Добрата молитва

Ще взема част от 26 глава от Деянията на Апостолите от 1-я до 25 стих.

Има нередни неща в живота, които са изкривили живота. Ще разбирате живота, но животът ви е изкривен. Аз наричам всеки живот, който е подложен на радост и страдания, е изкривен живот. Когато страданията и радостите са свързани, това е един изкривен живот. Онези от вас, които нямат философия в живота, ще кажат: „Как така радостите и скърбите да изкривяват живота?“ Щом имаш радост, скръбта дойде, изкриви радостта ти, тогава? Ако моята захар се топи и изгубва, тогава? Някои от вас ще кажете: „Защо светът е така направен?“ Това не е философия – защо е така направен. Това не е ваша работа. Ваша работа е да проучавате, че е така направен. Защо е направен така, не е позволено да питате. Защо светът е направен така от Господа, не ви е позволено да питате. А пък трябва да проучавате вашите условия.

Ти, като човек, какво трябва да вършиш? Какво нещо са злото и доброто? Може да четете каквото искате. Има философски трактати за познаване на доброто и злото. Доброто и злото дава[т] две противоположни насоки на човека. В злото животът се смалява, а в доброто животът се разширява. Не е лошо да се смалява, но в злото има друго положение, освен, че се смалява животът, но и постепенно се унищожава. А пък в доброто, животът не само се разширява, но и подобрява. Сега, ако във вашето съзнание нямате тази философия, в дълбочината вътре, това ще засегне самите вас. Вие седите и сте неразположени. Не знаете защо сте неразположен. Запример тук, които сте, всички, нито един от вас не е взел да прочете за строежа на телото, какво нещо е материята, какво нещо е строежът на телото. Вие сте толкоз невежи, че не разбирате, не познавате телото си.

Аз съм виждал в баните много хора теляци да търкат кожата на гърба. И после казва човекът: „Изтърка ми гърба.“ Или, за да станете по-хубав си сапунисвате 3–4 пъти лицето, за да стане лицето ви бяло, така ти не пазиш кожата на телото си. Много пъти вашият сапун спира да разбирате истината, защото вие със сапун, освен, че не се измивате, но запушвате порите си. Защото често сапунят е направен от умрели свини, от умрели говеда, от мишки, какви ли не неща има в европейските сапуни. Казва някой: „Миризлив сапуна, ще се намажа с него.“ Има едно миене, на което вие не сте се научили. Процесът на миенето не е процес външен, то е процес вътрешен. Изпотяването е процес на миене. Изпотиш се, отварят се порите ти, става измиване. Всичките твои 7 милиона пори на телото ти, ако не се отворят да влиза въздух вътре, не се ползувате.

После вие не разбирате свойствата на въздуха. Сегашните хора говорят много за свойствата на въздуха. Въздухът се сгъстява и разредява. Знаете ли един сгъстен въздух какво може да направи? Също и един разреден въздух. Въздухът може да се разреди, но в своето сгъстяване и разредяване ще те изведе до две противоположни състояния. Ако се сгъсти въздухът, вие ще смразите кръвта си, тя ще спре да се движи. И ако съвсем разредите вашия въздух, със своята мисъл, кръвта ви ще се измени и ще престанете да живеете. И в единия и в другия случай има две граници, между които човек живее. Учените хора говорят за сгъстяване и разредяване. Те казват, че топлината е причината, увеличението и намалението на температурата. Какво е намалението на температурата, как го кръщават? Въздухът, който дишаш в какво състояние трябва да бъде? Рядък или гъст?

Вие искате да бъдете учени хора, да знаете. Но в какво седи знанието? Ако след като кракът ти се измести, ти не може да го наместиш, не може да го поправиш – нямаш знание. Но, ако може да го наместиш – имаш знание. Ти имаш едно тело, на което не знаеш как да помогнеш. Имаш малка подутина и търсиш лекар отвън. Не знаеш как да поправиш. При това философствуваш. Казваш: „Аз съм човек, имам право.“ Имаш право да се излекуваш и не можеш. Ти търсиш правото, там дето го няма. Къде е правото в света? Хората ли трябва да ти дадат правото или ти трябва да го намериш в себе си? Или трябва да ти го даде Бог? Вие го търсите от хората. Правото е в Бога. В Бога трябва да се търси правото. Но не онова право, човешкото. Но да намериш онова право, чрез което ще намериш посоката в твоя живот. Ако ти, чрез правото не може да намериш посоката в твоя живот, не може да намериш отношението към доброто и злото към тебе, ти правото отвън никога няма да го намериш.

