Да ми бъде ученик

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само 27 стих от 14 глава на Евангелието на Лука: „И който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик“.

Духът Божи.

Ще взема само думите: „Да ми бъде ученик.“

В съзнанието на човека има едно чувство, което определя ценностите на нещата. Туй чувство не е във всички еднакво развито, затова някои хора ценят, някои хора не ценят. А всичко зависи от онази правилна цена, която ти даваш на един предмет или на някое живо същество. И в това седи науката. Запример, вие казвате: „Един човек е гениален.“ Но какво нещо е гениалността? Вие казвате, че един човек е талантлив или обикновен човек. Та какво е талантливият човек? Гениалният човек е един завършен процес на хиляди процеси на миналото. И тогава аз деля гениалните хора на три категории, на три степени: първа степен, втора степен и трета степен. Първостепенни гениални хора, които са ходили на Слънцето и са се върнали. Второстепенни, които със своите телескопи са видели Слънцето. И третостепенни, които по доверие на първите и вторите знаят нещо, каквото другите казват, вярват в авторитета. Следователно, когато казваме, че един човек е талантлив, разбираме, че той е на три степени. И талантливите хора са на три степени. Значи един талантлив (от първа степен е), който е бил ученик на гениалния; от втора степен е, който е бил слушател, а пък от трета степен, който е кандидат сега, едва постъпва. Има талантливи, които са само кандидати, пък други слушатели и талантливи, които са ученици на гениалните. Всичките грешки са там, че вие имате едно криво мнение за самата природа. И самите учени хора, тъй както разглеждат природата, има гениални учени хора, които знаят какво нещо е природата. Те като говорят за Слънцето, са ходили там, видели са го, знаят какво има на Слънцето. Те говорят за онова, което разбират, което са видели. Те са учени хора. Други учени има, отдалеч гледали и трети учени, които говорят, каквото чули от другите. Казва: „Аз съм чул от гениален човек.“ Третата степен учени са, които на доверие приемат, каквото отдалеч видели другите или каквото видели онези, които ходили. И учителите са на три степени. Учител, който бил в Божествения свят. Има учители, които отдалеч са видели Божествения свят и трети, които на доверие приемат. Всички са се учители. Три степени учители. То е едно подразделение, не да се водите по него, но само за уяснение. Защото някой път пресилваме в своите преценки, казваме: Аз разбирам какво нещо е Господ. Като ида в гората и видя една мечка, хич не разбирам. Пардесюто взема хоризонтално положение. Онзи, който разбира Господа, като види една мечка, се разговаря. Мечката ще се спре пред него, ще се поклони, ще каже: „Господарю, какво ще заповядате?“ Гениалният човек ще каже: „Ще бъдете добра да не ходите по пътя, някое дете ще го сплашите, по-далеч ходете, да ви не виждат. Вие такъв величав вид имате, че всеки ще се уплаши, не всеки може да издържи вашето присъствие.“ Вие казвате: „Мечката е страшна.“ Друго едно гледище има. Цялата природа, като започнете от микроорганизмите до човека, това са системи за възпитание. Микробите, това са училище, в което човешките души са се възпитавали. Постепенно отиваме до минералното царство, в растителното царство, в животинското царство, в човешкото царство, на всичките тия подразделения. Има около 400 хиляди форми, повече са те, на които учените хора са се спрели. 400 хиляди форми, аз цитирам това число, през които един микроорганизъм трябва да мине. Зародишът трябва да мине 400 хиляди форми в утробата на майка си, за да дойде до последната 401-та форма, да стане човек. Запример, ако той се спре на 399 форма, какво ще стане? Зависи на каква форма се спре. Има седем степени, има седем раси. Числото седем показва човешките раси. Сега ние се приближаваме до шестата раса, не сме дошли още до нея. Всичките зародиши сега се спират на някаква степен, на 400 хиляди форми, има и подразделения, кой какво ще стане, към коя раса ще принадлежи. Ако се спреш на тристата форма или на двеста хилядната форма, ще определиш мястото, в каква степен на развитие се намираш. Та казвам: Ние сега трябва да се повърнем алхимически назад, да видим своята биография, де сме минали през тия микроорганизми, да си спомним какво сме научили при микроорганизмите. После какво сме научили при кристалите. Не мислете, че кристалите са мъртви, те са живи същества. Те разбират толкоз хубаво от геометрия, разбират от пречупване на светлината. После, като дойдете до микроорганизмите, които са взели валчеста форма. Те са взели и обработили това, което другите са научили. Щрихи са дали в този ход на нещата. Та казвам: Ние не отричаме това усилие, имаме един колективен труд на 400 хиляди разумни форми, които са работили за въздигането на човека. Казваме: Тази е волска форма. Че това не е наука. Какво значи „вол“? „Вол“ значи, който родил кръга. Има понятие на две магарета да раздели сламата, то е вол. Има хора, които само разделят какво се пада някому. Право да отсъдиш кому колко се пада. Право да отсъдиш кому колко да дадеш. Сега вие може да дадете крива форма, че малко знаете. Вие не знаете много. Ако аз ви сравня с гениалните хора, които са ходили на Слънцето, ако ви сравня с тия, които са били, когато са ходили на Слънцето, ако ви сравня с тия, които са били, когато се създавала земята, когато се нареждал този план, всичките тия същества, през които човек е минал, те са взели участие, там са били съвременници на туй. Този процес са го следили до днешния ден. Гениалните имат всички форми на миналото, те са учените хора. Ако сравним гениалните хора със сегашните хора, какво знаят те? Кой от вас помни миналото съществувание? Аз бих желал някой от вас да ми каже в миналото какво е бил. Преди да дойдете в България де сте били? Казвате: „От Бога са излезли.“ Аз оспорвам това положение. Понеже, как вие от Бога да сте излезли, пък да сте един такъв нехранимайко. Никаква логика няма. Как е възможно една капка вода да излезе от най-чистия извор, пък да бъде мътна. Невъзможно е това. Ако ние сме излезли от Бога, ние ще бъдем като него. Сега по закона на наследствеността, едно дете, родено от една умна майка и един разумен баща, то детето ще носи чертите на баща си и майка си. Но едно дете, родено от една майка с по-низша култура, то ще носи същите черти на майка си. Казвам: Трябва да се пазим от ония заблуждения. Не трябва да преценяваме нещата, не трябва и да ги подценяваме. Трябва да се спрем върху факта, какво знаем, какво можем да приложим. Сега аз засягам този Божествен ред на нещата.

