Размишление
Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоан. Аз слагам заглавие на тази глава „Единство в живота“.
„Аз съм истинната лоза.“ В тези думи се крие единството в живота. Всички страдания и противоречия в живота се дължат на отсъствие на единство. Вие се учудвате на бурите, които стават във вас. Те рушат вашето щастие. Много промени стават във физическия свят, благодарение на което се руши и изчезва малкото щастие и малкото здраве, което имате. Промени стават и в духовния, и в умствения живот на човека, поради което той изменя и убежденията си. Гледаш един човек, здрав, прав, като планина. След време го виждаш слаб, прегърбен – нещо е засегнало чувствата му. Това се е отразило на неговото здраве. Малцина могат да си обяснят причината за тази промяна. Ще кажете, че външните условия са лоши – храната, водата, въздухът. – Каква пакост може да причини въздухът? – Много пакости може да причини той. Представи си, че си принуден да дишаш влажен или студен въздух. В един момент можеш да се простудиш и да заболееш от пневмония. Кажеш една лоша дума за държавния глава и веднага се намериш в затвора. – Къде е грешката? – С изказването на тази дума ти си раздвижил въздуха; някой те чул и те наклеветил. Човек носи отговорност за всяко раздвижване на въздуха. Ако се измери количеството въздух, излязло от гърдите ти, за да кажеш една обидна дума, ще видиш, че тежи извънредно малко. Обаче това малко количество въздух е причинило голяма пакост.
Всички хора – религиозни и светски, са страдали и страдат от неразбиране. Две крайности има в живота: едни хора поддържат мисълта, че Бог не съществува, че те сами си нареждат живота – едната крайност. Други казват, че има Бог в света, че Той нарежда всички работи – другата крайност. Те сядат, почиват си, нищо не работят и очакват всичко наготово. Добре е някога да бъдеш безверник, да разчиташ на себе си и да се учиш да работиш. Добре е също да бъдеш вярващ, да уповаваш само на Бога, а ти да си почиваш. Безверникът работи постоянно, на никого не разчита. Вярващият, обаче, си почива и казва: „Добър е Бог, Той ще промисли и за мене“. И двете неща са добри. Който не разбира живота, той осъжда безверието. Добре е някога да бъдеш безверник, а някога – вярващ. Бъди безверник в злото, а вярващ в доброто. Който не разбира Божия закон, слага вярата си в злото, а безверието – в доброто. След това се чуди защо светът се е изменил толкова много. Целият сегашен свят е поставен на лъжлива основа, върху която нищо не можеш да градиш. Един те съветва: „Не вярвай на никого“. – Аз отдавна вече не вярвам на хората. – Как ще вярваш с това безверие? Той започва да живее само за себе си. Какво може да излезе от такъв човек? Той е лист от едно дърво, но не вярва и на самото дърво. – Какво ще стане с него? – Където ходи, ще казва, че светът е лош, че хората са грешни. Значи той, единственият, останал на дървото, е праведен. Ако е така, в какво състояние се намира това дърво? – В лошо състояние.
