Скрих таланта

Добрата молитва.

В началото бе словото.

Ще прочета само 25 стих от 25 глава от Евангелието на Матея: „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“

Духът Божий.

В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва. Основата е най-елементарното нещо, с което човек [не] трябва да се занимава. Основата всякога ни се вижда като играчка, като детинска работа, а тя е същественото нещо в живота. Когато децата изучават буквите а, б, в, г и т.н., това ви се вижда детинска, елементарна работа, но тази работа е основа на знанието. Или ако се спрете върху кой да е език, на който пише някой философ, или поет, или виден писател, той ви се вижда детинска работа, но всъщност той е основата на нещата. Елементарните неща определят истинското положение на работите. Следователно и в човешкия живот има една такава основа, която той не трябва да пренебрегне. Във всеки един език, така и в български, някои хора изяждат една буква, други – друга. Запример, някои изяждат буквата [е], други изяждат ъ, ь, я, ю или други някои букви. Това са техните обични букви. Но без тях не може да се пише. Само с неизядените букви не може да се пише. Ако отидете в английския език, там съществува известен аристократизъм. Там си служат с няколко букви, за да изразят един звук. Същото е и във френския език: няколко букви означават един звук. Само един от тия звукове играе важна роля, а другите го придружават. Тези букви, които придружават един звук, представляват негова свита. И между хората има свити, но в природата никакви свити не съществуват. Думата „свита“ в българския език има двояко значение: „свита“, означава хора, които придружават някого, а „свит“ означава още и нещо оваляно, смачкано. Та в съвременните езици, както и да говорим, все има и един личен елемент. Когато се привеждат известни факти, ние вадим от тях едно логическо заключение, правим логически извод. Казваме за някой, че няма никаква логика, но в природата такава логика не съществува. В човешкия свят нещата се нареждат логически, но в природата не съществува такова логическо нареждане на нещата. Хората казват, запример, че все трябва да съществува някаква причина, която е създала света. И оттам те казват, че съществува някакъв Господ. Значи, чрез своята логика те установяват съществуването на някаква причина. Тази причина съществува и без нашата логика. Защо ни е тогава тази логика? В този случай логиката не е на място. Когато аз убеждавам един човек да вярва в Бога, това е заблуждение. Защо? Защото той ме лъже, че не вярва. Той вярва в парите, че в Бога няма да вярва. Той вярва в жена си, че в Господа няма да вярва. Той вярва в толкова малки работи, че в голямото няма да вярва. И след това, ще седна да го убеждавам логически да вярва в Господа или да бъде религиозен. Този човек яде по три пъти на ден и през това време даже не успява да говори, моли се. Тъй щото, кажат ли за някого, че не се моли, аз не вярвам. Този човек се моли даже по три пъти на ден. Като погледне към яденето, той си казва: „Как не съм знаял, че има толкова вкусно и сладко приготвено ядене?“ Та когато ме питат, какво нещо е религията, аз отговарям: Религията е едно приятно чувство, едно приятно ядене. Ако готвиш добре, религиозен си, ако не готвиш добре, не си религиозен. И днес, всички хора се мъчат да определят, какво нещо е религията и дават ред обяснения и теории.

Казвам: Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош. Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън.

Сега както и да разсъждавате, не си правете статически заключения. Запример, някой казва: „Не е добре човек да умира.“ Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения. Не е добре човек в един статически свят да бъде и да умре, но не е добре човек да живее и да не знае, как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш, защо страдаш. Казвам: Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако като живее, човек се освобождава от страданията и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм. Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот […], за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията.

Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно. Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието.

Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания. „Ама ти в какво вярваш?“ – „Вярваш ли в Господа?“ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш?“ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен?“ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност или реалност има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това в дадения момент е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност. Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.

