„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 5-а глава на Евангелието от Матея, от 5-и стих нататък.

„Духът Божи“

Няма нищо ново по света. Под думата „ново“ ние разбираме това, което обновява. Старите неща са свършили вече своята служба, няма какво повече да вършат. Казват: стари вярвания, стара истина, стари разбирания, стара любов. Всичко старо трябва да си върви. Така разбираме ние нещата. Ако истината, която познаваме, е стара, и тя трябва да си върви.

Сега аз няма да ви говоря за онова, което не знаете, но ще ви говоря за онова, което знаете. Вие не го знаете, но го очаквате. Съвременните хора очакват от света това, което от Земята и на Земята по никой начин не могат да го намерят. Невъзможно е на Земята да получат това, което очакват. Невъзможно е, запример, рибата, която живее в морето, да иска там книги да се учи, да иска апартамент, да иска да свири на пиано и т.н. За да придобие всичко това, условията на нейния живот трябва да се изменят. Тя трябва да излезе вън от водата. И това не е достатъчно още, тя трябва да скита дълго време на Земята, да минава от форма във форма, докато един ден стане човек и придобие тия разбирания, които човек днес има. Когато спорят върху известни въпроси, хората казват понякога: „Ние не сме животни.“ Аз гледам другояче на въпросите. Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез Словото, а човек – чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете Си, Той го направи с двете Си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните – по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: „Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при Моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време обаче те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите.“

Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: „На тебе давам всички животни, да им заповядаш.“ Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли вън от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци. Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая. Заедно с него и те ще се върнат в рая. Днес мнозина хора очакват времето да се спасят. Това е частично разбиране. Всичко в света съставя едно цяло. Тъй щото, не е достатъчно да бъде добре само на очите, на ушите, на носа, на устата, но трябва да бъде добре и на дробовете, на стомаха, на ръцете, на краката – на всички външни и вътрешни удове в човека, за да може да се каже, че той е здрав. Когато човек е доволен от всяка работа, която е свършена, даже и от най-малките частици, ние казваме, че той се намира в здравословно състояние. Следователно ние трябва да знаем, че всяко чувство упражнява влияние върху цялото ни тяло, върху всички негови органи. Тъй щото, в каквото отношение човек и да пострада, всичките му органи взимат участие в това страдание.

Казвам: Сега в света се води война. Тази война, която иде, ще ни засегне всинца. Не мислете, че като се бият сега далеч от нас, в Германия, в Англия, във Франция, в Русия, че другите са неутрални. Някои хора са на фронта, те са взели билет да участвуват във войната, но и другите, които са в тила, взимат косвено участие. Някой казва: „Какво зависи от мене?“ Много зависи от всеки човек. Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най-малките неща. Забележете, във време на война, торпилите, с които си служат, имат една малка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата или да не се запали. Като избухне торпилата, вие ще се уплашите. Да се плаши заекът, той има много врагове. Достатъчно е да го бутне един храст и той подскача, защото е наплашен. Обаче човекът е човек, не е заек, няма защо да се плаши и да подскача. Той е свободен, няма защо да се плаши.

Сегашните хора се страхуват от смъртта и търсят изходен път. Те казват: „Ще се мре.“ Щом е така, нека намерят един изходен път, да не умират. Този път се намира в стиха, който Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Това е живот вечен, да възлюбя Тебе, Единаго Истиннаго Бога. Това значи познаването. Познаването подразбира обичане. Ти не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш. Следователно, докато не познаваш Бога, докато не познаваш Неговата любов, ти не можеш да Го обичаш. Значи познаването предшествува любовта. Това е в закона на съзнанието. Някои казват: „Как мога да обичам Бога, като не съм Го видял?“ Има неща, които без да видиш, можеш да ги обичаш. Че, ти говориш за доброто, без да го виждаш. Ти обичаш доброто, без да си го видял. Кой от вас е видял доброто? Кой от вас е видял какво нещо е любовта? Ще кажете, че някой се зачервил от любов. Червеното лице любов ли е? Ще кажете, че някой има меки ръце. Меките ръце любов ли са? Някой ще каже, че има сладък говор. Сладкият говор любов ли е? Тъй щото, думите „виждане“ и „познаване“ представят един вътрешен процес на съзнанието. „Веди“ означава „знание“. За да знаеш нещата, ти най-първо трябва да си ги почувствувал. После, това, което си почувствувал, трябва да имаш светлина, да разбираш неговите отношения. И най-после, трябва да си направил един малък опит.

Вие се страхувате да правите опит. Вземете въпроса за любовта, която е толкова необходима. Вие се страхувате от нея и казвате: „Пазете се от любовта.“ Защо се пазите от любовта? Да не ви изгори. Че, това, което гори, любов ли е? Право е, че любовта гори, но не така, както хората разбират. Когато движението на любовта се спре, тогава в материята, във всички частици на тялото става едно триене, което изгаря. Тъй щото, когато противодействувате на любовта, образува се триене, от което пострадват най-чувствителните частици на слънчевия възел и човек казва, че сърцето го боли. От триенето, което става в отделните органи, се явява отражение и в мисълта. Вследствие на неправилното отражение, мислите изгубват своята акустика.

Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те са образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи. Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени. Много неща в сегашния свят блестят, без да са злато, те са само отгоре позлатени. Какво означава позлатяването? Много неща можете да позлатите, но позлатени ще си останат, не са чисто злато. С един френски наполеон може да позлатите много неща. Какво ви ползува един позлатен предмет? Извън рая позлатените работи вървят, но в рая позлатените работи не се приемат. Ако искате да се върнете в онова първично положение на вашето здраве, ще знаете че в здравето позлатени неща не се приемат. Позлатеният човек не може да бъде здрав. Временно той може да бъде здрав, но щом се изтрие позлатеното, здравето веднага изчезва. Щом се махне златото на позлатения предмет, останалият метал отдолу веднага се окислява.

Много вярващи казват, че вярват в Бога. Питам: Какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него? – „Аз вярвам, че Той е направил света.“ Дали вярваш или не вярваш, това нищо няма да ти допринесе. Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие. И безверието е пак вяра. Ти вярваш, че някой ще ти помогне, но вярваш, че и някой няма да ти помогне. Ти вярваш, че някой те обича, но ти вярваш, че някой не те обича. И вярата, и безверието е едно и също, но в тези два процеса имаш два различни резултата. Единият резултат те подига, а другият те понижава. Единият резултат придава нещо на живота ти, а другият отнема.

Религията, която се е създала, не е нищо друго освен условие да продължи човек живота си, да може повече време да поработи на Земята. Значи, религията е потребна на човека като училище. Човек, който не е слизал на Земята да работи, той не може да работи и в духовния свят. Една необходимост е за човека да слезе от невидимия свят на Земята, да придобие ровка материя, която да обработи. Земният живот е ровка материя, която човек трябва да вземе със себе си, да я занесе в горните светове и там да я обработва. Някой казва, че му дотегнало да живее на Земята. Дотегнало или не, трябва да живее, да събере от ровката материя, която трябва да занесе със себе си в другия свят и там да я обработва. Ако по пътя блокират парахода и ти не можеш да стигнеш до другия свят, отново ще се върнеш на Земята.

Така се говори алегорично. Ако ме чуе някой правоверен, ще каже, че така не се говори за онзи свят. Какво трябва да се каже за онзи свят? Ще каже, че той е велик, такъв, онакъв. Кой е ходил на онзи свят, да знае колко е велик? Ако онзи свят е като този, и там се бият, и там има прах. Не, онзи свят е съвсем друго нещо. В онзи свят няма нищо от това, което срещаме на този свят. На онзи свят няма да срещнете нито един човек с навъсени вежди. Лицето на всеки жител от онзи свят е радостно и от него блика любов, която се раздава на всички. Ако му направите една услуга, той ще ви направи десет, ще ви даде десетократно. Всеки от тях е облечен с хубави, класически стил дрехи, с цветове кой каквито си иска, но така си хармонират помежду, че ти е приятно да гледаш. При това, дрехите им са от изрядна чистота. Външната страна на дрехите им съответствува на лицето им. Във всяко движение на лицето, на ръцете, на очите има нещо реално. С всяко движение те могат да направят нещо. Всяко движение на очите им изразява тяхната любов. Те не говорят много, както ние тук, на Земята. Тук, ако поискаш нещо от един човек, трябва да му говориш половин час, да го убедиш, че имаш нужда. И тогава, той ще бърка в джоба си, ще се почесва по главата, ще мисли колко да ти даде. И най-много ще ти даде един долар, даже е много един долар. Ще ти даде десетина лева най-много.

Знаете ли колко енергия се изразходва с говоренето? Ако аз съм говорил петнадесет минути, това е енергия, която струва петнадесет хиляди златни лева. Мене ме държат отговорен за тази енергия. А какво правите вие? Някой човек ще ви говори половин час, а вие ще му дадете пет или десет лева. В този случай човекът, който ви е говорил половин час, е спечелил пет лева, а изгубил една сума от четиринадесет хиляди и деветстотин и деветдесет и пет лева. Не стига това, но като не разбира закона, този човек излиза недоволен и започва отвън да говори още десетина и повече минути по негов адрес. Но вече за тия петнадесет минути никой не му плаща. За половината час говорене поне пет лева получи, а за тия петнадесет години има една загуба от тридесет хиляди лева, които никой не може да му ги плати. Като се натовари с този дълг, той отива при друг богат да иска помощ. И тук започва пак да говори по половин час за някакви си пет лева. Като посети десет богати хора, едва изкарва петдесет лева, а за енергията, която е изразходвал, изхарчил е сто и петдесет хиляди лева. Като прибавим към тази сума и парите на онази енергия, която е изхарчил вън, след излизане от богатите къщи, стават около триста хиляди лева. Как ще се плаща този дълг? И като се върне вечер дома си, този човек е вече неразположен, главата го боли, разстроен е. Криво му е нещо на този човек. Защо? Той не знае закона на икономията. Практичен трябва да бъде човек. Като отиде при някой богат човек, ще му каже: „Моля, господине. Аз искам да ми направите една услуга, без да Ви говоря много. Искам да постъпя в едно училище, но нямам никаква препоръка. Можете ли да ме препоръчате, да ми дадете една препоръка? Както виждате, това съм, което ме виждате. Аз ви намирам за добър човек, искам Вашата препоръка.“ – „Ще си помисля. Елате утре.“ Отиде на другия ден, той пак го връща да дойде утре. Така отлага ден след ден и най-после, на десетия ден, пише едно писмо до директора на училището, или на някое учреждение, като казва: „Изпращам ви този млад момък. Ако намерите за добре, приемете го; ако не, изпратете го.“