Често слушам да се казва: „Добър човек съм“ или „Лош човек съм“. Какво се разбира конкретно под думите „лош“ или „добър“ човек? Добър си, значи добре пееш, взимаш чисти тонове. Лош си – лошо пееш, взимаш нечисти, фалшиви тонове. На десет тона едва един ще бъде чист. Който те слуша, остава недоволен, съжалява, че е дошъл да те слуша. – „Трудя се, правя усилия да пея добре.“ – Няма защо да се трудиш, ще пееш добре, трябва да знаеш да пееш, да бъдеш готов певец. – „Ще пея, както дойде, че каквото излезе.“ – Не, ще пееш по всички правила на музиката. Какво се иска за доброто пеене? – Първо, салонът да е добре отоплен: нито много топъл, нито много студен. Студеният въздух се отразява вредно на гърлото. После, певецът да е добре разположен. Трето, публиката да го обича – да няма нищо пресилено. Всичко пресилено носи лоши последствия. Ето, някои от моите ученици, като чели за ползата от лимоните, сами се подлагат на лекуване с лимони. Те започват от един лимон и всеки ден увеличават броя, докато стигнат до десет лимона на ден. После се връщат от десет до един. Лечебна е лимонената киселина, но трябва да знаете как да я употребявате. Иначе тя причинява простуда. Понеже отнема топлината на организма, капилярите се свиват, кръвообращението се нарушава и човек заболява. Достатъчно е по един лимон на ден. Изцеди лимона, долей чашата с гореща вода и изпий сока. Повече от един лимон не е нужно. „Прекален светец и Богу не е драг.“ И в хубавите работи трябва да има мярка. Иначе ще се натъкнете на лоши последствия. Да лекуваш човека, това значи да направиш връзка с него. Хванеш го за ръката и му предаваш енергия от себе си. Горната част на ръката е мъжкият принцип – косматата страна; долната част на ръката е женският принцип – гладката страна. Земеделецът обича гладката земя, където няма дървета да пречат при орането. Казват за някого, че обича лицето на жената. – Защо? – Защото било гладко. – Кой земеделец не обича нивата, на която няма никакви дървета? Впрегне плуга си и свободно оре, нищо не му пречи. И гладкото лице е на място, и брадатото е на място. Ще обвинят жената, че обичала брадата на мъжа. – Много естествено, да я обича. Гонят я, преследват я и тя търси гора да се скрие, да мине опасността. Брадата на мъжа е гората в природата. Колкото по-гъста е гората, толкова по-добре можеш да се скриеш. Не е ли на място тази брада? Ако си на гладката нива, неприятелят ще те намери и ще те убие. Когато земеделецът иска да оправи обърканите си работи, той търси нивата. Когато разбойникът иска да се скрие от онези, които го преследват, той търси гората. Разбойникът е мързелив човек, по цели дни спи, лежи и почива в гората, очаква да мине някой богат, да го обере. Земеделецът е работлив, по цели дни оре и копае. Като забогатее, отива при гората за града, но там го чака разбойникът. Щом го обере, пусне го да си отиде и отново се скрива в гъстата гора.
Като говоря за брадата на мъжа и за гладкото лице на жената, вие се поставяте на изкушение. Малцина разбират вътрешния, мистичния смисъл на думите ми и ще кажат, че учителят ни говори особени неща, а именно: мъжът обичал гладкото лице на жената, а жената – брадата на мъжа. Това е неразбиране! От ваше гледище това не е морално, но като се натъквате на опасности, щете, не щете, ще станете мистици и ще почнете да разбирате. – Коя е мистичната страна на въпроса? – Като пусне ралото, земеделецът се радва на гладката си нива без никакви препятствия: щом я разоре, той я посее и очаква плод. Колкото повече плод дава, толкова по-голяма е радостта му. Ако лицето на нивата не беше гладко и ако с ралото си не го набразди, никаква радост не го очакваше. Има ли в това някаква съблазън? Лицето на жената се превърна на нива, която се разорава и дава плодове. Трябваше ли да уподобявам лицето на жената с лицето на нивата и брадата на мъжа с гората? Англичаните и американците не носят бради. Всяка сутрин я бръснат; те обичат гладки лица. По този начин те изсичат горите в себе си, да хващат разбойниците. Според този закон всички бради трябва да се обръснат. Какво правеха турците, за да хващат българските комити? Понеже комитите се криеха в горите, турците изсичаха горите и така ги ловяха.
