Отче наш.

„Духът Божий“.

Имате ли зададена тема? – /Не./

Пишете тогава върху: „Произхода на житното зърно“. Един философски въпрос.

Противоречията в живота произтичат от една несъобразителност у хората. Всякога ние искаме да си пробием път, при най-големите препятствия, които имаме. Човек трябва да се движи в една линия, дето има най-малко съпротивление. Да кажем, вие имате главоболие. В главата има голямо препятствие. Щом се яви главоболието в главата, значи нервната система не функционира правилно, има голямо препятствие. Твоята мисъл се движи при голямо съпротивление. Или, ако имате болка в корема си, значи симпатичната ви нервна система се движи в голяма противоположност. Трябва да измените пътя си. Сега да допуснем, че вие си съставите една идея, и искате да имате красиви обуща, модни, рогообразни. Не, които подхождат на вашия крак, но модни. Както воловете имат рога. Тия обуща, тия тесните обуща започват да ви причиняват болка, образуват се известни мазоли и вие не можете да ходите, по причина на модата. Носите ги. Питам: След като човек носи тесните обувки, какво придобива? Ще се влоши. Чувствува болка. Едно препятствие. При това не можете да се откажете от обущата. Не бива да се носят такива обуща. Туряте си широки обуща и казвате, че са малко батал. Груби са обущата. Сега да направим второто сравнение. Има някои яденета, които не са здравословни, но са вкусни. Има храни, които не са хранителни, но са вкусни, следователно човек се заблуждава. Щом като яде такава храна, казва: „Вкусна е“. Но щом като яде такава храна, няма да се мине дълго време, той усеща едно неразположение, повръщане. Казва: „Вкусна беше храната“. След това се породи едно обратно действие на стомаха. Стомахът наместо да започне своята работа, започва да изхвърля всичката храна навън. Онези, които не разбират закона, чудят се и казват: „Много добре ядох, но защо храната излиза навън“. Той не може да си обясни. Тази храна не подхожда. Между храната и човека се образува реакция. Храната след като влезе в твоя стомах не иска да остане там. Следователно, човек трябва да образува едно насилие, за да я задържи. Но той е похарчил повече енергия, отколкото тя ще му даде. Тогава българите казват: „Жена, която е много работна, две затъкавала, три разтъкавала“. Какво искат да кажат с думите: „две затъкава и три разтъкава“? Ти си чиновник, имаш 20 лева приход на ден, пък правиш 30 лева разход. Казваш: „Печеля“. Колко печелиш? – „20 лева“. А харчиш 30 лева. Образуват се дългове. И мислиш един ден да изплатиш дълговете. Казваш: „Имам един приход“. Ти уповаваш на един приход от 20 лева. Казваш: „Мене ми трябват пари“. Вземаш пари на заем, оттук оттам. Чудиш се защо се увеличават дълговете. Че ти вървиш по пътя на най-големите съпротивления. Сега често се говори, има едно заблуждение. Най-първо, човек казва че има едно тяло. Но ти трябва да разбираш, че туй тяло е създадено в материално отношение от милиарди същества, клетчици и те са създадени от още по-дребни частици. То е едно множество. Те се индивидуализират. Всички имат особени правила, закони, по които те се движат. Значи във физическия свят трябва да разбираш множеството, интересите на всички тия частици. Някой път вие говорите за духовният свят. Какви са в духовния свят? Там няма ти да изучаваш множеството. В духовния свят има вече едно напрежение. Туй са сили, които работят. Запример, ти ще изучаваш барута, но ще четеш от колко зрънца се състои. Няма да знаеш колко зрънца барут имаш, но каква е онази възпламеняваща сила в барута, какво избухване има той. Следователно, (в) духовния свят като влезеш, не разбираш законите. И често в тебе става избухване. Да кажем, че ти някой път си се разгневил. В кой свят си? Щом се гневиш ти си в духовния свят. Веднага зачерви се лицето, очите изскочат, замахаш ръце. Мислиш, че ще направиш всичко. В къщи започваш да викаш на синовете, на дъщерите си. Днес викаш, утре викаш, и децата ти след като им викаш дълго време, не може да те обичат. Казват: „На нас не ни харесва нашият баща“. Преди да викаш на синовете си и на дъщерите си, те са имали едно добро мнение за тебе. Щом започнеш да викаш с време и без време, казват: „Не зная, стана нещо с баща ни“. Сега туй става и във вашия дом, и във вас. Какво трябва да правите в дадения случай? Трябва да минеш в един по-горен свят. Значи, щом викаш, щом се сърдиш, ти вървиш по пътя на най-големите съпротивления. Ти искаш да си пробиеш път, там, дето мъчно може да се мине. Да допуснем, че двама души се бият, но единият е бил умен, той се е въоръжил, има модерни оръжия. Другите мислят, че са герои без много въоръжаване, както абисинците, тази работа ще свърши. Започва войната и едните казват: „Нас Господ не ни помага“. Питам: На кои хора Господ може да помага? Въпросът е предрешен на кои може да се помогне. Всякога се помага на умния човек. Следователно онзи, който се гневи, трябва да знае. Сега, аз зачеквам въпроса за гнева. Има един гняв, който няма основа. Има един гняв, който е непотребен. Господ като се разгневи в света, работите се уреждат. Господ трябва да се гневи, за да се уреждат работите. Докато не се разгневи, работите не се уреждат. Но щом се разгневи, всичко се урежда. Сега умният, когато се гневи, той работи. Глупавият, когато се гневи. Турците имат друга една поговорка: „Силният на своята кожа прави препятствие“. Сега често тук седите и казвате: „Не ми върви“. Вие сте религиозни, да кажем, молите се и очаквате Провидението спрямо вас да бъде снизходително, каквото поискате да ви дадат. Но някой път не става. Децата някой път може да поискат нещо, което в дадения случай майката не може да им даде. Децата мислят някои път, че бащата и майката са вселена, че каквото поискат може да им дадат. То е заблуждение. Майката много работи може да даде. Но има работи, които не може да даде. Ако детето поиска от птичка мляко, отгде ще го вземе? Казват: „От птичка мляко да поиска, ще даде“. Коя птичка, как ще издоиш? Това не е една крава.

