Отче наш.

Ще се развеселя.

Миналото е почва. Настоящето разработва нещата, а бъдещето е плод. Така трябва да се разбират нещата. Значи, зависи каква е била почвата на миналото, каква е почвата и каква ще бъде разработката, и какъв плод ще има.

Духът Божи.

Всички хора имат един идеал, една цел в живота си. Всички искат да бъдат здрави. Здравето е желание за всички същества, без разлика – и растения, и животни, и хора – всички търсят здравето. По този въпрос няма две мнения. Всички хора желаят да им е добре. От най-малкото до най-голямото същество, всички желаят да им е добре. И третото положение е, че всички хора искат да бъдат умни. В първите две неща всички хора си приличат, всички желаят тия неща. В третото отношение, обаче, всички хора не са еднакво умни, което показва, че всички еднакво не са желали това нещо. От това, именно, се явяват противоречията. Щом дойдат до умствения свят, всички хора се различават и търсят вече удобствата си. Представете си, че вие пътувате с един от двата големи парахода „Нормандия“ и „Америкум“, в които има всички удобства на трите класи. Вие можете да пътувате или в първа, или във втора, или в трета класа, но в която класа да пътувате, вие не можете да се освободите от клатушкането на парахода, вследствие на което ще ви хване морска болест. Какво ще стане с пътниците? Всичко, каквото са яли, ще изхвърлят навън. Макар, че някои от пътниците да са платили за първа класа, да имат всички удобства, като ги хване морската болест, ще изхвърлят всичката храна навън и не могат да приемат нова. Случва се, че ония, които са платили за втора или трета класа, не заболяват от морската болест и спокойно продължават да си ядат. Какво ще кажете на това отгоре? И обратното се случва някога, а именно, тия, които са платили за първа класа, не заболяват от морска болест и могат да ядат. Едно трябва да знаем: ние не можем да избегнем противоречията, които съществуват в света. Тази мисъл трябва да залегне в ума ви да знаете, че никой в света не си е уредил работите, да не се заблуждавате, че еди-кой си ги е уредил. Вие трябва да знаете, че така, както сте създадени, животът ви е уреден. Ако мислите, че това, което вие сте уредили, е уреждане на живота, това е най-голямото заблуждение. Запример, най-големият юнак казва: „Аз не се нуждая от никого.“ Така е, докато е здрав, той не се нуждае от никого, но утре, като се разболее, той се нуждае вече от помощта на другите. Като падне на леглото си, той казва: „Моля ви се, помогнете ми!“ По-рано той не се е молил, но сега се моли, принуждава го нещо да се моли. Не е лошо човек да се моли. Има ли нещо лошо в това, че малкото дете се моли на майка си? Има ли някакво противоречие в това? Съвременните хора имат превратно мнение за молитвата. Човек не трябва да се моли, но кога? Когато го карат да прави престъпление. За престъплението не се моли. Бият ли те, наказват ли те, издържай, докрай издържай. Взимат ли ти имането, пак трябва да търпиш. Понякога, за да принудят човек да направи нещо, трябва да му вземат всичко. Но той трябва да изтърпи докрай.