И тъй, брадата на човека не е нищо друго, освен плодно дърво, или дърво в гората. Да обръснеш брадата си, това значи да отрежеш или да отсечеш едно дърво. Децата се радват на дърветата. Колко пъти те се качват на плодните дървета, прегръщат ги и ги целуват, защото има какво да вземат от тях. Да оставим този въпрос настрана и да се спрем върху доброто. Казвате: „Да бъдем добри“. – Колко добри да бъдете? Има добри коне, които нито ритат, нито хапят, но и работа не вършат. Такива добри ли искате да бъдете? Има коне, които ритат, хапят, но работят. Може да натоварите колата с 1000 килограма и те теглят, вършат работа. Често се оплаквате от някои братя, че били много сприхави. – Сприхави са, но вършат работа. Каквото ги накараш да направят, веднага го свършват. Някой минава за кротък, добър, но не работи. За предпочитане е да си сприхав и да работиш, отколкото да си кротък и нищо да не работиш.
Като ученици, вие се натъквате на различни положения. Казвате: „Тази задача е мъчна, не можем да я решим“. – Мъчната задача за ученика е лесна за учителя. Дават известни упражнения на ученика да ги изсвири или изпее, но той не може. Оттук погледне, оттам погледне, виждат му се мъчни – не може да ги изпълни. Учителят само веднъж ги погледне и веднага ги изпълни. Ученикът се чуди на учителя, а учителят – на ученика. Невъзможното за ученика е възможно за учителя. Всеки човек може да се натъкне на известна мъчнотия – зависи от времето и от знанието, с което разполага. Важно е кога се натъква на мъчнотията и с какво знание разполага. Искаш да отидеш на планината. Това желание е естествено. Обаче тръгваш за планината през зимата, в снежно време, когато върхът е заледен. Всяка стъпка е рискована. Всеки момент можеш да се хлъзнеш и да пострадаш: да си счупиш ръката или крака. Ето къде е грешката – не си избрал благоприятно време за това. Щом искаш да се качиш на планината, ще избереш един хубав летен ден, когато земята е покрита с трева и цветя, да стигнеш благополучно на върха. Когато ни сполетят нещастия и страдания, това показва, че ние сме предприели една работа в най-неблагоприятно време.
Вчера се разговарях с един брат върху причината на противоречията. Той ме питаше: „Защо даден човек в известен момент е добър, като светия, а в друг момент – като дявол?“ Казвам му: Представи си, че пред тебе тече тиха, спокойна вода и ти си играеш с нея, ту пъхаш, ту вадиш крака си, раздвижваш я. Тази игра е приятна, изпитваш известно удоволствие. През зимата същата вода замръзва. Ти пак искаш да си поиграеш с нея, да я раздвижиш, но ледът се съпротивлява. Вместо да го раздвижиш, той те удря силно. Кракът ти започва да те боли. Ти виждаш вече, че с леда не се играе. – „Какво да правя?“ – Ще чакаш да се разтопи ледът и като се превърне на вода, можеш пак да я плискаш, колкото искаш. Казваш за някого: „Студено му е сърцето“. – Стой далеч от него, не бутай. Ако буташ, ще си нараниш краката. – „Какво да правя?“ – Ще чакаш да изгрее слънцето, да се стопи ледът. Когато водата потече, ти ще плискаш. – Защо замръзва водата?
Един турски ходжа, голям скъперник, имал 500 лири, които грижливо пазел. Научил се за тези пари един негов познат и отишъл в дома му да ги иска на заем. Ходжата казал: „Ще ти дам последните си 500 лири, но с условие, да ми дадеш 100% лихва“. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Първите няколко месеца той бил редовен, навреме плащал уговорената лихва на парите. Като изплатил 250 лири, той престанал да внася лихвите на ходжата. Един ден ходжата го запитал: „Приятелю, защо не внасяш вече пари?“ – „Внесох вече 250 лири.“ – „Това беше лихвата. Ами майката на парите?“ – „За майката не питай.“ Ще кажете, че турчинът полял ходжата със студена вода – изстинало му сърцето. Докато човек дава ход на своите скържави чувства, всякога сърцето му ще изстива.
