Отче наш.

Духът Божи.

Пишете върху „Външни и вътрешни условия на здравето.“

Какви бяха основните мисли на миналата лекция?

Един пътник ходил на пътешествие. Хванали го разбойници, че му вързали очите, развождали го по планини. Като се върнал, питали го: „Какво видя?“ – „Нищо не видях.“ Някой път човек е вързан отвън, някой път е вързан отвътре. Като е вързан отвън, отвън нищо не вижда. Като е вързан отвътре, отвътре нищо не вижда. Два вида хора има: Едни, които отвън всичко виждат, други, които отвътре всичко виждат, отвън нищо не виждат. Две крайности.

Вие трябва да си изработите един научен метод за изследване. Вие сте в двадесетия век. Какви са вашите научни методи? В какво седи научният метод? Всеки човек може ли да стане естественик, зоолог? Не може да стане. Всеки човек инженер може ли да стане? Не може да стане. Всеки човек песнопевец може ли да стане? Не може да стане. Всеки човек духовен не може да стане. Всеки човек може ли да живее? Някой човек не може да живее. Животът не е нещо произволно. Ако вие отнемете сърцето на човека, може ли той да живее добре? Не може да живее добре. Но ако отнемете чувствата на човека, може ли той да се проявява? Или ако отнемете ума на човека, може ли той да се прояви? – Не може.

Сега твърдим общи положения. Казваме, че интелигентността седи в главата на всички същества. Тогаз защо всички глави се различават? Човешките глави се различават. Фиг. 1Ако вземете да изучавате човешките глави, ако теглите един перпендикуляр към основата на челото, ще видите, че главите на хората от разните раси различно са отклонени от този перпендикуляр (Фиг. 1). Най-близо до перпендикуляра е бялата раса, после жълтата, после другите раси и колкото отивате, този перпендикуляр се отдалечава от челото, намалява се този ъгъл. Защо се намалява този ъгъл? /Образуван от перпендикуляра и основата на челото./ Казвате, че низшият живот е причината. Низшият живот е резултат, той не обяснява причините. Фиг. 2Имате един ъгъл (Фиг. 2). Ако този ъгъл се движи с върха си напред и срещне съпротивление, едно тяло, в което влиза, тогава ъгълът ще се намали. Но ако този ъгъл се подвижи в противоположна посока и пак срещне съпротивление, едно тяло, в което влиза, той ще се отвори, ще стане по-голям.

Сега вие седите и мислите, че в природата всичко е хармонично и вие може да си позволите каквото и да е. Даже си давате мнението, защо нещата се случват така. Че се случило, някой се удавил във водата, защо се удавил във водата? – Не знаел да плава, една от причините. Другото е, че той бил много тежък, че потънал и се удавил. А лек като листо да стои отгоре, щеше ли да се удави? Патиците давят ли се? – Не се давят. Защо? Защото са по-леки от водата. Патицата е по-лека, защото не може да измести толкова вода, колкото тежи нейното тяло, измества по-малко, затова остава на повърхността на водата.

Та казвам: Всичките несрети, които хората имат, се дължат на това, че те са по-тежки или че не знаят да плават. Да допуснем, че един ученик в училището не може да помни, паметта е слаба. На какво се дължи слабата памет? Или на баща му, или на майка му в последното поколение. Или на второто, на предпоследното поколение, неговата баба или неговият дядо, в третото поколение, на неговия прадядо или на неговата прабаба, или причината може да е в четвъртото поколение. Значи, може майка му да е имала една слаба нервна система, не могла тия способности да ги подхрани. Паметта е една способност, останала недоразвита. Тя е склад и следствие на това много малко неща може да се поберат. Човек не помни. Или някой път човек няма светлина в ума си. Иска да си спомни нещо, тъмно. Когато си припомняш, явява се светлина. Казвате: „Памет имал.“ Къде се явява паметта, къде се намира паметта? Обща идея имате. Има един център, специфичен за паметта, намира (се) посред челото. Там има едно място, което се занимава с паметта. Фиг. 3Когато паметта е развита, тази част е издадена (Фиг. 3). Когато паметта е слаба, челото има една малка вглъбнатинка сред. Направил съм го само да ви дам идеята. Тази вглъбнатина някой път е доста малка. Щом е вглъбнато, значи налягането отвън е голямо. В някой от родовете имало налягане отвън, спитило се челото, наместо да изпъкне.

