Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще взема част от 20-та глава от Евангелието на Матея, от 1–17-ти стих.

Духът Божии.

Има една загадка в живота, която хората от хиляди години разрешават и не са могли да разрешат. Откъде идат и къде отива – не знаят – предполагат само. Слънцето изгрява и ние мислим, че изгрява, в същност не изгрява. Мислим, че залязва, а в същност не залязва. Слънцето е по-голямо от земята. И видимо е толкоз малко, че и малките деца може да го носят. Земята, макар че, милиони пъти е по-малка от слънцето ни се вижда много голяма.

Сега, всеки от вас в живота си има противоречия, и търсим ние на земята щастието, но виждаме един човек, който търси щастието – изгуби се. Къде е заминало, не знаем. Някой ще каже, че знае моя път къде е. То не е вярно. То не е вярна преценка. То е все таки един човек, който язди автомобил, че като излезе из автомобила да мислим, че той е автомобил и целия ден да чакаме и да мислим, че автомобилът е човекът. Автомобилът е превозно средство. Тялото, което имаме, е превозно средство, един автомобил, едно здание, толкоз странно направено, надали има на земята по-сложен организъм от човешкия. Човек има една отлична глава, има отлични дробове. Има един отличен стомах, има отлични крака и отлични ръце, с които всичко може да направи. Последната дума на техниката на земята, това са човешките ръце. Каквото правят техниците, с ръцете го правят. Няма орган, така пластично поставен, така моделиран, така хубаво направен, както човешките ръце. Не само това, но ръцете на човека са цяла история, не само са органи с които човек работи, но на тях е написана цялата история, как е създаден този орган. Не само това, показва и дарбите на неговия господар какви са. Показва и неговото бъдеще, ще бъде ли успешен, ще бъде ли богат, ще се жени ли. Деца ще има ли. Колко от тях ще бъдат женски, колко мъжки. Колко от тях ще умрат на 5 години, някой на 1 година едва ли ще останат. Всичко туй е написано на ръката. Такава история. Чудна работа е направил този скулптор или този инженер, който е направил ръцете. Написал е всичко, което има да се случи на човека. Сега има много гадатели, които гадаят, но те гадаят както онази врачка, която живяла преди 60 години във варненско. Имало една голяма врачка, гледала на един океански охлюв и цялото варненско окръжие, с хиляди хора се стичали, на всички гадаяла, на всички предсказвала и събрала доста пари. Разбойниците решили да ѝ вземат парите. Тя на всички гадаяла, но не могла да отгадае на себе си, че ще я оберат разбойниците. Ние всичко знаем, само, че когато дойдат разбойниците да ни оберат, не знаем.

Нас ни дебнат големи разбойници и те ще вземат всичко. Смъртта е един голям разбойник. Не зная дали някой от вас може да се освободи от нея. Все ще ви издебне някъде. На земята само двама души има, които са се освободили от тия разбойници, единият бил Енох, а другият Илия. От земята заминали, с такива особени колесници, че понеже разбойниците в горите ходят-ходят, и не може да ги хванат тия двама души. Единият от тях останал сега, който не са го обрали. Вторият като дошъл, не само го обрали, но и главата му взели. Сега аз не искам туй да ви представям. Туй е външната страна на разбирането на живота. Нас ни се струва, че когато нашият автомобил се разрушава, или къщата се разрушава, ние мислим, че всичко сме изгубили. Човек трябва да се благодари на разрушението, което става в света, понеже, всяко разрушение дава на човешкия дух да създаде нещо по-хубаво. Запример, често пред вас се говори, всичките хора избягват страданията, всичките искат да бъдат радостни в света. Прави са, но онеправдано е страданието. Страданието е онзи елемент, същината на живота, човек само като страда, той е полезен в света. Онези хора, които се радват, те са гуляйджии. Ще ме извините за думата гуляй, както и да я разбирате, много добре, че я разбирате. Страданието и радостта, съединени заедно, дават онова хубавото качество на човека. Страданието и радостта, съединени в едно, дават щастието на човека. Човек не може да бъде щастлив, който не е страдал. Човек не може да бъде щастлив, който не се е радвал. А пък, за да бъде човек блажен, той, именно, трябва да е страдал, да се е радвал, да бъде щастлив и тогава да бъде и блажен.