Някой те е погледнал криво, тебе ти е станало мъчно. Какво има в един крив поглед? Много има. С един крив поглед може човек да те умъртви. С един крив поглед човек може да те смрази. С един крив поглед той може съвсем да смрази твоята мисъл. И ако един учител погледне с крив поглед ученика, той каквото знае забравя всичко. Вие казвате: „Той криво ме погледна.“ На какво се дължи кривият поглед? Какво подразбира кривият поглед? Кривият поглед е нищо, то е само един резултат. Кривият поглед произтича от резултата, че човек е изменил условията или закона на любовта. Той показва, че любовта не действува в човешкия организъм, както трябва да действува. Умът и сърцето му се намира в едно особено състояние.

Някой път вие сте неразположен. Това се дължи на състоянието на вашите чувства. По отношение на вашата мисъл, то е състояние на вашата мисъл. На какво се дължи това състояние? Когато хвърка мисълта ви, дошло ви е едно наследство от няколко милиона и веднага мисълта ви хвръкне. С тези милиони ще направите нещо. Ще отидете в странство да учите, ще си купите дрехи. Или може баща ви не е оставил нито 5 пари, а дълг, който трябва да плащате. И вие веднага имате едно стегателно състояние, какво трябва да правите? Лоши са условията, които баща ви е оставил на вас. Какво трябва да правите сега?

Знаете ли произхода на кражбата? Някой казва: „Защо да не открадне човек?“ Питам, когато Мойсей даде закона: „Не кради!“, онези, които създадоха този закон, кои са поводите да не краде човек? Защо човек не трябва да краде? Знаете ли произхода на кражбата? Кражбата е съществувала в далечното минало. Още преди човек да се е проявил на земята, кражбата съществувала. Мравите и преди човека знаеха да крадат. Една малка мравка, като хване крака на друга мравка, откъсва го и го отнесе. После може да откраднеш сърцето, чувствата на един човек или мислите му, кражба навсякъде има. Хората обичат да крадат на общо основание, крадат и лъжат. Като говори някой, аз виждам, че той краде и лъже. При това състояние вие мислите да влезете в Царството Божие. Нито помен от това! Вие трябва да се отучите от кражбата в един широк смисъл. Когато мислиш да откраднеш, ти произвеждаш вече известни пертурбации, в която и да е душа. Един човек има малко пари. Друг някой казва, ще му дам някой газ или отрова, за да се разболее или да се убие. Още като проектира онзи човек това и ти ще усетиш едно стеснение в очите му, в погледа му виждаш нещо.

Вие сега се спирате и казвате, защо Господ направи света такъв. Вие трябва да поставите въпроса така: „Защо човек внася в себе си мисълта, че Господ е направил света такъв.“ Господ създаде огъня, но не е създаден огънят да пече хората. Той е създал огъня да може хората да живеят. В Божествената топлина те живеят, а при човешката топлина, която човек образува, ти се печеш. Могат да те пекат. Щом те пекат, тази топлина, този огън, не е Божествен, а е човешки. Щом един човек те мрази и те пече с омразата си, това състояние не е Божествено. Любовта е Божествена, а пък омразата човешка. Сега разбирате, вие имате известни възгледи, които много мъчно могат да се изменят. Казал кривият рак на бащата си: „Татко, покажи ми правия, правото ходене.“ Бащата тръгнал и показал. Малкият рак казал: „И аз ходя като тебе.“ Големият казал: „Не слушай хората, гледай как аз ходя.“ Вие мислите, мислите и когато дойде да направите един опит, виждам, че като рака ходите криво.

