Добрата молитва.
Имате ли зададена тема? – (Нямаме.) – Пишете върху темата: „Какво може да постигне човек в един живот?“ Т.е. конкретно казано, какво може да постигне човек в един ден. Може. Но може да постигне, а може и нищо да не постигне. Ако учи се може да постигне нещо. А ако не учи, нищо не може да постигне. Ако ходи, може да изходи нещо, един километър, 2, 3, но ако не ходи, нищо не може да изходи. Задавали ли сте си въпроса: произхода на мъчнотиите. Как са произлезли мъчнотиите в света, които сега имате? Как идват и как трябва да си заминат и какво трябва да бъде нашето отношение на мъчнотиите в живота? Има една мъчнотия сега: зимно време е сега, сняг има, студено е, какво ще правиш? Външните условия оказват голямо влияние. Трябва едно специфично разбиране. Ние имаме едно частично разбиране. Казваш: „Мене не ми трябва много“. Ти казваш, че не ти трябва много, но какво ти трябва. Трябва ти нещо. Много не трябва на човека, но онова, което му трябва е много съществено. В даден случай какво трябва на човека. Все му трябва нещо. В дадения случай когато аз дишам трябва ми едно малко количество въздух. Например, правя 20 вдишки на една минута. Малко въздух вземам, но това в дадения случай е необходимо и ако ти не го направиш, ще се изложиш на мъчнотии. В дадения случай не се изисква много за човека. Човек е доста успял. Запример, на един слон му трябват 75 кг. ориз на ден, а пък човек е доста прогресирал. На вас ви трябва една четвърт килограм ориз. Ако ви трябваше да си приготвите 75 кг. на ден при сегашните условия, де ще му излезе краят? Ако е за богат, както и да е, но за другите хора? Та казвам: Доста сме прогресирали. Сега това са сравнения. Слонът в дадения случай е едно предметно учение. Сегашния ни живот, който сега имаме и той е предметно учение. Върху тази тема няма да се спрем. Ти си едно малко дете в дадения случай. Такъв няма да останеш. На пет години си. Майка ти те милва, носи те на ръце, гали те. Но да не мислиш, че се така ще те носи майка ти. Един ден порастнеш, станеш по-голям от майка си. Майка ти казва: „Синко, едно време можах да те галя и да те нося, а сега си голям.“ Запитвате се: „Защо се измениха условията?“ Майка ти външно не може да има тия отношения към тебе, каквито е имала едно време. Но се таки, майка ти има известно отношение към тебе и ти имаш известно отношение към нея. Та казвам: Нашите отношения към природата не са такива, каквито са били преди 50 години, преди сто години, преди хиляда години и пр. Какво трябва да правим? Ако знаем, ще се приспособим при тези условия, ако не знаем, ще дойдем в стълкновение. Има един прост пример. Някой път крака те заболи. Не се подчинява, не служи. Кажеш му да ходи, той казва: „Не мога да ходя.“ Даваш му заповед, той не я изпълнява. Какво трябва да правиш, когато кракът ти не слуша. Започва едно вътрешно противоречие. Сега това не можем да отдадем на лошото разположение на крака. Ние ще обясним, че има някоя причина, която е вложена в крака и го дезорганизира и кракът не може да изпълнява своята функция. Онзи, който не знае и той ще даде някакво обяснение. Това са посторонни работи по отношение на физическия живот. Но често по отношение на нашия душевен живот или в света на чувствата настават известни противоречия, също и в нашия мислов свят. До известно време мислиш, че всички хора са добри. Ти като едно дете имаш едно идеално схващане на майка си и баща си, най-хубавото чувство имаш за тях, че са като божества. Но това отношение, което имаш към баща си, това верую, което имаш за баща си, ще се измени. Има някои работи в майка ти и баща ти, които няма да харесаш и ще видиш в тях едно противоречие. Ти ще се поставиш в положението на съдия и ще почнеш да съдиш майка си и баща си. И мислиш, че онези погрешки, които имат баща ти и майка ти, като че не са в тебе, като че ти си ги надраснал. Това е една самоизмама. Както малкият рак. Бащата казва на малкото раче: „Право да ходиш.“ Синът се обръща към баща си и казва: „Покажи ми тогаз как!“Бащата показал и казал: „Така трябва да ходиш.“ – „Че и аз така ходя“. Всички криви раци се накриво ходят, се на една страна. Но то е вече човешко разбиране. Кои са били причините, които са накарали рака да ходи на една страна? Далечни причини има затова. Онзи, който се занимавал със зоология, дава някои причини. Нас не ни интересува, че ракът ходил накриво. Верно е, има много работи, които не ни интересуват. Аз привеждам друг пример. Трябва да се запали една печка. Има сухи дърва. Теб ти трябва само една кибритена клечка. Не ти трябват 200, 300, 500 клечки, но една клечка. Какво е излязло от кибритената клечка и се предало на дървата, та всичките дърва горят? Едната кибритена клечка е извършила работата си. Тя много малко е направила. Запалила се и изгоряла. А пък това нейно горение се предало на всички тези дърва. Една мисъл в тебе е запалила огъня. Тя е предала вече своята енергия и резултатите вече не приличат на малката клечка, на малката причина. И за доброто и за злото е верно това. Една малка дума казана при сегашните отношения какъв резултат може да има. Колко са внимателни дипломатите когато говорят. Езикът им е прецизен, внимателен, понеже една дума може да стане причина да се отвори цяла една война. Разбирате ли? И затова са внимателни, говорят дипломатически. Казват, че Русия така казала, че Франция така казала, Англия така казала. И уж доста строго са казали. А пък то едвам се подразбира. Някоя нота подала една държава, но чели ли сте вие една нота? Когато Англия дала нота, то не прилича както когато се карат хората. Ако дипломатите си говореха така, както хората си говорят, то биха си изпопукали главите. В сегашния живот всички трябва да станат умни. Една дума може да ти създаде цяло нещастие. Една дума има свой физически ефект или духовен ефект, има и свой умствен ефект. Някой път ти казваш някоя дума и в тебе остава нещо, което те безпокои. Това, което си казал, то е в дисхармония със самия тебе. Ти самия не го удобряваш. Може би хората не са забелязали това, което си казал. Или една мисъл е минала в тебе, която хората не знаят, но тя те безпокои един ден, два дена, цял месец, година и не може да се успокоиш. Има нещо, което нарушило мира ти. Да ви дам пример: Представете си една