Търпение

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

Какви бяха положенията в миналата лекция? – /Каза се./

Тогава, ако ви запитат, каква е разликата между кисело и сладко, какво ще отговорите? По какво се различават киселото и сладкото? Аз бих искал геометрически да ми изобразите разликата между киселото и сладко. Достатъчно е да имате един лимон и една сладка круша, за да видите как се образувало киселото и как се образувало сладкото на лицето. Когато човек яде кисело, веднага ще даде известни очертания на лицето – има тънки наблюдения. Една промяна става. Не само това, но когато човек е търпелив, търпеливият човек има особени черти, милостивият човек има особени черти, кроткият човек има особени черти, страхливият човек има особени черти, смелият човек има особени черти. Щом имаш чертите на смелостта, смел си. И по чертите може да се познае какви качества има човек.

Вие понякой път лекциите ги слушате като някоя закуска. Закуската никого не ползува, яденето ползува. Както виждам, не дъвчете, един бонбон туряте. Когато човек иска да се освободи от гостите си, да не седят дълго време, дадат им по лъжичка сладко, чаша вода, да си вървят. Като искат да ги задържат за по-дълго време, дават им угощение. Понякой път, когато се разправя за търпението, като че много малко ви интересува търпението, милосърдието много малко ви интересува. Тогава кое е в живота, което ви интересува най-много? Най-много кое ви интересува? Силният кое го интересува най-много? – Неговата сила. Онзи, който трябва да се бори, той постоянно ще прави упражнения. Ще гледа колко са силни краката му, ръцете му, ще гледа издържливостта на неговите мускули каква е. Един ученик какво го интересува най-много? Много работи има, които интересуват ученика. Казвам, че трябва да ви интересува едно нещо, специфично, трябва да имате един център, от който да изхождате.

Има един закон: Човек, който няма достатъчно храна за кокошки, струва ли се да измъща пилета? – Не струва. Защото по-добре е пилетата да седят вътре в яйцето затворени, поради голямото неудобство, при което се намират, отколкото да се измътят, че отвън да нямат храна. Да кажем, говорим за търпението. Търпението може да бъде в зачатъчно състояние, да се намира в своята черупка, пък може и търпението да се е развило. Кога търпението е вече излюпено? Човек, който няма никакви мъчнотии, в какво положение е неговото търпение? Щом нямаш мъчнотии, търпението е вътре в черупката, то е вътре в яйцето. Вие някой път искате да бъдете търпеливи. Най-първо това търпение трябва да се излюпи. Представете си, че търпението във вас е в зачатъчно състояние като яйце или като семка, или както костилка. Щом се тури костилката в земята, тя ще изникне. След като изникне, има други мъчнотии при растенето. Запример, може да няма достатъчно влага, ако има голяма суша туй, което е посято, не може да изникне. Може да изсъхне. Питам: Ако няма външни условия, при които тази костилка да развива ония стремежи, които природата е турила вътре, на място ли е посаждането на тази костилка?

Та казвам: Търпението е нещо, което може да се добие. Първото качество на търпението какво е? Търпението има издръжливост, доизчакване. Търпението доизчаква нещата. После търпението издържа. Онзи, който няма търпение, какво се случва с него? Той трябва да издържа. Какво разбирате под думата „да издържа“? Запример, една ос издържа, защото има сила в себе си. Може една ос да е хоризонтална, казваме, че е яка. Но яката ос разбира, че в нея има търпение. Якотата разбира търпение, издръжливост на известна тежест, която се поставя върху известна ос. Казвам: Когато човек се намира в неблагоприятни условия, какво подразбираме?

