Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета от 15 глава на Матея 29–30 стих.

Духът Божий.

Човек ежеминутно има някакви нужди. Ние можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е най-деликатното същество на земята, но турено при най-лошите условия, вследствие на което, той трябва да има големи грижи за себе си. Не взима ли тези грижи, той е изложен на опасност и рискува да изгуби това, което има.

Често ние говорим за живота, както се проявява на земята, но този живот, който се проявява, ни най-малко не е този, който ние търсим. И това разбиране, което хората днес имат, ни най-малко не е онова Божествено разбиране. Запример, като хванете една кокошка, тя ни най-малко не разбира, че я е хванало едно благородно същество, което ѝ мисли доброто. Тя веднага започва да кряка, което показва, че няма никакво доверие в човека. Той ѝ казва: „Ела при мене, аз ще ти дам царски условия, каквито няма да намериш в курника. Какво ще научиш в курника? Нищо няма да научиш. Като дойдеш при мене, аз ще снема твоята дреха, тази перушина и ще ти дам царски условия.“ Не, съвременните хора още нямат идейно разбиране за живота. Тъй щото, когато кокошката кряка, тя иска от човека да ѝ докаже всичко това, което ѝ обещава. Човек ѝ казва, че ще направи с нея опит, ще я тури в своята лаборатория и ще ѝ докаже всичко на опит. Мнозина казват, че кокошката е глупава същество и нищо не помни. Опитайте се да излъжете два пъти кокошката да видите как помни. Щом я викнеш, след това ѝ хвърлиш нещо върху нея, тя не дохожда вече, знае, че си я излъгал.

Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както се проявява. Засега на земята човек е последното творение, но не е последното творение на Бога. Какво ще разберете от това? В един дом първородното и последното дете се различават. Изобщо, първородните деца се идеалисти, а последно родените са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората говорят и разбират. Има един идеализъм, който коренно се различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните от идеалните неща, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти ги вземе. Като ти вземат нещо материално, ти взимаш адвокат, започваш делото и го водиш по десетки години. В края на краищата ти или ще спечелиш делото, или ще го изгубиш. Въпросът с идеалните неща не седи така. Един идеален човек е съвсем другояче създаден от един материален. Материята на материалния човек има много пори, вследствие на което, каквото туриш в него излиза навън. Обаче, материята, от която е направен идеалния човек е такава, че каквото туриш в него, всичко се задържа, нищо не излиза навън. Той има една специална врата, през която може да излезе това, което желае. През никъде другаде не може да излезе. Аз ви давам това само за обяснение. Има хора, от които нещата не изтичат. Те са направени от идейна материя. Тази идейна материя, именно, развива човека. Дойде ли такъв човек при вас, той започва да издава особено ухание от себе си. Той издава такова ухание, с каквото много хора се пръскат. Те взимат разни есенции от растенията и се пръскат с тях. Такова ухание, обаче лесно изчезва. Човек, който отделя такова ухание от себе си, има особено изражение на лицето си. Лицето му е светло, чисто. Човек, който отделя от себе си тази тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си. От лицето на този човек излиза една тъмнина. Отворете една дупка и ще видите, че от тази дупка излиза особена тъмнина. Дупката е винаги тъмна. Забележете, когато слънцето изгрява, високите места обикновено са светли, а ниските, дълбоките са тъмни, понеже хвърлят повече светлина. Сега мнозина казват: „Да бяхме във времето на Христа.“ Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите, както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите. Може би някога Христос да дойде в културните народи, да измени своите възгледи, т.е. да ги изнесе според техните разбирания. И това не е изключено. Казвате: „Как ще Го приемат тогава?“ Има един външен прием, но има и един вътрешен. Има едно учение в света, което трябва да се приеме. Това учение съставя атмосферата, в която човек трябва да живее. Ако на земята нямаше въздух, какво ни ползува самата земя? Тогава нямаше да има условия за живот. Ако хората биха се преместили на месечината, те щяха да се задушат – на месечината няма условия за живот. Според учените на месечината няма никакъв живот. Обаче, човек може да живее в друга среда, много по-рядка от въздуха. Тази среда е много ефирна, няколко хиляди пъти по-рядка от въздуха. Вие трябва да знаете, в какво седи мощността на една рядка материя. Понякога учените хора дават такива образи. Те казват, че за да се събере само един грам от тази първоначална материя […], всички фабрики по целия свят трябва да работят цели три хиляди години. Казвате: „Как да разберем това нещо?“ Разберете го, както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че всичко можеш да създадеш. Ако човек има в себе си само на върха не едно острие от тази материя, той би бил гениален човек. Засега хората нямат и толкова от тази материя, но те се стремят да придобият поне малко, микроскопически частици от тази материя, която строи. В тази материя се събира животът, тя строи човешката мисъл. Казано е в Писанието, че Духът Божий се осел върху бездната. А земята била неустроена и пуста. Преди всичко, Духът Божий няма никакво тегло. И после се казва, че каквото казал Бог, така станало. Значи, Духът Божий, Бог със Словото си създал света. Така се създават различните теории за създаване на света. Първичната материя, за която говорим, представя Духа, който създава. Без Него всичко е в безпорядък. С Него всичко е в порядък. Лесно е да се говори за порядъка и за безпорядъка, но трябва да се направи един опит. Трябва да се опитате да видите, дали имате, колкото на едно острие от тази материя, че като се намерите в трудно положение, да кажете: „Аз имам дух.“ И тогава вижте, какво може да направи вашият дух. Ако в дадения случай духът ви може да направи нещо, вие имате от тази материя в себе си. Ако нищо не можете да направите, тогава ще съзнаете, че от духа, от тази материя имате извънредно малко, или почти никак. Тогава вие ще имате опитност на една стара баба, която, като чела Евангелието, дето Христос казва, че който има вяра колкото синапово зърно, ако каже на тази гора да се отмести, тя ще се отмести. Тази баба имала точно пред прозореца на къщата си един баир, който засенчвал слънцето, вследствие на което стаята ѝ била много тъмна. Една вечер тя се молила на Бога да се махне тази могила от пред прозореца ѝ. Като станала сутринта, тя видяла, че могилата била на същото си място, не се мръднала никак. После тя си казала: „Стана точно така, както си мислех.“ Значи, тя се молела, но вяра нямала, че молитвата ѝ може да бъде чута.