княжеска дъщеря, която е ходила в градината. Последната е пречистена много добре. Нейните учителки и наставници са я учили по този начин, че тя не е срещала никакви мъчнотии. Един ден тя излиза на планинска разходка и на нея ѝ се дощява и си събуе чорапите, и ходи боса по тревата. За пръв път тя събува чорапите и се натъква на крака ѝ един трън. Изваждат тръна от крака ѝ, но става една малка инфекция. Тя накуцва. Коя е причината? Малката грешка на един трън. Той израстнал някъде и тя си натъкнала крака на него. Може да се извади заключение, че княжеските дъщери боси не трябва да ходят. Това е една крайност. Някой казва, ти не трябва да мислиш лошо. Много добре. Но някой път ти не мислиш лошо, но лошото те посещава. Лошото не е нещо механическо. Ти не искаш да отидеш при него, но то идва при тебе. Лошият въздух, лошата миризма не ги викаш, не ги каниш с девет бъклици, но те идват. Неприятната миризма идва, намира те и усещаш едно неразположение. Кой е виновен тогаз? Няма никой виноват. Това, което за тебе е неприятно, за другите е приятно. Тая, лошата миризма, която на тебе може да ти предаде нещо лошо, тя може да събуди онзи инстинкт в орлите. На една мърша може да се съберат може би стотина орли. Това, което тебе ти прави отвращение, там се събират птиците на угощение. Ще се съберат стотина орли, ще се разговарят и ще си разделят мършата. Всеки ще си вземе по един къс и след това пак ще си заминат. Сега, ако не знаете, как да мислим, може би ще кажем така: какво ни интересуват що правят орлите. И действително, ако у мене съзнанието е в едно първобитно състояние, не ме интересува. Но минаваш покрай тези орли, пътят ти е оттам. Тази мърша е там и тези орли са дошли. Ти какво ще правиш? Стотина орли се разправят за едно наследство, разпределят го, имат цял един конгрес, разпределят един обяд. Наричат го мърша. Не, но някой е заклал обяд за орлите. То е мърша, но е едно угощение за тях. Пътят ти е да минеш оттам. Какво трябва да направиш? Ти си един овчар с тояга. Впущаш се и всички се разбягват и оставят мършата. Като дойде овчаря погледне и види, че това е за тях, а не за него. Те се повърнат, а той си замине. В дадения случай как бихте постъпили вие, ако сте на мястото на този овчар. Имаш ли право да нарушиш обеда на тия стотина орли и ти да отидеш с кривака си, и да ги разпръскаш? – Нямаш право. Често ние се завземаме да уредим въпроса на едно орлово угощение. Те се събрали там и ние искаме да уредим работите им. Оставете орлите сами да си уреждат този въпрос. Те ще го уредят много по-добре, отколкото ти. Каквото и да правиш, ти не може да разрешиш този въпрос по-добре от орлите. Можеш да разрешиш. Ти казваш: „Не трябва да има този обед.“ Вземаш търнокопа, изкопаеш една дупка, заравяш в нея храната им и орлите обикалят, обикалят и си заминат. Какво ще ти кажат орлите? Те ще кажат: „Развали обеда ни сега, взеха всичкото ни имане и го заровиха за себе си, и след време ще го изкопаят“. Орлите не може да го изкопаят, понеже е дълбоко заровено. Питам: Имаме ли право да разваляме угощението на хората?
Сега преминаваме към аналогични въпроси в живота. Ние разваляме едно наше настроение, което имаме, разваляме едно разположение, което имаме. Двама души се разговарят, спорят за някой философски въпрос: Има ли бъдещ живот или няма. Ти минаваш. Щом има сегашен живот, има и бъдещ живот. Новата философия гласи така: Щом има сегашен живот, има и бъдещ живот. Щом няма сегашен живот, няма и бъдещ живот. А пък щом има бъдещ живот, има и сегашен живот. Щом няма бъдещ живот, няма и сегашен живот. Някой като аргумент казва: „Този огън ще изгори, и като изгори, ще се свърши.“ – Правото е, че ще се свърши огъня, но като изучавате метеорологията, често забелязвате, че един облак в пространството се изгубва. И казвате: „Облакът се изгуби“. Но ще забележите, че на 400, 500 метра, на един километър разстояние от другата страна ще се яви друг облак. Тук се изгубил, а там се явил. Той е същият облак. Тази влага минава по течението. Тук, дето се губи облакът, става разредяване на парата. По това течение тази пара минава на един километър разстояние, там се сгъстява и пак става на облак. Ние казваме, че изчезва. Не, той се е разредил и е станал невидим за нас. И после там се е сгъстил и е станал видим за нас. И учените хора казват: „Нищо в пространството не се губи.“ Възразяват ни така: „Как не се губи?“ Една грамофонна плоча като се счупи, всичко е изгубено. Не, има не само една грамофонна плоча, но има четири, пет, десет хиляди грамофонни плочи. Счупила се едната, но има десет хиляди грамофонни плочи, които говорят едно и също. И като се счупи едната, другите говорят. Ти казваш: „Ако се счупят всичките плочи?“ – Всичките грамофонни плочи не могат да се счупят. Ти казваш: „Ако се унищожи сега животът.“ Всичкият живот не може да се унищожи. Формите на всичкия живот не могат да се унищожат. Може да се счупи една плоча, две, сто, но десет хиляди плочи е невъзможно да се изпочупят всичките.
Та казвам: Често вие имате една философия, която спъва вашето развитие. Ти казваш: „Мене няма да ми върви“. – Отде накъде? Казваш: „От мене човек няма да стане!“ – Че отде тази философия? Защо няма да стане човек от тебе. Какво ще стане? То е едно криво заключение. Или може да ти влезе мисълта: „Моята вяра се е намалила.“ – Възможно е да се е намалила твоята вяра, но да изчезне твоята вяра, това е невъзможно. Ти временно може да напуснеш известна работа, но ти не си самостоятелен господар. Изпратен си отнякъде, ти не може да се откажеш от работата, която ти е дадена в дадения случай. Един прост пример: вземете един войник. Има един обикновен ред на нещата, но войникът отива в строя и казва: „Не искам да служа.“ Явяват се всички войници, а пък него го няма там. Той разрешил ли е въпроса? Идва капитанът и казва: „Еди кой си войник, редник къде е?“ Отиват да го търсят. Намерят го, докарат го и го турят пак в реда. Питат го, кой му позволил той да излиза от казармата без позволение. Ти казваш: „Като войник няма да я върша тази работа“. Ще я вършиш. Има заинтересовани. Ти казваш: „Не искам да живея, не искам да съм на тази служба, дотегна ми.“ Ти си войник, капитанът ще дойде, ще те хванат и ще те турят в реда на нещата и трябва да функционираш.
