Отче наш.

„Бог е Любов.“

Някой път учениците от много учение се уморяват. Много учат и се уморяват и почват да забравят това, което са учили. Има неща, които трябва да се забравят, и има неща, които трябва да се помнят. Добре е човек да забрави своята скръб. Добре е човек някой път да забрави своите несполуки в живота. Добре е човек да забрави своята слабост. Има неща, които човек трябва да ги забрави. Но сега въпросът е: Кое трябва да се помни? Всеки един човек иска да бъде здрав. Знаете ли какво нещо е здравето. То е нещо, което трябва да се придобива. Здравето е богатство. И човек трябва да знае как да го добие. Голямо богатство е то. Има едно съвпадение в живота. Вземете например една буква, един звук. Казвате: „И“. Това е българска буква, но тоя звук „и“ в турския език като го продължиш, значи „добро“. Българинът с този звук означава понякой път, че една работа не е добре, че не е станала както трябва. Българинът туря звука „и“ понякога като коментар. Учен е, или!

Ако вземете двете букви: „Д“ и „Т“. Като произнесете тия два звука с по едно „е“ след звука, ще получите – де-те – дете. Като събереш „д“ и „т“, родило се едно дете.

Здравето си има своите елементи. Има една философия, на която трябва да се спрете. Вие произнасяте една дума, например „дете“, но какво носи детето в себе си? Казвате: „Злато“. На всяка дума трябва да знаеш смисъла. Казваш: „Сребро, скъпоценен камък“. Като кажеш „злато“, веднага една мисъл ще дойде в ума ти. Кажеш например „един килограм злато“, „един килограм вода“, или „един килограм пясък“, „един килограм кал“. Всяка дума в дадения случай като я казваш, тя ще ти направи впечатление, ще ти дойдат известни мисли.

Казвам: Тепърва човек отсега нататък трябва да се научи да говори. В новия живот, най-първо, човек трябва да се научи да говори. Колко е мъчно да говориш. Вземете например, ако аз почна да говоря френски. Зная малко френски, английски зная, много езици зная, но да се говори не е лесно. И български да се говори е мъчно. Не само граматически правилно да говориш. Можеш да поставиш нещо правилно граматически, но музикалност е нужна. Това правилно поставяне не е още достатъчно.

Да се научи човек да говори, то е цяло изкуство. За да говориш, за да произнесеш една дума, трябва да владееш това изкуство. Човек не е просто същество. Човек засега е една арфа със сто струни, с които се изразяват неговите чувства, способности, сили, стремежи. Трябва да знаеш в дадения случай коя корда да бутнеш, за да произведеш съответния тон. Някой път трябва да бутнеш 2–3–4 струни, за да произведеш тон с някакъв смисъл. Казваш: „Той трябва да бъде мек човек“. Искаш да възпиташ един човек в мекота. Коя корда трябва да бутнеш? Трябва да знаеш. Някой път искате да бъдете мек, а някой път искате да бъдете силни. Де трябва да бутнете? Коя корда трябва да бутнете, за да бъдете силни? Не само за вас е трудно това. Но много малко хора има, които могат това. Тия хора, които са се научили хубаво да свирят на тия корди, ние ги наричаме светии, гении, таланти. Те са три вида, които знаят да свирят, а пък обикновените хора, които сега се учат, те са ученици. Някои казват: „Аз много се моля“. Можеш да изсвириш тия думи, само да правиш упражнение. Не, при молитвата се изисква изкуство. Като кажеш една молитва, в природата, навсякъде по всички вестници да пишат това. Молитвата е нещо велико в света! А пък ти ще кажеш една молитва като едно упражнение. Но дали тя е отишла при Бога, то е въпрос. Но вие още нямате един отговор, от който да се види, дали вашата молитва е послушана. Някой път сте гладен. Молите се, но хлябът не идва. Някой път сте болен. Молите се за здраве, и здравето не идва. Имате някой път вътрешни притеснения. Молите се, и не идва разрешението, освобождението.

Вие си имате известни възгледи. Оставете вашите възгледи. Туй, което сте придобили, дръжте си го. Но не мерете природата или Божия живот с онова, което вие знаете. Ако аз зная малко английски, мога да мисля, че мога да преподавам английски.