„Не може да бъде мой ученик.“ Когато Христос говори, Той е един от първостепенните Учители. Когато казва: „Както ме Отец научил и аз така уча.“ Кога се учил от Отца? Искат да кажат, че Той се е учил в Индия или в Египет. Възможно е да се учил в Индия или в Египет да се учил. Той е бил в Египет. Други казват, че в Юдея се учил. И там да се учил е възможно. Но Христос се учил много по-рано, отколкото предполагат. Че се учил по-рано, се разбира от думите му: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.“ Значи в кой свят е бил? Един от учените хора на израилския народ – Соломон – така пише в осмата глава на притчите, 31 стих: „И наслаждението ми беше с человеческите синове.“ На кое място? Не на тази земя, която сега имаме, някъде другаде. Та и нашата земя на туй положение няма да остане. Понеже е предвидено, няма да се мине дълго време и нашата земя ще се измени. Тази, старата земя, ще си замине и ще дойде нова земя. Как ще си го обясните? Кога ще дойде новата земя? Когато бащата заминава, кой остава на мястото? Син му го замества. Искате да знаете, какво нещо е човек. Човек е едно същество, няма никакво измерение. Той не завзема никакво място вътре в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Казва: „Кажи ми, какво нещо е човекът.“ Че не е пространствено нещо, не завзема пространство. Измерения няма, но се движи. И по права линия, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвъртото измерение, навсякъде се движи, пък е едно същество извън измеренията. Някой ще каже: „Как може да бъде това?“ За мене е проста работа. Аз ето как го обяснявам, много проста работа. Нима един грънчар, който трябва да направи едно гърне, той сам е гърне? Та нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска. Следователно, човек е извън всички измерения. Той е художник, който рисува в измеренията. Той сам е извън измеренията. Който не разбира, казва: „Как може да бъде извън измеренията?“ Както художникът може да бъде извън картината, той влага в картината само своята идея. Тя, идеята, не може да се вложи в картината. То е предположение.

Когато някой казва: Увеличена секунда и намалена секунда, това не е вярно. Секундата не може да се намалява, нито да се увеличава. Практически как ще намалиш секундата? Като намалиш секундата, какво ще стане от нея? Ако, да кажем, ти намалиш една секунда, (колко) ще остане от нея? То е теоретически, то е вярно теоретически, но практически не можем да разберем. Казва: „Увеличена е на тон и половина.“ Сега за туй имат думата музикалните гении. И в музиката всеки един тон си има свое място. Ти никога не можеш да го поставиш на друго място. Има разни ключове: ако имаш цигулен ключ или сопранов ключ или басов ключ, тогава нотите ще бъдат поставени на разни линии, същите тонове ще бъдат, но имат друго изражение. Едни са по низходяща степен, други са по възходяща степен. Едни идат от възходяща степен, слизат на високите тонове, слизат отгоре надолу. Това е според моите схващания – най-ниските тонове отдолу възлизат нагоре. Следователно, низшите и висшите тонове се срещат. Низшите не могат да идат до най-високите и високите не могат да слезат до най-ниските, има едно място, дето се посрещат.