Та нас някой път, ни се вижда, че в света съществува една неправда. Този, който е пазарил, тези първите пазарил по един пеняз. Тези, които взел към 11 часа, пак по един пеняз им дал, и онези първите казват: „Ние целият ден ти работихме, а онези дойдоха на края на деня и на тях даваш толкоз, колкото и на нас, приравни ни.“ В какво седи неправдата? Ние разглеждаме нещата все от материално гледище. Ако вас ви отрупат с най-хубавата храна, а пък вие имате развален стомах, питам, какво ще ви ползува тази храна. Или ако вие имате развален мозък, отрупат ви с най-хубавата библиотека, какво ще ви ползуват. Или, ако вие имате развалени дробове, отрупат ви с най-хубав въздух, какво ще ви ползува въздухът? На първо място човек трябва да има една отлична глава и да благодари, че има глава. Съвременните хора не се радват на своята глава, не се радват и на своите дробове. Съвременните хора не се радват и на стомаха си. Ех, донякъде се радват. Колкото се радват на своя стомах, ако така биха угаждали на своите дробове и ако така биха угаждали на главата си, по-добро от това няма. Тъй както сега угаждат на стомаха си, ако угаждаха на дробовете, на дишането и на своята мисъл, ние щяхме да бъдем почти съвършени хора. Онова, което е вложено в човека, той трябва да има знание да го запази. Човек може да изгуби условията, при които живее. Ти с една дума може да развалиш своите условия за 20 години. Представете си, че вие сте в Германия и кажете само една обидна дума на Хитлер, знаете ли какво ще стане? Ако си давате за нещо мнението, какво ще ви сполети? Ако сте в Русия и кажете обидна дума за Сталин, ако сте в Англия и кажете обидна дума за английския крал, ако сте в България, и кажете обидна дума за българският цар, ако сте в Америка и кажете нещо за председателя. При това, много хора, все страдат сега. Постоянно роптаят, обиждат провидението, природата и искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Това е първата непризнателност от хората, които са дошли на земята. Природата им е дала всичко даром, и при това всички са неблагодарни. Из българският живот има един български разказ, за един български чорбаджия богаташ. Оженил той своя син, и искал всичките сватбари да бъдат доволни. Когато си отивали сватбарите, на всички дал по едно кило жито, искал на всички по равно да даде. И затова дал по една крина жито. Казват: „Много скъперник човек. Не го оставя крината да се препълни на купчина отгоре, ами я изравнява. Брей, че скържав човек.“ Всичките яли и пили, и по една крина жито взели, и пак този чорбаджия е скържав. Казвам: При съвременния живот, трябва едно ново възпитание, в което съвременните хора са разочаровани. Обществото днес страда от разочарование. Има разочарование в дома, в семейния живот, има разочарования в училището. Има разочарования в религията, в държавните работи има разочарование, навсякъде има нещо, което не достига. Понякой път са ме питали как ще се оправи света. Аз съм им казвал, че светът няма какво да го оправяме, той е оправен, само да не го разваляме. Казвам: Ако вие се качите на един параход, какво ще го ремонтирате всред океана? Като се спре, какво ще правите? Ще гледате той да излезе и по някой начин да премине и да отиде в някоя работилница, дето се поправят параходи. Да се поправи човешкият живот не е така лесна работа. Ние, съвременните хора, които живеем, в 20 век, имаме такива богати условия и възможности за един живот. Имаме преизобилно, от всичко. Въздух има изобилно, светлина има изобилно, храна има изобилно. Живот има изобилно. Всичко е в изобилие, а при това хората от глад умират. Умират, понеже има едно вътрешно неразбиране на хората. Те мислят, че животът седи в онова богатство, което те може да имат. Богатството в света седи в разумният живот. На разумните хора природата е дала свободен билет. Те може да се ползуват от всичките богатства, с които тя разполага. Дето идеш, като покажеш тази банковата книга, веднага са на твое разположение. Но тя на глупавите нищо не дава. На глупавите като че е мащеха. Тогава питат, казват: „Той вярва в Бога или не вярва.“ Вяра може да имаме само в ума на човека. Ако един човек е умен, аз може да му вярвам. Ако той е глупав, аз не може да му вярвам. Аз не може да вярвам в силата на човека, нито в неговата добрина може да вярвам. Според мене, добрината е едно отлично качество на човека. Тъй като ние го знаем, че дължим някой път пари на заем и не ги искаме. Това не е добрина. Това е услуга. Но казвам, разумността, доброто в света, се обуславя от разумността на хората. И силата излиза от разумността на човека. Разумният живот носи в себе си доброто. Разумният живот носи сила в себе си. Туй е правилното разбиране. Ако така вие не разбирате, тогава вашият живот нямате основа върху която да градите. Скоро ми донесоха, в странство се преподавали някои лекции такива, курсове лични, та с големи възможности, реклами, че това ще сполучат, онова ще сполучат. Той разправя, разправя. Но само рекламира нещата. Каква е основата. Трябва съвсем друга основа. Казват, че не може да бъде колективно, но единично и който вземе курса – ще плати. Колко струва първият курс? 6 английски лири. 6 английски лири. Да ви приведа на какво се равняват на 3000 лева. И какво ще сполучиш, като четеш всичките книги, какво ще сполучиш? Той ще мяза на онзи българин, който отишъл да учи грънчарство, при един знаменит български грънчар. 3 години е учил, бил много способен ученик, вижда как майсторът му прави грънците и казва: „Майсторе, аз вече научих занаята, ще бъдеш тъй добър да ме произведеш и мене майстор.“ Казва: „Да те произведа“. – „Защото млад съм, трябва да спечеля пари, имам една възлюблена“ – „Много добре.“ Направил го той майстор. Отделя се той. Направил си работилница. Направил гърнета, стомни. Опича ги, но всички се напукват до една. Казва: „Какво е това? Какъв е този пустият му дявол? Пръстта не е ли хубава?“ Отива при майстора и му казва: „Защо се напукаха гърнетата?“ – „Защото – казва – не си се доучил. Още три години трябваше да учиш при мене и като дойдеш, ще учиш, как се правят гърнетата да не се пукат.“ Отива наново. Наблюдава как замесва водата, как туря пръстта, как нарежда гърнетата в пещта, казва: „Тайната не седи в туй. Като изпечем гърнетата, аз ще ти кажа в какво седи тайната.“ Щом изпекли гърнетата и всяко гърне като вадил от пещта, той духвал в гърнето. Във всяко гърне духвал. Казва: „Само за едно духане 3 години да работя?“