Как бихте изяснили безпаричието на човека? Нямаш нито пет пари в джоб, пък си странник в някой европейски град. Пък не знаеш езика. Какво ще чувствуваш в дадения случай? Колко други чувства ще се явят? Кое ще дойде на помощ на безпаричието? Ще се яви едно отрицателно чувство. При нямането, при липса на богатство, ще се яви на помощ кой? – Страхът. Е, питам: Какво може да ти помогне страхът? Най-първо страхът иде да помага на безпаричието. Представете си, ти пари нямаш. Тебе ти трепне сърцето, уплашиш се, страхът иде на помощ. Какво може да ти помогне страхът в дадения случай? Може ли психологически да обясните защо се явява негативно чувство на помощ на безпаричието? Запример, ти си гладен и в тебе най-първо се явява страхът, че може да умреш гладен. След страха се явява друго положително чувство – смелост. Гладният най-първо го е страх, а после, след като гладът дойде, изменя се положението, човек става смел и се нахвърля насила да вземе онова, от което има нужда и си заминава.

Та казвам: Когато в човека се явява един страх, допуснете, че се яви най-малкият страх, коя е подбудителната причина на страха? Да кажем, един ученик в училището не си знае урока. След туй веднага се явява страхът, че може да го дигнат и няма да си каже урока. Ще му турят ниска бележка, какво да прави ученикът? Нали тъй ще седнете, че да не ви види учителят? Пък учителят гледа на такива. Значи най-първо се явява едно чувство. Може да кажеш това, което учителят иска. У тебе се явява един начин за прикриване, искаш да избегнеш от погледа на учителя. Искаш да се скриеш, да не те види, да не те извади, че незнанието на урока да мине, като че и ти си учил, тази работа се свършила. Най-първо се явява страхът, после една малка лъжа да се прикриеш, да не те видят, да не те хванат.

Казвате: „Култура.“ Ами че какво значи „култура“? На български как да преведем „култура“? Значи работа, да обработваш нещо. Казвате: „Той е културен човек.“ Какво подразбирате под думите „културен човек“? Всеки човек, който работи, все е учен. Ние вече под думата „култура“ разбираме някаква придобивка. Той е културен човек, има някаква придобивка. Може да кажем, че придобивките седят в културата. Онзи земледелец, който е културен, има нововъведения, които културата внесла. Сега ученикът може ли да бъде културен? Статическо положение няма. Културата трябва да има динамически смисъл, нещо, което продължава. В културата ученикът трябва да придобива. Най-първо трябва да се учи на прилежание, да се учи да работи и да работи усърдно. Вие поне трябва да имате тази находчивост на българина, който не разбира от геометрия, математика и аритметика не разбира, станал учител в Америка да преподава на първи клас в прогимназията. Другите работи знае, но като дойде до аритметика, не разбира. Търси един начин да излезе от мъчното положение. Изважда само най-способните ученици, задава някоя задача, казва: „Как се решава тази задача?“ Ученикът я реши. Той наблюдава как работи, като че той разбира. После пита другите: „Право ли е решил, кажете, да не е направил някаква грешка?“ Като се произнесат другите ученици, той учи по този начин. След една година той вече се научил. Казвам: И вие трябва да бъдете толкоз находчиви, че след една година да знаете да смятате.

Най-малко, ако изучавате търпението, трябва да го приложите. Търпението има практическо приложение. Да кажем, че вие сте учител по музика. Ако нямате търпение, пък у вас слухът е развит, ако пее някой, изведнъж казвате: „Не е вярно, така не се пее.“ /Учителят грубо прави забележката./ Тогава, ако сте търпелив, как ще направите забележката? Вие всички се режете с нож, казвате /Учителят грубо/: „Не е вярно, така не се пее.“ Че как се пее? Право е да се отсече, но има един начин, че когато пее човек фалшиво. Не може ти да пееш фалшиво. Невъзможно е ти да пееш фалшиво. Има едни гами, които нямат обич. Като туриш две същества на едно място, които не се обичат, те ще си намерят погрешките, не може да се търпят. Като пееш в музиката по една гама, по друга гама, срещат се, веднага влезе един дисонанс и този дисонанс ни дразни понякой път ухото.