Като видите цветята на полето, да се зарадваш. Да възприемеш и да кажеш: „Какво голямо благо даде Господ!“ Ще кажеш: „Господ е промислил заради мене!“ И в някое религиозно събрание ще кажеш: „Едно време аз нямах пари, намерих се в затруднено положение, помолих се на Господа и намерих пари.“ Представете си, че аз разправям своята опитност. Аз казвам: „Аз съм по-майстор от вас!“ И казвам така: „Аз едно време бях гладен и като се спрях пред една круша и като се помолих на Господа, крушата цъфна и узря, окапаха крушите и се наядох.“ Че крушата може да завърже, така е. Но в един период в 25 минути, възможно ли е да цъфне и да завърже и да узреят плодовете? Това обикновено не е възможно. Някой може да каже, че факирите може да го направят. Това са факирски долапи. Някой ще каже – адептите. Това са долапи на адептите. Някой ще каже: „Това го знаем.“ Аз колкото съм чел книги, това са все долапи, долапи. Това може да бъде направено и аз може да го направя. И аз може да туря една игла, да я прекарам от единия край до другия да извадя през ръката и пак нищо да не ми стане. Това е долап. С долапи не се лъжете. Така се лъжат младите моми и младите момци. Като се понамаже малко с пудра, момата ще стане малко по-красива, с пудра с мазнина не може да стане лицето красиво. Има един начин, по който човек може да стане красив като ангел, но с мазане на помади и белила и червило, твоето лице ще се развали.

После казвате: „Човек трябва да бъде морален.“ Като че човек може да купи някой морал отвън. Моралът, това е един резултат на живота. Морален човек трябва да бъде заради самия себе си, не заради другите. Защото морала, той трябва да го опита. Ако човек иска да построи челото си, той трябва да бъде морален. Ние ще оставим външният морал като нещо второстепенно. На първо место моралът има отношение към строежа на нашия живот, към строежа на нашата мисъл и към строежа на нашите чувства, към красивото, към всичко онова великото в света. Това е морала. И ако ти не разбираш така, ако не разбираш законите, които Бог е поставил, които носят твоето благо, ако не разбираш един морал, който е писан в книгите, ти всякога ще бъдеш нещастен. Някой казва: „Не кради!“ – „Защо не трябва да крада?“ Някой казва: „Не лъжи!“ – „Защо не трябва да лъжа?“ Лъже само слабият човек. Лъже само невежият човек, който не разбира последствията. Силният човек никога не лъже. Богатият човек никога не лъже. Вие сега, като ви говоря, отивате в другото положение и казвате: „Не сме добри хора.“ Така не се разсъждава. Аз не засягам въпроса дали вие сте добри или лоши.

В дадения случай, аз засягам въпроса за един цигулар, който казва, че е виден, виртуоз. Вестниците са писали за него. Всички тези неща са красиви, аз не оспорвам това. Казвам му: „Изсвирете ми едно класическо парче!“ И като ми изсвири това парче, той в мен ще намести нещо и ако може да намести в мен, добре. И аз някой път сам си намествам работите. За мене музиката не е развлечение. Щом имаш нещо за наместване, попей си, намести го. Ти, като попееш веднъж, дваж, да го наместиш. Ако направиш това, казвам: „Хубаво си пял!“ Ако този музикант не може да намести добре, не е добър музикант. Или друго положение. Аз съм неразположен, той свири и аз ставам разположен. Казвам, той свири хубаво, защото музиката това е един процес, който нарежда работите. Когато ти сам си пееш или пееш на другите хора, трябва да пееш с единствен оглед да ти се наместят работите. Сега някой пее „Бог е Любов“. Някой може да пее с дебел глас, може да пее ниско. Някой може да пее с тънък глас, висок глас. (Учителят пее по двата начина) Аз не съм чул нито един от вас да пее, както трябва. Някой път трябва да ви събера. Пеене, което не може да внесе хармония в когото и да е от вас, това не е пеене. Музиката е закон вътре. Тя е един закон вътре в човешката мисъл. Аз като ви давам един пример [с] това правя пакост на себе си. Аз като ви давам един пример, пакостя на себе си и като дам пари някому пакостя на себе си. Когато говоря някому за да стане учен човек, да прави престъпление, аз правя пакост на себе си. Нека си стои там. Защо да правя вълка културен. Ние не се нуждаем от ония вълци. Културният вълк е майстор.

