7-мо неделно утринно слово
19 ноември 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.

Духът Божи.

Ще прочета 6 глава от Исайя, една книга от стария завет. В думата Исайя са важни две букви: И и А. А пък другите съгласни букви са само бентове. От И и А е станало Я. Някой от вас, който се интересува, може да намери, как е на еврейски думата Исайя. Турците казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът). Езикът в стария завет е много прям. Тази глава започва с думите: „Така говори Господ.“

Тук се говори, че е дошло време за спасение. Сега не е време за посяване. Някои искат да им се говори за пасение. А пък сегашната епоха не е епоха на спасение. В 8 ст. се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести ударението в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.

„Венир Бенир“.

Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки. Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими. От памтивека се е говорило, че Господ ще дойде на земята. Когато хората очакват, че Господ ще дойде на земята, какви са техните разбирания? Те са много детински разбирания. Очакват Го да дойде като човек, като цар със своя свита. И после, след като някой е проповядвал, казват: „Нали каза, че ще дойде и не дойде.“ Тогава другият, който е проповядвал казва: „Не му е дошло още времето.“ Ако човек запали една свещ и мисли, че ще освети цялата земя, той може да вярва и всички може да вярват, той може да накара хората да повярват, но никога няма да накара свещта да огрее цялата земя. Някой път вие се чудите в себе си, защо някои работи не стават. И казвате: „Вярваме.“ Че как ще станат – една свещ не може да даде на човека живот. Може да му запали плевнята, хамбара, да му изгори сламата, може да му направи една услуга – да чете една книга, но повече тая свещ не може да направи. Ти имаш едно верую, което прилича на една малка свещ. Ти казваш: „Вярвам в Бога, а пък не успявам.“ Че как ще успееш? С такава вяра не може да се успее. Като вярваме в Бога, какви са идеите ни сега? Цитират, че без вяра не може да се угоди на Бога. В този смисъл в какво седи вярата? В какво именно да угодим на Бога? Един ученик как ще угоди на учителя си? Трябва да учи много хубаво, да научи това, каквото учителя е предал. Едно дете, за да угоди на баща си и майка си, трябва да бъде крайно послушно и каквото му кажат да направи. Не да има някакви философии, че знае много. Ни най-много не се иска детето да знае повече от баща си и от майка си. Всички, които ме слушате, ви уподобявам на хора, които се наплашени. И като ви говорят не знаете, какво ще излезе. Знаете ли какво ще значи наплашен човек? Например, бил си богат и си давал пари на доверие. На този даваш на доверие, на онзи даваш на доверие и не връщат парите. Нямаш документи. Как ще ги съдиш? Не можеш да ги съдиш. Всички богати хора са наплашени от сиромасите, понеже не връщат. Пратил един чорбаджия слугата си да носи риба на един свещеник – 5 риби. Слугата вървял до едно място, седнал, опекъл ги и казал: „Докато ги занеса може да се развалят. Да ги опеча. Тогава по-лесно се носят.“ После си казал: „Защо му са на свещеника 5 риби? Хайде да изям една за здравето на попа.“ Но после казал: „Но той не е вдовец. Има си жена. Хайде да изям втора за здравето на жена му, попадията.“ После казал: „Той не е бездетен. Той е свещеник. Свещеникът трябва да има дете, защото не може да бъде свещеник, ако няма деца. Хайде за здравето на неговите деца.“ Така настанил трите риби. Мислил какво да прави с двете риби. И казал: „Понеже искам да освободя попа от отговорност, защото иначе един ден, като отиде на онзи свят, ще кажат: Защо опече рибите? Защо ги изяде? За да го освободя от това, да изям и четвъртата риба.“ И най-после казал: „Трябва да му върви в живота.“ И изял и последната риба за това. Отишъл при свещеника и му казва: „Нося ти 5 риби.“ – „Къде са синко?“ – „Едната ти я пратих, като я изядох за твоето здраве. Втората изпратих на попадията за нейното здраве. Третата изпратих на дъщерите и синовете ти, те да бъдат здрави. А пък четвъртата изпратих, за да не те съди Господ когато умреш. А пък 5-та изядох, за да ти върви всичко в живота.“ Свещеникът казал: „Много добре си направил, синко. Ти ставаш ли мой слуга?“ Слугата казал: „Ставам, стига все да ти пращат риби.“ Онзи, който измислил този анекдот за свещеника, мисля, че той е измислен в гръцко време, за гръцки свещеник е създал анекдота за тогавашните времена, а пък донякъде има приложение и за сегашно време.