Сега учените хора казват, че земята е сплесната при полюсите. Защото полюсите имат по-голямо налягане при въртенето, при движението, при екватора е издадена, а при полюсите е спитена. Сега общо обясняват, че това е станало от въртенето. То става от въртенето, но има и друго налягане. В полюсите е място, дето се развива голяма деятелност, значи има по-голямо налягане отвън. Налягането отвън при полюсите е по-голямо, отколкото напрежението отвътре, което е по-слабо, следствие на това земята при полюсите се е сплеснала. Понеже напрежението при екватора е отвътре по-силно, а налягането отвън е по-слабо, затова при екватора земята е издадена. Сега вземаме научно. Туй, което е вярно за земята, е вярно и за човека. Де е сега екваторът на човешката глава? Де са полюсите? Екваторът е обиколката на главата над ушите, северният полюс е отгоре на главата, а южният полюс е отдолу. Южното полушарие е по-тежко от северното полушарие, вследствие на това оста е наклонена. Ако двете полушария бяха равни по тежест, тогава щяхме да имаме хоризонтално положение на земята. Сега, защо оста е наклонена? Фиг. 4Да кажем, оста на земята е така наклонена (Фиг. 4). Значи, южното полушарие е по-тежко от северното, вследствие на тази тежест, земята в своето въртене, вследствие на това южното полушарие е по-близо в полето на плоскостта, в която се движи земята. Понеже тези сили протичат по тази плоскост, полюсите са се сплеснали. Сега ние обясняваме, че южното полушарие е по-тежко, вследствие на това оста се е наклонила. По-напред, когато са били равни двете полушария, оста е била равна с еклиптиката. Понеже след време, има причини в движението, се натрупала материя в южното полушарие. Вследствие на това оста се е наклонила. По-напред е била перпендикулярна. Когато оста била перпендикулярна, земята имала много добри климатически условия. После станали някакви причини, които учените не знаят, които отклонили земята на 23 градуса. В това отклонение напрежението отвътре се изменило. Сега тук имате не само външна тежест, но силите, напрежението имат тежест. Напрежението има една тежест, която се дължи на силите в природата, които действуват. Запример, един килограм сила колко тежи? Един килограм материя и един килограм сила равни ли са? Вие като как си представяте силата? Сила и материя как си ги представяте? Нали прилагате в науката сила и материя. Научните понятия какви са? Материята считат инертна, а силата каква е? Какво е сцеплението на материята? По какво се различават в проявите силата и материята? Материята значи е неподвижна, а силата е подвижна. Силата сама по себе си е невидима. Като преместим материята от едно място на друго, казваме, че туй движение става по единствената причина на силата, която действува.

Сега, да допуснем, че има някакво налягане отвън. Откъде може да дойде туй налягане? От безкрайното пространство ли? Ако имате вие един квадратен сантиметър, етерът от безкрайното пространство какво налягане образува върху този сантиметър? Етерът е вещество, има свое налягане. Някои обясняват, че привличането на телата не е нищо друго, освен едно налягане на етера. Етерът, който причинява това налягане, като прави туй налягане, в квадратен сантиметър в какво ще се изяви? Значи, тежестта не е нищо друго освен налягане на етера. Теглим един килограм, това е налягането на етера, който се стреми към някакъв силов център. Следователно тежестта се определя в силовото налягане на материята в безкрайното пространство. Етерът е, който наляга отгоре и ние теглим една тежест. Какво налягане има въздухът върху човешкото тяло? Проверете какво е налягането. Те са данни. Това не е абсолютно точно, то е приблизително колко налягане има. Нас ни интересуват законите, по които става това налягане. В природата има налягане отвън и едно напрежение отвътре. Следователно, човешката глава е подложена на същото. Когато религиозното напрежение на главата е слабо, тогава главата отгоре е спитена, полюсите са спитени. Тези хора, на които главите отгоре са спитени, не са религиозни, не са духовни хора. Те са много студени. Какъвто е северният полюс, такива са и те. Те имат живот на екватора. Много са горещи на екватора, но там има много месоядни животни. Екваторът е много богат с месоядни животни. В религиозните хора, на които полюсите са развити, екваторът е сплеснат, полюсите са издадени. На светските хора главите са сплеснати като земята, екваторът е издаден. Например, у вълка екваторът е доста издаден, в лъва, в тигъра, в котката също. Като дойдете до тревопасните животни, в тях екваторът е сплеснат. Това са частични, общи заключения.