Това е един пример, който донякъде само обяснява нещата. Тази баба не успяла в молитвата си, защото не се е унила, тя е приемала всичко на доверие. Знаете ли, какво значи да приема човек всичко на доверие, на вяра? В Америка имало едно общество от вярващи, които лекували само с вяра. Някои болести могат да се лекуват с вяра, но някои не могат. Това зависи от вярата на хората и от самите болести. Понякога достатъчно е човек да вярва, за да се излекува. Понякога тия хора били подигравани за вярата им. Един духовит критик в това отношение дава следния пример. Двама млади тръгнали на път, да се разходят, да направят своето сватбено пътешествие. С трена се случила една катастрофа, при която младоженикът бил изхвърлен вън от трена и счупил единия си крак. Той извикал един лекар, който влизал в обществото на тия, с новото верую, да лекуват с вяра. Като дошъл лекарят, прегледал крака на болния и му казал: „Ще знаеш, че кракът ти не е счупен.“ – „Как така?“ – „Каквото ти казвам, ще вярваш. Ако вярваш, ще се излекуваш. Ако не вярваш, няма да се излекуваш. Кракът ти не е счупен.“ – „Ама кракът силно ме боли.“ – „Не, ти си въобразяваш.“ Най-после той го убедил да вярва, че наистина кракът му не е счупен. Лекарят идвал при болния в продължение на един месец, докато най-после и болният започнал да вярва, че кракът му не е болен. В това време костта зараснала и болният започнал да пристъпва бавно, докато съвършено оздравял. След това идва лекарят при него и му казва: „Сега ти ще ми платиш десет хиляди долари, задето те излекувах.“ Пациентът му отговорил: „Сега пък ти на свой ред ще си въобразяваш, че съм ти платил десет хиляди долари. Аз ти благодаря, че ме излекува, но според лекуването и плащането. Какъвто е лекарят, такава ще бъде и заплатата. Мисли, че след един месец ще имаш десет хиляди долари на разположение.“

