Което знаем

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 22-ри и 23-ти стих от Евангелието на Иоана, 4-та глава: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем, защото спасението е от Юдеите.“ (22 ст.) „Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина, защото Отец таквиз иска поклонниците Си.“ (23 ст.)

„Духът Божи“

Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха. Това е една малко предисловие на беседата.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.

Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“

Казвам: Вие не сте разрешили въпроса. Какво разбирате под думата „обич“? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.

Не е лошо човек да се изправи на два крака. Не е практично да ходи на четири крака като животно. За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови. Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята. И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.

Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене. Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича?“ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда. Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека. Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.

Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате. Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас. Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място. Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява. Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.

Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича. Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоят живот. Ако постъпваш добре, ще живееш. Ако не постъпваш добре, няма да живееш.

Ако не разглежда въпроса така, човек ще изпадне в друго положение. Някой казва: „Защо той не ме обича?“ Той, това си ти. Кажи в себе си: „Той, това съм аз.“ И като си зададеш въпроса „Защо аз не го обичам?“, отговори си: „Аз, това е той.“ На един брат дошла мисълта от трите лични местоимения да образува една дума: ние, вие, те – на нивата. Значи, на нивата се ражда жито, раждат се плодове, всичко има на нивата. Тъй щото, от местоименията „ние“, „вие“, „те“ се образуват местоименията „аз“, „ти“, „той“. От тях каква дума можете да образувате? На нивата може да работи всеки човек, аз, ти, той. Някой казва: „Искам другите хора да ми слугуват.“ Как ще ти слугуват хората, когато ти не можеш да слугуваш?

Закон е: Ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон е верен и в растителното царство. Ти никога не можеш да имаш плод, ако сам не си сял дърветата. Най-първо ти ще насадиш дървото, да покажеш плодовете. Като израснат дърветата, които си посадил, и дадат плодове, ти ще се усмихнеш и [те] ще ти кажат: „Господарю, благодарим ти, че си ни посадил, че си ни дал възможност да поживеем няколко години на Земята. Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използувай както разбираш.“ Като минават край необработени места, някои казват: „Как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти?“ Че, пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и ми са казвали: „Пуст е животът ми.“ За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен.

Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Сега аз не искам да ви говоря за дренките, защото всички ще ги потърсите. Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш. Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола. Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано. Като видял това нещо, дяволът си казал: „Тъкмо това търся. Понеже рано си цъфнал, рано ще узрееш, ще те избера за мое дърво.“ Дяволът го заградил и чакал час по-скоро да узрее. Но дрянът си казал в себе си: „Аз ще ти дам да разбереш.“ Дрянът си казал: „Аз цъфнах рано, защото мислех, че ще дойде някой учен и умен човек да ме избере за свое растение, но понеже дойде ти, същество, което мисли само за себе си, аз ще узрея най-после. Така ще ти дам един добър урок.“ Както казал, така направил.

Та казвам: Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен. Всички ония хора, които търсят лесния път, се натъкват на най-мъчния път. От какво произтичат мъчните работи? Мъчните работи произтичат от лесните работи. Запример, ти отиваш при един бакалин и купуваш нещо за пет лева и казваш: „Само пет лева вересия направих.“ Утре вземеш пак за пет лева нещо. Така продължаваш няколко години и в твоя ум седи мисълта само за пет лева. Като отидеш да плащаш, оставаш изненадан, отде се взе тази голяма сума. Пет лева по пет лева, след три–четири години могат да дадат пет–шест хиляди лева. Това е един процес. Днес не поставиш една своя мисъл на място, утре не поставиш друга мисъл на място, по този начин става известно наслояване в мисълта ти.

Сега аз не обяснявам въпроса за храненето, но казвам: Първоначално, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм. Това малкото, което е оставало, се е изпарявало чрез порите. Впоследствие, когато човек е изменил на Божия закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма. Като наблюдавах живота преди миналата война, във всяко едно семейство оставаха толкова излишъци, че много сиромаси можеха да се прехранят. След войната и във време на войната животът се измени. Виждам един ден на една улица един високопоставен господин, образован човек, носи в ръката си едно парче хляб, разделено на три части: на него, на жена му и на детето му. Той върви и си мисли: „Какво беше едно време, а какво е сега.“ Аз пък си мисля в себе си: Сега ще се научиш да цениш хляба. И това е за цял ден. Толкова се предвижда от фурната – за всеки човек по четвърт кило хляб на ден. Седи този човек и си мисли какво ще прави с толкова малко хляб, когато на всеки един им трябва по едно кило: на жена му, на сина му и на него по едно кило, всичко три кила. Отде ще вземе този хляб? В това отношение аз лесно бих разрешил въпроса. Ще взема три житни зърна и ще ги сваря в една тенджера с вода. От тях ще изкарам три самуна хляб: един за жена ми, един за мене и един за сина.

Ще кажете, че това е философска работа. Това е толкова философска работа, колкото и вашата. В края на краищата онзи, който има малко, ще каже: „Аз ще хвърля петалата най-после.“ Че, и онзи, който има много, и той ще хвърли петалата. Това не е важно за мене. Ти можеш да бъдеш подкован със златни петала, а аз – с железни петала, но ако и двамата не живеем както трябва, и двамата ще хвърлим петалата. Който намери петалата, той ще бъде щастливец. Знаете ли колко тежи едно златно петало? То тежи близо един килограм. Ако днес имате един килограм злато, това значи да осигурите живота си.