Сега вие ще попитате, защо са дошли изпитанията. Кого изпитват в живота? – Ученика. В такъв случай, кое е по-добро – да ви изпитват, или да не ви изпитват? Всички ония, които не са на училище, не ги изпитват, но невежи си остават. Ония, които са на училище, тях ги изпитват, но учени стават. Тези, на които не дават никаква работа, мързеливци остават. Тия, на които дават работа, те са най-блажените и те стават отлични хора. Кое е по-добро положение от двете? Да работи човек и да го изпитват, е по-добро от това да не работи и да не бъде изпитван. Във всички векове между религиозните хора ще срещнете такива, които проповядват, че човек не трябва да работи много физически. Да се казва, че човек не трябва да работи, това е заблуждение. Човек не трябва да се мъчи, човек не трябва да работи, но човек трябва да работи. Що се отнася до мъчението и до труда, там се изисква най-малкото нещо, микроскопическо. Дойде ли до работата, там човек може да приложи най-голямото усилие. А сега хората са обърнали нещата: те имат най-големите мъчнотии, мъчения, големия труд, а микроскопическата работа. За да се утешат, хората наричат мъчението работа. Това не е никаква работа, това е заблуждение. Не, мъчението си е мъчение, трудът си е труд, а работата си е работа. В мъчението ти си роб, в труда си под закон, а в работата си свободен. В мъчението ти живееш в света на безлюбието, в труда ти живееш в света на почитанието, а в работата – в света на любовта. Та когато искате хората да ви почитат, вие трябва да се трудите. Аз ви давам тия определения за вас да знаете как да преценявате себе си и другите хора. Вие цените хората отвън, гледате как са облечени, в какви къщи живеят и т.н. Аз като срещна хората – тях гледам, не ме интересува външната страна на техния живот. Някой казва: „Аз видях еди-кого си, в много хубава къща живее.“ – „Ами той какъв беше?“ – „Не го видях.“ Какви са очите му, ушите, устата, носа, веждите, краката, нищо не видял. Всичко видял, а каквото трябва да види, не видял. Материалните работи, къщите, всичко това показва, докъде сме достигнали. Ако отидете в една забавачница, ще видите, че децата се занимават с къщички, параходчета, железнички, като предметно учение. И възрастните хора си правят къщички, по-големи или по-малки. Те взимат камъни от планината, тухли сами си правят и съграждат нещо за живеене. Но това е временно. Като съгради нещо, детето скоро го разваля. То иска да види може ли да го развали. Кубчетата, от които правят своите къщички, се номерират и като развалят къщичката си, всеки номер отива на мястото си. Сега и вие сте направили една къща – тялото си. Като ви повика Господ при себе си, ще можете ли да турите всяка част на своето място? Щом не можете да турите всяка част на мястото ѝ, това показва, че вие не сте я градили сами. Десетки и стотици, и хиляди работници са я градили, а ти казваш, че къщата е твоя. Това не е вярно. Досега аз не съм срещал нито един гражданин, който да е направил къщата си сам. Това показва, че хората се кооперират. Къщата, която вие наричате ваша, е на баща ви, на дядо ви, на работниците, които са взели участие в съграждането ѝ. Вие трябва да напишете имената на всички, които са взели участие в направата на вашата къща, че като говорите за нея да знаете за коя къща говорите. Трябва да знаете имената на всички, които са помагали при строежа на вашата къща. Вие, без да мислите много, казвате: „моята къща“. Или: „Аз направих къщата си.“ Това не е вярно. Същото се отнася и до знанието. Вие минавате за учен човек, но знаете ли за да придобиете това знание колко души са работили преди вас? Ще каже някой, че знае френски. Той учи френски, не знае още езика, както трябва. Знае ли, колко души са работили за създаването на френския език? Той знае 3–4 хиляди думи френски, а колко още има не знае. Най-плодовитият писател, който си е служил с най-много думи в езика, това е Шекспир. Той е употребявал около 16 хиляди думи. Милтон си е служил с около 10 хиляди думи. А останалите хора си служат най-много с 3–4–5 хиляди думи. И с тези 4–5 хиляди думи, те казват, че знаят френски или немски език. Някой едва говори немски и ме пита, зная ли аз немски. Колкото знае той, толкова зная и аз, но това не е знаене на езика. Като учите един език вие трябва да знаете всяка дума какъв смисъл има.

