Сряда, 5 и 30 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 5-я стих от 5-та глава от Евангелието на Матея: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Като мото да имате това!

Сега имате достатъчно философия. Няма някой от вас, който да не е философ. Всички сте философи. Разрешавате най-важните въпроси.

Ще пристъпим към наука: 1⁄2, 1⁄3, 1⁄4, 1⁄5, 1⁄6, 1⁄7, 1⁄8, 1⁄9, вие знаете философията на числата. Но има наука за числата. Вие ще кажете: „Господ е направил света.“ Това е философия. Или ще кажеш: „Ти си добър човек.“ Това е философия. Но има наука за добрия човек. Вие казвате: „Светът е лош.“ Това е философия. Защо е лош? В света няма наука. Философия има, но наука няма.

Вие може да кажете: „Някой човек свири.“ И вие може да свирите малко. Но има наука и за свирене. В музиката има наука за свирене. Някой казва: „Аз разбирам нещата.“ Имаш философия, но наука нямаш.

Какво означава числото две? Числото две може да разреши споровете. Една втора може да разреши спора само между двама души. Една трета може да разреши спора само между трима души. Една шеста може да разреши спора между шест души. Една седма – между седем души, една осма – между осем души и една девета – между девет души.

След като разрешите един спорен въпрос, не трябва да остане никакъв излишък. Защото щом остане известен излишък, тук имаме вече известно престъпление. Абсолютната Правда изисква, когато разрешаваш един въпрос, колкото взема единият, толкова да вземе и другият. Но това не е абсолютна правда. Щом имаш спор с една пчела, пчелата може да каже: „И аз искам да взема толкова храна, колкото и ти.“ Отлично, обаче ако на тази пчела се даде толкова храна, колкото на мене, то друг трябва да я носи.

Правилото е на пчелата да се даде толкова храна, колкото тя сама може да носи и на мене толкова храна, колкото аз мога да нося. Пчелата казва: „Ти знаеш много и вземаш много, но тогава да разменим местата си, ти да дойдеш на моето место и аз да ида на твоето.“ Представете си, че тази пчела си има свой възлюблен в кошера. Тогава тя ще иска ли да стане като мене в дадения случай?

Вие, някой път казвате: „Гръмна ми главата!“ Това е философия. Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия. Защо страдаш? Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен!“, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса. А платината се топи при 1600 градуса, при 1700 градуса. Затова употребяват платината за огнеопорни съдове.

Нито един от вас няма научни данни. Вие може да цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса, но нито един от вас не е правил опити. Кой от вас е правил опити? А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой си метал. Вие желаете най-много. Това е на вяра. Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.

Да допуснем сега, да предположим, че платината се топи при 1500 градуса. Тогава тя, при 1500 градуса, ще каже: „И мен стопиха!“

Казвам страданията на калая не е страдание на желязото и страданието на желязото не е страдание на платината. Сега вие може да разсъждавате върху това. Когато имате едно страдание, причината може да е много малка в сравнение с другите.

Къде стои разрешението на въпроса? – Ето къде седи въпросът. Най-първо аз вземам три основни линии. Да допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва да турите на носа? – На носа тургам „ми“, на очите – „сол“. Ще кажете: защо устата е „до“? – „До“ значи да ядеш нещо. „Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите. Очите представляват „сол“ – разцъфтяване.

Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света. Това е наука, която може да приложите. Три неща са необходими, за да може да живеете на земята. Първото нещо е: вие трябва да бъдете един добър проводник на Волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорили старите философи. Това е още философия.

Привеждам: Ако земята ти не можеш да превърнеш в почва, ако водата не може да превърнеш в сила и ако на въздуха не може да му дадеш направление, ти съвсем ще се объркаш. Имаш много земя, ако тази земя не стане почва за тебе, какво ще посееш на нея?

Вие казвате, един човек е богат. Това е философия. Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия. Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора. У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Вие казвате: „Сиромах аз!“ В моя ум, как да разбера – сиромах?

Само бедният, сиромах човек е силен човек в света. Ти, ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен. Господ ти е дал едно име, за да станеш силен. Ти носиш своето оръжие в своята ножница. И казваш, че си сиромах. Но никога не си опитал своята сила.

Внимание! Какво означава внимание? На какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е „вниман“, това е, което трябва да мисли. А пък „вни“, това е, което внася вътре. „Внимание“ значи да дадеш, да отвориш место за това, което иде. Французите казват „venez“ – елате. Какво иде, може да иде богатство. Може да иде сила.

Ти казваш: „Богат човек!“ Но кой е богат човек? Вие не знаете кой е богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек. Това трябва да разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат. Той може да носи богатство, но той не е богат. Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.

Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав. Вие казвате: „Сиромах съм!“ Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще вложиш това. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели!“ Това е философствуване. Ти казваш: „Аз искам да свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари. Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят. А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.

Някой казва: „Аз бих намерил една хубава сестра, щях да се оженя и да стана добър.“ Значи, като се ожени, щеше да стане добър. Има поговорка: „Ела Маро, да ядеш попара!“

Ще превеждате нещата. Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление. Добрите влагат капитала в работа – подтика, те са почвата, те са земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае с тази вода как да си служи, той е силен. И тази вода трябва да накара нещата да растат. Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой. И не е толкова полезна. Трябва да я туриш на место.

Сега вие се спирате само върху едно условие. Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш или разумен да станеш? Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата. Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш Волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата.

Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят. Где седи тогава свободата? Свободата е последен резултат, вътре в природата. Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.

Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш. Храна ще му дадеш. Всеки един човек, който няма достатъчно храна той е роб на условията. Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.

Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас ще се яви една лакомия, за да вземете повече. Всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.

Ти казваш: „Аз разбрах!“ Какво сте разбрали? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите. И идва свободата.

Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде. Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така. Когато богатият мисли да върши Волята Божия, когато сиромахът мисли да върши Волята Божия, когато разумният мисли да върши Волята Божия и когато всички започнат да вършат Волята Божия. И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни. Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят. И всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят Волята Божия. Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.

Сега, вие какво мислите да правите днес? Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се има много начини. Приложение в дробите. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има колко клечки се изискват, за запалване на огъня? Какъв е знаменателя? Числителят на кибритените клечки – 1⁄100.

Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката? Кой е този еднакъв знаменател – Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например една втора и пр. Числото две не може да бъде знаменател на себе си. Защото 2⁄2 е цяло число, не е дроб. А можем да кажем 2⁄3.

Всичките спорове произлизат от дробните числа. Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие цялото не сте видели. И всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от едно друго голямо цяло. Една жена е част от една друга голяма жена и тя минава за жена. И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва да те чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.

Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни. Това, което разбирате е наука, а пък това, което не разбирате е философия. В това отношение, аз така определям философията. Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш да правиш, то е наука. Ти кажеш: „Трябва да бъдем добри!“ Това е философия. Но, като казваш: „Аз трябва да бъда добър!“, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър!“, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да туриш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде и тогава всичките нейни богатства могат да се развият. Само при водата могат те да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек!“ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.

Ние наричаме яденето процес на освобождение. Ти казваш: „Защо трябва да ядем?“ – Освобождаваме се. Яденето е метод за освобождение. Ядеш, за да бъдеш свободен. Как мислите вие до сега с вашата философия? Философски не сте разрешили въпроса, защо трябва да ядете. Ти казваш: „Господ това ли намери, без ядене не може ли, без богати хора не може ли?“ И богатите са потребни и почвата е потребна и водата и въздухът и светлината са потребни. И всичките неща, които произтичат като резултат от тези неща, са потребни. После доброта, справедливост, разумност.

Вие казвате: „Човек трябва да обича истината“. Ти, ако не можеш да освободиш някого, не обичаш истината. Ако всеки ден освобождаваш някого, ти си тогава човек на истината. Това е наука. Ако това не приложите, не ще може да дойдете до разбиране. Някой ще дойде и ще ми каже: „Много добре казахте, но още има нещо да кажете.“ Казвате: „Учителят не е казал още всичко.“ Така е. Че не съм, не съм. Аз съм ви викал на угощение. Ти казваш: „Той не ми даде всичко, каквото имаше за ядене.“ Като си се наял, какво искаш повече? Аз разбирам, всички мои гости да останат една трета гладни. Или, аз всякога ще ги оставя една втора гладни. Каква е разликата между една втора и една трета? С колко е по-голяма една втора от една трета? (– Една втора е по-голяма от една трета с една шеста)

Ние сега си приказваме на чужд език. Французите казват: […], а англичаните казват: […] Какво искаш? Българинът казва: „Какво искаш?“ Ако българинът каже така, един англичанин или един французин няма да му разбере. Идеята е права, но изреченията не са едни. Българите казват: „Сега какво искаш?“ Една дума е права, само когато могат да ме разберат. Ако говоря на един човек и той се задоволи, той ме разбира. Мога да кажа някому: „Аз те разбирам.“ А той да каже: „Какво искаш да ми кажеш?“ Ако кажа на една млада мома: „Аз те обичам!“ В нея се заражда едно желание. Значи освобождавам я от всички мъчнотии, ако тя е едно бедно момиче, което е страдало. Но могат да си зародят в нея ред противоречия. Тя ме вижда млад човек и може да влезне в нея една низка, отрицателна мисъл. Този въпрос не е разрешен. Едно голямо противоречие може да влезне в нея, в ума ѝ.

