. Че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушнете всякога с него. Нямам нищо против езика. Нека да шие ризи. Нека да плете чорапи, да прави каквото иска, но да мушка на место, да плете на место. Когато не върши никаква работа, даже боде, не е на место. Например, като посрещнете някой гост да го мушнете с иглата си.
Сега мушкането става и с мисъл. Приемате някого, когото не обичате и се представите любезно. Но все ще направите някаква гримаса, ще си постиснете устата, ще мигнете, ще направите някое движение с ръце и пак ще минете за благороден, за много благочестив човек.
Сега да пристъпим към едно
правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в
който ще си блъскате главите и главите ви ще се охлузят. Един ден ще
се охлузят главите ви, няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях
само кокали ще останат, а мускулите, които са се мърдали, няма да ги
има никъде. Това ще ви бъде възнаграждение. Какво означава тази линия
(AB)? Кой е умния? И
едно правило за познаване. Който и да дойде, по тая линия, може да ви
познае какви сте. По линията, ще познаете, колко сте напреднали. Може
да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки (а,б,в, на линията CD) Челото ще допира
до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата
– брадата. Как ще нарисувате челото? Това чело се отклонява от
перпендикуляра назад до известна степен. (В чертежа
EF.) Тук ще има
едно малко отклонение при основата на носа. А тук, долу, точката
„б“ ще има трето отклонение. Изкуството
зависи от това, как ще приложите този перпендикуляр AB. (Учителят показва третия чертеж.) Този човек има
обективен ум много развит. Челото е отклонено от перпендикуляра
доста. Но изобщо никога челото няма да се слее напълно с
перпендикуляра. Това е невъзможно. Тогаз имате едно изправено чело. И
този нос не може да се слее напълно с перпендикуляра. Ще имате едно
малко пречупване. Това показва пътя, по който може да работите. Трябва
да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и за уста
допирна точка. И една точка на устата може да се допре. Когато горната
част на устата е чрезмерно развита, тогаз това показва, че в човешката
природа има предавателна сила. Той иска да даде. Хората, у които е
развита горната част на устата, са хора активни и без да искат
предават нещо. А пък един човек, който има долна част по-силно
развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. А пък онзи, който се
самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и
трябва да ги тури в хармония с общия закон на развитието. Защото, ако
ти не познаваш този перпендикуляр, ти няма да имаш една правилна
обхода.
Сега вие много пъти казвате: „Трябва да живеем добре!“ Но в какво седи добрия живот. Трябва да има правила. Човек с добрия живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Един артист все си има известни правила. Ако не познавате тези правила, вие не можете да се запознаете с тази наука. Сега всички вие говорите за добрия живот. Това е желателно. Какво подразбираме под добрия живот. Един архитект е добър, когато строи добри къщи и всички тези хора, на които е построил добре къщите, ще имат добро мнение за него. Значи, доброто мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което той е направил. Но ако той не е направил добре къщите и много пари са му дали, всеки казва: „Не ми е направил добре къщата!“
Хубаво, вие се запознавате с един ваш приятел, всякога имате една обмяна. Когато искате да се запознаете с някой човек, при голямото или малко запознанство, всякога на земята има някакъв материален интерес. И тогаз, след вашето сближение и запознаване с някого, след като се запознаете, у вас може да се роди известен атавизъм. Преди да се запознаете ще имате едно мнение един за други, а пък щом се запознаете ще имате друго мнение. Да допуснем, че лицето, с когото се запознавате, няма обхода. Да кажем, че вие обичате да говорите езици, говорите 4, 5, 6 езика и добре ги говорите, а пък той едва ли говори някой език. И от някои езици тук-таме по някое изречение. Например, някой може да каже: „Ma petit garcon.“ Който не знае, ще каже, че той говори право френски, а пък който знае, веднага ще види, че прави една погрешка. В случая се казва „mon“, а не „ma“. Е, хубаво онзи, който говори, има мнение, че говори добре езика и като му направиш една забележка, ще му кажеш да се справи с речника, как е произношението. Това са обикновени работи. Всеки човек може да направи погрешка. Има погрешки, които стават несъзнателно. Англичаните го наричат подплъзване на езика. Например на английски „lawyer“ (лайър) – законник и „liar“ (лайър) – лъжец, се изговарят еднакво. Някой може да употреби дипломатически тази дума. И после може да каже, че това не е станало по волята му. А пък в същност, може да е станало по волята му. И той може да се извинява.