Едно време се казвало, че трябва да се пази съботата. Тогава съботата е играла важна роля. Ако си позволиш тогава, в събота да направиш нещо ще намериш ешафода. Евреите с камъни убиваха онзи, който работи в събота.

Исайя казва в прочетената глава, че жертвите били благоприятни на Бога. Ако се вземе това буквално, според това учение трябва всеки да носи по едно агне, което да се заколи и с кръвта му да се наръси олтара. Ако се вземе това буквално и за вас, то трябваше да имате 300 агнета, всеки по едно агне, зимно време не са се родили още откъде ще ги вземете? В тогавашните времена, хората не ходеха често в църквата. Те отиваха по някой път. Те идваха отдалеч, в годината веднъж.

Мислите ли, че с храната, която вземаме ние, сме чисти. Ние, за да бъдем благоугодни на Бога, трябва да принесем жертвоприношение. Всяко ядене е жертвоприношение. И ако отиваш при Господа без жертвоприношение, не можеш да отидеш в храма. И ще изгубиш живота си. Каква важна роля играе при сегашните условия яденето! Колко спор става. У евреите този, който е бил сиромах, е принасял гургулица, някой по-богат е принасял агне, а пък някои са принасяли и по-големи животни. И като разгледаме сегашното време, ще благодарим, че оная епоха се е свършила. Но пак има заместници. Днес имаме вегетарианство и месоядство. Ако ядеш ябълки ще имаш един характер, а пък ако ядеш месо, ще имаш друг характер. Но и в местната храна има разлика. Например, ако ядеш свинско месо, ще имаш един характер. Ако ядеш биволско месо, ще имаш друг характер. Ако ядеш волско, овче, агнешко месо, ще се различава характера ти. И правили са опити, че когато някой актьор иска да представи някой драматичен сюжет, дълго време се е хранил с овче месо и това му давало импулс, хубаво да изнесе ролята, имал вдъхновение. И даже художникът, ако вземе известна храна, той ще изнесе по-хубава една картина. Това са теории сега. И поетът, ако се храни с овче месо, ще напише нещо по-хубаво отколкото, ако се храни със свинско месо. Сега вас да не ви смущава това. Аз започвам не със самия костюм, но с панделките му. Женският костюм има особени панделки отзад, отляво, червени и сини, някъде е турен някой триъгълник. Има работи, които не са съществени. Същественото седи, дрехата да бъде добре скроена, отгоре до долу. И без панделки може. На две сестри аз дадох една нова мода, нова мода внесох в обществото. Едната сестра беше заболяла и не можеше да се повдигне. Едвам върви. Казах ѝ: „Ще вземеш един червен шал и ще го туриш на врата си.“ Това беше стара сестра. Казах ѝ: „Червен шал ще туриш и ще ти тръгне напред.“На една слаба млада сестра казах: „И ти ще туриш червен шал, копринен. Ще избереш хубав червен цвят, ярък.“Хубаво, ти седиш обезсърчил си се в живота. Щом си се обезсърчил, тури червеното знаме на врата си. Този червения цвят ще те храни. Ако те е срам да го носиш на врата си, вкъщи го окачи и като го погледнеш, ще се насърчиш. Не вишняв цвят, но ален, цвят на живота. На мнозина ви трябва червения цвят. Какво ще бъде, всинца вас да ви видя с червени шалове – братя и сестри. Но вас ви се вижда странно това. Че в дъгата първият цвят, основният цвят е червеният. Тогава в седмицата ще имаме седем шала. Сутринта в първата неделя на годината – червеният цвят. На следващия ден портокален. После зелен, жълт, ясно син, тъмно син, виолетов. И после, пак ще ги повтаряме. Биха казали: „Тези хора са бамбашка.“ Какво лошо има в това? Какво разнообразие ще има. Това, което се вижда смешно на физическото поле, в духовния свят е естествено. Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. Разнообразие трябва да има в чувствата. Сега често вие говорите за вярата, но не знаете кой цвят носи вярата. Често говорите за доброто, често говорите за любовта, но не знаете, какъв цвят носи любовта. И любовта си има цвят. И не само един цвят има любовта, но няколко цвята. Говорите за мъдростта, но знаете ли какъв цвят носи мъдростта? Цветът, това е външно проявление. Когато цветята цъфтят, тях ги обличат с най-хубавите краски. Някой път, като отидете на полето, в гората или в някоя градина, ще видите онова голямо разнообразие, което съществува у цветята. Или като изучавате пеперудите, ще видите в един малък мащаб много цветове. Някой път върху пеперудите има внесени 40 цвята в малък мащаб. Това каквото и цариците не носят. Ако видите райската птица, облечена със своята премяна, кой се е занимавал, кой е онзи майстор, който и е дал дрехите? Всички тези перца се боядисват така, че и художникът не може да ги направи. Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. Ти вземаш, но дойде болестта и нея вземаш. Какво ще правиш тогава? Ти туряш закона: Ще даваш! А пък онзи, черният цвят казва: „Не, ще вземаш.“ Хубаво, но изведнъж, ще ти пратят една болест и ще я вземеш. Болестта е едно богатство. Дойде ти едно голямо нещастие. В тебе се зароди едно желание, да бъдеш щедър, да дадеш. Ти искаш да дадеш болестта някъде. Но трябва да дойдат толкова лекари и да я убеждават, и трябва да платиш на лекаря, докато убеди болестта да си замине. Ще дойде лекаря да я храни по особен начин. Тя е толкова взискателна в яденето, че иска скъпи яденета. И после, някой път се съдира костюма и трябва да дойде дрехаря да зашие дрехата. И едно зашиване струва някой път 3–4 хиляди лева. Не всеки може да зашие дрехата. Аз ви говоря за нещата образно, обличам ги в поетична форма. А ако тулим обикновени думи, трябва да кажем, че зашиването значи операция.

