Път на зазоряване

„Добрата молитва“

„Ще се развеселя“

Сега ще се спра само върху един стих: „Пътят на праведния е път на зазоряване.“

„Духът Божи“

Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават в природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те дават особена теория за тази звезда. Те казват, че някога, в далечното минало, може би преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме във вид на звезда. Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ.

Всякога, когато някои противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния защо го яде, какво ще му отговори? Той ще му каже: „Аз те ям, защото съм гладен. Аз те ям, защото те обичам. Аз те обичам толкова много, че без тебе не мога да живея. За да живея аз, ти трябва да влезеш в мене.“ Ако водата пита жадния защо я пие, какво ще каже той? Той ще каже: „Аз те пия, защото те обичам. Без тебе не мога да живея. Ти непременно трябва да влезеш в мене да свършиш една работа.“ Ако питате човека защо носът му е толкова къс, какво ще ви отговори? Ако зададете този въпрос на един обикновен човек, какво ще ви отговори? Той ще каже: „Така ми го е дал Господ.“ Защо Господ му е дал къс нос? Защото е видял, че дълъг нос не му трябва. Ако има дълъг нос, той няма да знае как да го употребява. Обаче, научно може да се даде друг отговор. Носът на този човек е къс, защото миналите поколения не са мислили много, вследствие на което носът на този човек е останал къс. Носът му е останал малък, защото малко светлина е влизала в ума му, малки идеи е имал. Онзи, в ума на когото е влизала повече светлина, той имал повече идеи и носът му е станал по-голям. Защо ухото на един човек е малко? Защото е бил скържав, защото не е слушал какво му се говори, защото не е обръщал внимание на нещата. Колко големи трябва да бъдат ушите на човека: като заешките ли, като на заека? Който иска да бъде философ, той трябва да има дълги уши, като на заека. Защо ушите на заека са станали толкова дълги? Понеже той се е вслушвал в най-слабото шумолене на вятъра, към ушите му е прииждала повече кръв, затова те са станали дълги.

Сега, като говоря за заека, някои казват: „Няма какво да се занимавам със заека, проста работа е той. Заешка работа!“ Казвам: Колко с по-прости работи се занимаваме от заека! Има някои братя и сестри, които минават за учени, а току виждаш, че се занимават с дребни работи: какви били покривките на тази или на онази, че имало прах по тях, че не турили килимите си дето трябва и т.н. От нищо нещо, погледнеш – цял картечен огън се отворил. Че вие защо тупате килима? За да излезе прахът навън. Не знаете ли, че като ги тупате, прахът влиза във вашите дробове и си създавате големи неприятности? Вие не сте от много учените. Някоя сестра, която минава за учена, учи слугинята си как да мете стаите. Тя не подозира, че като мете стаите, дига се голям прах, който не може да излезе навън, но остава по мебелите, из цялата стая и тогава вие дишате този прах. Частиците от праха се разпространяват из цялото пространство, правят раздори помежду си и вие като дишате този въздух, казвате, че нещо ви задушава.

Вие казвате, че в живота има сериозни работи. Метенето сериозна работа ли е? Каква нужда има в метенето? Според мене сериозна работа е, като се родиш и израснеш, да прегледаш и да изучиш ухото си, защото от ухото ти зависи твоето щастие. Погледни носа си, погледни устата си, защото от тях зависи твоето бъдеще. Погледни ръцете и краката си, погледни пръстите си. Всичко това определя твоето бъдеще. Като погледнеш на ръцете, на краката, на носа, на устата, на ушите си, ти ще знаеш щастлив ли ще бъдеш или нещастен.