Не се извинявайте. Извинението не е едно оправдание. Един, който не може да рисува, не трябва да се извинява. Ще поправиш линията.
Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Някой път челото може да е по-малко, някой път – носът, а някой път брадата. Но, ако брадата е по-малка, то си има своите причини. И тогаз имаме лице, което не е естествено разпределено. И природата, която е толкоз умна, тя постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла още да създаде един български тип. Тя сега мисли, как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не е могла да създаде. И трябва да чакате още хиляди години, докато тя създаде своя тип. Има хиляди проекти, вече създадени, но тези проекти не са одобрени от главната комисия. Тя казва: „Други проекти да се създадат.“ Има една награда от 10 милиона възнаграждение, което ще се даде на онзи, който нарисува един български тип. Нарисувайте го сега и аз ще го предложа на комисията. И ще имате десет милиона възнаграждение. Нали искате да станете богати. Сега във вас ще влезе мисълта: „Дали това е верно или не?“ Не е въпрос дали е верно или не, но въпросът е да можете да го направите. Вий се занимавате с въпроса дали е верно или не. Това е второстепенен въпрос. Първият въпрос е дали може да го направите. Ако може да нарисувате един български тип, хубаво би било. В Европа има доста художествени ателиета. Те ще искат да имат българския тип. Един, като говори български, това още не е българинът. По какво се познава българина. Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски. Много си приличат. И всички части тъй си приличат. И виждате, че има едно подобие между старите гърци и сегашните французи. Това не е само за черепа, но и между другите части на външните им форми има подобие.
На какво ще уподобите черепа на един германец? На какво съответствува германецът? – На старите римляни. Германският череп прилича на едновремешния римски череп. Но не на сегашните италианци, техните глави са други. Германският череп се отличава със следното: полуинтелектуални способности. В слепите очи германците са силно развити. После, моралните и религиозните чувства са силно развити у германците. Последните най-силно са развити у славяните. Сплотеността, която имат славяните произтича, както и у евреите, от развитото религиозно чувство. И у евреите са развити религиозните чувства. Но у тях е развит и обективният ум, спекулативните способности. Затова тая религиозна тенденция у тях взема друг колорит. Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част на носа не е развита още. Той не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едвам сега е започнал да се проявява. Най-добре са се проявили французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес на латинската кръв, на старите римляни. Някъде има смес, у българина, на гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска, де е българинът тогаз?
Това са външни неща, които аз ви обяснявам, посторонни въпроси са те. Те не са съществени. Българският тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. Нито пък английският тип – англосаксонският, нито даже цялата бяла раса. Ако разгледате петтех раси, те се различават. В строежа на главата има разлика между бялата, жълтата, черната и червената раса. После има една разлика в строежа на ръцете. Един китаец, каквото и да прави той, у него няма тия заложби, които има един от бялата раса, от арийската раса. Понеже в бялата раса, във всяка раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следната раса, която ще дойде и в нея ще има едно качество, което няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го придобие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качества на шестата раса, ако не влезеш в тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е вирял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Та, във всяка нова раса има повече и по-добри условия, отколкото в предната раса.
Сега, при това положение, в което се намираме, следното положение, което ще дойде за вас ще бъде още по-благоприятно. Но има някой път повръщане назад. Някой път можете да се повърнете. Но понеже сте минали през всички раси, минали сте през лемурска раса, после черна, жълта и бяла раса, някой път може да се повърнете. Лемуриецът е един човек, който иска да живее изключително за себе си и няма никакъв морал. Един човек, който си само угажда в ядене и пиене, той принадлежи на черната раса. Един човек, който е крайно консервативен и не може да се повдигне, той принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва да мисли и да [се] стреми, той принадлежи на бялата раса.