Казвам: Туй е вярно и по отношение на човека. Човек, ако не мисли, казва: „Мене не ме интересуват религиозни въпроси.“ Може нас да не ни интересуват формите на религиозния живот, но религиозният живот като сила съществува. Следователно, един духовен живот нас трябва да ни интересува, понеже той има голямо влияние. Вие може да кажете, че вас и светския живот не ви интересува. Ще ви интересува, понеже вие сте под влияние на този живот. Вас ще ви интересуват и светския, и духовния живот, какъвто и да е живот ще ви интересува, понеже той има известно влияние върху вас. Вие не може да се избавите от влиянието на живота. Вие не може да се избавите от влиянието на светлината, дали вие я разбирате или не, то нищо не значи, но вие не може да се избавите от нейното влияние. Ти трябва да разбираш законите, по които светлината действува и законите, по които тъмнината действува, за да вземеш предпазителни мерки или да вземеш мерки, с които да използуваш светлината. Същото е и в музикално отношение. Ако изучавате челата на всички музикално гениални хора, ще намерите къде се намира музиката в челото на човека. Ще видите по какво се различават гениите в музиката. Или пък, ако изучавате гениите във философията, в техните чела ще видите къде се крие тяхната философия. Казват, че над челото има известни места, които определят гениалните философи. Философията е една сила в света, която действува. Музиката, и тя е една сила. Музиката спада към способностите. Музиката не е чувство. Само умният човек може да пее. Глупавият не може да пее, той само църка.

Сега вие имате известни положения, които не разбирате. Някой път казвате: „Природата защо е създала света така?“ Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност. Ако попитате един художник, какво се занимава целия ден със своята четка, цапа по платното тия бои. Казва: „То не е моя работа.“ Ти намираш, че той си играе по платното с четката. Но той се учи да рисува. Той разбира геометрия, пък разбира закона на сенките. Та някъде върху някой образ тури повече сенки, някъде тури повече светлина. Той изучава сенките. Ако вземете един цигулар, постоянно маха с лъка, с ръката. На вас ви се вижда махане с ръката, пък той се упражнява. В туй махане има цяла наука, движение. Като гледате как си движи ръката, казвате: „Той си играе.“ В тази игра има нещо разумно. Ако онзи, който не знае как да държи лъка, вземе цигулката да свири, не може да свири. Не само това, но има известни движения напред, назад, после ще намериш позициите, там трябва работа. Туй става моментално, да вземеш тона. Кой ще те научи да вземеш вярно тоновете на ръчката на цигулката? Както и да ти казва един учител, той не може да ти каже къде да туриш пръстите. Ти в себе си имаш една вътрешна интуиция къде да туриш пръстите, за да вземеш верни тонове. Тогава има една музикална вълна. Тя е следната: Има музикален магнетизъм. Когато човек обикне цигулката си, всичките тонове стават центрове. Когато обикнеш музиката, твоите пръсти започват да се привличат от тоновете като от центрове, както магнетизмът привлича железните стърготини, така и музикалните тонове привличат пръстите. Те падат точно на място. Лесно се вземат тоновете и диези, и бемоли. Щом го няма този музикален магнетизъм, вече свириш неверно. Все има един вътрешен недостатък. Това е една теория. Като знаеш, какво ще те ползува тази теория? Не е ли хубаво човек да знае някаква теория? Да допуснем, че вие изучавате френски език, без да изучавате азбуката, изучавате го слухово. Научиш се да говориш, но не знаеш да пишеш, не разбираш писмената реч, не владееш хубаво френски език.

Та казвам: Има една музика, която е слухова. Има една, която е писмена. Коя (е) музикалната писменост? Онези, които свирят, какви са? Човек може да свири, без да разбира нотите. А пък може да разбира и музикалната писменост. Има музикални самоуци, други, които са свършили по музика.

Сега вие може да изучавате живота, без да разбирате писмеността на живота. Животът си има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да знаеш азбуката, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул, писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете по кой път, защо природата така създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата, онези, които работили известен предмет, трябва да го проучиш дълго, да видиш съобразностите и несъобразностите на нещата. Сега някой път не си обясняваш, казваш: „Не съм направен тъй, както трябва.“ Как трябва да бъде направен човек? Казва: „Аз не съм богат.“ Но щом не си богат, това показва, че тебе не ти стига ума да уредиш живота си. – „Аз съм сиромах.“ – Тебе не ти стига ума да уредиш сиромашията си. – „Аз съм болен.“ – Тебе не ти стига ума. – „Мене всичките хора ме мразят.“ – Тебе не ти стига ума. После, някои казвате: „Не съм учен човек.“ Какво показва, че не си учен? Защо не е учен? – Защото не е учил. Защото не иска да учи. Природата поставила тези работи, ти да работиш. Тя иска работници. Тя турила в света и ти трябва най-първо да работиш заради нея. Вие идвате на земята, искате да работите за себе си и искате да бъдете щастливи. Че кой е онзи господар, който ще ти даде заплати и ще имаш неговото уважение и почитание, ако не си работил? Кой учител или професор ще има уважение или почитание на учениците, който не е показал своята наука, който не разбира нищо? Или кой цигулар, ако не знае да свири, ще му ръкопляскат хората? Вие искате природата да има особено внимание към вас. Какво сте дали на нея, какво сте направили, за да ви зачита и да задоволи вашите стремежи? С какво ще се наложите?

