Отче наш.

Изпейте една песен. („В начало бе Словото“.)

Ще прочета следните стихове…

Всички хора се намират в едно противоречие. Съществува едно голямо противоречие. Хората се запитват, защо светът е така направен, а не другояче. Как може да се направи другояче? Бог е мислил и е намерил този начин за най-добър. Защо го е направил, причините са у Него. Ние може да предполагаме. Казвам: Сега ни трябват знания, за да разберем противоречията, които съществуват. Злото произтича от доброто. Доброто е предшествувало, то е едно благо в света. А пък злото е само една форма, която показва, че доброто не е приложено, както трябва. Злото показва едно дисхармонично употребяване на доброто. Цигулката има двойна страна, тази цигулка може да ми причини цяла пакост. Погрешката не е в цигулката, тя е много хубава, тя е честна, почтена, грях не прави, но ако не зная да свиря на нея, тогава ще кажа: „Не е добра“.

Всеки от вас има по един инструмент, който създава някой път неприятности. Ако не знаете как да си служите с него, ще си създадете едно препятствие.

Фиг. 1(Учителят показва чертежа на черната дъска.) Тук има философия. Това е една формула на живота /Фиг. 1/. И досега не съм срещал нито един съвременен учен човек, който да разгадае това. Този кръг има център, радиус и периферия. Какво означава центъра? Центърът, това е умственият свят на човека. Той е Първата причина. Радиусът е чувственият свят. Излиза нещо от умствения свят. Ти го чувствуваш. А пък кръгът е волята, действието – трябва да се работи. Следователно, най-първо трябва да проявите вашата мисъл, после вашето чувство и после вашите постъпки. Седем принципа има, за да постъпвате правилно. Кои са, няма да ви кажа сега. Някои говорят за ритъма. Вие искате да бъдете щастливи, но то е неразбиране на живота. Щастието почива на един разумен закон. Ти да знаеш как да се движиш. Ти вечно не може да бъдеш щастлив. Ако хората в рая са вечно щастливи, то хората в ада са вечно нещастни. Нещастието на едни е щастие на други. И щастието на едни е нещастието на други.

Защо човек трябва да бъде сиромах? Сиромахът е ученик. Сиромашията те заставя да учиш. И след като свършиш училището какво ти предстои? Това, което си учил, трябва да го приложиш. Това става с богатството. Следователно, богатството е следното: Завършил си училището и трябва да приложиш наученото. И ако ти не знаеш как да прилагаш в богатството своето знание, тогава хората ще бъдат недоволни от тебе. А иначе ще бъдат доволни от тебе. Сиромашията е учение, а богатството е приложение. А след богатството кое иде? Добродетелта, доброто. То е вече висше училище. В училището на сиромасите ще се учиш, в училището на богатите ще приложиш, а в училището на доброто, ще изпълниш. Питаш: „Защо си сиромах?“ – За да се учиш. Питаш: „Защо съм богат?“ – За да прилагаш. Питаш: „Защо трябва да бъда добър?“ – За да изпълниш. И ако ти не се учиш, ако не прилагаш и ако не изпълняваш, ти нищо не можеш да направиш. – „Без сиромашия не може ли?“ – Не може. Сиромашията е един подтик да учиш, защото ако ти не си сиромах, няма да учиш. Сиромашията ще те застави да учиш. А пък ако не си богат, не можеш да приложиш. Защото ако нямаш нищо, какво ще приложиш? И ако не си добродетелен, не можеш да изпълниш. Щастието на човека почива върху сиромашията, богатството и добродетелта или върху учението, приложение и изпълнение. Във всичките неща ти не можеш да бъдеш щастлив, докато не си бил нещастен. Всеки човек, който не е добър, ще бъде нещастен, защото нещастието е нещо неорганизирано. Доброто е хармония, а пък злото е дисхармония. От дисхармонията се отива към хармонията. Казва се в Библията, че в началото земята била неустроена. Всичко било огнено. Било е време, когато нашата земя е светела като слънцето. Учените казват, че земята е потъмняла и остаряла. Тя не е остаряла, но е в друго положение. Сега няма светлина. Сега се нуждае от светлината на слънцето. Но благодарение, че земята е дошла в това състояние, за да може да се живее на нея. Ако беше като слънцето, не може да седите на нея. Всички щяхте да бъдете разширени, в едно газообразно състояние. Сега да оставим тези далечни работи, понеже те ще ви спънат. Да допуснем, че вие искате да бъдете богати. Богатството всеки го желае. Не е лошо човек да бъде богат. Учение, богатство, добродетели – те всички си приличат. Ако двама светии се съберат на едно място, те ще се скарат, също така и двама лекари, и двама свещеници, ако не знаят законите на живота, пак ще се скарат. Кои са свещениците? Мъжът и жената. Те са свещениците. И единият, и другият служат. Тук вече имаме закона на поляризация. Полярност, двойнственост има в природата. Каква е тази двойнственост? От човека излиза жената, но тя не прилича на него. От Бога излиза човекът, но човек не прилича на Него. Човек излиза от земята, но не прилича на земята. Земята обича човека, използва го и той я използва. Мъжът обича жената, понеже от него е излязла и я използва. Ти ще кажеш: „Защо е така?“ Как трябваше да бъде? Всяко нещо си има своята причина. Но зад всяка причина седи едно желание. Причината произтича от едно желание. А зад всяко желание седи една мисъл. Следователно, мисълта е причината. От мисълта се роди желанието и от желанието се роди действието. Щом имате действие, то имате раздвояване на нещата. Това, което вършим, може да е добро, а може да е лошо. Един цигулар може да свири добре, а може да свири зле. Коя е причината на това? Вие казвате: „Дарбата му е такава.“ Цигуларят, за да свири добре, той най-първо трябва да е сиромах. Ако не е сиромах, не може да се научи да свири. После, като се научи да свири, трябва да стане богат. И после започва да влияе на хората, става добър.