Сега аз говоря за една реалност, но вие намирате, че животът не е такъв. Че, и вие не постъпвате ли така? Вземете, дойде при вас една Божествена мисъл, иска да я приемете, а вие отлагате, мислите да приемете или не. Значи и вие постъпвате по същия начин и с мислите, и с чувствата си. Не, така светът не може да се оправи. Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете. Намислите ли нещо, направете го. Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, вятър имало – не отлагай. Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне. Ти чакаш да се оправи времето и тогава да отидеш на екскурзия. По човешки е така, но не и по Божествено. Влажното, мъгливо време не трябва да ви смущава. Ако искате да знаете, мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествената енергия, която иде отвън, т.е. в самата влага. Влажните дни са магнетични. Който не е свикнал на тази влага, той не трябва да се излага. Обаче има организми, които определено се нуждаят от влага.

Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства. Ако мисълта не е придружена от добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да се използува. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства.

Сега, като изучаваме човека, ние започваме от първия му вход, от устата. Устата се занимава с низшите енергии на Земята. Устата има два входа: eдиният води в стомаха, а другият – в гърлото, отдето влиза въздухът за дробовете. Важен кюнец е устата. Въздухът трябва да влиза и да излиза от носа, но когато говори, човек изпуща част от въздуха и от устата си. Значи, като говори, човек приема въздух през носа, а го изпуща през устата си. Обаче, ако човек приема въздух чрез устата си и говори чрез устата си, гърлото му скоро ще изсъхне. За да не изсъхва гърлото, човек трябва да поема въздух през носа. Като поема въздух през носа, същевременно човек трябва да върши някаква работа. Като поема въздух, въздухът събужда човешката мисъл. Когато диша правилно и благодари за въздуха, който приема, човек събужда в себе си енергиите на мозъка и може да чуе да му се каже думата „любов“.

Какво означава тази дума? Тя подразбира известна енергия, която е излязла от Бога и е влязла вътре в нас. Често хората мислят, че не ги обичат. Тази обич, за която те си мислят, е второстепенно нещо. Човек може да те обича по единствената причина, че си му направил едно добро. Важно е при любовта човек да придобие един вътрешен импулс – това е Божественото в любовта. Когато съзнанието на човека не е будно, той казва, че не трябва да обича. Без стимула на любовта, никой не може да обича. За да обича някого, човек трябва да има един идеал. Идеалът за обичта, това е животът. Всеки обича, понеже иска да живее. Дългият живот на Земята зависи от любовта. Любовта е подбудителната причина. Който иска да живее дълъг, щастлив живот, той трябва да обича. Без обич животът е немислим. На едно място в Писанието е казано: „Ако ти не можеш да обичаш брата си, когото виждаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?“ Това показва, че Бог е по-далеч за нас. Ето защо, любовта към хората е предисловие за любовта към Бога. Когато Божествената любов дойде в тебе, ти ще обичаш отвътре навън. А когато любовта дойде като стимул отвън, ти от хората отиваш към Бога. Ти по друг начин обичаш и хората, и себе си. Когато обичаш някого, попитай се обичаш ли го така, както обичаш Бога, т.е. както Бог иска.

Диоген – един от древните гръцки философи – един ден пожелал да посвети един ден за себе си, затова се уединил. Той се уединил и започнал да си размишлява, изпитвал спокойствие и приятност, че могъл да се отдели от хората. Но в това време вижда, че към него иде един беден човек за съвет. Като го видял, той си казал: „И тук ли трябваше да ме намерят?“ И свил недоволен вежди. Обаче, той дал съвет на бедния човек и после започнал да си мисли: „Право ли постъпи, Диогене? Ти, който толкова време вече учиш хората на снизхождение, сам не издържа в този случай. Отде [да] знае този човек, че ти днес не приемаш? Искаш ли да развалиш с този случай всичкото благо, което досега си спечелил?“

Сега на хората се проповядва да обичат всички. Това е трудна работа. Като се намери в положението на Диогена, колкото [и] да обича хората, човек ще се оттегли на уединение и ще се намръщи, ако някой си позволи да му отнеме тази почивка. По колко пъти на ден човек си свива веждите от недоволство?