Всички съвременни хора постъпват като този нов лекар – отричат болестите, но като дойде до плащането чакаме материалното. Там е погрешката на хората сега. Ако лекуваш материално, материално ще ти се плати. Ако лекуваш идеално, идеално ще ти се плати. В своето верую ние трябва да бъдем логически последователни. Защото законите на материята са едни, а на духа – други. Обаче, не е невъзможно кракът да се лекува и без да го е пипнал някой. Затова се изисква абсолютна вяра. Онзи, който разбира законите на органическия свят, той ще изпрати към крака една магнетична вълна. И тогава по закона, който управлява живота на клетките, една с друга клетките ще се съединят и кракът ще се намести правилно. Така може да се лекуват хората, но ако го бутнат, кракът ще се размести. Ако човек концентрира мисълта си към болното или счупеното място и в продължение на един месец не го движи никак, кракът може да зарасне без никаква външна помощ. Сега ще дойде възражението: „Ами ако кракът се намести накриво?“ И това е възможно. Но не става ли такова нещо при най-опитните лекари. Понякога лекарите настаняват крака на болния така, че той зараства накриво. И след това става нужда на няколко пъти отново да го чупят и отново да го лекуват. Деликатна работа е да се лекуват счупени ръце или крака. Казвам: Човек може да се лекува при известни условия. Условията зависят от дадените възможности. Ако вие излезете вън от тия възможности, тогава нещата стават невъзможни. Срещате един човек, който боледува от нещо, страда. От какво страда? Дишането е слабо в него, задушава се. Кръвообращението не става правилно в него. Той страда, понеже кръвта му не е достатъчно пречистена. Дихателната му система е слаба, вследствие на което той не може да възприема добре въздуха и да се ползува от жизнената енергия, която се намира в него. Във въздуха има известна животворна енергия, която помага за кръвообращението и за пречистването на кръвта. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползува от приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема ще може да извърши добра работа. При това, не само да приема дълбоко въздуха, но и да го изпуща бавно, а не като пушкало, изведнъж. Такова бързо дишане и издишане не може да допринесе никакво благо на човека. Човек не знае колко клетки имат дробовете му и всяка клетка се нуждае от въздух, от условия на живот. Като диша, човек трябва да напълни всички свои клетки с въздух. Този въздух трябва да остане в човека не по-малко от 40 секунди, от 50 секунди. При това положение този въздух ще произведе в човека това, което никой друг не може да произведе. Сегашните хора, които са толкова нервни, често се оплакват от помрачаване на ума им. Защо става това? Защото в дихателната им система се заражда особена енергия, те искат да свършат много работи. Те искат да станат гениални, да правят, каквото искат. За това се иска голяма мозъчна сила. Запример, за да държите една реч, знаете ли колко енергия трябва да изразходвате? Отде ще вземете тази енергия? Вие можете да я вземете от въздуха. Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обяд тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, тя, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи на забавления. Когато трябва да почиват, те прекарват на забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е, когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, не да мисли за това, как ще преживее, но да свърже мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствата освежени и бодри. Казвате: „Този свят, как да го пипнем, да се уверим в неговото съществуване?“ Вашите сетива, на които разчитате не са голям авторитет. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща по интуиция. Това впечатление Ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето чрез сетивата. Има хора, на които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае, какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуиция няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпросът в писането. Това е въпрос на усещане. Както геометрикът взима линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така този, който има интуиция смята и измерва нещата. Между правите линии и ъглите има известно съотношение. Дайте на геометрика една права линия и един ъгъл и той веднага ще направи своите изчисления заключения. Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си или да не изгубят положението си, къщата си. Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите със себе си. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Вие се безпокоите, че като се върнете от странство, дали ще намерите къщата си и говедата си на същото място, дето сте ги оставили. Някой казва на своя познат: „Слушай, пази се да не станеш много религиозен, защото ако станеш такъв, къщата ти. и всичко, което имаш ще отиде.“ Че къщата ви ще отиде, това мога да ви подпиша предварително. Дали ще станете религиозен или няма да станете, къщата ви ще отиде. Дали си религиозен или не, все на онзи свят ще отидеш. Разликата е само в това, че ако си светски човек, ще бъдеш в положението на евреите, които гонят днес от Германия и от Италия. Като отидат на онзи свят, ще ги интернират и ще кажат: „Такива не искаме тук.“ Като отидеш там веднага ще прегледат паспорта ти, какво е писано на него. И като намерят, че паспортът ти е фалшифициран, веднага ще те изпратят назад. Какво ще правиш тогава, като слезеш на земята? Ти ще намериш затворена вратата, през която са те пуснали да излезеш. Ти хлопаш на вратата, никой не те чува. Отиваш при домашните си и там хлопаш, пак никой не те чува. Ти обикаляш около тях, гледаш, че всички се нареждат около масата и започват да ядат, а на тебе не дават. Ти се чудиш, какво стана, че тези хора, които обичаше, не те виждат и не искат да знаят за тебе. Всички се смеят, говорят, после отиват да си лягат, а ти минаваш и заминаваш край тях, като че нищо не става. Как си обяснявате всичко това? Вие казвате: „Това наистина вярно ли е?“ Ще го опитате. Като ви изпъдят от онзи свят, както пъдят днес евреите, тогава Ще разберете, вярно ли е или не. Ако не те изпъдят, пак разбереш, вярно ли е. Защото законът на Духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си и създавал най-големите нещастия в света. Защото този въпрос, именно, за образуване на права връзка между праведни и грешни, е въпрос само на Бога. Само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже някой, че е спасил един човек, той се лъже. Човек човека не може да спаси. Не си го спасил. Ти си му взел парите, лекувал си го, но не си го спасил. После човекът пак умира. Да мислите, че можете да спасите човека, това е едно заблуждение. „Ама аз мога да помагам.“ Че можеш да помагаш, това са дребни работи. В този смисъл да помогнеш на човека, да го спасиш, това значи да внесеш в него онези условия, да поддържаш неговите идеали. Това е прерогатив само на Бога.