Българите имат един обичай. Когато отиват да сгледват някоя мома, те не ѝ казват изведнъж, нито на родителите, защо са дошли, но постъпват с политика. Обикновено в такива случаи изпращат две стари жени или една стара жена и един стар мъж, да сватосват. Най напред те казват на родителите на момата: „Дойдохме да ви видим, да ви кажем, че сте се прочули. Всички говорят за вас. И ние искаме да научим нещо от вас. Пък особено са се прочули вашите дъщери и синове. Те били особено възпитани. И ние искаме да видим нещо ново от младото поколение.“ След това старият мъж ще се приближи към огнището, ще вземе дилафа и ще почне да рови огъня: „Пък и огнището ви е особено, като камина.“ Така ще дохождат те два–три пъти, все отдалеч ще загатват, докато най-после се решат да кажат защо са дошли. Тогава родителите на момата ще отговорят: „Ние не можем да ви дадем дума. Нали знаете какви са новите времена. Ако момата се съгласи, тя ще си каже. Ние не можем и не искаме да я насилваме.“ Човек трябва да бъде физиогномист, за да познае дали младата мома ще се съгласи. Тя прави особено движение, по което може да се познае съгласна ли е или не. Ако не е съгласна, тя маха леко с ръката си, с което иска да каже: „Тази работа няма да стане.“ За да се съгласи или не, и младата мома си има свои съображения. Казват, че всяко нещо си има своите причини. Да, всяко нещо има свои причини, при това причините са разумни.

Сега ние разглеждаме разумните явления, защото има явления, които са произволни. Тия произволни явления нямат нищо общо с нас. Те нямат никакво отношение към нас. Много от съвременните хора са нещастни по единствената причина, че спят повече отколкото трябва. Други пък са нещастни по причина на това, че спят по-малко отколкото трябва. Едни хора са нещастни, че почиват повече отколкото трябва. Други пък не почиват колкото трябва. Вследствие на това в живота има много противоречия. Вземете, запример, войната, която е едно противоречие. Едно време, когато хората не са били учени, са се били по един начин. Днес, когато хората са по-учени, се бият по друг начин, с модерни оръдия. Онези, които са ходили в Африка, срещали са из горите маймуната горила и са забелязвали, че като види хора, тя започва да се бие в гърдите. Какво иска да каже с това? Ще спечели ли нещо, като се бие в гърдите? Тя иска да каже: „Като приятел ли идваш тук или като враг?“ Тя казва: „Ако идеш като враг, ще знаеш, че аз съм готова. Ние знаем как да плащаме на нашите врагове.“ Тя още в началото предупреждава човека. Силни са горилите. Ако горилата хване една пушка, тя ще я огъне.

Сега, като говоря за войната, знаете ли какво представя една модерна съвременна война? Казвате, че човек е силен. Но знаете ли каква е неговата сила с тия модерни, нови военни аероплани? Едно време хората искаха да хвъркат. Научиха се вече да хвъркат, но заедно с това носят и нещастие за човечеството. Знаете ли къде е нещастието на тия аероплани? Нещастието им седи в това, че тия птици са женски. Ако сегашните аероплани бяха мъжки, нямаше да създават никакви нещастия на хората. Те щяха да бъдат като петли, да кукуригат само. Петелът пее, когато съмва, затова го считат, че носи щастие. Който иска да бъде щастлив, той трябва да има поне един петел. Горко на хората, ако кокошките започнат да пеят. Тъй щото, сегашните аероплани са женски, те снасят големи яйца. Едно време яйцата на птиците бяха малки. Най-големи бяха яйцата на камилската птица и се считаха за много големи. Сега обаче яйцата на аеропланите са извънредно големи. Те са големи от двеста–триста, до четири–пет хиляди килограма тежест. Измъти ли се едно от тия яйца, големи нещастия причиняват.

Защо трябва сега хората да спущат тия свои яйца отгоре? Защо трябва да спущат тия бомби от височините? Някъде се скарали двама държавни глави. Нека те сами разрешат въпроса, без да взима участие и мирното население. Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население? В старо време е имало два начина за разрешаване на въпросите. Когато е ставало война, докато още хората не са били много културни, всички са се биели, всички са взимали участие. Когато станали по-културни, тогава оставали да се бият само двамата държавни глави. И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата. Когато двама царе или държавните глави се бият, това наричат „неутралитет“. А когато народите се бият един с друг, това наричат „война“. Във войната всички хора взимат участие. Питам: Кое е по-право, царете само да се бият или всички хора да взимат участие?