Наскоро една вечер иде една сестра към един часа, хлопа. Аз седя и казвам: Кой е? Казва: „Еди-кой си“. Казвам: Какво има, сега е един часа? Казва: „Учителю, разсъждавах нещо! Измислих нещо много важно! Като размишлявах, размишлявах“, изведнъж очите ѝ почервенели, кръвта нахлула в очите ѝ. И тя не може да разбере, мислила за много хубави работи, пък кръвта нахлула в нейните очи и започват да я смъдят очите. Тя разбира едно нещо, пък аз разбирам друго нещо. Как е възможно човек да мисли за хубави работи и да му почервенеят очите? Сега защо човек като мисли за най-хубавите работи, ще почервеняват очите? Сега как ще го обясните вие? После, тя казва: „Да ида при Учителя“. И като помислила да иде при Учителя, поспаднала кръвта ѝ. Тя е мислила за най-хубавите работи, но може би тръгнала по един път на най-големите съпротивления, дето е неприятелят. Когато ще разрешаваш една задача, най-мъчната задача не разрешавай, но най-първо най-лесните задачи разрешавай, а после най-мъчните.

Фиг. 1Та казвам: Често в миналото, (в) каквото и да е общество, раждат се някой път противоречия. Противоречията произтичат от това, че напреженията. – Вземете в този кръг. (фиг. 1) Те са възможностите на вашия живот. По четири направления вие можете да постигнете, и то се образува така. Вие имате във фигурата вече един резултат. Допуснете, че туй е една узряла ябълка. Може да разгледате отвън нейната форма, нейния цвят. Може да разглеждате и нейното съдържание и нейния вкус, но то е вече един завършен резултат. Кои са причините, че на някоя ябълка плодът е сладък и хубав? Един въпрос научен. Разисква се, какви са били условията, при които тази ябълка е израсла. Но да допуснем, че вие имате една мисъл във вас, която е израснала при същите условия. Явява се известна мисъл, вие не знаете какво може да произведе още вашата мисъл. Имате едно желание, но не знаете туй желание какво може да произведе във вас, какъв резултат. Или появи се една мисъл. Някоя мисъл може да е много благородна, но не знаете тази, благородната, мисъл какво ще произведе. Или може да направите едно добро, според вашето схващане, но не знаете какъв резултат ще произведе във вас. В дадения случай откъде трябва да тръгнете в този квадрат. И когато ние говорим за Любовта в света, ние разбираме движението по най-малкото съпротивление. В света няма по-безопасен път от Любовта. Най-безопасният път, по който човек може да върви, то е Любовта. Тук в квадрата, де ще намерите Любовта? В квадрата имате 4 души. Де ще намерите Любовта между тях? Имате бащата, майката, синът и дъщерята. Ние ги взимаме само за изяснение. Де ще намерите Любовта? Откъде започва тя? Любовта, ако започва от бащата тя ще има един резултат, ако започва от майката, ще има друг резултат, ако започва от сина, ще има друг резултат, ако започва от дъщерята, ще има друг резултат. Ако започва от бащата, Любовта ще донесе нещо. Ако започва от майката, Любовта ще завлече нещо. Ако започва от сина, синът ще донесе нещо. Ако започва от дъщерята и тя ще изнесе нещо. Ти трябва да знаеш този закон. Вие сега ще разсъждавате и казвате: „Сестрите винаги изнасят навън“. Сестрата е един отдушник. Ако бащата донесе дърва и ако майката донесе огън, да запалят огъня на една камина, и ако синът направи камината, този комин нагоре, това е сестрата, тя е един отдушник. Тя ще изкарва димът навън. В дадения случай, вие трябва да знаете службата каква е. Бащата дървата носи. Майката огъня носи. Синът камината, а сестрата комина. Ако сестрата я няма, ще ви кажа, че във вашата къща дим ще има, следователно очите ще бъдат зачервени винаги. Ако братът го няма, камина няма да имате. Ако бащата го няма, дърва няма да имате. Ако майката я няма, тогава и огън няма. Тогава какво ще има във вашата къща? Ако дърва няма, камина няма, дим няма. Допуснете, че сте свободни, питам: Какъв ще бъде вашият живот без дим? Лошото не е, че има дим. Но този дим трябва да излезе из комина навън, да има горение. Има в света един живот без дим. Но той е идеалния свят. Идеалният свят разбирам, дето не се образува никакъв дим, никакво противоречие. Щом се явява противоречие в живота, все ще има малко дим. Трябва да имаме една сестра, която ще изкара дима навън. То е разумността. Като започнеш да разсъждаваш, разумността ще ти покаже по кой начин може да извадиш дима навън. Да бъде въздухът чист. Ние, когато направим една погрешка, казваме: „Невидимият свят ще уреди този въпрос“. Урежда го, но ти имаш да даваш. Да вземем само за изяснение на нещата. Онзи, който има да взима от тебе, не може да търпи и най-после те дава под съд. Казва: „Ще се уреди тази работа“. Урежда се. Съдията те осъжда да платиш. Осъждат те тебе, след туй извикат те и те турят в затвора, понеже няма с какво да платиш. Казва: „Ще се уреди?