Има един закон. Казвате, че Любовта е единствената сила, която не се мени. Ако във вас Любовта претърпява видоизменение, питам, вие на прав път ли сте? Ти казваш: „Аз не искам да се измени.“ Не петни Божествената Любов, която е вътре в тебе, не петни Любовта. И Писанието казва: „Не огорчавай Духа!“ Духа как ще го огорчиш? Някой казва: „Духа не може да го огорчиш.“ Тогава какво разбира Писанието с тези думи: „Не огорчавайте Духа!“ И ако ние сме толкоз праведни и вървим по Божия Път, защо са тия противоречия? В каквото и да е религиозно общество в света, от какво произтичат противоречията. Има нещо нарушено. Ние сме много снизходителни към малките нарушения. Тогава де е дисциплината на вашия ум? Колцина имате самодисциплина на ума си, самодисциплина на чувствата си, самодисциплина на постъпките си. Свободен си да мислиш каквото искаш. Никой не те ограничава. Но тази свобода ще произведе такъв резултат, какъвто не си очаквал.

Например думите: „Аз ви обичам“. Тези думи може да произведат два противоположни резултата. Ако отидеш при един човек и не му кажеш, че го обичаш, той ще ти даде пари на заем. Но, ако му кажеш, че го обичаш, той нищо няма да ти даде. Всякога, когато един човек каже, че обича някого, не говори истината. Защото Любовта не е един закон теоретичен. Ти казваш: „Аз те обичам!“ Какво си направил, като ме обичаш. Ти не говориш истината. И понеже съм богат човек, ти искаш да ме залъжеш с любовта си, за да ти дам пари. Това е просто един долап. За да имам доверие на любовта ти, ти искаш да ме залъжеш. Ти, ако ме обичаш, донеси една торба със злато, сложи я и си иди. И не казвай, че ме обичаш. Аз ще разбера. Аз не съм за външните работи. Не мисли, че като сложиш една торба злато в един дом, ти ще направиш този дом щастлив. Може би с тези пари ще развратите тези хора. Ако парите можеха да направят света добър, то Бог можеше да даде пари. Малко хора има днес, които могат да се ползуват от богатството. И при това туй злато, което минало през хиляди ръце, то носи всичките лоши утайки на вековете. За пример вие една златна монета я пипате, не знаете какво ще стане. Една златна монета вие може да я пипате, но може да се случи някое нещастие. Вие вървите по пътя и пипате някой предмет. Знаете ли колко човек трябва да бъде внимателен като пипа някой предмет? Не е безопасно това, което пипаш.

Имам един приятел, който сега боледува. Той е пипал нещо и не може да се освободи. Аз зная причините. Ти пипаш, но не знаеш как да пипаш, как да пипаш и кого да пипаш. Ти казваш: „Лошо е!“ Не е лошо. Има учени хора, като се върнат, дълго време боледуват. Много време вие отивате да помагате на хората, но като се върнете от помощта, боледувате. Може да имате цяла беля на главата си. По-опасна отрова от човешкото безверие, от лошите мисли на хората, от онова, с което те могат да те опетнят, няма. Едно чувство може да отрови човека, една мисъл може да го отрови. Аз не питам защо е хапала една змия. Казвам: „Я ме ухапете!“ Ако може да ме ухапе, казвам – аз съм слаб човек, ако не може – аз съм силен. Ако след като ви ухапе дяволът и отровата му не може да ви отрови, вие сте силен. Но, ако ви ухапе дяволът и вие се катурнете на земята, тогава? Защо съществува дяволът, аз не питам. Той има право да съществува, както и аз.