Има две страни: Можете да кажете „Аз нищо не знам“. Не е верно. Можете да кажете „Аз много знам“. Не е верно. Ти можеш да кажеш „Аз много знам. Имам култура“. Колко думи употребяваш при говоренето (на) български? В английския език Шекспир употребил най-много думи – 16 000 думи; Милтон – 10 000 думи. Един съвременен оратор употребява около 4000 думи. А пък обикновените хора в разговор употребяват 1000–1500–2000 думи. Сега можете ли тия 1000 думи, които употребявате, можете ли тия думи да ги кажете една след друга както в речника? Не можете да ги кажете. Говорите с хиляда думи, но не ги знаете. Трябва да дойдат особени случаи, за да се предизвика някоя дума във вас. Някой път искаш да кажеш нещо, но думата не идва.

Фиг. 1Та казвам: В мекотата трябва да знаете де са кордите. /Фиг. 1./

Човек трябва да се пази в живота, защото има едно вътрешно еднообразие, което обезсмисля живота. Вземете един пияница, който взема една чаша с вино и я изпива. После налива втора чаша, за здраве. После трета чаша пак за здраве. И като пие за здраве, погледнеш, че се е променил. Като изпие първата чаша, той стане по-бодър, при втората чаша още по-бодър, и след това стане една реакция, стане разсеян: уж става философ, замисля се. И като съзерцава, клюмне и заспи. Това е еднообразие: една чаша, втора, трета, десета чаша. Трябва да се избягва еднообразието.

Вие искате да поправите себе си или някой пияница. Не му казвайте: „Не пий вино“. Като дойдеш до него, кажи му: „Пий вода!“ Срещнеш го втори път, пак му кажи: „Пий вода“. Ти в него ще събудиш желание: „Чакай да опитам водата“. Водата е майка на виното. Детето е вино, а пък да видим каква е майката. Ако вие от виното правите заключение за водата, какво ще бъде вашето заключение? Водата роди виното, но има нещо във виното, което не е произлязло от водата. И често в нашия живот влизат такива неща.

Ние казваме: „Всички сме излезли от Бога“. Всичкото вино е излязло от водата. Но има нещо във виното, което не е излязло от водата. Защото, ако беше така, то от всяка чешма щеше да излиза нещо като вино. Но водата не прилича ни най-малко на виното.

В еднообразието се губи смисълът на живота. Ако сте музикант и казвате: „До“, „до“, „до“, „до“ – какво е сега това? Ако някой продължава така да пее, все ще дойде до едно място и ще заспи. Става умора.

Казваш: „Да се молим“, „да се молим“, „да се молим“, „да се молим“. И като казваш все така, ще заспиш. Еднообразие е това. Молитвата трябва да се съедини с нещо друго, с някаква мисъл.

В молитвата има хиляди работи, които трябва да знаеш. Молитвата е един отличен език и си има свои правила. То е велико нещо да знае човек да се моли. Ний като казваме „да се молим“, подразбираме нещо много обикновено. Вземете тия, които свирят за първи път. Малките деца как свирят някои упражнения на цигулка? (Учителят прави движения с ръка, като че свири на цигулка). Или изпееш някоя малка песен. Това е едно малко упражнение.

Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никаква болка, не трябва да имаш никакво смущение в душата си, не трябва да имаш никакво разочарование. Казвам: Разочарованието може да дойде до тебе, но то ще бъде като водата за патицата. Водата не може да проникне през перата на патицата, понеже те са намазани. Скръбта не трябва да проникне в душата на човека. Изкушение може да дойде, но то не трябва да проникне в душата на човека. Сега това са закони.

Човек трябва да знае, как да бута кордите на душата си, за да мисли. И ако знае как да бута, той ще извади нещо отлично от себе си, но ако не знае, ще дойде в него еднообразието. Някой път усещате, че ставате кисел, недоволен сте, сърдит сте. И като че търсите причината във всички наоколо. И който дойде, вас ви е неприятно. Казвате: „Много съм нервен днес, много съм неразположен днес“. В какво седи неразположението? Или казваш: „Обезверил съм се днес“. В какво седи обезверяването? Или някой път казваш: „Имам вяра вече“. Аз наричам Вярата – дробовете на духовното тяло. Надеждата, това е храносмилателната система на духовното тяло. А пък Любовта, това е главата на духовното тяло.