Тези разсъждения ви смущават, понеже като деца вие търсите само лесния път. Вие си представяте онзи свят такъв, какъвто не е. И този свят си представяте такъв, какъвто не е. Вие мислите, че като дойдете на земята, всичко ще върви напред, навсякъде ще ви посрещнат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После като ги стегнаха, видяха, че не е така. Те бяха платени проповедници, но се обезсърчиха, че не им върви. Те мислеха, че всичкото зло е в иконите. И като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора си имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят. Хората още не са се освободили от идолопоклонството. Някой има по две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя банка и постоянно отива да ги види, да им се поклони. Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят. „Аз вярвам в нея.“ Защо? Защото ти дава нещо. Ти вярваш в една крава, защото ти дава мляко. Щом престане да ти дава мляко, ти не вярваш вече в нея. Ти вярваш в една круша, щото ти дава круши. Щом престане да ги дава круши и ти преставаш да вярваш в нея. Ти вярваш във водата, защото утолява жаждата ти. Щом престане да утолява жаждата ти и ти преставаш да вярваш в нея. Ние още не сме запознати с водата. Има една вода в света, която не овлажнява ръката. Като се тури на ръката, та веднага се разпилява, но внася едно охлаждане. Има камъни, които също така внасят охлаждане, както когато човек има някъде възпаление и го лекуват с компрес. Натопяват един голям чаршаф в студена вода и обвиват болния с него, за да се предизвика известна реакция. Обаче, ако човек капне няколко капки от тази вода върху тялото си, тя ще действа десет пъти по-добре от самия компрес. Човек може да се лекува и с внушение. Един ден дохожда при мене един старец на около 90 години, една върви, прегърбен, пък и не чува добре, води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита – лошо му е нещо. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл, че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи, като войник, почувства се млад и богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той беше пак стар, болен, прегърбен старец, който си казва: „Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам.“ Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас. Докато вярвате, че Бога съществува, вие се насърчавате. Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас всичко се е свършило. Казвате: „Ние сме големи грешници. Бог няма да се занимава с нас. Като сме дошли на земята, определено ни е да страдаме.“ Това са заблуждения на миналите векове, на ония същества, които са ръководели част от човечеството. Те са имали интерес да заблуждават хората. Когато някой ти казва, че баща ти нищо не ти е оставил, той е заинтересован. Когато някой поддържа идеята, че баща ти ти е оставил нещо и той е заинтересован, но тази заинтересованост е различна от първата. Когато някой ти казва, че баща ти ти е оставил нещо, той има предвид да дадеш нещо от себе си. Обаче, всички хора се стремят към щастие, искат да бъдат щастливи. Вие искате Бог да ви направи щастливи. В замяна на това, какво ще дадете вие? Какво ще ви донесе това щастие? Ако ти си купиш пиано или орган, за какво ще го държиш – като украшение или да свириш на него? Да свириш на него. Ако свирите на това пиано, то е на място. Но ако го държите само и след 10–15 години го погледнете, ще видите, че то цялото е прашясало, а клавишите му са развалени.

Та казвам: Мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят малко. Не е въпрос да бъдем като украшения и да си поживеем само, но във всички трябва да се роди идеята да служим. Всички трябва да се проникнем от живота на служенето. И в това служене да внесем идеята за величието на любовта, но не онази любов, от която всички хора умират. Ние говорим за онази любов, която носи щастието на хората, която носи безсмъртието им. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртния живот трябва да се облече. Смъртният живот не може да се облече със смъртна дреха. Значи, има една любов, която умира и друга, която не умира. Това са две дефиниции на любовта за разграничаване. Във вашия ум живее идеята за една временна, статическа любов. Тази любов трае само месец, два, три, година, най-много десет години. Повече от десет години не може да отиде. Защо, е така? Защото няма материя, с която да се поддържа. Запример, индустрията, с която хората сега се занимават, се нуждае от въглища. Какво ще стане с тази индустрия, когато един ден въглищата свършат? Нека кажем, че тези въглища ще продължат още за хиляда години. После, какво ще се прави без тях? Ако хората не намерят други ресурси, хората трябва да се върнат към първобитния си живот. Учените казват, че горе в пространството, на височина около 500 километра имало грамадно количество енергия, която могла да се използва за отопление и осветление на човечеството. Тогава зимно време всеки ще си носи в обущата, в дрехите, в ръкавите малки батерийки, с които ще се отоплява. Той няма да усеща никакъв студ. Не само това, но с помощта на тази енергия ще може да се отглеждат растения в специални топлилници и всеки да се ползва от тропическите растения и плодове, което в сегашните времена е невъзможно. И сега даже, вие можете да правите опити, да се ползвате от енергията в природата. Някой се оплаква, че дрехите му били много тънки, вследствие на което изстинал. Една зима аз направих следния опит: Беше една от най-големите зими, но аз си купих един тънък плат и си уших едно палто без никакъв хастар, а нямах даже и копчета. Така го носих при голям студ, 25 градуса под нулата, без да усещам никакъв студ. Напротив, беше ми приятно топло с него. Мнозина мислеха, че ми е студено, че ще изстина с това тънко палто. Който не знае законите, той може да „възкръсне“ с тази дреха. За да може да се справи с нея при големия студ, той трябва да концентрира мисълта си, да съсредоточи чувствата и волята си и да се ползва от енергията в пространството. Като направите този опит, ще видите, че това е една реалност.