Война става и в нашето тяло. Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго освен война. Знаете ли колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по петстотин–шестстотин милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувствува отслабнал, разорен и си казва: „Защо ми трябваше да водя тази война? Защо ми трябваше да направя такава щета на тялото си?“ И най-силните хора съжаляват, че са направили една лоша постъпка. Лоша постъпка е тази, в която има повече разходи, а по-малко придобивки. Средствата, с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят. Сегашните войни се придружават с големи загуби. Ако днес стават войни между образованите народи, те ще обезличат всичко, каквото културата е придобила. От тия войни всички народи ще се омаломощят.

Съвременните хора още не са готови да предотвратят войната. Ако разумните хора бяха готови, много нещо щяха да направят. Ако религиозните хора бяха на мястото си и разбираха законите, те щяха да предотвратят войната. Те оставят всичко на Господа вън от себе си, Той да разрешава въпросите. Те казват: „Господ може да предотврати войната.“ Това е вярно, но Бог е вън и вътре в нас. Ако поставим въпроса научно, казваме: Бог е над всичко и във всичко. Той е над всичко извън нас и над всичко вътре в нас. Бог, Който е над нас, всеки един от нас трябва да Му съобщава как стоят работите. Всеки човек трябва да бъде очи, уши, уста за Бога, да Му казва какво ще стане. Тогава Бог ще вземе предохранителни мерки. А сега вие казвате: „Бог знае какво ще стане и какво трябва да прави.“ Защо задавате въпроса, Господ не знае ли? Коя е причината за това? Това, което Господ знае, и ние трябва да го учим, да знаем. Бог знае как ще станат работите, но и ти трябва да знаеш. Ти знаеш, че става война, но не знаеш какви ще бъдат лошите последствия. Ти трябва да кажеш на Господа, че ще стане война, за да разбереш какви ще бъдат лошите последствия.

Запример, вие не знаете още какво нещо е гневът. Знаете какво е гняв, но гневът е на степени. Вие сте имали малък гняв, но не сте имали такъв гняв, след който три–четири деня наред да треперят ръцете и краката ви, да не можете да дойдете на себе си. И след такъв един гняв да усещате, че в дробовете ви, в стомаха, в мозъка е станало някакво разрушение. Няколко време след това не можете да се храните. – „Какво трябва да правим при такива случаи?“ Не се гневете. Да се гневи човек, това показва, че нещата не са станали така, както той е искал. Човек всякога се гневи по причина на това, че нещата не са станали както той мислил. Щом види, че нещата не стават както той иска, веднага идат обезсърченията. Човек се обезсърчава, когато някои работи стават така, че той не може да ги поправи. Не се чудете защо се обезсърчавате. Обезсърченията идат всякога, когато човек види, че нещата, които са станали, са непоправими. И обезверяването се дължи на същия факт.

Питате: „Как трябва да представяме нещата?“ За да представиш нещо в света, трябва да му избереш най-красивата форма. Запример, когато един момък се влюби в една мома, тя не приема любовта му. Защо не приема неговата любов? Защото той не е избрал подходяща форма на любовта. Преди всичко, той не ѝ говори истината. Той е дошъл като някой дипломат, той не я обича както трябва, а ѝ казва, че при него тя ще бъде като княгиня, това-онова. Това са долапи, от които нищо няма да излезе. Като го види, тя казва: „Не го искам този момък. Само за себе си аз съм княгиня. Какво повече може той да ми даде? Това, което той ми обещава, аз го имам два пъти повече. Щастие аз и сама имам, а той не само че няма да ми го даде, но ще отнеме и това, което имам.“ Като я питат защо не го иска, тя казва: „Така, не го искам – нищо повече.“ Религиозните хора ще кажат, че те не са един за друг.

Ти не можеш да обичаш един човек, който е противоположен на тебе. Ако разделите Земята на две половини и изпратите енергиите им на две различни места, те ще се търсят. И като се намерят, те ще образуват едно цяло. Онези хора, които се обичат, са части на едно цяло. И те се търсят, за да се съединят, да образуват цялото. Това е Божествен закон. Материалистически въпросът седи другояче. Онзи, когото ти обичаш, ще ти донесе нещо, което ти нямаш и от което се нуждаеш, и ти ще му донесеш това, което той няма и което очаква. Следователно, когато говорим за любовта в света, ние разбираме среща между хора, които ще си донесат онези Божествени блага, които са необходими за развитието на техния ум, на тяхното сърце и на тяхната воля.