Вземете, запример, една дума, може да е обидна, майката често казва на детето си „нашето магаренце“. Тъй го казва, че като го слушаш, не се обиждаш. Какво има да се обиждаш? Защо думата „магаре“ или „магаренце“ да е обидна? Кое (е) в думата „магаре“, което обижда човека? Има нещо, което дразни. На турски е „ешек“. Къде е лошавината в думата „ешек“? И тя има нещо, с което дразни. „Шек“ е материално, дума, която раздрусва, „шек“ е в думата, което дразни. Произвежда едно раздрусване. Има думи, които са груби сами по себе си. В български къде е лошото в думата „магаре“? Коя буква е, която понижава „магаре“? „Ма“, грешката не е в „ма“. Като дойдеш до Г-то, то е интригантът, започва то да пошепва. Като дойде А-то, то е проводник. Като дойде Р-то, то е шепотник. И-то като дойде, даде посока. Кажеш: „Тази работа не е хубава.“ Първата сричка „ма“, А-то като дойде, то е натоварено. Р-то е, което дразни. Та казвам: В туй отношение думата „магаре“, онзи, който турил думата, турил една гама немузикална, гама на дисонанс. Г-то не на място, А-то и Р-то не са турени право. За бъдеще трябва да се яви друг композитор, да даде друго положително музикално съдържание на думата „магаре“. Майката като казва „магаренце“, го изменя. Ако каже „магарище“, вече се усилва, Щ-то е съвсем неправилно. Запример, колко хиляди години ще минат, докато се измени думата „магаре“ у българите? Да се измени тази дума, да стане приятна. Запример, цяла една реч може да държиш за думата „магаре“. Запример, ако един оратор държи една реч, всичко върви много добре, но ако каже една дума не на място, тя може да развали всичката реч. Една дума може да развали всичко. Колко човек трябва да бъде внимателен в съдържанието. Сега вие изтърпявате тази дума, ние правим един опит извън класа с нея. Че на другите хора съм казал. Искам да ви покажа как трябва да отличавате някои думи, да ги държите на разстояние, да видите каква динамическа сила имат. Думи има, които трябва да ги отбиете, да се пазите от тях. Или ако сте умен, да можете в себе си да смекчите една дума. Да може да смекчавате думите. Да кажем думата „магаре“, може да я прекръстите, може да кажете „магумер“. Ако им кажете така, ще ли се обидят хората? Кажеш: „Той е един магумер.“ Или ако го прекръстите „магороз“, или „розмагор“. Като дойдеш, кажеш някому „розмагор“. Щом кажеш „розмагор“, значението се изменя. Друг род движение даваме.

Аз искам да ви наведа на закона на мисълта. Понеже думите са реални. Известни мисли трябва да се изразят, колко човек трябва да бъде внимателен с другите. Англичаните се мъчат да употребят („донки“), магаре. Немците казват „данке“, което значи „благодаря“, „их данке“. На английски („донки“), „их данке“, на немски значи „аз благодаря“, значи английското магаре, на немски е „благодаря“.