Има в Индия известен род факири, които дълго време са изучавали характера на рибите. Даже някои англичани ги наемат сега, когато търсят бисери, някои от водолазите биват нападани от акули, та един такъв факир хващат и той седи на брега и мисли, и докато той седи (и) мисли, акулите никого не нападат. Той със своята мисъл влияе на акулите в морето в известен район. Като се умори факирът, като престане да мисли, акулите атакуват когото и да е. Питам: По кой начин те влияят? Те не си казват изкуството. Как ще обясните как тия факири влияят на акулите? Ако един факир може да влияе на една акула отдалече, вие имате известни неприятности, защо не изучавате същите закони, защо не може да се справите с тях? Кажете ми.

Аз ще ви приведа един пример. Дошли едни разбойници в една къща на един богаташ, хванали сина му и го вързали. Ще го карат със себе си. Богатият взема, че заколва едно младо теле, опича го, занася им вино и ги нагощава. Те, като се наяли и напили, заспиват. Богатият заповядва на слугите си и те всички ги навързват и развързват сина му. Питам: Ако дойдат разбойниците във вашата къща, вие какво трябва да направите? Ако този богатият човек започне да се кърши, какво ще направи? Да ги нахрани не само, но да ги напои и с вино. Но това (е) един метод за лошите хора. Ако дойдат добри хора, какво ще правите? Да кажем, дойдат добри хора и искат да вземат вашия син за странство да се учи. Този метод да заколите телето, да ги нахраните и напоите и да ги навържете, полезен ли е? Ако на добрите хора приложите метода както на разбойниците, ще имате съвсем друг резултат. Значи и във втория случай ще имате ядене, но няма да има пиене. Сега вие се намирате в един свят, дето всичките ваши неприятности, които се случват в живота, те са нарочно устроени. Вас ви турят препятствия, за да се научите да работите. Страданията в живота са разумни препятствия, които природата туря на пътя на разумните същества, за да ги опита отвън, доколко тяхната разумност е развита. Тя иска да види може ли те да използуват тия препятствия или не.

Ще ви разкажа един случай, който скоро ми разказаха, че се случил в университета. Разказаха ми го за верен. Един студент имал два–три семестъра по математика. Един ден професорът го нямало в университета, той отишъл в дома му да го търси, да му разпише книжката. Като отишъл, професорът работил нещо вън и бил облечен с дълга дреха, бил с брада и дрехата не била такава видна. Студентът като го видял, казал: „Старче, тука ли е професорът?“ – „Тука е.“ – „Занес тази книжка да я разпише.“ Взема книжката, занася я в къщи и после му я донася. Той бързал само да свърши работата, да му се разпише книжката. Като отишъл в къщи, видял, че професорът не разписал книжката, но написал: „Да се анулират всичките семестри, понеже не познава професора си.“

Природата действува по същия начин. Като не я познаваш и кажеш: „Хей, старче, тази книжка дай я на професора!“, тя пише: „Да се анулират семестри.“ Ще познаеш, че той е професорът, няма да го наречеш „старче“. Ти мислиш, че работата така ще се уреди. Освен че няма да се уреди, но всичките семестри ще бъдат анулирани. Туй постоянно става. Ти казваш: „Какво си играеш с тия работи?“ – Тя пише: „Да се анулират всичките семестри.“ Вие се плашите от живота и мислите, че това е смисълът. Страхът е нещо хубаво, не е нещо лошо. Но страхът е едно проявление на човека. Соломон е казал, че „Страхът е начало на Божията мъдрост“. Така е било преди две хиляди години. Но сега соломоновото правило не е вярно. Начало на Божията мъдрост е разумността. Сега законът е друг. Страхът не е важен елемент. По какво се различават разумността и страхът? Страхът има само предвид личното. Тебе те е страх за твоя собствен живот. Разумността има съвсем друго начало. Разумността разглежда нещата изобщо. Тя разглежда не твоя индивидуален живот, но разглежда твоето отношение към всички същества, какви трябва да бъдат. Страхът разглежда в дадения случай твоето положение. Разумността разглежда общо изцяло нещата.

