Речи само реч

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще взема само няколко думи от осма глава на Матея, от осми стих: „Речи само реч и момчето ми ще оздравее.“

Духът Божи.

„Речи само реч.“ Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува. И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората. В своята възраст човечеството е минало през една епоха, минало е своето детинство, но още не е дошло до възмъжалост. Досега човечеството е било в положението на десетгодишно дете. Сега е в положението на 12 годишно дете и се готви за прогимназия. Ние казваме, че един народ е културен. В какво седи културата на нещата? Има известни черти, които определят степента на културата. Казваме, че някой човек е красив. В какво седи красотата на човека? Според някои, красотата на човека седи в неговия нос или в устата му, или в брадата му, или във веждите му, в очите му, в телосложението му, в ушите му и т.н. Та когато се казва, че човек е красив, това не се отнася до една негова черта, но трябва да има една съразмерност във всички негови части. Всички велики хора са красиви. И природата иска това именно, всички велики хора да бъдат красиви. Тя желае това и за всички хора изобщо. Само великият човек може да бъде красив. Красотата е външно изражение на великия човек. Велик човек може да бъде само добрият човек. Добър човек може да бъде само любещият, а любещ човек може да бъде само мъдрият човек. А мъдър човек може да бъде само онзи, който обича истината. Това са научни дефиниции.