Та казвам: В туй отношение музиката е една математика, която може да се приложи и в живота. Ти не можеш да измениш своя живот, ако не разбираш математическото отношение на звуковете. Понеже всяка една материя, молекула, атом, вие трябва да я моделирате с музика. Ти не можеш да моделираш тялото си без музика. Защото в музиката, когато човек става по-музикален, трептенията стават по-мощни, по-силни. Когато ставаш по-слаб, то е едно състояние, което не е музикално. Тия животни, които не са музикални, едва няколко звука издават. В тях животът е много тежък. Всичките ония хора в света, които страдат, те не са музикални. Които не разбират, страдат. Които разбират страданията, стават музикални. Следователно, музиката е един метод да впрегнем тази неорганизирана материя, която на нас ни причинява страдания, понеже живее само за себе си. Вземете една вредна микроба, тя влезе в тебе и живее само за себе си. Така се размножава, че със своите нечистотии ще те отрови. Отравя те със своите нечистотии, извержения. Една холерна микроба може за 24 часа да се умножи 50–60 или сто милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят. И лошите мисли така действуват. Не трябва да допущате никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко едно лошо чувство носи отрова в себе си. Всяко едно безнадеждие носи отрова в себе си. Всяко користолюбие носи отрова в себе си. Та казвам: Всички отрицателни прояви на живота, в които ние попадаме, по една или друга причина, за която ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или (не), но ако попаднеш или ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти може да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ти ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията на тялото си, ти ще се обърнеш на един газ. Сега ние изучаваме закона да можем да превърнем мъчнотиите в този свят. Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света. Най-първо светът не може да се пресъздаде. Трябва да започнем оттам, отдето Бог започнал. Не може да пресъздадеш света, ако не пресъздадеш мъжа и жената. Никакъв ред, никакъв порядък в света не може да се създаде, докато не пресъздадеш мъжа и жената. Понеже една двойка трябва да има, която да създаде новия Адам и новата Ева. Говорят за шестата раса. Шестата раса ще дойде от небето. Но знаете ли какво нещо е небето? Небето е в нас. Небето е нашата глава. Сега някой от вас ще каже: „Как ще си създадеш ти небето?“ Туй, което виждате отвън, то не е никакво небе. То е отражение. Сега вие се заблуждавате с туй външното небе, както в едно огледало, като видите, че цялото небе се отразява. Като погледнеш туй огледало, виждаш един свят, пипнеш го – нямаш никакво небе. Туй огледало е тънко, може би има няколко милиметра, пък показва, като че има хиляда километра. Вярно ли е туй, че светът е едно отражение на самите нас? Реалността е вътре в нас, а не отвън. Следователно има в Европа такива стаи с огледала, че като влезеш, започваш да се блъскаш в огледалата, вървиш, навсякъде се блъскаш, заблудил си се, питаш се отде си влязъл. Реалността не е вън от нас. Щом искаш навън, то е право. Но едновременно когато отиваш навън, твоята идея трябва да се разширява. Да кажем, желаеш да изходиш 30 километра, идеите ти трябва да станат с 30 километра по-широки. Ако искаш да изходиш сто километра, и идеите ти трябва да се разширят със сто километра. Идеите ти трябва да растат. Ти ходиш, идеята ти е малка.

Сега вие ще ме извините. Аз ви представям работата в детинска форма. Туй още не е наука. То са залъгалки. На някое дете дадеш едно бонбонче, една шапка, едно цветенце – залъгалки са това. Залъгват ни. Ако на един професор кажеш: „Я, от любов направи ми това нещо“, той ще каже: „Аз няма да си губя времето.“ Но ако на този професор му дам 25 английски лири на месец, той е готов да свърши една работа. Ако му дам 50, още повече, с все сърце, но ако му дам сто, ако му дам 200, още повече. Колкото увеличавам, с повече ще иска да ми свърши работа. Питам: Какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат. Проповедникът говори, защото му плащат. Майката отглежда децата си, но и на нея плащат. Тя мисли за детето си, че може да стане министър, княз може да стане, велик човек може да стане, че и тя ще се прослави най-после. Най-после казва: „Разочаровах се.“ Против туй плащане нямам нищо против. Право (е), че трябва да се плати нещо. Според мене най-хубавата заплата е любовта. Даже един от пророците казва: „Елате да си купите без пари.“ Питам: Ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика. Онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви? Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Ако знае музика, без пари ще си купува. Понеже всичките хора оперират с пари, според мене, дето са парите, там е невежеството. Човек, който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа в науката. Човек, който преподава художество с пари, той е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше, казваше: „Всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене.“ Като деца са картините на един художник. Ще купя неговото дете, но ще го взема като (мое дете) да ми бъде. Всякога ще виждаш своето дете при мене, той трябва да бъде свободен да вижда детето си. Да вземем грижа за тази хубава картина.