И тъй, онези, които възприемат Божията любов, ще се научат на две неща: първо, искат ли хората да ги обичат, те трябва да си изработят красиво тяло, с правилни линии, красиво лице, очи, уста, нос, уши. Хората могат да обичат човека за красивото в него. Човек се обича за добрия ум, за доброто сърце, за красивото тяло с красиви линии. Дойдете ли до душата, това е далечна работа, това е само за Бога. А когато се отегчиш от хората, няма да отидеш под някоя круша, всеки да те намери, но ще приложиш закона на смаляването, ще се смалиш толкова много, че никой няма да те види и намери. И тогава, като се скриеш някъде, те да не те виждат, а ти да ги виждаш, да ти е приятно, че ги виждаш. Следователно Божествената любов може да се придобие само тогава, когато ти дойдеш до положение да се смалиш така, че никой да не те вижда. Не разбираш ли това изкуство, мъчно можеш да се домогнеш до Божественото. Тогава ще гледаш на хората от Божествено гледище. Ще благодариш на Бога и ще знаеш подбудителните причини, защо стават нещата така или иначе. И като те търсят хората, няма да ги съдиш, но ще знаеш защо те търсят. Ти си касиер на пощата. Те изпращат чекове, за които непременно ще те търсят. Ако ти не си на мястото си, тяхната работа ще закъснее.

Та сега, всички вие сте чиновници от високо произхождение. Всичката ви погрешка седи в това, че всякога не се намирате на гишето, дето трябва да изпращате и посрещате чековете на хората. Духовният свят иска да бъдеш всякога точно на мястото си, да не закъсняваш нито една секунда. Като дойде някой, ще погледне на мястото ли си, или не. Ако закъснееш една секунда, ще направиш големи пакости. Ако светлината би закъсняла само една секунда, знаете ли какво нещастие би станало на Земята? Ако Земята закъснее с една секунда от обикновеното си движение, знаете ли какви катастрофи биха станали на Земята? Всяко тяло в пространството се движи със строго определена бързина на движение и не закъснява нито секунда от определеното му движение. Провидението е взело предпазителни мерки да не стане закъсняване или избързване в движението на планетите и звездите. Въпреки това понякога става някакво сблъскване на планети. Ако Земята би се спряла само за една секунда в движението си, всички хора биха се намерили на височина най-малко петдесет метра във въздуха.

Казвам: Въз основа на този закон Бог е поставил и хората на известно разстояние един от друг, да не става сблъскване между тях. Всеки трябва да се движи в своята орбита и то според бързината, която му е дадена, нито по-бързо, нито по-бавно. Въпреки това хората понякога искат да се приближат повече едни до други. Не, определено е кой колко трябва да се приближи.

Така и за планетите, определено е колко и на какво разстояние трябва да се намират една от друга. Някои планети се приближават към Земята, а други се отдалечават. Когато вие се приближавате повече към Слънцето, вие ще проявите любовта си. Това са наблюдавали и астрономите. Когато става война между народите, причината за това е Марс, който ги скарва. Той скара сега англичаните, германците, французите и поляците и си замина. След това пък се намесиха всички останали планети да оправят работите. Венера казва: „По любов трябва да се реши тази работа.“ Юпитер казва: „С благородство, с достойнство трябва да се реши този въпрос.“ Сатурн казва: „Благоразумие трябва между хората. Не са ли благоразумни, големи разходи ще станат.“ Днес всички планети дават мнението си. Слънцето казва: „Внимавайте да не изгубите живота си.“ Значи, почти всички планети се намериха да дадат мнението си, само Марс го няма. Марс седи отдалеч и гледа колко са умни хората, как постъпват. Как ще примирите сега работите? Това, което става вън, същото става и във всеки човек. Понякога Марс мине край тебе и ти веднага кипваш, отвориш война на ближния си.

Преди години във Варна слушах как се разговаряха една гагаузка и една българка. Гагаузката говори с българката на турски език, това бяха две съседки. Гагаузката започна първа и говори цели два часа, но така красноречиво и поетично. Аз не бях слушал такава реч. Демостен нищо не струва пред нея. Аз благодарих, че ми се даде случай да слушам една гагаузка как говори. Имах търпение да изслушам речта ѝ и да си правя своите научни изследвания. Като свърши, тя се обърна към съседката си и каза: „Хайде, кажи сега ти нещо.“ Но съседката ѝ нищо не отговори. Тя ѝ каза: „Аз не мога нищо да ти отговоря.“ Това беше единствената красива реч, която бях слушал на гагаузки. Отлична ораторка беше тази жена. И като говореше, разхожда се, маха с ръце, а думите се нижат една след друга от устата ѝ. Нарежда думите си така член по член, закон по закон. Българката седи само и я гледа, дига си раменете, нищо не отговаря. Но аз благодарих, че тя не говори, иначе щяха да отидат още два часа. Сега искате ли и на вас да предам тази реч на турски език? Но ще отидат два часа. Даже и да не искате, речите на хората се предават в нашия мозък, понеже имаме антени. Като се върнах у дома си, преповторих речта на тази гагаузка и не намерих нито едно повторение на думи, всичко беше все ново. Като свърши речта си, каза на съседката си: „Кажи де!“