Разбирайте развитието на волята в друг смисъл. Светските хора са много учтиви, те минават като благородни, възпитани. Ако един светски човек върви по пътя и види, че на някоя млада дама или госпожица ѝ падне кърпичката, той веднага ще се наведе, ще я подаде учтиво, даже и министър да е. Но ако падне кърпичката на някоя стара баба, той ще я погледне и ще си отмине. Обаче ако някой човек с възпитана воля и благороден по сърце мине край тази стара баба, той ще се наведе и учтиво ще ѝ подаде кърпичката. Той ще си каже: „Какво красиво лице има тази баба. Много бръчки има по него, но тези бръчки представят написано нещо.“ Това писмо има значение през хилядите векове.

Нека физиогномистите кажат какво представят бръчките по лицето на старата баба. Какво представят бръчките по челото? Които се интересуват от това, те броят линиите на челото, после разглеждат каква е формата им: дълги ли са или къси, завити ли са, кръгли ли са и т.н. После, като изучават носа на човека, физиогномистите гледат колко е дълъг и колко е широк. Особени линии има човешкият нос. Гениалните носове се отличават с гениални линии. Красиво е да видиш един гениален нос. Има носове на обикновени хора, има носове на талантливи, има носове на гениални хора, има носове и на светии. Когато излиза вечер в тъмнината, носът на светията свети, не му трябва електрическа лампичка. Дето ходи, лампичката си е с него, не му трябва никаква лампа отвън. Той не се спъва вечер, понеже носът му свети.

Като слушате това, казвате: „И тази я бива. Не бяхме слушали досега нос да свети.“ За невежия нещата са невъзможни, за учения са възможни, а за Бога всичко е възможно. Понеже Бог знае всичко, за Него нещата са възможни, а всички ония, които идат след Него, според знанието си, някои неща схващат, а за други казват, че са невъзможни. Казвам: Всичко е възможно.

Сега аз искам да отнесете нещата към себе си. Някой казва: „Какво мога да направя аз?“ Може би ти си последният човек в дадена работа, който можеш да я свършиш. Ако поставиш ума и сърцето си в известно направление да работят, ти ще свършиш работата. Понякога, за да стане една работа, нужен е само един човек. Ако този човек гласува, война няма да има. Ако той по известни съображения остане неутрален, непременно ще причини някаква вреда. Запример, ако трябва да водиш едно голямо дело, за голяма сума, около милион, два, три, до десет милиона, ти можеш да го водиш дълго време и да създадеш големи щети. Но ако имаш съзнание и си съвестен човек, ти ще си кажеш: „Няма да продължавам това дело, ще го съкратя.“ Значи, всичко зависи от твоето съзнание.

Всички дела, които се водят дълго време, са несправедливи. Има едно дело в света, което Бог задържа дълго време.Това дело се отнася до съдбата на хората. Бог го задържа, защото в него се разглежда несправедливостта на хората. Ако рече Бог сега да разгледа това дело, милиони хора ще бъдат съдени и ще пострадат. Бог се намира в чудо и казва на хората: „Изпратете своите дела.“ – „Не, не, не искаме, ние ще се съдим. Аз ще умра, но ще се съдя.“ – „Е, като се съдиш, ако има какво да вземеш, ще вземеш.“

Сега ще ви приведа един анекдот из българския живот. Той се отнася до двама чорбаджии, и двамата били богати. И двамата вярвали в онзи свят и се разговаряли. Единият казал: „Знаеш ли, и в този, и в онзи свят трябват пари. Без пари и тук не те бива, и там не те бива.“ По едно време и двамата имали дело, съдили се. Единият от тях спечелил делото, но случило се, че наскоро след това умрял. Като отишъл в онзи свят, той видял, че яденето струвало много евтино – пет стотинки. Той писал писмо на синовете си със следното съдържание: „Тук е много добре, евтино се живее. Това, което съм спечелил, с него ще прекарам петстотин години тук. Но понеже всяко ядене тук струва пет стотинки, пратете ми от тия пари, да имам на разположение, защото иначе не дават ядене.“ Синовете му изпратили колкото искал. Той взел една златна монета, но му казали: „Тия пари тук не вървят.“ След това дал една петстотинкова монета, но също му казали, че и тия пари тук не вървят.