Казваш: „Искам да бъда добър“. – Какви са съображенията ти за това? Друг казва, че не струва човек да бъде много добър. Може да бъде и лош. – Какви са съображенията му за това? Казвате, че трябва да имате любов, вяра и надежда, но не знаете защо искате това. Според мене любовта е главата на човека, вярата са дробовете му, а надеждата – стомахът. Значи любовта е свързана с мисълта, вярата е свързана с дишането, а надеждата – с храненето. Ще мислиш право, за да усилиш любовта си; ще дишаш, за да усилиш дробовете си, да закрепиш здравето си, а същевременно да усилиш и вярата си; ще се храниш добре, за да усилиш надеждата си. Ако твоята вяра не може да пречисти кръвта ти, да моделира твоя език, тя не е истинска, не е силна вяра. Всяка дума, която излиза от човешката уста, има различни свойства. Една дума може да има свойствата на желязото, на оловото, на медта, на калая, на златото, а може да има свойствата и на скъпоценните камъни. С устата си човек може да прави скъпоценни камъни; може да прави и злато, колкото иска. Обаче в материалния живот лесно не се прави злато. Не че е невъзможно да превърнеш желязото в злато, но ум се иска за това. За да превърнеш желязото в злато, трябва да имаш предвид отношението между атомните тегла на двата метала, техния молекулен строеж и т.н. Мислите ли, че бубата, като се храни с черничеви листа, няма предвид външните условия? Защо се увива в копринен пашкул, а не в друг някакъв? Колкото и да е глупава за вас, тя знае че коприната е лош проводник на топлината. Така тя запазва своята вътрешна топлина и не се поддава на външния студ.
Мнозина задават въпроса: „Защо човек трябва да води чист и свет живот?“ – Това е все едно да питате защо човек трябва да яде чиста храна. Чистият и свет живот, както и чистата храна, са идентични неща. Чистата храна прави човека здрав и силен; чистият и свет живот има отношение към чистите мисли и чувства. Така, именно, човек укрепва физически и психически. – Какво се иска от сегашния човек? – Ако има знание, няма любов. Ако има светлина и топлина, не разбира живота. Ето, индусите, със своите методи за вътрешна работа, постигнаха голяма мъдрост и знание, но не разбраха живота. Те се разделиха на брамини, кшатри, търговци и парии, т.е. обикновени. Ако един обикновен човек срещне брамин, ще се бие в гърдите като нискостоящ. И до днес още има християни, които се считат високо напреднали, като брамините. Както хората се делят на високопоставени и нискостоящи, така и буквите биват почетни и обикновени букви, без значение. Например, в българския език, буквите „Ь“ и „Ъ“ не се произнасят накрая. Значи в такива случаи те са букви без почест. Друго нещо са буквите „л“, „Б“, „О“ и др. С буквата „Л“ започва думата „любов“. В нея влизат и „Б“ и „О“. И англичаните имат особености в своя език. Например, звукът „А“ се произнася по седем различни начина. – Защо нямат седем различни знака? – Това не е грешка, но особеност на езика. В английския език правописът, както и произношението, са много мъчни. Дълго време ще сричаш, докато научиш езика. Като чужденец, ако не сричаш, никой няма да те разбере.
Като наблюдавам работите на хората, забелязвам у тях желание да ги заглаждат. Същото се забелязва и в музиката. Като дам нова песен, един я изглади малко, друг я изглади малко и след време не мога да я позная. Където им се види мъчно, изменят нещо, изгладят я. И така ѝ придават съвсем друг строеж. Например и думата „любов“ е съвсем изгладена, не е такава, както е произлязла от небето. Ако ви попитам какво означава Любовта, не можете да отговорите. Или какво разбирате днес под думата „свобода“? Ще кажете, че под „свобода“ разбирате, всички да имате еднакви права. Според мене под „свобода“ не разбирам да направя на някого голяма къща, но да му доставя най-необходимото – да сложа трапеза, на която да участват и най-малкия, и най-големият. На трапезата е сложено ядене за всички, всеки може да се нахрани. Щом е сложена трапеза, всеки е осигурен, има право да се нахрани. Не е право да имаш хамбар, пълен с жито, и тогава да се считаш осигурен. Следователно Любовта не трябва да се изглажда, но да бъде динамическа. Любов, в която няма честност, справедливост, чистота, безкористие, не е Любов. Без тези качества Любовта е статична.