Съвременните хора трябва да изучават езика на природата. Във всеки език има основни срички, основни думи, които проникват вътре. С други думи казано, всеки език си има своята подкваса. Всеки език си има свои ударения, свое произношение. При това, защо една дума в един език означава едно, а в друг език – друго, това зависи от схващанията на всеки народ. Запример, за думата „време“ англичанинът употребява думата „тайм“, а българинът думата „време“. Това показва, че англичанинът търси смисъла на времето, а българинът се интересува от времето, като време, да улови нещо с времето. Англичанинът търси смисъла на времето, защото има голяма империя, не му трябва друго нещо. Българинът, пък, има малко земя, той търси начин как да се разшири. Ще кажете: „Защо Бог не е дал на българите по-голяма земя, като на англичаните?“ Бог е дал голяма земя, голяма империя на българите, повече от това не им трябва. Те влизат в расата на славяните, а славяните заедно имат голяма земя, грамадна империя. Бог е дал най-голямата империя на славяните и седи зад тях като страж и им казва: „Ако ме слушате, ще имате моето благословение. Ако не ме слушате, ще дойде студ от север. Народите от запад и юг ще ви нападнат, че ще се намерите на тясно.“ Когато говоря за Бога, аз имам пред вид цялото човечество, като едно семейство. Едни от народите могат да играят роля на братя и сестри, други на мъже и на жени – разни народи има: мъжки, женски и т.н. Англосаксонската раса е мъжка. Ако отидете в Англия, в Америка, ще видите, че всички са в ботуши. Всички там са мъжествени. Ако отидете между славянството, ще видите, че там повече преобладава мекият елемент. Между славяните жените заповядват. Какво представлява мъжкият принцип? Той е принципът, с който Бог е създал първоначално света. Значи, създаването на света става чрез мъжкия принцип, а раждането на света става чрез женския принцип, чрез мекия принцип. Ако някои искат да раждат чрез мъжкия принцип, това е невъзможно. Като е създал света, мъжкият принцип се оттеглил, останал е само женският принцип, който трябва сега да работи в света. Женският принцип наричаме принцип на любовта. Досега в света е действал все мъжкият принцип – законът, но с убийства, с насилие нищо не се разрешава. Временно този начин може да разреши някои въпроси, но в края на краищата пълно разрешение на въпросите не може да се постигне с убийството. Убийството е механичен процес, с който нищо не може да се постигне. Ако дойдат гладни години земеделецът ще предпочете пред смъртта на хората коленето на овце и то на по-слабите и хилави, но във време на изобилие този закон няма място. Във време на изобилие има храна за всички овце, няма защо да се колят. Когато законът се прилага в живота, това показва недоимък. Когато в изобилието човек се намира в недоимък, това показва, че на него липсва нещо. Причината е вътрешна, а не външна. Когато човек се обезверява, вяра му липсва; когато се обезнадеждава, надеждата му липсва; когато изгубва смисъла на живота, любовта му липсва. Какво трябва да прави човек, за да осмисли живота си? Любов му трябва. Казвате: „Къде можем да намерим любовта?“ На болния казвам: „Дишай дълбоко.“ – „Къде да намеря чист въздух?“ – „Ти живееш във въздуха, а питаш къде да го намериш. Ако не ти стига, излез в планината.“ – „Мога да се простудя.“ – „Ще се облечеш дебело, с вълнени дрехи и чорапи, ще вземеш дебело одеало и така ще отидеш. Няма да се простудиш.“ Ето, една от нашите сестри и досега още живее в палатка. Опитва се доколко е издръжлива на студа. Някои я съжаляват, но тя казва, че откак спи на палатката е станала по-здрава. Това го прави от немай-къде. Ако беше богата, щеше да живее в апартамент, а понеже не е богата, живее в палатка. Някои ѝ казвали: „Благодари се, че си под платното поне.“ Това прилича на онзи анекдот, дето един рибар отишъл да лови риба. Като закъсал, нямал къде да се прибере, той легнал на земята и се покрил с мрежата си. По едно време пъхнал пръста си през мрежата и си казал: „Много е студено вън. Горко на онзи, който е на открито!“ Често внушението препятства на човека за много работи.