Наистина, и на онзи свят не може без пари, но важно е какви пари са нужни. На онзи свят вървят само парите на любовта. Какво свойство имат тези пари? Ако донесете една пара от парите на любовта и я турите във водата на един болен, той непременно ще оздравее. Ако е нещастен и турите тази пара за една вечер под леглото му, той ще стане щастлив. Ако една мома не може да се ожени, не може да намери момък, като турите парата в леглото ѝ, тя ще си намери момък и ще се ожени. Ако някоя жена не може да ражда и държи тази пара в ръката си, тя ще роди. Ако някой студент не може да си издържи изпита, като турите парата в джоба му или я държи в ръката си, той ще си издържи изпита. Ако някой не е знатен човек и намери тази пара, той скоро ще стане знатен, всички ще го познават. Не струва ли човек да има такива пет стотинки? Всеки може да има пет стотинки.

Тия пет стотинки, това са нашите пет сетива. Ако твоето обоняние, ако твоят усет, ако твоето пипане, ако твоите очи, ако твоят слух са съвършени, ти имаш вече тези пет стотинки, от които зависи твоето щастие. Всеки човек има тези пет сетива, тези пет стотинки, които Бог му е дал, и въпреки това очаква нещо ново. Че, възкресението няма да бъде нищо друго освен пипане, но като пипаш, каквото пипнеш, трябва да оживее. Ако ти рисуваш и от ръката ти не излиза нищо, на място ли е твоето рисуване? На място ли е твоята ръка? Ако ти пишеш и от писмото ти не лъха онзи разумен живот, писмото ти на място ли е? Вижте някой поет, като напише нещо, като го прочетете, оживявате. Има неща, които като четеш, оживяваш от тях. Има неща, които като четеш, никакъв живот не съдържат в себе си. Ако слушаш една съвременна симфония, ще имаш голямо разположение. Ако отидеш всред красотите на природата, ще придобиеш големи богатства, ще получиш големи благословения. Има неща в света, които ние не виждаме, а трябва да ги видим. Те са забранени още за хората по единствената причина, че те не могат да ги използуват както трябва.

Често съм правил забележки на някои, които обичат да си служат с комплименти. Дойде някой при мене и започне да ми разправя: „Слушал съм за тебе, че си добър, благороден човек, че си бил много щедър.“ Казвам: „Отде знаеш това? Аз досега на никого не съм направил някакво добро, нито съм му дал нещо. Ако съм давал нещо, то е било все да се освободя от него.“ Като казвам така на някого, той мисли, че го изпитвам. Сега аз за пръв път се уча да слугувам на хората, да видя мога ли да слугувам както трябва. Търся най-лошите хора и при тях отивам да слугувам. Искам да му слугувам така, че да не го възбуждам и той да бъде доволен от мене. Ако пък се случат такива, че ме хокат, аз искам да намеря оправдателни причини за тяхното поведение. Казвам си: Има право да бъде такъв. Някой път и аз го нахокам.

Аз гледам на всички хора като на хора. Казвам: Всички хора са дошли на Земята да учат търпението. Знаете ли какво нещо е търпението? Знаете ли колко мъчно е да обичаш един човек? За да го обичаш, или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш както трябва. Запример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо. Ако вие някога сте нещастни и отидете при Бога да се молите, но получите същото, какво ще бъде вашето положение?

Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, защото бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си. „Какви добрини си правил?“ – запитал го свети Петър. – „Направих една църква.“ – „Какво получи за това?“ – „Всички вестници писаха за мене.“ – „Друго нещо?“ – „Направих едно училище, за което пак писаха вестниците. Правих още много благодеяния, за които всички вестници писаха.“ – „Тогава тебе ти е платено за това, което си направил. Кажи едно добро дело, което никой да не знае.“ Американецът мислил, мислил, но не могъл да се сети. Почесвал се по главата, както българите правят, и най-после му дошло на ума, че един ден, когато бързал, отивал по една важна работа, една бедна вдовица го последвала и започнала да се моли да ѝ даде някаква помощ. Той бил недоволен от това, че го безпокои и за да се освободи от нея, подхвърлил ѝ един долар. – „Това е особено дело, трябва да се обърне внимание на него, защото никой не знае и не е писано във вестниците за него. Да отидем при Бога, Той да разреши това дело“ – казал свети Петър. Отишли двамата при Господа, свети Петър влязъл при Бога и разправил цялата работа. Като го изслушал, Господ му казал: „Дайте му два долара и го пратете да си върви.“

Питам: С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил човек в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета постъпка и намираш, че не са както трябва.