“ Как ще се уреди? Колко време ще вземе да се уреди, да платиш дълговете? Да кажем имаш да даваш стотина или 1000 лева, колко време ти трябва да лежиш, за да ги изплатиш? Колко хващат на ден, за да ги излежиш? /Няма такъв закон./ Тук няма, но в природата има. Глоба има. Сега ние сме център А. Сега ние сме заняти не с външната страна на живота, но с онова, което е създадено у нас. Нашият организъм, нашият духовен мир, нашият ум, сърце, са проява на светове, които са работили преди нас, хиляди и хиляди разумни същества. Едни са работили на физическото поле, други са работили в духовният свят и в умственият свят, и са създали нашия организъм, който имаме. За главата ни са работили от умствения свят. За дробовете са ни работили в духовният свят, за стомаха ни са работили на физическото поле. Сега едно разглеждане частично на въпроса. Ние трябва да разбираме в едно отношение законите на физическият свят. Сега, каква е разликата между законите на физическият свят и законите на духовният свят? Да кажем вие имате 10 коня, които трябва да ги храните. Към коя категория ще спаднат? Ще помислите сега за тях да ги храните. То е физическият свят. Значи трябва да знаете всеки един кон колко храна му трябва на годината. Колко сено, колко ечемик му трябва. Всеки един кон си има свой навик, особени черти. Някой кон е сприхав, обича да рита. Някой обича да хапе. Трябва да знаете, като го храниш какъв е характерът му. На мнозина ушите са се щръкнали. Конят като хване ухото, отхапе го. Или като минеш, ритне те, може да ти счупи крака. То е духовният свят. Казваш: „Аз исках да направя добро на този кон, отивам да му давам сено, но този кон не разбира“. Той като гледа и той разсъждава. Ти мислиш, че му правиш добро. Той казва: „Благодаря ти. Ти си ми турил юлар на главата. Искаш сено и ечемик да ми дадеш, лишил си ме от свобода“, хване те за ухото, откъсне го или ритне те. Казва: „Не ти искам нито сеното, нито ечемика, пусни ме да си вървя“. Искаш да знаеш защо те рита този кон. Той иска свобода. Защо ми ухапа ухото? Казва: „Слушай, ако ти си на моето място, ако тебе те свържат, ти какво ще мислиш?“ Ти го свържеш и мислиш: „Господ направил този кон да служи на човека“. Добре, но щом го е направил да служи, между конят и човека има отношение. Господарят впрегнал този кон да му служи. Господарят има отношение. Пратил този кон да работи. Какви са тогава отношенията на коня? Този господар взел този кон и само ечемик му дава и сено, нищо повече. Заплата, нищо друго не дава. Не се грижи за него. Че този кон казва: „Разбираш, аз съм млад момък. Един ден трябва да се оженя, деца ще имам. Кой ще ги гледа?“ Този господар казва: „Ти като ги народиш, жена ти и децата ти, всички ще живеят при мене“. Кобилата и кончета като се народят той ги впрегне всичките. Ти след като впрягаш коня, кобилата и кончетата, какво ще стане най-после с тази работа? Казваш: „Той е кон“. Ще го продадеш, свърши се работата. Ти го продадеш коня, но работата е следната: този кон като иде, понеже на земята няма право да му даде на коня, той трябва да служи 10–15 години и неговата възлюбена и тя служи 10–15 години, най-после заминат за другият свят. Дадат едно заявление и в другия свят повикат те да те съдят, конят и жената (на коня). Ти мислиш, имаш известна идея, че този кон е на 4 крака, животно, няма никакво право. Не е така. Един кон има толкоз право, колкото един човек. Той на земята няма право. Но в оня свят има. Тогава те викат в духовния свят и те питат: „На какво основание ти му тури юлар на главата?“ После ще те питат: „Защо що подкова? Защо не направи както на себе си, хубави, меки обуща, но защо го подкова с железни налчета, тикна в ноктите му железни гвоздеи?“