Разправяше ми един господин една своя опитност. Той носил цели 20 години очила и с тях всякога четял. Той носил очилата си на едно златно синджирче. Един ден започнал да чете нещо. По едно време извадил кърпата си да си изтрие очилата, но каква била изненадата му, когато видял, че бил без очила, забравил очилата си закачени на мястото, дето обикновено ги турял. Като видял, че е без очила поискал пак да чете, както преди малко, но вече не могъл. Защо? Защото очилата не били на очите му. Значи, докато е мислил, че очилата са на очите му, той могъл да чете. Щом очилата му не били на очите, вече престанал да вижда. Това е внушение. Той си е внушил, че може да чете само с очила. Остане ли без очила, не може вече да чете. В това положение изпадат всички хора. Както виждате, човек се нуждае от малко нещо, за да може съвършено да подобри живота си. Днес съществува едно голямо противоречие между здрави и болни, между богати и сиромаси, между учени и прости. Това противоречие произтича от факта, че хората знаят, какво, нищо в природата не е произволно. Сиромашията и богатствата не са произволни неща. За да бъде човек богат или сиромах, това е една задача. Човек трябва да мине учението на сиромашията и учението на богатството, да придобие известни опитности и от едното, и от другото. В сиромашията човек трябва да научи закона на доброто. Не е въпрос да се стреми към богатство, но сиромахът трябва де се стреми да придобие доброто в себе си. Целта на богатия не е да стане добър, но да стане разумен, да знае как да употребява богатството. Значи, сиромахът трябва за стане добър, а богатият разумен. Питате ли сиромахът, защо е сиромах, той трябва да каже: „Аз съм в училището на сиромашията, за да науча закона на доброто.“ – „Защо си богат?“ – „За да стана разумен, да се науча, как да употребявам това, което ми е дадено.“ Ако пък ви е дадено здраво тяло, трябва да учите закона на здравето, как да употребявате своето здраве. За да бъде здрав, човек трябва да научи закона на здравето, да не допуща никакво противоречие между ума и сърцето си, т. е. между мислите и чувствата си. Преди известно време от Париж беше дошла една чехкиня, която ми показа портрета на един свой познат, когото обичала и който също я обичал, но той имал силно сърцебиене, страдал от сърце. Тя се безпокои за него. Той има хубави черти, но един признак на брадата му показва голяма привързаност. Той се привързва силно, вследствие на което страда. Той се е привързал към тази чехкиня и се бои да не му откаже да се ожени за него. Тази привързаност внася една дисхармония между неговите мисли и чувства. Той се страхува, да не би неговото желание да не се сбъдне. Любовта е от Бога, а женитбата е от хората. Щом обичаш, това е Божествено, а щом се жениш, това е човешко. Не е лошо и човешкото, но трябва да се постави граница между едното и другото. Ако ти дадат една къща, ти веднага ще я оградиш, ще ѝ поставиш граници. Ако ти си позволиш да преминеш границите, веднага ще ти кажат: „Господине, как си позволяваш да минаваш границите? Това място не е твое.“

Защо боледуват хората. Защото искат от Господа, нещата да станат така, както те са ги намислили. Оставете Провидението, Бог или природата да работят, както те намират за добре. Не мислете, че това, което вие сте си определили, е по-добре намислено от Бога. Често, вашите проекти не са разбрани от самите вас, затова Бог ги дава на изучаване. В невидимия свят е определена специална комисия за изучаване на вашите проекти. Ако комисията намери, че проектите са добре намислени, тя ги одобрява и те в скоро време се реализират. Ако не са добре обмислени, тя пак ги връща на преглед, докато ги одобри. Това време, докато чакате отговор, вие се смущавате и сте недоволни от комисията, от това, че желанието ви не може да се реализира. Аз съм наблюдавал как някои моми се годяват. Дойде някой момък, тя го хареса, годи се за него. Няколко месеца ходи годена и после се разгоди, станало нещо, не се разбрали. След това се годява за втори път и пак се разгоди. После се годява за трети, пак се разгоди и т.н. Тя се чуди, защо не става работата. Много просто. Ако се ожени за един от тях, тя ще бъде нещастна. Казват ѝ, че възлюбеният, когато търси, не е между тези. Ако се жените, вие трябва да намерите този, когото обичате. И под камък да е скрит, вие трябва да го намерите. Едно трябва да знаете, онзи, когото обичате, той всякога е в духовния свят. Той не е на земята. Следователно, ако жената се жени, тя гледа един мъж втори, все не ѝ хваща окото. Най-после, ако срещне някой, който ѝ се харесва, тя го обиква. Защо? Този, който е в невидимия свят, нейният възлюбен, е влязъл в нейния мъж на земята и затова тя може да го търпи и обича. От всичките прераждания, които според едни окултисти са 777, според други – 999, а според трети – 9999, всичко 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, който са свързани с великата любов. В такова съчетание вие ще бъдете гениални; и двамата ще свършите някаква велика работа на земята. В другите прераждания вие ще бъдете един обикновен човек, който ще свърши една обикновена работа. Необикновените, великите работи, се вършат само тогава, когато на земята се срещнат двама души, които истински се обичат, които са определени един за друг.