Сега ще ви наведа на основната мисъл. Вие се спирате и казвате: „Защо така ни говори Учителят?“ – Защото не вършите Волята Божия. Нищо повече. Нито един от вас не е вършил Волята Божия, както трябва. Вие казвате: „Не ни обича Господ!“ Не го отричам, но вашата любов е толкоз егоистична, че вие досега само чоплите от Господа и нищо не давате. Кой от вас е оставил баща си майка си и отишъл да проповядва. Ако отидете да проповядвате, имате ли плод? И какво ще научите този човек? Той ще бъде точно такъв християнин, какъвто сте вие. Ако имаме 100 градуса температура на окръжаващите може да предам само 100 градуса, не може да им предам само 200 градуса. Сега казвате: „Какъв е церът на това?“ Един пиел и пита: „Какъв е церът на това?“ – Не пий! Той пак пита: „Ще ми прости ли Господ греховете?“ Онзи пак му казва: „Не пий!“ Той пак пита: „Ще ми прости ли Господ греховете?“ Онзи пак казва: „Не пий!“ Той пак пита, какъв е церът на това? – „Не пий!“ Питам какво трябва да правим? Ти казваш: „Не мога да направя това.“ Когато кажеш: „Не мога!“, това е състояние, когато умът ти е раздвоен. Вътре мислиш едно, а пък отвън те занимава друго. Ти не може да приложиш онова, за което си проповядвал. Аз не ви казвам кой каквото ви каже да го направите. Като дойде един мъдрец, каквото ви каже, приложете учението му. Или един простак може да ви каже нещо и вие приложете всички неща на опит. Аз не разглеждам морала, както сега го разглеждат. Ако разглеждам по сегашния морал, по-морални от вас няма. Вие сте 10 пъти по-морални отколкото света, ако разглеждам сегашния морал. Но, ако разглежда морала в неговата чистота, то нашият морал не е морал.

Един учен човек прави следното сравнение: Най-чистият водород, който имаме, сравнен с Първичната материя, от която светът е създаден, ще бъде като кал, като една гъста кал ще бъде нечист. Когато Писанието казва: „Чисти бъдете“, ние подразбираме този закон на Любовта. Любовта е закон на чистотата. Вие трябва да обичате. Най-първо Любовта трябва да влезе във вас като един процес на чистене. Нищо повече. След като се очистите, казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Това е цяла мистическа наука, за да разбере човек по кой начин може да се повдигне. Може да ви прегърне някой, това са посторонни неща. С прегръдки, с хубави чувства, човек не може да се повдигне. Някой седи и се оплаква, че страда. Вие не знаете какво е страданието. Вашето страдание аз го наричам чесане.

Представи си, че ти изгубваш всичко изведнъж. Какво ще бъде състоянието, кажете ми? Какво може да изгуби Господ? Господ нищо не може да изгуби. Но ние причиняваме в организма, в който ни е поставил Бога, при свободата, която ни е дал, ние причиняваме на Бога ненужна работа. Поставил те е Господ на едно место и ти не изпълняваш функциите си, когато той иска. И тогава Господ ти казва така: „Изправи поведението си!“

Често идват при мене някои и ме занимават и казват ми: „Нали ти обичаш еди кого си повече?“ Аз се питам по някой път, аз не зная дали го обичам повече. Казвам: „Ти казваш, че го обичам повече. Как ти дойде на ума това и отде го знаеш? Как го обичам повече? Мярката ти коя е?“ Много интересно това. Ти казваш: „Аз го зная.“ Каква е мярката сега, че повече го обичам? Коя е мярката на повечето обичане? Вие мислите обикновено, че ще му дадете първия стол. Майката, като обича, ще му даде повече хляб, по-голяма филия, повече масло ще тури на хляба. Когато другите заминат ще му даде второ коматче – повече обичане е това. Ако искате това, да ви дам такива коматчета колкото искате. Ако това вие го считате за любов, това е лесна работа. Може да направя няколко сомуна пресни и да ги намажа с масло. Тези неща не повдигат човека. Не са една наука, която при сегашните условия може да повдигне човека. С намазване хляба не се разрешават въпросите ни най-малко. Хубаво, какво масло трябва? Някой човек може да го намажеш, но болен е този човек, не иска. Не иска хляб, не иска масло, какво трябва да правиш? Болен е този човек, той не е гладен. Той иска подслон. Не иска хляб, нито мазане. Казва: „Ако имате подслон, да си почина!“ Не само с мазането, но много начини има, с които могат да се проявят човешките постъпки.