И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителният е този, който изисква време за да се прояви. Значи под думата недействителен подразбираме непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво па се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а да разпознава своите мисли. Той трябва да разбира основните качества на своите мисли. Той не трябва да реагира на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша и да ги поставя на мястото им. Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята. Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора. Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга. Човек е бил и продължава да бие, но Бог не наказва, както хората мислят. Хората могат да те бият, да пукнат главата ти, Господ оставя да постъпят с теб така, както ти си постъпвал някога. Като биеш другите казваш: „Така им трябва!“, но като бият тебе, намираш, че не е право. Ако във втория случай не е право и в първия случай не е право. Та под думите „наказа ме Господ“, хората имат съвсем друго понятие, То е все едно, както мнозина казват, че някой им казал горчивата истина. Всъщност, истината ни най-малко не е горчива. Важно е човек да знае, как да каже истината. Сега аз бих дал един добър съвет на всеки женен мъж. Когато иска да каже горчивата истина на жена си, ето какво да направи: Да ѝ купи едно хубаво, скъпо палто, от най-скъпата кожа, хубава шапка, модерни обуща, нова рокля и след това да ѝ каже: „Всичко това ти купих, защото си много добра.“ Нищо повече да не ѝ казва. Тя ще го погледне, ще си помисли и ще си каже: „Много е добър моят мъж.“ Нека тя сама си даде отчет, добра ли е или не. Сега вие можете да приложите това правило, но само в семейния си живот. Като го приложите в семейния си живот, вие можете да го изнесете вън – в обществения и в учения свят. Като искате да направите една услуга на някой учен, не е нужно да му говорите много. Дайте му няколко факта и той ще ви разбере. Оставете го сам да прави заключенията си. Като видя, че един математик е направил една погрешка, няма да му разправям, в какво се състой погрешката му, но ще го поканя у дома си, ще го нагостя и ще го помоля да ми разправи нещо от своята теория. Като започне да разправя своята теория, той сам ще си намери погрешката. В света всякога съществува едно заблуждение, което е перспективно. То се дължи на слънчевата светлина. Запример, ако вие разглеждате един човек сутрин, когато става от сън, на обед и вечер, преди да си легне, вие ще имате три различни понятия за него. Ако в даден човек мисълта преобладава, той ще има един характер. Ако чувствата преобладават, той ще има друг характер и най-после, ако волята преобладава, той ще има трети характер. Как ще познаете у човека какво преобладава: мислите, чувствата или волята? Има начини. Аз ще ви дам един начин за познаване. Като пипнете ръката на човека на мисълта ще видите, че тя е топла, без да е суха или влажна. При това, ръката му не е корава. Ако пипнете ръката на човека, у когото чувствата преобладават, ръката му е влажна, но не е топла. Човек, у когото волята преобладава, ръката му е суха, корава, като сухо дърво. Като съберете тези три качества на едно място, ще се образува темперамента на човека и той ще се появи изцяло. Следователно човек трябва едновременно да съдържа в себе си умствената топлина, сърдечната влага и енергията на мускулите. При всяка негова мисъл, при всяко негово чувство и при всяка негова постъпка трябва да се проявяват и трите елемента заедно. Следователно при изучаване на човека, трябва да се изучава неговия мозък във връзка с мислите му. После трябва да се проучват неговата симпатична и дихателна системи във връзка с чувствата и със сърцето му. И най-после трябва да се изучават мускулите и костите му. Каквото е отношението на мускулите и на костите и техния строеж, такова е отношението и на волята към останалите прояви на ума и на сърцето. Волята на човека е първият израз на разумно проявения свят. Мисълта и чувствата са нещо отвлечено, единственото реалното нещо в човешкия живот, това са неговите постъпки, които се обуславят от волята му. Всяка наша постъпка носи в себе си един умствен и един чувствен отпечатък, оттенък. Всеки плод е интересен за нас дотолкова, доколкото той съдържа в себе си сочност и сладчина. Ако няма тази сочност и тази сладина в себе си, той не е интересен за нас. Всяка мисъл е ценна за нас дотолкова, доколкото е проводник на светлина. Тази мисъл е добра, Божествена. Всяко чувство, което внася в нас топлина и става проводник на топлина е добро. То е проводник на Божественото, то внася известна хармония в нашия живот. Вземете запример знанието, то е свързано с един свят на красотата. Ако вашите очи не са добре развити, вие няма да имате представа за хубавото и за красивото в природата. Очите са свързани с предната част на мозъка, а ушите – със задната част на мозъка. Човек, който има уши и може да слуша, може и да говори. Не може ли да чува, той не може да говори. А дали ще говори добре или зле, това зависи от неговите очи. Очите, веждите, цялата обстановка около тях показва, дали човек ще бъде добър оратор, поет или философ. Обаче, когато дойдем до устата, знаем, че тя е свързана със слепоочната област, с икономията на живота. Устата се интересуват от това, каква храна употребяват хората, как се хранят. Езикът пък е инспекторът при храненето. Каквато храна употребява човек, езикът трябва да я опитва. Когато казваме, че човек трябва да възпитава езика си, аз имам предвид друго нещо. Езикът е основа на човешкото здраве. Ако човек се храни по закона на любовта, когато храната влезе в устата, езикът ще я изпита, ще я преобърне няколко пъти и тогава ще я изпрати в стомаха и в червата, отдето преработена, тя ще отиде в белите дробове да се пречисти и оттам ще се разнесе като кръв по цялото тяло, по цялата нервна система. Това е дълъг процес, на който една от причините е езикът. Ако човек с езика си не говори добре, той прави зло на себе си. Значи, езикът има няколко функции едновременно. Той се занимава с храненето, с разпределянето качествата на храните, които идват отвън, а същевременно и с човешката реч. Същевременно той се занимава и с чирашка работа, каквато децата работят – препраща храната в стомаха. Той е чирак, но същевременно е и философ, говори най-хубавите работи. Езикът е крамолник, но същевременно е и примирител. Той знае да скарва хората, но знае и да ги примирява. Той знае, как да нахрани хората, но знае и как за ги умори. В това отношение, езикът има две запалки: едната запалка е от ада, а другата – от рая. Когато се запали езикът от рая, от небето, по-добър от него няма. Но когато се запали от ада, по-лош човек от него няма. И според съвременните философи човешкият език има две запалки. Когато се запали от ада, това наричат злата воля на човека. Когато се запали от Божествения свят, от рая, това наричат – добрата воля на човека. Човек трябва да бъде много внимателен, да не говори лоши работи. Той трябва да бъде като златаря. Когато разтопява злато, той трябва да употреби висока температура, над хиляда градуса. Когато разтопява калай, трябва да употреби най-много триста градуса топлина. Той трябва да бъде майстор, да не изразходва излишно Божествената енергия. Запример, представете си, че някой ви каже: „Каква мазна Гана си ти!“ Какво лошо има в това? Повидимому, този израз не е приятен, но трябва да се разбере неговия дълбок, вътрешен смисъл. Този израз има двояк смисъл и трябва правилно да се изтълкува. Какво обидно има в това, че си „мазна Гана“? Ако си „мазна Гана“, „мазна Гана“ си. Ако не си и да ти кажат, пак няма да станеш „мазна Гана“. Какво има да се докачаш от това, което не си? Ако се обиждаш, ти си в обикновеното съзнание. Само личният живот се обижда. И наистина, ако човек живее в това обикновено лично съзнание, той е осъден да мине през такива страдания, през каквито хората от хиляди години насам минават а и продължават да минават. За да дойдат хората до новото положение на живота, те се нуждаят от едно ново съзнание. Ние трябва да дойдем до едно ново тълкувание на израза „мазна Гана“ и да благодарим, на тази „мазна Гана“, че хората живеят, че народите плащат дълговете си, че нивите се разорават и т.н. Всичко, което става в света все „мазната Гана“ го върши. „Мазната Гана“ дава всичко от себе си. Ама някой ти казал, че си лош човек. Какво от това? Лош човек си, защото си на особено мнение и можеш да направиш и това, което не е добро. Един баща може да стане лош за децата си, понеже дава от милионите си на бедни и на сираци. Те казват: „Голям прахосник е баща ни, всичко раздаде на бедните, а за нас нищо не остави.“ Лош баща ли е този? Не е лош, добър човек е той. Думите „лош“ и „добър“ са относителни понятия. Други пък казват, че баща им е добър. Защо? Защото бил много скъперник, че нищо не дава от своите милиони на бедни хора. Добър баща е този, не отричам, но той е частично добър. Под думата „добро“ аз разбирам това, което едновременно е добро за всички хора. В този смисъл, зло е това, което едновременно е зло за всички хора.