Сега някой път хората говорят: „Аз имам любов“. Но те не разбират, че тя е в духовното тяло. Те не разбират, че тя не е на земята. Това, което отговаря на Любовта, това е главата. Казваш: „Слаба ми е вярата“. Слаби ти са гърдите. Казваш: „Надеждата ми е слаба“. Слаб ти е стомахът. В какво седи Новото Учение? Казваш: „Да имаме вяра“. Вярата – това са дробовете на духовното тяло. И ако тия дробове не се развият, ти не можеш да проявиш правилно вярата си. Ти ще започнеш от тия дробове, които имаш. Ти трябва да дишаш и с всяка една вдишка, когато поемеш въздуха, да чувствуваш прииждането на оная велика сила от природата. Щом вземеш една нова вдишка, една нова мисъл трябва да дойде в тебе, едно ново чувство и една нова постъпка. С всяка вдишка трябва да приемеш това. При сегашния живот хората, които изгубят своето равновесие, дишат много бързо. И болните хора изобщо дишат много бързо. И казват за някого: „Много бързо мисли“. Не трябва да мислиш много бързо, както болният диша бързо. Всяка една мисъл, която идва в ума ти, трябва да има една стойност. И трябва да задържиш в себе си ония мисли, които носят сила. Например детето носи сила. На кого? Детето носи сила на майка си! Детето прави известни движения, които привидно са като забавление, но вътре в самото дете има едно желание, то иска да се освободи от известни ограничения, и прави всевъзможни опити. Това е една душа, която е излязла от Бога и идва на физическото поле. Иска да се освободи. Прави опити: един, втори, и пр. Вие не сте наблюдавали живота на децата, за да видите колко разумно постъпват. Ние мислим, че тяхното въртене няма смисъл. То си върти очите насам нататък, то изследва! Учен човек е то, прави наблюдения както някой астроном: туря тръбата ту в едно, ту в друго положение. Търси някоя нова звезда, която трябва да изучава.

Та казвам сега: Вие седите някой път и казвате: „Като отидем на оня свят, какво ще бъде?“ Като отидете в онзи свят, аз ще ви дам една картина какво ще бъде. Вие ще се намерите в един клас на невежи деца, които сега са влезли в класа, които бъбрят и не знаят да приказват. Между тях ще се намерите. Щом влезете в онзи свят, трябва да учите нещо. Щом влезете в онзи свят, трябва да се упражнявате, да си движите краката, ръцете, очите, шията. Като малки деца ще станете. Ще пълзите по земята. Вие мислите, че като влезете в онзи свят, изведнъж ще се движите както в този свят. Няма да имате тия крака, тия ръце и пр. С една материя толкоз тънка, че няма никакви кости. Оттук го хванеш, не държи; оттам го хванеш, не държи. Ще кажеш: „На земята можех да си движа краката, ръцете, а пък тук не мога!“ И у вас тогава ще се роди едно недоволство. Ще кажеш:„Не си струва да се идва в този свят. Аз да знаех, не идвах тук. Аз го мислех нещо кой знае какво!“ Земният живот е едно приготовление. Затова ви казвам: Ти трябва да се свържеш с Доброто. Ако не се свържеш с Доброто, ако не си вещ в добродетелта, ти в онзи свят не можеш да си движиш краката. Ако в този свят не се свържеш с Правдата, на онзи свят не можеш да си движиш ръката. И ако в този свят не си имал любов към знанието, към светлината, в онзи свят няма да чуваш, ще бъдеш глух. Ако в този свят не си имал любов към Истината, в онзи свят очите ти ще бъдат затворени. И ако в този свят не си се научил да обичаш хората, в онзи свят ще бъдеш ням. Устата ти ще бъдат затворени. Вие мислите, че като влезете в онзи свят, ще можете да работите. В онзи свят ще видите всички дефекти, които сте имали в този свят. Ще кажете:„ Че как? Толкоз ли не знаем?“ Аз не искам да ви обезсърчавам, но всеки един недъг, който имаме на земята, там ще се прояви. Божественият Дух е толкова внимателен, че духът, който живее в нас, иска да ни накара да работим. Защото придобивките на земята ще ни дадат свобода за другия живот. И когато се проповядва, че човек трябва да се покае, да се обърне към Бога, да се новороди, да се възроди, това е защото като влезе в оня свят, да не носи недъзите на този свят! Например имате да кажем един недъг на страх. Да остане само един страх. От всичкия страх като се освободите, да остане само един страх за модел: Страхът от Бога! От мечки, вълци, от болести, от сиромашия, от всичко това нито помен да не остане, да остане само страхът от Бога! Какво трябва да остане от Любовта? Ти имаш любов към винцето, към парите, към нивите, към обущата, към хубави кожи, към украшенията на ухото – обиците, към пръстени и пр. Хубави са тия работи. С какво ще заместиш един пръстен? Най-първо научи се да обичаш първия си пръст – показалеца. Като го бутнеш, кажи: „Желая да бъда така благороден, както ти си благороден. Желая да се запозная с твоя баща. Баща ти е много благороден“. Този пръст е свързан с Юпитер, с най-голямата планета на нашата система. Хиляди пъти е по-голяма от земята. Направете една справка в астрономията.