Но ние се отдалечаваме. Вие трябва да се занимавате с науката на любовта. Казвате: „Магията на любовта.“ Знаете ли какво нещо е магията на любовта? Онова, което любовта може да извърши е голямо. Ако вие знаете как да постъпите, да употребите любовта, може да извършите много работа в себе си. Не само вие, но някой път в любовта ще допуснете други да дойдат да работят. Човек в телото си е една лаборатория, в която други професори могат да дойдат да правят опити. Ако един ваш опит е несполучлив, ще допуснете някой професор от невидимия свят или ще дойде някой от невидимия свят и да направи един, два, три, четири опити, да направи.

Та казвам, не само каквото вие може да направите. Някой път вие се молите за някои работи и молитвата ви не е послушана. В света съществува един закон. Някой път някои работи с един човек не стават, тогава ще се съберете двама души, за да се изпълни закона. Може да турите и трима души. Казано е: „Дето са двама или трима души събрани, аз съм там!“ Един в света е само Бог. Ти, ако искаш като един човек твоята молитва да е послушана, няма да е послушана. Понеже това е прерогатив само на Бога. Един е само Бог. А пък ти си множество. Следователно, за да бъдеш верен на земята, на множеството, ще повикаш двама или трима, за да покажете, че вие множеството сте едно с Бога. Ако ти искаш сам да останеш да се молиш, не вземаш другите да ти помагат, ти не можеш да бъдеш послушен. Ти си тогава в закона на единството. Щом си в закона на единството, не трябва да искаш нищо. Бог нищо не изисква. Бог изисква нещо от нас, от закона на множеството, заради нашето благо. Бог има всичко, но понеже, множеството участвува в него и има отношение към единицата, Бог регулира тяхните отношения.

Та казвам, на тази база е образуван домът. Домът е место, което показва как трябва да се поправи човечеството. Домът е место, една от формите, по които може да се поправи човек и този е пътя, по който може да се поправи. Домът е една лаборатория. Бащата и майката са учени хора, децата са резултат. Там могат да се правят опити по закона на любовта. Писанието казва: „Има опити, направени по плът, има опити, направени по дух. Роденото от плът отива, роденото от духа остава.“ – „Но защо е така“, казваш? Ти ще направиш един опит, който трябва да остане. Мъчнотиите, които претърпяха всичките светии, след като ги биха, при тия мъчнотии се опитваше тяхното търпение. Ти имаш син, но я го тури на изпит дали ще изпълни волята ти. След като мина през всичките изпитания Христос, дяволът го изпита, Христос всичко понесе и най-после казва: „Прости им, аз съм готов да изпълня Твоята съвършена форма.“ И дяволът казва: „Брей, отива всичко!“, дяволът изгуби. И от горе се сгромоляса, прехапа си устата. Той казва: „Всичко мислех да направя, но това надмина всичко. Аз всичко предполагах, но това, което стана не го допусках. Аз, ако знаех, не се захващах!“

Вие още не сте дошли в началото на страданията. Още като дигне майката пръчката, децата ще ревнат да плачат. Още не са усетили боя и има викане. Та мнозина от вас само устата им са отворени, а аз казвам, няма нищо още. Мъчно е човек да бъде търпелив, не е лесна работа. Аз ви казвам, голямо изкуство, да бъде човек търпелив. Това е едни закон на търпението, да не се наруши мирът ти. Ще се случат нещата както ти не ги очакваш и не ги разбираш. Има един закон, който регулира нещата. Има цяла наука, по която може да оправиш нещата. Ти може да бъдеш богат още сега, но ако знаеш. Ти може да бъдеш богат, но да знаеш как да погледнеш, по кой начин. Има един начин – Любовта. Ти може да погледнеш този богатия, че да ти даде. Но може да погледнеш и така, че той да те изпъди. И ако ти употребиш една дума, както тя е слязла от Бога. Тя е една сила. Проучавали ли сте вие думата „Любов“? На турски любов значи „севмек“, а на гръцки „агапи“, на френски „амур“, на италиански „аморе“, после на санскритски, на китайски.

Това е свойствено на любовта, стремежът ни нагоре към върха, това са лъчи. Любовта не отива нагоре, винаги слиза надолу. Слиза от един център.