Казано е, че Любовта ражда живота. Като дойдете до живота, не мислете за доброто мнение на хората към вас. Живейте така, да имате всякога предвид доброто мнение на Бога. Той ви е дал живота, дал ви е всички блага, следователно неговото мнение е важно. Да не изгубим това мнение! Ако Бог няма добро мнение за тебе, ти не си честен човек. Ти си като детето, което постоянно се цапа. Щом хапне малко, дрехата му се изцапва, ръцете също. Ще кажете: „Сърцето да е чисто на човека“. – Не е така. Вътрешната чистота има отношение към външната. Каквито са очите, такова е и сърцето. И обратно, каквото е сърцето, такива са и очите. Това са отношения. Не оставяй нито едно петно на дрехата си. Ще кажеш, че по невнимание капнало малко зехтин. Една капка да е, веднага я изчисти. Щом направиш някаква грешка, например, обърнеш се към някого грубо натъртено. Какво ще стане с тебе, ако той е ангел, изпратен от Бога на земята. С един замах той може да те простре. Като знаеш това, ще внимаваш да не подхлъзнеш езика си, да кажеш една груба дума. – „Искам да отида при Господа.“ – Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина. Как ще издържиш на тази топлина? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Щом искаш да отидеш при Господа, трябва да бъдеш смел. Речеш ли да отидеш при Него, да Му разказваш как те обидили, ще станеш на прах и пепел, нищо няма да остане от тебе. Какво би предпочел: да се стопиш, или да изправиш една своя грешка? – „Ама защо да ме обиждат!“ – Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил, и му кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръка и забрави всякаква обида. Ако отидеш да се оплакваш при Бога за обидата, ти ще го огорчиш.
При мене идват много братя и сестри, много външни хора. Като разказват мъчнотиите си, те плачат. Питам ги: Защо плачете? Ако искате да поливате градината ми, тя не се нуждае от вода. Доста дъжд валя, не е суха. Със сълзите си ще я полеете толкова много, че ще се разкаля, ще се окаляме и аз, и вие. – Защо плачат хората? – По навик, а някога от голяма скръб. Има хора, които могат да плачат, когато искат. Те плачат, за да предизвикат съжаление у другите. Една ученичка от гимназията разказваше как се спасила от двойка. Един ден я вдигнали на урок. Понеже не знаела урока си, тя бързо наплюнчила очите си, да изглеждат мокри. Учителят я запитал: „Защо плачеш?“ – „Не съм добре.“ – „Седни си на мястото, друг път ще те вдигна.“ Учителят не разбрал, че тя хитрува. Казвам: Не хитрувайте, нито плачете за скърбите си, но ги изучавайте. Те са предметно учение. Противоречието, безлюбието, безверието също са предметно учение. Ще ги изучавате, а не само да казвате: „Обезверих се, противоречия имам“. Ще знаеш защо си обезверен, защо имаш противоречия и как да се справиш с тях.