Ще дойдеш до втория пръст – средния. Ще му кажеш: „Желая да се запозная с тебе. Ти си много справедлив. Правдата е тук. Кривите постъпки ти ги оправяш. Искам да се запозная с твоя баща – Сатурн“. После ще се обърнеш към третия пръст – безимения или слънчевия. Той е пръстът на всичко хубаво в света, на всичко красиво и възвишено в света. Баща му е Слънцето. Ще се запознаеш и с малкия пръст, кутрето. Неговият баща е Меркурий. Той е най-малката планета. Той урежда всички търговски работи, деловит е, практичен. Защо ви са тия пръсти? Показалецът ти, ти урежда работите, другите пръсти също. На големия пръст – палеца, кой е баща му?

Та казвам сега: Това е едно предметно учение. Някои хора търсят Бога. Петте пръста са пътища, по които човек може да се запознае със самия живот. Седиш някой път и искаш да бъдеш благороден. За да бъдеш благороден, не само от своето гледище трябва да изхождаш, но едновременно се поставяш в гледището на всички хора. Трябва да разглеждаме нещата от становището на всички хора. Някой човек има някоя слабост от наше гледище. Като дойде да разглеждам от негово гледище, ще видя, че това не е слабост, но една необходимост. Дойда до друг човек, и мога да кажа, че този човек е мълчалив, не говори. Защо не говори? Защото много е страдал от много говорене. Много е говорил и много е страдал. Сега мълчи, за да не би да се изложи. Турците казват: „Който много знае, много тегли.“ Има друга поговорка: „Много приказки на воденицата“. Но говорът на воденицата е много еднообразен: трака-трука, трака-трука. Имате един чакълдак, който само скача. Чакълдакът само бута житото, и житото пада надолу.

Та казвам: За да обичаш Бога, трябва да бъдеш като Него. За да обичаш един англичанин, трябва да отидеш в Америка и да се запознаеш с английския език, и да говориш после на английски с него. И англичанинът не може да обича българите, докато не се запознае с българския език. Ти не можеш да се запознаеш с когото и да е, ако не влезеш в неговия живот. И той не може да се запознае с тебе, ако не може да влезе в твоя живот. Има влизане в живота, и има излизане от живота. Има едно правилно влизане в живота, и едно правилно излизане от живота. Пример за правилно излизане – това е артериалната кръв, която излиза от сърцето. Тая кръв отива по цялото тяло и после пак се връща в сърцето. Кръвта чрез вените се повръща в сърцето и оттам минава в дробовете. Има едно излизане от Бога. Ние, когато излизаме от Бога, отиваме в света да работим. Това, което ни е дал Бог отиваме да го раздадем. Ние един ден ще се върнем при Него, за да се пречистим, да възприемем новите блага и пак ще отидем в живота. Това може да става веднъж в деня, веднъж в месеца, може да става веднъж в годината, може да става и веднъж в целия живот.

Ти всеки ден като станеш, ще отидеш при Бога и ще се върнеш. За колко време кръвта прави едно обръщение? Излиза от сърцето и се връща в сърцето? За 23 секунди. Два кръга прави кръвта. Не само това. Има обръщение в човешкия живот за една минута. За 24 часа, за една седмица, има и годишни обръщения, които стават медленно. И благодарение на тая промяна, човек постоянно се изменя. В три месеца известни части на тялото съвършенно се изменят. И на това основание всички повреди, които стават, могат да се поправят и повредените части да се обновят. Някои поддържат, че за седем години съвършенно се променя човек. И ако направиш една погрешка, и в 7 години я забравиш, тялото ти е обновено. Ако не я забравиш, тялото ти не е обновено. Тялото на човека трябва съвършено да се обнови. Обновата не трябва да съдържа никакви дефекти в себе си, никакви недостатъци. Да ви кажа нещо с дефекта. (Учителят пее неясно и еднообразно.) Може някой да седи и да си бъбри нещо под носа. Той не да бъбри, но да изкара песен както трябва. (Учителят пее.) Трябва да правите упражнения. Ако вие сега не владеете това изкуство да пеете, вие няма да приложите никаква мекота. Като пееш, можеш да събудиш мекота в себе си, можеш да събудиш милосърдие. С пение трябва да събудиш Любовта към Бога, трябва да събудиш своето съзнание, трябва да събудиш своето достойнство, после своята смелост, своята честност. В пението има един начин за възпитание. Някой пее, но трябва да измениш една дума в песента. Например изпееш думата „дете“. Как пее майката „детенце, мило мое детенце“. (Учителят пее: „диндуруду, диндуруду“) Това значи: „Колко си чист! Девствен си ти!“ „Дин“ – значи девствен. „Дур“ – значи „стой“. Думите на майката значат: „Стой тук, да не ме напущаш. Много си хубаво направен, да не заминаваш, тук да седиш“.

