Отче наш.

„Духът Божий.“

Всяко живо същество все очаква нещо. Без да знае човек очаква нещо. Човек се учи да очаква. Най-първо човек се учи на онова, което не знае. И оперира с него без да знае. После дълго време като се учи, той започва да учи туй, с което е работил. Казвам сега: Някои от вас мислите, какво има човек да учи в света още. Вие едва сега сте започнали да учите. Някои мислят, че човек има религия. Той оперира с нея, без да я знае. Търси Бога и без да го е видял, има познание. Мнозина от вас изследват организма, или вие сте работили с киселини, с основи. Работили сте с електрони и йони, без да ги знаете. Работили сте почти с всички естествени науки, без да ги познавате. Вие говорите за силата, но какво е силата? – Кой е силен? Какво нещо е горчивина? – Туй, което горчи. Какво нещо е сладко? – Туй, което е сладко. Вие със светлината оперирате без да знаете законите на светлината. Вие имате човешката реч, говорите за нея, без да разбирате законите. Та някой път вие искате да знаете, като идете в оня свят какво ще бъде. Имахме един брат, който го няма тука, той се стопи. Как се стопи? – Или един приятел, както водата се изпарява в тенджерата. Питате къде отиде? – Тук из стаята, изпълнена с вода. След туй ледът като се стопи къде отива? – Ще пита някой къде е водата? – Ако замръзне, казвам, тук долу е, а ако се изпари, горе е. Къде е горе, колко далеч? – На 4–5 километра. След туй, пак се връща долу. Вие имате сърце и не знаете какво нещо е вашето сърце. Имате ум, и не знаете какво нещо е вашият ум. Имате душа и не знаете какво нещо е вашата душа, имате дух и не знаете какво нещо е вашия дух. Ако във вас има желание, искате да изучавате хармонията, елементарни работи има. Пейте, всички можем да пеем. Но в музиката, ако изучавате хармонията и мелодията, хармонията какво е? – Някой от вас са свършили, знаят. Но на някой от вас да ви го дадат като тема, да определите какво нещо е хармонията и мелодията, вие ще се замислите. После да ви дадат тема: Какво нещо е тоналността? Какво нещо е акорд, метрика, или ритмичност? Отличителните белези на мелодия, отличителните белези на хармонията. Отличителните белези на сопрана, на сопрановия ключ, на теноровия ключ, на басовия ключ. Какво е секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима, октава на една гама? – Забранените входове, видове на тоналността, каденция, туй сега е встъпление в музиката, в хармонията. Ами, ако дойдете в химията, какво нещо са киселините, какво нещо са основите, солите, какво нещо са атомите и какви ли не научни работи. Един ден ще ги учите, ще се учат.

Та най-първо животът ти се обезсмисля, и казвате: „Какво да учим?“ Най-първо например, станете сутрин, облечете се хубаво, облечете си чорапите, обущата, мислите, че сте свършили много. Ризата ви кирлива, брадата кирлива, то е по атавизъм. Ще се обръснете, ще се вчешете. Ако има гурели ще ги махнете. Но най-голямото изкуство е, вие да живеете. Не знаете какво нещо е животът. Не е лошо. Човек трябва да започне с туй, което не знае. Дълго време човек е говорил, но едва сега започва да изучава законите на говора, какво нещо е. Как се е образувал езика. Много мъчна работа е. Как са се образували запример, съюзите. Как са се образували глаголите, местоименията, прилагателните. Сега учените хора показват, че в речта съюзите са (най-старите), доказват го научно. Сега няма да се спирам. Най-после са се образували съществителните имена. Те са най-новите.