Сега вземете друго положение. Вие имате едно чувство, искате да имате уважение и почитание от вашите другари. На какво се дължи това уважение и почитание? Разликата е такава, както когато кажеш на български: „Их данке!“ А на немски значи „благодаря“. Между уважение и почитание такава е разликата. Като каже майката „Их данке“, значи дъщерята не е направила нещо така, както трябва. Майката казва: „Не може ли да направиш по-хубаво?“ Когато на немски значи „благодаря“. Казвате: „Уважавам еди-кого си и почитам еди-кого си.“ Кое е по-силно, уважението или почитанието? Вие се намирате както пред обич и любов. Имайте предвид, че думите са от два характера. Обичта е минус, любовта е плюс. Произходът е различен. Така са различни уважение и почитание. Почитта мяза на плод, който зрее на слънцето, има изработена форма. Уважението е по-широко. В почитта има нещо специфично. Ти уважаваш някого, че той е от княжески род. Ти почиташ някого, понеже той написал някакви съчинения. Ти не само почиташ този, който писал, но имаш уважение към неговия труд – нещо специфично. Вземете, на български имате една дума за време, в английски има две думи: има „таймс“ и „уедър“. Как ще преведете „уедър“ на български? Те нямат дума пък за свирене. Казват: „Играе на нещо.“ Ние за игра имаме особена дума. Думата „свирене“ на английски е както думата „време“ на български. Англичаните имат особена дума за времето и друга дума за психическото време.

Казвам: Трябва да изучавате вътрешния живот. Понякой път вие мислите, че и природата е точно като вас своенравна, каквото ѝ скимне, това прави. Тя нещата ги е направила много разумно. На всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко това, което е определила, е вярно. Всякога, кой как живее, така строи неговата глава. Носът е построен съобразно, както човек е работил. Очите са построени, както човек е гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността на миналата работа. Сега както работи, тя му туря една нова форма. Сега каквото работи, един ден ще има резултатите. Ти седиш и се безпокоиш. Туй безпокойство, то се пише. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише така: „Да се анулират всичките семестри.“ Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците. Сега, туй не се отнася лично. Тя няма лично неприятни чувства към когото и да е. Но тя обича съществата да бъдат прилежни. Тя обича в умствено отношение, в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Не да се пресиля, но прилежен да бъде. Всеки предмет, който е дала за проучване, тя е дала известно време да се проучи. Да не остане нищо непроучено.

Та най-първо прилежанието в какво седи? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва има да се учи на прилежание. Българинът не е така прилежен по естество. Всичките лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека да прилежава, да се учи. Когато си поставен, ти трябва да развиваш прилежанието си. Щом дойдат неблагоприятни условия, издигне се в душата ти цяло едно роптание. Известен материал трябва да го прочетеш. Ще си дадеш малко труд да го разбереш. Сега да кажем, в един народ има научни отдели: отделения, прогимназия, гимназия, университет и други специални учебни заведения. Защо са тия заведения? Да се подготвят членовете на държавата, понеже държавата има нужда от тях. Та и природата има големи учреждения, и тя има учебни заведения, и тя иска онези, които ги свършват, туря ги на работа. Най-първо ще ви тури като чиновници на земята, след това ще ви тури като чиновници в нейните учреждения. Вие мислите като свършите учението на земята, свършва се учението. Не, нищо няма свършване. Запример, за думата „свършване“ вие имате криво схващане. Казва: „Нашата работа се свърши вече.“ Свършва се една работа, нова се започва. Докато не свърши една работа, друга не може да почне. Свършиш първо отделение, работата свършва ли се? Не се е свършила. Влизаш във второ отделение. Свършиш второ отделение, но работата не се свършила. Влизаш в трето, четвърто. Казва: „Моята се свърши вече.“ Туй, което ти търсиш в първо отделение, ако не го намериш, ще го търсиш във второто, после в третото, в четвъртото и т.н. И в университета ще го търсиш, ще го намериш някъде. Може в осмия клас да го намериш. Или пък като излезеш вън, все ще го намериш някъде. За всички въпроси има разрешение. Но ще търсиш в отделенията, ще го търсиш в прогимназията, ще го търсиш в гимназия, в университета и най-после ще го търсиш в живота. И на слънцето ще идеш, и там ще го търсиш. Такъв мироглед ще имате, че туй, което желаете, е постижимо. Но не мисли, че ще го намериш в първото отделение. Свършиш четирите отделения, казваш: „Няма това, което исках.“ Може да свършите и прогимназия, и там да го няма. Това е само за обяснение. Известни неща в живота може да се добият.