Сега, като дойдете до любовта, вие казвате, че човек може да обича само това, което вижда. Това е вярно по отношение само на физическата любов. Дойдете ли да духовната любов, човек може да обича и това, което не вижда. Питам: Слепият човек, който не вижда, не обича ли?Ти можеш да обичаш, без да пипаш. Ако човек се изолира от света и се лиши от петте си чувства, той ще се лиши от проводници във физическия свят. Обаче, човек има друго нещо в себе си, с което може да влезе в контакт с други светове. Значи, не е само физическото, с което човек може да се съобщава. В това отношение религията не е нищо друго, освен училище, в което могат да се облагородят човешките чувства, за да влиза в съприкосновение с това, с което досега не е влизал. Вземете запример животните, които живеят на физическия свят. Всъщност, те не знаят, че има слънце, има месечина, че има звезди. Те нямат понятие за тия неща. Това показва, че те живеят в един свят, за който тяхното съзнание още не е пробудено. Запример, има религиозни хора, които говорят за Бога, за ангелите, представят си ги същества с крила, но ни най-малко не разбират, какво представят техните крила. Крилата на ангелите представят мощната сила на техния ум. Ако изгуби ума си, ангелът изгубва и крилата си. И обратно – като изгуби крилата си, изгубва и ума си. Такава роля играят и крилата в птиците. Ако се отнемат крилата на птицата, тя изгубва възможността да развива своите мозъчни центрове. Като движи крилата и опашката си, птицата развива своите мозъчни центрове. При съвременното възпитание на децата майката трябва да даде правилен подтик на детето си, да знае как да движи ръцете си, краката си, главата си. Това не е суеверие. Ако при излизане от дома си, човек тръгне с левия си крак, той ще има възможност да развива своите чувства. Ако в този момент вие отивате да вършите работа, която умът трябва да я свърши, вие ще спънете работата си. Имате ли работа, която се нуждае от участието на ума, тръгнете с десния си крак. Отивате ли на църква, тръгнете с левия си крак. Ако тръгнете с десния си крак, вие ще се намерите в голямо противоречие. Когато отивате на църква, Бог ще се разтоваря със сърцето ви, а в това време умът ще седи като слуга и ще слуша, каквато работа го накарат, ще я свърши. Рече ли да застане в ролята на съдя, да дава ум на Господа, той ще се намери вън от църквата. Мнозина мислят, Че са много интимни с Господа и казват: „Аз се молих и се моля постоянно на Господа.“ Въпросът е, каква е била вашата молитва. Каква молитва е била тази, ако вие през целия си живот само сте безпокоили Господа? Че ако ти цял живот си се оплаквал за това, за онова, че нямаш това или онова и си се оплаквал от приятели, от баща си, от майка си, от роднини и си намирал, че Господ не е създал света, както трябва, какви молитви са тия? Ти, малкият човек си седнал да съдиш Господ, че не си е уредил работите, както трябва, а след това искаш да минеш за голям човек, за голяма величина. Оставете тия работи. Като те дошли на земята, вие трябва да знаете, че по-добър план 5ожия не съществува. И след това хората ще си дават мнението за Божия план. После ще разискват върху въпроса, коя религия е най-права. А религиите не са Божие дело. Те са човешки форми. Онова, което Бог е вложил в света, това е Неговата любов. Онова, което Бог е вложил в света, това е Неговата мъдрост и светлина, това е Неговата истина и свобода. Тия неща дават подтик на човека да се прояви. Това е човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух и човешката воля, които се проявяват в света. Мнозина питат: „Вярваш ли в трите лица на Господа?“ Аз вярвам и в двете и в трите лица на Господа, но не искам да ги обяснявам. Аз приемам нещата така, както са. Ако Бог е в три лица, аз не искам да ги увеличавам, нито да ги намалявам. Аз приемам нещата така, както са. Някои ме питат, троеличен ли е Господ? Не зная. Аз Го зная като любов, а лицето Му не съм виждал. „Как така? Нали човек е направен по образ и подобие Божие?“ Човек е направен по образ и подобие Божие, само когато лицето му издава светлина. Светлината е първото лице на Бога. Топлината е Неговото подобие. Значи, когато издаваш светлина от себе си, ти приличаш на Бога. А когато имаш топлина, ти имаш образа на Бога, приличаш на Бога. Защо трябва да оприличавате лицата си на Бога, които не са толкова красиви? Лицето на Бога е необикновено красиво. Видите ли това лице, вие никога няма да го забравите. Достатъчно е само веднъж да го видите, за да забравите всичко около себе си. Всеки, който е видял Бога, в него е настанала коренна промяна. С това аз не искам да оспорвам, че не сте видели Господа. Вие сте Го видели, но в лицето на вашата майка, на вашия баща, на вашите братя и сестри, на вашите приятели. Но това е отражение на Господа. И вашият баща е искал да види Господа и Го е видял в своя баща и в своята майка. Като се наредите по тази стълбица ще видите, че баща ти е видял Господа в своя баща, той пък в своя баща и т.н. Значи, през хилядите поколения ти виждаш Господа така, както лицето Му се е предавало от човек на човек. И след това са започвали да Го рисуват, но това лице е изгубило вече своята красота. Сега, в обръщането си към новия живот ние трябва да възстановим красотата си на нашето лице. И тогава ние ще бъдем подобни на Бога. Тогава Бог ще види, че ние мязаме на Него. Засега ти не обичаш хората така, както Господ ги обича. Ти не мислиш добро за тях, както Господ мисли. Ти не мислиш за свободата на другите хора, както Бог мисли. Тогава как можете да мязате на Господ? Всички народи първо трябва да имат една мярка, а после да живеят като гали, като германци, като французи и т.н. Както искат могат после да живеят. Но всички религиозни хора в света трябва да имат едно верую. Всеки трябва да си каже: Вярвам в една любов, на която топлината никога не изгасва. Вярвам в една мъдрост, на която светлината никога не се изгубва. Вярвам в една свобода, която с насилие не се придобива. Това е учението, което ви проповядвам. Но ако някой от вас рече да направи опит, ще се намери в голямо противоречие. Той трябва разумно да го направи. И като прави този опит, на никого нищо не трябва да казва. Аз ви казвам, че съм направил един опит, но този опит никой не може да го направи. Този опит може да се направи само един път. И аз съм го правил само един път. Втори път и да искам, не мога да направя същия опит. Има един начин, обаче, когато при всички случаи този опит може да се направи. Но вие сами никога не можете да го направите. За да се направи един опит, изискват се най-малко двама души, които да имат абсолютно доверие един в друг. Любовта на тия двама души трябва да бъде постоянна във всички случаи и никога да не се разколебава. Вън от тези условия вие не можете да направите опита. Христос казва: „Дето са двама или трима души, събрани на едно място, там съм и аз.“ Мнозина цитират този. стих, но там действа Божествената Любов, Божият закон, който действа в един полюс и Божествената Мъдрост, която [действа] в двата полюса. И най-после иде и Истината, която действа в третия полюс. Значи Любовта и Мъдростта се изявяват в Истината. Вие не може да бъдете свободни, докато нямате полюса на Любовта и Мъдростта в себе си. Тогава вие имате един равностранен триъгълник. Често вие се чудите, защо трябва да имате един, когото да обичате. Вие трябва да обичате едного, за да започнете първия опит. И тогава, вие тримата, които имате в себе си любовта, мъдростта и истината, ще образувате единицата. Тази единица ще дойде в съприкосновение с трета единица. И после ще образувате един квадрат. Защото, два триъгълника, обърнати единия с върха си надолу, другият с върха си нагоре, ще образуват един квадрат. Квадратът ще даде правилата, по които вие можете па направите вашия опит. Квадратът е полето, в което в духовния свят ти можеш да направиш един разумен опит. Всеки ъгъл в квадрата е един разумен център. Всички страни на квадрата са разумни. Следователно в тия разумни страни всичко може да се постигне. Ако имате един обикновен триъгълник, дето не действат тия разумни сили, нищо не може да се постигне, нищо не може да стане. Следователно, всички точки на триъгълника, от който се образува квадрата, представят трима разумни хора, всеки от които е носител на един полюс, а именно, на любовта, на мъдростта и на истината. От единия триъгълник се образува другия, който е отражение. И от него, заедно с първия се образува квадрата – поле, в което хората почват да работят.