Та казвам: В живота по Бога трябва да се живее. В какво седи по Бога да се живее? – Има един Господ на Любовта. Има един Бог на Мъдростта, има един Дух на Истината. Как искате сега да живеете? – Някой път смесвате Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко туй е дълбок въпрос. В Битието по-дълбок въпрос от Любовта няма. Ние го вземаме като важен въпрос и мислим, че знаем. Всеки говори за Любовта. Туй, дето сърцето е горяло, ни най-малко не е любов. Някои казват, че огън излизал от Любовта. Възможно е, то е друг въпрос. Или ако аз ви кажа, аз зная едно сърце в природата от което вода излиза. Всеки, който се приближава при тази вода, живот придобива. Какво ще разберете? – Аз зная, че в сърцето има един ум, от който светлина изтича. Тази светлина носи знание. Аз зная, че във вселената има една Душа, която всичко организира и всичко съдържа в себе си. Аз зная, че във вечността има един Дух, който всичко е създал. Какво ще разберете вие? – Какво нещо е природата? – Какво нещо е слънцето? – Какво нещо е вселената? – Какво нещо е вечността? – Това са области непонятни. Човек мисли, че знае. Хубаво е, защото има някои, които знаят. Туй, което аз зная, други го не знаят. Пък туй, което онзи не знае, все таки в света има един, който знае. От него надолу като се нареждат, като дойдем до последния, има един, който нищо не знае. И при това той пак учи. Той нищо не знае и пак борави с туй, което нищо не знае. Ти нищо не разбираш от светлината, но употребяваш тази светлина. Вземете сега в писането. Вие не знаете как се образува човешката реч, но писменост има. Учените хора, като пишат по писмото, по буквите вземе и разкрива вътрешния характер на човека. Ако си упорит и своенравен, те казват, че буквите ти ги пишеш надолу. Отгоре твърдо започваш, тъничко, а надолу надебело ги изкарваш. Ако си много прикрит, че не обичаш да се показваш, всичките букви ги закриваш. Нито една не е отворена. А всичките са свързани, вплетени една в друга като шев. Ако си малко развеян, че не обръщаш внимание, буквите нямат никаква връзка, отворени са. И някой път не знаеш „о“ ли е или „и“, не може да го четеш. Аз някой път не мога да чета някои букви „м“ ли е, какво ли е. Казвате сега: „Кажете нещо определено“. Определено е туй, което не знаеш. Туй, което знаеш, то претърпява постоянно промени. Мени се. Ние в живота най-първо имаме известни данни за някои неща,наблюдения. След туй се съставят хипотези за нещата. След хипотезите идат теориите. От данните, (с) които не можеш да си създадеш една хипотеза, тия данни не са верни. Ако от хипотезата не си създадеш теория, (хипотезата) не е верна. Теория, която не може да се приложи в живота не е верна. Имаме данни, хипотези, теории и приложения в живота. Сега теорията можем да вземем. Какво е теория? – Как е в речника? Има една дефиниция. Теория е нещо по-определено. Приложението какво е? – Вие можете да изучавате религията с данни или можете да изучавате религията по хипотези. Пък може да изучавате религията като една наука, но религията се дължи на едно чувство. Сред главата има един център хилядолистник, дето го наричат индусите. Но в какво вярва човек? Този хилядолистник от едната страна има вярата, а от другата надеждата. Та всичко човека има в своя мозък. Органи има. Някой път човешкият мозък мяза на едно радио, отвсякъде схваща. Ти чувствуваш нещо за Бога. Запример ти чувствуваш, че трябва да имаш един приятел. Защо? – Може да се намери един орган отзад. Например, дружелюбието не е еднакво развито във всичките хора. Някои хора се привързват. А други обичат да имат много приятели. Но това приятелство е от ден до пладне. Някои жени са къщници. Тази жена, която е къщница се познава. Някоя жена като дойде, казвам, много има да ти страда главата. Тя не е къщница. Отръки не ѝ иде. Не знае да готви, не знае да пере; после няма вкус да се облича. Занимава се все с малки работи. Обича да ходи из махалата. Какво ще стане, това не се отнася до вас. Сега вие сте ученици. Всякога яденето ѝ прегоряло. Понеже, като дойде да слуша новини, тук се заприказвала, там се заприказвала с някоя съседка, да чуе най-последните новини какво става, че докато се върне бобът е прегорял. След туй като се върне нейният възлюблен, понеже е прегоряло, ще намери тя някой долап да покаже, че туй или онуй е станало. Отде идат белите лъжи с които си служим? – Казваш: „Еди кои си кираджии се скарали със своята съседка“. Ти разправяш туй, не искаш да се издадеш. Или казваш децата в къщи, а ни най-малко не са децата, нито пък някой от вън. Казвате: „Защо е така?“ – Не го знаете. Някой път казвате нещо и без да искаш лъжеш. Някой казва: „Ти как си?“ – „Много добре съм“. А го виждам, че трепери. Питаш го: „Топло ли ти е?“ – „Да, топло ми е“. А пък той трепери. Казва: „Аз вярвам в Бога“. Че вярва, вярва, но тази е много повърхностна вяра. Има нещо определено, малко, но трябва да се знае. Не зная колко души от вас имате опитност. Колко от вас сте ходили в другия свят и сте се върнали, за да знаете какъв е онзи свят. Един свят 45 см над този свят. Една площ, но не в същата равнина. Оня свят е материален свят в който живеем. Духовният свят е над физическия, умственият е още по-високо. Те са само отношения. Вие казвате някой път, представяте си, че сте в духовният свят някъде, но то е съвсем материално схващане. Духовният свят обгръща физическия свят. Той го прониква вътре, а пък умственият свят прониква и духовния. А пък над умствения свят, но там като дойдем е достатъчно. Вие сега казвате: „Къде е нашият приятел, къде е отишъл?“ Отишъл е в духовния свят. Задава ти се въпроса: „Защо е отишъл?“ – Негова работа. Когато отива някой да се учи в училище, питаме: „Защо отиде в училището?“ Да се учи. Какво ще излезе от него, ние не знаем. Понякой път ние съжаляваме, че този приятел заминал. Съжаляваме и казваме: „Нашият брат Благо замина“. Защо ни е жално заради него? Защо по някой път вие тъжите, когато някой човек замине, а се радвате, когато някой дойде? Аз често съм слушал жени, когато изпратят мъжа си казват: „Иване, Иване, на кого ме остави?“ – Има известно отношение значи. Като остане човек сам, мъчно се живее. Двама души, които живеят, то са като двата крака на тялото. С един крак мъчно се ходи. С два крака лесно се ходи. С две ръце лесно се работи. Затуй има известно отношение, но не се оценявате. Да кажем ние в туй отношение сме загубили много, със заминаването на брат Благо. Все ще намери да направи една поезия. Сега няма го, кой ще пише? Утре погледнеш, друг заминал. Един ден всички заминат, някои ще останат от вас. Питам: Къде ще идете вие? – Питам: Къде е нашият брат Благо? – Той е точно там, дето вие ще идете. Онези, които ще идат подир вас, те ще бъдат дето сте вие. Представете си, че щом излезете от физическото поле, щом напуснете физическото поле, всички неща на физическото поле се затварят. Ти на физическото поле нищо не виждаш. Пред тебе се отваря друг един свят. То е все таки като излезеш от къщи навън, светът се отваря, а пък къщата не виждаш, тя е затворена. Значи, когато сме в къщи, виждаме къщата. А пък, когато излезем от къщи, ние не виждаме. Виждаме другия свят около нас. Казвам: Кое може да ни утеши? – Когато говорим, за близостта на хората, разбираме закона на Любовта. Без Любов няма близост. Всички неща са далечни. Без знание, всичките неща са далечни. Без свобода, всичките неща са далечни. Близки неща за вас само онези, в които Любовта действува в даден момент, в който знанието действува, и в които свободата действува. Те са близки. Казвам: Ако обичате брат Благо, той е близък, може да се разговаряте и може да го видите. Едно от двете, или той ще се материализира и ще дойде при вас, или вие ще излезете из къщи. Не е мъчна работа да излезеш, както той излезе. Той направи този опит, излезе из къщи и не може да се върне. Пък като вижда, че онзи свят е хубав, казва: „Не се връщам“. Една сестра го сънувала, носи билет, казва на екскурзия. Тя го сънувала, че отива на север, нагоре отива, в духовния свят. Сега вие философствувате, ще кажете: „Туй, което се говори верно ли е?“ – Не зная дали е верно, предполагам да е верно. Каквото аз зная, може да ви кажа. Аз да ви разправям какво нещо е онзи свят. Ако река аз да ви обяснявам за онзи свят, то значи съвсем да ви обезсърча. То значи да ви изведа и да ви показвам всичките богатства. Всичко е златно, все злато нося и скъпоценности. И като излезете оттам, ще кажете: „Туй е животът“. И като излезете няма да бъдете доволни. Пари нямате, скъпоценности нямате, хубави дрехи нямате. Всичките удобства ги нямате и ставате недоволни.