Но в природата има известни влияния. Всеки един звук, всяка една дума трябва да има само едно значение. Първоначално всичките думи имат само едно значение в съзнанието. Всяка правилна дума има едно значение. Човек трябва да се учи. Всяка правилна дума произнесена, тя оказва известно влияние върху мускулната система. Микроскопическо е туй влияние. Но много пъти като се употреби думата, ще остане известни отенъци върху лицето на човека. Запример, ако произнесеш думата „скръб“, скръбта влияе, неверието, скръбта ще оставят известни отенъци на лицето на човека. Даже ако си радостен и кажеш думата „скръб“, като я кажеш, ще останат известни черти на лицето. Или ако произнесеш думата „радост“, и тя ще остави известни отенъци върху лицето. Та казвам: Оттам иде влиянието. Някой казва: „Как може да си помогнем?“ Ти започни да си казваш така: „Аз съм добър.“ Какво се подразбира под думата „даровит“? „Даровит“ има двойно значение. Някои думи са двузначущи. Думата „дар“ е двузначуща. В разните народи тия слогове като са минавали, тази дума минала през много съзнания, обрали са тая дума и тези съзнания са дали разни отенъци, изменили са характерните черти на думата. На български „дар“ значи да даваш, на турски значи „тясно“, „стеснение“. Защо този слог у българите значи „да даваш“, а турчинът казва: „Много широко не давай, по-малко давай, да не осиромашееш.“ Ако вземем думата „дари“. Значи две думи, „да“ и „ри“. Сега едната съгласна буква Р означава нещо, което си хванал, И-то, което иде подир Р-то показва, че туй, което си придобил, то ще се изплъзне от твоите ръце. Винаги слогът „РИ“ показва, че ти ще придобиеш нещо, запример, „ридая“ или „ритъм“, или „рикая“, показват, че ти си хванал нещо в твоята ръка, но И-то показва, че туй, което си хванал, ще го изгубиш. Вземете в думата „учение“. Ч-то в първия случай показва, че ти приемаш нещата. Е-то показва, че туй, което приемаш, трябва да има условие. Учението е полезно, когато има растене. Онова, което човекът е научил, то трябва да расте в него.

Запример, да допуснем, че вие искате да имате стабилен гръбнак. Ти трябва да произнесеш думата „търпение“. Ти искаш да усилиш гръбначния стълб. Ти не може да усилиш гръбнака си с думата „нетърпение“. Ти не знаеш да кажеш „търпение“. Ти, като кажеш тази дума, ще се изправиш като войник, който стои на пост. Някой казва „търпение“, пък той взел една поза, при която нищо не може да издържи. Че търпеливият човек, той може да издържа всичко. Не се прегърбва, не се и изпъчва. Вие говорите за търпението, пък позата ви не е на търпението. Щом като кажеш „търпение“, да вземеш позата на търпелив човек. Ако кажеш „смел човек“, каква поза ще вземеш? Ако си смел, ще вземеш позата на смелостта. Ако искаш да изявиш смелостта, ще покажеш. Казвате: „Като идете в училището, трябва да бъдете смели.“ Че как ще бъдете смели? Ако се сгушиш, няма да може да учиш. Преди да идеш в училище, трябва да се окуражиш от уроците, които си научил, веднага си готов да ги защитиш. Смелият човек защитава уроците си. Учителят ще ги укорява, той ще ги защитава. Ако не ги защитиш, те ще ти се разсърдят. Като се върнеш в къщи, вечерта уроците казват: „Ти ни изложи днес.“

Казвам: При сегашното възпитание вие нямате един начин на възпитание, вие сте педагози. Казвате: „Да възпитаме човека.“ Говори се за ум, но не се знае какво е умът. Говори се за душа, но не се знае какво е душата. За всичко се говори, но как трябва да се направи, никой не знае. Казваме: „Трябва да бъдем търпеливи.“ – Каква е позата на търпението? – „Трябва да бъдем милостиви.“ – Де е милосърдието, как ще изразите милосърдието? Имате ли някаква идея за думата „милосърдие“?