Та казвам сега: Онези войници, които изпълняват това, което им се казва, те са добрите войници. А пък онези войници, които нарушават, техните началници имат малко по-друго мнение за тях. Наричат ги непослушни войници. Сега нас не ни интересува това. Човек през целия си живот няма да бъде войник. През целия си живот човек няма да бъде млад, през целия си живот няма да бъде възрастен, ще се измени той. На едно петгодишно момче му казват така: „Ти през целия си живот няма да бъдеш млад. Един ден ще остарееш, ще ти изникне брада.“ Някой път си здрав. Някой път се заредят твои приятели и влезат в брадата ти. При такива случаи е по-добре да бъдеш без брада. Те се крият там като в една гора и почват да те човъркат. И по-добре е да мине бръснач, че тези приятели да не идат. Сега това е външната страна. Представете си, че брадата вече е свещена. Да кажем, че има такова правило, че брадата е свещена. Не зная дали светиите не носят бради. Дойдеш в едно противоречие. Какво трябва да правиш? Като имаш една свещена брада, ще я оградиш. Ако ти би направил всеки косъм да бъде една запалена свещ и да има горещина, питам тогаз: Твоите приятели биха ли дошли в твоята гора? Ако брадата ти е едно огнище, дето всичко се вари и пече, то колко души от тези неканени гости биха дошли да живеят в тази брада?
Ще ви наведа на мисълта: Ако твоят ум се намира в такова положение на брадата, която не гори, тогаз? Защото човешкият ум трябва да мисли сега. Тогаз не влизат посторонни лоши мисли. Ти казваш: „Аз не искам да мисля.“ Щом не искаш да мислиш, те ще дойдат в тебе. А пък щом мислиш, те няма да дойдат в брадата. С мухите, които са толкова глупави, аз съм правил опит и виждам, че всички неща в едно отношение са разумни. И трябва да знаеш как да се поставиш. Някой път ставам да ги пъдя. 50, 60, 100 мухи гоня ги, гоня ги и те се скрият под масата, и под долапа. Гониш ги, гониш ги и после пак излизат. Някой път внушавам на мухите да излезат. Отворя прозореца. Някой път ми взема половин час да излезат. Някой път им казвам: Отвън времето е хубаво, само за разходка и хубава храна има там. Казвам им това, което те обичат. И като овцете след половин час всички излизат вън. И като излезат затворя прозорците. След половин час виждам, накацат на прозорците. Почват да хлопат, казват: „Отвори да влезем“. Вие ще кажете: „Какво ще иждивявам половин час да пъдя мухите. Купи една мухоловка да ги ловиш с нея.“ – Не е лошо. Но види се, че има закон за мухите. Един ден те питат: „Кой ти даде право да хващаш мухи с мухоловка?“ Казвам: Ако си един светия нямаш право да убиваш нито една муха. Ако я туриш на смъртно наказание, трябва да имаш основание. На какво основание? Един светия могат да го подведат под отговорност за една муха. Дошла една муха, кацнала на носа му. Той я блъсне и я убие. Ако един светия може да го безпокои една муха, той не е светия. Ако мухата дойде, светията прилича на слон. Могат стотина, двеста мухи да накацат по него и да ходят по гърба му, но той си върви. Той е толкоз вдаден в своята мисъл, че мухата като ходи, ходи и тя се вдаде в мисълта на светията. И мухите могат да мислят като тебе. Ти седиш и те седят. Ще ви разправя някои неща, които ще мязат като на хиляда и една нощ. Някой път аз като седна в размишление, моите мухи в стаята ми всички кацнат по тавана, и те размишляват като мене, не се мърдат. Влезе някой в стаята ми и като ги погледне казва: „Не те ли безпокоят?“ Казвам му: Седят си, смирени са, учат се. А пък някой път са много игриви деца. Ще дойде на ухото ми, въртят се, и ще кацне на носа ми. И много щестлавие имат мухите. Ще кацне на носа ми и ще почне да лази. Но това не са общи правила. Всички мухи нямат този характер. Има къщни мухи, но има и някои хапливи мухи, с жила. Тъкмо си се замислил, кацне ти някоя муха на ръката ти и те ухапе. Или кракът ти е без чорап и те ухапе по крака. И после те сърби. Защо хапят мухите? Защото времето ще се развали. Тогаз мухите кацат. Те кацат на крака ти. Обувай си обущата, понеже времето ще се развали и скоро студено ще стане. Това са метеорологически данни. Щом почнат мухите да хапят, да знаеш, че времето ще се развали. Щом не хапят, времето ще бъде добро. Аз го обяснявам. Има научно обяснение. Понеже на върха на хобота на хапливите мухи се събира извънредно много положително електричество, което безпокои самата муха. И понеже в човешкия крак има негативно електричество, то мухата прави своите научни изследвания, туря хобота си вътре и прекара своето електричество вътре в крака и ти почваш да усещаш на това място един малък сърбеж. Ако искаш тези мухи да не те хапят, ти трябва да измениш цялата обстановка на нещата. Може да измениш. Сега да ви приведа един пример. Когато в къщи ме безпокоят мухите, аз им правя угощение. Ще туря малко захар в малки панички тук-там. И всички мухи си телефонират по радиото и веднага се съберат всички в тези панички, и няма да ме безпокоят. Най-износното е това: три–четири панички със сладко. Те обичат сладкото. Вие ще отидете по-далеч. То е един метод, как трябва да развиете вашата вяра. Има нещо, което ви безпокои. Ако ви безпокои, сложете три–четири панички със счукана захар и мухите постепенно ще дойдат, и няма да ви безпокоят.
Имате една своя мисъл, която ви безпокои. Вие може да накарате вашата мисъл да дойде при захарта и да седи, и да не ви безпокои. Искате сега методи. Или другояче казано. Имате едно лошо разположение на духа, ще дойде то. То иде отвън. Лошото разположение всякога иде отвън. Влязъл е трън в крака ти и ти имаш лошо разположение. Не е причината вън, а вътре. Ударил си се някъде. Или каква да е малка причина дойде и наруши тая хармония. Трябва да бъдете в дадения случай предвидливи. В пътя, по който вървите, трябва да бъдете много предвидливи. Трябва да се изучава човешкото естество, за да се избави човек от много нещастия, които ще ни дойдат. Да кажем, ако вие минавате през една местност, дето има кобри, трябва да бъдете внимателни. Или през местност, дето има усойници. Ако вие вървите с боси крака и я настъпите, тя веднага ще ви ухапи. Тогаз какво трябва да правите? Някои ходят лятно време, някои сестри ходят с половин обуща и къси чорапи, понеже модата била такава. Но в гората, дето има усойници, ще имаш високи кожени обуща, защото като стъпиш, ако рече да те ухапе една змия, да ухапе кожата. Онези пътници, които ходят в топлите места, имат високи кожени обуща и кракът се предпазва. Сега другата страна на въпроса. Ти казваш: „Господ ще ни пази.“ Но Господ ни пази. Той ни казва: Там дето има много змии, ще имаш високи обуща. Там, дето има големи препятствия в живота, непременно трябва да мислиш. Че защо ни е даден умът? Ще кажеш: „Мен не ме интересуват окултните науки.“ Не е за развлечение, но да изучаваш ония отрицателни сили, които могат да ни бъдат вредни. И с отрицателните сили в природата трябва да бъдеме много внимателни, понеже имат голяма взривна сила. Ти седиш като един светия и почваш да мислиш: „Защо Господ е допуснал дявола в света?“ Че ти сам си навличаш така беля на главата.