Сега другата идея, другото заблуждение. Ние седим на земята и искаме като ни припари да идем при Христа и да се оплакваме. Та Христос не е място за оплакване. Ако идем при Христа, той ще ни каже, след като му разправим за всичките наши страдания, той малко ще се поусмихне, понеже знае, той е бил на земята, има тази опитност. Казва: Зная. Той няма да ти каже „Зная“, но ще ти даде една батерийка и ще ти каже: Тази батерийка носи в джоба си. Щом се намериш натясно, идеш при някого, не иска да ти помогне, цъкни. Щом светнеш, той ще ти каже: „Какво искаш?“ – „Да ме приемеш.“ Той ще те приеме. Дето идеш, ще те приемат, навсякъде ще цъкаш. Казва: „Тя е лесна работа.“ Ама трябва да знаеш на кое място да цъкаш. Защото ако цъкаш, когато Слънцето е изгряло, туй цъкане нищо не струва. Но натисни на това бутонче. Има времена, когато Бог урежда нашите работи, ние трябва да гледаме Славата Божия. Преди да си се явил, хората с любов те приемат. Когато хората ни приемат, то е Божественият ред на нещата. Когато ние отиваме по човешки, по човешки ни приемат, в нас трябва да има обхода. Аз никога няма да бъда на едно място, дето няма да ме приемат. Ако отивам в един дом, дето имат нужда, ще ме приемат тези хора добре. Всякога ще ида, дето е Божественият порядък. Когато Слънцето изгрява, не седя в къщи, излизам навън да видя природата, да се радвам. Всеки един ден е едно голямо богатство за бъдеще. Няма да спим под юргана и да гледаме дали Слънцето е изгряло. Преди да е изгряло Слънцето, ще станеш, ще намериш достатъчно енергия в себе си. После ще знаеш кои лъчи на Слънцето се появяват първи. Художниците турят червените, но не всякога е така. Тия, червените лъчи имат еднаква красота. После постепенно се явяват другите нюанси на краската. Ние не обръщаме внимание, понеже не сме запознати с тях. Ние говорим за добродетелта, но не знаем какъв е цветът на добродетелта. Ние говорим за разумността, но не знаем какъв е цветът на разумността. Ние говорим за религиозното чувство на човека. Сега окултистите поддържат, че когато човек става религиозен, една синя аура се образува, един много приятен цвят. Синята светлина, която сте виждали, тя е жива светлина, толкоз подвижна, като погледнеш, нещо се прелива. Тази е една сянка, която хвърля в живота. Религиозният живот хвърля една сянка около разумния живот на човека, да изпъкнат тия черти по-хубаво. После този, синият цвят, той е почва, в която се сеят някакви чувства. Синият цвят не може да бъде бял цвят, понеже белият цвят не съдействува за растенето. В синия цвят се посаждат семената на възвишените чувства, за да може чувствата да растат, цвят да дадат и плод да дадат. Който не знае, казва: „Религиозно чувство.“ Религиозните чувства имат плодове, има разнообразие в плодовете. Не искам вие да вярвате. Един ден, като гениални хора, като изследвате тези неща, спомнете си направената проверка, извадете си книжката и вижте онова, което ви казвам, вярно ли е или не. Може да кажете: „Тъй, както каза, вярно е.“ Пък ако намерите някое опущение, като дойдете да проверите, като дойдете тук на земята, ще кажете: „Казано ни е така, но такава и такава корекция има. Ние туй и туй видяхме.“ Сега, както ви виждам, казвате: „Трудна работа е тази, тази работа не е заради нас.“ Няма по-лесна работа от (тази), да бъдеш ученик. Ще седнеш на стола както искаш и ще слушаш. Изгрява Слънцето, ще го гледаш. Израства тревата, ще я гледаш. Цъфтят дърветата, ще ги гледаш. Вее вятърът, ще го слушаш и ще гледаш. Всичко, отдето минеш ще наблюдаваш и ще вземаш бележки. Някоя муха хвърчи, ще гледаш, пеперуда хвърка или птичка пее, ще нотираш. Трябва да разбирате от музика. Запример, колцина от вас може да нотирате пеенето на птицата? Пее – чик, чирик. Знаете, какво съдържание има чик-чирик? Чик-чирик значи чирак. „Чирак“ на турски значи „ученик“. Чиракът прави малко наблюдение. Казваш: „Проста работа е чиракът.“ Чиракът е още в отделенията, в забавачницата, играе си и се учи. Казвам: Моите почитания. Един ден и той ще бъде на моето място, и той ще бъде ученик по-голям.

Казва Христос: „Който не дигне кръста си.“ Казва Христос: Който не разбира смисъла на страданията, на кръста, не е силен да носи кръста, ученик не може да бъде. Страданията са един материал, върху който трябва да работим. Те са неприятни, зная го, че са неприятни. Неприятни са, за какво? Казвам: Ако на вас дадат 40, 50 или сто хиляди големи игли и вие ги турите в един чувал да ги носите и тия игли за носене ли са? Трябва да направите една торба, през която иглите да не проникват, защото тия игли така на гърба не се носят. Много от страданията мязат на игли. Знаете, иглите са потребни. Сто игли по два лева, те са двеста лева. Който не знае, ще каже: „Да се освободя от тия игли.“ Пък хората навсякъде питат за игли, казват: „Имате ли игли?“ Казваш: „Да бях знаел, пък аз ги хвърлих.“ Всичките хора казват: „Игли дайте.“ Три лева за игли могат да дадат, четири лева, пет лева. Това са 500 хиляди лева.