В живота трябва да се тури една нова линия. Трябва да влезе в него една нова струя. Всяка сутрин като станете, обърнете стария лист. Недоволството, което имате в себе си, отхвърлете го. Защото тия недоволства в света се отразяват върху лицето на човека. Станеш сутринта и си недоволен. Това недоволство може да произтича от храната, от стомаха, може да произтича от лошото дишане, може да произтича от мислите ти. Три са причините: или от физическия свят, или от духовния свят, или от мисловния свят може да произтича едно недоволство. Ако произтича от физическия свят, намерете кои са причините. Спрете се върху храната, която вземате, спрете се върху хляба. Ядете един плод – круша. Спрете се. Не почвайте изведнъж да ядете. Разглеждайте я! Нека да се зароди във вас чувство на любов, и като възприемете тая круша, да прочетете какво е писано в нея. И тая круша да внесе ново разположение в тебе. Всеки плод е едно написано писмо от невидимия свят. Върху тоя плод са падали слънчевите лъчи. Ония, които са създали плода са събирали слънчеви лъчи, кондензирали са слънчевата енергия вътре в тоя плод. Вие имате една задача да извадите тая светлина и да я внесете в тялото вътре. Плодовете са една слънчева храна.

Трудна е тая работа. Не мислете, че е така лесна. Какво сега се храним, то едва ли една хилядна задържаме от това, което съдържа храната. И ако ние бихме задържали всичко това, което е в плода, ние щяхме да имаме такъв дълъг живот. Растенията живеят по хиляда години, някои от тях.

Та казвам: Трябва да имате едно изкуство. Животът е едно изкуство, което трябва да се усвои.

Имаш ръка и не знаеш защо ти е. Седиш някой път и разглеждаш ръката си. Вие не знаете, как се е образувала първата става, втората става, третата. И не знаете какъв е смисълът на тия стави. После се е образувала дланта; и не знаете как се е образувала тя. При какви условия. Не знаете произхождението на палеца.

Новото възпитание на хората, бъдещото знание на хората е: Те трябва да бъдат запознати напълно със своята ръка. И човек като си постави така ръката, като я гледа да може да види лицето си в ръката. Като си постави ръката, да може да се огледа в нея. Като постави дясната ръка, да се огледа по един начин, и като си постави лявата ръка, да се огледа по друг начин. (Учителят си туря ръката срещу лицето и се оглежда като в огледало.) А пък вие си извадите своето огледало и се оглеждате. Колко време ви трябва за да се огледате в своята ръка? Ръката ти трябва да бъде огледало, да се оглеждаш в нея. В какво седи величието на човека? В справедливостта. Ако средният пръст е добре устроен, ти си справедлив. И ако първият пръст – показалецът е добре устроен, ти си благороден. Ако безименният пръст е добре устроен, ти си музикален, разбираш хубавото; този пръст е на красотата. Ако малкият пръст е добре устроен, животът ти е благороден. Ако палецът ти е добре устроен, ти служиш добре на Бога, търсиш Неговото Царство, живееш по Неговата Правда, изпълняваш Волята Му. Тия четирите пръста са човекът, а пък палецът е Бог. (Учителят си затваря ръката с четирите пръста и туря палеца отгоре.) Тия пръсти се прекланят пред палеца. Някой път трябва да затваряте така ръката си, като дойде дяволът с изкушение. (Четирите пръста свити, а палецът насочен нагоре.) А пък като си отиде дяволът, ще направиш така. (Учителят отваря ръката си и всички пръсти са проточени напред.) Има една философия в приложението на християнството. Тъй както сега се прилага, е без постижение. От 2000 години насам много нещо сте придобили. Не можем да кажем, че не сте придобили. Но можем да придобием още повече. Да кажем, че вие всички бяхте отлични певци, и ако бяхте отлични художници, ако знаехте да рисувате, и ако бяхте отлични говорители. Колко е важно да се каже една сладка дума! И ако имахте това познание, още като видите един човек, да го познавате! Ако бяхте учени хора, както един ботаник знае имената на растенията и може да говори цяла една лекция върху едно цвете! Ако отидете в медицинския факултет, там професорът като вземе една кост, цял един час може да ви говори за нея, ще ви каже каква мускулатура има заловена за нея; какви сухожилия са заловени за нея, какви нерви има по нея. За една кост цял един час ще ви говори той!