В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи кротките и миротворците трябва да се намесят във войната. Сега всеки от нас трябва да изпрати мисълта си да се прекрати войната. Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл. От нас зависи дали войната ще се прекрати или по-скоро ще се свърши. Ще кажете, че ние не можем да спрем войната. Ние не можем да я спрем, но можем да я съкратим. Ако войната се продължава пет години, ние можем да я съкратим с една година, да продължи четири години. Или ако трае четири години, можем да я съкратим на три. Ако трае три години, ние можем да я съкратим на две. Ако трае две години, ние можем да я съкратим на една. Следователно по-добре хората да се бият една година, отколкото две. Две години да се бият е по-добре, отколкото три. Три години да се бият е по-добре, отколкото четири. Четири години да се бият е по-добре, отколкото пет. Ако днес хората се бият пет години, знаете ли какво нещастие ще бъде за съвременната култура?

Та казвам: Всеки от нас може да изпрати своята мисъл за прекратяване на войната колкото може по-скоро. Колективната мисъл въздействува на хората. Тогава хората започват да мислят. Не сме само ние в света, които мислим. Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: „Бог е написал всичко.“ Да, но това което става, то е по желанието на хората. Вие трябва да знаете какви са мислите на хората, какво искат те. Ако всички хора в Европа биха отделили по-малко време да мислят [за това] как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре. Днешните хора се безпокоят за утрешния ден. Те казват, че без война не може. Че, човек не е воювал за пръв път сега. Най-първо той е воювал с грубата природа. Хиляди години наред той воювал с млекопитаещите, с големите животни, докато ги победи във войната. Много жертви е дал в тази война. След това той е воювал с малките същества, с микробите, с които и до днес още воюва. Той е воювал и със себе си. Микробите и досега още не са победени. Вземете запример тази, бубоническата чума. И колко микроби има още, с които човек се бори.

И всичката тази война произтича от факта, че Божествената любов в човека не е взела още надмощие. Човек живее още за себе си. Пък и народите живеят още за себе си. Общ закон е: Човек трябва да живее за обществото, обществото трябва да живее за народа, народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за Бога. Да живее за Бога, това е идеалът на човека. Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество. Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал.

Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т.е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. От какво се ръководят народите? Нали от любовта на Бога? Колкото хората са по-умни, толкова по-добре. От какво се ръководят децата? Нали от майките и бащите си? Значи, колкото по-умни са родителите, толкова по-добре за децата. От кого се ръководят учениците? Нали от учителите си? Колкото по-умни са учителите, толкова по-добре за учениците. Следователно всички хора се ръководят от онези, които разбират великите принципи на живота и ги прилагат. Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание, но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник. Това знание е преходно. Като напуснеш Земята, и знанието ти ще отиде. Когато мозъкът се разложи, къде ще отиде знанието? Всяко знание, което е написано на мозъка само като на платно, като на плоча, то ще остане на Земята и човек ще остане без знания. И човек взима със себе си само онова знание, което не е написано на плоча.

Човек има два мозъка: един духовен и един физически. Също така, той има два стомаха: един духовен и един физически. Той има и два дроба: един духовен и един физически. Какво ще кажете на това? Духовният стомах, духовният мозък, духовните дробове не са като физическите. Запример, когато вземе храна в духовния стомах и храната се смели, след това не остават никакви нечистотии, както във физическия стомах. Когато въздухът влезе в духовния стомах, там стават такива процеси, че никакви нечистотии не се отделят. Когато имате добро разположение на духа, това показва, че вашето духовно дишане е правилно. Докато сте на Земята, вие все още ще се учите да дишате правилно. Човешките дробове се различават коренно от хрилете на рибите. Рибите чрез хрилете си вадят въздуха от водата. Човек пък си е създал органи – белите дробове, чрез които не вади въздуха от водата, но го получава в неговото естествено състояние. Това е по-лесно. Обаче ако извадите рибата от водата и я заставите да поема направо кислорода от въздуха, както това прави човек, тя ще умре. Нейният орган не е пригоден за такова дишане. Ако вади въздуха от водата, тя се справя с това си положение и може да живее. Заставите ли я да приема въздуха направо от атмосферата, тя не може да живее.