Давам ви една скица, някои черти, които определят расите. Та, някой път у вас се зароди желание да станете господари – това е жълтата раса в потенциално състояние, да искаш да си господар без да имаш този ум да господаруваш и без да имаш тази сила. Защото човека, за да бъде господар, трябва да бъде умен, трябва да бъде нещо повече от гений, нещо повече от светия, даже нещо повече от Учител. И Учителите не господаруват. Ти трябва да бъдеш едно божество. Само боговете имат право да царуват, а Учителите – да учат света. А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска да господарува. Геният и светията нямат право да господаруват. Един светия, като дойде, той не си позволява правото да бъде господар. Аз ви казвам нещата, както са. А пък у боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, той знае. Това същество има и възможност. И като господарува, То има какво да даде и какво да вземе. Бог, Който е създал света, има право да господарува, понеже е създал света. И ти, като искаш да господаруваш, задал ли си въпроса, какво си създал. Нито една картина не си нарисувал, нито една къща не си направил. Нито на един инструмент не знаеш да свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, както трябва. Не знаеш как да спиш и как да ядеш, а пък при това искаш да бъдеш господар. Питам тогаз, някой път аз съм гледал у животните, бутна някой паяк, като го бутна той ме гледа и иска да каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ – Зная, паяк. Аз бутна някоя мравка и тя се наведе и каже: „Ти знаеш ли кой съм?“ – Зная, мравка. Тя си има известни понятия. Паякът казва: „Аз много работи мога да направя!“ Че може да ме ухапе, това го зная, но че може да направи някои големи работи, празна работа е това.
Аз наричам тия състояния въздухообразни състояния, които се зараждат в ума ви. Желаем едно, второ, трето и пр. Има неща, които нямат никаква реалност в себе си. Някой път ние губим времето си, ние искаме да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камъка и чука и почни да дялаш, ще направиш една статуя и ще бъдеш господар. Ще кажеш: „Тук ще бъдеш!“ Дето я туриш, там ще стои, ти си господар. Направиш една хубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: „Спри се!“ Тя се спира. Казваш: „Тръгни!“ И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Значи това, което не те слуша, не си го направил. Не се стреми да му бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Да кажем, че искаш да бъдеш господар на една картина, която купуваш. То е друго нещо. Ти не си ѝ още господар. Господар ѝ е онзи, който нарисувал картината. Тя може да бъде твое стяжание, но да ѝ бъдеш господар, никога. Господар да си, значи, че трябва да знаеш как да произведеш нещо. Ти, за да си господар на музиката, трябва да знаеш сам да свириш. Да копираш работите от другите, което те са свирили, тогаз ти не си господар на музиката. Ти можеш да свириш хубаво, но не си господар още на музиката. Бетховен може да е създал нещо. Въпрос е дали и той е създал. Ако кажем, че Беховен и Бах са създали нещо, то е още въпрос. От мое гледище Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Преди тях е имало нещо създадено. Те взеха чуждото и му туриха име. Какво ще кажете? Пък и вие каквото ще създадете, ще го вземете от тук малко от там малко. Така гледам аз на това. Защото всяко едно парче, което сега е свирено в музиката, като създадено от Бетховен, е преработено. Всеки е турил по една нота. Колко работи има, които Бетховен не е писал, а пък са турени като негови. Това е сега само за изяснение. Мога да ви кажа, че някои парчета Бетховен ги е създал, но кой Бетховен? Не този Бетховен, когото хората знаят. Когато се каже, че Бетховен го е създал, съгласен съм. Музикалният дух, вътре в Бетховен, не онзи, материалният Бетховен. Също така и духовният Бах, гениалният Бах в музиката е създал. Но не онзи, обикновеният Бах, когото хората знаят. Едновременно нещата могат да бъдат от едно гледище верно, а пък от друго неверни. Та, като се говори, че Бах е създал, трябва да се знае, де е верното на това. Той е Бах на духа, Бетховен на духа. Така и в изкуството, така е и във всяко друго отношение. Хората както сме, които са заинтересувани от дребните работи, нищо не можем да създадем.