Та казвам: Най-първо не е необходимо да бъдем най-учени. Най-елементарно. Толкоз години ви проповядвам. Започнете да изучавате Любовта, защото без нея нещата нямат смисъл. Обикнете и знанието. Трябва да се учите. Всеки един, да знаете, от вас, да имате някакво изкуство. Всеки трябва да учи по нещо. А като научите нещо, трябва да го знаете на свят. Някой гадае на кафе. Хубаво е да гадае човек, някой се занимава с астрология. Нека започне с астрологията, то е цяла наука. Елементите на астрологията, това са планетите, това е слънцето. После изгряването на ония планети, когато човек се е родил. И как се е родил човек, който знае има смисъл. Кое е онова, което определя живота? – Най-първо Любовта е, която определя живота. Второ е Мъдростта, която определя живота, и трето е Истината, която определя живота. След туй, след като Любовта определи живота, след като Мъдростта определи живота, след като Истината определи живота, след туй вече човек се явява. И започват всичките други работи постепенно да се явяват. Да се усложняват. Та казвам: Вие сега очаквате, втори път като дойдете на земята. Сега да си заминете, че втория път като дойдете ще имате добри условия. Вторият път съвсем друга програма ще имате. Съвсем друга ще бъде програмата на живота. Земята няма да бъде на същото място. Слънцето няма да бъде на същото място. Хората ще бъдат възрастни. Едно време вие сте идвали, хората бяха деца, сега са станали възрастни и вие сте станали възрастни. Вас ви липсва знанието. Аз забелязвах, когато правих своите научни изследвания, че българинът е много (критичен). Щом научи нещо, той търси вече недостатъците. Например Лаброзовата теория за престъпните типове, но туй е едно патологическо, болезнено състояние, туй не е никаква наука. За да изучава човек, трябва да се изучават естествените дарби и дарования, които човек има. Не патологическите причини, че той обича да лъже, да краде, да убива. Това ни най-малко не е човекът.

ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО ЗНАЕ ДА ЛЮБИ. ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО ЗНАЕ ДА СЕ УЧИ. ЧОВЕК Е ОНЗИ, КОЙТО ТЪРСИ СВОБОДАТА. Всеки ден той има един вътрешен ламтеж, от ден на ден да бъде свободен, да има обхода. Няма по-хубаво нещо да имаш една обхода. Обхода, значи да се не дразниш от нищо. Някой човек не знае какво ще знае човек? – Някои хора се раждат със знание, малко като говориш, разбират. На някои разправяш, разправяш, казват: „Тъмно ми е“. Щом е тъмно, светлина в мозъка не прониква. Следователно, колкото по-малко светлина прониква в мозъка, толкова по-малко знания има. Колкото по-малко топлина има в сърцето, толкоз по-малко любов прониква. Колкото по-малко сила прониква в човешкото тяло, толкоз по-малко свобода има. Човек, за да бъде свободен, той трябва да бъде силен. За да има знание, трябва да има светлина. За да има любов, трябва да има топлина. На физическото поле не можете да имате една нормална, правилна любов, ако нямате топлина. Топлината е мерило на земята за любовта. В духовния свят мерилото е друго. За постъпките е друга мярка. В духовния свят щом влезеш, мярката е друга, и в Божественият свят мярката е друга. Три мерки има с които можете да мерите човешките постъпки. Сега мен не ми е въпросът да съдя някого. Защо? – Понеже, аз считам, че Бог е създал хората. Може да се каже, че туй, което е създадено аз не съм го научил. Даже и най-лошият човек и за него не можете да кажете: „Този човек е лош, не е потребен“. Защото, ако не е потребен, той не би съществувал. Не може разумното в света да допусне неразумно нещо. Щом нещата са допуснати в света, те имат свое предназначение. Вие, които не разбирате работите на Бога, казвате, на този живота му е лош, на онзи живота му е лош. Аз съм разбрал едно: животът на хората не е лош. Хората са огледала, чрез които нашият живот може да се подобри. Един човек ще ти покаже по кой начин ти може да подобриш своя живот. Ако ти заекваш и ако не виждаш никой друг да заеква, тогава ще видиш какво нещо е заекването. Или бърза в мисълта. Иска само той да говори. Може да каже много думи. Каква е разликата, ако една дреха е ушита с много бодове или с малко бодове. Ако бодовете са ситни, или ако са широки, каква е разликата? – Или можем да кажем, че платът на една дреха може да е хубав. Това са посторонни работи, които служат за обяснение.

Та казвам: Както сега се развива религията. Отде произтича критиката? Ние нямаме една истинска любов. Сега как ще ме разберете? – Ние сме дошли до онази любов, дето животът се осмисля. Любовта, която предизвиква знание. Ние имаме още любов, че трябва да живеем. Има един живот, в който, ние не мислим за последствията. И в този живот Бог не ни съди. Каквото правим, той го поправя. Но има един живот, в който като влезем, ние сме отговорни за нашите постъпки. Има известни фази на живота дето сме безотговорни, не ни съди Господ. Сега ние някой път се връщаме и виждаме един човек прави известна погрешка, не я съзнава. Той не е отговорен. Човек е отговорен само за онези погрешки, когато се е пробудило неговото съзнание. Влезеш в едно училище, имаш известно задължение. Ако имаш една азбука, един рабош, сам пишеш една азбука. Може да пишеш какъвто рабош искаш, но щом приемеш една система на буквите, ти не може да изопачаваш буквите и да пишеш както ти искаш. Тази буква ще я напишеш както е определено да се напише.

Туй, което сте научили, турете го сега. За какво трябва да го турите? – Аз бих желал само за един ден да можем да направим един опит. От сутрин до вечер да имате една обхода, без да се скарате с някого. Сутрин като излезеш, да имаш хубаво разположение, с никого да се не скараш, да се не дразниш, да мислиш, че животът ти е уреден и ти да гледаш, като че си на едно представление. Карат се двама души, да кажеш: „Много хубаво, отлично нещо“. Критикуват се двама: „Много хубаво“, учена работа е тя. Казвате: „Да не се критикуват хората“. Като кажем: „Да, не се критикуват“, ето какво аз разбирам – като вървиш по пътя не дигай прах. Върви така да не дигаш прах, понеже този прах ще го гълташ. Не критикувай другите, понеже ти сам ще гълташ този прах. Критиката ще влезе в твоите дробове.

Та казвам сега: Ние искаме един нормален живот. Мислите ли, че ние както живеем, че то е благоприятно на Бога? – В едно отношение е благоприятно. Той не съди никого. И в друго отношение, понеже Той иска ние да се учим, да прогресираме. Той казва: Туй, което правите не е хубаво. Запример най-първо мислиш нещо лошо за някого, веднага нещо каже: „Ти не знаеш това“. Предполагаш нещо, което не си проверил. Не е наука. Запример, аз ни най-малко не казвам, какво става в къщи. Някой път виждам, но не се занимавам. Аз ще си изгубя времето да се занимавам какво вършат хората в къщи. Аз зная какво вършат. Всичките хора се бият по един и същи начин. Всичките хора си плескат плесници по лицето. Всички хора се ръкуват по един и същи начин. Всичките хора се целуват по един и същи начин. Аз съм виждал разни целувки, по устата, по очите, по веждите, по челото, по брадата, по гърба, по ушите, навсякъде. Виждал съм хора, които целуват дрехите. Мен ми разправяше тук един българин (…). Ако ти ще целуваш, целувай живите хора, а не умрелите. Ако ще целуваш, целувай ония хора, които не се разлагат, ония, които влизат в живота. Целувай онова, което иде. То е животът, което си заминава то не е животът. Живот е само това, което постоянно иде. Туй, което заминава, то не е живот. Туй е само едно положение. Заминава някой брат. Той не е заминал. Туй е едно криво разбиране. Сега има ясновидци, които виждат. Така беше с Кортеза. Вижда нещата. Като дойде при умрелите, еди кой си умрял, името ще каже. Но туй още не е човекът. Някои хора действително са свързани. Има хора, свързани за 20–30 години в гроба. С душата е свързана, както птичките при кафеза. Но има хора, които не са свързани там. Ако го търсиш в гроба, няма го, той си заминал. Не всичките хора са свързани в гробищата. Някой ти трябва да го търсиш в гробищата, но някои други няма какво да ги търсим там. Тук имаме един брат Големанов, имал едно момче. Неговото момченце на 6 години умира. След няколко време пак се ражда друго момченце. То казва на майка си: „Не ходи да плачеш на гробищата, аз съм тук. Не ходи там по гробищата. Няма какво да ходиш по гробищата, аз съм“. Тя мисли, да е сега вече в университета. Сега казвам: Нашият Благо пак ще дойде. – След колко време ще дойде? Вие ще го видите, млад момък ще бъде. Няма да казвате дали ще бъде той, дали ще го познаете. Който отива в другия свят, никога не си казва името. Който е умрял, казва: „Сега идем от един свят“. Колко пъти е идвал на земята, той няма да разправя.