Сега на всички казвам: Пригответе се, за да дойде вашата възлюбена. Какво прави младият момък, когато срещне едно малко, десетгодишно момиченце? В първо време той не ѝ обръща внимание, но колкото повече расте, започва да се вглежда в нея, да ѝ пише по едно любовно писмо в годината. Когато стане на 19 години, той се среща по-често с нея и започва да ѝ разправя, че е чул добри думи от учителите ѝ за нея, от съседите ѝ, и по този начин стават по-близък с момата. Това са все човешки работи, които стават в обикновения човешки живот. Невидимият свят е определил за всеки човек по един велик дух, който го обича. И ако вие сте верни на великия Божи закон, той ще мисли за вас. Той постоянно ви обикаля, като се обезсърчите, той дохожда при вас и ви казва: „Не се обезсърчавай, всичко ще се нареди.“ Ако сте момиче или момче, той ще ви каже: „Не се обезсърчавай, млад си още, всичко ще се нареди.“ Едно трябва да знаете, човек пред Бога никога не може да се представи сам. Следователно, само двама души могат да се представят пред Бога. Като дойде този, който ви обича и когото вие обичате, двамата ще се представите пред Бога. Той ще ви благослови и ще ви изпрати на земята да работите. Това е идейната любов. Като знаете това, искайте да дойде той. Ако не дойде той и отидете сами при Господа, какво ще занесете със себе си? Христос дойде на земята, пострада, но като възкръсна отиде при Бога с някого. Той каза на учениците си: „Не се допирайте до мене, не съм отишъл още при Отца си.“ И той не отиде сам при Бога, с някого отиде. Той занесе при Бога човешката душа да покаже, че е свършил работата си. Тази, която беше в ада, Христос я извади от там и я занесе в небесната църква. За нея, именно, дойде Христос да я вземе и занесе на небето, да осигури света.

Казвам: В новата епоха жената трябва да работи, да свърши работата си, както е работила в миналото си, макар и без знание. Сега, обаче, съзнателно ще работи за повдигане на цялото човечество. В бъдеще жените трябва да знаят да раждат добри синове и дъщери. Бащите трябва да създават добри синове и дъщери, а жените да раждат добри синове и дъщери. Или другояче казано, бащите ще насаждат в умовете на децата си великите закони на светлината и на знанието, а майките ще насаждат онези велики закони на топлината в сърцата на синовете и на дъщерите си. Така трябва да бъде. И тогава синът, който ще дойде в дома ви, ще ви бъде известен. Той ще ви пише и вие ще се приготвите. Между вас няма да има раздори. През целият си живот домът ви ще бъде дом на веселие. Това е външната страна. А вътрешната е в приложение на Христовото учение. Тогава вашият възлюбен може да живее заедно с вас. Как ще разберете думите, които са казани в Писанието: „Ще изпратя Духа си да живее във вас.“ Това е идейната, мистичната страна на въпроса. Сега вие искате да се родите външно. Ако духът не дойде у вас да се съедини с душата, вие не можете да се родите. Първо ще стане това сливане с Духа, а после ще се родите външно. Ако Духът не дойде отвътре, отвън по никой начин не може да се проектирате.