Сега някои говорят за линията на сърцето по ръката. Но тая сърдечна линия е резултат на ония сили, които работят. Тая линия не може да се образува, ако пръстите не са оформени. И цялата ръка трябва да бъде добре оформена, за да имаме добре развита сърдечна линия. Също за това трябва да бъде оформена главата. Линията на сърцето показва, че главата трябва да бъде добре оформена, лицето, дробовете, стомахът. Линията на сърцето показва развитието на симпатичната нервна система, а пък линията на ума показва как е развит главният мозък. А пък има и други линии: линията на живота показва силата на неговата воля, каква е волята му, колко ще бъде дълъг животът му и какво той знае.

Сега без да знаете тия отношение, всеки един от вас знае доколко е силен в живота. Да си силен в живота, това не значи само да живееш, но да знаеш във всеки момент как да постъпваш; да знаеш как да употребиш своите мисли, да имаш най-хубавите мисли; да разбираш природата и да знаеш нейните закони. За да имаш добро сърце, трябва да знаеш качествата, които са скрити в самата природа. Как ще придобиеш сега това? Кой е начинът за добиването на това?

Ти си държиш някой път очите затворени. Защо хората си държат очите затворени някой път? Защото някой път са се набрали много впечатления, и за да се обработят те, природата като майка затваря очите си, за да може това, което си набрал, да се оформи. И всеки момент ти мигаш. Вие постоянно мигате. Постоянно се образува една влага, и клепачите постоянно мият очите, за да можеш правилно да виждаш и да възприемаш впечатленията.

Вие седите с някой човек и не знаете как да се поставите с него, отде да го погледнете. И сутринта като станете, вие не знаете как да се огледате. На огледалото как трябва да се оглеждаш? Ще се поставиш така, че да виждаш цялото си лице еднакво, няма да се поставиш встрани. Някой път се поставяте встрани, за да изглеждате по-красив. Цялото лице трябва да е хубаво – да виждаш цялото си лице в огледалото. Всяка сутрин като станеш, разгледай веждите си, линиите на челото си, после как са горе космите на главата ти? Защото като почнат космите да щръкват нагоре, вземете вода и намокрете космите си. Щръкналите косми показват, че във вашия организъм има сухота и космите се нуждаят от вода. Вземете малко вода в ръцете си и намокрете космите си. здравословно е това. И тая коса малко да се овлажни. Ще кажете: „Това ли ни остана?“ Полейте тия косми! Намокрете ги! Кажи си: „Благословена е моята гора, която е израстнала на главата ми“. Какво значи „гора“? „Го“ на английски значи „иди“; „ра“ на египетски значи, изгрев на слънцето. „Гора“ значи: Иди при слънцето, което изгрява. Тая гора е, която възприема слънчевите лъчи. И космите играят една важна роля. Космите задържат влагата, сочността. И ако оголее човек, не е хубаво. Не е хубаво човек да бъде много космат, но и ако няма тия косми на тялото си, той ще дойде в друго едно противоречие. Човек трябва да използува енергията в косъма. Виждал съм някой път, че човек си глади космите. И забелязвали ли сте, колко пъти си поглаждате космите по главата? Някой път направете опит. Вижте колко пъти от сутринта след като изгрее слънцето докато залезне си поглаждате космите. Някой път направете наблюдение колко пъти човек си прекарва ръцете по главата. Вие сте правили това и не сте обръщали внимание, защото сте го правили без да участвува в това съзнанието ви.