В живота често казваме: „Трябва да мислим.“ Три неща са потребни на човека, съществени неща. Човек трябва да бъде добър, справедлив и умен. Но, за да бъде умен, той трябва да следва с хиляди години. Човек следва и е следвал. Човек се учи. Животните сега представляват само предметно учение за човека. И животните се учат оттук-оттам, понаучават се, но нямат училища. Разправят ми за един слуга при един професор в странство. Този слуга бил толкова способен, че макар нищо да не е свършил, всички професори в университета започнали да се допитват до него. Работи, които професорът не е знаел, този слуга в университета е знаел. Най-сложни работи по химия и пр. ги е знаел. Ще го питат по физика, математика, геометрия, по правните науки, някои особености и той ги е знаел, без да е учил човекът.

Но те са изключения. Човек е най-после дошъл и е станал слуга на животните. И понеже е бил способен, всичко е заучил. Животните, като се карат, отиват при човека да ги съди. Дошли воловете при човека да ги отсъди. Той им казал: „Само при мене ще бъдете щастливи.“ И на пуйките казал така. Всички птици, като дошли при него да ги отсъди, той им казал: „Само при мене е вашето щастие! Ако живеете при мене, вие ще имате един щастлив живот.“ Човекът отсъдил така. А пък човек, за да бъде щастлив, къде трябва да отиде? Сега белята е дошла до главата му. Беля дойде до животните и те отидоха при човека, да ги пази. А пък сега, белята дойде до човека. Тази голяма беля, която ние имаме от хиляди години е смъртта, която е дошла при човека. Тя, когото хване, все го изяжда на общо основание. Тя не те оставя. Като забогатееш и станеш мазен, тя идва. Смъртта, когато хване някой беден, неугоен казва: Не са го хранили хубаво. Смъртта много хубаво се храни. Като намери някой богат, казва: „Много хубаво е охранен.“ Аз сега говоря за вътрешни противоречия, които имаме в живота. Казваме: „Защо светът е такъв?“ При мене дойде един човек недоволен и ми казва: „Аз съм набожен човек, по три пъти се моля, а пък големи нещастия дойдоха до главата ми.“ Казах му: „Кой се е избавил от нещастие? Кому животът е уреден?“ Той казва: „Да си уреди човек работите.“ Какво ще ги уредиш? Онази мома е свободна, щастлива е, няма никакви главоболия, ходи на училище и един ден тя почва да става недоволна от живота. Почва да намира, че дрехите и са детински. Най-напред майка и туря къси рокли и после тя казва: „Роклята да бъде по-голяма, защото е детинска.“ Най-напред роклите са много прости и къси. Тя казва: „Не трябва така.“ На млада мома трябва хубава, угледна рокля. Някои мислите, че сте млади. В какво седи младостта? Така както сега седи животът, това не е младост, това е робуване. Младата мома е робиня. Тя е станала робиня. Има ли щастие сега? Щастие има, то съществува, но пътят, по който го търсим, не е верен. Бащата е богат. Почват да шият рокли една, две, три. Най-сетне тя е недоволна и от роклите. Не и обръщат внимание. Искат да я изведат вън в света. Тя сама не трябва да живее. Казват: „Трябва да и намерят другар.“ Намерят и другар и казват после: „Двама не могат да живеят.“ Трябва да дойде трети, четвърти, пети, шести и пр. Хубаво, започват да боледуват, умират, заминават и тя остава пак такава, каквато си е била. И пита тя: „Защо бях млада? И защо остарях?“ Хубаво е да се ожениш. Какъв е смисъла на женитбата? Женитбата е едно училище, едно от хубавите училища. Там се учи закона на самоотричане. Защото човек трябва да се отрече. Какво нещо е женитбата? Ще се откажеш от яденето и ще го даваш на сиромасите. Имаш много дрехи. Ще се обличаш скромно и ще ги даваш на другите. Ако искаш доброволно ще се самоотречеш. Самоотричането значи, доброволно да се отречеш, а пък когато те заставят, това спада към друга категория.

