Първата песен

Отче наш.

Пишете върху една свободна тема. Всеки да избере най-любимата тема, върху която да пише.

Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията? Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш!“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш?“ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие. Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.

Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.

Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. Като каже една дума и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в света. Сега вие казвате: „Да вярваме ли в това?“ Оставете се от вашата вяра. Може да вярвате, може да не вярвате. Може да вярвате, то е ваша свобода. Вярването е закон на свобода. Да правим това, което искаме. Опити правете. Във вярването, всичко, което правиш не е вярно. Запример, вие казвате, че обичате някого, но как мерите Любовта? – Казваш: „Този обичам повече, онзи, по-малко“. Вие как определяте, че обичате някого, бих желал да зная? Веднъж видях едно дете, питат го: „Колко обичаш майка си“. То казва: „Толкоз“ и показва с ръцете си. Ами сестра си? – Цялата си ръка. Ами баща си? Отваря си ръцете. Ами майка си? Отваря си широко ръцете. Обичта може да се дължи на ума, може да се дължи на сърцето, може да се дължи на душата, може да се дължи на Духа. Това са различни степени на Любовта. Някой казва, че ме обича. Казвам, с какво ме обичаш? – И котката обича една мишка, но каква е тази любов? – Тя е Любов на сърцето. Сърцето всичко онова, което обича, все го изяда. Този, който със сърцето обича, ще те хване, ще те изхруска. Какво става? – После, ти може да се уплашиш от туй изядане. Той като те изяде, после пак наново може да те пресъздаде. Онзи, който изял ябълката, ако ти му се скараш, казва: „Извинете“, и пак поставя ябълката на твоето дърво. Той поставя по-хубава, отколкото първата, която изял.

Сега да дойдем до същественото. Не считайте за едно противоречие във вашия живот да казвате: „Толкоз години ние се учим“. Ами именно трябва да се учите. Вие не трябва да ходите и да казвате: „Аз вярвам“. Във вярата нещата са дадени. Но в ума, какво може да възприемете от даденото? – Ти може да имаш хубава цигулка. Ти можеш да имаш хубав инструмент. Ти може да имаш добър баща. Майка ти може да е добра. Братята ти може да са добри. Но добрината на баща ти, няма да те научи да свириш. Че брат ти е добър, че сестра ти била добра, че те са даровити, че те са свирили, туй което те са направили, то е за тях. Ако при тия условия само ти учиш, ти ще придобиеш нещо. Аз понякой път произнасям някоя дума. Запример произнасям думата „дете“. Какво означава думата „дете“? – Произнасяли ли сте „де-те“? – „Де“, значи къде. Българинът казва: „Де – те“ и станало дете. Какво е детето? – Туй, което е „де“, да тръгне. Туй, което го подкрепят е дете. Бащата и майката кажат на детето: „Ти тръгни сега“. Вие ще си представите една фигура, изопачена. Ще си представите туй, което не е. Като кажете „дете“, веднага ще изпъкне детето. Да изпъкнат и тези, които са образували този плод. Да изпъкнат земята, да изпъкнат изворите. Като кажете дете, какво трябва да разбирате? Детето, това е един неузрял плод. И радва ви у децата неузрелия плод. Утре този плод падне, не узрее. Някой червей го изяде, вие плачете за плода. Казвате: „Умря нашето дете“. Защо умря детето? – Защото го подкарахте. Защо го оставихте да умре? – Значи го накарахте в един път да тръгне. Хлътна това дете. Кой е отговорен за умирането на децата? – Бащата и майката. Кой е виноват, че учениците не учат? – Учителите. В какво седи вината на учениците? Че не се учат. – Виновати са дърветата. За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал?“ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.

Сега да се върнем. Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава. Започват нещата да се градят сами по себе си.

Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот? – Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата?“ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила!“ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка. После, райската долина е тази. Човек рая си показва. Раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая. Това е тълкувание. Раят е свързан с човешката дихателна система. Раят е непонятен вън от дихателната система. Раят, това е дихателната система на космоса. На туй, което диша, то е раят. Там, дето има дихание, раят е. Всеки човек, който казва: „Де е раят?“ – От твоята дихателна система, от твоята дихателна система, твоите дробове, те представляват рая. Твоят рай е миниатюрен. Твоят рай се радва на ония блага, които идват чрез въздуха. На онова пречистване, на онзи свещен огън, който постоянно пречиства и изпраща в мозъка да работи. Като дойдете в Божественият свят, то е вашият мозък, ако влезете в човешкият свят, то е стомахът вътре. От стомахът като влезете в тънките и дебелите черва, то е адът. Тъй щото имаме: Божествен свят е раят. Човешкият свят е адът и мъчението. Всички ангели и дяволи, всички са вътре в нас. Вие сега искате да се освободите от тях, искате да се освободите от злото. Няма какво да се освобождавате. Няма да размествате нещата. Отгде произтича нещастието на една мома и на един момък? Вземете един млад момък. Бог поставил момъкът на едно място. Този момък най-първо не обръща внимание. Той е занят с една свещена идея. Всичко върви и не размества центъра на неговата тяжест, докато най-после се привлече вниманието му. В този момък се събуди желание да опита тази мома. Какъв плод е тя? Тя не знае, че като му обърне внимание, в него ще се зароди желание в стомаха да я изяде; в стомаха да я хапне. Тогава ще се зароди първото нещо. Той да я прегърне, да я стисне, да ѝ хване ръката на хорото. Тя гледа да хване ръката Той гледа да ѝ извие ръката, като че къса някое парченце. После ще вземе китката ще помирише малко. Вие казвате: „Невъзпитан“. Не, в моя ум изпъкват съвсем други работи. Изпъква цялата история как се създаде едно събитие. Защо тази мома иска да привлече вниманието му? – На тази мома и този момък, който ако постъпва с момата, тя го събуди преждевременно. Знаете какво е, когато се събуди един човек, който не си е отспал. Друго е когато се събуди, като си е отспал. Тя трябва да го събуди навреме. И той ще ѝ благодари. Не събуждайте Любовта на когото и да е преждевременно. Не внасяйте в човешкия ум светлина преждевременно. Не давайте на човека свобода преждевременно. На спящия човек каква свобода можеш да му дадеш? На спящият човек каква светлина можеш да му внесеш? – При тъмнината може да спи по-добре. Щом вече се събуди, тогава да внесеш Любовта. То е ядене. Първото нещо човек ще представи яденето, то е емблема на Любовта. След туй ще дойде светлината, слънцето ще изгрее. Божественият (свят) е създаден по същият закон. Слънцето показва за ония, които са събудени. Днешният ден носи известни блага. Ако вие сте събудени, тези блага ще дойдат, ако не сте събудени, вие се смущавате, тогава ще се зародят ред нещастия. Тук една несгода, там друга несгода, ще прекарате целия ден в несгоди. Казвате: „Защо Господ създаде света така?“ Не го създаде така Господ, вие така го създадохте.

Та казвам: Трябва да имате един начин. Искате да проповядвате само. Не само да проповядвате, ами дайте място на вашия живот, той сам да се изяви. Дайте място на Любовта. Щом дойдете до света на Любовта, не мислете вие за Любовта. Щом дойдете до света на светлината, не мислете за светлината. Щом дойдете до света на свободата, не мислете за свободата. Нещата, за които мислим, ние ги нямаме. Нещата, за които не мислим, ние ги имаме. Какво ще мислим за въздуха. Аз живея във въздуха. Въздухът постоянно влиза, има една обмяна. Ако се заинтересувам, ако мисля какво нещо е въздухът, ако две–три минути не приема въздух, да не стане една обмяна, аз ще почувствувам какво нещо е въздухът. Значи една обмяна става. То е резултат на разумни същества. Въздухът произлиза от същества от един по-висок живот. И този живот трябва да подкрепи моето съществувание. Въздухът е резултат. Водата е резултат. Следователно, и тази земя е резултат. Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“. Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат. (Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.

Какво представя българската песен? – Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете? Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?

В ума ви да остане идеята. Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш?“ Казваш: „Това ли трябваше да направя?“ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил?“ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате!“ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво!“ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти. Но същевременно, работете над себе си.

Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава? – Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш. Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен. Не може да съчините. Кой би изпял „Господи, Боже мой“? После, той знае, че ще го осмеят. Тук са критици. Тя е една свещена дума „Господи, Боже мой“ да я изпееш, ти трябва да влезеш в самата идея, то не е нещо физическо. Човек ще се разтопи. Ние се намираме в едно високо място, в замръзнало състояние. Като дойде слънцето, ще започне да се топи снега и леда. Водата ще тръгне. Ако не можеш да пееш, ти си в замръзнало състояние. Чувствуванието е признак, че си започнал да се разтопяваш. Мисълта дава направление, в което тръгва тази вода. Мисълта трябва да канализира нашите чувства. Пението, музиката, това са методи, по които ще се облече бъдещият ни живот. Казвам: Някой друг път ще оставим за свиренето.

Сега благата, които Бог ни е дал, да ги оценим. Да оцените благата, които Бог ви дал, които вие не сте съзнали. Бог ви е дал блага, а вие постоянно роптаете. Напуснете вашия ропот. Всички мязате на евреите, които изведе Мойсей и постоянно роптаеха, защо ги изведе из Египет. Престанете да роптаете, понеже отивате в Обетованата земя. Безброй блага имате и казвате някой път защо сте се родили. Да влезем в Ханаанската земя.

Тогаз съчинете още една песен: „Господи, научи ни добре да живеем като влезем в Обетованата земя“. Коя е песента на Обетованата земя? – Тя е първата песен на Любовта. Коя е първата песен на Любовта? – Първата песен на Любовта, това е светлината. Коя е първата песен на светлината? – Това е свободата. Коя е първата песен на свободата? – Това е Любовта. Първата песен на Любовта е светлината. Светлината пък пее за свободата. Първата песен на светлината пее за Любовта. Само когато влезем в Истината, когато започнем да пеем за Любовта, когато започнем Истината, тогава ще разберете какво нещо е Любовта. Човек, на който Любовта не е показала светлината; светлината, която не е показала свободата, и свободата не е показала Любовта, той не може да познае Любовта. Затуй казваме: Истината ще ви направи свободни. Истината, която ще ни покаже Любовта, ще ни изпее първата песен на Любовта. Тогава ние ще я почувствуваме.

Желая на вас от Любовта към светлината, от светлината към свободата, от свободата към Любовта.

Само Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.
26 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 26 май 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.