Ще кажете: „Как да разберем това?“ Вземете художеството запример. Как ще го разберете? Вие можете да забележите, че има някаква погрешка, но знаете ли, колко мъчно може да се изправи тази погрешка? Вие схващате с ухото си, че един тон не е правилен, че му липсва нещо, но знаете ли, колко мъчно може да се вземе правилно? Опитайте се да вземете този тон правилно да видите, колко мъчно може да се подаде тази гласна ципица на вашето желание. Дълги години трябва да сте работили, да сте я развивали, за да можете да я възпитате. Тя трябва да се оживи. Силата на твоята душа, на твоя дух, на твоя ум трябва да влязат в гърлото ти. Щом влязат в гърлото на човека, от него излиза един пълен тон, един отличен глас. Ако душата на човека не може да влезе в гърлото му, тогава той не може да изпее нищо, остава един обикновен певец. За да бъдат думите и тоновете на човека верни, от душата, от духа и от ума на човека трябва да излезе нещо и да влезе в гърлото му. Аз не искам да ви убеждавам в нещо, което не е вярно. Аз не искам да ви лъжа. Защото за всяка една лъжа, която бих казал, ще трябва да платя една голяма контрибуция. Голяма глоба се плаща за лъжата. И за най-малката лъжа се глобява човек. Ако един обикновен човек плати за най-малката лъжа един милион лева глоба, за същата лъжа аз трябва да платя десет милиона лева глоба. Ако всеки ден трябва да плащам толкова много, откъде ще взема тия пари? Цял трябва да се продам за тия глоби. Та когато някой пита, защо не трябва да се лъже, казвам: Той не трябва да лъже, за да не го продадат цял. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви. „Може ли без лъжа?“ Може, разбира се. Трябва да знаете, че ако ѝ дадете място в себе си, трябва да плащате по десет и сто милиона за нея глоба. Светските хора, които не вярват в Бога, ще плащат по един милион лева за всяка лъжа, а религиозните, които вярват в Бога, ще плащат по десет милиона лева глоба. Като говоря за глобата, имам предвид онова голямо количество, което трябва да се плати. Христос е изказал този закон в притчата за господаря и неговия слуга, който дължал една сума от десет хиляди таланта. Когато господарят поискал от него да му ги плати, слугата паднал на колене и започнал да се моли, да му прости дълга, да не го затваря, защото нямал възможност да плати. Господарят му простил и му казал: „Иди сега и живей добре. Постъпвай с другите, както аз постъпих с теб.“ Той си излязъл от дома на господаря и срещнал на пътя един, който му дължал 150 пеняза. Той му поискал парите, но понеже длъжникът му не могъл да ги плати, веднага заповядал да го турят в затвор и него и жена му, докато ги плати. Колкото и да се молил да му прости дълга, той не искал да чуе. В това време един от слугите на господаря притърчал при него и му казал: „Господарю, нали ти прости дълга на своя длъжник? Той, обаче, намери един, който му дължи само 150 пеняза и заповяда да го турят в затвор.“ Недоволен и силно ядосан, господарят каза: „Заповядам и него да турят в затвор, заедно с жена му, докато си плати дълга.“