Сега, по какво се отличава културата? Вземете, запример, в културата, всички ония същества, които се движат мудно, са крайно невежи. Колкото по-културно е едно същество, толкова по-бързо се движи то. Вашата земя, която се движи с една скорост от 29 километра в секунда, е доста учена, доста културна. Когато казваме, че някой трен се движи със скорост сто километра в час даже, той е доста учен. Колкото по-бързо се движи, толкова повече се увеличава неговата ученост. Това показва, че зад трена се движи едно същество разумно, учено същество. Ако зад трена не се крие никакво разумно същество, тренът не може да се движи с такава голяма бързина. Има аероплани, които се движат с бързина 200–300 километра в час. Някои аероплани са достигнали до 500–600, даже и до 700 километра в час. В това отношение донякъде ние сме надминали птиците, но още не сме надминали насекомите. По бързина насекомите са по-учени от нас. Направена е една статистика в това отношение. Запример, антилопът се движи с бързина 75 километра в час. Вълкът се движи с 48 километра в час, леопардът – със 110 километра, хвъркатата риба се движи с 56 километра в час. Като дойдем до птиците, бързината им е още по-голяма. Те започват нормално от 150 километра и все по-нагоре се отива: лястовичката се движи с бързина 170 километра, орелът – със 190, водният сокол – с бързина 290 километра бързина в час, а мъжката – 1300. Птиците в своята бързина наброяват около 200, 300 милиона години откак са се явили. Следователно, като по-стари, насекомите са по-учени от птиците. Казвам: Съвременната наука се доближава до времето, когато ще ни даде една научна дефиниция за живота. Ние не трябва да се заблуждаваме от външната форма на нещата. Най-съвършената форма, която природата е създала на земята, това е човешката форма. На човека предстои едно велико бъдеще. Ако ви кажа, че за развитието на човека са потребни може би не по-малко от 300 хиляди години, навярно ще се окажат малко. Ако ви кажа, че са потребни един милион години, и това ще се окаже малко. Някои богослови смятат, че откак съществува човечеството, изминали са се около осем хиляди години, но мнозина се страхуват да отрекат или потвърдят това число, защото не знаят за какви години се говори, за човешки или за Божествени.Тези осем хиляди години не са човешки, но Божествени. Ако тия осем хиляди години се преведат на човешки език, те се равняват на 190 милиона години. Но за да дойде до едно по-голямо развитие, на човека са нужни още 200 милиона години. Аз говоря за цялото човечество, а не само за един човек. Това не трябва да ви стряска. Тези данни може да са верни. Ако са верни, толкова по-добре за вас. Ако не са верни, ще ги поправим. Може би да са потребни още повече години. Ще кажете, че това е много дълъг период. Дължината е нещо относително. Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години. Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. Ако днес човечеството в 200–300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. Това наричат научна спекулация на разсъжденията. Това се отнася за учени, за напреднали хора, а не за деца. Сега, някои от вас не сте деца, но сте възрастни. Бог е създал великия свят, който представя огромна материя за изучаване. За да можем да проучим този свят, трябва да си представим едно число със 17 нули след него. Толкова години ни са нужни за проучаване на сегашния свят. За да можем цялата вселена да я проучим, да я разберем, да имаме истинско понятие за нея, само за нейната материална, физическа външност, трябва ни едно число със 17 нули. Грамадно число е това. Но то представя една възможност, която Бог е вложил. Като знае човек колко още има да учи, той трябва да се радва. А вие казвате: „Какво има да се учи в бъдеще?“ Много има да се учи. В коя школа се учила саханомията, за да може да пътува с бързина 1200 километра в секунда? Ще кажете, че Бог ѝ дал тази способност. Така не се говори. Вие разглеждате нещата съвсем материално, а те не са материални. Това насекомо има известна наука в себе си. Тя е турила своето знание в действие, за да може да използува тази сила. Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които изпада. Тези неприятности и страдания следват не само отделния човек, но и всички народи, както и цялото човечество. Засега земята мяза на една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Аз не искам да ви говоря за онова, което сега става, но това са смени, промени в природата. Формите постоянно умират, а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, те ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после пак да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена, както трябва и т.н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне или че земята не е добре устроена и т.н., че войни ставали по земята, че това, онова. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най-после своето предназначение. Всички хора са екскурзианти, които земята ги носи. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдем на някоя нова планета, добре устроена. Коя е тази планета? Къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името ѝ. Като дойдат до тази планета, земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда години да си почива. От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлечения на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго време между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя около едно число със 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ги посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука, да ги разбирате. Днес всички вие сте слезли от небето, напуснали сте ангелите, понеже не сте могли да издържите на тяхната висша наука. И досега ангелите са на две мнения по отношение на хората: Едни от тях са на мнение да изпратят хората на земята, да се учат, а други са на мнение да ги наложат добре с тоягите си, за да ги възпитат. Между ангелите става голям бунт за хората. Така разправят поне. Това не са мои коментарии. То е като разказите за Дон Кихот и Санчо Пансо. Колкото е вярно това, което се разправя за тях. Впрочем, все има някаква вероятност. Дон Кихот е един идеалист, който идеализира нещата. Представя ги в такъв вид, в какъвто не са. Санчо Пансо е материалист, който идеализира нещата в материалния свят и ги представя нещата такива, каквито не са. В края на краищата Дон Кихот умира в разочарования и Санчо Пансо умира и съжалява, че не могъл да получи от господаря си това, което му обещал. Казвам: Не се интересуваме от реалния живот. Мнозина ме питат в какво вярвам аз. – Не е важно в какво аз вярвам, но важно (е), че няма в света човек, който да не вярва. Навсякъде има вяра. Вяра има в растенията, в насекомите, в животните, в птиците, но вяра има и в човека. Човешката вяра седи на първо място. Вярата се различавала и различава във всички времена и народи. Не само вярата се различава, но и любовта, и знанието между хората се различава. Великият Божи Дух, който прониква битието, се проявява във всички области и във всички форми, в които има живот: и в насекомите, и в птиците, и в рибите – навсякъде. Казал е Бог: Да стане и е станало. Най-после физически Бог се е проявил в човека. Казва се в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое го създаде да говори.“ Не мислете, че само хората говорят. И насекомите, и птиците говорят, но на своя език. Пчелите си имат радио, с което се съобщават. Когато една пчела намери някъде добра паша, тя се връща, кацва на кошера и започва да играе особен танц. По танца ѝ пчелите познават, че тя е намерила някъде нещо за ядене и пиене и тръгват след нея. Ще питате, кой е видял това нещо. – Видели са го. Има учени хора, които по 30 години иждивяват, за да правят наблюдения върху живота на пчелите. Обаче върху човека са правени малко наблюдения. Човек тепърва започва да изучава. Някой път вие сте гневен. Защо? Защото някой мускул на лицето ви се е свил. Това лесно можете да видите в огледалото. Понякога изпитвате голям страх от нещо. Ако погледнете лицето си в огледалото, ще видите, че друг някой мускул на лицето ви се свил. Някога сте се обезверили. Друг някой мускул на лицето ви се е свил. Следователно, всички отрицателни черти в човека се дължат на свиване на някой мускул на лицето му. Това е само за обяснение. Що се отнася до проява на известни добродетели или положителни черти в човека, те предизвикват известно удължаване или разширяване на някои мускули на лицето. Това не става с някаква голяма мярка, но едва с една стомилионна част от милиметъра или с една петстотинмилионна част от милиметъра. И в този мащаб да са, те развиват грамадна сила в човека. Когато човек е забъркан в някаква работа, скъсяват се ръцете му. Като се скъсяват ръцете му, той започва да се чеше тук-там по главата, отзад. Защо човек се побутва по задната част на главата си? Защото едно време, преди 20–30 милиона години, когато човек е живял животински живот, когато имал опашка, интелигентността му е била в задната част на главата. Но днес, вместо да бута задната част на главата си, нека бута носа си. Някой като бута дълго време отзад главата си и не може да разреши някой въпрос, дохожда хремата на помощ. Като започне да чисти носа си, да го пипа често, най-после той разрешава въпроса. В това отношение хремата е една от важните болести, защото чрез нея се разрешават някои вредни въпроси. Някой се скарал с някого и не може да се примири. Щом го хване хремата, тоя се примирява вече. Хремата, треската са болести, които помагат за примиряване на хората. Треската обича да гори. Като нападне някого, той започва да танцува, да играе. Тя обича да раздвижва хората. Кашлицата пък е много щестлавна. Като дойде, тя иска да покаже на всички хора, че е дошла и че като нея друга няма. Значи и болестите като хората биват щестлавни.

Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи са дошли до положение да внесат в живота си нова философия, нови форми. Те ще намерят тази философия, тези форми в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защитава една човешка кауза, но казвам: В природата има ред закони и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, огрешава ли се, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство срещу отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Гневът причинява голямо разтройство на стомаха. Днес повечето хора се оплакват от неврастения и питат, на какво се дължи неврастенията. Неврастенията се дължи на страха. Човек се страхува от болести, от сиромашия, от смърт, от какво ли не, вследствие на което този страх го отравя постепенно. Кое е онова, което трябва да противодействува на страха? – Вярата, любовта, знанието, те идат в помощ на човека срещу страха.

Сега не е въпрос само да се каже на човека, че знанието може да му помогне, но той трябва да има такова знание, което всеки момент може да се подложи на опит. Сега трябва да има училища, в които новото поколение да се възпитава по нов начин, да видите какви ще бъдат резултатите. Не е достатъчно да се говори за ново възпитание или за любовта между хората, но теорията трябва да се приложи на практика. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да бъде свободен. За да бъде човек свободен, той трябва да бъде разумен. Преди всичко човек трябва да спазва онази свобода, която природата е вложила и която изисква от всички живи същества. Божественият закон на свободата е написан върху човешката глава, в човешкото сърце и в човешките дробове. Божественият закон е написан във всяка частица от човешкото тяло. Следователно, всеки човек трябва да живее съобразно този написан закон. Ако всички хора биха живели според този написан в тях закон, светът би се оправил много лесно. Понеже хората не живеят според законите му и се отклоняват от тях, те постоянно влизат в стълкновение с Него и със самата природа. Храненето на човека трябва да бъде разнообразно, дишането му също трябва да бъде разнообразно. Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв. Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползували от нея. Ако те разбираха това нещо, то те като приемат храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, слива, череша, картоф, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданиците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно. Любовта е закон за всеки дом, за всеки човек. Следователно, между стомаха и ума на човека не трябва да има никакво стълкновение. Между главата и дробовете също не трябва да има никакво стълкновение. Главата не трябва да става роб на стомаха. Стомахът е доста учен. Неговите поданици, които са на брой около десет милиона, неговите клетки извършват такъв процес, какъвто клетките на мозъка не могат да свършат. Но енергията, която стомахът придобива, отива в мозъка. И мозъкът знае как да изпрати тази енергия по цялото тяло. Ако стомахът свърши работата си много добре, а мозъкът не свърши своята работа както трябва, тогава се ражда известна болест на недоимък. Щом кръвта не приижда към главата, кръвообращението става неправилно и тогава по посинелите пръсти и устни на човека лекарите констатират известна болест и препоръчват различни средства за лекуването ѝ. Устните на човека трябва да имат свеж, червен цвят, а не да бъдат сини, до черни. Червеният цвят е цвят на живота. Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове, синият, жълтият, виолетовият, тъмносиният, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребяват тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни. При това положение между хората щеше да има пълна хармония. Хората днес носят червения цвят, без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо. Червеният цвят прави хората смели. Човек трябва да знае как и кога да употребява червения цвят. Портокаленият цвят означава някакво примирение. Той представя друг един дар, даден на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва, че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използува нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал. Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми, на всички живи същества. Към всички да бъдем благородни и справедливи.

Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, Той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал. Казват за някого, че се занимавал много със своето лице, със своето тяло. Аз се радвам, когато виждам човек, който се занимава със своето лице и често се оглежда в огледалото. Не, нека се оглежда, да види какви са очите му, какви са устните му на цвят – червени или сини. Нека всеки си има едно огледалце, че като става сутрин да се оглежда, да види какви са устните му. Ако види, че устните му са малко тъмни, нека започне да диша дълбоко, да дойде повече кръв в тях, да станат червени. Черният цвят не е добър. И той има нещо хубаво в себе си, но трябва да се превърне. Черният цвят е подобен на въглищата и като тях трябва да се превърне, да му се тури малко огън, да се запали. Черният цвят трябва да се превърне в червен. Той показва, че в природата има нещо, което гори и издава светлина и топлина.

Стотникът каза на Христа: „Кажи само реч и момчето ми ще оздравее.“ Това значи: Кажи само една разумна реч. Когато професорът преподава своята разумна реч или когато музикантът преподава своята разумна музика, те носят радост за всички души. Разумното в света всякога носи радост. Всеки от вас е радвал баща си и майка си, когато им е говорил разумно. Нали и вие сте се радвали на усмивката на своя баща? Достатъчно е майката да тури ръката си върху главата на своето дете или бащата да го погледне с дълбок поглед, за да изпита онзи свещен трепет на тяхната любов. Какво нещо е майката? – Майка е онази, която е умна, любеща, щедра. Когато от ръцете на майката излиза нещо, т. е когато майката с ръцете си раздава, а от очите ѝ излиза нещо светло, детето се държи за майка си. Освен майката, то няма нищо друго на земята, което да го държи. Казвам: Освен майката няма друг някой, който може да замести в нея идеята за любовта, за Бога. Като вярваме в Бога, трябва да чувствуваме, че от него потича нещо към нас чрез майката. Като погледнем към Слънцето, ние трябва да почувствуваме, че от него иде към нас светлина и топлина. Кой е заповядал на Слънцето да ни изпраща своята светлина и топлина? Има неща в света, които са неизбежни, а други, които са временни. Неизбежно е, запример, изгряването на Слънцето, въртенето на земята и т. н. Промените на живота са неизбежни, ние не можем да ги предотвратим. Всеки, който се е родил, той ще остарее, но ние трябва да разбираме, какво нещо е старост и какво младост. Младостта подразбира капитал, който се развива, а старостта подразбира развития вече капитал. В старостта капиталът вече е развит и остава в наследство на бъдещото поколение. Като свърши работата си, човек остарява и напуща земята, но не се изгубва. Той отива в другия свят, дето му е приготвено място. Христос казва: „Отивам жилище да ви приготвя, дето съм аз, там да бъдете и вие.“ За всекиго се приготвя място. Дали вярвате в това или не вярвате, то е друг въпрос. Като казваме, че за всекиго се приготвя място, имам предвид за всеки, който се учи добре, който е свършил отделенията, прогимназията, гимназия, университета. И след това, като специализация, за него се приготовлява място. Този човек може да стане и съдия, и лекар, и учител. Но онзи, който не се е учил, той ще заеме служба от низък уровен. Трябва ли при това положение да се сърдите? Който има малко сила, малко работи. Който има много сила, много работи.