Сега аз искам да ви наведа на тая мисъл: Ако обичаме Бога, ние изучаваме всичко това, което той е създал. И доколкото ние вземаме участие в това, което Той е създал, ние се ползуваме от благата. Имаме неща да изучаваме. Дойде ви някой голям неприятел в живота. Тогаз казвате: „Защо Господ създаде светът такъв?“ Вие сте се поставили на едно място неестествено. Ако една река тече силно и се поставите на средата на течението, и реката ви блъска, кой е виновен, вие или реката? Не се поставяйте там, дето реката ще блъсне много! Вие сте дошли в струята на живота, която блъска най-много, в средата. Тая струя ви блъска. Изместете се. Някои хора страдат, казват, че големи страдания има в света. Иска той да помогне на целия свят. Как ще помогне? Казва: „Много страдат хората“. Хората ги хваща една мания и отварят една война. Но това е една лудост. Това донася ръце и крака счупени. И се бият една година, както в Испания. И после се помирят. Ще пишат после, че на тая война тая и тая са причините. Това е едно болезнено състояние. Казват за някого, че си изгубил ума. Че хората, които се бият, не са ли изгубили своя ум? Ако човек се разсърди, не е ли изгубил своя ум? И ако се обезсърчи, не е ли изгубил своя ум? И ако се обесърчи, не е ли изгубил своя ум? Войната на какво се дължи? Когато българите бяха под турско робство, турците винаги оставяха българите да работят 40–50 години, и като забогатеят много, турците правеха „бозгунлук“, ще направят яма, и българите ще избягат из горите, и турците ще оберат всичко. И после пак ще оставят раята да забогатее. Както правеха пчеларите, старите пчелари, те есенно време избиваха пчелите и взимаха меда. Сега новите пчелари са по-хуманни. Те не избиват пчелите; те вземат четки, изтърсят мухите в кошера и им вземат меда. По-хубав метод. Войната – това е едно неестествено състояние, което Бог използува. Опитност добиват хората. Избиването на хиляди хора във войната не е по Бога. Но защо го допуща Бог? Това е свободата на хората, неразумната свобода, която хората си дават. И всичките тия престъпления, които се правят във време на война, хората не ги считат за престъпление. Цяла една война става и вътре в човека. Ако вие някой път се разсърдите, във вас става една ужасна война и някой път милиони клетки стават жертва, измират. Или направите някоя неестествена постъпка, и във вас става цяла война. Болестта е една война. И след като се съвземете след болестта ще видите, че сте изгубили 10–15 килограма от теглото си. Колко живи същества във вашия организъм са измрели! И после ви взема няколко месеца, няколко години докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това? На неправилните мисли. Дойде ви едно страдание. Кажете си: „Светът е разумен. Той е взел предвид всичко“. Сега като ви говоря, вие мислите, че го знаете, но като дойде едно страдание, вие не мислите така. И казвате: „Защо ми дойде това нещо?“ Господ като създаде света, той като види тия хора, които грешат, какво ще каже? Той ще каже: „Аз ги създадох разумни същества. Защо те не слушат?“ Ние не слушаме Господа по единствената причина, понеже искаме да бъдем като Него, да бъдем господари, да се освободим от Неговото влияние. Ние искаме да бъдем така самостоятелни както Него и искаме да бъдем свободни като Него. Желанието е хубаво, но нямаме тая сила и тая мъдрост. Той е създал света, понеже е знаел как, откъде да го създаде. Ти като искаш да създадеш света, откъде ще вземеш тоя материал и какъв свят ще създадеш? Аз съм срещал много проповедници, които казват: „Тоя човек аз го обърнах. Тоя човек, аз го доведох“. Тогава и земята ще каже: „Ако аз не бях! Благодарете на мене.“ Водата ще каже: „Ако аз не бях! Благодарете на мене!“ И въздухът ще каже: „Благодарете на мене. Ако аз не бях, вие не можехте да живеете“. И светлината ще каже така. Вие искате Господ да има към вас едно особено разположение, но Бог има еднакво разположение към всички! Бог е създал света хармоничен. Той като те погледне, вижда че не вървиш в хармония с целокупния живот. Ако тоя пръст израстне повече! Ако показалецът иска да израстне повече и израстне половин метър, какво ще бъде неговото положение? Ако средният пръст израстне два метра? Ако безименният пръст израстне 1 1⁄2 м. Аз в своите изследвания само на едно място видях една млада мома, на която показалецът беше с 1 1⁄2 сантиметра по-дълъг от средния пръст и стърчеше нагоре. И като я видях, казах: Тук има един характер такъв, че и земята да се разруши, тя ще направи пак това, което тя си знае, и цялата земя да се обърне! Тогаз ми идеше на ум за оная българска жена: Имало една упорита жена. Под думата „жена“ аз разбирам друго – едно проявление на човешкия характер. Един анекдот е това. Отиват мъжът и жената на нивата. Мъжът казва на жена си: „Да съберем покосеното сено“. Тя казва: „Не е косено! То е стрижено!“ – „Косено е!“ – „Не! Стрижено е!“ Той излязъл от търпение и взел я, и я хвърлил в реката. Тя потънала надолу и си издигнала ръката, и пак с ръката правела знак, че е стрижено. И тя не се връщала. Той тръгнал да я търси по реката нагоре, срещу течението. Попитали го: „Какво търсиш?“ Той казал: „Хвърлих (жена си) в реката, и тя не отива надолу, а нагоре по реката“. Някой прави една погрешка, втора, трета, четвърта и пр., и при това казва: „Не може другояче“. Та сегашният ни живот, целокупният живот на човечеството прилича на тая жена, която казва: „Не е косено, а е стрижено“. Всеки казва: „Лош е животът. Лоши са хората“. Защо един човек е лош? Понеже е свободен! Той има добри стремежи, но няма достатъчно знания. Мнозина казват: „Ще оправим света“. Как ще го оправи? Все са идвали хора да оправят света! Бог ви дава всеки ден 10 пъти да видите колко сте силни. Седите вие при неблагоприятни условия, например болен си. Погледни на болестта тихо и спокойно и кажи: „Ще се оправи!“ Боли те кракът. Защо те боли кракът? За концентрация. Всички болести идат за концентрация. Инак ти не може да се концентрираш. Боли те лакъта. Концентрирай се. Като те заболи лакътят, като те питат: „Какво правиш?“ Кажи: „Концентрирам се в лакътя си!“ Или ще кажеш: „Концентрирам се върху рамото си, върху гърба си“. Когато те заболи глава, концентрирай се върху главата си! Някой казва, че го боли глава. Концентрирай се върху главата си, постоянно мисли върху главата си! Ако те заболи главата, на местото си е. Ако те заболи коремът, на местото си е! Само че не трябва да пресилваш концентрацията! Ако се концентрираш 1⁄2–1 час на ден, хубаво, но ако се концентрираш 3–4 часа, туй е вече прекалено. Но след като те заболи и след като мислите дълго време, да премахнете вашата болка. Аз ще ви кажа някой път как да лекувате стомахът. Това е за ония от вас, които сте ученици. А другите, които не са ученици, и направят опита, ще ги заболи корема. Като те заболи корема, концентрирай се сега тъй на физическото поле (Учителят тури ръцете си върху корема) и почни да му говориш (Учителят пее: „Боли ме коремът, боли ме коремът“) Не само да изчезне болестта, но и да се научиш да пееш. Това е една концентрирана мисъл вече! Когато те заболи глава, постъпи по същия начин – попейте! (Учителят пее: „Вече разбрах защо ме боли глава! Аз ще мисля вече добре! Аз ще чувствувам вече добре! И ще постъпвам справедливо, без да правя никакви погрешки! Напред! Напред!“)