Имате една цигулка. В тая цигулка има ли съзнание? В нея има живот. Тя е жива. Но този живот се различава съвършено от човешкия живот. Предците на този материал са били учени хора, които са разбрали тайните на живота. Има дървета, които живеят по 6–7–8 хиляди ходини. Адам с всичкото знание едвам е могъл да живее 900 години. Значи растенията са били много по-учени от него. Това е по отношение на физическия свят. Продължителността на живота трябва да се свърже и с качествата на отношенията, които имаш в живота. Например, ако имаш дълъг живот, но нещастен, какво значение тогава ще има дългият живот? Мислите ли, че сегашните растения са щастливи? Те дълго живеят, може би хиляди години, но човек като дойде, ги отсича. Тогава питам: Какво ги ползува този дългият живот?

Сега не е важно да се подигат въпроси. Не трябва да разрешаваме въпроса защо светът е такъв, а не другояче. Важно е друго: Ти имаш едно страдание, трябва да знаеш как да се освободиш от него. Говорихме миналия път за закона на ритъма в музиката. Ритъмът определя хармонията. Но в тази хармония има едно движение напред и назад. Ако в своето свирене и пеене няма отиване напред и назад, наляво и надясно, ти не можеш да свириш и да пееш. Щом стане наводнение след голям дъжд, явяват се пороища, които всичко отвличат. И когато престанат пороищата, хората се радват. Но на какво се дължат пороищата? На дъждовете. Но ако престанат дъждовете, тогава е лошо. Де е лошото? – Че дъждът е дошъл повече, отколкото трябва. Там е нещастието. Тогава в какво седи нещастието на хората? В чрезмерните им желания. Те нямат едно желание, но хиляди желания. Те искат да бъдат богати и силни. Хубаво, представи си, че си богат. Казваш: „Да се оженя.“ Ожениш се и не може да намериш една хубава другарка. Нямаш деца или не са добри децата ти. Тогава какво ти струва женитбата? Ти казваш: „Да се оженя? “Ти търсиш там своето щастие. И народят се деца, но те не приличат на тебе, лоши деца са. Какво ще правиш с тях?