При сегашните условия де е нашата воля? Под думата воля, аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. Когато пипаш един предмет, ти го цениш. Ти не можеш да станеш музикант, докато не обикнеш музиката. Не можеш да станеш художник, ако не обичаш художеството. Не можеш да станеш певец, ако не обикнеш пението. Не можеш да станеш шивач, ако не обикнеш кроячеството, не можеш да станеш военен, ако не обикнеш военщината. Ако обикнеш красотата, ще станеш красив. Ако обикнеш науката, ще станеш учен. Ако обикнеш силата, ще станеш силен. Ако обикнеш здравето, ще станеш здрав. Ако обикнеш доброто, добър ще станеш. Каквото обикнеш ще станеш. А пък ние искаме да станем такива без да обичаме. Ако обикнеш хубавото ядене, то ще дойде. Ако обикнеш хубавата вода, тя ще дойде. И следователно, всичко в света, което Бог е създал, ни създава известни блага. Най-напред, чрез яденето, човек добива някои блага в света. Ти ако не ядеш, не можеш да добиеш тези блага. Основното нещо започва с яденето. Ако не знаеш как да ядеш, ако не обичаш яденето, ако това ядене не обичаш, ако онова ядене не обичаш и ако не може да ти се угоди, от тебе нищо не може да стане. Има едно ядене, което трябва да обичаш, за да стане нещо от тебе. Ако ти не обичаш свещения хляб, житото, от тебе човек не може да стане. И колкото повече яденета обичаш, по-добър ще станеш. И не само това. Трябва да обикнеш въздуха. Ако не дишаш добре, от тебе човек не може да стане. Ще обичаш хубавия въздух. И не само това. Ако не обикнеш светлината, сляп ще останеш. Ако не обикнеш звука, глух ще останеш. Ако не обикнеш уханията на хубавите цветя, ти ще изгубиш тези ухания. И ако не обикнеш работата, без ръце ще останеш. Много работи има, които трябва да обикнеш в света. Например, вие които дойдохте сега, не сте броили колко крачки ви е взело от вашата къща до тука. Казваш: „Това не ми влиза в работата.“ Влиза в работата това. Ходенето е едно благо за човека. Вземете един съвременен търговец, той като върви на разходка, разсъждава като философ, но за всичко е сляп. Не обръща внимание на небето, на хубавите цветя, философски разсъждава, все мисли за търговските си книги, казва: „Драган има да ми дава толкоз, такава полица ми дължи.“ Всички хора са заняти с вътрешния си живот и не обръщат внимание на това, което има вън в природата. И казват: „Минах през там и не обърнах внимание на изворите, пеперудите, цветята. Не ме интересуват те.“ Питам: Какво може да стане от този човек? Ти, като излезеш в природата, ще забравиш твоите книги. Всеки човек, като излезе от дома си, вън той трябва да забрави своите търговски книги. В нас има един вътрешен живот, който ни смущава. Недоволен си от себе си. Ти очакваш своето доволство да ти го дадат другите. Но най-първо ти си роден с възможност да бъдеш добър човек. Добротата е цял един свят, който изпълня физическия свят. Ти не можеш да разбереш физическия свят без доброто. Всички тези науки на физическото поле съдържат добротата. И ако не си добър, не можеш да разбереш физическия свят. И ако не си справедлив, не можеш да разбереш духовния свят. Справедливостта представя духовния свят. Без правдата, кракът ти не може да стъпи в духовния свят. Ако не си разумен, кракът ти не може да стъпи в Божествения свят. Тогава той ще бъде за тебе нещо незнайно. Във физическия свят с краката си ще отидеш. В духовния свят с работата си ще отидеш. А пък в божествения свят с мисълта си ще идеш. И когато слизат ангели на земята, с краката си слизат. А пък в духовния свят с работата си ще идеш. Работата ще те препоръча за там. Ако ти свириш, това е една работа. Каквото извършваш с ръцете си, това е духовния свят. Ако рисуваш, ако напишеш една книга, ако направиш едно добро с ръцете си, ако кажеш една сладка дума, това е в духовния свят. Ние, съвременните хора търсим онова физическото благо в света. Богатството е една възможност да завържеш приятелство с хората. Някои хора Бог е направил сиромаси, а пък други богати, за да се сприятелят, защото, ако всички бяха богати, то никой, нито пет пари не щеше да дава за другите. Представете си, че всички хора бяха пълни генерали в света без войска. Всички си носят формата, но нямат войници, или представете си, че всички са философи. Кому ще говорят? Никой няма да слуша. Представете си, че всички хора вярват еднакво, кой кому ще проповядва. Ако вие знаехте толкоз, колкото аз зная, няма да дойдете. Ако нямаше кой да знае от мене повече и аз не бих дошъл. Аз разправям сега за този, който знае повече. Разправям ви както знае Той, Който е направил целия свят. Този, Който е направил целия свят, вие не Го знаете. Имате глава и даже не знаете, какво има в главата ви. Имате дробове и не знаете, какво има в дробовете ви. Имате стомах и не знаете, какво имате в стомаха. Дойде някой и ми се оплаква, че не му вървяло. Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.