В това отношение човек трябва да бъде като художника, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно. Той ги рисувал с цел да обърне внимание на хората. Тези картини нямат никаква стойност. Ако нарисуваш една картина, която да представя състоянието на един беден, страдащ човек, ти трябва да я нарисуваш така, че да представя истинското положение. Като погледнеш тази картина, нито да отнемеш нещо от нея, нито да ѝ придадеш – точна да бъде. Ще нарисуваш картината такава, каквато е, да изразява точно вътрешното състояние. Този човек се чуди какво да прави. Той се обръща към Бога и пита: „Господи, какво да направя?“ Всичко това трябва да се чете в картината. Или някой нарисувал смирения човек. Той трябва да го нарисува такъв, какъвто е.

Знаете ли къде седи смирението на човека? В любовта. Без любов човек не може да бъде смирен. Само при любовта човек може да се смири. Като се намери пред някое слабо същество, той изпитва известна приятност и колкото [и] да си силен, ти си готов веднага да услужиш на това слабо същество. Ти си готов доброволно да му помогнеш. И като му помогнеш, ти изпитваш в себе си едно вътрешно разположение. Бог постъпва така. Срещне ли някое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: „Всичко ще се оправи.“ А то си мисли, че работата му няма да се оправи.

Сега, като ви говоря по този начин, слушам някои да казват: „Чуден е нашият Учител! Все ще ни намери някакъв недостатък. Какви [ли] усилия не правим в любовта, и пак ще каже, че не любим.“ Не казвам, че не обичате, но вие сте още в любовта, в която хората умират. Има една любов, от която хората не умират. Има едно неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат.

Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че, в десет години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В десет години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате. Това може да направи съзнателният човек. Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме и каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в десет години съзнателна работа може да стане като професора си. Същото може да се каже и за ученика по цигулка или друг някакъв инструмент. Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар. Достатъчно е да има стремеж да работи.

Не само за един момент, но човек трябва да има непреривно желание да работи над себе си. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си; ако работи добре в дома си, той ще работи добре и в обществото; ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си; ако работи добре в народа си, ще работи добре и за цялото човечество; ако работи добре за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия свят.

Казвам: Започнете да работите добре съзнателно. И да има война в света. Аз не съм против войната, но войната трябва да бъде разумна. И в бъдеще пак ще има войни. Знаете ли какви ще бъдат бъдещите войни? Тогава ще направят хора автомати, с червена вода като кръвта и ще турят срещу тях картечниците. Така ще се опитват, но никой няма да страда. А сега хората страдат, защото се бият хора с хора.

Също така, човек когато намисли да се жени, трябва да се опита първо на един изкуствен човек, направен от восък. Когато млад момък намисли да се жени, да си вземе една жена от восък, восъчна, и да живее с нея около десетина години. Ако може да живее добре с нея, нека се ожени. В първо време ще му бъде занимателно и приятно това положение, но после ще започне да се отегчава и разочарова от нея. Като се върне дома си тъжен и наскърбен и никой не може да му каже две утешителни думи, той ще я бутне и ще я изпъди навън. След това нека се запита да се жени или не.

Аз намирам този метод като метод за подобрение на характера, за придобиване на самообладание, за изправяне на погрешките. Благородството на сегашния човек седи в тези восъчни картини. Сегашните хора имат много лоши черти, останали от хиляди поколения, от деди и прадеди. Но когато хората се намират в беди и в страдания, тия восъчни черти не могат да им помогнат. От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стихът: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Ако не се родите от вода и от Дух. Да се роди човек от вода, това показва чистия живот в човека. Да се роди от Дух, това показва онзи възвишен, Божествен и велик живот. Всеки човек трябва да съчетае тия две неща в себе си още в този живот. Духът, разумното начало в човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа.

