Противоречията в природата

Добрата молитва.

Пишете върху темата: „Службата на храносмилането“? За какво се е говорило в миналата лекция. Много работи се засягат, но основното. (Един брат каза основните мисли на миналата лекция.)

Има ред противоречия, които съществуват в природата. Природата ни се изявява в ред противоречия. Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе!“ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле. Трябва едно правилно обяснение за самите вас. Да мислите сега!

Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде. Очакваш да станеш цар. „Няма да го бъде!“ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“? За някого казваме, че е тънък човек. Но някой път казват, че е много изтънял.

Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви. И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг. Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана!“ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения. Казват: „Тънка линия“. После казват: „Тънък човек“.

Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията. Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“. Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ?“ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас?“ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите!“ – „Чакай малко!“ – „Не! Парите сега!“. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.

Ако дадеш пари, имаш ли право да ги вземеш? От човешко гледище – да! От Божествено – не! Говоря за истинските отношения.

Противоречия има. Вие живеете в света на противоречията и искате хармония. Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда!“ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър!“ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял. И следователно, вие сте търговци. Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.

Това са противоречия. И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света. Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро! Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе. Трябва да учиш тия закони.

Има дадени чувства, кои неща за тебе са хранителни и кои отровни, кои са полезни и кои не.

Вас ви смущават големите противоречия. Разболееш се – едно голямо противоречие. Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо?“ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана. И силният може да се хване в капана.

И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане. Владика иска да стане, какво ли не. Той е от „духовните“.

А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност. Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр. Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек!“ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата. И тогаз са се съюзили. Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.

Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека. Вие сте онаследили нещо. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър!“ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра. Но кокошката един ден ще се намери в противоречие. И катерицата ще се намери в противоречие.

Кога? – Когато ѝ вземат това, което тя е събрала!

Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове. Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“. Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва? Взели сте пари отнякъде. И дойде онзи и те измъчва.

Някой разбойник те чака да те хване. Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия!“ Кой е причината? Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми?“ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек. Използувай неговия говор. Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят. Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?

Някои казват: „Мисли много!“ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл. Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене?“ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен!“ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее?“ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят!“ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад!“ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни. Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.

Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание. Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има. Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този!“ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете?“ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене!“ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали. Привикват хората. Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.

Някой път претърпявате. Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече!“ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа!“ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш?“ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно!“, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата!“ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе!“ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите. Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът. Животът в този смисъл: да се изрази той външно.

Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот. Не вземайте сега това върху себе си. Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен?“ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш. Богат човек си. От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.

Питам: Как ще поправиш горделивия човек? Върху него ще действувате с Любов, нищо повече. Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем!“ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш. А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен! Ти така не можеш да го възпиташ.

За майките казват, че много обичат. На майките им много липсва от Любовта. Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята. Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада. Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.

После ще дойдеш и себе си да обичаш. И себе си трябва да обичаш. Да обичаш не така, както една майка обича децата си. Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си. ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени. Има някои неща, които вие не сте ги проверили.

Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго!“ – Може! Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш!“ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти!“ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо!“ – Че пророкът е дошъл. У всеки има нещо, което усеща нещата! Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!

Има признаци, ще ги учите! Трябва да учите тия признаци. Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат. А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора!“

Какво ще пееш на онзи, който няма ухо?

Та казвам: В този свят имате да придобивате много работи! Да пеете! Не само трябва да пеете, но и трябва да смятате, трябва и да помните, да не забравяте вашите опитности. Веднъж като ви кажат, а не десет пъти да го разберете!

Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен. В природата има големи противоречия. И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна. Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже? Светии има, които са страдали от дявола. След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.

Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас. А някой път сте неразположени, защото те критикуват. Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя?“ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!“ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!“ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.

Някои казват: „Дайте ни един метод!“ Да ви дам един метод. Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие. Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение. Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.

Та сега хванете си ухото! Някой ще каже: „Това са детински работи!“ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил!“ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога! Ние трябва да Го обичаме! И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.

Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното? Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво. То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може. Младият е излязъл от парахода. Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).

Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето. Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех. Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.

Основната мисъл сега коя беше? Най-първо ще съзнаваш, че в природата има голямо противоречие, което хората са създали и ще гледате, това противоречие по какъвто и да е начин да го изправите. Света няма да изправи, но да се освободим от това противоречие. Ние имаме вътрешната възможност затова: Понеже Божественото е в човека, можем да се освободим!

Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали? Търсите лекар. Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли?/ – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: „Учителю, осакатях“. Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.

Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно. Който има ревматизъм, ишиас трябва иначе 2–3–4 години да го лекувате. Ще викате лекар, излагане на слънце и пр. И то е хубаво

Та каквито болки имате, те могат тъй лесно да се поправят, както пчелите могат да лекуват ревматизъма.

Та противоречия има в природата и тия противоречия трябва да ги изучавате.

Отче наш.

6 ч. 35 м.

Гимнастически упражнения.

Малко облачно. Времето меко и тихо.

XVI година.
2 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 30 септември 1936 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.