Превеждал съм онзи пример за древния философ Епиктет. Той бил роб на един от римските патриции. Господарят обичал да налага робите си. Когато той налагал Епиктета, последният го гледал спокойно. Господарят си казал: „Бам-башка човек е този.“ Той искал да го види, че плаче. Един ден почнал да му натиска крака. Епиктет му казал: „Господарю, като натискаш така крака ми ще го счупиш и няма да ти бъда полезен.“ Онзи го счупил. Епиктет му казал: „Аз ти казах, че ще го счупиш, трябва да го лекуваш, за да ти бъда полезен.“ Господарят харесва характера му, освобождава го и му дал една голяма сума. След това Епиктет написал хубави книги. Казват, че той живял през времето на апостола Павла и че Епиктет се срещнал с Павла и се запознал с християнството преди 1900 години или преди 1800 години и нещо. Епиктет е живял един християнски живот. Бил спокоен. А пък сега в 1939 г. хората не живеят като него. Като дойде една малка неприятност, ние се смущаваме. Щом ти дойде едно страдание кажи: „Аз съм човек способен да разбера едно страдание.“ Зад всяко едно нещастие и зад всяко едно щастие, зад всяка една скръб и зад всяка една радост, зад всяко едно престъпление и зад всяко едно добро, седи това незнайното, Бог. Бог седи зад злото и зад доброто. И ако Той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво.

Някой път вие искате да знаете, защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете, защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие? Че един художник се учи как да тури светлината на място и тъмнината на място да даде сенки. И ако искаш да го представиш малко по-весел, няма да туриш много сенки под очите. А някой път, като рисуваш скици, ще туриш само линии, както децата рисуват гаргите. Една линия за носа, друга за веждите, трета за тялото, една линия за устата, една крива линия за ушите, друга за брадата. Може ли такава картина да я туриш на изложбата? Трябват сенки. Ще направиш онзи поглед жив. Добрият човек ще гледа по един начин, окото му ще нарисуваш по един начин, то ще има особена форма. Лошият човек ще гледа по друг начин. Умният човек има особен ъгъл на главата си, а глупавият има друг ъгъл. После има особен ъгъл на красотата. Човек, който обича красотата, знаете ли какви ъгли има? Ти не можеш да разбереш една картина, докато не станеш красив. Ти ще вземеш формата на красотата. Аз, за да разбера една картина, трябва да хвърля своята красота върху картината. Ти не можеш да бъдеш художник, докато не обикнеш красотата. Тази красота да излиза от тебе във външния свят. Понеже красотата е влязла в нас и после се проектира вън от нас. Най-напред красотата идва вътре и после тази светлина се връща навън. Ние нямаме ясна представа за света. Ние имаме представа за нещата, доколкото те се отразяват, та трябва да живеем, за да разберем реалността. Ние се учим сега, за да разберем реалността.