Та има нови положения. Сегашният живот на онази раса, която иде, хората на любовта идат сега в света, те ще бъдат малко по-другояче устроени. Тия хора се отличават по това, че те ще виждат и отзад, както виждат и отпред. Те може да виждат, когато Слънцето изгрява, навсякъде може да виждат, когато Слънцето изгрява, навсякъде може да виждат – и на изток, и на запад. Няма да се обръщат, когато залязва. Ще знаят къде изгрява и къде залязва. Те ще го виждат. Тия хора на шестата раса знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на радо сърце. Те ни най-малко няма да се безпокоят, както ние се безпокоим от сиромашия или както ние се безпокоим от болести. Една болест, ако можем да я впрегнем на работа, знаеш какво богатство се крие в болестта вътре? Понеже ние не разбираме закона на болестта, болестта ще ни впрегне. Следователно, тя се ползува от нас, пък ние не се ползуваме от нея. Даже ние се плашим от смъртта. Ако впрегнеш смъртта, и смъртта може да се впрегне, тя е мощна сила, която за в бъдеще ще се тури на работа. Има борба между живота и смъртта. Тя разрушава, дойде животът, съгражда. Тя разрушава, животът съгражда, но винаги в живота има един плюс, той има надмощие. И животът взима от нейната сила и един ден смъртта ще отслабне. Тогава животът ще има надмощие. Казват, че смъртта един ден ще бъде вързана. Да бъде вързана смъртта, значи тя е отслабнала в своята сила. Сега, това е поетически казано. Но сега, като умира човек, какво трябва да прави? Един ден един мой познат ми разправи една своя опитност. Казва: Четох много книги теософски, окултни, за ясновидството разправят, но не мога да си представя какво нещо е ясновидството. Не мога да разбера как може човек със затворени очи да вижда какво има да стане. Един ден на обед се наядох и бях си легнал. Казва: Това става тук, в София. Заспал съм. Виждам, че спя, но разглеждам, виждам какво става. Виждам, че къщата е отворена, че един мой приятел има хотел „Македония“ на ул. „Витошка“, виждам, че тръгва, зная че иде при мене и казвам: Трябва да стана, да не ме намери, че спя. Леглото си виждам. Времето хубаво, ясно слънце, виждам всичките хора, пък виждам, че спя. Работите виждам много ясно, искам да стана, не мога да стана. Виждам, моят приятел наближава, виждам го как хлопа на вратата, мъча се да стана и не мога. Много мъчно ми беше и най-после станах. Питам приятеля си, колко време се бавих да му отворя. Казва: Около три минути. Значи, след като хлопал, взело му три минути да влезе в тялото си, да се намести в своята къща, за да може да приеме своя приятел. Сега вие, ако може да се абстрахирате, не да заспите, но всички тия впечатления, които имате от физическия свят да ги отхвърлите от ума си, да освободите ума си, веднага пред вас ще се отвори един нов свят. Тия впечатления представят една мъгла. Ако вие чрез вашия ум тия впечатления може да ги отдалечите, веднага ще се отвори един пробив, ще видите един свят, който мяза на този свят донякъде, но ще забележите, че пада в една плоскост около 45 сантиметра над този свят. Това е пак едно наблюдение. Като една плоскост ще видите проектирана, всичко зелено, дървета зелени, но всичко е по-красиво, по-хубаво. Като се събудите, ще видите, че сте гледали, но къде е, не знаете, не е на земята, в този свят. Сега вие мислите, къде е онзи свят. Онзи свят е една по-тънка материя. И в другия свят има хора, и в другия свят орат, сеят, женят се, само че не се женят като нас. И те имат училища, само че техните училища се различават от нашите. Аз понякой път уподобявам разликата както гъсеницата и пеперудата. Гъсеницата ходи, лази по земята, качва се, яде листа, а пък пеперудата се храни не от тия листа, а от цветовете, тя има хобот и смуче от соковете на цветята. Казвам: Тия същества са по-умни, те се ползуват от соковете, а другите от листата. Те са само по два крака, ние имаме много крака. Аз считам, че всяко желание е крак. Имаме хиляди желания, то са хиляди крака. Според мене желанията, това са крака. Много желания има човек, многокрак е той. Човек трябва да има само едно женско и едно мъжко желание. Или да ви го кажа другояче: Едно мъжко желание значи да имаш едно желание на ума, само умът да мисли и да имаш едно желание на сърцето, което да оценява нещата. Любовта е, която оценява нещата. Умът е, който отличава тия желания. Всичко в живота си има свой вътрешен смисъл.