Вторият път искам някои от вас да дадат позата на страха, да ми изразят страха. После да ви дадат позата на вярата или на доверието. Да изразят какво нещо е доверие. Да дадат един израз. Да кажем, вие сте актьори, трябва да изразите на сцената, или думата „мъчение“, как ще изразите мъчението да го разберат другите? Тъй да ми покажете какво нещо е „мъчение“. Или как ще изразите „болен“, да ми изразите какво нещо е „болен“, да дадете фигурата. Само гледайте като изразявате болестта, да не станете болни. Като изразявате болестта да мислите, че е на шега. После като кажеш „богат“, да дадеш позата на богатия. Да дадеш и позата на сиромаха. Думата „сиромах“ е неразбрана на български. Кажеш „сир“, думата „сър“ значи учен господин на английски. „Мах“ значи голям човек, силен човек. Много хубава дума е „сиромах“. „Сиромах“ значи учен, велик човек, пък българите разбират да няма пет пари в джоба. На този, сиромаха, главата му е пълна, сърцето му е пълно, всичко е пълно. Този човек е сиромах отвън, нищо няма, но отвътре има всичко. Много хубава е тази дума. Думата „сиромах“ е изопачена. Турците, като не разбират тази дума, казват „сюрмах“, значи чисти, изнася навън. Сюрмек, фукара, „фу“ значи много духа, „кар“ – студено. Туй, което духа и което изстудява, е фукара. Турското разбиране на думата „сиромах“ страда от туй, което духа и което изстудява. А пък българинът от много знание и от голямо величие, той се е изстудил и осиромашал. Сиромахът изгубил доверие в себе си. Значи той като придобил голямото богатство, знанието, пак не знае какво да прави. Дали му власт, не знае как да я употребява. Сиромахът е човек, на когото му е дадена известна дарба, но не знае в какво седи и се чуди. Който е сиромах се пита защо е осиромашал. Той се чуди защо са му дали всички тия работи, които той не може да изпълни. То е да те турят капелмайстор, пък да не разбираш нищо от музика. Чудиш се какво да правиш. Онези, които ръководиш, повече знаят да свирят от тебе, ти се излагаш. Нямаш музикално приложение. Под думата „сиромах“ аз разбирам човек, който има условия в себе си вътре, но няма условия отвън да приложи. Сиромахът човек е този, на когото природата дала дарби, но той не може да ги приложи. Сиромашията показва известни дарби, които са дадени, но сиромахът не знае как да ги приложи. Тогава различаваме сиромашията от богатството. Сиромахът съдържа богатство в себе си, отвън няма условия. Богатият отвън има условия, вътре в себе си няма. Следователно хората, за да разрешат въпроса, трябва да се съберат богат и сиромах. Затова сиромасите и богатите се търсят. Богатият казва: „Ти си вътрешно богат.“ Сиромахът казва: „Ти си външно богат, вътрешно си беден.“ И двамата си помагат. Сиромахът и богатият да си помагат. Казвам: Психологически разглеждам сиромашията на едно съзнание. Сиромахът съзнава, че има известни дарби, но няма условия да ги прояви. Пък богатият разбира, че има външни условия, но усеща, че му липсва нещо вътрешно. Следователно богатите търсят сиромасите, те отвън да им уреждат работите с вътрешното богатство. Защото външните работи се уреждат чрез вътрешното богатство. Който има една външна мъчнотия, човек не може да я уреди, ако не е умен, ако не е търпелив, ако не е силен, той не може да уреди мъчнотията. А пък вътрешните препятствия в живота не може да се уредят, ако човек няма външни възможности. В туй отношение условията и възможностите се допълват. Условията са външни усилия, възможностите са вътрешни усилия. Една обмяна става. Тогава кои са положителни? Условията какви са? Условията са минус, възможностите са плюс. Ако възможностите в даден случай са плюс, в друг случай са минус, условията са плюс. Какво е търпението, плюс или минус? Търпеливият чака да му дадат нещо. То е минус. Търпението върви по женска линия. Вие разбирате, има добродетели, които вървят по линията на живота. Или има известни добродетели, които вървят по линията на сърцето, на чувствата. А пък известни добродетели вървят по линията на ума. Следователно, в даден случай, когато става дума за добродетелта, трябва да се знае по кой начин може да се даде. Една добродетел се нуждае от външни условия и вътрешни възможности да се прояви. Считайте една добродетел като едно семе, което трябва да се посее. Казват за Бог, че Той бил дълготърпелив. Той имал голяма опитност. Без търпение в света нищо не може да се постигне. Търпението възприема нещата, задържа ги, знае как да ги използува.

