Великото изкуство

Сряда, 5 часа сутринта

(Небето прошарено с облаци.
Времето тихо и топло.)

Добрата молитва

Размишление

Новите дихателни упражнения с пение и движение на ръцете. (Виж лекция 43.)

Ще прочета 3-та глава от първото Послание към Коринтяните.

Духът Божи

Животът сам по себе си е изкуство. Външната страна на живота е изкуство. Докато живее човек разумно, той владее това изкуство. И ако не стане животът туй изкуство, то не се живее. Знанието или вярата или Любовта или каквото и да е, ако то не се превърне в изкуство, то остава неразбрано. Например страданията, които имате, но [на] страданията и на радостите могат да се дадат много обяснения. Въобще вие сте недоволни от страданията. От страданията всички сте недоволни, а от радостите благодарни.

Има страдания, които вие сами си причинявате. Да допуснем, че вървите по пътя. И по невнимание си ударите крака о някой камък и страдате. Вие считате, че този камък ви е ударил. Вие се движите, а камъкът седи неподвижен. Кой е виноват? Който се движи е виновен, а който не се движи е невинен. Вие, които се движите, сте виновни, а който седи е невинен. Всеки, който мисли и прави погрешки, е виноват; всеки който седи и е мисли, той не е виновен. Човек започва да мисли само когато се движи. Известни ценности има в живота, само когато животът е разбран. Ценностите са, които дават радост на живота. Вие искате да бъдете щастливи, но трябва да имате ценности.

Например вземете един певец, който пее. Той има ценност – неговия глас. Той сам е доволен и онези, които го слушат и те са доволни. Следователно той има цена над всички. И като излезе да пее, всички са доволни. Той има глас. Допуснете, че вие нямате никакъв глас. И отивате да пеете и ако не знаете как да пеете, вие ще станете посмешище на цялата публика. Ще ви освиркат. Ще ви подиграват и вие ще кажете, че тези хора не са разумни. Не. Те са много разумни. Те искат да кажат: „Като не знаеш да пееш, трябва да слушаш.“ Трябва да слушате. Не ходи да занимаваш хората с празни работи.

Според мене, онези от вас, в разбирането на новите идеи, вие не сте вещи, но разправяте какво нещо е Новото Учение. И става цяла галиматия. Питам ви, вие казвате: „Ние вървим по пътя на Христа.“ Питам ви: „Ама какъв е пътят на Христа?“ Вие отговаряте: „Ние учим точно, каквото е учил Христос.“ – Но какво е учил Христос? Вие казвате: „Ние имаме същия Дух.“

Христос отиваше навсякъде. При някой болен, слепороден. Той вземе с пръста и смесва с плюнка малко кал, намазва окото и онзи проглежда. Христос имаше изкуство. Среща една вдовица, на която детето умряло и го възкресява. Той го побутна и детето стана. Изкуство има Той. После отива при Лазара, който 4 дена е бил в гроба, всички плачат – възкресява го. Изкуство има! Вие казвате: „Ние вървим по Пътя на Христа.“ Хубаво. Кал не можеш да правиш. Кал с която да намажеш и да прогледа слепия. Колко умрели си срещнал и си ги възкресявал? И все по пътя на Христа вървите. Това не е изкуство.

И [от] любовта, която хората могат да имат към вас се заключава за изкуството, което имате. Например търпението е едно изкуство. Цяла наука е да търпиш. Ти казваш: „Аз не мога да търпя.“ Тогава ти си една човешка буболечка, с която всеки ще си играе. Казват за някого: „Той е божа кравица.“ Аз разбирам, че той няма търпение. Казват за някого: „Той е кротък човек.“ Обаче той няма никакво търпение. Всички болни хора са „кротки“. Пренасят ги от едно место на друго. В същност кроткият човек е здравия и разумния човек. Той никога не се блъска в другите. Кротък човек е онзи, който не се съмнява; кротък човек е онзи, който обича; кротък човек е онзи, който има знание; кротък човек е онзи, който е свободен. Онзи, който не е свободен не може да бъде кротък. Онзи, който няма знание, не може да бъде кротък, не може да бъде търпелив.