Вие запример, мислите, че една мисъл, едно чувство, което идва у вас, или една постъпка не са живи. Вие някой път за едно чувство, което е дошло във вас, не сме му дали място да се прояви както трябва. Вие ставате отговорни. За една хубава мисъл, която минала в теб, всеки един човек става отговорен. Не мислете, че една мисъл иде без някакво отношение. Една лоша мисъл, една добра мисъл, едно добро чувство и едно лошо чувство, една добра постъпка, една лоша постъпка – всички тия неща имат отношение към нас. Сега, ако не разбираме Божественият закон ще се уплашим. Казваме: „Не ни трябват никакви мисли“. Мислите идат, и добрите и лошите мисли ще дойдат. Ние като не разбираме законите ще кажем: „Защо Господ създаде света тъй?“ Ни най-малко този въпрос, защо Господ създаде света не разрешава въпроса. Светът е създаден и защо Господ го е създал, то е друг въпрос. Но в дадения случай как трябва да се справиш с една добра мисъл, и да се справиш разумно, добре с една лоша мисъл. Там се изисква голяма разумност. Да знаеш как да се справиш. Да допуснем, че ти си един моден човек. Имаш едни обуща, които ти са осакатили крака, както китайците имат една мода. За да направят благочестиви, морални жените си, стискат им краката в менгемета. Китайките имат малки крачка. Тя е голяма китайка, а има краче на малко дете. Питали един китаец защо правели това? – „За да не ходят да хойкат из махалата надалеч“. Какви са били съображенията? Може би един моден вкус. Но седиш ти и казваш: „Не зная какво ще стане“. Едно време краката бяха здрави, но сега те болят краката. Ти вече не вземаш предвид, че обущата са причина. Казваш: „Нещо урочасаха краката ми“. Когато съм правил наблюдения, често българинът все страда от уроки. Казва: „Не зная, тук до няколко години бях здрав човек, но вече урочасах“. Казвам: Как? – „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви. В тази вода влезе нещо нечисто, че урочасах“. Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообръщението не става редовно. Започва едно болезнено състояние. Казвам: Лятно време той се изпотил, дигне стомната, изпие едно кюпче вода и с тази студената вода, всеки човек може да урочаса, и най-силните може да урочасат. Някой напил коня със студена вода и погледнеш коня паднал и умрял. В туй отношение не разбирате законите, като туриш това животно потно да пие вода.