Ти се занимаваш с един въпрос: „Защо дяволът живее в света, защо Господ го допуснал?“ С този въпрос ти ще си създадеш цяло нещастие в света. Ти като почнеш да мислиш за дявола, той ще дойде при тебе и ще ти каже: „Какво искаш? – Ти искаш да знаеш защо съществувам?“ И ще ти даде да разбереш. Той е цял философ. Ще ти създаде цяло нещастие. Най-първо ще те излъже. Ще те примами в нещо. Той ще ти тури един бръмбар в главата. Ти си живял в една малка къщица. Доволен си. Той ще ти каже: „Защо си толкова прост, че живееш в тази малка къщица. Направи една голяма къща на 4–5 етажа, ще даваш под наем, ти и децата ти ще бъдете добре облечени, ще уредиш живота си.“ Ти вземаш пари назаем от този, от онзи. И той ще дойде и ще те накара да туриш такива наематели, които нищо не плащат. Те седят пет, шест месеца, седят цяла година и те завлекат. Ти си казваш: „Не ми трябваше да правя тази къща.“ Той ще ти тури бръмбар в главата: да станеш министър, министър-председател в България или в Англия. Но същевременно ще даде идеята как трябва да управляваш. А пък ще настрои другите хора против тебе да ти търсят всичките погрешки и да ги изнесат. И ще направи каша и ще те свалят. Ти ще кажеш: „Защо ми трябваше да ставам министър-председател.“ Аз не казвам сега да се откажете от идеята да ставате министър, ни най-малко. Но представете си, че той ти казва да станеш един съвременен свещеник. Хубаво, свещеник на всичко онова, в което вярваш и в което хората вярват. Но ако станеш свещеник и хората не вярват в това, в което ти вярваш, тогаз какво ще правиш? Ти отиваш да проповядваш на хората едно учение и мислиш, че е право. Но на хората тепърва трябва да доказваш, че това учение е право. Как да го докажеш? Всеки вярва, че това, в което той вярва е право. Как да докажеш, че нашето учение е право. Опитната страна. Двама лекари се спрат върху лекуването на един болен. Има болести, които лесно се лекуват, но има някои болести, които мъчно се лекуват. Понеже те принадлежат към друг род. Почти всички болести се дължат на един по-низш живот, на микроби. И външните болести са резултат на тези микроби. Ти ще си създадеш в организма храна за тези микроби. Те идват и почват да живеят там. Ако имаш чиста кръв и няма храна за тези микроби, те няма да дойдат. Дойде холера и много хора измори. Но хора със здрава кръв не се повреждат. И за злото е същото. Щом у тебе си задържиш известен род мисли, те стават като храна. Наричат ги лоши условия, лоши духове. Има души ненапреднали в света. Няма да ви говоря за тях като научна страна. Отде иде той ти не го виждаш. Само резултата ще видиш. Имаш едно хубаво настроение и след половин час то се сменява. Преди половин час ти си бил като някой светия и след половин час ти мязаш на едно животно. В тебе бошува нещо, искаш да удариш някого със стол, да набиете някого. Ти съзнаваш, че имаш едно такова състояние.
Най-първо тия духове започват така. Такова нещо е станало с една сестра. В къщи имало едно огледало. Внушава ѝ се, че това огледало докато е там няма да ѝ върви. Казва ѝ: „Ще счупиш това огледало!“ И тя го счупила. И като отиде на друго място, казват ѝ: „Ще счупиш огледалото!“ Или като срещне българинът свещеник, казва, че няма да му върви. И българинът се върне. Какво лошо има в един свещеник. Той на Бога служи. Това са поверия. Има нещо верно, има нещо неверно.
Та казвам: Никога не се поддавайте на една мисъл. Проверете я. Защото и най-добрите ваши настроения ще се изменят, ще дойде нещо и може да измени мисълта ти, и чувствата ти. Писанието казва така: Опитвайте духовете от Бога ли са. И ако ти си по-чувствителен, ще забележите нещо понякога: от лявата си страна или от дясната страна нещо в роде като пихтия. Докосва се до лявата ти или до дясната ти страна или по рамото ти. А някой път нещо като лъх, лазурен въздух отстрана, като раздвижване, като че те гали, може от лявата или от дясната ти страна. Когато е като лазурен лъх, усещаш някаква хубава мисъл ще дойде, имаш едно разположение. Но когато идва тази пихтия, тогаз въпросът е друг. Сега има друга една опасност. Ти можеш сам да си внушиш и твоята мисъл може да се повърне. Човешките мисли имат понякой път обратни движения. Каквото помислиш, отиде до известно място и ще се повърне. Например, ти помислиш лошо за някой човек. Не че искаш да го мислиш, но дойде ти една мисъл. Дойде някой човек в къщи и после си излезе, и виждаш, че нещо се изгубило. Ти казваш: „Той го е взел.“ Не се минава половин час и намираш изгубеното. Но тази мисъл, която си изпратил на едного, ще се върне при тебе. Друг път по същия начин друг тебе набеди, че ти си задигнал нещо. Аз ви говоря за неща, които постоянно стават. Вие някой път минавате и отивате някъде. Двама души се разговарят и се интересувате какво се разговарят. Аз веднъж минавам през Борисовата градина и гледам един млад момък, хубаво облечен и една млада мома, много красива. Двамата като гълъбчета си гугуцат. Приказват си. Казвам си: Колко хубаво се разговарят. Ако всички хора можеха така да живеят, колко хубаво щеше да бъде! Гледам, че тази млада мома, току изведнъж се намуси и си отвърна лицето. Като си гугуцаха, аз си казах: Ако всички хора така живееха, Царството Божие ще дойде. А току гледам, че младата мома си обърнала гърба. Той говори нещо, аз наблюдавам, тя пак се обърна. Една малка усмивка има тя и го погледне. Той помисли нещо. Влюбените хора те всичко приемат по радиото. Той в ума си помислил нещо лошо за нея. Ето какво си помислил: „Тя утре може да седне и на друг да говори по същия начин“. И щом си помислюва той това, тя си обърне гърба. И той казва: „Не, не.“ Оправдава се. Тя казва: „Такива мисли да не допущаш в твоята глава. Ти опетняваш живота ни.“ Той мисли: „Утре тя може да ме напусне. Тя не ме обича. Сега се показва, че ме обича, но то е лицемерие.