Сега аз не искам у вас да се яви страх, да не смеете да проявите. Аз не казвам, че трябва да се мъчите, но аз апелирам към любовта. Не е добре да лъжете Бога, Който ви обича. Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволство, когато Го лъжем. Той никога няма да каже, че Го лъжеш, но Той, Който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва па Го лъжете, като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е преставал да се грижи за вас. Какво сте Му дали в замяна на това? И въздуха, който дишате, и храната, която приемате, и водата, която пиете, и светлината, която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята, и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога. И след всичко това, което имате вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите, как да Го метнете, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това? Някой проповедник може да каже, че всички ще отидете в ада. В никакъв ад няма да отидете. Ето какво ще стане тогава с вас. Любовта ще влезе в сърцето ти и ти ще пожелаеш да дойдеш на земята, да се влюбиш, да се ожениш. Като се ожениш, жена ти ще почне да те пържи. Ще се родят няколко деца и те ще почнат да те пържат. Тогава ти ще започнеш да викаш към Господа: „Господи, защо ми даде тази жена и тия деца?“ – „Аз не ти ги дадох, ти сам си ги пожела.“ Аз държа на това, името Божие да не се употребява напразно. Вие трябва да разбирате, какво Бог ви е дал и какво е ваше. Да се употребява името Божие напразно, това аз считам за светотатство. Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним волята Му в най-широк смисъл. Човек трябва да бъде герой в това отношение. Човекът на любовта трябва да мяза на Иова. Когато беше богат и здрав, Иов раздаваше голяма част от богатството си на бедни, на страдащи. Но като заболя, той осиромаша, всичко изгуби: говеда, овце, а даже синовете и дъщерите си. Потънал в струпеи, той беше нападнат от червеи. Сиромасите, които бяха привикнали да получават от него помощ, продължаваха пак да го посещават. Като нямаше какво да им даде, той вадеше червеи от раните си и им даваше. Тези червеи обаче, се превръщаха в злато. Като [вземаха] червеи от раните му, по този начин те правеха добро и на него и на себе си.