Не можеш да бъдеш богат, докато не си бил сиромах. И не може да бъдеш добродетелен, докато не си бил сиромах и богат. Следователно, за да се прояви доброто, ти най-първо ще започнеш със сиромашията. Сиромашията е големият син, който се ражда. Това е синът ви, който е роден от вас. Ще го накарате да учи, и вие трябва да се учите. Тази работа не е ясна. Вие не искате да учите. Казвате: „Защо ми е знанието?“ Че защо ви е знанието? Ако знаете английски или френски езици, то като отидете в странство, вратите ще ви бъдат отворени. Но ако не знаете, каквото и да им говорите, англичанинът ще си махне ръка и ще си замине. Той няма да води преводчик.

Вие сте от толкоз хиляди години тук, в природата, и не сте научили още нейния език. Едва няколко думи знаете от него. Парле ву франсе? Само това знаете от френски.

Та казвам: Трябва да се научи езика на природата. Дойде ти едно страдание, какво ти казва природата? – Ще учиш. Боли те коремът. Природата ти казва: Много ядеш. После, не си дъвчиш храната. После, не си избрал добра храна. Пил си много вода, много вино, много ракия. Не навреме си ял. Ти казваш: „Трябва да се яде.“ Природата казва: Да, но умно. Ще избереш отлична храна и тогава ще има полза. Ти казваш: „Какво да правя?“ – Ще бъдеш умен! Ще избереш най-хубавата храна. Природата казва: Всичко (което) създадох не е само за тебе, ти да го ядеш. То е за безброй същества. Ти ще вземеш малко храна. Ти гледаш, че другите хора имат богатство. Всичкото богатство не е за тебе. И всичкият живот не е за тебе.

Животът на всички хора съставя един общ живот. Следователно, всеки един човек е една малка частица на този общ живот. Той може да е клон, листче, един малък цвят или един малък плод. Той трябва да разбира, че всички тези, които са в света, съставляват едно цяло и неговото благо зависи от благото на всички.

Вие казвате: „Да се помолим на Бога.“ Хубаво, Бог е създал света, а ние не сме доволни от сиромашията. Казваш: „Дотегна ми сиромашията.“ Щом ти дотегна сиромашията, аз ще ти кажа, че не се учиш. Ти си пратен на училището. Без учение не може. Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Пътят за богатството е сиромашията. По този път ще минеш. Казваш: „Искам да бъда добър.“ Пътят за доброто е пътят за сиромашията и богатството. Ще учиш чрез страданията, после ще влезеш в богатството и оттам в пътя на доброто. А пък като влезеш в пътя на доброто, ще вървиш към Бога. Доброто ще ти покаже пътя към Бога. А пък щом намериш Бога, Той ще ти покаже как да обичаш хората. За да намериш Бога, трябва да Го обичаш.

Как ще проявиш Любовта си? Аз харесвам една млада мома, която дойде при мен и ми прочете едно любовно писмо. Казвам: Браво. Тя казва: „Аз го писах. Не мисля да се женя за него, нека да мисли каквото иска за мен. Дойде ми едно вдъхновение и му писах едно писмо.“ Но така хубаво го е написала. Помислих си: Да ми дадеш едно копие, та да го прочета и на вас. Тя е една мома от света. Какво прозрение има! Гледам лицето ѝ. Патила е главата ѝ, но не е остаряла. Подмладила се е. Минала е през сиромашията. Тя казва: Благодарение на Бога разбрах, че така не може да се живее, както мислех едно време. Едно време мислех едно, а пък сега мисля друго. Тя е влязла в правия път. Иска моя съвет. Тя ми казва: „Ще ми кажеш какво да правя“. И нейният възлюбен е от видно семейство. Тя иска да му помогне. Казах ѝ: Ако му пратиш писмото, ще се развие една дисхармония. Той няма да може да те разбере. Напиши му едно второ писмо официално, а пък това писмо го остави. И когато се срещнеш лично с него, да му го прочетеш, както го прочете сега на мене. Не го пращай по пощата, защото криво ще те разбере. Ти ще му го прочетеш, и с твоята любов, той ще те разбере. Като му пратиш това писмо, ще изгубиш пред него. Ти много искаш от него.