Сега да оставим животните. Често ние допущаме в ума си известни мисли и не може да си представим какъв динамически резултат ще произведат. Някои мисли са динамични. Те щом влязат в човека, непременно ти трябва да бъдеш внимателен, едно малко сътресение ще произведат, някаква експлозия. Някои чувства носят в себе си известни киселини, отровни са. Техните трептения са отровни. Някои постъпки носят в себе си разрушения. Казвам: Имаме постъпки, които правят разрушения. Да кажем, вие вървите по пътя. Ударите си крака о някой камък. Кракът ли е виновен? Изведнъж, като се ударите в камъка, забравите, че е камък. Искате да го ритнете, и като го ритнете, вие си осакатите крака. Често има някой кон, като го впрягате, той се е научил да рита. С ритането коня иска да покаже, че иска да се освободи. Но го впрегнат здраво в талигата. Този кон рита, рита и изкривява крака си. Най-после ги опитомяват лошите коне. Като го впрегнат да оре нивата или го впрегнат коня в колата, ще се качат няколко души и той тръгне, докато най-после се умири. Конят започне да мисли. Защото ритането му дава един резултат и конете стават умни. Някои коне са много умни. Разправяше ми един приятел от Казанлък. Той развъждаше охлюви, 4–5 хиляди в градината си. За да не излизат навън, турил една жица и пуснал един слаб електрически ток. Охлювът като стигне до жицата и като го парне тока, и той падне. И ходих, казва, да ги преглеждам всяка сутрин. Тези, които бяха паднали, аз ги отбелязвах отгоре на черупката и никога не намерих от белязаните втори път някой да е правил опит да излезе. Значи, този глупавият охлюв с едно опарване вече разбира и не отива. Казва: „Всякога намирах все нови, които нямаха тази опитност. Онези, които се бяха опарвали, не правеха друг опит да пълзят през тази жица“. Онези, които са се опарили, никога в тях няма желание по тази жица да се допират навън. Обаче, ние хората не само веднъж, но много пъти след като се опарваме, все пак искаме да излезем през тази градина. Ти не може да излезеш, докато си на физическото поле. Казваш: „Лоши са условията“. Какво ще правиш? Искаш да излезеш. По кой начин? За да излезеш, ти трябва да мислиш правилно, ти трябва да имаш план за живота си. Второ, ти трябва да бъдеш духовен, да разбираш духовните сили, с които трябва да работиш. Защото какви са тия чувства? Чувствата са един материал, с който ти трябва да работиш. Вашата мисъл е потребна като ключ, като план да имате, да ви ръководи. Вашите чувства са материал. Пък трябва да постъпвате добре, понеже с хубавите постъпки се гради. Вие едновременно като мислите и като чувствувате, и постъпвате добре, вие съграждате себе си. Градите вашия умствен свят, градите вашия духовен свят, градите вашия физически свят. Но не съзнаваш нещо. Като мислиш, ти мислиш за хората. Вие най-първо мислите за хората. Бог ти дал мисълта, за да уреждаш живота в мисловния свят. Дал ти е чувства, за да можеш да изграждаш чувствения свят. И дал ти е на физическото поле тяло с постъпките си, за да може да имаш тия постижения. Тогава на физическият свят имаме резултати. В духовният свят имаме основа. А в мисловния свят имаме идеи. Мисловният свят, това е идейния свят, пътищата по които може да се постигне.