Казват: „Какво е Новото Учение?“ Казват, че това е учението за прераждането. Учението за прераждането е само една форма, с която си обясняваме някое противоречие. Какво ще му разправяш, че той се е преродил. Взел си 1000 лева от човека, той иска да ги платиш. Ти сега разсъждаваш: „Да му ги платя ли или не?“ И разсъждаваш: „Ако той от миналото е взел от мене и сега ми ги дава?“ Е, хубаво. Държал ти е тефтера, тогаз? Прав е. Но ако не е така, тогава? – „Тогава преди колко прераждания е взел той от мене пари?“ Ти трябва да имаш един документ. Предполагането това не е наука.

И после аз съм забелязал следното – мнозина от Новото учение казват: „Аз видях Христа.“ Хубаво. Много се радвам. Е как го видя? И почват да го описват. Прилича на един български шоп с бяла аба, с потури. Казвам: „Мяза малко на Христа. Ако ти си видял Христа! Христос носеше класическа форма. Не носеше българска форма, освен ако сега иска да се приспособи на българите да го познават.“ Сега, като говори истината, някой от вас се скриват. Истината се говори само при един случай. Истината щом се каже, човек трябва да бъде свободен. Ако ти кажеш една истина, с която човек те ограничава, това не е истина. Ако ти кажеш една истина, с която човек се ограничава, това не е истина. Ако ти кажеш една истина, с която не се освобождава, това не е истина. Истина, която не може да се […] в душата ти; Любов, която не може да се събере в душата ти и знание, което не може да се […], това не е истина. Казваш: „Аз ти говоря една горчива истина.“ Това не е никаква истина. Твоите думи са горчиви. И понеже са горчиви, затова ти страдаш. Всички хора страдат, понеже всички носят само горчиви истини. Ти казваш: „Аз не съм добър човек.“ Една горчива истина е това. Че от где се научи, че не си добър човек? Ти, който казваш: „Аз от Бога съм създаден, казваш, аз не съм добър човек“ и после казваш: „Господ не ме е направил както трябва.“ Всички твои погрешки отдаваш на Господа, че не те е направил както трябва.

Да допуснем, че някой човек цапа краката си с кал. Где седи погрешката? В първата причина или във втората? Когато кажем някоя обидна дума, причината къде е, в Бога ли или в нас? И защо си казал обидната дума? Три причини има за това. Първата причина е следната: Майка ти е направила една баница много хубава, брат ти е взел по-големия къс. Ти му казваш: „Ти си голям лакомец, ти мязаш на животно. Все гледаш голямото да вземеш и да го изядеш.“ Това може да е баница, а може да е някой голям плод, една голяма ябълка или една голяма крушка. И ти веднага се нахвърляш, защото той е взел голямата ябълка. Въпросът не е в голямата ябълка, в дадения случай.

Второто положение е: Един може да се нахвърли и причината може да е в друго. В първия случай причината беше в яденето, може и дрехата да стане причина. Едно дете може да облече по-хубавите дрехи. И тогава, дрехите могат да станат причина, за да каже другият нещо лошо; или знанието може да стане причина, пак да кажеш нещо лошо. Даже и любовта, тази, обикновената любов и тя може да стане причина. Че при сегашната любов какви ли не работи се раждат! Накарайте двама хора да се обикнат, за да се скарат. Две жени, като се обикнат, като дойде трета една, веднага ще се скарат и двама мъже, като се обикнат, като дойде третият, пак ще се скарат. Двама хора, като се обичат, трети не търпят, закон е това.

Сега имате две успоредни линии, които са разумни. (Липсва чертеж в оригинала.) Къде ще турите третата линия? Трябва да се разбира закона, това е изкуство. Тези двама хора, които се обичат, те са две релси, поставени на едно место. Цялото е един железен път. Това показва двамата хора, които се обичат и третият трябва да се движи отгоре, върху двете линии. Тогава двете линии ще бъдат доволни, като се движи отгоре третият като трен. Тогава третият влиза между двамата, които се обичат, всичко върви. Преведете сега, какво трябва да прави третият. Двамата се обичат, третият, като дойде, какво трябва да прави между двамата? В това е неразборията. Вие търсите къде да турите третата линия. Двама души, като живеят в къщата, третият няма какво да живее в къщата. А той постоянно да снове. Той трябва да бъде без къща. Как ще го разберете това, кажете ми сега?