Казвам сега: Идваме до думите. Известни думи трябва да имат съдържание. Ти като говориш за търпението, веднага вземеш една поза като една канара, която седи с хиляди години изпъчена на височината, гордо гледа. То е търпението. Един човек, който не може да представи търпението като една планина, като една скала, която с хиляди години седи и гледа, и чака, той не разбира търпението. А пък когато говорите за силата, ако ти нямаш предвид земята, която с милиони години се върти около себе си и в пространството, и ни най-малко не се спряла, показва сила, движи се около слънцето. И слънцето се движи милиони години, каква грамадна е тази сила. Силата ще си представиш като нещо, което постоянно действува. Ако така не си представиш силата, нямаш понятие за силата. Казваш: „Аз искам да бъда силен човек.“ Но ти трябва да поставиш нещата в движение. Вие често страдате от едно статическо положение. Казваш: „Безсилен човек съм, нямам сила.“ Щом си безсилен, как ще помагаш на безсилието? Ако кажеш така: „Гладен съм.“ Щом сте гладни, гледайте ония птички какво правят. Наблюдавали ли сте птичките какво правят? Седне птичката и тя наблюдава, разглежда нещата. Клъвне, пак разглежда. Гладният, за да разреши въпроса, трябва да гледа накъде са ония условия, откъдето гладът може да се задоволи. Или ще мислиш по кой начин да задоволиш този вътрешен глад, който имаш. Може да е глад на физическото поле, може да е глад на сърцето, и сърцето страда от глад, пък може да е глад и на твоя ум. Ако придобиваш знание, знанието е храна за твоя ум. Чувствата са храна за сърцето. С постъпки, с работа, която може да свършиш, ще храниш волята. И нея трябва да храниш. Ако вие не работите, вашата воля ще отслабне. Значи трябва да храните волята. Или трябва да храните вашето съзнание. Ако храните вашето съзнание, ще уякне. Човек, който не храни своето съзнание, волята му не може да бъде силна. Някой човек казва: „Трябва да имам търпение.“ Какво съдържа търпението? Представете си, че вас ви поставят на изпит: Три дена да бъдете гладен. След туй да ви дадат един хубав обяд и ти ще трябва два часа да седиш и да чакаш. Казва: „Човек трябва да има воля.“ Не воля, но търпение трябва да има. Туй се издържа с търпение. Казвате: „Воля трябва да има човек, да се въздържа.“ Не, търпение трябва да има. Тогава аз уподобявам търпението на един колец, който е забит. Яденето е оставено до него. Какво нещо е силата? Силата е нещо, което може да се движи. Търпението ще те задържи да не ядеш. Ако имаш воля, пък нямаш търпение, ще се намериш при яденето. Волята като дойде, паницата хвръква. Търпението въздържа волята. Казвам: В дадения случай имаме две сили, които едновременно действуват в човека: Човешката воля и търпението. Търпението е, което въздържа волята. Защото волята иска да изпълни желанието на господаря си. На туй ядене да му се намери работа. Дадена е работа, че трябва да търпиш, два часа само да гледаш това ядене. В дадения случай търпението ще въздействува върху твоята воля.