Та казвам: Любовта може да се постигне по три начина. Ако ти не мислиш, ти Любовта не може да разбереш; ако не чувствуваш, ти Любовта не може да разбереш и ако не постъпваш добре, Любовта не може да разбереш. Три начина има за разбиране на Любовта. Често в Любовта правим същата погрешка. Ние разбираме Любовта само от физическо поле. Любов на постъпките има, но той е еднократен процес. В духовния свят ние имаме многократен процес, а в умствения свят ние имаме един непреривен процес. Еднократният трябва да се смени с многократен. Многократният трябва да се смени в непреривен. И така вече се образува един кръг, в който можем да завършим. Ако ти не знаеш как да минаваш от еднократният процес в многократен и от многократният в непреривен, работите не се постигат. И тогаз се произвежда такъв процес, усещаш някой път една празнина, едно обезсърчение. Казваш: „Като направя добро, какво от това“. Ти разправяш, като направиш добро, нищо не се постига. Наял си се, върнеш се. Какво ще постигнеш? За няколко часа се освободиш от глада, но след няколко часа гладът ще се яви. Тогава иде многократният процес. Да си доставиш храна за една година. Най-първо ти се наядеш и мислиш откъде да вземеш храна. Мислиш откъде да вземеш храна за втория ден. За да се избавиш от процеса, понеже ще се повтаря, набавяш си храна за цяла година. Но тогава се явяват други препятствия. Тази храна, която си приготвил се разваля. Приготвил си сирене за цяла година, но то се развалило. Приготвил си масло за цяла година, но маслото колкото да го рафинират, то се разваля. Сега вземете рафинираното масло. Ако ми трябваше шарлан за цяла година, ще взема 5–6 крини орехи, туй ми е шарланът. Ще счупя 10 ореха, ще извадя черупките и ще взема ядките вътре. Ще ги туря в яденето, ето шарланът. Сега, купете си орехи. Трябва ти шарлан да готвиш, 50 ореха в яденето – най-здравословна храна. Или вземете си лешници или бадеми, и турете бадеми – и те имат масло. После имате слънчогледово семе. Да кажем имате една машинка да ги мелите. Вземете машинка да ги бели, турете 100–150 грама от слънчогледа и яденето ще бъде по-вкусно, отколкото да имате рафинираното масло. То е тъй рафинирано, че ония здравословни масла, тия витамини се развалят. Отдавна си заминават. Казвам: Понякой път нашите мисли замязват на тия рафинираните масла. Мисълта не я бели, мисли с нейната черупка. Постъпката и нея дръж с черупката, не я обелвай. Като ти потрябва постъпката, счупи черупката. Като ти дотрябва едно чувство, счупи черупките, извади ги. Но никога не избягвай черупките. Сега мнозина от вас искате да станете много добри. Аз не ви препоръчвам да си счупите черупките. Отвън трябва да имате черупка, отвътре да бъдете добри. А не отвън да бъдете красиви. Щом Господ е поставил главата както е мозъкът, без да тури тази яката, дебела черупка, какво щеше да стане? Казва: „Дебела му е главата“. Ако беше оставил главата да е мека, знаеш какво нещастие би довело. Ти благодари, че мозъкът е затворен. Тази къщица на мозъка е доста добра. Понякой път ние казваме: „В Любовта човек трябва да бъде много добър“. Но какво вие подразбирате под думите „много добър“? Добро е туй, което никога не тревожи човека. – Що е зло? Туй е зло, което всякога тревожи човека. – Що е добро? Туй, което не те тревожи, е добро. Туй, което те тревожи, е зло. Та казваш: „Остави, има нещо, което ме тревожи“. Какво трябва да правиш? Дръж се за онова, което не те тревожи. Сега се заражда друг един въпрос: „Как да го знаем?“ Чудна работа, вие имате такива чувства, с които можете да усетите. Бог е предупредил, предохранил го, запазил го. Ако ви дам един плод, вие имате език, с който можете да го познаете. Казвам: Проверете. Има плодове, които са горчиви, сладки, кисели. Ако вие опитате плодовете с вашата уста, вие за 5–10 минути ще имате правилно понятие трябва ли да го ядете или не. Някой ви препоръчва нещо, вашият език да опита. Вашият вкус е по-голям авторитет в дадения случай, отколкото всички научни изводи. Те са хубави като спомагателно средство. Но, вашето спомагало, което имате, което Бог ви дал, струва повече отколкото всичко туй, което имате. Казвате: „Сега да направим едно добро“. Според вас как да се направи едно добро? Искам да ви говоря хубаво на вас. Най-първо трябва да зная. Един закон има. От какво разстояние трябва да ви говоря. Не сте правили опит. Ако говориш на един човек от 10 метра разстояние, ако му говориш от 5 метра разстояние, дойдеш до 1 метър и половина, дойдеш до половин метър, или дойдеш до 10 см да му говориш, знаеш ли какви ще бъдат резултатите? Да кажем, ако на вас някоя мечка ви говори от 5 см до вас, какво ще ви бъде? Ако мечката ви говори от 5 см разстояние, какво ще бъде състоянието ви? Ако мечката ви говори от 100 метра, вие сте горе на някоя канара, вие ще имате едно разположение, но няма по-опасна работа от 5 см мечката да ви говори. Вие най-малко ще боледувате 3 месеца и при това имайте предвид, туй е неразбиране. Ще боледувате, защото мечката има ужасно интензивни чувства. Тя когото обича, обича, но и когото мечката мрази, мрази го. Когото обича мечката, много обича, но и когото мечката мрази, ти трябва да знаеш, че след 20 години ще ти отмъсти, не забравя. И във френологията казват: „Да те е страх от мечи характер“. Хората с мечи характер, у които мечката живее, 20 години да минат, те няма да забравят. Някой път вие не искате да забравите. Казвате: „Аз не мога да забравя“. То е мечката във вас. Не че е лошо. Има нещо благородно при мечката, много добра е. Направиш едно добро на мечката, признава. Едно малко мече в Карнобатско, една жена го подувала като дете. Станало голяма мечка и като играла един ден, като минава мечката се затичва при жената, и започва да лиже краката на тази жена. Мечкарят се чуди защо прави така мечката. Тя била същото мече, което жената подувала. И сега ѝ ближе краката. Казва: „Колко добро ми направи ти“. Но този, който я разиграва сега, ако тази мечка би се освободила и този мечкар попадне в ръцете ѝ, тя ще си отмъсти тъй, че мечкарят ще се намери в чудо.