Сега гледам ви, вие сте остарели. Казвате: „Остаряхме вече“. Аз се радвам, че имате остарели хора. От тях да се поучат. Щом сте стари хора, вие знаете! Имате много големи богатства. Децата се учат да пеят, а старият е публика. Учете се да пеете, за да се подмладите. Музиката е един начин за подмладяване. Не може да се подмлади човек, ако не пее. Музиката е една наука и изкуство. Тя е една сила. Музиката е нещо вътрешно. Тя не е от земен характер. Човек трябва да възприеме музиката в ума си и в сърцето си. Цялото тяло трябва да е обгърнато с музиката. Ако той вътрешно не е музикален, той и външно не може да бъде музикален. Та казвам: За да станете музикален, трябва да мислите за духовния свят, понеже там са музикални нещата. Там всяко нещо е изразено музикално. (Учителят свири на цигулката и пее следното: „Боли ме коремът. Силни болки ме свиват. Нетърпими са те. Но при герой са дошли те“.) Като пее така, ще оздравее болката. – „Боли ме коремът. Боли ме коремът, боли ме коремът, силни болки са! Непоносими! Силни болки, непоносими“.

Може да се пее на болката, понеже е нещо реално. Тая песен можеш да я пееш с израз. Болката, когато човек ѝ пее, не е страшна. Когато човек пее, болестта се лекува. Всяка болест, на която не може да се пее, мъчно се лекува. Болестта, на която можеш да пееш може да се лекува. Никога не сте слушали тая песен досега. „Боли ме коремът. Боли ме коремът.“

Всички да изпеем „Тъги, скърби“. (Всички пеят, а Учителят едновременно свири. След това Учителят изсвирва тая песен само с върха на лъка си върху цигулката.) Знаете ли колко е мъчно да удряте така лъка!

(Всички пеят: „Боли ме коремът. Боли ме коремът. Боли ме коремът. То е едно благо, което аз още не съм познал. Затуй е това коремоболие. Боли ме коремът, защото още не съм познал Доброто, що царува в този свят. Боли ме коремът“.)

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
(3 пъти)

Формула:

Да благодарим на Бога за всичките благости, които ни е дал.

6 ч.35 м.

Гимнастически упражнения

XVII година.
22 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 2 март 1938 г., сряда, 5 ч. с.
Вали сняг. Небето облачно. Времето тихо и хладно
София – Изгрев