Та казвам на всинца ви: За да бъдете щастливи трябва ви едно духане. Българинът след като удари с ръката гърнето, казва, „Хуу“. Че туй „Хуу“ е хубаво. Това е Словото, което излиза, разумното нещо. Като духнеш и действително, лесно заздравяват раните. Не само туй, но някой човек като се разсърди, като го срещнеш, ти му кажи леко „хуу“. Не да духнеш силно. След като му кажеш така, той ще те пита какво искаш да кажеш? Ти ще си отвориш устата и ще кажеш леко „хуу“. Сега само за това „ху“ отидоха 3000 лева. Ти щом се разсърдиш на жена си, кажи леко „хуу“, отвори си устата и кажи „хуу“. Щом се разсърдиш, кажи слогът „хуу“. И като кажеш, ще се примириш и ще ти стане леко на душата. Щом имаш да даваш някому, кажи „хуу“.

От какво произтичат смешните работи в света? Че ние сме дали на живота такова тълкование, което не съществува. Животът е едно от най-великите блага. Ако идете в Индия, онези индуси, които не разбират живота, казват: „Това е най-голямото нещастие – животът.“ Индусите имат разни теории да обяснят кои са били причините. Причината е, че ние не оценяваме какво нещо е животът. Животът винаги започва със страдание навсякъде. Едно висше същество, когато иска да създаде един свят, туй същество дава нещо от себе си. Страданието се явява като резултат. Страданието е едно ограничение на човешката душа Страданието е едно ограничение на човешкия дух. Страданието е едно ограничение на човешкият ум, ограничение във всяко едно отношение. Но има ограничения разумни в света, има ограничения и неразумни. Ако човек сам не може да се ограничи, ще го ограничат външните условия, понеже, всичките хора са в зависимост. Никой в света не е свободен. Онази Първичната Причина, тази безпределната причина, единственият в света, който не е ограничен, той е Бог. Всички от Него надолу, колкото и да са големи, все са ограничени. Щом вие сте ограничени, трябва да знаете, че имате отношения към някого. Ограничението показва, че имате отношение към някого. Ще знаете степента на вашето ограничение. И ще изпълните ограничението като човек. Учителят може да се ограничи, като преподава на учениците си. Но, в какво седи? Да преподава най-хубавото. Ако е учител по музика, да преведе най-хубавите правила. Ако е скулптор, ако е художник или педагог, или един правник, или един социолог, или естественик, или физик, или химик – той трябва да предаде онова знание, което е най-хубаво за ученика. Той трябва да го предаде на опит, не само теоретически.

Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи и ние чакаме своето щастие от външния свят. Ние имаме всичките възможности, те са вложени в нас. Не може човек да бъде щастлив, ако той не вярва. Много хора не може да ги убедиш, че са даровити, казват: „Не съм даровит.“ Той казва: „Аз не съм даровит.“ Казвам: Аз виждам в него, дадена му е дарба, предадена му е от баща му, майка му, братята му и сестрите му даровити, а той казва, аз не съм даровит човек. Може ли от един извор дето са излезли много чешми, последната, която е излязла да не е даровита? Тя ще съдържа всичките качества, както другите. Ще има едно различие, разбира се. Водата, която изтича пролетно време, се различава от онази вода, която тече лятно време и есенно време. Понеже, когато се стопяват снеговете, реките тогава са мътни. А щом се стопят всичките снегове, и дълго време, ако е суша, реките стават бистри. Вие бихте ли желали реките ви да са бистри? Страданията са единственото нещо, които носят благословение за вас в света. В радостите ти харчиш, каквото имаш. Следователно, всички онези, които обедняват, от големи радости са обеднели. Всички онези, които забогатяват, те са забогатели от страданията си. Сега аз не искам да ви доказвам тия работи, защото страданието не може да се доказва. Единственото нещо, което учи човека и го облагородява, е страданието. Вън от страданието човек не може да се облагороди. Той не може да влезе във връзка с хората, че имат страдания, че имат нужда. Онзи, който е страдал, трябва да влезе в положението на хората. Та казвам: Ние, съвременните хора, трябва да благодарим за страданията. А пък колективно, всичките хора, може да отмахнат страданията. Какво ни коства ние да премахнем страданията? Англия, която похарчи сега близо 1 милиард за въоръжения, питам: Ако тия хиляди и милиарди са вложени в английския народ, ще има ли бедни в Англия? България и тя има 4–5–6 милиарда е дала за въоръжения. Каква е ползата? Една необходимост е туй, но казвам: Ние се въоръжаваме, защо? Всичките хора се въоръжават, понеже искат да пазят своята свобода. Право е и това. Но в света съществува една сила, която добрите хора трябва да турят в действие. Добрите хора да кажат: „Не трябва да се бият хората. Нищо повече. Без война!“ По мирен начин всички неща може да се разрешат. Едно време вълкът ходил да примирява два коча, които се борили. Отива той и казва: „Чакайте, не се бийте.“ Те делили една млада [овца]. Отдалече като се засилят, удрят си главите. Казват: „Чакайте!“ Но те като се засилили и го ударили в ребрата, счупили му 5–6 ребра и оттам насетне вълкът казва: „Овни никога не примирявам.“ Ако такова примирение дойде, нали румънците дойдоха да примиряват българите, и като дойдоха след като ги примириха, взеха една голяма част от България. Има един анекдот за двама индуси. В Индия те делили една сърна. Делили една сърна. Единият ловец, другият индус бил лодкаджия. Той наранил сърната и тя, за да се спаси, хвърлила се в лодката и този индус казва: „Тази сърна е моя. Майка ми се въплотила и искам да я спася.“ Кому се пада сърната? Един съдия трябвало да разглежда делото, но той взел сърната за себе си. На ловджията и на другият казва: „Вие ако я вземете, ще я изядете. Нека остане.“ Мислите ли, че тази сърна е жива досега? Сега всичките примери, които можем да приведем по закона за наследствеността, има в нас нещо неразбрано. Всеки един човек, както и да разглежда живота, той го разглежда от своето гледище. Трябва да знаете, че в света съществува един закон: Благото на който и да е човек, не зависи от него, а зависи от неговите отношения към Цялото. Щастието на клона зависи какви са връзките му с Цялото дърво. Ако този клон се отдели от цялото дърво, той ще изсъхне.