“ Чудна работа, откъде може да се яви да те обича един човек и после да не те обича. Откъде може да се яви това. Много естествено. Ще се случат тия работи. Аз го обяснявам по следния начин. Един учител от първо отделение на учениците открива азбуката. Той трябва да допусне, че тези ученици утре ще напуснат това училище и ще минат в по-горно. При сегашния ред на нещата един учител преподава до четвърто отделение, но в прогимназията има други учители. Тези ученици ще отидат при друг учител да ги учи нещо по-високо. Трябва ли да се сърди първият учител, че тези ученици ще го напуснат и ще отидат да учат нещо по-високо. Какво лошо има в това? Но един ден, учениците ще напуснат и прогимназията, и ще влезат в гимназията, после в университета и ще имат други учители. Но въпросът е, че между първо отделение, изобщо първоначалното училище, прогимназията, гимназията и университета има една вътрешна връзка – има връзка между знанието. В старо време е било така, че учителят като започне от отделенията все той ще те кара докато свършиш. Но в модерно време много учители ще имаш. Най-първо по музика ще те учи един обикновен учител. Когато напреднеш в музиката, ще търсиш виден учител, във Франция, Англия, Германия, за да ти даде десетина двайсет урока по новата музика. Ще се върнеш специалист в твоя бранш. Религиозните хора казват: „Всички ще бъдат научени.“ Писанието казва, че всички ще бъдат научени от Бога. Господ ли ще ни учи или хората? Как ще бъдат научени хората от Бога? Значи, когато Бог ни учи, Той ще ни изпрати учители от души, които са завършили своето развитие. Способни учители ще ни изпрати. А пък, ако ние си избираме учители, те ще бъдат не толкоз подготвени. Когато Господ ги изпрати, всички учители ще бъдат на място. Писанието казва: „Господ ще изпрати своя Дух, и този Дух ще те учи“. Но ако този учител дошъл без да е изпратен, какъв учител ще бъде? Как ще различиш, как ще разбереш дали учителят е от Бога или не. Или дали един дали един дух е от Бога или не е от Бога. Онзи дух, който не е от Бога, той ще каже: „Гледай да уредиш работите си.“ Той частично разглежда работите. А пък онези духове, които идат от Бога, те разглеждат общо въпросите, те работят за цялото. А онези, работят за частите. Не е лошо и това учение – низшите духове. Те си имат своето предназначение. Ако искате вие да прогресирате, вие трябва да правите различие между една лоша и една добра мисъл. И лошите мисли и те са на място. Няма нещо, което да не е потребно. Но в дадения случай една мисъл не ти е потребна. Ти искаш да бъдеш обичан от хората. За да бъдеш обичан от хората, ти трябва да имаш магнетично състояние, магнетична сила и не трябва да имаш никаква слабост. И дето ходите трябва да раздавате. Както богатите американски милиардери, които влизат в един хотел и щедро раздават от джоба си. Всички келнери треперят над този богаташ. Някому пет долара, някому десет долара ще даде. Ще кажете, че това е много изкуствено. Така е. Ако отиде един беден българин, който нищо не дава, ще го посрещне ли келнера добре? Никой няма да се интересува от него. Най-първо ще плащате. И в духовния свят вие отивате в някой хотел. Като влезеш в някой хотел, всички тези служащи ще ги туриш на същия уровен, както си ти. Ако ти си княз, ще направиш и келнерите да са князе. Това е плащане. Ти ще имаш една благородна обхода към тях. Но щом мислиш, че те са на по-долна степен, щом мислиш, че някой е на по-долен уровен, ти не може да бъдеш приятел с него. В какво седи величието на Христа? Той искаше да подигне хората на своя уровен. Той искаше да направи всички хора синове Божии. Има една страна на Любовта, която трябва да се изучава. Има една любов в живота, която може да приложим. Да оставим сега идеалната Любов. Но една обикновена любов както хубавата вода може да я приложим. Идеалната Любов, идеалната мисъл, те са свързани с човешкия характер. Като дойдеш при един човек, ти ще намериш най-хубавата черта в него и ще държиш в ума си. Даже като дойдеш при един разбойник и ако можеш да предизвикаш най-хубавото в неговия ум, ако му кажеш: „Има нещо в тебе много хубаво, но ти си хванал един занаят не добър. Има нещо по-велико от живота на един разбойник.“ Ако тази мисъл можеш в дадения случай да внесеш в неговия ум, този разбойник ще сложи своето оръжие. Разправяха ми един пример в Англия. Един знаменит проповедник така говорил, че всички негови слушатели се захласнали в мисълта, която той разправял. Започнал да ходи в събранието един апаш. Той искал да използува. Казал си: „От тези захласнати хора по-лесно може да се извади нещо.“ Какво става с него? Отива той. Като се захласнали другите и той се захласнал и забравил за какво е отишъл. Свършила се проповедта, той си казал: „Много хубава беше проповедта, но не можах да бръкна в никой джоб, втори път няма да се поддавам на този дявол“ – Втори път пак се захласнал. Питат го и той казал: „Все са захласнати там, но този, който влиза да ги обира и той се захласва. Не могат да се обират там хората.“ Най-после започнал да мисли другояче: „Защо да обирам, ще живея като другите.“ Това мислил през време на беседата. Но след свършване на беседата казал: „Този дявол ме омагьосва!“ Казвам: Да омагьосвате всички апаши, които влизат във вашата църква, че като говорите да се заплеснат. Всеки един апаш, който влиза, трябва да се захласне. Един проповедник казва на един актьор: „Слушай, сега ние проповядваме на хората Истината и не ни вярват, вие на сцената проповядвате лъжата и ви вярват.“ Актьорът казал: „Вие проповядвате Истината като лъжа, а ние проповядваме лъжата като Истина. Аз като проповядвам лъжата като Истина, хората се захласват, а пък вие като говорите Истината, се смущавате, като че лъжете.“ Истината не да я проповядваме, но да я носим със себе си. Истината е като онези хубавите плодове, ако ги носиш със себе си, не ги препоръчвай. Те сами ще дойдат да ги купят. Като се казва, че трябва да се проповядва Истината, се разбира, че Истината трябва да живее. Истината дава красота на очите, на ръцете, ушите и пр. Онзи човек, който носи Истината е красив. Красив е по движение, пластичен е той. И в къщата му като влезеш има хармония. Вие мислите, че Истината е нещо външно. Не, като дойде Истината в човека, целият човек ще се преобрази. Като имаш Истината, френски, немски, много лесно ще научиш. Като нямаш Истината, френски мъчно ще научиш. С Истината всичко се учи лесно. И музиката, и всичко друго се учи лесно, без Истината мъчно се учат нещата. Някои казват: „Защо ни е Истината?“ Няма изкуство в света, което да не може да го постигнеш като е в тебе Истината. И вярата ти ще се развие тогаз, и надеждата ти, и Любовта ти към Бога ще се развие, и твоята справедливост, всичко ще се развие. И богат ще станеш и здрав ще станеш, и в къщи всичко ще ти върви. Сега учат, че като идем на онзи свят ще се уредят работите. Онзи свят е светът на Истината. Той е сегашният свят. Сега може да остане във вас мисълта: Възможно ли е? При тези условия, при които живеем, възможно е.