Та, сега, и вие, като рибите, се приготовлявате да излезете от тези условия. И ако в този живот още не се научите да дишате духовно, вие ще се мъчите като рибите, които попадат във въздуха. Ако извадите една риба от водата, в нея ще се яви желание да се върне назад. Знаете ли какво е положението на рибата във водата? Няма по-ужасно положение от нейното. Ако разпорите една голяма риба, в корема ѝ ще намерите друга по-малка, която тя глътнала. В корема на малката ще намерите друга, още по-малка. В нея ще намерите трета и т.н. Рибите едни други се гълтат. Няма никаква хронология в техния живот. Техните престъпления не се записват в книгите. Там съществува вечно мълчание, никой няма право да говори. Ако някоя риба рече да проговори, устата ѝ веднага ще се напълни с вода. Тъй щото, когато някой казва, че трябва да мълчи, ние разбираме че той се намира във водата. Значи, ако си във водата, ще мълчиш. Ако си извън водата, ще говориш. Ако си в злото, мълчи. Ако си в доброто, говори. Ако си в омразата, мълчи. Ако си в любовта, говори.

Не мислете, че в гневно състояние вие можете да обичате. Гняв и обич, това са две енергии точно противоположни една на друга. Омразата винаги руши. Най-малкият гняв също руши. Умните хора трябва да проповядват, да научат хората как да живеят.

Разбирайте ме правилно. Често хората се гневят и възмущават от неправилни неща. Някога се възмущаваш без никаква причина. Някога човек се възмущава от любовта на някого. Казва: „Неприятно ми действува любовта на този човек.“ Запример, аз съм забелязвал как постъпват мухите. Седна някога да свиря на пианото и някоя муха изведнъж дойде, кацне на носа ми. Защо? Музикална е тази муха, иска да каже, че ѝ е приятно да ме слуша. Ако не свиря, тя не би ме безпокоила. Щом засвиря, веднага иде да ме безпокои. Тя ми казва: „Слушай, да не преставаш да свириш.“ Аз свиря за себе си, а тя иска да ме слуша, да свиря дълго време. Понякога, като свиря, без да искам, ударя я и тя падне на земята. Аз после я съжалявам. След това взема я на ръката си, подухам я малко и тя оживее. Питам я: „Кога влезе при мене?“ Мухата не е виновна, тя кацне на носа и започне да ме бута. Като свиря, ръцете ми са заети, затова я духам с устата си. Като разсъждавам, виждам, че мухата не е виновна, има добро желание да послуша малко музика. Често тя влиза и в носа на човека. Като слуша свиренето, в нея се явява желание и да си хапне малко. Понеже по носа има полепени микроби, тя иска да яде. Аз свиря, а тя търси микроби да яде. След това тя казва: „Много ти благодаря, чух една хубава песен, а ссъщевременно си и хапнах.“ Аз се възмущавам от нейното безобразие, а тя влиза в най-деликатното място и ме безпокои.

Сега някой тръгне на път, но просякът тръгва подир него. „Моля, за Господа, дайте ми нещо!“ Ти вървиш, а той – подир тебе, мърмори, иска нещо. Най-после ти се обръщаш към него и казваш: „Върви си оттук, няма да ти дам нищо.“ Той пак върви след тебе. Ти се обърнеш, изхокаш го, той пак върви и проси след тебе. Като не му дадеш нищо, той започва да мърмори. Но какво се добива с това? Умният човек, още като види просяка, извиква го у дома си и го угощава. Аз не съм за даване на пари. Видиш ли един беден, който проси, дай му картичката си и го покани у дома си на обяд. Видиш втори – направи същото. Като се съберат десетина души, покани ги да седнат пред трапезата, а ти – между тях и започни да се разговаряш. Ще ги питам къде са ходили в странство, какво са научили. Като ги нагостя добре, ще ги поканя да дойдат другата неделя пак. Един път в седмицата трябва да ги поканвам и то в неделя, а не в работните дни. Ако срещнете бедни деца, направете пак същото. Поканете ги у дома си на гости и им дайте един обяд.

Ако всички хора биха постъпвали по този начин, светът щеше да се оправи. Ако всички хора, от най-високостоящите до най-нискостоящите, биха постъпвали по този начин, т.е. биха имали разположение да изпълнят волята Божия, светът в скоро време би се оправил. Обаче това един човек не може да направи. Всички трябва да имат готовност да изпълняват волята Божия. Ако всички българи биха постъпвали по този начин, нямаше да има бедни хора в света. Ако един министър, владика, свещеник, държавник, учител, или кой да е, срещне на пътя си един беден или един просяк и го покани у дома си, няма да има бедни хора на Земята. Мислите ли, че тогава ще има просяци и затвори? Няма да има. Тогава хората ще имат желание да срещнат поне един просяк в света. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон, написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден правѝ по едно малко микроскопическо добро – нищо повече. И като се върнеш дома си, да се чувствуваш доволен и разположен, че покрай всички дела, които си свършил през деня, направил си поне едно микроскопическо добро. Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правиш доброто, сутрин, на обед или вечер. Важно е обаче всеки ден да правиш по едно микроскопическо добро, според Божия закон на любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.