И трябва много голямо знание, опитно знание, за да се разбере подбудителната причина на Онова Същество, което е работило. Бог с хиляди години е работил, за да познае външния свят, неговото проявление. Една жена гледа един мъж, какво разбиране има тя за мъжа? Или един мъж гледа една жена. Какво разбиране има той за жената? Казва: „Толкоз проста работа е жената.“ Един мъж, за да разбере себе си, той трябва да разбере жената. Една жена, за да разбере себе си, трябва да разбере мъжа.

Понеже светлината, която е в нея е минала през неговия ум. И после, трябва да излезеш от мъжа, за да дойдеш в онази Божествена светлина, която е минала през ума на ангелите. И там има едно пречупване на лъчите. И във всяко едно пречупване има цял един свят. Онзи художник е просто начупил светлината. В цялата картина аз виждам начупени линии. Във физическия свят са пречупени. В духовния свят също. И в Божествения свят. В Божествения свят ще видите, какво нещо е изкуство. В Божествения свят картините се движат и говорят. В ангелския свят, картините се движат, без да говорят. А пък във физическия свят картините седят и мълчат, не се движат. Ще закачиш картината на стената и тя стои като статуя. Има само едно изражение, едно основно изражение. Вие може да кажете: Какво искаш да ни кажеш? Сега искам да ви позабавлявам. Ето каква е идеята в моя ум. Представете си, че тялото на един човек се е схванало, има болки навсякъде. Ако му дам сладко ядене, той не може да яде. Трябва да го разтривам с палеца, да му направя разтривка по цялото тяло и да се изпоти три пъти, за да изчезнат тези болки, които има. И след като болестта си замине, да му дам това сладко и той ще каже: „Като мед ми падна това ядене.“ Та казвам сега, желая ви да си направите едно правилно разтриване с палеца и с всички други пръсти. Аз гледам някои, които разтриват и виждам, че не могат да разтриват, те разтриват само с палеца. А пък другите пръсти са свити. И онзи вика: „Олелее!“ Като гайда. Ако аз разтривам, най-първо ще разтрия лекичко с палеца, без да разтривам, след това с няколко пръста и най-после с цялата ръка надолу и настрана. Някой път вие страдате, правете си разтривка. Ако аз виках хората да ме разтриват, не би имало този резултат, който би се получил, ако аз сам бих се разтривал. Някой път ме заболи тялото. Аз правя разтривка по лявата ръка и рамената. След това си изтърсвам ръката навън и после правя с лявата ръка върху дясната. Да няма никой. Ако ти концентрираш ума си върху Великата Разумност и ако твоя ум е буден, и активен, то ти, като направиш едно движение с ръката си, всички тези болезнени състояния ще изчезнат. Всички болки произтичат от простата причина, че температурата не е еднакво разпределена по цялото тяло. Тялото е изгубило своята нормална топлина. Следователно, за да оздравее човек, трябва да възстанови нормалната температура на тялото си. По едната ръка върви магнетическата сила, а пък в другата електрическата. Дясната ръка можем да кажем, че е носителка на топлината, защото се управлява от лявата мозъчна половина. Ако лявата ръка страда, тогава причината е в ума. Понеже нервите на лявата ръка идат от дясната хемисфера. И обратно. Има едно изключение. Някои работят с лявата и дясната ръка. Някой път ти си свиваш пръстите на ръката. И ако при всяко свиване не участвува умът ти, ти не си господар на ума си. Ти събираш всичките пръсти на ръката си в едно. Какво означава това? После допираш само показалеца и палеца. Ти правиш това движение, но това какво означава? Всички движения трябва да бъдат съзнателни.

