Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./ – Каква беше последната тема? – /„Каква е нуждата на светлината, въздуха, водата и земята.“/

Пишете тогава: Ползата от служенето.

Каква е разликата между мълчаливото говорене и гласното говорене? Сега често човек се обезсърчава. Кои са причините на обезсърчението? Аз бих желал да ми кажете какво нещо е обезсърчението. Когато човек се обезсърчава, че няма пари, в какво седи обезсърчението? Когато търговецът се обезсърчава, че е сиромах, вади кесията си, отваря я, няма нищо вътре, обезсърчава се. Гледа, в касата няма пари, касата не се обезсърчава, но той се обезсърчава. Вземете един ученик, изпитва го една комисия, комисията го къса, тя не се обезсърчава, пък той се обезсърчава. Сега вас ви се виждат тия неща лесни работи. Лесните работи трябва да се обяснят малко, да станат ясни. Трябва ли да се обезсърчава човек или не трябва да се обезсърчава? Щом се обезсърчава, трябва да се насърчи, щом се насърчава, трябва да се обезсърчи. Следователно, и двете са необходими. Щом става едно нещо, то е необходимо. Щом се обезсърчава, трябва да има някаква причина, щом се насърчава, трябва да има някаква причина. Сега, в какво седи обезсърчението? Че обезсърчението не трябва да взема повече време, отколкото трябва и насърчението не трябва да взема повече време, отколкото трябва. И на двете времето трябва да бъде определено.

Аз разглеждам въпроса органически. Ако човек постоянно яде, ще бъде ли приятно? Животните, млекопитаещите, всичкото си време употребяват за ядене. Най-първо те събират храната си, после я преживят и после мислят пак откъде да добият храната. Постоянно умът им е зает само с ядене. И от туй ядене и на мъжките, и на женските им изникнали рога. Българите често казват: „Като направиш това, рога ще ти изникнат ли?“ Животните, след като направили някои работи, им изникнали рога. Запример, ти се караш с някого, той те хлопне по главата, излиза рог. От какво излезе?

Може да се спрем върху естествения ход на нещата. Каква е разликата между насърчението и обезсърчението? Кое предшествува най-първо, обезсърчението или насърчението? Ами че обезсърчението произлиза от човека. Запример, кога започнало на земята да става ден и нощ? Когато земята започнала да се върти около оста си. По две причини станало ден и нощ на земята. Земята почнала да се върти около оста и около слънцето. Ако земята се върти само около слънцето и не се върти около своята ос, на една част на земята щеше да има вечен ден, на другата страна – вечна нощ. Логически е такъв изводът. Но понеже се върти и около своята ос, започнало да се образува ден и нощ. Земята може да се върти около слънцето, ако слънцето беше голямо по маса, но не издаваше светлина, тогава въпросът щеше да бъде друг. Защо се върти земята около слънцето? – Защото то е по-голямо. Всякога в пространството малките тела се движат около големите.

Сега въпросът беше: Може ли човек да се насърчава и може ли човек да се обезсърчава, без да се е насърчил? Може ли обезсърчението да го обезсърчиш? Съществува едно проявление, което е следното: Вие имате една малка болка на пръста някъде и постоянно казвате: „Много ме боли пръстът.“ Но ако ви заболи зъб, тогава болката на пръста не я чувствувате, голямата болка на зъба поглъща малката болка. Тогава съществува едно състояние, че когато болката превиши границите, които човек може да издържа, той загубва съзнание. Казваме: Болката се увеличава постепенно, докато човек изгуби съзнанието си и престане да страда.