Та казвам: Дотолкоз, доколкото ние съзнаваме ония връзки, които съществуват между цялото и нас, съществува една връзка между всичките хора, съществува една вътрешна връзка. Няма човек в света, когото да обичаш, който да не покаже, че се крие нещо добро в него. В Индия има хора, които се занимават със змиите, най-отровните змии, те по някой път имат свои правила, произнасят известни думи. И всичките змии се събират, не ги хапят. Като им засвири се събират. Като им засвири друга песен, пак се разотиват. Но, като се съберат той не взема дърво да ги налага, да ги избива. Разправяха, че в Пазарджийско се навъдили много гъсеници. Идва един турски дервишин и казва на градинарите: „Аз тия гъсеници ще ги събера.“ Направил една молитва и всички гъсеници, се събират. Казват: „Чакай да ги избием всичките.“ – „А,аа не става, аз не ги събрах за това.“ Казва: „Ти ще ги събереш из гората, някъде отдалече ще ги хвърлиш.“ Ние мислим, че като избием нещо, то се унищожава. Не, то се наплодява. Ти, ако искаш да измениш един свой навик, ти се лъжеш. Ти, ако искаш да изкорениш една лоша черта в себе си, ти се лъжеш. Единственото нещо, което ти е дадено да го присадиш. Имаш лош навик, присади го. Но да го изкорениш, това не се позволява. Някои са толкоз смели, че искат злото да го изкоренят, не се позволява. За изкореняваме злото. Не е ли човешката жлъчка едно зло. Носи отрова. Но тази жлъчка е необходима. След като се тревожат дълго време хората, тя изпраща своята отрова навътре в тялото. Щом се наядеш, непременно няколко капки от тази химическа реакция ще започнат да работят навътре, но ако ти се безпокоиш навреме и без време, по някой път ще разстроиш своя черен дроб и лицето ти ще пожълтее. Казвате:„С какво трябва да го церим?“ Ще дишаш дълбоко и ще ядеш лимони, няма да се сърдиш. Всички вие имате едно тяло, което показва от какво вие имате нужда. По някой път има мнозина, които ни показват с какво трябва да се храним. В природата за храната има разнообразие. В разните епохи на човешкия живот разно се храним. Сега разно се хранят хората. На всеки човек природата е определила известна храна [природата], която му е необходима за неговия щастлив живот. Ако ти си вегетарианец и страдаш, има криво в тебе. Ако си месоядец и страдаш, има нещо криво в тебе, трябва да измениш храната си. Сега аз не съм за онова поддържане, дето казва да не се храним. Човек щом като се храни, той трябва да благодари. Сега има пълни вегетарианци, само с плодове се хранят. Казват: „Никаква месна храна не трябва да се яде.“ Как ще определите, когато Христос след възкресението, дойде при учениците си и намира на жаравата печени риби, или как ще определите онова агънце, което принесоха евреите в жертва. Нещата не може да се определят по този начин, както ние мислим. Вълкът, след като изял овцата, ако изяде хиляди овце, един ден, той ще стане овца. Следователно и него ще изядат. Колкото овце изял, толкоз пъти и него ще изядат. И така ще се научи. Казвате на един човек: Не яж месо, един ден и тебе ще те изядат. Не трябва да убиваш. И тебе ще убиват. Каквото направиш, ще ти се върне с лихвата. Ще го опиташ. Няма какво да се аргументира, понеже, тия неща съществуват.

Та казвам сега, религиозните хора мислят да влязат в Царство Божие без любов. Проповядва се любов. Но, любовта е една сила, която не търпи никакво възмущение. Ти като влезеш в закона на любовта, никак няма да се възмущаваш. Ако при тебе дойде един беден човек, който се оплаква, или ако дойде един болен човек, ти ще му помогнеш. Любовта се радва, болният като дойде. Тя ще прояви живота, който има. Като дойде при мене някой болен, няма какво да се оплаква от своята болест. Животът, който приема, е за тебе. Ние, съвременните хора, страдаме от неразбиране. Страданията ни водят към онази област на любовта.