Но мисълта, която трябва да остане: Не се обиждайте. Мислите добре. Защо дядо Благо си отиде в тази форма? Може би в този живот да се минат 100–200, 300, 1000, 1500 години, че да имате едно такова съчетание както сегашното. Нещата след 2500 години се повтарят. Та казваме: Сега той умрял, заминал си. Как ще се примириш? Колко хора скърбят сега. Вие не може да се търпите, а като си замине някой, тогава ще ви е тъжно. Не се обиждайте. Хората умират по единствената причина, за да се примирят, защото в света хората не могат да се примирят по друг начин. Като си замине от този свят, веднага чувствуваме, може да се измери научно. Когато умре един човек в света, аз виждам чиста вода. Моите теории, туй което виждам: виждам в света една чиста вода, безбрежна. И когато умре някой добър човек, виждам на повърхността около 1⁄10 от мм се подига. Този човек, който е умрял, неговият живот се слива и водата отбелязва, повдига се тази вода. Става едно малко раздвижване на водата. Туй са научни данни. Дали е тъй или не, туй трябва да го учите. Тогава ще вярвате. Туй, което не сте учили, слушайте го. То ще бъде за вас хипотеза, теория, а като го изучите ще видите доколко е вярно. Казвате: „Той отишъл в небето горе. Как, с тялото?“ – Тялото е тук; кое отишло в него. Вие казвате: „Дядо Благо си отишъл“. Къде е отишъл Дядо Благо? Кой Благо е отишъл? Казвате: „Отишъл в оня свят. Занесоха го на гробищата“. Някои казват на Орландовци отишло тялото, на Орландовци. Но, онзи Благо той е на друго място. Понеже, замина не можах да направя нещо. Затуй в неделя проповядвах две беседи. Бяха за Благо. Понеже го обичах, запалих му две свещи. Като замина, като върви през тъмната зона, да му светят. Да върви там, да му светят. Някой може да го оставят да седи в затвора вътре. Кое е по-хубаво, да задържиш някой човек в затвора, или да го пуснеш от затвора? – Аз можех да го държа в затвора известно време. Но, ако не е излязъл от затвора, да остане; но ако си излязъл, да си върви свободно. Сега вас ви е страх. Сега вие можете да седите още в затвора, но като дойде времето ви, като на Дядо Благо, ще си отидете. После сте недоволни, седите и казвате: „Дядо Благо как си реши въпроса? Тревожеше се за това, за онова, а сега е свободен вече“. Като един вол, който е впрегнат и оре, постоянно го мушкате, а като го пуснат вола, какво прави? – Отива из гората да пасе трева. За нивата ще мисли ли? – За ралото ще мисли ли? – За нищо ни най-малко не мисли. Той забравил. Казва: Ако ме държи Господ в тази гора, мен ми е приятно. За мене е добро, но за нас хората не е добро. Онези на които воловете са в горите казват: Не е хубаво това нещо. Понеже няма кой да работи. Ние съжаляваме сега, че отървахме един наш вол. Дядо Благо ни вършеше работа. Той държеше сметките за книгите, които се печатаха. А сега се чудеха кого да назначат. Честен, справедлив, а сега мъчно ни е. Все таки ще дойде някой. Нека да се определи. Трябва един да дойде. Той ще си определи един заместник, ще каже, ти ще ме заместваш сега. Главното кое е сега? – Дошли сте на земята да служите на Господа. Досега сте изучавали да служите на себе си и на другите. Сега в този живот сте дошли да послужите малко на Господа. Той не иска от вас голяма работа. Но в този живот Господ ви е пратил и иска да станете музикален. Очите ви да виждат ясно всичките неща. Знание да имате. Ушите да чуват неща, които са хубави. Аз говоря сега за вътрешния човек. Ние сме заобиколени от ред противоречия. Навсякъде ще чуеш това, което не трябва, което не е. Знание е да знаем кое да възприемем и кое да не възприемаме в дадения случай. Сега се заражда въпрос, не че вие не знаете да говорите. Но ако дойде един дух, един ангел от небето, този говор, който сега имате, вие не можете да се разговаряте с него. Как ще посрещнете сега един ангел? – Щом дойде един ангел, ако се въплоти, въплотения ангел знаете как да го посрещнете. Като го хванете, увиете го. То е първата помощ. Има ангели, които са въплотени на земята, те са новородените хора. Но дошъл един ангел, който не искал да се въплоти, но временно се въплотил във вас, как ще го посрещнете? Писанието казва: Като сте нагостили някого, може ангел да сте нагостили. Дошъл в домът ви някой странник, може някой ангел от небето да е дошъл. Някой път и ангелите слизат по земята. Някои са любопитни, интересуват се, някои не се интересуват. Може да ви посетят, правят своите наблюдения. Вие ще кажете:„Те не знаят ли?“ – Не, знаят. Те идват да видят чрез очите на хората материалния свят. Понеже и материалният свят прогресира, и материалният свят не е такъв, какъвто ангелите са го видели преди милиони години. Света, както са го знаели едно време не е такъв. И нас не знаят. Ангелите живеят като нас, хората на земята. Те минаха през един изпит. Един ден и вие ще бъдете ангели. След вас хората, които идат, няма да знаете техния живот и като ангели ще изследвате техния живот. Вие сте дошли на земята. Защо? – Вие сте дошли на земята да изучавате растенията, да изучавате рибите, да изучавате птиците, да изучавате млекопитаещите и най-после да изучавате и себе си. Туй не е едно бреме. Туй е една необходимост. Знанието е едно благо за човека. Вземете един човек, който има знание, че може да помни. Знае да кажем десетина езика. Десет езика да ги знаеш хубаво, пътят ти е отворен за целия свят, навсякъде. Сега, ако тръгнеш по света и да не знаеш нито един език. Та казвам: Вие седите и не се занимавате да изучавате. Вие като влезете в другия свят, как ще се разговаряте, на български ли ще говорите. Като идете в оня свят и влезете там, ще има преводчици. Вие ще говорите, а те ще превеждат. Някой път някой ангел не иска да ви говори. Вие говорите на български. Вие мислите, че ангелът ви е казал нещо. Но този ангел не ви го казал на български. Ти не може да изкажеш една любовна дума, ако нямаш любов. Ти не може да изкажеш една дума на знание, ако нямаш мъдрост. Ти не можеш да изкажеш една дума на свобода, ако нямаш истината. Или в истината, свободата трябва да имаш сила, за да се изказваш.