Когато един учител каже на ученика: „Ти днес не си знаеш урока“, къде е обезсърчението? Турил му единица, запример. Де седи причината на обезсърчението? В единицата ли седи или някъде другаде? Ако един апаш бръкне в джоба ти и ти измъкне парите, без ти да усетиш и като бръкнеш и видиш, че ти няма парите, де седи обезсърчението? Сега, в дадения случай какво е апашът, който изважда парите? Той си позволил да направи нещо, което според обществото не е право. Той бръква, взема парите, той се радва като те обрал, пък ти, обраният, скърбиш, че са те обрали. След като хванат апаша, този, който откраднал, и на тебе ти върнат обраните пари и накажат крадеца, ти се радваш, пък апашът страда. За какво ще страда? Той страда, че е бил много невнимателен, че са го хванали. Щом вас някой ви извади кесията из джоба, без да го видите, как мислите, накъде е бил вашият ум? Вие някой път направете един опит, турете в кесията си един лев и постоянно мислете за кесията си. Нека да има апаши около вас, ще ви оберат ли? Ако постоянно държите мисълта си за кесията, мислите ли, че ако някой рече да бръкне, и вие няма да почувствувате? Представете си, че след като учите дълго време в училището, вие се обезсърчите. Казвате: „Това училище няма да мога да го свърша, то се видя.“ Или някой добър човек каже на себе си: „От мен човек няма да стане.“ Сега, какво разбирате, че от него човек няма да стане? Каква е идеята, която се влага? Запример, вие имате един вол и един кон. По какво се отличава един кон и по какво се отличава един вол? Конят има съществени черти. Или по какво се отличава един вълк? Вземете едно тревопасно и другото месоядно, съществената разлика между тях в какво седи? Разликата седи в храната, но същевременно и в устройството на храносмилателните им системи, по един начин са устроени зъбите на вълка, стомаха, червата, после неговите крака и по друг начин са устроени на едно тревопасно животно.

Следователно, ако вие имате една мисъл, тя спада към кой ред мисли? Към добрите или към лошите? В какво седи една добра мисъл? Какви са качествата на една добра мисъл и какви са качествата на една лоша мисъл? Иде ти мисълта да откраднеш. Кой е поводът? Поводът може да е гладът, гладувал си дълго време. Казваш: „Тази работа няма да стане тъй.“ Просиш от този, не дава; просиш от онзи, не дава. Най-после дойде ти наум: „Трябва да измисля нещо, ще открадна.“ Тогава, каква е разликата в следните два случая: Ако фурнаджията направил 500 хляба топли и ти минеш и вземеш един хляб, това го счита кражба. Крушата, която родила хиляди круши, ти минеш покрай нея, откъснеш една круша, изядеш я и си заминеш, не се счита кражба. Понеже крушата седи мълчалива и казва: „От мене да замине.“ Ако вземеш един хляб от фурнаджията, той веднага ще те хване. В какво се различават тия две постъпки? Ако вземеш един плод от едно дърво, счита се в реда на нещата, а ако вземеш един хляб, не е в реда на нещата. Защо не е в реда на нещата? Сега да каже някой, че от мене човек ще стане. Хубаво, като е станало човек от него, по какво се отличава този човек, който казва: „От мене човек няма да стане“? Да разсъждаваме сега. Казва някой: „Аз ще стана хлебар.“ Като стане хлебар, казва: „От мене хлебар няма да стане.“ Какво се разбира? Фурна няма да има, брашно няма да има, хляб няма да има. Казва някой: „Аз учен човек няма да стана.“ Какво лошо има? Той е учен човек по естествените науки, да кажем голям естественик на насекомите, знае имената на всички насекоми, в туй седи неговата ученост, изучава качествата им, първо външната форма, после навиците им в какво седят. В какво седи учеността на този човек? Или да кажем, един пчелар, в какво седи неговата ученост? Считат го специалист, казват: „Той много знае за пчелите.“ Много знае за пчелите, но същественото не знае. Знае как се размножават пчелите, как става царица, работниците, търтеите, всичко туй знае, но онова, което пчелите знаят, той не знае. Пчелите знаят да намерят тази храна и да направят царица, да намерят храна и да направят работници, знаят да намерят храна и да направят търтеи. Този човек всичко знае, но как да направи една царица, не знае. Ако остане една царица, той да я отхранва, той ще я умори. Казват: „Всичко знае от пчеларство, учен пчелар е.“ После казват: „Той е голям моралист“, че много работи в морала знае, но същественото не знае в морала. Мор-ал. „Мор“ значи повече, „ал“ значи да взема. Да си моралист, значи да вземаш повече. Всеки човек, който много взема и малко дава, е моралист. Някой път някой ваш приятел е много мълчалив. Някой път започне много да говори, казвате: „Страшно ме обиди.“ В какво те обидил? В какво седи обидата? С езика си размърдал въздуха, нищо видимо няма. Казвате: „Той ми каза, че съм вол.“ Че де е волът? Произнесъл името „вол“, произнесъл името „лисица“, произнесъл името „вълк“ и ти си се обидил. Че вълкът го няма, къде е вълкът? Като казал, той само разклатил въздуха. Или ти казал някой, че си много лош човек. Де е лошавината тук? – „Ти много зле постъпваш.“ Дайте ми обективно злата постъпка. Или ти казал: „Ти мислиш като лисица.“ Какво лошо има в това? Лисицата мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. Лисицата мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка. Казва ти, че ти мислиш като лисица. Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате? Лисицата ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде. А пък ти, културният човек, ще я оскубеш, ще я опечеш хубаво, ще ѝ туриш сос, ще вземеш ножче, ще отрежеш едно парче и ще ядеш. Различавате се. Тя, лисицата, много бърза, изведнъж ще оскубе перата, ще се наяде. А пък ти, след като си се наял, ще пиеш едно винце отгоре на кокошката. Виж, кокошката винце няма да пие, тя може би ще иде на някой извор, ще се напие вода. Има едно различие.