При този случай, ако турите върха долу, тогава този център е долу. Любовта, която отива отдолу нагоре, на която центърът е долу, това е едно противоречие. Първият център разредява, вторият сгъстява. Когато центърът е долу, любовта смразява. Когато центърът е горе – разредява. Трябва цяла една школа да ви учи човек какво нещо е магическата сила на любовта, в нейните отношения. Вие казвате: „Какво ще правим като влезем в небето?“ Като влезете в небето вие ще изучавате науката на любовта. Ангелите изучават науката на Божията Любов, нейните форми, нейните закони. Хората са създадени със законите на Божията Любов. Ангелите изучават направата на човешкия организъм, на човешкото битие. Те изучават съчетанието по което човек е направен. Тия работи са отвлечени.

Вие искате да опитате любовта на едно смъртно същество, подобно на вас, то да ви обича. За колко време може да ви обича едно същество подобно на вас. То казва: „Аз до гроба ще ви обичам!“ То ще ви обича само за една минута или само за една секунда и половина. Ако може да ви обича за една минута и половина, то е много. Но за една секунда или за 1 секунда и половина, в неговото съзнание вие ще живеете. И неговият ум няма да бъде занят с никакви посторонни предмети. Ако една секунда вие седите в ума на Бога, само вие да сте в съзнанието на Бога, Бог не може да ви държи една секунда и половина. При сегашното състояние, Бог може да ви държи една милионна част от секундата.

Ти казваш: „Ти обичаш ли ме?“ – Заслужаваш ли да бъдеш обичан? Аз задавам всякога въпроса: „Обичат ли ме, заслужавам ли тази обич?“ Двете неща вървят заедно. Заслужавам ли тази обич? Иска някой да го обичам. Казва, че трябва да го обичам. Казвам, заслужава ли тази обич? Две условия има. Трябва ли да го обичам и заслужава ли, всеки един трябва да каже така. Тогава третото положение: Ако аз не мога да обичам този човек, тогава веднага не държа ума си празен, но казва[м]: „Бога обичам, научи ме Господи, как трябва да постъпя с този човек, когото не обичам. Понеже ти си го създал, как да го обикна? Не зная как да го обичам!“ Обичаш по един начин, не върви, обичаш по друг начин, не върви. По кой начин трябва да го обичаш? За любовта отидоха 15 минути. Часът е 6 .15 ч.

Всички болести и недоразумения се дължат на неестественото положение, на разположенията на вашата мисъл и чувства. Ако вие не знаете как да мислите, ще се образуват във вас неестествени чувства. И ако вие не знаете как чувствувате, във вас ще се образува неестествен ред на постъпките. И ако вие не знаете естествено да постъпвате, ще се образуват във вас болезнени състояния. Така започват всичките болести. Те показват неестествения порядък на вашите мисли, чувства и постъпки. Причината на всичките болести и нещастия са скрити и се коренят в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките постъпки. Но зад известни ваши мисли, чувства и постъпки, вие трябва да разбирате.

Аз говоря за любовта. Някой мисли, че аз говоря за формите. Аз не говоря за никакви форми. За мене любовта е най-мощната сила в света, която твори. Целият космос е създаден от Любовта. Тя твори. Ще дойде време, когато всичко ще се измени. Любовта ще измени всичко. Но, ако човек не дойде да съзнае този закон и да го използува, той ще остане назад. Бог ще оправи света. Ако вие не приемете това, ще страдате много. А не е потребно да страдате много. Има излишни страдания. Потребно ли е Христос пак да дойде и да страда? – Не. След като е страдал, не е право втори път да страда. Страдали сте от любов. Влюбили сте се. Страдали сте. Има ли нужда втори път да страдате. Оттам насетне да започне възходящият закон. Страданието, това е границата. Естествената граница, която трябва да преминете и да влезете в областта на любовта, в която да оперирате вече разумно. Когато някой дойде и му говоря за любовта, казвам му: Ти трябва да минеш границата на страданието и да станеш господар на живота, да оперираш правилно с любовта. За мене е безразлично кого ще обичаш, мене ли ще обичаш, други ли ще обичаш, то е твое право. Нямаме право да се месим в любовта на никого. Когато някой мине през закона на страданието, аз не се меся. Но когато е в закона на страданието, аз му казвам: „Ти си в гората, ще се заблудиш из клекажа, из онези джунгли, предупреждавам го.“