Сега вие трябва да се освободите от кривите възгледи на вашето минало. Вашите предци, които са живели преди вас, са имали криви разбирания за живота. Те са предали много неща криво. Запример, като наблюдавам влюбените, виждам, че те криво са възприели любовта и криво я предават. Виждам болните, колко криво представят своето положение. Дойде някой болен и като го питат за болестта му, казва, че е малко болен. Друг някой носи голям товар и като го питат колко тежи, той казва, че тежи едва пет килограма, а всъщност тежи сто. Значи 95 на сто е лъжа. Някой казва, че обича някого и е готов да се пожертвува за него. Но като тегля любовта на този човек, виждам, че само едно на сто е истина, а 99 на сто е лъжа. Любовта е сила, която може да се тегли. Като се влюбиш в един човек, ти веднага се сблъскваш с него. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече се приближаваш към него. Щом се приближиш много, ти постепенно започваш да се сблъскваш. Има друга любов, която отдалечава. Тя е по-хубава любов. Аз ни най-малко не засягам вашата любов. Аз разглеждам любовта философски, без да се спирам върху вашата любов. Аз разбирам тази любов, от която всички хора едновременно страдат. Аз говоря за частичната любов. А има още и семейна, обществена, народна, общочовешка и т.н. Неразбрана любов е тази, от която всички хора страдат еднакво. Идеална, красива любов е тази, от която всички хора еднакво благуваш. Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора. Това значи, както аз се ползувам от благата на любовта, така трябва да се ползуват и всички останали хора. „Възможно ли е това?“ Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си защото, щом я делите вие изпадате в едно статическо положение за нещата. Любовта според вас е една свещ, която сте запалили в дома и трябва да се ползувате от светлината ѝ само вие. Не, всички могат да се ползуват от светлината на вашата любов. Казвате: „Аз не давам никой да ми вземе свещта.“ Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с Божията Любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километра разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат. Следователно ако вие се стремите към новия живот и мислите да го използувате само за себе си, вие ще умрете. И ако живеете изключително за близките си, вие пак ще умрете. Аз не поддържам такива идеи. Хубави са тези идеи. В миналото си този идеал е бил на мястото си, но той не е разрешил всички въпроси и днес няма да ги разреши. Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася новото в света. Новото в света, това е любовта. Любовта е проява на Бога, Който пък се проявява навсякъде такъв, какъвто е. Когато говорим за Духа намираме, че Той е нещо непонятно за нас. Духът можем да Го познаем само чрез любовта, която се проявява. В Писанието е казано: „Бог е Дух и които Му се кланят, трябва да Му се кланят в Дух и истина“. Аз казвам: Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата „истина“ се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи, човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си. Сега вие не съжалявайте за положението, в което сега се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са сто хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако вие бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентност, с особена музикалност, вие бихте чули такива песни, такава музика, каквито нито с око, нито с ухо можете да я възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25 хиляди клавиши.