Казвате, че трябва да се говори истината. И аз говоря истината, но не ви се харесва. Някой път иде при мене някоя сестра, иска да я посрещна. Аз ѝ казвам, че не мога да я приема, не съм разположен. Но тази сестра е от старите, подвизавала се е много години, иска непременно да бъде приета. Казвам ѝ, че ако река да я приема, ще ѝ кажа нещо, което няма да ѝ се отрази приятно. „Затова – казвам – по-добре си върви днес.“ Тя остане недоволна, казва, че съм я изпъдил. Човек трябва да бъде внимателен и деликатен. Като види, че някой човек е неразположен, още отдалеч да бяга, няма защо да го безпокои, няма защо да иска нещо от него. Този човек има да плаща нещо, нека си свърши работата, тогава ще ви приеме. Казвате: „Защо е неразположен този човек?“ – Има да плаща десет хиляди лева. – „Лесна работа, Господ ще помогне.“ Колко пъти е помагал Господ, но все чрез хората. Трябва да се намерят хора, които да са проводници на Бога, да изпълнят Неговата воля.

В една от видните американски църкви, дето проповедник бил Спържен, се събрали един ден на събрание всички богаташи-членове на църквата и започнали да се молят на Господа да им отпусне по някакъв начин една крупна сума, която им трябвала за едно добро предприятие. Спържен се обърнал към тях и казал: „Братя християни, защо трябва да изкушаваме Господа? Ето, аз съм заможен човек, давам такава сума за делото. Но и вие сте заможни, и вие можете да дадете по една сума. Като можем сами да направим тази работа, защо трябва да се молим други да я направят?“ Когато човек сам може да направи една работа, няма защо да оставя други да я направят.

„Пътят на праведния е път на зазоряване.“ Войната в света не е някаква неизбежност. Тя представя един краен резултат, в който Бог се налага, за да превъзпита хората. В това време именно иде Божията сила, която е създала света и пред която нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. Във всяка война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки неуспех в живота си ние променяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме желание да се изправи животът ни, че като минем от този в другия свят, животът ни да бъде уреден.

Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния и възрастният е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек. Старият човек от време на време въздиша и си казва: „Какво дете бях!“ Той съжалява за своето детство и за своите младини. Малкото дете, като погледне дядо си, казва: „Колко е умен дядо.“ Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго освен нашето детинство. В духовния свят имате възрастния човек, а в Божествения свят – стария човек. В Божествения свят има само един стар човек – това е Бог. В духовния свят има само двадесет и четири старци, а двадесет и петият сега се приготовлява. На физическия свят има старци с милиони. Това е неестествен процес. На Земята всички хора трябва да бъдат деца. Този е естественият процес.

Сега, като се върнете дома си, аз искам да се подмладите, всеки да се подмлади с толкова години, колкото години е обичал Христа, а да не казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо. Вие трябва да опитвате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: „В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моят ревматизъм.“ Ако ревматизмът ви изчезне, вие наистина сте обичали Христа. Ако не изчезне, не сте Го обичали. Ако ви боли глава или друго нещо, направете същия опит. Не само това, но ако желаете нещо, кажете си: „В името на Бога, Когото обичам, да бъде това, което желая.“ Ако стане това, което желаете, вие наистина сте обичали Бога. Христос казва: „Вие досега не сте просили. Просете, и ще ви бъде. Каквото попросите в любовта, всичко ще ви бъде.“ Но за да стане това, всички трябва да бъдем вярващи, разумни деца, да няма никакво съмнение в нас. Каквито външни промени стават, вие не трябва да се изменяте вътрешно.

Ако духовните хора бяха концентрирали своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи. Казвате: „Каквото се реши.“ Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога и да кажат: „Господи, ние ще се изправим. Отложи това нещо, което сега предстои да стане.“ Решите ли да се изправите, Господ ще отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем, Господ е готов да послуша нашия зов. Нещастието може да се отложи. Като реши да изправи погрешките си, нещастието на човека може да се отложи. В този смисъл, войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци – всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се помолят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света.

Казвам: Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас. Кажете: „Господи, спри за малко, ще поправим погрешките си, ще изпълним волята Божия.“

Това е, което сега се изисква от нас.

Любовта е постижение на всичко в света.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

1-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 24.IX.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.