Или вие казвате: „40 лазарника имам.“ Като те пратила природата на земята, ако живееш 70 години, ти си ученик в училището. Ти си на 60 години и си учил всяко отделение по 4–5 години и всеки клас си повтарял по много години, ти не си минавал всяка година по един клас, но по 4, 5, 10 години си повтарял един клас, и като си на 60 години едва си свършил отделенията. Казваш: „Много се наживях.“ Живял си живота на четирите отделения, на 50–60 години си и едва си свършил четирите отделения. – „Много съм разбрал.“ – Какво разбиране има в четирите отделения, какво познание има в тия отделения? В отделенията не знаят защо земята е сплесната при полюсите, даже и в прогимназията не знаят, в гимназията едва учителят ще загатне някои общи въпроси, едва в университета ще изучат този въпрос.

Първо, при сегашните условия имате най-добрите условия да се учите. Защото вие по навик на вашето минало, което изпъква, казвате: „Нямаме условия.“ Условия може да нямаш, но имаш възможности. Тогава чрез възможностите създавай условията. Може възможности да нямаш, но имаш условия. Чрез условията създай възможности. По двата начина работи. Ако нямаш условия, значи имаш възможности. С възможностите ще създадеш условията. То е право на човека. Пък може да нямаш възможности, имаш външни условия. От условията създай вътрешните възможности. Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава въпросът върви по-добре. Тогава приложение ви трябва. Не отлагай. Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски вестник, но го обърнала наопаки и го чете. Заглавието надолу, опашката нагоре. Минава един господин и тя таман се замислила, той ѝ казва: „Госпожо, вестника не държите право.“ Казва: „Извинете“ и тя обръща вестника. Значи, тя научила как да държи вестника.

Всеки един от вас има една специфична добродетел, която трябва да развива в себе си. Всеки един човек има да развива една специфична добродетел. Нали понякой път вие питате: „Как го търпи Господ?“ Някой човек около вас вие не може да го търпите, чудите се как Господ го търпи. Че вие работили ли сте с боите на художника, някои от тия бои са отровни. След като работи с боите си, много пъти напуща четката, ходи да се разхожда, неприятно му е, но той работи с тия бои. Тия бои издават известно ухание, дразнят носа, но няма какво да прави човекът, трябва да работи. Остави четката, поразходи се, пак се върне, вземе четката и работи. Неприятни са боите, пък чрез тях ще стане виден. Ако може да нарисува нещо хубаво, тия бои ще го повдигнат. Ако не може да търпи тяхното ухание, ще остане невежа. Някой път, като започнеш да учиш музика, вземеш неверен тон, оставиш цигулката. Ухото се дразни, ти сам не го харесваш, не знаеш къде да си туриш пръстите. Речеш да свириш, пак я вземеш, пак я оставиш. Причината не е в цигулката, причината е в тебе. Ти ще търпиш. Научи най-първо къде да вземеш основния тон „до“, да го намериш най-първо в цигулката. Учителите много добре правят по музика. Като нагласи цигулката на ученика, той най-първо свири струната „сол“, после „ре“ свири, после „ла“, после „ми“. След това ще вземе с „ла“, с „до“, със „си“. В музиката е много добре направено. Те започват с един основен тон „сол“. „Сол“ е да се въодушевиш. „Сол“ е разцъфтяно цвете, можеш да го нарисуваш. Като цъфне цветето, ти може да го нарисуваш. Има какво да те привлече. Ако искаш да станеш обилен в характера си, да въздействуваш другите да имат хубаво мнение за тебе, пей „сол“ в първата октава, във втората и в третата, ако можеш. В първата октава ти ще развиеш само напрежение. В първата октава ако вземеш „сол“, ти ще разрешиш своите мъчнотии, само по напрежение. Във втората октава ако пееш „сол“, ти твоите мъчнотии ще разрешиш с движение и в третата октава ако пееш, ти ще им дадеш известна форма. Какво разрешение дадох аз на физическия тон, на духовния тон, и на Божествения тон? Кои са те?