Казвате: „Вярно ли е всичко това?“ Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете, че тя е излязла от големите океани. Същото представя и нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия Тихи океан или на Индийския океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетовен, на Моцарт, на Бах, вие се чудите откъде е дошла тази музика. Музиката на всички наши велики музиканти представя едно малко течение от музиката на небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това?“ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.

Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един касиер – секретар в кантората му. За тази служба се явили около 20–30 младежи, все хора с големи препоръки. Най-после на всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид“. По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечен. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: „Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка.“ Банкерът го погледнал любезно и му отговорил: „Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Вдигането на листчето от земята беше вашата най-голямата препоръка.“ Следователно и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно. Ако го вдигнете навреме, ще ви отговорят: „Вие сте човекът, когото търся.“ Сега ще направя един превод. Онзи човек, който, като намери едно листче на земята, го дигне и го тури на мястото му, той е човекът, на когото може да се разчита. Обаче, онзи, който върви и не поглежда към земята, мисли, че листчето е дребна работа е човек, на когото не може да се разчита. Вдигането на листчето е истинската препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото малко да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: „Ще те имаме предвид за бъдеще.“ Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Те казват: „Като дойде Христос на земята, като дойде Духът Божий върху нас, като видим лицето на Бога…“ и т.н. Това са красиви неща, но са въображаеми. Важно е, какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят. Наведи се и дигни това листче.

Сега не мислете, че аз ви мисля прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам:Ще ви имам предвид. На всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но са готови да дигнат листчето от земята. Онези, които идат с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имам предвид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези, с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: „Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използуват.“ – т.е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята? Отъпканият лист, това е любовта, която днес от всички се тъпче. Ако дигнете любовта от земята, която се тъпче, като малък лист, Господ ще ви каже: „Елате тук.“ Аз искам и вие да дигнете този отъпкан лист от земята – да дигнете любовта и да я поставите на нейното място.

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

Сега ще ви дам следното изречение: Глава светла, сърце топло, ръце силни и крака добри.

Трета неделна беседа от Учителя, държана на 16 октомври 1938г.
София – Изгрев.

Забележка: На 9 октомври 1938 г., в неделя, по каталога няма беседа.