Едно дете иска не само да го роди баща му, но да се качи на гърба на баща си и той да го носи. А пък в живота никой не обича да се качиш на гърба му. Трябва да имаш голяма любов към някого, за да го носиш. Майката има голяма любов и носи някой път детето си. Някой иска да се качи на гърба на някого. Не искай това, понеже ще дадеш лош пример. Тогава и друг ще се качи на твоя гръб.

Ако някой е недоволен от сиромашията, ще бъде недоволен и от богатството. Ако някой е недоволен от богатството, той в доброто ще намери злото. Онзи, който не е оценил сиромашията и богатството, той ще се намери при забраненото дърво на доброто и злото. Сиромашията и богатството – това е плодът, който сега хората ядат. Позволено е да ядеш от дървото на познание Доброто и злото само тогава, когато си разбрал какво нещо е сиромашията и богатството. Да се радваш и в сиромашията, и в богатството. Ще учиш в сиромашията. И в богатството ще прилагаш. И тогава идваш към Доброто. Това е, което може да ни избави.

Някой път вие сте радостни и весели. Пазете се. Радостта, която имате, скоро ще се смени със скръб. Постоянно това махало се движи, вдясно е радостта, а вляво е скръбта, после вдясно пак е радостта и после вляво пак скръбта и т.н. И като се движи това махало – това е доброто. Движението показва какъв е вашият живот. Като дойдем един ден до доброто, ще видим какъв кръг сме направили. Вие вярвате в Бога и искате Бог да ви направи щастливи. То е вашето криво разбиране. Бог сам като търпелив страда. Баща ви страда, а пък вие искате да не страдате. Вашия баща има глупави деца, които искат да му направят пакост. Те не са глупави, те са били много умни, но са оглупели. Те искат да направят нещо. Нали умният човек някой път си туря маска и иска да направи нещо. Той съзнава, че това не е право. Да допуснем, че някой няма пари и тогаз си мисли и казва: „Ще си туря маска, ще открадна пари и после ще си снема маската.“ Хубаво, ще си снемеш тази маска, но закон има в света: Това, за което ти не си работил, то ще те напусне. Във връзка с този закон трябва да знаете следното: Законът на ритъма има свое място в умствения, в сърдечния и във физическия, волевия свят на човека. Сиромашията е отляво, богатството е отдясно, а пък доброто е нагоре. Тогава музикантите имат един такт 3⁄4. Сиромашия, богатство и добро – наляво, надясно и нагоре. Учение, приложение и изпълнение. Какво значи 3⁄4? По време се определят тоновете. Трябва да се пази ритъма. Ако ритъмът върви бързо, какво означава? Игривата музика е бърза. Класическата музика върви бавно. Всякога не може да имате един класически ритъм. Ритъмът си има много форми. Сега много хора казват: „Трябва да бъдем добри.“ Трябва да туриш този ред – трябва да бъдем сиромаси, трябва да бъдем богати и трябва да бъдем добри. Този ред трябва да турите. Ако не турите сиромашията, богатството и доброто за основа, физическият живот не може да се уреди. Каква основа? Ще учиш и каквото знаеш, хубаво да го знаеш и хубаво да го предадеш. Някой път на англичанина като му говориш на английски, той не те разбира и казва: „Моля?“ Той казва: „Сричи думата.“ И като я сричаш, той казва: „Добре, разбрах.“ Ако не можеш да произнесеш, ти трябва да сричаш. Например, не можеш да произнасяш думата: „Good“, тогава ще я сричаш.

В сегашния живот ви се преподава, че ще отидем на небето и ще бъдем щастливи между ангелите. Криво е предадена тази философия. Ако ти на земята не знаеш как да живееш, как ще живееш на небето? Ако ти на земята като гъсеница не можеш да живееш, как ще живееш като пеперуда? Трябва да знаеш как да пъплиш като гъсеница и тогава ще знаеш как да хвъркаш като пеперуда. И ако през тези хиляди форми не минеш, ти човек не можеш да бъдеш. Защото човек е минал през хиляди, през безброй форми, догдето добие сегашната форма.