Аз ви обръщам вниманието. В природата има известни напрежения. Четири напрежения имаме. Кои са? (Учителят показва кръга). Трябва да разрешим. Самият живот изисква. Ти си напрегнат в умствено отношение. Напрегнат си в чувствено отношение или си напрегнат във физическо отношение. Три напрежения имаме, които не разбираме. Някой казва: „Да мислим“. Има едно напрежение, което извожда, то е изходно. Разумното в света е, което разрешава въпроса. Четвъртото положение е, което разрешава въпросите. Туй е разумното или идеята за Бога. Казвам: Ти мислиш за Бога, но Бог е разумното. Като мислиш за Бога, трябва да разбереш за тия трите напрежения и тогава ще дойдеш до Бога. То е изходната линия, то е пътят на малкото съпротивление. Да мислим за Бога, то е единственият път, по който най-добре можем да излезем. Всичките други пътища, каквито и да хванем, все ще фалираме, в края на краищата, все ще фалираме. Като хванеш онзи път, който води към Бога, той е единственият път, който винаги спасява. В този път няма противоречия. Всяко противоречие, което се явява във вашия живот показва, че вие имате малко отклонение. Трябва да се повърнете докато престане. Дотогава, докато имате противоречие в живота си, трябва да търсите разумното. И онези пътища са хубави. И трите пътища са добри. По който и да е път можете да излезете навън, но и при трите пътища ще имате най-голямото противоречие. По този път нагоре (Учителят показва перпендикуляра нагоре), когато тръгвате, то е пътят на Любовта. Пътя, в който трябва да се премахне препятствието. Да кажем, вие имате един страх, не отивате при Бога. За да се премахне страхът, трябва да тръгнете. Казвате: „Аз имам Любов“. Щом имаш Любов, страх нямаш. Щом имаш страх, нямаш Любов. Страхът е отвътре, а Господ е отвън. Тогава тури така: Страхът отвън, а Господ отвътре. Да туриш Господа отвътре, значи да започнеш да се движиш много добре, да имаш желание не само да идеш при Него, но да имаш желание Бог, каквото ти каже да изпълниш. Като идеш при Бога, ще ти даде наставления, ще те прати в света, ще ти даде една задача, която трябва да свършиш. Ако ти се колебаеш в пътя, започваш да правиш умозаключения, не вървиш към добрия път. Веднага ще направиш една погрешка. Ще направиш една погрешка, ще се оплетеш. Мязаш на муха, която кацне на паяжината и се оплете. Паякът е по-умен от мухата. Той предвидил слабостите на мухата. Тя като кацне на паяжината, ще се оплете. Лукава е тази паяжина.