Сега вие се намирате в такова положение, че като ви говоря, има някои работи, които да не са ви приятни. Има неща, които на хората са неприятни. Представете си един млад момък, млада мома пълни с живот, искат да се проявят, да се облечат хубаво. Право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струвало човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да бъде бос, да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Най-после, това, което този проповедник проповядва, право ли е? Този проповедник, като бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50–60 години и станал морален и казва на младите, че не трябва да правят така. Когато силният се обезсили и почне да проповядва на силните хора да станат слаби, той е на кривата страна. Той не говори истината. И тогаз, този проповедник може да каже на младите: Хубаво да се обличате, още по-хубаво, да им падне на сърцето. Че как да се облечем по най-хубавия начин? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху носията, дрехите. Те нямат линия. Вие имате дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тело. Не зная, дали времето позволява да говоря повече.
При А
са рамената. При Б е кръста, а пък тук долу,
при В, са краката. Да кажем, че искате да
направите една дреха. Най-първо, една дреха като се прави, трябва да
има три допирни точки: да се допира на рамената, при кръста, при
бедрата и долу при краката. Като се мърда човека, дрехата да се допира
до краката при третата точка В. А пък сега
дрехите ви имат четири, пет, шест допирни точки. И както върви човек,
върви си като някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако
скроиш една хубава дреха и има тези допирни точки, ще произведе едно
настроение, а пък ако няма тези допирни точки, ще произведе съвсем
друго настроение. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни
дрехи. А французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки. А пък
българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад има
физармоника. Хората не знаят. Всичко това е произволно, неподходящо, с
несъответствуващи качества, едно противоречие. Французите могат да
допринесат донякъде на българите, защото българинът трябва да
възприеме от французите да си отвори крачолите. Но, ако ти отвориш
долните крачоли повече, то е неестествено, понеже един извор в
началото трябва да бъде по-голям, а пък на където отива трябва да бъде
по-малък. Там дето извира трябва да има сила. Когато една река
отначало е тясна и после по-широка, това показва, че има притоци и
затова реката става голяма. Следователно, когато вие ставате една
голяма река – краката и се вливате в морето, това показва, че
нямате една основна идея във вашия живот, вий сте взели нещо от тук,
нещо оттам и сте станали река. Но тази река няма една основна
идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в
едно противоречие със себе си. Те на двете си краища имат по-голяма
широчина, а пък на кръста, при дънера, са стеснени.
Вий вземате от едно верно, от второ место, от трето и пр. Но трябва да знаете, че всички тия работи, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което излязло от самите вас. И ако го разберете, ще разберете, какво съотношение имат другите хора спрямо вас. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да знаеш, дали има една основна идея за нещата. Аз, като ви говоря тази сутрин, имам една основна идея. Коя е идеята? Да ви поведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моя и вашия живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа в известно съотношение и да се допълват нотите. И тогаз да се образува цяла песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, тогаз не са на место.