Но важно е човек да има прилежание. Човешката глава на много места е спитена. Много спитени работи има, които трябва да се поправят. На някои глави съвестта е спитена, не е развита. У някои страхът е развит. Страхът не е способност, той е едно чувство. Справедливостта, и тя е чувство.

Любовта в Божествения свят, това е най-голямата разумност, която съществува в света. Това (е) любовта в Божествения свят. В човешкия свят, това е разумността. То е едно чувство. Любовта в човешкия свят мяза на едно дете, което се учи да пъпли. Любовта вие всички разбирате като едно пъплене. Ако вие бихте разбрали любовта, както е в Божествения свят, вие ще знаете как да се обхождате, ще имате една идеална обхода един към друг. Ще имате един идеален свят. Понеже на земята нямаме обхода, понеже хората не се обичат, като дойде любовта между хората, започват всичките кавги. Щом се възлюбят, спорът, кавгите, лошите думи започват. Най-лошите думи ще ти каже онзи, който те обича. Ще те надяла на общо основание. Като не те познава, нищо не прави, като те познава, като те обикне и лошо, и добро ще ти каже. Тъй ще го каже, да го помниш. Любовта не е способност, но е най-разумен свят. Едва човек се учи да пъпли. Като си дига ръцете, окалял се в тази кал. Нали сте падали на земята, окалял сте си ръцете, до каквото се допреш, окаляш го. Нашият ум, понеже пъпли в материята, като се повдигнат тия чувствувания, кал има, каквото пипне с любовта, окалва го. Поне сега се учете. Едно правило ще ви дам: Щом се скарате двама души, стоплете вода и си умийте ръцете със сапун и наквасете си главата с вода. Това е като едно лечебно средство. Вие се каляте. Аз не съм против калянето, но да знаеш как да си наредиш думите. Като се скараш с някого, да му продължиш живота. И лошо му направи, но да му продължиш живота. Лошо му направи, но да му тръгне напред. И добро като му направиш, да му тръгне напред. Защото има едно зло, като направиш на човека, скъсяваш му живота. И има едно добро, като го направиш на човека, скъсяваш му живота. Аз не препоръчвам това. Аз препоръчвам лошо, което продължава живота и доброто, което продължава живота. То е само една временна обстановка. Някой човек може да ти каже нещо лошо. На място е. Да ви приведа един пример. Мусолини обичал да се вози на мотоциклет и често пътувал по шосетата с мотоциклет. Веднъж пътувал с голяма бързина и като минавал покрай един кабриолет, блъска се в него, счупва го и си заминава. Онези италианци по негов адрес наговорили много лоши работи. Понеже имал 40 души, които го пазят, всички тичат подир него. Като видели, че това (е) Мусолини, те си казали: „Втасахме я сега.“ Обаче на другия ден се явява Мусолини с един нов кабриолет и се извинява пред хората. Поправя повредата. Справедливост има, поправя погрешката си. Казвам: Той е умен. Не отива да ги осъжда, че говорили лошо, но понеже направил една повреда, дава нов кабриолет – поправя погрешката си. Някой път природата като минава със своя мотоциклет, закачи те и ти викаш отподире. Тя се явява и изправя погрешката. Вие като направите погрешка, изправете я. Че сте мърморили, нищо не помага, каквото и да мърморите, изправете нещата. Не е мърморенето, което изправя работата. Във всяко едно мърморене да има изправяне на погрешката. Всичко, каквото сте казали, изправете го.

Изпейте: Мога да кажа. /Изпяхме песента./

Този пасаж: „Грей, мощно слънце, да учим ний добре“, как е правилно да се изпее? Каква линия трябва да се даде? Да го изпееш с израз. Представи си, че ти държиш изпит и от това, как ти изпееш „Грей, мощно слънце, да учим ний добре“, от това зависи да ти подпишат диплома, че си завършил. Как ще го изпееш? Да моделирате туй движение, такава музикална линия да дадете, туй греене така да пада, че да даде подтик всички да учат добре. Грубата сила на светлината, която е мощна, така да се разложи, че да бъде приятна, всички да бъдат разположени.