Та казвам: Сега се обръщам към вас, към онези от вас, които са напреднали. Какво трябва да направите? – Често вие казвате, че трябва да се живее с вяра. Аз съм живял с тази вяра. Аз съм опитал много работи. Някои не съм още опитал, но вярата може да се опита. Та казвам: Вие още не сте си служили с вярата. До каква степен у вас вярата може да бъде възможна? – Аз досега съм се излъгал и за в бъдеще съм решил. Аз досега мислех, че тези, на които проповядвам, имат сила. Аз за дядо Благо мислех, че той може да си помогне. Мислех, че неговата работа не е толкоз сериозна. При всичкото знание, отива да погребва мъртвите и толкоз се е простудил, хваща го диария, става влошаване, умрял. Не ходете да изпращате умрелите. Оставете умрелите да изпращат своите умрели. Вие, ако отидете там, ще измръзнете. Вчера иде един брат, иска да иде на Витоша, да ни направи услуга. Казва: „Учителю, дай ми един бинлик“. Казвам: Сега времето е лошо, разваля се. Пък и вълци има. Горе буря има. Казва: Аз съм решил. Казвам: Ти си решил, но отложи. Не искам заради мене да жертвуваш живота си. Трябва да разбирате времето. Чакай да се подобри. Сега понякой път имате известни традиции. Аз бих желал всички вие, когато заминете за другия свят да видите, да извикате всички, да се ръкувате, да си кажете сбогом, после ще се усмихнете и да си легнете. Ще излезе една тънка нишка от устата и ще свършиш. С тази тънката нишка ще излезеш. Та и дядо Благо. Туй е астралното тяло. Той е сега с астралното си тяло. Като някое дете се намира. Ще започне с новото тяло да се чувствува най-първо свободен. Само че трябва да излезете из физическото тяло, за да видите какво бреме е. Благодарете, че ние трябва да живеем така. Не трябва да виждаме хубавото, защото оня свят е много съблазнителен. Ако имате една дъщеря и я пратите в някоя княжеска къща, но тя се върне във вашата бедна колиба, няма да бъде никак доволна. Веднъж като видяла как живеят богатите, не се живее вече. Та казвам: Един ден ще направим един опит да помогнем на нашия брат Благо. Един ден от Изгрева на слънцето до вечерта да минете, да няма абсолютно никакво стълкновение, като че сте първостепенни светии. На другия ден пак ще си бъдете същите. Но един ден от сутринта до вечерта, тъй доброволно като стане човек, все ще върши работа. Съзнанието да бъде будно. Кой как дойде ще мисли, че това е един изпит. И за всичко трябва да мислиш добре. Защото като влезем в другия свят, ще видим колко погрешки имаме. Не е въпрос за погрешките. Онова, което ние помогнем, то е доброто в света. Аз гледам всеки ден, наблюдавам как не оценяваме добрите работи, които имаме. Казвате: „Нищо не съм придобил, какво съм придобил“. Вие не знаете. Туй, което сте придобили сега трябват ви 1000 години за да го обработвате. За да имате за 1000 години да го обработвате.