Днес аз исках да ви свиря, но разсъждавам: Отвън е студено и сняг, какво ще им свиря сега, какво ще разберете да ви свиря. И да ви кажа, че някои песни са мелодични, а някои – хармонични. Аз като засвиря някой път променя се времето. Но аз не искам да го изменя сега. Истинският цигулар като свири, променя времето. Но това време пак е свирене, пак ви свиря сега. За да се разбираме, непременно трябва да имаме Истината в себе си. Трябва да имаме едно отношение. Някой мисли и си казва: „Какво мисли Учителят заради мене?“ Ето какво мисля: Някой път гледам и казвам – много Земя има той, талантлив е, гениален е, но седи и мисли, захласнал се някъде и мисли, че няма нищо. Една погрешка е това. Някой казва: „Аз да бъда като еди-кой си брат.“ Ти искаш да бъдеш като него нали? Хубаво, как ще станеш като него. Видиш една красива мома, искаш да станеш красива като нея. Но две красоти еднакви се отблъскват. Едната красива, ако е със сини очи, руса, другата не трябва да бъде точно като нея, косата ѝ да бъде малко кестенява. На едната, ако очите са сини, на другата да са кестеняви. Трябва да се различават. На едната, ако пръстите са дълги, на другата трябва да са по-къси, трябва да има едно различие. Природата никога не търпи еднообразие. Ако двама души се съберат и се молят по един и същ начин, то е еднообразна молитва. Еднообразната молитва не помага. В дадения случай силата на молитвата седи в онова, което дълбоко чувствуваме. Това, което чувствуваме, то е молитва. Това, което произнасяме без да го чувствуваме, то не е молитва.
Та казвам сега: Поддържайте Истината като нещо, което може да възприемете. Като влезете в атмосферата на Истината, ще стане едно подобрение. Не че нямате Истината, но я държите далеч от себе си. Сега да ви обясня: Представете си един въглищар, който копае руда долу в земята, на 500–1000 метра дълбочина в тези подземия. Може ли да се подобри неговият живот. Като излезе оттам как ще бъде. Лицето му ще бъде кално, черно, той трябва да се измие дълго време със сапун. Докато влиза в това подземие, това е една необходимост, то не е нещо за неговия прогрес, той може да живее и другояче. Питам: Какво ще постигнеш като копаеш в земята на 500 метра дълбочина. Ще изкараш само прехрана. Като седиш в някоя мина, недоволен си от живота, от това, от онова. Въглища копаеш. Тези въглища няма да бъдат за тебе. Ти живей на повърхността, във външния свят, дето светлината грее.
Та казвам сега: Започнете да вярвате, че Бог е вложил във вас много работи, които не са доразвити. Аз ги виждам тук стари сестри, които можеха да станат отлични певици и съжалявам, че не са станали. Младите ще остареят и ако не знаят, и те процеса на подмладяването, какво ще правите? Ние искаме да бъдем все млади. Научете се на онзи процес на подмладяването, на опресняването. Вие си внушавате: „Аз съм остарял, аз съм на 50, 70, 80 години.“ Детински работи са това. Че ако отидете на Слънцето, там 20 милиона години са единица. Един слънчев жител на 20 милиона години е на една слънчева година. А пък тук на земята, като си още на сто години, каква хилядна част е това от 20 милиона години. Ти казваш: „Много съжалявам.“ Че сто години живот ли е това. Че какво може да научиш за сто години? Имайте един мащаб. Аз като мисля за Бога, Той е цялата вечност, годините Му нямат край. Като дойде да мисля за човека съм като еднодневка, и искам да зная нещо за Бога! Дълъг живот има Той. Неговите години са без край. Като мислим за Бога какво трябва да мислим за Него? Да мислим за Бога най-хубавото, което може да мислим. Най-хубавото да мислим за Него. Като дойдем до Него, най-хубавото, което имаш изнеси го към Него. Това е жертва. Остави своето недоволство. Като мислиш за него да ти станат всички хора мили. Това е Любов към Бога. Беден си, не мисли за беднотията, а за Бога. За Бога мисли най-хубавото! Болен си, не мисли за своята болест, а мисли най-хубавото за Бога! Дойде смъртта, остави я, мисли пак за Господа. Не мисли за нея, а мисли за Бога. Докато мислиш за Бога, смъртта не те бута. Тя седи с благоговение. Тя търси като тебе хора. В мига, когато няма да мислиш за Бога, като престанеш да мислиш за Него, тя ще те клъвне. Като мислиш за Бога, тя като онзи апаш ще ти каже: „Изгубих си занаята. По пътя, по който си тръгнал, аз те похвалявам“, и тя ще си отиде.
Мисли най-хубавото за Бога. Поблагодари за доброто, което ти е дал. Благодарете за главата, за вашия ум, за сърцето, за живота, за условията. Поблагодари. Всеки ден като станеш, прави така. Вие искате да развиете вашата вяра, вашата надежда, вашата Любов. Вашата проявена Любов ще се развие, ако мислите за Бога. Мойсей казва: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.“ И с най-хубавото, което имаш в душата си, да пренесеш жертва на Бога. И тази жертва ще бъде благоприятна и Той ще те благослови. И ще каже: Ето, имам на земята едно умно дете, което ме разбира. А пък ти седиш сега със своето недоволство, изискваш от Господа това, онова, казваш, че това нямаш, онова нямаш и целият ти живот е пълен с недоволство.
Тогаз какво да ви нарисувам на вас? Аз не искам да ви обърквам. Поставям ви правило. За да ти тръгне всичко напред, започни да мислиш за Бога най-хубавото. Отиваш да готвиш – мисли най-хубавото за Бога. Отиваш за вода – мисли най-хубавото за Бога. Отиваш за някаква работа – мисли най-хубавото за Бога. Обличаш се – мисли най-хубавото за Бога. Вървиш по пътя – мисли най-хубавото за Бога. И като вървиш по пътя така, няма да паднеш и няма да ти се пукне главата. Аз съм изследвал тези работи и няма изключение. Когато тръгнеш някъде мисли само за доброто и всичко върви добре. Едно малко пропущане, идва нещо. Мога да ви приведа много примери. Примерите някой път развалят нещата, не ги обясняват. Защото един пример трябва да се обясни. Цяла беседа трябва да ви говоря върху примери. Трябва да ви обясня какво значи един пример. Той си има свое приложение. И това приложение не е произволно.