Сега любовта, както се разбира, с тая любов ние ще създадем повече страдания, отколкото имаме. Дойде една сестра и ми се оплаква. Тя прави добро, атакуват я. Една сестра приела един брат, който боледува. Защо го държи в къщата си този младия брат. Не бъдете такива деца, не харесвам едно ваше подозрение. Аз ви казвам, тия подозрения не са хубави. Станете ясновидци, да видите нещата как са. Както сте сега, вие сте крайно невежи. Станете ясновидец, за да видите какво става в къщи. Да предполагате, че това е така и така, не е хубаво. Може да развиете ясновидството. Когато искам да зная какво правите, аз виждам. Виждам какво правите в стаята си. Тази мома ни най-малко не е красива, тя е черна като дявол. Не искам да говоря за нещата. Станете ясновидец, но не стойте на два ума. Злото и доброто са две сили, които определят посоката на живота. Това е наука.

Вие вървите по пътя на доброто. Като вървите по пътя на доброто, необходимо е злото, за да привлече енергиите на злото, да ги трансформирате. Като работите по пътя на доброто, може да ги трансформирате. Вие ще се спрете и ще кажете: „Най-лошите хора ли сме ние?“ Аз ви питам: „Защо мислите така?“ Ако вие мислите, че сега сте най-добрите хора, добре. Тогава ще ви дам един опит, може ли да го направите? Можете ли да минете по една паяжина, от единия край на паяжината до другия край, без да я скъсате? Вие ще кажете: „Как да не мога?“ Добре. Минете по пътя на паяжината. Праведният човек, като се качи на паяжината, той ще олекне и ще мине. Ако мине, той е праведен човек. И аз трябва да изменя естеството си, за да мина по паяжина. Ти казваш: „Аз съм добър човек.“ По паяжината може ли да минеш?

Ти казваш: „Аз съм човек, който обичам.“ Аз другояче поставям въпроса: в състоянието, в което се намирам, готов ли съм, при всичките условия, при всички противоречия в живота, мога ли да извърша волята Божия, без да ми мигне окото? Ти готов ли си? При всичките условия и през всичките противоречия, които знаеш и не знаеш, да изпълниш Волята Божия? – Готов ли си да извършиш Волята Божия? Като кажа: „Мога!“ Това значи да мога да мина през паяжината, която е между вас, която [е] от вас до невидимия свят. Аз за личността не говоря. Но в дадения случай, сега, можете ли да извършите Волята Божия.

Сега на мене няма какво да ми казвате, понеже щом го кажете, ще се поставите на изпит. Христа го поставиха на изпит 33 годишен, цял легион Римски войници една вечер го изтезаваха да му изпитат търпението, шибаха го, туриха му кръста да видят дали е силен да го носи и му казват: „Себе си не можеш да спасиш, как искаш цар да станеш?“ Ако вие искате да бъдете като Христа, без да бъдете закован на кръста, без да ви забият гвоздеи в телото, без да ви мушнат копие в ребрата, без никакво плюене, без да ви турят трънен венец, без да ви турят мантия, това не може. Не посрещнаха Христа така. И вас няма да посрещнат така. Христос казва: „Ако мене изгониха и вас ще изгонят.“ Такъв е законът.

Сега разбрахте ли? Не сте разбрали, понеже още по паяжината не може да минете. Доброто и злото, това са двата процеса, които ви показват пътя, по който трябва да вървите. Единият път е низходящ, другият път е възходящ. Двата пътя са, по които трябва да вървите.

Да остане сега една мисъл. Да остане следната мисъл: „Ние искаме да бъдем такива, каквито Бог иска! Ние искаме да бъдем такива, за каквито Бог ни е създал!“

Тази мисъл да остане във вас!

Отче наш

47 лекция на Общия окултен клас
5 септември 1934 г.
София, Изгрев