Сега, като слушате Словото, вие имате криви схващания за нещата. Старите неща трябва да ги замените с нови. Вие не трябва да се страхувате от сегашния живот. За да се справите със стария живот, вие трябва да се заемете с филтрирането на вашите мисли и чувства, както правят жителите в крайдунавските места. Те имат големи песъчливи камъни, чрез които филтрират водата и я пречистват. Като слушате да ви се говори, мнозина казват: „Ами светът как живее?“ Светът не може да ви бъде идеал. Светът може само да ви послужи като поле, дето да се проявите. Какво можете да научите в света? Ще кажете, че светът е много прогресирал. Светът не е прогресирал по причина на духовния свят. Всички учени, велики хора, които са работили в света, са дошли с цел да го повдигнат, но те не са от този свят. Те са дошли само с тази цел да повдигнат света и да му дадат работа. Те са даровити, талантливи хора. Понеже светът е поле за работа, затова те са дошли в него да работят. И вие трябва да отидете там. Бог създаде света, за да прояви доброто в този свят. Той създаде света заради нас и нас създаде за света. Това трябва да го знаете. Следователно, ако искаш нещо от света и ти трябва да дадеш нещо на света. Под думата „свят“ аз разбирам всички живи души, всички живи същества. Значи, светът е създаден от живи души, които имат свои разбирания. Като отидете между тях и вие трябва да се съобразите с тях. Когато дойде в света, Христос не взе ангелска форма, но форма на света. Защо? За да може да се примири с хората, да ги повдигне. Някои казват, че със своята святост нищо не могат да направят в света. Какво разбирате под думата „святост“? Чистата вода, чистият извор никога не се размътва. Той сам се чисти. Всеки от вас ще познае доколко е чист, като влезе в света. Като влезе в света и не се провали, той е чист. Щом се провалиш в света, ти си слаб. Тогава ще се върнеш назад да се уякчаваш. Сега аз ви говоря тия неща, за да се насърчите. Мнозина от вас са се обезсърчили и казват, че животът няма смисъл. Цялата природа, която ви обикаля, е предметно учение: слънцето ви говори, земята ви говори, растенията, животните, птиците ви говорят. Всичко около вас ви говори и при това говорене вие казвате, че животът няма смисъл. Много хора ви обичат и вие не сте доволни от тяхната любов. Кажете тогава, как трябва да ви обичат хората? Онези, които ви обичат, трябва да отрежат връзките, с които сте вързани. Ако сте вързани с въжета, те трябва да прережат въжетата. Ако имате букаи на краката си, онези, които ви обичат, трябва да махнат букаите ви. А ако сте болни, те трябва да ви излекуват. Те трябва да ви освободят от всички недъзи, които ви мъчат. Те трябва да ви дадат всичката възможност да бъдете господари на себе си. Всичко, което е пред вас, е за вас. Работете за вашето повдигане. Всичко, което Бог е създал в този свят, е създадено за вас. От вас се иска само да работите. Вие се питате какво ще работите. Отива, запример, една сестра на гости при друга някоя, която има много работа. Тя има повече членове в семейството, събрали се много чинии за миене. Обаче, гостенката иска да се разговаря с нея. Какво трябва да направи тя? Ако аз съм на нейно място, ето какво бих направил. Ще си опретна ръкавите и ще започна заедно с нея да мием чиниите. В скоро време ще свършим работата и след това ще седнем да се разговаряме. Това изисква новото учение. Ако отидете при някой приятел, който е зает с работа, помогнете в работата му и като останете свободни, тогава се разговаряйте по братски. Във всеки човек трябва да има желание да сподели и скърбите, и радостите заедно със своя ближен.