Та казвам: Ако направите един анализ в себе си, ще дойдете до едно противоречие. Представете си, дадат ви едно хубаво ядене, пък ви вържат ръцете и краката с две въжета. Дадат ти яденето, кажат: „Яж.“ Питам: Как ще ядеш? Ти си свободен само да се развържеш. Казваш: „Не мога да търпя. Ще ям.“ Казвам: Как не може да търпиш? Ако ти вържат ръцете и краката, той ще търпи, но тава не е търпение, това е неволя. Има една фаза на търпението, свързани са ръцете и краката, той се измъчва в себе си, че не може да се приближи. Има желание, но не може да изпълни своето желание. То е неволя в човека. Та природата на някои хора връзва краката и ръцете, туря яденето пред тях – туря неволята. На другите хора развързва ръцете и краката, но туря търпението като колец. Казва: „Ще чакате.“ Та кой разрешава въпроса? Как ще определиш свободата? Аз така определям свободата. Туй е законът на свободата. Този човек е свободен, когато се даде яденето, той е готов да яде, няма никакво препятствие. Но тук в дадения случай имате плюс и минус. Обмяна на енергиите имате. Фиг. 1Или другояче казано, в дадения случай вие имате един човек, на когото и човешкият ум, и човешкото сърце едновременно действуват (Фиг. 1). Значи в човека, когато се хармонира неговият ум и неговото сърце, и неговата воля, тогава в нещата няма да има спънка, нещата вървят хармонично. Това е хармония в живота. Затуй човек трябва да дойде в онова положение, дето неговият ум да бъде в съгласие със сърцето и умът, и сърцето да бъдат в съгласие с неговата воля. Тогава всичко онова, което ние правим, върви гладко, всичко се постига. Ако умът и сърцето не са в съгласие, оттам произтичат всичките противоречия. Щом има най-малкото несъгласие в ума, колебание, двоумение, човек не може да постигне това, което желае. Изяснявам ви причината. Някои хора са нещастни в живота си, то се дължи на тия три фактора: на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Има някакво стълкновение вътре, нещо неуредено. Ти може да желаеш, може да идеш някъде, не си толкова умен. Влизаш в едно село, искаш да ти заколят кокошка, но толкоз са бедни, че хората нямат кокошка. Казваш да ти опържат яйца на масло, но нямат хората. Ти си недоволен. Хората имат, нямат и зехтин. Ще го турят в гърнето с малко лук. Ти ще хукнеш: „Как тъй да няма една кокошка, да няма яйца и масло, какво е туй село?“ Боб има само. Умният човек ще започне с най-малкото, ще иска боб. Бобът е доста идеалист. Бобът не е толкова глупав. Бобът е много умен. Че е умен показва, че свинете не го ядат. Ако ще го яде, човек да го яде. Как мислите, бобът прост ли е? Ни най-малко не е прост бобът. Не позволява свините да го ядат.

Та всички за самовъзпитанието в новата култура, всички трябва да имате нови начини. Старите начини са почти отживяли. Казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме любов, да сме богати, да имаме къщи.“ Всичко това се говори, но в нас няма приложение. Тогава по нов начин как трябва да се говори? Ние събираме в щерната капка по капка нещата и след това се проявяват.

Новата култура, която иде, мяза на един извор, който извира. От изобилието трябва да започнем. Новата култура започва от голямото, не от малкото. Казваме: „Човек трябва да се надява.“ После трябва да има вяра и най-после трябва да има любов, в края. Не, в бъдещата култура ще започнем от любовта. Ще имаме любов, че после ще имаме вяра и най-после ще имаме надежда. С любовта трябва да се започне, за да се разрешат всички въпроси правилно. Всяка една дума, която произнесеш без любов, тя е от старата култура. Всяка една дума, която произнесеш, трябва да я произнесеш с любов. Търпението, за да бъде мощна сила, трябва и думата „търпение“ да произнесеш с любов. Ако търпението започнеш с надежда, пак ще свършиш нещо, но ако ти произнесеш търпението с любов, то ще бъде мощна сила тогава. Ако го произнесеш само с надежда, ще бъде много слаба дума. Казвам: Турете любовта за основа, за подтик на човешкия ум, за основа и за подтик на човешката воля. Любовта трябва да бъде един велик стимул вътре. Туй трябва да го турим. Ще трябва човек да се освободи от всичките дрязги, страхове, които има, колебания, всичко това да го тури настрани. Щом се колебае, той не е започнал с любовта. Щом е гладен, той не е започнал с любовта. Щом е безверник, той не е започнал с любовта. Щом е сиромах, той не е започнал с любовта. Защото кой осиромашава? Който надене надеждата, облече дрехата – дрехата, това е надеждата. Вземат дрехата, отиде надеждата. Вяра е туй, което извира. Дошъл един, отбил вярата, колелото не се върти, вярата се изгуби. Значи взеха дрехата, отиде надеждата. Отбиха водата, отиде вярата. Кое остана? – Любовта. Любовта е светлината, дето слънцето праща. Кой може да отбие светлината? Аз разглеждам въпроса психологически. Светлината, любовта е нещо, което никой не може да ти го вземе, нито да го отбие. Трябва да започнем с любовта, за да имаме една стабилна основа вътре в живота. Всеки за любовта трябва да мисли, че е нещо, което слиза отнякъде. Няма място в света, дето любовта да не е. Там, дето действува любовта, в никого не се явява желание да ти направи една пакост. Хората на любовта всички са богати. Всеки иска да даде нещо от себе си. Там никой не мисли да прави зло, никой не мисли да вземе. Всеки иска да даде, понеже има преизобилно. В надеждата и вярата се таки има един недоимък, в любовта всичко има.