Когато дойде любовта, ние всички ще бъдем богати хора. Когато дойде любовта, ние всички ще бъдем разумни хора, всички ще бъдем силни хора в света. А пък, за да може хората добре да живеят, непременно трябва да бъдат разумни, непременно трябва да бъдат силни. Аз употребявам думата силен, разумен човек, който отива да се бие, но един човек, който е здрав, готов за работа, каквато работа да захване, силният човек може да свърши работата. Силният човек може да свърши каквато и да е работа. Или като учен човек, или като архитект, или като генерал, или като военен, в каквото и да е направление, защото войната, от гледище на невидимия свят, от гледището на Бога, това е едно представление. Най-отвратителната работа, в едно представление, в което Бог иска да ни даде един урок, който струва много скъпо. Европейските народи се приготовляват за едно представление и ще видят колко скъпо ще им коства. Единственото нещо, което може да се препоръча е, представлението да бъде по-евтино, да не бъдат много скъпи билетите. Във всичките религиозни хора трябва да се даде една мисъл, да повикат господа на помощ, да им помогне. Те искат сами да се примирят. Туй е невъзможно. Единственият, който може да оправи света, той е Бог, който трябва да се яви и когото трябва да извикаме. Бог ще постави всичките хора в една невъзможност. Ако мислят, че те сами може да оправят света, то е невъзможно да се оправи този свят. Питам сега, как се разрешава един въпрос. На хиляди души, жадни хора, ако им дадете само един билник, ще има такава караница, ще има счупени носове, че всеки ще иска. Казва: „Не искам да умра жаден.“ Всички ще се борят. Ако всичките хора започнат да се бият, за туй шише вода, знаеш ли на какво ще замяза това? Мене ми разправяха за един български свещеник. Бащата донесъл две кошници яйца, да ги боядисват за Великден. Синът му ученик и той искал да си намери най-якото яйце, да се бори със своите другари. Взима едно яйце, счуква го в друго, в трето и така изпочупил всичките яйца, за да намери бореца. Майката отива и вижда всичките яйца изпочупени. „Защо изпочупи яйцата?“ – „За да намеря един борец, който е силен.“ Но всичките тия хора, ще ги заведа на езерото и ще им кажа: Братя, ето вода. Но и там ще се карат ли? Казвам: Ние, съвременните хора се нуждаем от една Божествена Любов, от една Божествена Разумност Нас нищо не ни извинява. Нищо не може да извини англичаните. Нищо не може да извини французите. Нищо не може да извини германците. Нищо не може да извини италианците. Нищо не може да извини русите, американците, българите, нищо не може да ни извини в 20 век. Нищо не може да ни извини, ако ние постъпваме глупаво.

