Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета част от втора глава от Посланието на евреите.

Духът Божи.

Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание. Това е реалното. А всичко онова, което руши, то е относително, не е реално.

Често ми задават въпроса, как разбираме животът? Кой живот? – Сегашният. – Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят по братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще направи вълкът, като изяде всички овце и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за всичките нещастия. Кои хора? Че хората, това са ония същества, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувства, че е лош. Това е негово минало. Когато някой професор прави бележка с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадките на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Ученикът или студентът не са доволни от своите преподаватели и намират, че те се занимават с дребнави работи, да правят бележки с червено мастило. Казвам: Нито професорът, който прави бележките, е виновен, нито ученикът, който става причина професорът да поправя тия грешки, е виновен. И двамата не са виновни. Ученикът не знае законите на езика, те представят нещо ново за него. Той се е водил по тази писменост. Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техният език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Граматиката им е толкова сложна, че вие не можете да употребите една дума или една и съща буква в два различни случая. Ако вие си позволите в ангелския свят да кажете само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, дето казвате по десет пъти повече лоши думи, и пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелският свят си позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате някакво лошо разположение, ще ви изпъдят за хиляда години от техния свят. Вие питате, дали е вярно това, дали е научен факт. Като отидете в ангелският свят, ще проверите това. Тогава ще видите, че това, което е вяра за нас, за тях е наука. Следователно, това, за което днес ви говоря да го вярвате, един ден ще го проверите в научните книги на ангелите, като нещо абсолютно вярно. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношения на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне на криво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелският свят, едва ли бихте могли да преживеете два дни между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някои искат да отидат на небето да видят Христа. Но знаете ли какво ще бъде положението ви? Всичките ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Авраам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаамската земя, взе със себе си всичката си стока – говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птички, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе си, какво ще правите? Ами ако носите свине със себе си, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която, като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползува? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рови и разваля нещата? Не мислете, че в човешката мисъл и в човешките чувства няма такива къртове. Не, и там ги има. Не само къртове, но колко попови прасета има в човешката мисъл.

Та при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае, в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това, ще ви прочета една глава „за човека“ от книгата „Учителят говори“, страница 53 (Учителят чете цялата глава). От съвременната биология е известно, че всички болести, които се явяват в човешкият организъм, се дължат на низши организми, на низши същества, които попадат в него и го отравят и рушат. Следователно, като се бори с тия низши организми, човек има пред вид да ги организира. Щом ги организира, той ще ги подчини на себе си, а като ги подчини, те няма повече да му вредят. Сега ще дойдем до една философия в живота. Тя е следната: бог като се е ограничил, Той е създал човека. Значи, като е вложил духа си в човека, Бог се е ограничил. Страданията пък са резултат на това, че човек минава от едно низше в едно висше състояние. Когато висшето страда, то се радва, а когато низшето страда, то се повдига. Следователно, когато ние страдаме, това показва, че Божественото в нас страда и излиза с цел да ни подигне, да ни помогне. Ако корените не слизаха долу в почвата, какво щеше да стане с дървото? И ако клонищата не се вдигаха нагоре, какво щеше да стане с дървото? Следователно, страданията, това са корените на дървото, а радостта – това са клонищата. Така е и в живота. Ако мислите, че може и по друг начин, знайте, че трябва да станете ангели. Само за ангелите може по друг начин. Докато растенията станат животни, докато животните станат хора и докато хората станат ангели, знаете ли колко страдания ще трябва да минат? Не е лесно да се подигне едно същество малко по-нагоре от състоянието, в което се намира. Вие трябва да благодарите, че има неща, които трябва да придобивате. Който не иска да страда, той се лишава от всички блага на живота. Той няма да има скърби, но и радости няма да има. Той няма да има нито едното, нито другото. Всеки човек е изработил тялото си според своите мисли, чувства и постъпки. По същия начин вие създавате и своето бъдещо тяло. При създаването на всяка вселена Бог прави една вдишка и една издишка. Който не разбира Божиите закони, той не може да разбере и това положение. Понеже Бог е създавал много светове, мнозина мислят, че Бог трябва много пъти да вдъхне и да издъхне. Не, достатъчно е само една вдишка и една издишка, за да се прояви животът. Радвайте се, като дишате, защото при тези условия Бог ще ви даде възможност отново да се родите. Някои мислят, че ако човек се ражда и преражда, напразно е дошъл Христос на земята. Че и Христос се е родил. Ако това ставаше по законите на хората, нямаше нужда Христос да се въплътява на земята. Христос беше съвършен, нямаше защо да се явява на земята. Имайте предвид, че въпросът за раждането и прераждането на човека е въпрос за просветения човешки ум, а не за обикновения.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Трийсет и първа неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд.
София – Изгрев