При една хубава мисъл трябва да седи едно хубаво чувство, и при едно хубаво чувство трябва да седи една хубава постъпка. Ние сега трябва да се върнем към природния живот или към Бога. Законът на инволюцията е излизане навън, а пък еволюцията е връщане към центъра. Ние сме слезли сега вече до дъното на материалния живот, в една гъста материя. Всичките хора не са слезли, но които са слезли, сега се качват. Ние минаваме сега Червеното море от Египет, минаваме го и влизаме в Ханаанската земя, това е еволюцията. И като влязоха евреите в Ханаанската земя, какви бели ни направиха. От Христа насам е еволюцията. Част от хората почнаха да минават за еволюцията, да се връщат към Бога. За да се повърнем към Бога, ние трябва да разберем сиромашията. Ще се учиш, ще изучиш какво нещо е жената. Жената ще изучава какво нещо е мъжът; братът ще изучава какво нещо е сестрата; сестрата ще изучава какво нещо е братът. Господарят ще изучава какво нещо е слугата. Слугата ще изучава какво нещо е господарят. Учителят ще изучава какво нещо (е) ученикът. Ученикът ще изучава какво нещо е учителят. Ще изучавате всички неща, с които сме свързани. Сега у вас има стари възгледи, които трябва да се изменят. Вие седите и някои от вас сте бездетни. В какъв смисъл вземам думата „бездетни“? Ако човек всеки ден не ражда по едно дете, той е бездетен. Всеки ден ще родиш по едно добро желание. Да кажем, че един ден не може да родиш едно добро. Тогава да кажеш, хайде, на една седмица едно добро да родиш. Но и това не можеш. Тогава, хайде, поне на един месец едно добро да родиш. Но и това не можеш. Хайде, на година поне едно добро да родиш. И ако през годината родиш 365 хубави мисли, чувства, желания и постъпки, тогава си задомен. Те в тебе ще живеят и ще казват: „Татко ние не искаме да създадем самостоятелни къщи, но ще живеем в твоята къща.“ Такъв човек се казва роден от Бога. Във вас всеки ден трябва да се ражда една хубава мисъл. Всеки ден човек трябва да се ражда. Днес трябва да се преродите и да сте съвсем друг, а не както вчера. Какво нещо е прераждане? Всеки ден трябва да има изменение в твоите мисли, желания и пр. Защо остаряват хората? Защото не се прераждат всеки ден.

Ако не сте разбрали сиромашията, ще страдате. Ако не сте разбрали богатството, ще страдате. И ако не сте разбрали доброто – ще страдате. Това е адът. Какво нещо е адът? Човек, който не е разбрал сиромашията, богатството и доброто, той е в ада. Това е новото схващане. Някой казва: „Аз искам да отида на небето.“ Ще ти кажа как да отидеш на небето – ще обичаш сиромашията. Когато дойде сиромашията връз човека, той казва: „Дотегна ми да нося скъсани дрехи, да гладувам, да не ме почитат хората.“ Че хората не те почитат, това не е сиромашия. Какво е сиромашия? Ще учиш. Ако ти при сиромашията имаш разположение да учиш, тогава ти си добрият сиромах, а пък ако при сиромашията нямаш разположение да учиш, ти си лошият сиромах. Като нямаш какво да правиш при сиромашията, седи, та учи.

Много музиканти не разбират законите на музиката. Снощи свирих една каденца. Вие може да кажете: „Аз не зная да свиря като Учителя.“ Аз не искам да свирите като мене. То ще бъде нещастие за вас. И аз да свиря като вас, ще бъде нещастие за мене. Аз не искам да свиря като Бетховен. Това ще бъде нещастие за мене. Ако искам да чуя Бетховена, викам го, той идва и свири. Аз не свиря негови работи. Казвам му: Посвири ми. Аз не мога да свиря твоите работи. Някой казва: „Аз свиря Бетховен.“ Като свириш Бетховен, ще загазиш. Как ще го разберете? Ти не можеш да бъдеш в тези условия, при които Бетховен е създал тази музика. Ти не можеш да изразиш неговата музика. Не че не мога да свиря Бетховен. Мога. Мога да свиря, но мотивът, който Бетховен е разработил, музиката, която Бетховен е дал, той я взел отгоре и я обработил. Ако Бетховен сега дойде и създаде симфония, другояче ще създаде нещата.