Сега питат някои: „С какво се занимава Учителят?“ – Аз се занимавам с най-дребните работи. Има дребни работи, които виждам. Някой път се занимавам с музика. Разглеждам сегашната музика, интересува ме музиката. Кои са били подбудителните причини, защо са я направили така, разглеждам разпределението на тактовете, създаването на съвременните оркестри. Това всичко става за благото на човека. То не е така произволно. Каквото се свири, всичкото свирене се предава на въздуха. И тези музиканти допринасят. Един оркестър принася полза на хората без те да знаят. Като свири някъде един оркестър, те смекчават времето, смекчават нравите на хората. Десет души цигулари свирят в едно кафене и някой казва: „Тук са дошли да свирят!“ – Те правят добро. Дето цигуларите свирят, там ще има по-малко побоища. Пият си винцето и няма побоища. Тези хора помагат, те облагородяват хората. На дявола като му свириш и той омеква. Някой път аз питам дявола, казвам му: Слушай, кои са причините, които те заставиха така да мислиш както сега. Кое е онова, което те застави да мислиш така, по този начин? Откъде взе тази философия? Де я намери, как започна да я учиш. Дипломатически така го запитвам. Дяволът казва: „Искаш ли да я научиш?“ – Не, казах аз, интересува ме само външната страна. Той ви казва: „Човек трябва да бъде самостоятелен.“ В какво седи самостоятелността? Казвам сега: Може ли цялото да се замести, може ли друго някое цяло да го замести? Дяволът отговаря: „Там е всичката мъчнотия. Това е болното място.“ Но всякога след един такъв разговор мене ми трябва един месец да се чистя после. Та съм ви давал онзи пример: Един игумен имал някои безпорядъци в своите работи. Умрял той и отива в другия свят. Следният игумен видял, че има някой безпорядък и искал да уреди работите, намерил една нередовност, известни суми били изгубени някъде. Той извикал първия игумен , а пък той бил в ада. Той правил престъпления. Като го повикали, той оправил работите, но после трябвало да преместят целия монастир на друго място. Запустял монастира. Той добил такава лоша миризма, че всичко се разсипало. Ако и вие извикате някого от ада, от когото имате да вземате, отиде работата. Не го викайте. Този калугер нека да стои там, не предизвиквайте вашето минало какво е било. Някои искат да им кажа тяхното минало. Това не е наука. Това го знаете. Това, което Бог е вложил във вас, това е важно. Бъдещето е онова великото, това е за вас важно. Какво сме били това не е важно, но какво може да бъдем в бъдеще, това е важно, това е интересно. Вложете тези мисли във вас и ги приложете, и всичко, каквото стане, мислете най-хубаво за Бога. Като станеш сутринта, мисли за Бога най-хубавото, което имаш в душата си. Там е Истината. И това е за твоя прогрес. И органически, и сърдечно, и умствено и здравословно ще се подобрите. И всички външни условия постепенно ще се подобрят. Сутринта щом станеш, десет–петнадесет минути мисли за Бога, поблагодари на Бога, че те пратил на земята, че ти дал всичкото. Поблагодари на Бога в душата си и иди на работа. И всичко ще ти върви. Това е свещено правило. Трябва да го опитате вие. И като го опитате, другите неща ще станат вече достъпни за вас. Казвате: „Да вярваме в Христа.“ Аз когато мисля за Христа, мисля за Неговото търпение. Когато беше турен горе на кръста, закован, присмиват му се. Какво благородство имаше в душата си и казва: „Отче, прости им за грешките. Аз не искам отмъщение, те не знаят какво правят“. Това е до вътрешната страна. Благородство има. Казвам си: Ако мене заковат на кръста, ще бъда ли способен и аз да кажа така: Да бъде волята Божия! След като си се молил, молил, никакъв глас няма, нито слушание. Идва ангел и му казва: Тази чаша ще я пиеш. И дойде до онова разочарование и казва: „Отче, защо си ме оставил?“ Той вижда всичките противоречия, вижда че всичко това, което учил е изгубено. Така се преде това на неговия ум, че казва: „Както и да бъдат работите аз ги предавам в Твоите ръце.“ Това е великата страна. При най-голямата тъмнота и при най-голямото разочарование в света, той казва: „Да бъде Твоята Воля! Предавам се в Твоите ръце! В Твоите ръце предавам живота си. Направи онова, което Ти е благоугодно!“
И на вас казвам: Когато се намерите в малките мъчнотии – вие големите мъчнотии на Христа няма да ги имате – но в малките мъчнотии, в които сте подложени всеки ден, имай това разположение на Христа. При най-малките мъчнотии, които имате, трябва да имате научно разрешение на този въпрос. За да пишете на английски или френски трябва да знаете азбуката. Буквите са начини за да се изразиш на английски или френски. Ако ти не знаеш азбуката, не може да пишеш. И после трябва да разбираш английските или френските слогове и думи. Ако ти не ги разбираш, ти не може да се изразиш.
Та казвам: Трябва да разбирате езика на небето. Коя е първата буква
на небесния език? УС. Знаете ли какво значи УС? Англичаните го пишат
ЮС. „УС“ е: Учи се и Служи! Учи, учи, учи всичко учи. Езиците
учи, музиката учи, изкуството учи, да готвиш учи, да палиш огън учи,
да ходиш учи, всичко учи. Да не остане нищо неизучено. Камъните
изучавай, цветята изучавай, реките изучавай. Изучавай и злото. Всичко
изучавай. И като има човек това желание, той може да има
постижение. 
Фиг. 1Тази буква трябва да се обърне
нагоре. (фиг. 1) Това е същата буква,
обърната нагоре – една чаша, която трябва да възприема Божиите
добрини. Като приемаш нещата, обърнеш надолу буквата У (Учителят показва буквата „У“ и казва:) Това
е: Учи се! И това, което възприемаш, това Ч, това е пъпка, която се
развила и след като зачене тази пъпка, тя постепенно става тежка и се
обърне надолу, расте и зрее. (Учителят вдига двете
ръце нагоре, отворени, и казва:) Учи се и цъфти! (След това Учителят сваля ръцете надолу и казва:)
Завържи и зрей! И даде плод! И тогаз хората да те вкусят и да
благодарят на Бога, че си сладък. Сега какво друго ново да ви
кажа. Мисли за Бога, най-хубавото за Бога, което има в тебе. Това да
бъде една подбудителна причина в тебе. Слуга си, жена си, мъж си, дете
си, каквото и да си, стар си, млад си, някоя птичка си, каквато и
форма да ти даде Господ, мисли най-хубавото. Всички тези форми, те са
една азбука. Ти гледаш на животните, на облаците, на растенията, на
небето, на слънцето, но като мислиш най-хубавото за Бога, ще видиш, че
Бог работи в света и всички неща ги турил на място, и ще видиш кои са
подбудителните причини, защо са създадени птиците, млекопитающите,
растенията, реките, планините, полетата, звездите. Всичко това ще ти
се разкрие и тебе ще ти стане радостно на душата. И при най-лошите
условия, ако си с вериги вързан, тези вериги ще паднат от
тебе. Мислете най-хубавото за Бога и не се занимавай с низшите
дребнави мисли. Мислете и за тях, но най-първо мислете най-хубавото за
Бога и сетне се занимавайте с всички тия работи. Това е правилният
път. Аз пак ще се повърна върху това. Това сега е много общо
казано. Има малки упражнения, които трябва да се правят. Писанието
казва така: Когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Бог
го примирява с враговете му. Или другата формула: Когато пътищата са
благоугодни на Бога, Той го примирява с кредиторите му. – Когато
пътищата на един ученик са благоприятни на Господа, той го примирява с
учителя му. Когато пътищата на един мъж са благоприятни на Господа,
той го примирява с жена му. Когато пътищата на едина жена са
благоугодни на Бога, Той я примирява с мъжа ѝ. Когато пътищата
на един слуга са благоугодни на Бога, Той го примирява с господаря
му. Навсякъде е така. Това са практически приложения. Казвал ми един
свещеник: „Тебе тъпкал ли те владишки ботуш. Той като монарх, нямаш
право да се оплачеш никому.“ Ще се оплачеш на Бога и ще мислиш
най-хубавото за Бога. Като дойде Бог, тази канара ще се разтопи. Няма
друго разрешение. Причината за неразположението на хората е съвсем на
друго място. Някой човек е неразположен. Той е само малък
повод. Причината за неразположението на човека не седи в този
човек. Тя е съвсем далечна причина. Няма друго
разрешение. Практическото приложение е: Мислете най-хубавото за Бога,
понеже чрез Него ще постигнете онова, което вие искате. Тогаз Бог във
вас ще ви помогне за постигането на вашите мечти. Аз говоря за онова,
за което човек трябва да живее. Човек трябва да живее за нещо. Човек
трябва да живее по най-хубавия начин. Не само с отстъпване се постигат
нещата. Ти казваш: „Това не ти трябва, онова не ти трябва.“ Не,
трябва да живееш по най-хубавия начин. Не само отстъпване, но трябва
ни едно разумно мислене на света.