Казвам: Днес се изискват умни хора. Това не значи, че няма такива хора на земята. Никога светът не е имал толкова умни хора, колкото днес има. Каквото и да говорите, но учените хора, които днес се събират в обществото на народите, дошли от целия свят, от Англия, от Франция, от Германия, от Италия и от останалите страни, са умни хора, добре организирани. Те съзнават, че всички хора на земята представят нещо цяло, неразривно. Те съзнават, че между всички хора има една обща връзка, не живеят със старите разбирания на хората. Има един Божествен закон, който регулира нещата и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно. Вземете пример от еврейския народ. Няколко хиляди години се изминаха, откак излязоха от Египет, но и до днес още не е изчезнал. През какви изпитания не е минал този народ, какви страдания не е понесъл, но и до днес още евреите, макар и пръснати по цялата земя, не са изчезнали. Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Ето защо всеки народ трябва да чувствува Бога в душата си и да каже: Бог ни е изпратил на земята и ние ще Му служим. Бог е определил място на всеки народ. И това място един ден всеки справедливо и достойно ще го заеме. Мнозина се плашат пред мисълта, какво ще стане с тях. – Вярвайте в Бога не външно, но вътрешно. Вярвайте, че всички народи са деца на Бога. Вярвайте, че всички животни, които ни помагат, са изпратени като наши помощници, да ни помагат. Казвате: „Вол е това.“ В този вол е скрито едно разумно същество, което е дошло на земята да работи, да ви помага. Цели 20 години този вол ви работи, без да му плащат нещо. Ти ще си спомняш от време на време, че си имал един вол. Но един ден той ще те срещне в невидимия свят и ще те пита: „Познаваш ли ме?“ – „Не те познавам.“ – „Аз съм твоя вол, който ти работих цели 20 години. Много пъти опитвах твоята тояга на гърба си.“ Ти трябва да му се извиниш, че тогава не си разбирал нещата, че си бил голям невежа. Ако сега слеза на земята, няма вече да постъпвам по този начин. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, трябва да спазват техните права, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове, да види доколко ние разбираме неговите дела. От това именно той определя на какви места да ни тури. Това са ред философски разсъждения.

Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Друг някой казва, че се страхува. – Няма защо да се страхуваш. – „Как мога да не се страхувам?“ – Аз мога да направя така, че да не се страхувате. – „Как може да направиш това?“ – Ти се страхуваш, защото си сиромах и мислиш, че ще умреш гладен. Като вложа в банката сто хиляди лева на твое име, ти веднага ще се усмихнеш и страхът ще изчезне от тебе. Значи, ти вярваш в парите, в златото повече, отколкото в мене. А не знаеш, че това злато съм аз. Ако аз не извадя златото от земята, то само няма да дойде. Следователно, гаранти за златото, за богатството в света са хората. Без хора на земята ние не можем да бъдем щастливи. Ако ти мислиш, че можеш да живееш без майка и без баща на земята, без братя и без сестри, ти се лъжеш. Бог е великото в света, Бог е нашият баща, това е великото за нас. Майката е природата за нас, а ние сме деца на тази майка, на тази велика природа. Нашите бащи и майки в живота заместват Бога, заместват великата природа. Бог ни говори чрез тях. Когато майка ни и баща ни заминат за другия свят, Бог изпраща друга майка и друг баща, които да ги заместят и да ти помагат. Всъщност Бог ти помага чрез тях. Мнозина са ми казвали: „Срещнах втория си баща. Първият ми баща не ме обичаше, но този ме обича.“ Щом този човек го обича, той го нарича свой баща. Да те обича един човек, значи да намериш един човек, който да е готов да направи всичко за тебе.

Та казвам: Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че макар и да (не) са били способни ученици в училището, като излезат вън от училището ще бъдат способни. В това отношение те мязат на онзи способен българин, който като дошъл до един голям трап, казал: „На млади години прескачах трапа много лесно. И сега ще мога да го прескоча.“ Той се засилил и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той си казал: „Едно време на младини не беше така, но като остарее човек, така става.“ Като се огледал и видял, че никой няма, казал си: „Каквото беше на младини, това е и на старини.“ Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в дървото. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по-добър. Какъвто си бил на младини, такъв ще бъдеш и на старини. По-добър не можеш да бъдеш. Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. Погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Че прави човек погрешки, това не е лошо. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да не изцапа, да не окаля дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата си. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща – любов, нашите братя и сестри да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Когато природата е доволна от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Първото нещо, което се изисква от вас, е да задоволявате вашия баща и вашата майка. Какво трябва да каже онзи баща, който е изпратил своя син в странство да се учи и всяка година му изпраща по 50–60 хиляди лева, а той не учи? Като го поддържа десет години, той е дал за него 500–600 хиляди лева. И като се върне, колкото и да го обича, бащата ще каже: „Отидоха парите ми напразно.“ Обаче, ако синът е учил добре и се върне от странство с големи знания, бащата ще каже: „Доволен съм от моя син.“ Знаете ли какви разходи се правят за нас на земята? За да свършим земното училище за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използуваме тези средства.

„Речи само реч!“ Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора. Кажи само реч. Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. Кажи само реч! Всички ще станете красиви хора. Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.

Добрата молитва.

Благословен Господ Бог наш.

31-ва неделна беседа от Учителя,
Държана на 15 май, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.