Сега, за да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използувате? От този живот трябва да се създаде бъдещият живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго освен отношението, което съществата имат, което разумните същества имат. Отношението, което безброй разумни същества имат, то е физическият свят, то е духовният свят, то е Божественият свят – отношение на разумни същества. Следователно, тия същества и техният свят според техния ум се различават. Различава се и светът, в който те живеят. Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени, улиците чисти. Ако идете в един източен град, ще видите, че не е така хубаво построен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете, обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични. В западната култура се обръща по-голяма култура на жилищата. И храмовете, и жилищата трябва да бъдат еднакво построени. Но да дойдем до онова, което вас може да ползува. Вие, запример, никога не сте се спирали да мислите, какво съставя музиката. Ако е някой стар, казва: „Аз, старият човек, какво (ме) интересува музиката?“ Старостта е детрониране. Старият човек, след като се детронирал, слязъл до музиката. Затова остарял. Според мене има мелодии, с които човек може да се подмладява. И в съвременната музика да ви дам едно определение. Според мене мелодията е любовта на човешката душа към Бога. А хармонията е отговорът на Бога към човека. Хармонията е отзвук на Бога. Мелодията е на един глас, Бог ни отговаря на четири гласа, цял един оркестър. Той не говори с оркестър, че да го чуем. Понеже отдалече говори Господ, говори чрез тази хармония, за да можем да го чуем. Понеже Господ е много деликатен, аз колкото и тихо да пея, мелодично, като пея в душата, Господ ме чува. Значи, пей на Господа тихо, за да те чуе, за да ти отговори Господ в хармония. Сега по(ня)кой път в нас се явява желание да знаем. Но знанието трябва да помага на нашия растеж. Ние трябва да растем. Всеки ден моята глава трябва с една десетохилядна от милиметъра да се разширява. /Показва слепите очи./ Всеки ден моето тяло с една стохилядна част от милиметъра да се разширява, разширение трябва да стане. Ако не стане туй разширение, няма прогрес. Прогресът седи в една вътрешна придобивка, която ние трябва да имаме в себе си. Казвам тогава: Тъй, както изявяваме любовта само към някого. Че онзи, когото вие обичате най-първо ще ви изпее, ако е поет, ще създаде два куплета заради вас. Имаме един наш приятел, той казваше на своята възлюблена: „Сестра, ние сме лика-прилика, като два стръка иглика.“

Казвам: Ако един ученик види учителя си и веднага ако в него не се събуди мисъл, да мисли, той не е видял учителя си. Ако е един учител, след като види своя ученик, ако в него не се появи желание да му предаде нещо, и той не е видял ученика си. Ако една жена види един мъж и в нейното сърце не се зароди любов да му направи услуга, не е видяла мъжа. Ако един мъж види една жена и ако в него не се зароди едно благородно чувство, и той не е видял жената. Хубавото в любовта е, че любовта трябва да роди нещо. В любовта се проявява Бог. Ако ние във всеки случай не дадем условие Бог да се прояви, ние правим престъпление. Престъплението не е нищо друго, освен, че ние не сме дали условие на Господа да се прояви. Ако Той се прояви, това е за Неговата слава и за наша слава. Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости. Сега всичките хора ги е страх от любовта. Неразбраната любов прави пакости. Разбраната любов прави всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света. Някои казват: Остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете. Тогава аз бих ви изпял една песен. Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото не Те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се подмладя, ще върша Твоята воля. Щом кажа: Господи, аз остарях, понеже не Те разбрах – погрешката е там. Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни. Има една коса, която и след като побелее е пак така нагърчена. Има коса гладка. Аз бих желал не само белите коси, но и черните коси да са гладки. Какъвто и да е цветът, да не е нагърчен. Туй набръчкано не е хубаво. Сега много обичат набръчканите. И то е хубаво, аз го тълкувам, че е хубаво. Набръчканото показва еволюцията на човека. Туй набръчкване показва спирално. Всеки конец показва пътя, по който еволюцията е вървяла. То е право. Ако така разбирате, съгласен съм. Щом видя някой набръчкан, казвам: Това е еволюцията.