Сега ще ви покажа какво нещо е класически ритъм. (Учителят свири на цигулка.) Това е класически ритъм, същинския ритъм. Сега ще ви изсвиря игрив ритъм. (Учителят свири.) Ако сте тъжни, с тази музика може да се лекувате. Музиката лекува, тя оглажда, оглажда, организира нещата.

Този ритъм съществува в природата и когато някой път го чуваме, ние сме радостни. Човек трябва да бъде добър, за да чуе ритъма на природата. Когато престанем да чуваме Божествената музика, ние се намираме в един свят, от който не сме доволни. Окултната наука води човека към избавление. Някой е скръбен, сиромах е. Защо скърби? – За да се учи. Защо е радостен? – Защото е богат! Трябва да прилага. Някой път, аз като нямам какво да правя, вземам цигулката и свиря малко. Да допуснем, че се намираш в едно противоречие. Да допуснем, казваш, че не можеш да се молиш. За да се молиш, ти трябва да осиромашееш и трябва да забогатееш, та като отидеш, да занесеш нещо на Бога. А пък вие искате да занимавате Бога с празни думи. С празни думи Господ не се занимава. Ти трябва да занесеш нещо. Ти на Господа можеш да му попееш, и ако му попееш това, което иска, Той ще ти даде нещо. Но ако не Му попееш, няма да ти даде. Има някои същества, на които каквото и да им говорят, не разбират. Но като им посвиря, разбират. Но не обикновено свирене. Когато аз говоря за музиката, аз не разбирам обикновената музика. Има една музика на сиромашията, има музика на богатството, има музика на доброто. Три вида музика. Ще знаеш добре да свириш музиката на сиромашията. Те са хубави парчета за учене. Ще знаеш добре да свириш музиката на богатството. Там има класически парчета. И после, ще знаеш да свириш музиката на доброто. Тази, последната музика, която я свирих, е сиромашията. Богатият се върти, не знае какво да прави. Сиромахът има класическа музика само когато е болен. Щом е здрав, той има друга музика. Има едно различие между богатия и сиромаха. Богатият има богатство, но той няма това, което има сиромахът. Сиромахът има отличен стомах и като погледне яденето на богатия, лигите му текат. Но го няма. А пък богатият няма охота и казва: „Да имам добрия вкус на онзи!“ Но за да имаш добър вкус, ти трябва да бъдеш при сиромаха. А пък сиромахът, за да има изобилие, трябва да дойде при тебе. Та онзи, на който храносмилането е слабо, да се сприятели с този, на който храносмилането е добро.

Грешникът, и той си има своите хубави страни. Вие имате криво понятие за него. Грешникът има една хубава черта: Грешните хора са много естествени. Грешникът казва: „Аз съм много лош човек. Има нещо добро в мене, но не зная как да го проявя. Не съм лош. Когато искам да стана добър, аз съм лош. Не може ли да ми дадеш съвет какво да правя?“ А пък онзи, който не е грешен, когато му кажеш нещо, той казва: „Не, не, остави това.“ Той мисли, (че) всичко знае, той има в себе си нещо необработено.