„Ще го поставя над всичкия си имот.“ Често някои се тревожат от това, какво ще кажат хората за тях. Не е важно какво ще кажат за нас, но всяка сутрин, като ставате, задайте си въпроса: „Какво ще каже за мене Онзи, Който ме е създал, Който ми е дал всички блага и условия да раста и да се развивам? Аз трябва да чуя какво разпореждане ще ми даде Той през деня.“ Някой стане сутрин и си каже: „Има Господ в света, но Той е много занят, кой знае къде е.“ И след това започне своята работа. В света съществуват разумни отношения. Ти не можеш да четеш без светлина. Като натиснеш копчето и лампата ще светне. Следователно, ако не натиснете всяка сутрин това копче, да светне Божествената светлина в умовете ви и да възприемете божията Любов в себе си, вие нищо не можете да направите. Ако всеки ден не пали човек своята свещ на любовта, този ден той нищо няма да чуе. Не може без светлина в света. Ако бяхте без светлина, щяхте ли да бъдете в състояние да ме слушате? Ако нямаше светлина и топлина, всички щяхте да се свивате. А сега всички сте разположени. Ако вие нямате идеята да придобиете светлина и топлина, вие нямаше защо да дохождате в света. Сега хората застават на лична база и оттам разрешават въпросите. Днес се събират Чембърлейн и Мусолини да решават въпросите. Всеки от тях ще изпълни точно програмата, която му е определена. Всеки е на мястото си. Пък и вие, които сте се събрали тук да разсъждавате и вие сте на мястото си. Вие се интересувате дали ще има война. Никаква война няма да има. Хората могат да си кажат по една горчива дума, но тази година война няма да има. Вие ще опитате това. Тази годна е определено да няма война. Защо? Войната е оставена за по-после, понеже сега хората още не са израсли за война, не са готови да се бият. Те нямат достатъчно параходи, пушки, топове, снаряди, аероплани и т.н. Като се приготвят, тогава ще се отвори най-голямото представление, което накрая ще свърши с добър резултат. Хиляди хора ще вземат участие като актьори на това представление, на което и невидимият свят ще взима голямо участие. Как ще разберете това? Онези, които ме слушат, ще кажат: „Той е за съществуването на войната.“ Защо да не съм за войната? Аз съм за войната, но съм и за мира. Мирните хора трябва да живеят в мир. Военните хора трябва да бъдат във война – нищо повече. Аз съм за рибите да плуват във водата, птиците да хвъркат във въздуха, а човек да мисли. Кой за каквото е определен, това ще прави. Войната не е лошо нещо. Ние, които сме дошли в света, не сме ли във война? Доброто и злото не се ли бият помежду си? Войната не е ли вътре в човека? Някой път човек воюва със себе си да си изработи линии на лицето, на тялото, да стане нежен, да го харесат. Затова той предприема пост, да спаднат тия наслоявания на тялото. Някога тия наслоявания са толкова големи, че и четири-пет дена не помагат да спадне благоутробието.

Казвам: При сегашните условия се изисква едно разумно разбиране на живота, в който се намираме. Не е въпрос да разглеждаме живота от човешко гледище, защото, ако е от човешко гледище, всяко нещо е на мястото си. Но след 120 години нито един от вас, които сте тук, няма да остане на земята. Къде ще бъдете тогава? Много малко, най-много десетина от младото поколение тук, може да останат, а останалите ще отидат на другия свят. Питам тогава: Уреден ли е този свят, на който днес живеете? Не е уреден. За да уредим сегашния си живот, всеки от нас трябва да има високо съзнание, да е свързан с висшия, разумен свят над него. За това всеки като се върне в дома си, трябва да си дава отчет за всичко, което е правил през деня: толкова продадено, толкова спечелено. А сега, като се върнеш в дома си, никому не даваш отчет, а само седиш и мислиш какво да правиш. Сега всички вие скоро трябва да дадете доклад на невидимия свят, какво сте правили през деня. Когато художникът направи една погрешка, той не трябва да плаче за погрешката си и за това, че нацапал платното. И десет платна да изцапа, той трябва да постигне целта си – да нарисува картината, която е взел. Сега аз говоря на разбраните от вас, които искат да работят съзнателно. Много от погрешките ви са детински. Аз съм влизал в някои домове и виждам децата разплакани. Защо плачат? Бутнали сладкото. Те плачат, че взели захар без позволение и майката ги наказала. Майката не съжалява, че са взели няколко бучки захар или няколко лъжици сладко, но че са пипали без позволение. Тя иска да ги научи да казват какво правят, а не да вършат нещата на своя глава. Като пипат без позволение, майката вижда, че захарта, всичкото сладко изчезва. За да ги научи на ред, тя туря в същата кутия, дето държи захарта един от кривите раци. Когато детето по обичай бръква в кутията, ракът го защипва. То започва да вика и тича при майка си да се оплаче, че ракът го ощипал. Та и на вас, когато ви изпращат едно страдание, това не е нищо друго, освен, като сте пипали кутията със захар, нападнал ви е един рак и вие, искате или не искате, трябва да си признаете кой е направил погрешката. Щом дойде страданието, тогава си признавате, че сте направили погрешка. Погрешката ви, че сте взели една-две бучки захар, не е голяма, но вие трябва да бъдете внимателни, да спазвате закона. Като ви кажат да не бутате някъде, не трябва да бутате. Ще дойде време, когато свободно ще можете да бутате, без да ви държат отговорни. Та и от забраненото дърво днес не ви позволяват да бутате, но ще дойде ден, когато свободно ще можете да бутате.