Сега, като наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят, че в дадения момент хиляди и милиони същества отправят молитвата си към Бога, всички искат да им се отговори. И ако не получат отговор на молитвата си, те са готови да се възмущават и обезсърчават. Ако ти си подал прошението си днес, преди тебе милиони други същества са подали своите прошения и чакат реда си. Всичко върви поред. В Бога няма никакво лицеприятие. Понякога, докато дойде ред на твоето прошение, може да мине година и повече. А някога, ако са дадени малко прошения, ти ще получиш по-скоро отговор. Ако не получат веднага отговор на молитвата си, хората са готови да се съблазнят. В това отношение те са много взискателни. Напротив, ако не получите скоро отговор, радвайте се, че други някои са получили и получават в това време отговор на своите заявления. Като се отговори на тях, ще дойде и вашият ред. Важно е човек да настоява на молитвата си. В това време обаче трябва да работите.

Мнозина са ме питали как може да се оправи светът. Други са ме питали как могат да се лекуват. За да се лекува, човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Щом изпълни това, всичко останало ще си дойде навреме. Ето защо, никога не се съмнявайте в намеренията на Бога. Усъмните ли се в Господа, ще дойдат големите противоречия. Не казвайте, че Господ не ви е обърнал внимание. Не се съмнявайте във възможността на Слънцето да ви стопли. Слънцето има всичките възможности да ви стопли. От вас зависи какво положение сте заели по отношение на него. Ако се качите на един планински връх, въпросът лесно се решава. Ако сте в някоя долина, ще трябва да се нагодите специално, да може слънчевата енергия да действува върху вас. Направите ли това, и слънчевата енергия ще извърши своята работа. Така правят и растенията. Когато искат да се ползуват от слънчевите лъчи, те специално се нагаждат към тях. Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията. Аз взимам голяма поука от растенията. Като наблюдавам, аз се чудя на тяхното търпение. С хиляди години главата им седи заровена в гъстата материя и те очакват да дойдат и за тях благоприятни условия. Те казват: „Ще дойде ден, когато и нашите глави ще излязат от гъстата материя.“

Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление. Ние сме изпратени на Земята да се учим. И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си как трябва да живее? Кой от вас не казва на приятеля си, че трябва да бъде смел и решителен? Обаче като дойде до него да проверява своята смелост, той става страхлив, обезверява се. Когато любовта на човека е малка, той се обезверява. В голямата любов обезверяване няма. Любовта не може да се изменя. Единственото нещо в света, което не се мени, това е Божествената любов. Единственото нещо в света, което не се изменя, това е Божествената мъдрост, от която произлиза знанието. Единственото нещо в света, което не се изменя, това е Божествената истина, от която произлиза свободата. Единственото нещо, което остава вечно и неизменно, това е Божественият Дух. Бог е Дух и Той е неизменен в Себе си. Четири неща има в света, на които човек всякога може да разчита и в които никога не трябва да се съмнява: това са любовта, която ражда живота; знанието, и светлината, които произлизат от мъдростта; истината и свободата, която се ражда от нея.

Дето и да отиде човек, все при Бога ще отиде, никъде другаде. Като се намери в мъчнотия, човек иска да бяга. Къде ще бяга? Където и да отиде, от лицето на Бога не може да избяга. Един от еврейските пророци – пророк Иона, се опита да избяга от Господа. Бог го изпрати в Ниневия, но той се отказа, взе си багажа, купи си билет и тръгна за Испания. Той искаше да отиде на запад и казваше: „Тази работа, дето Бог ми я възлага, не е за мене.“ Когато се намери пред по-големи мъчнотии, Иона изпълни длъжността си както трябва.

Като напуснеш Земята, пак при Бога ще отидеш. Като се намериш в големи страдания на Земята, пак Бога ще викаш и пак при Него ще отидеш. И най-после, като се отчае и каже, че в света няма оправия, тогава ще отидеш при Господа и ще кажеш: „Господи, какво искаш?“ – „Аз съм тук.“ – „Няма оправия в света.“ – „Какво искаш?“ Тогава той ще се намери в положението на един вярващ, който постоянно роптал и казва: „Господи, непоносими са моите страдания. Не мога вече да нося тия страдания, задушават ме.“ Като го слушал да се оплаква, Господ казал: „Вземете неговото страдание и го вкарайте в онзи голям салон, той сам да си избере каквото страдание иска.“ Като влязъл в салона, този човек видял големи кръстове: големи и малки, от желязо, от сребро и от злато, различни метали. Като избирал от най-малките кръстове, той се спрял най-после на едно малко сребърно кръстче. Той взел кръстчето и казал, че това страдание приема. Тогава му казали: „Това кръстче именно е твоето.“ Всъщност всеки човек носи такива страдания, каквито са неговите сили, да може да ги понася. Но той си мисли, че страданията му са големи.