Следователно, вие трябва да отворите сърцата за любовта на Бога. Ако днес не можем да намерим Бога, кога ще го намерим? Вие мислите като идете в оня свят, ще Го намерите. Лъжете се! Оня свят е тук, в този свят, вие сте в оня свят сега. Един ден ще похлопат ангелите, ще дойдат, за всички ще дойдат ангелите. За цялото поколение ще похлопат множество ангели, всички държавници ще ги повика Бог и ще ги съди, и ще ги попита: „На какво основание направихте тази война?“ Ще ги попита: „Защо развалихте моето дело?“ Отговорни са. Казвате: „Онези лесно разрешават: „Няма Господ!“ Ще видите има ли Господ, няма ли Господ! В света има любов, която трябва да разреши всичките мъчнотии. Любовта е единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, които съществуват. Няма спорен въпрос, който да не може да се разреши. Ако всеки един от вас каже в душата си: „Аз ще служа на Бога тъй както аз разбирам.“ – ще бъде господар, това е свободата в света. Всеки в душата си да каже, не да му проповядваме да служи. След като му говоря аз, да каже: „Аз ще служа както Бог ме е възлюбил и аз ще се изявя тази любов към всичките.“ Тогава няма да ходим да разгласяваме кой колко обича, като малките деца. Попитали едно дете: „Колко обичаш майка си?“ – то си отваря ръцете и показва. Колко обича баща си, пак си отваря ръцете. Колко обича брата си, сестра си, пак си отваря ръцете. Вие в къщи ще имате едного да обичате толкоз. /Учителят си отваря ръцете./ Баща ви и майка ви са две правила. Ако вие не обичате баща си и майка си, вие не разбирате живота. Ако вие не обичате брата си и сестра си, вие не разбирате живота. Това са първите правила. Във всеки един човек, ако не можем да видим божественото, което е скрито, какви културни хора сме?!? Няма да мислите, дали с хубави дрехи сме облечени, дали е в мантия. Това са външни неща. Има една мантия на сърцето. Ония чувства, като гледам един беден човек да го обичам. На този бедния човек ще му покажа, защо страда, кои са причините. На глупавия ще му покажа защо страда, ще му покажа, че ония блага, които Бог е вложил в него, той не ги е разработил. От къде трябва да се започне? Трябва да се започне от едно място. Вие трябва да опитате истинската любов и вие трябва да знаете в какво седи тя. Когато истинската любов проникне във вашия ум, ще имате светлина. Нещата ще ви станат ясни. Не, че далеч ще виждате, но ще ви е нещо приятно. В ума ви няма да има смущения. Когато любовта проникне във вашето сърце, тия тревоги, които имате, ще изчезнат, ще имате мир. Времето ще бъде топло. Когато любовта проникне във вашата душа, вие ще се усещате мощни и силни. И може да вдигате един товар от хиляди тона. Не с ръцете си, но като духнете ще се вдигне. Христос казва: „Ако кажете на тази планина вдигни се и тя ще се вдигне.“ Но то е законът на Любовта. По някой път се явяват някои противоречия. Ако идете в Америка, в съвременния свят, ако идете в Англия, във Франция, в тези големите здания, на 20–30–40–50 етажа, там има асансьори, които слагат. Вие дойдете от единия етаж и само ако бутнете едно копче, веднага ще хвръкнете нагоре. И ще идете на който и да е етаж искате. Ако бутнете друго копче на асансьора, ще слезете долу. В живота има повече от 3000 етажа. Има едно колело, което се върти, и че с всеки 24 часа ще се качиш в небето и ще слезеш в ада. В ада трябва да слезеш, като онази градинарска кофа, да извадиш вода и да полееш градината. Тия хора в ада работят.

Казват, че са на най-мъчната работа. Много работливи са. Много прилежни. По-работливи хора от тях не съм виждал. Пот имат на лицето. Сега, ако ме разбирате, щом се мъчите, вие сте в ада. Щом сте радостни, вие сте в рая. Щом употребявате вашия ум, вашето сърце, и вашата воля, където трябва, вие сте с Бога. Щом не употребявате вашия ум, щом не употребявате вашето сърце, щом не употребявате вашата воля и вашата сила, там дето трябва, вие не сте с Бога. За мене не е въпрос какво човек вярва. Но в какво употребява своя ум.