Тези къщи показват, че на вас при сегашните условия ви са потребни къщи. Къщата е един признак, че има една мъчнотия отвън. Къщата трябва да ви запазва от лошите условия на природата, които съществуват. Затова служи къщата. Вие вече имате една къща, в която живеете – телото ви. Това е къщата, в която душата ви живее. Защо ви е втора къща, в която да живеете? Питам ви сега, защо ви е втора къща? Втората къща е за да ви накара да страдате. Щом имате тази къща на земята, ще имате разправии. Керемидите там счупени, прозорци, врати, белалия е къщата. Трябва да хванете един слуга и виждате, че той не шета добре. Някой прозорец е счупен. И постоянно ще имате разправии, все с къщата. Но вие казвате: „Да си имаме една малка къщичка!“ Писанието казва: „Има дом неръкотворен.“ Значи има едно нещо, което трябва да се приготви и което да не произвежда страдание. Докато твоята къща ти произвежда страдание, тази къща не е на место.

Законът е същия. Направете си превод. Докато едно знание ти причинява страдание, това знание не е на место, докато една любов ти причинява страдание, тази любов не е на место. Може да я носиш. Докато имаш [и сетна] сила, която ти причинява страдание и силата не е на место. Може да я носиш, има нещо, което трябва да научиш. Как може да го научиш, вие още не сте дошли до това. Вие казвате: „Да бъде Волята Божия!“ Но кажете ми, кой от вас е извършил Волята Божия? Ако аз ви кажа да изпълните Волята Божия, не зная колко души от вас ще я изпълните. Но аз не искам да ви подложа на изпит. И аз го зная от себе си. В дадения случай, моето съзнание определя възможностите на другите хора, доколко могат да извършат Волята Божия. Защото, зависи какво разбирате вие под думата „Волята Божия“.

Казвам сега на вас: Това е Волята Божия! Дръжте това камъче. Вие може да не сте ходили на училище и изпълнявате Волята Божия. А може да сте свършили университет – четири факултета и ви казвам: „Дръжте това камъче“, знанието във вас е вече едно препятствие. И на мен, като ми кажат да вдигна това камъче, четири факултета са това, те не ми позволяват да се наведа да вдигна камъчето.

Сега да обясня. Вие казвате: „Защо е така?“ Аз няма да обясня защо нещата са така. Има една философия, която може да обясни, защо нещата са така. Силното къса слабото. Защо е така? Защото слабото е слабо, а силното е силно. И като дойде състезанието, слабото трябва да се подчини на силното. Разумното ще управлява неразумното и глупавото. Защо? – Защото разумното е силно, а неразумното е слабо. Доброто ще управлява злото. Вие сега обратното вярвате. Вие казвате, че злото управлява доброто. Не е верно. Лошите хора се управляват едни други и страдат. Каква нужда има един добър човек да го управляват? Каква нужда има светлината да я управляват и да ѝ казват къде да ходи? Тя си знае пътя. Тя е толкова учена, че си знае пътя. И пътува толкова бързо, че няма време да се спре. В една секунда ти не можеш да спреш светлината, да я питаш къде отива. Тя няма време сега. И даже съзнанието на един човек не може да прецени тези 300 000 километра, които светлината изминава в една секунда. Каква голяма разумност има в светлината.

Сега законът е: За да дадат вашата свобода, вие трябва да разсъждавате. Вие страдате и казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Защо вие разбирате света такъв? Бог направи света много добре, но хората му туриха друго съдържание, преправиха работите. Да кажем имате мед, много е сладък. Турите му вода и го размивате. Где е писано, где има кодекс, че меда трябва да се размива. Вие взимате лук и го нарязвате и тургате го в тенджерата и си направите една гозба. Где е писано, че в тенджерата трябва да готвите? И где е писано в природата, в какво трябва да бъде тенджерата ви? Има ли някъде в природата кодекс? Вие, като сте дошли от онзи свят, има ли някъде написано някакво разпореждане да имате тенджера, тигани, паници, вилици, ножове и пр. Нямате разпореждане. Някой ви задигне баницата и вие казвате: „Какво право имат да ни задигнат баницата!“ Той няма право да ви задигне вилицата, щом е Божия, но щом е твоя, той има право да я задигне. Твоята вилица: (Учителят показва трите си пръста.) Турците правят така, с трите пръста, а пък европеецът ще вземе и ще набоде хляба с вилица. Питам европееца: Култура ли е това? Вилици, ножове и какво е придобил с това? – Научил се е да дупчи. Научил се е да реже.