Една птица, като дойде, като види зрънцето, глътне го. Устата е символ на любовта. Кокошката, като види зрънцето и дойде при него, скрива го в най-ценното си място. И ако един художник нарисува кокошката когато кълве, каква красота има в това! Някои от тях не знаят да кълват, а някои кълват добре. Спре се кокошката, погледне и полека глътне, после си подигне очите нагоре и след туй пак ги насочи към земята. Тази кокошка е умна. Та казвам, ние трябва да изследваме държането, движенията на животните. В тях има нещо разумно. От една кокошка много работи можем да научим. Можем да видим и някои неестествени работи в кокошката. Неестествено в кокошката е, че като снесе яйцето, вдига шум в цялата махла. Първоначално, след снасянето на яйцето, кокошката е мълчала, а пък сега при човека, тя е добила този навик. И можеш да познаеш господаря по кокошките. Щом те крякат и той кряка. Вие искате да знаете, доколко се е преобразил вашият характер. Купете си една кокошка и тя ще ви покаже в религиозно отношение, до де сте дошли, каква любов и вяра имате. Ако вземете една креслива кокошка и ако тя седи при един светия, като снесе яйца, тя ще почне да мълчи. Тя ще се научи на това, полека-лека. Няма да казва нищо. Всичко ще върши мълком. А пък дойде кокошката при един светски човек, тя ще вдига шум. Съвременните животни изразяват характера на хората. Тук имаме един приятел, който знае как да възпитава животните. Той имаше една кобила, много упорита и той казваше: „Намерих се в чудо! Колкото и да я биеш, упорствува.“ Но той съумял да я възпита.

Веднъж пътувам от София за Изгрева, гледам карат един полковник с един файтон, с два хубави коня впрегнати. Спряха се конете и не вървят. Войника слиза и полковника слиза от каруцата. Единият кон гледа назад. Качи се войникът и конете вървят. Качи се полковникът и конете не вървят, спират се. Пак се повтори това. И полковника каза на войника: „Ти се качи на файтона и карай, а пък аз отподир ще вървя.“

Ето как работил нашият приятел с коня си. Спре се каруцата на пътя. Този приятел разказва: „Ще отида да го погладя, ще му дам нещо от джоба си, той ще похапне и ще върви. После пак спре, аз пак ще извадя от джоба си и ще му дам нещо. Тази кобила ме научи как да постъпвам. Почнах да и купувам гевречета и тя оценяваше това.“ Казах си, ето един умен човек. И този мой приятел ми каза още: „По този начин аз намерих, че трябва да постъпваме добре с животните.“

Аналогично трябва да постъпваме добре и със себе си. Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: Трябва да се научим да се обхождаме. Това е разумният живот. И трябва да се научим да работим разумно и да ходим разумно. Ако ти не ходиш, не работиш и не мислиш разумно, ти нищо не можеш да направиш. Най-първо ще помислиш за ума си и за сърцето си и ще благодариш на Бога. Ще благодариш на Бога и за ръцете си и за всичко ще благодариш. Вие искате често хората да ви милват. Научете се да милвате вашите ръце. Благодарете на Бога, че ви е дал тези ръце. Всички вие живеете под наем. Един ден, ако не сте доволни, ще ви изпъждат и ще кажат: „Такива наематели не искаме. Навън из апартаментите! Други ще турим.“Ако човек не живее добре, ще го изпъдят навън из тялото. Вие искате да имате един апартамент. Много добре мислите. Един ден ще имате един апартамент. Това е вашето тяло. И тогава никой не може да ви изпъди от този апартамент. Като тръгнете за онзи свят, ще си вдигнете и апартамента. Ако при вашето тръгване за онзи свят, апартаментът ви остане тук, това показва, че работата ви не е наредена още. Има няколко примера за занасяне горе и на апартамента. На Христа Му взеха апартамента, но като умре дадоха Му го. А пък някои очакват в бъдеще да научат това изкуство. Аз сега ви съветвам да си извадите хубав документ за апартамента си, защото ако нямате документ ще умрете.

Ако ние имаме любов към Бога, ако в нас функционират мъдростта и знанието, които Той ни е дал, и ако виждаме Бога в Любовта, Мъдростта и Истината, ние ще бъдем собственици на това, което Бог ни е дал. Но ако в нас не функционират Любовта, Знанието и Истината, които Бог ни е дал, тогаз ще ни вземат и онова, което Бог ни е дал.

Някои казват: „Като умрем, къде ще идем?“ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят?“ Някой замине и питат: „Къде е той?“ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят. И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.

Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението. Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си. Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.

Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава. Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило. Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.

Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути. Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка. И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.

Ние вече влизаме в новата епоха в която ще ни пратят в Божественото училище да научим що е любов, що е знание, що е свобода. Това е новата епоха, която иде сега.

Отче наш.

Повече живот, повече знание, повече свобода!