Сега да дойдем до практическото. Човек, щом престане да пее, остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: „Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявявам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам.“ Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после, вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин, никакво оплакване. Сутрин като станеш, весел да бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже има набрана опитност, но сутринта като станете, дигнете си очите, благодарете, запейте си: „Благодаря ти, Господи!“ Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън, аз пея вътре. Има едно пеене в причинния свят, като се дигнете. На физическото поле има и във висшите светове има музика, и в света има музика. Египетската музика се отличава, че те са започнали с тона „ми“. Седем начина на деление имали. Те са били свързани с духовния свят и по-голяма чувствителност са имали. Индусите четири тонирания са имали. Устройството на тяхното пеене е било друго. Те са били свързани с умствения свят. Те се вглъбиха в тия малки подробности, с които не можаха нищо да постигнат в музиката. Сега вече европейската раса, бялата раса, развива в музиката хармонията. Развива туй, което хармонията раздава, не мелодията. Те развиха мелодията във висша степен, техните песни са много мелодични, но хармония много малко развиха. Когато в западната музика мелодията е по-слаба, хармонията е по-силна. Оркестри до 120 души, може би за бъдеще да бъдат до 200, 300, 400, 500 души. Колкото повече хора има в един оркестър, толкова по-добре. По-голямо разнообразие. Казвам: Има една музика в предната част на челото, дето има 25 хиляди нишки, настроени както нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Сега, ако вземеме първия тон, основния тон, 32 трептения, последния, 25 хилядния тон, ако помножите, може да видите колко трептения ще има, според математиката. Тази музика има 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика, не могат да останат. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сме по-близо до любовта, толкоз музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски. Аз съм привеждал този пример. Отива една млада певица в Ню-Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скръжав. Тя влиза вътре, покланя се и му изпява една песен: „Дом, дом, сладък дом.“ Като му изпяла песента, банкеринът се разположил, казва ѝ: „Какво ще заповядате?“ Казва: „Ако обичате да ми дадете 25 хиляди долари.“ – „На ваше разположение съм.“ Изважда парите и ѝ дава. Казва ѝ: „Пак заповядайте, аз ще ви услужа.“ Тя изпява една песен и той ѝ дава 25 хиляди долара. Ама пее. Не мислете, че като сгрешите, вие може да пеете. Като пееш, да бъдеш израз на цялото небе, дето се изразява в твоето лице. Трябва да излиза онази сила, очите, ушите, устата, навсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. Казвам: Бих желал всички да бъдете така музикални. Туй ви пожелавам. Кога ще бъде? Пожелавам ви го, че когато стане. Все ще стане някога. Тогава ще се подмладите. Сега, като ви пожелавам, виждам, че някои се усмихват. Аз бих желал някоя стара сестра, която е остаряла, да си представи, че е мома на 19 години и че пее на един млад момък. Вас ви се вижда това смешно. Когато старата сестра пее така, тогава е безкористно. Представи си във въображението. Тогава старата сестра ще даде подтик на младата. Тази стара сестра ще каже: Защо аз да не мога да пея? Ще създаде един подтик. Аз забелязвам, мнозина идат, които са недоволни от живота, казват: Остаряхме. Младите казват, че те не са намерили място, как да живеят. Бъдете доволни от онова, кое Бог ви е дал. Прегрешението е от наша страна в сегашния живот да мислим, че ние не сме даровити. Погрешно е. Всеки един от нас Бог му е дал повече, отколкото трябва. Ще разработвате. Един господин прави следните изчисления. Казва: Ако всичкото знание, което имаме сега на земята, може да се напечата на 90 тома като Библията и като напечатаме това знание, в мозъка на човека ще остане място за още 900 такива тома. Ние едва сме започнали. Такива възможности има в нашия мозък, може още 900 такива книги да се напечатат. Какво широко поле за работа имаме. Казваш: Какво да правя, не ме благословил Господ. Не, зная, че Господ ме е благословил. Трябва да Му благодаря. Вижте колко хубаво Слънце изпрати. Тази сутрин беше начумерен, понеже не разбираме, сега пак се позарадва времето. Господ казва: Тия деца ги обичам, но са много своенравни. В добър смисъл, обичат да се занимават с туй, което не им е работа. Спрял се младият и мисли, като умре, кой ще го погребе. Аз ви уверявам, младите ако живеете както аз ви проповядвам, няма кой да ви погребва. Но като дойдете, с колесница ще се качите нагоре като Илия. Ще оставите стария кожух, ще го напуснете и с колесница ще идете в другия свят. Казва: Кой ще те погребва? – Казвам: С колесница ще идете. Досега колко пъти са ни погребвали, нас ни дотегна. Колко пъти вас са ви погребвали с обикновени колесници. Заслужава един път в живота да пътуваш в пространството с Илиевата колесница.