Сега, ето къде е опасността. Да кажем, че най-първо ти си много благочестив, внимателен си в думите си. Всяка една дума има една сила, но един ден се отпуснеш и кажеш някому една обидна дума: „Този брат вятър го вее.“ Ти вече си допуснал нещо с тези думи. Или казваш: „Този брат е малко глупав.“ Или: „Този брат е малко зелен.“ Или: „Този брат малко обущата му не са на место.“ Вие вече с тези думи допущате нещо отрицателно. Вие обръщате внимание най-първо не на същественото. По какво се отличава този брат? Аз, като го срещна, искам да зная, има ли в него живот и животът у него присъствува ли? Има ли той свобода и свободата присъствува ли? Има ли знание и знанието у него присъствува ли? И знае ли да прилага? И ако знае това, той е брат. Че ако той братски не се отнася към мен и аз ако не се отнасям братски към него, тогава не разбираме изкуството на живота. Братството е изкуство. Какви са отношенията на братята? Двама братя, те са две релси, по които трябва да се движи трена. И ако страданията по вашите релси не могат да се движат свободно и ако радостите по вашите релси не могат да се движат свободно, тогава какво сте вие? Къде ви са вашите пътища?

В съвременния свят само такси ли има? В града няма ли и боклукчийски коли? Те не минават ли по същия път. Ако караме всички таксита и няма кой да ни кара боклукчийските коли? Тези хора карат тези нечистотии, а пък тебе един ще те разходи за удоволствие. Онзи ще кара сметта, от здравословно гледище неговата работа е по-съсипателна. Ако страданието не може да мине по твоите релси и ако радостите не могат да минат, тогава питам, какъв е пътят на твоя живот? И ако твоите релси не могат да издържат тяжестта на този локомотив, който се движи, тогава питам где е здравината на твоя път? Ако ти не можеш да претърпиш най-малката тяжест, тогава какъв е пътят на твоя живот? Защото несгодите на живота съществуват. Вие разбирате нещата от вашето лично гледище, но колко милиона хора има, които мислят, за да бъдете щастливи, колко милиона същества е трябвало да пожертвуват живота, себе си, за да имате това положение? И не само това, и към нас Бог е трябвало да бъде дълготърпелив, за да бъдем ние сега щастливи. Ние не сме още щастливи.

Та правилото е: Вие седите сега на една база гдето има изкушение. Вие вярвате в това, но и се съмнявате в това, което е. Всяка добродетел на земята, която дойде, веднага ще бъде облечена в дрехата на страданието. Това трябва да го знаете. Никога една добродетел не се облича със своята собствена премяна. Понеже земята е место на чистене и тя ще се облече в дрехата на страданието. А пък всякога, когато страданието ще дойде, то ще се облече в дрехата на добродетелта. Тогава става една пермутация, която вие не разбирате. Вие, като видите страданието, облечено в дрехата на добродетелта, вие казвате: „Уредихме тази работа!“ От вън ще бъде сладко, а отвътре ще бъде горчиво, а пък щом дойде добродетелта, отвън ще бъде горчиво и тази горчивина ще се махне, а отвътре ще бъде сладко.

Трябва да знаете: Винаги скръбта се облича най-първо в царските дрехи. Майката роди едно дете, тя ще се радва на скръбта си и се облякла в царските дрехи, но няма да се мине дълго време и майката ще усети такава болка, че ще каже: „Защо ли го родих?“ Това дете не е даровито, своенравно е, упорито е, прави каквото си иска. Най-първо ти се радваш и мислиш, че ще се отвори вратата на Царството Божие.