И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е [външна] страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на онези, които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне десет, петнадесет, двадесет минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на Земята. Мислете и за страдащите, както Бог мисли за тях. Съвременните хора страдат от свещеният егоизъм. Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на място, но не всички. Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види какво се иска от него. Той трябва да си каже: „Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбещ, а аз мога да бъде поне любещ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговия път.“

Един ангел забелязал, че всяка сутрин Бог отправя вниманието Си някъде и се чудел към кого ли е това внимание насочено и какво трябва да е това същество, което се ползува от вниманието на Бога. Той си мислел: „Навярно това същество трябва да е някое голямо и важно същество.“ Един ден той помолил Бога да го изпрати на Земята, да види кое е това същество, към което изказва Своето благоволение. Бог го изпратил на Земята. Какво било учудването на ангела, когато в една усамотена хижа той видял един езичник, който се молел на своя идол. Той прегръщал и целувал камъка и си казвал: „Господи, изяви ми се, искам да Те видя. Толкова години вече как Ти се кланям, но една сладка дума не чух от Тебе. Дума не ми проговори.“ Като видял как прегръща и целува камъка, ангелът си казал: „Ако този човек може така силно да обича един камък, колко повече ще обича Господа.“ Човек, който може да обича грешника, ще обича и праведника. Който обича сиромаха, той може да обича и богатия. Сега едва ангелът разбрал защо Бог дава такова внимание на това толкова малко и на никого неизвестно човешко същество. Този, който може да обича невежия, ще обича и учения. Мъчнотията не е в положителната, но в отрицателната страна.

Тъй щото, човек трябва да бъде силен в мъчните работи. Мъчните работи дават радостите на човека. А радостта е естественото нещо за нас. Сега се изискват вярващи. Вие сте от силните вярващи. Аз считам, че всички вие сте от тези вярващи, които прегръщате и целувате този камък. Похвално е това нещо. Казвам: Всеки от вас има по един камък, който прегръща. Няма човек, който да не прегръща по един камък. Но като прегръщате и целувате този камък, помолете се на Бога така: „Господи, ако аз обичам този камък, който Ти си създал, Тебе още повече ще обичам, но изяви ми се само.“ Ще кажете, че това е идолопоклонство. Аз гледам другояче на въпроса. В скръбта си ние търсим Бога. В любовта, в омразата, във всички противоречия ние също търсим Бога. Няма същество на Земята, което, като изпадне в противоречие, да не търси Бога. Този вътрешен език е мъчен за разбиране. Но мъчните работи са за човека. Ако човек не беше съгрешил, какво щеше да бъде? Божията любов щеше да остане неизявена, но щеше да се изяви по друг начин.

Сега ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал. Той е известен на всички езици. Един дядо преди смъртта си извикал своя внук и му казал: „Слушай, давам ти тази тояга. Тя е излязла от рая и носи със себе си голямо благословение. Внимавай, докато тоягата е в ръката ти, всичките ти работи ще текат по мед и масло. Изгубиш ли тоягата си или открадне ли ти я някой, ще знаеш, че ще те сполети най-голямото нещастие.“ Не се минало много време и дядото умрял. Внукът постоянно носел тоягата със себе си, не се делил от нея, във всичко разчитал на нея, но не работел. Той мислел, че щастието ще му дойде само по себе си. Така се изминали цели десет години и наместо да се уредят работите му, те тръгнали назад. Той започнал да заборчлява и се чудил какво да прави с тази тояга. Често си казвал: „Иде ми да захвърля тази тояга, нищо не ми донесе. Дядо казваше, че е излязла от рая, но аз не видях никаква полза от нея.“ Един ден, като се разхождал в гората, ето че насреща му се задал един бик. За да се предпази от него, момъкът ударил бика по главата. Силно уплашен, бикът избягал в гората, но тоягата се счупила на две и от нея потекли златни монети. Като видял това, момъкът се зарадвал, но си казал: „Защо този бик не се яви десет години по-рано, но едва сега?“

Сега всички хора носят тази магическа пръчица в ръката си, но нищо не получават от нея. Трябва насреща им да излезе бикът, да го ударят с тояжката, да се разчупи на две и от нея да потече злато. Та сега, и съвременните електротехници, които работят с електричеството, знаят, че когато жицата е здрава, токът тече спокойно и не причинява никаква вреда. Прекъсне ли се някъде токът, всеки ще го усети и ще отскочи настрана. За да се образува светлина, трябва да имаме два края с две противоположни електричества. Значи, за да се яви знание и светлина, електрическият кръг трябва да се разкъса, да потече нещо по жицата. Следователно страданието е средство да се прояви практически Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всяка болест не е нищо друго освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване, той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за света.

Казвам: Всичко, което сега става в света, носи едно просветление. Иде доброто в света. Затова всички трябва да се молим на Бога, да превърне всичко в добро. Всички трябва да дадем добър пример, да вярваме, че всичко, което става в света, ще се превърне в добро. Не питайте защо се бият хората. Не мислете, че всички тия хора са глупави, но пожелайте дълбоко в душата си всичко да се превърне за добро. Пожелайте всички народи, които днес се бият, да се сприятелят и братски да започнат да живеят. И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

6-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 12.XI.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.