Сега тази година е една от хубавите години. Ще кажете: В какво седи хубостта ѝ? Питам: В какво седи хубостта на пролетта? Щом дойде пролетта, от южното полушарие идат течения. Тази година от слънцето идат особени течения. Ако вие сте разположени към тия течения, всичко красиво и добро ще дойде у вас. Когато теченията идат от южното полушарие към нас, всичко живо се събужда и оживява. Когато тия течения заминават от нас, всичко е в застой. Тази година е година на пролетта и всичко хубаво във вашето сърце ще израсте. Гледайте тази година да се усили вярата, надеждата и любовта ви. Как ще се усили вярата? Какво ще правите, ако ви дам задача да отидете в Лондон, без пет пари в джоба? Ще постъпите както правят хора безверници, но разчитат на себе си. Те си купуват нови дрехи и отиват по разни фирми. Предлагат срещу известно възнаграждение да напишат фирмата си върху гърба им и да я разнасят из града, като реклама. Като отидат при няколко големи фирми, те изкарват прехраната си и могат да живеят свободно там.

Един мой познат ми разправяше своята опитност в града Бостън. Един ден, както се разхождал из града, вижда един цар, висок, строен човек, с корона на главата и облечен в царска мантия. „Гледам, всички хора минават-заминават край него, не му обръщат внимание. Той върви със свитата си, но ако някой рече да го погледне, не го гледа в лицето, но гледа гърба му. Чудя се – казва той – защо не обръщат внимание на неговото лице? Като ме отмина, рекох да погледна и аз на гърба му. Каква беше изненадата ми, когато видях целия му гръб покрит с обявления от разни фирми.“ Той е цар, наистина, но който на гърба си носи обявленията на различни фирми. Наместо човек да носи такива обявления, не е ли по-добре да носи на лицето си обявлението на любовта? Не е ли хубаво да гледаш едно обявление на Божествената мъдрост и на Божествената истина? Не е ли хубаво да носи човек на лицето си написани законите на Божествената любов, мъдрост и истина? Желая ви да ви срещна с такова лице. Няма по-велико нещо от това, да срещнеш едно лице, на което се изявява Божията любов. Няма по-велико нещо от това да видиш погледа на Бога, да излиза от човешките очи. Този поглед говори на човека да вярва във всичко онова, което Бог е създал. Човек трябва да обича и цени всичко онова, което Бог му е дал и което е съградил. Така говори Господ със своя поглед. Видите ли този поглед, никога няма да го забравите.

Казвам: Бог може да ви погледне през очите на всеки човек. Не само чрез очите на един човек, но Бог може да ви погледне през очите на всеки човек. Чрез устата на всеки човек Той може да ви каже една сладка дума. Чрез ръцете на всеки човек Той може да ви направи една малка услуга. Аз съм срещал горделиви хора, които на никого не са готови да направят една услуга, на никого не се усмихват, но като срещнат някой беден човек, погледнеш, усмихнал се, направил му една малка услуга. След това си заминава и става пак сериозен. В дадения случай Бог се проявява чрез този човек, Той се усмихва на бедния. Много такива примери има в живота, дето виждаме как невидимият свят се изявява чрез хората. Казваме, че това е Божието изявление в света. Когато ние сме готови да направим добро, това показва, че невидимият свят се изразява чрез нас. Като знаете това, всички трябва да се радвате, че сте съучастници в Божията Любов. Като излезете вечер да наблюдавате звездите, трябва да чуете гласа им: „За вас сме създадени. Но и вие сте създадени за нас.“ Като погледнете слънцето и то да ви каже: „Аз съм създадено за вас, но и вие сте създадени за мен.“ И най-после да чуете гласа на Бога, Който казва: „Аз създадох всичко това, за да се учите от него. Благословени бъдете. Амин.“

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Тринайста неделна беседа от Учителя, държана на 15 януари 1939 год.
София – Изгрев