Добре. Но да допуснем, че един старец среща младата мома и ѝ казва: „Обичам те!“ Тогава какво трябва да разбере тя под неговите думи? Старият човек, като ѝ каже, че я обича, той трябва да разбира нуждите ѝ, противоречията в които се намира тя, в дадения случай. И че той може да я освободи. Тя е изложена на голямо изкушение, на голяма мъчнотия и той желае да я освободи.

Кои са човешки работи? При човешките работи, като попадне човек вътре, не мислете, че не може да излезе навън. Един кладенец, това е човешката работа. От кладенеца не може да излезеш навън сам. Трябва да дойде онзи, който е направил кладенеца, за да те изкара.

И природата прави кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш да ходиш. Можеш да влезеш и да излезнеш. Ако от една мъчнотия не можеш да излезнеш, това е човешкото. Ако пък в една мъчнотия можеш да попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена. Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси. Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.

Когато говорите за Любовта, подразбирам следното: Да обичаш някого, това значи, да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия. Този човек има някоя мъка. Разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай. Любовта винаги задоволява съществените работи. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, още по-хубаво. Ако може да му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.

Та казвам, две неща трябва да останат в ума ти: ако не се заемете да станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието да изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата. При изпълнението Волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка. Това значи да изпълниш Волята Божия. Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето. А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.

Някой, който не върши Волята Божия, ти казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм особен човек.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да го направя това!“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя!“ Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля!“ Това е Божественото. Или казва някой: „Но условията са такива.“ Това е човешкото. Или казва: „Ние нямаме достатъчно средства.“ Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си.“ Това е човешкото. Някой казва:„Мога!“ Това е Божественото.

Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва. Ние се обличаме с тога. Дипломата е тогата. Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали. Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва да разработиш.

В човешките работи няма разрешение. Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш. И още 4 години да учиш и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на слънцето. И при все това, пак малко зная. За мен, да зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко парчета са?“ Аз им казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна!“ Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане. И знаех, че може да бъде на 1000 парчета.

Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа. И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна. Това за мен не съставлява важна работа. За мен не съставлява важна работа да изгубя много време, за да намеря колко прашинки има на слънцето. Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на слънцето?

Някой казва за някаква работа, че е объркана. Обърканите работи са неразбраните работи. Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище, аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър. За мен сиромах човек е онзи, който има сила. За мен управляващ човек е онзи, който е разумен.

Какво означава любящият човек? Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода. Ухилва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: „Защо се хили?“ Каква е идеята във вас? Какъв е човекът, който се хили? Казват за някого: „Той си се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите. Какво ще ме интересува това, че той се е поухилил? Отворил си е много устата или много е отворил устата и очите. Защо ще ме интересува, че си е отворил много очите. Онзи човек, който си е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Някой си отворил очите. Значи намира се в тъмна нощ. Някой си стиска очите. Значи голяма светлина има и той не иска да влиза тя в очите му. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш. Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш да вървиш добре. А денем очите ти са по-малко отворени и пак си вървиш добре.

Значи, този човек, който си отваря много очите, той много работа не може да върши. Като дойде някой, аз искам да зная, дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката. Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма да свърши работа! И му казвам: „Извинете, нямам работа!“ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: Този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите: много отворени очи? Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат да свършат. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши. Ще работи тя! Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво да прави, да. Но щом имаш какво да работиш, казваш: „Сърцето му трябва да е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“

Сега да се повърнем към предмета. Ние се отвлякохме, в човешкия живот няма никаква наука. Човешкият живот е само философия. И всичкото нещастие седи само във философията на нещата. Всички искат философия, а пък трябва наука.

Например, вземете сега, изпейте ми песента „Бог е Любов“. Вие ще я изпеете, но само думите „Бог е Любов“, но гласът на песента „Бог е Любов“, той не е истинският глас на Любовта.

От где ще започнете песента „Бог е Любов“? Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще започнете? Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре. Той не знае.“ Сега, ако искам да направя опит, мога да извадя Симеона и той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее. При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.

Само при известни условия могат да стават нещата. На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба. Инак, разправяш му, разправяш му и той ще каже: „Кажи ми какъв е тонът на хляба?“ Това е наука!

Отче наш

29 лекция на Общия окултен клас
11 април 1934 г.
София, Изгрев