Та казвам: Някой път, аз разглеждам въпроса другояче. Животът е тежък, когато любовта отсъствува. Животът е тежък, когато знанието отсъствува. Животът е тежък, когато човек не е свободен. Аз забелязвам тук, наши братя, някой свършили университет, но всичките нямат уважение. Казвате: „Духовното е всичкото“. Не си правете илюзии. Отдавайте си почитание. Онзи, който знае, учете се от всичко. А пък сега вие като слушате общо като се говори по музиката, някои знаят много повече. Някой знае по химия много повече, някои езиците знаят. Казвам: Ползувайте се от дарбите на онези, които имат дарби. Ползувайте се от тях. А пък някои казват: „Като че той не се нуждае. Той мисли, че няма нужда“. То е самозаблуждение. Ние сме такива, благодарение на умовете на всичките хора, които са мислили едно време. Благодарение на техните сърца, благодарение на тяхните души и духове, ние сме такива, каквито сме сега. Ако те престанат да функционират, ще престанем и ние. Вие някой път намирате, че причината на вашето нещастие е отвън, то е така донякъде. Някой път неприятностите са отвън, но ако нямате тази система, ще се пренесат вътре. Вие ще се разделите. Ще дойде едно раздвояване у човека. Има едно същество упорито казва: „Няма да се моля“. Друго казва: „Стани да се помолиш“. Другото казва: „Няма да се молиш“. Едното казва: „Аз ще отмъстя“. Другото казва: „Не е право, Господ ще оправи света“. Тъй в тебе говорят, чувствуваш, че се бориш в себе си. Всички почти имате тази опитност. Най-първо виждате нещата отвън стават. Един ден цял вие сте неразположен.

Та казвам сега: От вас колко души сте съгласни, или по-добре всички един ден ще направите един опит. Ще си отбележите, ще си вземете една книжка. Но да не направите като онзи шоп. Един български шоп играл на хорото и кръстникът му казва: „Ще играеш, но няма да казваш иху-ху,ху. Ще ти дам една крава с телето“. Като свирили той играл и казал: „Кръстник, ритам ти кравата с телето, но казвам иху-ху“. Старият навик дойде. Кравата с телето отиде. Аз ще ви предупредя. Аз съм направил тия научни изследвания. Някой път има нещо, говори ти някой, слушаш спокойно, но има някои хора като говорят, дразнят. Трябва да имаш воля, като че те мушка с някакво шило, като че те блъска. Ти трябва да се отделяш, да има 2 см между неговото шило и тебе, да търпиш. В туй отношение, остава да разглеждате въпроса. Ако ти не се дразниш, тогава ще усетиш, че си придобил известна сила. Ако се дразниш, нищо не си постигнал. Казвам: На изток има известни системи, за да контролирате вашата воля. Голяма част от нашата енергия от нас се изхарчва за нищо и никакво. Пък един ден ще ви кажа, ще направим един опит. И сестри има, там като готвят запример в кухнята, несъзнателно току гледам някоя си бутне носа и пак после продължава да готви. Аз съм бил толкоз търпелив и въпреки това съм ял. Аз минавам, виждам режат лук и носа си пипа. Като режеш лука, ще имаш една кърпа. Като режете лука ще имате две чаши, на чистота ще се учите. Не се готви тъй. После, вървите по пътя и плюете на ляво и на дясно. Или като върви, бутне се човек дето не трябва. Почеше се и после счупи хляб. Или някой си бутне ухото, но после ще се изпитва. Но каква е природата на ухото? – Носът с кърпа ще си пипате. Чистота трябва. Ако сте сам и тъй не е лошо. Защото е по-хубаво да си разчоплиш ухото, но когато си сам. Понеже от тебе иде и към тебе се връща. Но когато от тебе излиза и в другите отива е лошо когато готвиш за другите. После, като говориш на себе си, ще говориш каквото искаш, но като дойдеш до другите, ще кажеш най-хубавото. Ако можеш да кажеш най-хубавото, не само за себе. Някой път ние не говорим. Ако те е пратил Господ да кажеш нещо, както трябва го кажи. Ако не те е пратил, (не говори). Защото аз съм срещал много добри братя. След като направят някоя погрешка, те се разкайват, казват: „Не направих добре“.

Преди години бях при един евангелист. Един много благочестив човек. Аз го наричам Спас. Един снажен човек, който обича правото. Има един деспотичен характер. Потупвал жена си преди да стане евангелист. – „Каквото ти казвам, ще слушаш“. Обаче, като приема евангелизма, като живял 10 години, един ден той ударил 2 плесници на жена си. Но не може да излезе на работа. Целият ден ще се пукне. Надвечер поискал прошка от жена си и казва: „Като ми прости жена ми, като че слезе един голям товар“. Казвам: Спасе, Спасе, другояче трябва да живееш. Вие мислите, че може да плеснеш човека с някоя дума, но ще отговаряш. Сега не искам да се сърдите. Това са остатъци от миналото, с които трябва да се справим. Силата на един християнин, на един от новото учение седи в това, миналите погрешки, които сме направили да ги поправим. Като ги превъзмогнем, в нас ще се развие една грамадна сила. Всичките прегрешения, които сме направили трябва да ги използуваме, да ги превърнем в добродетели, за да добием една сила, защото без тия погрешки, ти безпогрешен човек не може да се развиваш. Погрешките, които носим са наследствени. Сегашните погрешки, които правим, те са условие, за да може ние да растем. И при сегашните условия хората трябва да растат, да се раждат и да умират. Защото като умре някой, веднага става промяна във всинца ви. В едно общество като замине един, веднага става една промяна.