Ново знание, нова наука е нужна на хората. Не е достатъчно само да констатирате фактите, но да се изучават причините и последствията им. Изучавайте сърцето, ума, душата и духа си, да разбирате тяхната същина. Не е достатъчно да кажеш, че имаш сърце, което бие. Знаеш ли точно колко удари прави то в минута? Правите опити, да видите колко пъти бие сърцето в минута, когато сте радостни и когато сте скръбни; когато печелите и когато губите; когато ви обичат и когато вие обичате. Биенето на сърцето е музика. В него има цели тонове, полутонове, четвъртинки, осминки и други. От равномерното или неравномерното биене на сърцето зависи и мисълта на човека. Четвъртинката от тона влияе върху облагородяването на чувствата. Полутоновете на сърцето влияят върху храносмилането; целите тонове – върху мускулната система. Хората даже не подозират какво влияние оказва биенето на сърцето върху психическия и физическия живот на човека. Изучавайте биенето на сърцето паралелно с музиката. Само така ще разберете влиянието на всеки тон върху човешкия организъм. Музикантите ще кажат, че вие се интересувате само от мелодията и хармонията. – Знаете ли откъде идват те и какви движения правят? Мелодията излиза отдолу и върви нагоре. Значи тя се движи от земята към небето, по права линия. Хармонията има обратно движение – отгоре-надолу, т.е. от небето към земята. Не можеш да живееш хармонично, ако излизаш от земята; не можеш да бъдеш учен, ако излизаш от земята. Ще слезеш от небето, от Божествения свят. Там е музиката, там са науката, изкуствата, богатството.
Христос казва: „Аз съм лозата, а Отец ми е земеделецът“. Лозата представлява мелодията в живота. Като дойде земеделецът, обрязва я и тя започва да плаче. Питате: „Защо трябва да се обрязва лозата?“ – За да даде повече плод. – „Защо страдат хората?“ – За да дадат повече плод. – „Не може ли без страдания?“ – Може, но и радости няма да имате. Ако не искате да страдате, трябва да се откажете от радостите. Щом искате радости, страданията непременно ще дойдат. Представи си, че ти дават да свалиш от планината един чувал със злато, тежък сто килограма. Златото е твое, радваш му се, но как ще го свалиш от височината? Гърбът ти ще усети тежестта на златото. Ще пъшкаш, ще страдаш, но ще го свалиш – злато е. Значи човек страда, за да придобие нещо ценно.
Млад си, красив, способен, но си недоволен от живота. – Защо? – „Не мога да живея сам, искам другарка.“ Бог ти дава другарка. Живееш една–две години, пак си недоволен – искаш другарчета. И това желание ти се задоволява. Имаш едно другарче, две, три, четири. Започваш да се грижиш за тях, да ги храниш и обличаш – обикваш ги. Един ден те сполети нещастие: едното другарче заминава за другия свят. Плачеш, страдаш и докато се утешиш, и второто заминава. Питаш се защо идват страданията. – Не си знаел колко другарчета ти трябват. Стоногата пожелала да има сто крака, за да се движи бързо. Човек поискал само два крака. Следователно многото знание, неизползвано, струва по-малко от малкото знание, разумно използвано. Какво те ползва пълният хамбар със жито? Човек се ползва от малкото храна, влязла в стомаха му, а не от целия хамбар жито. Малкото храна, добре използвана, е истинският капитал за тялото. Казваш: „Осигурен съм, имам пълен хамбар с жито“. – Ти се заблуждаваш, пълният хамбар не те осигурява. Ти си осигурен само от онова, което си сложил в стомаха и в гърдите си. На минута правиш 20 вдишки и издишки. Трапезата постоянно се слага и вдига – тя е твоята осигуровка. Има ли нужда от хамбар за въздуха? – Няма нужда. Бог казва: „Никакви хамбари не ти трябват“.
Колко вдишки в минута прави обикновеният човек? – 20 вдишки и 20 издишки. Ако е по-издигнат, човек прави 10 вдишки и издишки в минута. Някои правят само по една вдишка в минута. Има адепти, които правят по една вдишка на час. Според индусите Бог прави само една вдишка през милиарди години и тогава създава нова вселена. Значи при създаването на света Бог е направил една вдишка, т.е. един обяд. Като се свърши светът, Той ще направи една издишка, т.е. още един обяд. Такива са философските разбирания на индусите. Това показва какво знание има Господ. Едно е вярно: колкото по-малко яде човек, толкова по-малко енергия изразходва той. Останалата енергия се използва за друга работа – за умствена и духовна работа.