Човек, който е сиромах, богат и добър, той има качество на детето и затова Христос казва: „Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.“ Аз сега турям така: Ако не станеш едно дете на сиромашията, ако не станеш едно дете на богатството и ако не станеш едно дете на доброто, ти в Царството Божие не може да влезеш. Царството Божие е за децата на сиромашията, за децата на богатството и за децата на доброто – но трите събрани заедно. Това са нови разбирания. Така, както разбираме живота, животът има смисъл. Трябва да се осмислят нещата. За да обичаш един човек, ти трябва да влезеш в неговото богатство. За да обичаш един човек, трябва да влезеш в неговото добро. Това значи да обичаш един човек. Един човек, който не обича сиромашията, богатството и доброто, той не ме обича, т.е. един човек, който не обича учението, приложението и изпълнението, той не ме обича. Трябва да обичаме това, което хората учат. Когато детето работи, другите казват: „Детинска работа е това.“ Не е детинска работа, много сериозна работа е, това дете не е дете. То е дете на сиромашията. Тази сиромашия ще му даде основа за богатството и богатството ще му даде основа за доброто, а пък доброто ще му даде основа за Любовта.

Сега, какъв е церът на безверието? – Вярата. Какъв е церът на омразата? Какъв е церът на злото? – Доброто. Какъв е церът на сиромашията? – Богатството. Какъв е церът на богатството? – Доброто. Какъв е церът на доброто? – Любовта. Любовта е, която подкрепя доброто. Доброто е, което подкрепя богатството. Богатството е, което подкрепя сиромашията. Богатство, което не подкрепя сиромашията, не е богатство. Сиромашия, която не работи за богатството, не е сиромашия. Богатството, което не работи за доброто, не е богатство. И добродетел, която не работи за богатството, не е добродетел. Тези са положенията, които трябва сега да знаем. Много неща има в свещените книги, но трябва да има определения. Сиромашията трябва да услугва на богатството, а пък богатството трябва да обича сиромашията. Щом богатството обича сиромашията, богатството ще дава. А пък сиромахът, който се учи, е на прав път. Тук имаме отношение на учител и ученици. Учителят в дадения случай е богатството. Всеки, който учи, отива да спечели нещо от учителя си. Учителят като учи ученика си, става добър, а пък ученикът, като се учи, става богат. Така че, като ученици като се учите добре, ще станете богати. Учителят като ви е давал, като е влагал своето богаство във вас и не си станал добър, то неговата работа не струва. Така че, ще минете тези положения. Някой от вас е сиромах. Да се учи! Някои от вас сте богати. Да прилагате! Някои от вас сте добри. Да изпълнявате. Изпълнението е за добрия човек; доброто само в изпълнението се показва. И ако вие не сте изпълнили нещата, няма да имате плода на доброто. Сега ви разяснявам тези три свята. Умственият свят е центърът. Чувственият свят е радиусът, а окръжността – това е физическият живот. Животът е един кръг. Земята се върти и ние трябва да се въртим. Въртението на земята е една работа. И тя постоянно се обръща, за да може слънцето да напече всички страни на земята. Земята има предвид благото на всички същества, които живеят на нея и се обръща равномерно, движи се ритмично, за да може всяка част на земята да възприеме необходимата светлина и топлина, които са необходими за живота. И ние трябва да се движим като земята, да се обръщаме към Бога, за да се оживяват нашите мисли и чувства. Та всички тези клетъчни души да разберат, че има един разумен човек, който работи за тях. И ако не живеем добре, нашите поданици ще станат недоволни от нас и тогава ние чувствуваме скръб и страдания в себе си. Те казват: „Вие сте господари на нас и трябва да постъпвате добре с нас.“

Та казвам: Приложете любовта си да обичате сиромашията. Приложете Любовта си – да обичате богатството. Приложете Любовта си – да обичате доброто в света. И да знаете, колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. И колкото повече скърбиш и се радваш, толкова по-добър ще бъдеш. И колкото по-добър ще бъдеш, толкова по-близо ще бъдеш до Любовта. И колкото по-близо си до Любовта, толкова по-добре ще служиш на Бога. Този е пътят, по който всички трябва да вървим. Този е пътят, в който всички трябва да прилежаваме. Този е пътят на човешкото развитие.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила;
Христос е човекът на изобилната вяра;
Христос е човекът на изобилната Любов.
(Три пъти.)

6 ч. 20 м.

XVII година.
3 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 13 октомври 1937 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.