Та казвам: Трябва ни сега на нас: и мъже и жени и учители, и деца, и синове и дъщери, в новия път да тръгнем. Ако вие тръгнете в новия път, в природата има нещо, което не сте мислили. Природата задържа скритите блага заради вас, които вие очаквате. Апостол Павел загатва, че той чул и видял неща, които не може да се опишат, нито да се разкажат, които Бог е приготвил за онези, които Го любят, или за онези, които са решили да му служат по закона на Любовта. Земята е създадена, да бъдем щастливи тук на земята. Земята е създадена, да се опознаем като хора. На земята ще се опознаете. Казвате:„1Це се познаваме ли в оня свят?“ Ако тук се познавате и горе ще се познавате. Богатият и сиромахът се познаваха на земята, единият беше богат, другият беше сиромах. Като отидоха в оня свят, богатият се намери в положението на Лазаря, а Лазар се намери в положението на богатия. Нашата мисъл, нашите чувства, нашата сила, създават в нас нашето нещастие. Ние със своята мисъл създаваме нашите нещастия. Със своите чувства създаваме нашето нещастие и със силата, която имаме, създаваме нашето нещастие. Днес се изисква не да говорят за любовта, но всеки едни да бъде проводник на тази Великата любов. И аз ви казвам: Че съвременния век, в който живеете, е един от най-добрите. Никога не е имало един век с по-добри условия, отколкото сега. Вие сте пред вратата на една велика епоха, която иде. Невидимият свят, или туй, което е затворено сега, нека направим, едни подобия, онова дете, което е в утробата на майка си, нищо не знае за нея, но като се роди, в развитието си, като расте, като му говорят, събужда се неговото съзнание и осъзнава своята майка. Казва: „Колко съм благодарен, че ти си ме извадила от великото робство и си ми дала свобода.“ Сега тази великата майка, природата, събужда своите деца от робство. Казва: „Не трябва да се мъчите вече.“ Някой от вас слушам да казвате, че ви е дотегнало да живеете. Комуто му е дотегнало да живее, трябва да иде при смъртта и да остави всичките страдания. След като умре, пак ще дойде щастливият живот. Онзи, комуто му е дотегнало да живее, трябва да умре. Що е смъртта? И защо умираме? Защо ти си неблагодарен на ония условия, които Бог те е поставил? За мене не важи какво мисли Англия, за мене не важи какво мисли и Германия, аз зная, че Германия, Англия, и всички държави в света извършват Волята Божия. Всичко в света става по Волята Божия. Не механически, но разумно става. Следователно, ако ние съзнаваме, че Бог работи в света, ние разумно ще се съобразим с Него. Ако ние не се съобразим с Него, ще претърпим една катастрофа. Тогава ще претърпим нашите страдания. Трябва да бъдем послушни, както онова дете, на машиниста, което играело на релсите на железопътната линия и отдалече баща му го вижда, и му извиква на детето: „Лягай!“ Детето ляга и тренът минава над него. Когато ти кажат лягай, лягай, няма никаква философия. Като мине тренът, тогава разсъждавай. Не играй на пътя дето минават машини. Хиляди поколения, преди нас са живели и са оправяли света. Оправиха ли го? Нито сегашното поколение може да оправи света, както мисли. Ние сегашните хора може да създадем условия. Земята няма да я напуснем, пак ще останете тук на земята. В следующата епоха, вие хората ще възкръснете. Като умрете и възкръснете и пак ще живеете на земята, ако не подобрите условията за живота, като възкръснете, как ще живеете? След като възкръсне човек, ще дойде онзи, който има да взема, ще те хване за гушата и ще каже: „Имам да вземам, давай!“ Онази жена като умре, ще хване мъжа си, ще каже: „Ти си мъж имаш да ми даваш, знаеш какво задължение имаш!“ Мъжът ще хване жената и той ще иска тя да му плати. Туй е неразбранщина. Всичките тия работи трябва да се изменят. Трябва да знаем какво нещо е баща. Трябва да знаем какво нещо е майка. Трябва да знаем какво нещо е брат и сестра, това са четири неща. Другите неща, те са второстепенни. Човек, който не може да познае баща си и да го обича, човек, който не може да познае майка си и да я обича. Човек, който не може да познае брата си и да го обича. Човек, който не може да познае сестра си и да я обича, не може да разбере света. Другите неща вече са второстепенни. Казвате вие: „Бог е наш баща.“ Казвам: Готови ли сте вие всички да посветите всичко на него? Готови ли сте да се откажете, не да се отречете, но от днес да служите с любов в съзнанието си, да служите на онзи, който ви обича.

Няма друго същество, което да ви обича. Всичкото, което сега имате, дължите нему. Аз не искам да разбирате какво нещо е Бог. Като ви дам храната, вие сами ще разберете, каква е храната. Един човек на когото давам храна, няма какво да се занимава с мене. След като изяде храната, която му дам, ще разбере какъв човек съм. Следователно, като се ползуваме от великите блага, които Бог ни е дал, като се ползуваме от нашия ум, като се ползуваме от нашето сърце, като се ползуваме от нашата сила, ние ще познаем какво нещо е Бог. Всички ние сме длъжни да посветим живота си на него, кой където и да е. Тогава Господ ще благослови всичките народи. Всеки народ, който служи на Бога, има бъдеще. Всеки човек, който служи на Бога има бъдеще. Ще го проверите това.

Казвам: Божието благословение да бъде с всички онези, които служат на Бога!

Благослословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Двайсет и девета неделна беседа, държана от Учителя на 14 май 1939 год., неделя 10 ч.пр.обяд
София – Изгрев