Вчера дойде при мене една от доста напредналите сестри; тя плачеше, искаше да покаже, че страда. Питам я: Защо плачеш? Ти мислиш, че почвата на моето сърце е суха, та искаш да я полееш със сълзите си, да се смекчи малко. Лъжеш се, плачът няма да те спаси, нито ще подобри положението ти. Плачът само утешава, но не спасява. Като плачеш, ще очистиш малко ума и сърцето си, да виждаш по-добре външните условия и отношения. В този случай плачът е на място. Той е нещо субективно. Детето кресне, заплаче и майката веднага отива при него, да види какво иска. Наблюдавал съм как майката постъпва с децата си. Някоя майка едва чака да се обади детето. Щом заплаче, тя веднага отива при него и задоволява нуждите му. Друга майка го оставя да поплаче малко и ако не престане, удари го с пръчица. Детето се разплаква още повече. Тя веднага го взима на ръце, гали го и му казва: „Маминото!“ В случая детето заповядва, майката изпълнява. Има случаи, когато детето плаче, т.е. пее на особен глас, а майката слуша и коригира. Детето пее в такт две четвърти, три четвърти, три осмини и др. Има правилни и неправилни тактове.
Защо бият човека? Защо го бият по меките части на тялото, по задницата? – Защото в тези части на тялото има много нерви, свързани със сърдечната област. Значи, като го удрят по тези части, той лесно се възпитава. Излизаш от дома си сърдит, недоволен, обиден. Вървиш по пътя, спънеш се в един камък и паднеш на задницата си. Станеш, изтърсиш дрехите си и забелязваш, че си омекнал малко – нещо се смекчило в тебе. Следователно, когато си недоволен, не сядай на меко. Седни на твърд стол. Като поседиш така половин час, недоволството ти ще изчезне. Ето един научен метод за възпитаване, за превръщане на недоволството в доволство. И на мене често ми донасят възглавничка, да седя на нея. Аз уважавам чувствата ви, но предпочитам да седя без възглавница. Не искам да ви отвикна от това, но казвам, че не всякога възглавницата е нужна. И в природата нещата не стават според вашето желание. Искаш времето да бъде хубаво, обаче в природата стават резки промени: мекото време се сменя със сурово, топлото – със студено. Изучавайте промените, които стават в природата, да видите и добрата им страна. Като е мислил хиляди и милиони години, Бог е създал света такъв, какъвто е днес. Питате: „Защо е създадена тъмнината?“ – За почивка. В тъмнината човек се освобождава от всички впечатления. На неврастеника се препоръчва да почива на тъмно. Ако искаш да си починеш, тъмна стая ти трябва; ако искаш да бъдеш активен, светлина ти трябва. Търсете единство в природата, както единство и в живота. Като го намериш, няма да питаш защо се насърчаваш и защо се обезсърчаваш; защо си в тъмнина и защо – в светлина. Щом дойдеш до единството, няма вече роптание. Когато Бог те обрязва с ножчето си, няма да роптаеш. Във всичко, което става в живота, ти ще виждаш добрата страна. Разумната ръка на Бога работи във всички прояви на живота. Божият Промисъл работи навсякъде. Не мисли, че Отец, Който те обрязва, ти причинява зло. Закон е: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на добро“.
И тъй, под „любов“ разбирам човешката глава; под „вяра“ разбирам дробовете; под „надежда“ – храносмилателната система. Ще живееш добре на земята, ако стомахът ти с всички органи около него са в изправност. Следователно, за да имаш любов, трябва да приемаш повече светлина в ума си, да имаш здрав мозък. Да имаш вяра, дробовете ти трябва да бъдат здрави, да дишат всякога чист въздух. Да имаш надежда, стомахът ти трябва да бъде здрав. Значи светлината е за любовта, топлината е за вярата, а енергията – за надеждата. Ще кажете, че човек има много тела. Вярно е, човек има физическо тяло, астрално, умствено, причинно – но къде са те? Божественото, причинното тяло е в мозъка; духовното тяло е в дробовете; физическото тяло в добрите хора е в храносмилателната система, или в т.нар. стомашен мозък.