Та казвам: В религиозния живот вие изучавайте вашите чувства. В умствения живот, вие изучавайте вашите мисли, във физическия свят вие ще изучавате процесите. Има един начин за изучаване, той е следният: Имате едно съпротивление – концентрирайте ума си. Дадат ви едно блюдо за ядене, но трябва да знаете да си концентрирате мисълта. Оставете се свободен и кажете: „Да ям ли тази храна или да не я ям?“ Веднага ще дойде във вас нещо и ще каже: „Няма да я ядете“. Или пък: „Възприемай тази храна“. Някой път казва: „Не яж“ и ти ядеш. Друг път ти казва: „Яж“, и ти не искаш да ядеш. Та в Божествения свят, когато ти се каже: Яж, – Яж. Когато ти се казва: „Не яж“, – не яж. Нищо повече. Вие ще кажете: „Ами ако човек не яде, то е само за един момент“. В даден момент се казва: „Не яж“. Защото един момент ще те спаси. От този момент, в който ти не ядеш, ще тръгнеш в правия път. Като послушаш, едно послушание е път, за да те вкара в правия път. Ако не послушаш, ти ще влезеш в кривия път. Всеки ден вие правите една погрешка. Всяка погрешка е отклонение. Всякога, когато поправяме погрешки, значи да влизаме в правият път на Любовта. Да направиш една погрешка, аз всякога подразбирам да се отклониш от своя си път. Следователно, в този път ние трябва да пазим равновесие. Този закон навсякъде съществува. Един велосипедист седи на две колелета, но знаете ли какво равновесие трябва да пази. Той се е научил да пази равновесие. Аз, ако се кача, който не съм се научил да карам, ще падна. Или на едната или на другата страна. Знаете ли какво ще стане? В пътя ние на две колелета вървим, на велосипед, пък някой път пътят не е така гладък. Ще дойде някъде и този велосипед ще спре. Трап има някъде, трябва да го прескочи. Ако речеш да го прескочиш, ще изхвръкнеш от велосипеда. Всички тия велосипедисти отдалече виждат трапчинките и току завъртат, колко внимателен трябва да бъде. Ако някоя трапчинка е по-голяма, веднага става едно подскачане. Казвам: Вие сте шофьори на вашето тяло. Понякой път урбулешката карате, да се покажете, че сте голям майстор – шофьор. Но погледнеш, шофьорът отхвръкнал някъде. Много внимателен трябва да бъде човек. Трябва да има достатъчно мисъл, достатъчно чувства. Чувствата са груби. Аз считам мисълта в един автомобил, като започне да дига шум, запалват се тия въглища. С какво? – С бързината. Чувствата, това е бързината. Запалването, това е мисълта. Бутате, това са постъпките. Автомобилът го карат. Едно време конят като рита, колата върви. Казвам: Мисълта трябва да загори огъня. Трябва да дойде бързината. И трябва буталото да бута и автомобилът се движи. Ние казваме: „Много добре постъпих“. Казвам: Някой път стига разумно да рита конят. Сега има от тези живите коне.

Казвам: Вие за в бъдеще бутайте разумно. После, като горите, на свят горете. Като се запалите, на свят, не да избухвате. Казвате: „Да бъдем мълчаливи“. Онези автомобили дигат доста шум. Нека дигат шум, но работата да върви в света.

Правилна работа на човешката мисъл. Правилна работа на човешките чувства и правилна работа на човешките постъпки.

Добрата молитва.

XVII година.
27 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 6 април 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.