Та казвам, вашите престъпления и вашите погрешки един ден ще се превърнат на злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Като знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и за греховете си. Един ден и вашите погрешки ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или близкото бъдеще – от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като на Иова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Иова. Няма да остане човек на земята, който да не е минал и да не мине през страданията на Иова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-голямо богатство, по-добри синове и дъщери от тези, които сте имали по-рано. Сам Иов казваше за себе си: „Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и зная, как трябва да се живее.“ Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте. Във време на големите страдания все ще прокълнете деня, в който сте се родили, като Иов. Той прокле деня на раждането си, но Бог не го осъди за това. Иов казваше: „Понеже не бях Те видял, говорих така, но сега след като очите ми Те видяха, съжалявам за всичко, което съм говорил. От сега нататък ще живея, както искаш.“

Често хората представят страданията на Христа. Кое е това, което страда у нас? Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете да си представите, какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял легион римски войници са се подигравали с Него, а Той седи тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания, кръв излизала от порите Му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това, ще се намерят хора, които ще питат: дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице. Наистина е страдал Христос. Кое дете може да си представи страданията, които майката изпитва, когато носи детето си цели девет месеца в утробата си? Знаете ли, какво нещо е да те носят в утробата си девет месеца, като едно бреме? Не само това, но след като се роди детето, какви грижи, колко безсънни нощи е прекарвала майката, докато най-после това дете стъпи на краката си, като един пълнолетен човек. И всичко това тя е вършила с любов. Бог казва на майката: „Гледай да вложиш в това дете моята любов. Каквото искаш ще ти дам.“ Бог влиза в умовете и сърцата на майките, на бащите, на братята, на сестрите, за да се обхождат добре с детето. И ако се обхождат добре, Той им обещава всичкото свое благословение. Много хора не вярват в това. Но каквото и да правят, в края на краищата те ще дойдат до онези резултати, до които е дошъл един английски лорд. Този лорд давал големи суми назаем на свои познати, вследствие на което имал 500 длъжници. Един ден те чели в един от ежедневниците, че лордът, техния кредитор свиква всички свои длъжници в еди-кой си ден и час в дома си, защото иска да ликвидира със сметките си, за което е готов на всички да прости. Като прочели писаното във вестника, те се събрали на уречения ден и час пред къщата му и започнали да разискват върху въпроса. Понеже му дължали големи суми, те помислили, че той иска да изпита честността им и не се решавали да влязат вътре. Само един от тях, крайно беден, дошъл, спял се пред къщата и запитал: „Тук ли е лордът? Тук ли живее?“ Като разбрал, че тази е къщата на лорда, влязъл при него. „Само ти ли се реши да влезеш?“ – запитал лордът. – „Сега ще останеш тук и няма да излизаш вън.“ Значи от всичките 500 души, влязъл само един. Лордът му простил дълговете и ликвидирал с него.

Сега ние проповядваме, че няма какво да се работи в света. Няма какво да се работи. Работата е функция на нашата душа, на нашия дух, на нашия ум, на нашето сърце. Това е нещо, което върви с нас. Единственото нещо, което трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание, както всеки разбира, а не както чете в книгите. Христос е дал един пример и вие казвате: „Да вървим по стъпките на Христа.“ Но ако Христос дойде, ще живее ли така, както някога е живял? Той все-таки ще се съобрази с обичаите на времето. Ако Христос дойде днес, Той пак ще проповядва същото нещо. И за днес пак е необходима любовта, мъдростта и истината. Следователно всички трябва да работите за подигане на живота, за подигане на знанието и за подигане на свободата.

Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Сега аз искам да оставя във всички ви една светла мисъл. Като така, някой ще каже, че нищо не е постигнал. Оставете този въпрос настрана. Оставете тъмнината, в която сте живели в миналото. Радвайте се на светлината, в която сега живеете. Забравете миналото и се радвайте на благото, което сега Бог ви дава.

Пета неделна беседа от Учителя, държана на 30 октомври 1938 г.
София – Изгрев.