Та, да живеем добре значи следното: има един закон, който всеки един трябва да знае, и според който няма да стоим постоянно на едно и също место. Животът е както в музиката. Каквато нота и да сте, вий ще вземете разни точки. Ако представлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, във третата, шестата и пр. И после може да вземете местото на една цяла нота, на половин нота, на 1⁄4, 1⁄8, 1⁄16, 1⁄32, 1⁄64 нота. Всички отношения, които вземате, зависят от първия тон, от местото от дето започва. Някой път трябва да се спра върху понятията на музиката. Всеки един тон има 12 качества. „До“ има 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е както зодията. Ти вземеш „до“ и казваш: „До в първа степен, във втора степен, в трета степен и пр.“ Дванадесет качества. Вземеш „до“ сега с първото качество. Какво е първото качество на „до“? Сега няма какво да искам от вас. Ако вие попитате един виден музикант, той започне да казва, кое е първото качество на „до“. Той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките му трептения. Колко трептения има „до“? Сегашният камертон не е прав. И двата камертона, които имаме не са прави. Те са относителни. Има едно видоизменение. Ако ти вземеш един правилен тон, ако вземеш един правилен тон „до“, който е основата на живота, то ако ти си болен, веднага ще оздравееш. Тогаз тонът е верен. Щом се изгубят трептенията на нашия организъм, ако тези нормални трептения слезат под нормата, започва се едно болезнено състояние. Всеки тон, който внася здраве в тебе, той е „до“ Когато сте болен, ако се вслушате дълго време във вашето здраве и почувствувате, че нещо вътре във вас пее, то болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, мрак, ако се вслушате в това, което пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате най-малката радост. Щом чуете песента вътре, това е вече здравето. Болният, който може да чуе първи тон на тази музика, той вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които са извадили музиката, те са извадили от това вътрешно състояние. Онзи музикант, който свири, трябва да бъде здрав, трябва да има отлично разположение, не трябва да има никаква мисъл да го безпокои. Нито от жена си, нито от децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири той трябва да мисли само за едно нещо – за музиката. Или като свири да се забрави.
Вие искате да свирите във живота. Ако не забравите себе си, вие не можете да свирите. Не да забравите себе си, но да забравите своето безпокойство. Вие седите и се безпокоите, какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва да го забравите. И след като ги забравите, какво ще остане във вас. Ще остане същественото в тебе. Сега да ви разясня това с една проста идея, с най-простото, което мога да ви представя. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, които струват по 10–20 лева, а пък между тях има един, който струва няколко милиона, но не го знаете кой е. И понеже не го знаете, носите цял чувал на гърба си за него. Изпразнете чувала и го намерете. Онзи чувал оставете настрани и вземете оня, истинския скъпоценен камък. Това е идеята сега. Сега нещо, което е съществено, всеки може да го носи, а пък другото е непотребно. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а пък същественото – то е скъпоценен камък. Значи, щом имаш в живота, този скъпоценен камък, всичко може да имаш. А пък другите неща са второстепенни.
Сега аз не искам да ви уча, защото знаете ли, ако те учил един учител и дойде друг и ви каже, че първият ви учител не е прав, след това ще дойде трети учител и ще каже същото за втория, после четвърти и пр. И ще се намерят ред учители, които ще казват: „Това не верно.“ И тогаз ще се намерите в това чудо, кое е верното. Кажете ми сега, според вас кой учител ви е учил най-добре? Онзи, който създал вашето тело, Онзи, Който ви дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал, Той е първия учител, слушайте Него. А пък другите, които са дошли да ви разправят защо е вашата любов, защо е вашето тело и пр., те са коментатори. Първият учител, който ви е учил, Той е вашия Учител. Слушайте Него! И всякога, когато дойде Той, трябва да Го познавате. Той е Господаря, Той е Учител. Слушайте Него! Това е идеята. А пък всички коментатори, които могат да дойдат, те другите, слушайте ги и ще сравнявате. Той не ви създал главата. Не го оставяйте да моделира главата ви. Не е негова работа. Българите казват: „Много баби, келево дете.“ Някоя баба като дойде, натиска главата на детето. Няма право да натиска главата му. Главата сама се оформява, почват ли бабите да натискат главите, черепът се разваля.
Кажете ми сега, каква е основната идея, която може да остане във вашия ум? Първата е: изпразнете чувала, намерете скъпоценното във вашия чувал и оставете чувала настрани. Втората идея е: намерете Онзи, Който създал вас и се дръжте за Неговото учение, а пък каквото са казали всичките други коментатори, оставете го настрани.