Та казвам: Готови ли сте вие един ден? Ако сте готови, ще го турим на гласуване и ще видим математически каква пропорция, колко души са готови. От сутринта до обед ще започнете да си служите с любовта. От 9 часа до 12 часа с мъдростта, и от 12 до вечерта ще си служите с истината. Тъй ще бъде в ума ви, за да видим какво можете да направите за любовта, доколко вашият ум е занят с любовта. Другите работи да ви не дразнят. После, от 9 до 12 с мъдростта, със знанието. А понеже искате повече свобода, имаме от обед до вечерта. Докато слънцето залезе, ще мислим само за истината, за свободата. Туй ще бъде една придобивка. Този опит, ако го направите, много ще придобиете. Ако не го направите ще имате придобивки, които сега имате. Сега да ви го наложа ли или доброволно ще го приемете. Днес е хубаво число – Йорданов ден. 19-то число е хубаво. Сега не си туряйте мисълта, че може да не направим. Когато Бог създаде света, тогава денят ще мине много добре. Когато решим да направим нещо за Господа, Той ще ни помогне. Пък, ако някой път езика ви се изплъзне, ще вземете една чаша, ще имате и памук, ще вземете малко топла вода, ще намокрите памука, ще го топите и ще изваждате във водата и ще миете. Дете е това, може да направите нещо и ще го изчистите с памук.

Та гледайте да бъдете свободни. Няма по-хубаво нещо от любовта, в която Бог се проявява. Няма по-хубаво нещо от светлината, когато тя се проявява. Няма по-хубаво нещо от свободата, когато тя се проявява. Днес ние ще живеем в Любовта, когато тя се проявява. Един ден ще прекараме в светлината, когато тя се проявява. Един ден ще прекараме в свободата, когато тя се проявява. Всичките ще станете млади. Ще се върнете, ще мислите всички, че сте по на 19 години. Които са по-стари ще мислят, че са на 19 години, а които са по-млади ще мислят, че са по на 9 години. Няма да мислиш, че си на 40–50 години, но на 19 години или на 9 години. Ще се върнете, ще се подмладите, защото само младите, само децата може да вършат нещо. Старият човек не може да върши. Да изпеем „Махар Бену“. (Изпяхме песента). Днес ще направите един опит. Въздухът като влиза и излиза от вас, в присъствието на Бога да го употребите както Него. Днес ще направим работите, както Господ ги прави. Когато влиза да видите Неговото присъствие; и хлябът, който днес ще изядете, ще го приемете и ще видите какво той ще остави във вас. После ще дойдат онези хубавите мисли, хубавите желания, хубавите постъпки. Аз ви давам един начин. Другите въпроси са по-трудни. Запример да свири човек на цигулка не е лесна работа. Той е един инструмент доста скъп. Много време се изисква. Много претенциозна е цигулката. Много мъчно се взимат верни тонове. При това човек трябва да има разположение. Да бъде човек музикален. В него трябва сърцето му, умът му, душата му и духът му, едно да мислят. Да имат един унисон, да са в съгласие. Казвам: Ако човек вътрешно не може да слуша музика, не може да бъде музикант. Най-първо трябва да слуша и щом е слушал, той може да се прояви. Щом не слуша, не може да се прояви. Трябва да научи от някъде. Ако мислим, от нас музиката няма да излезне. Трябва да я чуем отнякъде, отвътре да я чуем. Всичките музикални хора, пък и в хората на науката е същото. Тази наука трябва да дойде отнякъде, и доброто трябва да дойде отнякъде. Доброто е поставено в нас. Ако не дойде Божественото, ако Божественият Дух не действува (доброто не може да се прояви). Едно семе е посято в земята, но ако светлината не дойде, влагата и топлината не дойдат, то само не може да се прояви. Онова, което е в зародиш в нас, ако Божественият Дух не започне да действува, тия зародиши така ще останат. Ние често излизаме из благоприятните условия и затуй не може да прогресираме. Едно растение, поставено при най-благоприятни условия, ще израсте. Сега ние живеем много обикновен живот. Аз не искам да правя никаква корекция. Ако вие се оставите свободни, по-добре можете да пеете. Ако се оставите свободни, по-добре можете да говорите. Да останете свободни, значи Божественото, онзи непреривен процес да се прояви. За да бъде човек добър, трябва да даде ход на онова, което е приготвено в миналото. В дадения момент ще се проявим такива, каквото сме изработили в миналото. Туй, което сега работим, ще се прояви за в бъдеще. Сега покажете хубавата страна, която имате в себе си. (Учителят свири на цигулката.) Щом аз свиря хубаво, и вие ще изкарате. Да ви насърча. Българските песни имат много материал, но работа има. Мъчно се поддават на обработка. Ще ви изсвиря една песен, която съм разгледал. Единствената песен, която съм успял да огладя, да умиря. (Учителят свири).

Добрата молитва.

XVII година.
16 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 19 януари 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.