Физическият свят има отношение към хората; духовният свят има отношение към ангелите, а Божественият свят – към боговете. С други думи казано: с главата служим на Бога, с дробовете служим на ангелите, а със стомаха – на добрите хора. Вие искате да знаете дали онзи свят прилича на този. Има нещо общо, нещо подобно, но не във всичко. Не можеш да разбереш ангелския свят, ако не познаваш своя мозък. Ангелът например, е същество на абсолютна справедливост и чистота; той има отлична обхода. – „Как са облечени те?“ – Не се обличат модерно като хората, дрехите им са в класически стил. Как са ушити, с думи не се предава, трябва да ги видите. Трябва да живееш добре, като ангел, за да се облечеш в ангелска дреха. Да мислиш право, за да се наметнеш с Божествена мантия. Когато живееш в светлина и се храниш със светлина, само тогава ще облечеш Божествена мантия. Ще ти дадат скиптър в ръка и ще дирижираш, както диригентът със своята палка. Ново разбиране е нужно за това. Без новото разбиране нито скиптърът ще те ползва, нито мантията.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът“. Когато Бог ви обрязва, плачете, но не вдигайте шум. Да плачете, това е ваше право. Плачете, за да ви заздравее раната. Да плачеш, това е благословение. Няма човек в света, който да не е плакал. Плакали сте и ще плачете в бъдеще. Аз нямам нищо против сълзите. Да плачат обрязаните пръчки, разбирам, но да плачат сухите пръчки, това не разбирам. И сухите пръчки могат да плачат. – Кога? – Когато вали дъжд. Обаче тези сълзи не излизат от тях, отвън някъде са дошли. Сълзите трябва да излизат от сърцето. Пръв ти да разбереш, че имаш някакво страдание. В страданието се заключава благословението на сълзите. Ако те идват отвън, човек не се ползва от тях. Ако сълзите идват отвън, това е изливане, то не е плач. И Христос е плакал. Като дойде в Йерусалим, Той каза: „Исках да спася чадата ти, но те не пожелаха“. Казвам: Добре е някога човек да плаче. Сълзите, които Христос проля, паднаха върху главите на евреите. От тях зависеше Христос да не плаче. Знаете ли какво ще бъде положението на народите, ако и днес заставят Христос да плаче? Следователно, когато Бог обрязва лозата, плачът е на място. Но когато ние я обрязваме, плачът ѝ не е на място. Не се обрязвайте, не се реформирайте сами. Тази работа е за Господа. Вие стойте далеч, за да не си пакостите. Гледайте как Бог работи. Това изисква от вас новото учение. Любовта изисква знание. Тогава Бог ще дойде между вас да оправи света. Това не е лесна работа. Сега, като ви говоря виждам, че някои ме разбират криво. Казват: „Свободна любов“. Оставете настрана свободната любов. Аз говоря за онази Любов, която носи живот, светлина, мисъл и чувство. Аз говоря за онази Любов, която носи всички блага в света, та който се домогне до тази Любов, да бъде щастлив. В тази Любов няма отчаяние, няма тъмнина. В нея няма болести; в нея няма смърт; всякакви караници и разправии при нея изчезват. Тя урежда всички спорове и недоразумения. Ако не става така, не казвайте, че живеете по Любов. Казваш, че обичаш някого, и цял ден тичаш след него. Това не е Любов. Щом си дошъл на земята, ще изпълняваш Божията воля.
И тъй, Любовта носи живот, светлина, топлина и знание. Като имаш тази Любов, ти приличаш на благоуханно цвете. Любовта изтрива всяка сълза. Ако работите не вървят добре, Любовта казва: „Не плачи, всичко ще се уреди“. Учиш, но не успяваш в уроците си. Любовта казва: „Постоянствай, ще имаш успех“. Сега и на вас казвам: Учете, прилежни бъдете и всичко ще се нареди.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 27 февруари 1938 г., София, Изгрев.