Сега разбрахте, нали. Станете! (Един брат каза: „Поне най-малката частица да можем да приложим от това, което казахте!“)
Човек мъчно се справя със себе си. Някой път аз нарушавам всичките окултни закони. Има някои неща, които в окултната наука никой път не се позволяват – това е да говориш за себе си. Това е една най-опасна тема. Като речеш да говориш за себе си, ти вече имаш една опасност. Всичката опасност произтича, когато човек говори за себе си. Това е едно от правилата. И всичките нещастия произтичат и когато говориш зле за хората. И когато говориш за себе си е лошо, и когато говориш зле за хората, пак е лошо. Ще се отучиш да хвалиш себе си. Щом се похвалиш, ще дойде една голяма беля. Ти не оставяш Господа да говори за тебе, каквото Той иска.
Аз оставям сега това. Каквото и да изнеса, ще кажете: „Учителят и той има слабости.“ Аз като говоря, виждам противоречията. Виждам какви противоречия се произвеждат. Като говоря за една жена, за семейството, за децата, се ще обидя някого. Като говоря за семейството, аз разбирам друго семейство. За мене семейството е нещо друго. За мене Любовта между хората е съвсем друго. Но като речеш да буташ там, ще се родят противоречия. По никой начин не може да накараш един човек да мисли другояче. Всеки един човек, като го засегнеш малко се обижда. Един човек ми разправяше: „Помниш ли преди 20 години ти много ме ухапа.“ Казвам му: Ще ме извиниш. – „Ти ми каза една дума, която ме ухапа“. Много хубави работи съм му казал и той не ги помни, но онова, лошото го помни. Казвам: Колко внимателен трябва да бъде човек. Казах му: Как я държиш 20 години. Много ти благодаря, че я пазиш. Че то е цяло богатство. Каква дума съм ти казал? – „Ти ми каза, че много съм мързелив.“ Казвам му: Станал си сега много трудолюбив. Така ли? Аз съм го забравил, ти не си мързелив, много си трудолюбив, вземам си думите назад. Опасна работа е! Всякога може да обидиш когото и да е. Хубаво е да мислиш добре, да гледаш със сърцето си и в ума си да не обиждаш никого. Не трябва да се обиждаме!
Всички трябва да живеем така, както Бог се проявява. Трябва да бъдем носители на Божественото. Аз в себе си трябва да бъда съобразен с Божественото. Аз като се върна изправям нещата. Виждам, че една дума не е турена на мястото. Та мъчнотиите за мене са и ваши мъчнотии. Някой път аз търся думите. Всяка дума има двойно значение. Та много мъчно е да не обижда човек хората и да не говори за себе си. И затова Господ не създаде светд с буквата „А“. Аз, аз.
Мислете най-хубавото за Бога, а пък другото ще се оправи. Сега като ви кажа, че вие не живеете добре, то е пак обида. Като кажа: „Ти с жена си не живееш добре“, това е пак обида. – „Как не живея.“ Човекът със своето разбиране много добре живее с жена си. Някоя жена се оплаква от мъжа си. А аз намирам като отида у дома му, че той е много добър. Много е добър, но те седят на две различни гами. Тя свири хубаво, и той свири хубаво, но ключът е различен. Нямат еднакъв ключ. Казвам: Ще се нагласят. Трябва да дойдат Духът и душата, той е хубавият ключ. И двамата свирят добре, но ключът е различен. И двамата не се споразумяват. Та и в религиозно отношение, и във всяко друго отношение мъчно може да се живее един хубав живот. Аз като говоря, някого не го погледна както трябва или не му кажа както трябва. Казвам си: Трябваше да му кажа нещо, но бързам някъде. Той иска да му говоря много. Казвам му: Не мога да ви приема. Някой като дойде, казвам му: Ще ме извините, не мога да ви приема, много меко му казвам. А пък на онзи казвам късо: Не мога да те приема. Той казва: „Цял час ви чаках“. Казвам му: Ще ви приема. Някой път до среднощ съм чакал да ги приема и всички са доволни. Някой път слънцето като залезе не приемам никого. Някой път си мисля: Да си вървят, искам да си почина. Слънцето е залязло. И казвам после: Не е верно, слънцето не залязва и приемам всичките. На някого, като дойде му казвам: Днешният ден не е благоприятен. Каквото и да ти говоря, няма да се ползуваш, ела след една седмица. За твое добро е. Днес мога да те приема, но нищо няма да се ползуваш. Тогаз той разбира.
Та трябва да бъдем много внимателни. Някой път казвам нещо и после си казвам: Не трябваше така да говоря. И като го срещна му казвам: Аз съзнавам, че те обидих, но и ти не трябваше да се обиждаш. И ти трябва да мислиш като мене. И той трябва да бъде умен. И обиденият, и който обижда, и двамата трябва да бъдат много умни. Не само добри.
След като говоря една беседа, аз си казвам: Там другояче трябваше да кажа! Като се върна, коригирам нещата, цяла седмица коригирам. Защото виждат ония Съвършените! Пред тях не може да мине така! Непотребните работи не трябва да се казват.
Искам и вие да се коригирате. Аз се коригирам постоянно, понеже условията изискват коригиране. В говора някой път интонацията не е както трябва. Не е произнесена думата както трябва. Не е лесно да се говори на един език. Мъчна работа е.
Отче наш.
7 ч. с.
Гимнастически упражнения.
Сняг вали. Времето меко.
XVI година.
9 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 27 януари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.