По този начин ние като разсъждаваме, не можем да кажем кое е морално в даден случай и кое е неморално. Всяко нещо, което спъва прогреса на човешкия ум, е неморално. Всяко нещо, което спъва човешкия живот, е неморално. Всяко нещо, което спъва човешката сила – силата в добрата смисъл – е неморално. Всяко нещо, което те спъва да се проявиш като човек, е неморално. Ти в живота си трябва да седиш настрана от ония неща, които те спъват. Нещата при тебе няма да дойдат, а ти отиваш при тях някой път. Бъчвата не отива при пияницата, но пияницата отива при бъчвата. Кръчмарят ли отива при пияницата или пияницата при кръчмаря? Не ходи в кръчмата, нищо повече.

Сега аз желая да ми дадете едно обезсърчение, да ми кажете едно обезсърчение, което да е хас обезсърчение. Аз съм ви привеждал един пример за един турски султан, който искал да му кажат една лъжа, но да бъде същинска лъжа. И който каже една същинска лъжа, ще му даде едно голямо възнаграждение. Иде един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце го тури под квачката и от яйцето излезе цяла камила.“ – „Ола белир“, казал султанът, може да стане. Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си, казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост.“ – „Може да стане.“ Не признава султанът, че това е една лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200–300 кила вода. Носят го на една върлина. Казва: „Баща ти във време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари.“ Султанът казва: „Не може да бъде това.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним, казваме: „Това е лъжа.“ Сега и вие, кажете ми, като на този султан, едно обезсърчение. В обезсърчението се намалява пулса на сърцето с десет от обикновените трептения. Ти си обезсърчен, веднага иде един страх, че ти ще изгубиш нещо, което имаш – започва сърцето да намалява трептенията. Ако се увеличава пулсът ти с десет, тогава ти си се уплашил. В намаляването на пулса човек придобива едно състояние на обезсърчение, казва: „Тази работа няма да я бъде.“ В увеличението на пулса не иде обезсърчението, но иде страхът. Често, когато ти вземат нещо от товара на гърба, ти се обезсърчиш; ако те натоварят, ти ще се уплашиш. Та вие, когато се товарите с ненужни мисли повече, отколкото трябва, вие се уплашвате; когато ви вземат от добрите мисли повече, отколкото трябва, вие се обезсърчавате. Следователно, дръжте пулса си в нормално състояние на сърцето. Или другояче казано: Хранете добре сърцето. Добрият живот, това е храна за сърцето. Защо трябва да живеем добре? – Трябва да живееш добре, защото твоето сърце трябва да функционира. Ако функционира сърцето ти, имаш живот. Щом имаш живот, ще имаш постижения. Щом изгубиш живота си, щом изгубиш този импулс, никакви постижения няма да имаш.