Та казвам: Първата идея, която трябва да влезе в ума ви е, че любовта е онзи Божествен извор, който никога не пресъхва, не оскудява, който никой не може да обере, никой не може да вземе. Затуй дръжте любовта като основа в живота си. Върху тази любов да съградите живота или вашият живот да се проявява. Как ще се лекуваш тогава, щом се обезсърчиш? Вие как се лекувате от сиромашията? Сиромахът е сиромах, понеже той ходи инкогнито, не с името си, банката не го познава и той, за да си извади влоговете, трябва да мине с истинското си име. Докато си сиромах, никой не ти вярва, то е инкогнито. Трябва да престанеш да си сиромах. Ще ви приведа един пример. Веднъж Аделина Пате отишла в Ню Йорк, няма нито пет пари. Има един чек от 25 хиляди долара, отива в пощата да си вземе парите. Казват ѝ: „Не ви познаваме, нека някой да ви трекитира, да ви подпише.“ Тя не познава никого в Ню Йорк. Тя се изправила в станцията и запяла. Като пяла, казват: „Дайте ѝ парите.“ Казвам: Всеки, който носи любовта в себе си, да я изяви веднага, без гаранция става тази работа. Ако Аделина Пате нямаше този глас, трябваше да ходи, да търси хора познати, може да мине цяла седмица, докато намери един свидетел, че е тя. Обаче нейният глас казва, че е тя. Друг не може да пее, само тя може да пее така.

Щом се обезсърчите, аз да ви дам един метод и начин да се не обезсърчавате. Щом се обезсърчиш, ти ще кажеш: „Аз имам сърце най-после.“ Ако мъчнотията не се махне, ще кажеш: „Аз имам ум.“ Ако тази мъчнотия не се махне, ще кажеш: „Имам и душа.“ Най-после като кажеш: „Аз съм човек, имам и дух“, веднага всичката мъчнотия ще изчезне. Като кажеш: „Аз имам сърце, аз имам ум, аз имам душа, аз имам дух“, всички мъчнотии, които имате, ще изчезнат. Намираш се в едно голямо противоречие, в ума си ще кажеш: „Аз имам сърце, аз имам ум, аз имам душа, аз имам дух.“ Като произнесеш четирите, веднага всичко ще изчезне. Фиг. 2Имате плюс, имате минус, имате пак плюс и пак минус (Фиг. 2). Това е духът, това е душата, това е умът, това е сърцето. Човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце заедно всичко разрешават.

Колко положения разбрахте? Кое може да се приложи? Колко основни положения има, които може да се приложат? Като произнесете търпението, изправете се. Един перпендикуляр от центъра на слънцето към центъра на земята. Вие ставате и се свивате. Нямате никакво търпение.

Колко думи има да представяте образно? Един художник трябва да знае как да рисува. Първоначално всичките думи имали едно значение. Сега имаме думи, които имат няколко значения. След туй ударението на думите започнало да се мести.

Да изпеем „Давай, давай“.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
10 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 16 декември 1938 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.