После, като станете сутринта, вие не пеете, нали? Какво правите като станете сутринта. Как ставате вие от леглото си? Сега аз съм проучавал, как стават децата. Зная как вие ставате. Някой път мога да ви представя, кой начин има за ставане. Има само един правилен начин за ставане. Най-първо ще мръднеш сърцето си, второ ще мръднеш ума си и трето ще мръднеш волята си. Един процес ще стане вътре. След това ще мръднеш главата си. Тогаз ще мръднеш краката си и най-после ще мръднеш кръста си и ще хвърлиш юргана и няма да ставаш. На коя страна ще се завъртиш. Винаги трябва да се завъртиш на дясната страна, а после на лявата. И на двете страни трябва да се завъртате. Ако се завъртиш на едната страна, ти ще станеш едностранчив. Креватът трябва да е в средата на стаята, а пък сега е до стената. Непрактично е в живота, той да бъде в средата. Но в бъдеще аз бих ви препоръчал да спите в люлка. Като се мръднеш в люлката много хубаво се спи. Сегашните кревати упражняват много лошо влияние, те са крайно упорити. Човек става упорит като кревата. Кревата не се мърда, когато искаш да го мърдаш, а пък люлката се мърда. Та за самовъзпитанието на онези, които са нервни, е хубаво люлката. Аз бих препоръчал да спите в люлка. Тя предава това пластично състояние на човека. А пък сега казват, дъбов креват, железен креват. Ти приличаш на дъб, но нищо не внася това на характера. Аз имам горе един креват, аз съм недоволен от него.
Мислете добре, чувствувайте добре и вършете добре. Мислете добре, всеки ден има нещо ново. Като станеш сутринта, мисли не както вчера си мислил, но прибави нещо ново. Като станеш сутринта и в сърцето ти да мръдне нещо ново. Нещо ново да има и във волята ти. Всеки ден в ума ви, сърцето ви и във волята ви да има нещо ново. Така животът не се обезсмисля. Еднообразието действува смъртоносно. Вие сега се спирате върху миналите животи. Хубаво, аз вървя по пътя и гледам там на пътя седят 10 кучета. Коя е правата постъпка? От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва да минавам. Мога да ги изгоня, но ще изменя своето настроение. Аз ще си отклоня малко или наляво или надясно. Трябва да зная, че кучетата имат една психика и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Трябва да знаеш, как да се отклониш. И ако се отклониш по правия начин, те няма да те лаят. Ако си минал не по правия начин, те ще те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма накъде да се отклониш, пътят е тесен, тогаз какво трябва да правиш? Носиш един самун хляб, ще кажеш така: „Мога ли да мина, ще благоволите ли?“ И ще хвърлиш на това куче, на онова куче малко хляб. Разхвърлете самуна и вие ще минете по правия път. Това е начина, как да се справите с вашите лоши състояния.
Лошите състояния, това са кучетата у вас, които стоят на вашия път. Всичките ваши неразположения са кучета, които седят на вашия път и спъват вашия правилен вървеж. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, как да се обхождаш с тях. Не са лоши кучетата и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: „Имаме право да седим.“ Не им хвърляйте камъни. Не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не поправяйте светлите мисли, които Бог е вложил във вас, не опетнявайте доброто дело, което Бог извършил във вас. Това са трите неща, които трябва да пазите.
Аз не искам да остане идеята във вас, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо. Искам да ви покажа закона на свободата, по който всички трябва да вървим. Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Да не чувствувате, че искам да ви морализирам, че сегашният живот не е прав. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем разнообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро за вас. Днес като ядете, утре наново трябва да ядете. И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате. Днес може да си ял добра храна, но ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.
Та всеки ден, от ден на ден, храната ви да бъде по-добра и по-добра, да бъде като храната на ангелите.
Отче наш
(Гимнастически упражнения)
7 часа и 15 минути
24 лекция на Общия Окултен клас
7 март 1934г.
София, Изгрев