Та казвам: При новите условия на вас ви дават известни задачи, които трябва да ги разрешите. Едно обезсърчение е една задача, която трябва да разрешите. Да кажем, във вас паметта е отслабнала, вследствие на това вие се обезсърчавате. Кажете ми сега: Защо отслабва паметта в човека? – Доста труден въпрос. Паметта отслабва, когато се разединява съзнанието, няма единство в съзнанието. Когато някой говори, умът му е на две места, тогава паметта е слаба. Вие искате да станете богати, искате да станете и добър. Съвместими ли са двете неща, богатството и добротата? Сиромашията е несъвместима с добротата, но и богатството е несъвместимо. За мене и сиромашията е несъвместима с добротата и богатството е несъвместимо. Тия са външни понятия. Доброто само по себе си не се нуждае ни (от богатство), ни от сиромашия. Онзи, малкият извор, има ли той нужда от езеро или от някоя река, той да се насърчи? Че изворът ще стане река или езеро, за него това не е съществено. За извора, който извира, не е съществено къде ще се влее, в река или в езеро.

Понякой път защо се сърдите, кому се сърдите? Не че сръднята не е нещо неестествено. Да се разсърдиш, но на свят да се разсърдиш, да свършиш някоя работа добре. Като се разсърдиш, да изучиш добре уроците си, сръднята е на място. Има една сръдня, човек като се разсърди, че работа не свършва, тази сръдня не е на място.

Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне. Купил си една пила и отива при един богат търговец, който си затворил дюкяна с един от тия старите куфари и започнал да реже куфара, да отвори, да влезе и да вземе, каквото му трябва. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ – „На цигулка свиря.“ – „Гласът къде ѝ е?“ – „Утре ще го чуете.“ Това е един турски анекдот. Ти мислиш нещо в себе си. С пилата търкаш, търкаш. Нали някой път ти мислиш нещо и онзи те пита: „Какво мислиш?“ Той те вижда, че мислиш. – „Ще видиш.“

Казвате за някой човек, че е добър. Може ли да ми кажете, каква е характерната черта на добрия човек? Някоя външна черта на добрия човек. Или казвате: „Той е умен човек.“ Характерната черта на умния човек коя е? Умният човек никога не спи. То е едно от качествата. Второто качество на умния човек е, че той никога не се обезсърчава. Това разбирам умен човек. Щом се обезсърчаваш, не си умен човек. Щом обичаш да спиш, не си умен човек. Станало е нещо и ти се обезсърчаваш, че не можеш да направиш нещо. Пък не си учен. Умният всичко може да направи. Няма нещо невъзможно за умния. Той като погледне, казва: „Това така ще стане.“ Вземете онзи майстор, който знае да крои. Вземе един плат, скрои го, не може да намериш нито една погрешка, умният майстор ще направи една отлична дреха. Ако не е майстор, много погрешки ще направи. В ума на майстора съществуват всичките начини да скрои дрехата. Ти седиш, нищо не разбираш. Когато човекът не разбира работата, той се обезсърчава; когато я разбира, той се насърчава. Ако вие се обезсърчавате, липсва ви нещо, вие не сте от умните. Щом се обезсърчиш, ще си кажеш: „Не съм от умните.“ Значи, ще повишиш пулса на сърцето си, ще възстановиш пулса на сърцето си. Аз мога да насърча който и да е обезсърчен. Запример, някой се обезсърчил, изпитвала го някоя комисия, скъсала го. Отивам при тази комисия, казвам: Турете му пет, аз плащам. Турят му пет изведнъж. Веднага той се насърчи. Всичко зависи от петте. Като му турят единица, две, опасно е, обезсърчението иде. Разправяха ми един анекдот. Един царски син казва на учителя: „Това е един вълк“, когато вижда една лисица. Учителят му казва: „Обикновено така хората казват, но това е лисица.“ Така му казва, за да не го обиди. Царският син, когато не знае да направи различие между лисица и вълк, казва на лисицата вълк. Учителят му казва: „Обикновено го казват вълк, но научно се казва лисица.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е.

Да ви кажа онзи пример, който се случил с един студент, мисля по правото. Скъсва го професорът му. Започва човекът да учи и втори път го скъсва. Той пак учил и на третия път казва на професора си – той бил безбожник: „Два пъти ме скъсва и мислех, че не зная, но и сега ако ме скъсаш, ще те хвърля от прозореца.“ Ще хванеш професора и ще кажеш: „Два пъти ме скъсва, не знаех, но сега зная и сега ако ме скъсаш, ще те хвърля от прозореца.“ Професорът му турил шест. Ако ти не можеш да дигнеш този професор и ако намериш, че знаеш, няма да те скъса професорът. Два пъти може да се обезсърчиш, но на третия не можеш.