Всеки, който не дигне своя си кръст, всеки, който не изучи Божиите блага, всеки, който не изучи музиката, която се преподава, който не оцени своите дарби, той не може – казва Христос – да ми бъде ученик. Всеки, който дигне своя кръст да оцени на земята, трябва да направим този живот приятен. Аз често съм правил опити. Правил съм изследвания с някои хора. Аз минавам за много добър човек. Две мнения има за мене. Че съм много добър и че съм много лош. Аз поддържам мнението, че съм много добър. Много добър съм по това, че мисля, че много малко зная. Макар че много зная, пак мисля, че малко зная всъщност. Понякой път правя изследвания. Аз, добрият, в мене се породи едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че не иска да се подчини на нищо. Казвам: Не съм аз, откъде е дошло туй? Започвам да търся, търся, намеря една жица отнякъде, виждам дошло или от юг, или от изток, или от запад отнякъде, изчислявам, измеря километрите 10, 15, 20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо иди-дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра, проверявам дали това е вярно. Намирам туй упорито същество, което не може да учи. Искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва: Не искам да уча. Ида, намеря го, занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разположи се туй същество. Върна се и аз съм разположен. Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятствува. Ние говорим: Да се преродим. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, и нищо не може да придобия. Ако един земеделец не изоре почвата, не изхвърли всички буци, ако не посади своето семе, какво ще му даде? Всички упорити хора в света, които са препятствие, те са почва, върху която може да посадите вашите семена и те ще бъдат полезни. Христос, като дойде на земята, каза: „Докога ще ви търпя?“ Казва: „Син человечески няма де глава да подслони.“ Но при все това имаше вяра в Господа. Ако дойде Христос, ще види, че онова, в което Той вярваше, то се изпълни. Близо две хиляди години, след 19 века най-малко 550, 600 милиона хора вярват в туй, което той проповядваше. Та казвам: Христос като дойде в света, Той иде да проповядва на хората. Като дойде Христос, Той ще проповядва любовта не както аз проповядвам, Той ще я проповядва по-добре от мене, няма съмнение. Как хората трябва да живеят по любов. Преди две хиляди години той ги учи как да се спасяват от греха. Сега ще ги учи как да се обичат, как да учат. Сега е време за учение. Я да се създаде един хор от любов между вас, всеки, който пее, да пее от любов, той да е самостоятелен, да е свободен, като пее, с въодушевление да пее. Онзи диригент да дава такт полекичка, да има любов между диригента и хористите, той в центъра с пръчицата само ще маха с ръка. Вие ще ми възразите, ще кажете: „Можем ли да бъдем такива музиканти, може ли така да се пее?“ Аз мога да направя един опит. Може да се пее, но трябва един стимул. И на най-немузикалния от вас, който не е музикален, който казва, че от него няма да стане музикант, да му определим първите три месеца по сто наполеона на месец. Вторите три месеца по двеста наполеона, следните три месеца по триста, да увеличаваме. Аз ви казвам, в три години отгоре този човек, той ще забрави, че не може да пее. Ще каже: „Мога да пея, пари са това, ще пея.“ Премахне страха, ще пее. Казва: „Не мога.“ Значи парите могат да направят човека да пее. Че тогава може и любовта да стане като стимул. Необходима е любовта в света, да се създаде едно хармонично общество. Всичките тия противоречия, които сега съществуват, те са немузикални. Както е нашият живот, както ние живеем, имаше много груба музика в миналото. Музиката в начало беше много хубава, но после дойде езотическата музика и оттам насетне имаме изопачена музика, как ги наричат тия, шлагери ли? Първоначалната музика трябва да се възстанови. Затуй е необходимо да слушате някой познат, който свири; идете да слушате някой музикален човек. Спирайте се при всеки, който е роден музикант да слушате, придава се нещо. Защото музикалното чувство се подхранва. Ако музиката не я поддържате, музиката е свързана с доброто, с правдата. Аз считам музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията Мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина, едно външно изражение на трите сили, които са свързани с трите свята. Ако така разбираме, тогава може да се пее. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с „до“, най-ниския тон, който едва можеш да го вземеш. Ще ѝ пееш. Ако пееш на болестта и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Значи да пееш в първата октава, във втората и горе в третата. Когато един тенор вземе горно „си“, най-високия тон, всичката публика ръкопляска. Казват: Голям талант е. „Си“ взел, най-високият глас на тенора. Ако вземе най-ниския тон, не му ръкопляскат, казват: Талант, сила има, гений. Та казвам: В нашето усилие в музиката да вземем най-високите тонове, в усилието да направим едно велико дело, то е музика. Всяко велико дело е музикален тон. В нас да проявим най-великата добродетел, то е най-високият тон, който можем да вземем в тази част, която пеем. Никой не трябва да се срамува. Да проявим онази, мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради нас самите и за публиката. Онзи човек, след като пее, всички ръкопляскат. В този тенорист има смисъл.

Казвам: Вярата без музика не може да се реализира. Любовта без музика не може да се реализира. Всички ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там, дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите да видите какво пеене има, когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Понякой път ония, хубавите извори, които извират, да чуете каква музика има в тях. Не само това, но и светлината, когато сутрин изгрява Слънцето, когато слиза светлината, има най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика, цели оркестри из пространството. Съвременните глухи хора казват: В този мъчителен свят защо съм дошъл, в тази плачевна юдол. За глухите светът е плачевна юдол /долина/. За тия с отворените очи е Царство Божие. За онези, които са неми, земята е плачевна юдол, за онези, които говорят, тя е Царство Божие. Да каже: Братко, колко ви обичам, аз съм готов всичко да направя за вас. Много си добър. Колко добър те родил Господ, какво лице имаш, какъв глас имаш, я ми изпей една песен, аз ще те слушам хубаво. Този човек веднага ще му се отвори сърцето. А пък сега ще каже: Колко си грубиянин, какъв нехранимайко си. Това не са музикални работи. Музикално трябва да се говори в света. Интонация трябва да имаме. Като говорим, да се спрем, да знаем, че пред Господа седим. Трябва да имаме онази вътрешна мекота, приятност на гласа. Като се спреш, да знаеш, че седиш пред едни същества, които говорят хубаво, разумно, много са снизходителни. Ще гледаш по възможност на доброто, което може да говориш. Ще говориш разумно, не със страх, но с любов. Ще кажеш, ще ме извините, най-хубавото в мене, което можах да направя, направих. Ще ви бъда много благодарен, ако ме научите. Много ще бъда радостен, ако ми кажете нова идея, някаква нова мисъл, ново чувство в мене. Ще ви благодаря, ще благодаря на Господа за хубавото Слънце. Да благодарите на Господа, че аз съм пред вас и аз му благодаря, че вие сте пред мене. Казвам: Господи, много добри са твоите деца, много добре ме слушаха, очите им са много весели, добре вървят. Не смея да кажа другото. Ако кажа нещо лошо, ще компрометирам себе си. Пък и правото е, аз виждам, че Бог ви е одарил, виждам във вас много хубави работи. Много сте одарени, не ударени, гениално сте надарени, но още в третата степен. Гениални в трета степен. Ще бъдем едно с гениите на света.

Та ви пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика и да ви бъде като стимул в живота и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне.

Благословен Господ.

Добрата молитва.

21-ва неделна беседа от Учителя,
Държана на 20 февруари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.