Та сега не да се отричаме от нещата. Разбиране трябва да земята. Най-мъчното нещо е да разберете човек в дадения случай и да му е приятно това. Обидил те е някой, да можеш да се завладееш, да можеш тази обида да я разтопиш и да ти стане приятно, като че ли не се отнася до тебе обидата. Ако вие се движите с бързината на светлината, кой ще ви обиди? И после, светлината не минава ли през най-нечистите места? Тя минава през всички най-лоши места и работи. Где не е проникнала светлината? Но тя не се опетнява. Тя си носи образи. Като в една книга седи в нея това, през гдето е минала. В светлината има изкуство. Тя казва: „Еди през коя година минах през тези места.“ Тя е намерила двама хора на леглото, когато е минавала и ги е фотографирала и носи образ и нещо пише. За сега, от толкова години, само един опит беше сполучлив. От толкова години от правените опити, само един от тях е сполучлив, от който съм доволен – берекет версин! (т.е. благодарим) Аз разсъждавам, значи тези хора, когато искат, могат да го направят. Но когато не искат, нищо не става.

Та сега ви казвам. Какво да ви кажа сега? Ще ви кажа една дума, с която ще се оцапам само. Аз си щадя езика. Много си ценя езика. Вие трябва да знаете с какво сте заети. Вие трябва да знаете също много важни работи. И молете се на Бога. Отива някой при вас, иска помощ. Ти му казваш: „Чакай да си свърша молитвата“, а пък той ви побутва с ръката си и вие го бутнете с крака си. Вие веднага кипнете. Там ви е погрешката. Той няма да ви бута, нека си дига шум, но ти да не буташ. Човек, когато се моли, не трябва да обръща внимание на онова, което светът върши. Това е негова работа, това е изкуство. И знанието е изкуство. И лошият живот е изкуство, лошо изкуство. И добрият живот е изкуство. Не съдете никого в дадения случай. Като се помолиш, да знаеш, че има резултат. В молитвата трябва да има резултат. В знанието трябва да има резултат. В свободата трябва да има резултат. Да дойде нещо.

Та, когато искате да направите нещо, можете. Когато не искате, тогава какво трябва да се прави? И ако не искате, причината е в живота; ако не искате причината е в знанието; ако не искате, причината е в свободата. Значи, очакваш повече свобода. Ако е в знанието, очакваш повече знание да дойде; ако [е] в живота, очакваш повече живот да дойде. Това е кривото разбиране на живота. Животът, в каквато и форма да е проявен, той има всичките възможности. Зависи от съществото, което получава живота. […] онова същество, което е разбрало Божиите пътища, очаква все нови неща. А пък новото, това се външните условия, които трябва да се разбират.

Ние казваме, че Бог живее в нас. Ако Бог живее в нас, тогава имаме всичките възможности и трябва да изпълняваме Волята Божия. Не да казваш: „Ако ти Господи свършваш работата.“ Не. Наведи се и свърши работата! Срещаш някой човек, срещнеш някой възрастен човек. Един бакалин, той бие едно дете. Защо го бие? То е минало покрай бакалницата и си взело една ябълка. Ти казваш: „Тези любовни отношения за какво са?“ Питаш бакалина: „Колко струват ябълките?“ Претеглят ги. Ти казваш, че ти си виноват, гдето детето е взело ябълката. Кажи [с]и: „Аз трябваше да мина малко по-рано. Не минах по-рано, да му купя ябълка. А пък то мина по-рано и си взе ябълка и после го набиха. Аз трябваше да бъда умен човек, да мина по-рано и да кажа на бакалина: Тук ще мине едно дете, дайте му ябълки, аз ще платя за него.“ Колко хубаво. Така трябва да разсъждавате. Това е Божественото! Когато вие казвате: „Това дете краде, как така?“ Това е от гледище на света, а от гледището на Бога, умният трябва да мине преди глупавия, добрият трябва да мине преди лошия. Това е правия път. Остане ли лошият да мине по-рано и добрият после, това не е правия път.

В света свободният трябва да мине преди онзи с веригите. Ако искате навсякъде минавайте първи с вашите добродетели и подир вас да минат децата, които се нуждаят от много неща. Това е изкуство на живота.

„Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота.“

44 лекция на Общия Окултен клас
25 юли 1934г.
София, Изгрев