Нали знаете онзи пример за един американски проповедник, който проповядвал за един от еврейските пророци, който хванал 300 лисици. Той казвал, че опашките на лисиците били много дълги, по три метра. Имало един негов приятел, който знаел, че приятелят му обича да преувеличава и се били уговорили, когато много преувеличи нещо, той да му завърта пръста си и проповедникът като види, ще се сети и ще намали. Като казал, че опашките на лисиците били три метра дълги, той завъртял пръста си. Проповедникът казал: „Вижда ми се много три метра дълги, но трябва да са били два метра и половина.“ Приятелят му пак завъртял пръста. Той пак намалил на два метра и така, докато ги намалил до половин метър. Като намалил на половин метър, приятелят му пак завъртял пръста, но той казал: „Не намалявам повече.“ Като дойдем до факта, не можем повече да скъсяваме. В света има една естествена големина. Естествената големина е тази, в която човек може да се прояви. И човешката интелигентност има сто хиляди степени. Тя е като зазоряването, в началото слаба и после постепенно се усилва, усилва. То зависи от обстоятелствата на земята. Не е необходимо човек изведнъж да придобие човешката интелигентност. Това няма да бъде здравословно за неговата нервна система. Някой път човек трябва да бъде невежа. Невежеството е място на почивка. Да бъдеш невежа, разбирам да си почиваш. Да бъдеш учен, трябва да бъдеш на работа. Когато някой път казвате: „Ти си невежа“, искам малко да си починете. Когато искам работа, непременно знанието трябва да дойде.

Та казвам: В природата (обезсърчението) е една почивка, насърчението – работа. След всяко обезсърчение какво иде? След всеки ден иде нощ. След всяка нощ иде ден. След всеки изгрев иде залез и след всеки залез иде изгрев. Така следват. Тогава помнете: След всяко обезсърчение иде едно насърчение и след всяко насърчение иде обезсърчение. Редуват се нещата в света.

Сега същественото за вас кое е? Как бихте лекували обезсърчението с музика? Каква песен бихте му пели? На ленивия каква песен ще му пеете? Ще му пееш песента за прилежанието. На сиромаха каква песен ще му пееш? – За богатството. На лошия каква песен ще му пееш? – За добротата. На невежия ще му пееш за учения. Контрасти в света има. Всякога, щом имате едно състояние, изкажете противоположното състояние. Всякога всички неща имат два образа. Щом дойде един образ, вие трябва да имате друг образ. Трябва знание, че има друг образ. Щом нещата имат само един образ, остават неразрешени. Щом вие не туряте закона на противоположностите, вие нямате разрешение. Болестта е една необходимост. Много пъти в хората се натрупват мазнини, остават неорганически вещества. Ако така продължава, той може да спре сърцето му, да изгуби живота си. Затова го хване болестта затлъстелия човек и като го раздруса, за един–два месеца тури му линия, изпосталее. Какво лошо има, че е боледувал? Болестта е на място. Някой човек забогатял, обича да яде и пие, да се разхожда. Дойде сиромашията, впрегне се този човек на работа. Какво лошо има? Аз ви превеждах един пример за една българка, Минекша от Варненско, не зная дали го помните. Тя била жена на един български чорбаджия и постоянно боледувала, не могла никаква работа да върши, все по две слугини и децата ѝ гледат други. Не може да готви, не може да си донесе вода. Така минавала из цяло село, Минкша казвали. Аз проверявам факта. Но се случва, че пропада мъжът ѝ, изгубва всичкото богатство. И Минекша след години се научила и да готви, и вода да носи, и да тъче, и да преде, дори на пет нищелки се научила да тъче и да насновава.

Значи всеки човек има една възможност, като го турят на лошите условия, да прояви известни способности. Като турят човек при лоши условия в света, той съзнава своите способности, които са заложени. Добродетелите в човека при лошите условия се проявяват. Тъй щото скритите сили, които природата е вложила, когато дойдат някои големи изпитания, то е просто да ни застави Бог да развием в нас хубавото, на което ние не сме обърнали внимание.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
33 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 23 юни 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.