Хайде вторият път да го изпеете „Грей, мощно слънце, да учим ний добре“, да се образува една музикална линия. Всеки да го изпее, както намери за добре. Защото, като направите една дреха, може да я направите криво-ляво, както и да е. По-хубаво е да се направи хубаво. В Божествения свят или в света на хармонията външната форма винаги съответствува на вътрешното съдържание. На земята не е така. В съвременния живот формата не съответствува на съдържанието. Като се изучава главата, като се изучават кривините на главата, както е закръглена главата отгоре, отзад, може да се съди на каква степен на развитие е човек и какво е благородството на религиозното чувство. Фиг. 5Защото, ако имате няколко вида планински върхове (Фиг. 5), ако се качиш на първия, ще си счупиш главата. Един правилен тон има формата на последния връх. Другите могат да бъдат колоритно пеене. Слушал съм колоритно пеене, то не (е) никак колоритно, не знаят, какво нещо е колорит. То е цяло художество в музиката. Да туриш тия цветове така да се преливат един в друг. За в бъдеще да бъдеш господар на твоя ларинкс. Да възпиташ, да те познава твоят глас. Да бъдеш господар на гласа си. Ти на гласа си не си господар, че искаш навън да бъдеш господар. Като кажеш на гласа си, да те слуша. Или да превъзпиташ твоите способности да те слушат. Ти кажеш нещо на паметта да си спомниш, казва: „Нямам време.“ Ти си господар, а тя казва: „Друг път ще дойда.“ Всяка способност да каже: „Господарю, на твое разположение съм“, и да ти даде, каквото искаш. Кажеш: „Я ми кажи, кога стана известно историческо събитие?“ Казва: „Чакайте!“ Слугите се разполагат, господарят трябва да чака. Един невъзпитан човек, един неук човек е, на който слугите се разполагат, а господарят чака. Възпитан и учен човек, на когото слугите чакат и почиват, а господарят работи. Той, ученият господар казва, че на еди-коя си улица и на номер 128. Господарят казва: „Иване, на еди-кой си шкаф се намира тази и тази книга.“ Иван не е авторитет, слугата веднага трябва да иде и да я извади. Така прави ученият човек. Неученият казва, че слугата трябва да я намери.

Та природата дойде и каже, на еди-кой си номер, еди-коя си лавица. Ти не можеш да намериш номера, не можеш да намериш и лавица. Ти не си се занимавал и само си губиш времето. Искам да ви кажа, че вие се намирате пред един професор – природата, която е много взискателна. По-благороден професор не може да намерите, но и по-взискателен професор не може да намерите. Тя мълчи, но те опитва. Най-малката задача, ако не можеш да я разрешиш, веднага заключение има за тебе.

Та в миналото имаше един пророк, на когото дойде един ангел и му каза да иде в Ниневия и да свърши една работа. Ангелът е изпратен отгоре. – Аз съм ял, казва, такава попара. Взема, качва се на един кораб и бяга. Какъв урок му дават? Дига се буря в морето, вълнува се, ще потънат. Най-после той се изповядва, казва: „Аз съм причина за бурята, хвърлете ме в морето, вие да не се удавите.“ Хвърлят го в морето, нагълта го една риба, седи три дена там, учи урока: Ще слуша или няма да слуша, каквото му каже Господ. Кое е по-хубаво? Ако беше отишъл в Ниневия, не е по-опасно. Той имаше в ума едно препятствие: „Не може, не отивам, те са културни хора, какво ще кажат?“ Като седя три деня в утробата на кита, казва: „Отивам, отивам в Ниневия.“ Ще отиде и оттатъка ще мине. То в света степените на злото са безкрайни. Тази лествица трябва да знаеш, край няма.

Най-първо имайте отношение към природата, гледайте да бъдете изправни. Където някои неща са човешки, изхвърлете ги, но щом дойдете до един Божествен импулс, никога не реагирайте. Дойде ли Божественото вътре във вас, никога не реагирайте. Защото ако реагираш, ще се намериш в утробата на кита. Няма изключение. Две мнения няма. На човека може да реагирате. Ще слушаме, ако е умен. Щом дойде Божественото, изпълнете го. Умният човек е онзи, който се подчинява на Божественото, а критикува човешкото. Човешките неща вземете в съображение, дето са умни, изпълнете ги, дето не са умни, не ги изпълнявайте. Божественото всички трябва да изпълним. Ако не изпълним Божественото, губим. Човешкото, ако всичко изпълним, губим. Човешките работи, ако всички изпълниш, губиш. Божествените работи, ако всички изпълниш, печелиш. Затуй в човешкото ние трябва да обмисляме нещата, тогава не може да губим. В Божественото загуба няма. Бъдете верни на онези Божествени импулси във вас, с които сте родени. Аз говоря за онези импулси, с които сте родени, които постоянно действуват. Те са Божествени, не говоря за онези, моментните, преходните.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
15 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 20 януари 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.