Сега, мисълта, която искам да ви оставя, е да разбирате законите, които съществуват в природата, по един нов начин. В света съществува една Велика Разумност, Която постоянно не говори на човека. Тя говори само три пъти. Сутрин като станеш, Тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обяд пак ще ти проговори, ще ти прати едно добро желание. И най-после, ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те накара да направиш нещо. Ако не се подчиниш и на тази Разумност, Тя ще се оттегли този ден от тебе. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш.

Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се. Един мъж казал на жена си: „Слушай, жена, аз ще стана рано сутринта утре и ще отида на лозето да копая. Ще обрежа лозето.“ Жената казала: „Добре, но кажи: „Каквото каже Господ.“ – „Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал-не казал Господ, аз ще отида на лозето.“ Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи на ангария. Като се връща вечерта дома си, той казал: „Жено, отвори, ако е казал Господ.“

Та, когато хората минат през всички неприятности в живота, когато остареят и главите им побелеят, тогава казват: „Каквото каже Господ.“ Защо да не кажем на млади години „каквото е казал Господ“, но на стари години? Защо когато сме богати не кажем „каквото е казал Господ“, но като осиромашеем, като изгубим всичко, като изгубим смисъла на живота?

Христос казва: „Сега вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем. Ето, иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Бога в дух и истина.“ Сега, приложението, което следва. Много работи има да ви говоря, но има неща, които вие знаете по-добре и от мене. Какво ще разправяш на един обущар за обуща? Той е майстор, знае повече от тебе. Какво ще разправяш на един бакалин как се продава? Той знае по-добре от тебе, той е майстор. Какво ще разправяш на един майстор как се строи къща? Той знае това по-добре от тебе. Обаче това са временни неща. Ти можеш да знаеш как се строи къща, как се правят обуща, как се продава стока, но има неща съществени в живота. Като станеш сутрин от сън, ти трябва да знаеш времето, когато идат хубавите мисли. Защото хубавите мисли не идат постоянно, те идат периодически.

Знаете ли, какво разбирам аз под думата „хубава“ мисъл? Хубава мисъл е онази, която подхожда на трептенията на твоята душа. Много мисли могат да дойдат до тебе, но ако не подхождат на душата ти, те ще минат и ще заминат, без да оставят нещо в тебе. Всичката светлина, която иде от Слънцето, не остава в човека. В човека остава да работи само онази светлина, на която трептенията отговарят на неговата душа. Значи и у нас остават да работят само онези мисли, на които трептенията отговарят на нашата душа. Само тези мисли са добри, защото остават да работят в човека.

Този закон е верен и по отношение на органическото царство. Някога казвате, че не трябва да се яде свинско месо. Коя е причината, защо не трябва да се яде свинско месо? Ако ядеш свинско месо, ще имаш разбиранията на свинята: ще ровиш в земята и ще мислиш, че крушите, които падат от крушата, си ги изровил ти сам. В едно отношение свинята е права – като рови в земята, тя изравя зимните ябълки. И да падне нещо отгоре, тя мисли, че отдолу е дошло. Тя всичко търси отдолу. Друго положение – оказва се, че понеже свинята обича живота много, клетките ѝ са крайно индивидуални. За да накараш клетките ѝ на работа, трябва да ангажираш четири–пет стражари да я пазят. Работата, която тия клетки ще свършат, ще струва четири–пет пъти повече, отколкото ако сам свършиш работата си. В най-удобен случай те ще изклинчат. Ето защо ония хора, които ядат свинско месо, често боледуват.

Един свещеник ми разправяше своята опитност. „Не зная – казва той, – от време на време ме хваща един дявол.“ – „Какъв е този дявол?“ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо. Един път като ям, три–четири седмици боледувам. Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат. Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки. Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.

Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос?“ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва. Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря. Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам. Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих. Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.

Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят. Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат. Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага. Важно е в дадения случай какво е твоето положение.

Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе. Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.

Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили. Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.

Така и хората подпушват своите енергии. Те допущат в себе си лоши мисли и лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон.

Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш. Това е едно американско забавление. Българите не могат да направят това.

Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство. Виждали ли сте човек, който се безпокои? Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва. Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост. Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход. По този начин ти се подпушваш.

Закон в природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки, те да работят за нашето благо в света.

Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора. Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора. Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек!“ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил. Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек. Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.

Какво правите вие? Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там. То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева. Енергията иде от София, а тук се проектира. От София иде всичко.

Всичкото добро в света иде все от лошите хора. Знаете ли вие това? А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света?“ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите. Лошите хора работят.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото. Това е, което аз зная. А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз!“

Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност. Като младо момче, той живял при един богат човек. Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада. Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време. Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен?“ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.

Казвам: Всички ние живеем на Земята, която е дадена на наше разположение. Въздухът, водата, светлината, всички блага са дадени на наше разположение и на нас не ни остава нищо друго освен да живеем разумно.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав. Мислите му ще бъдат светли, чувствата – благородни. Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия. Тъй щото, новото разбиране, което трябва да дойде в света, е човек да се примири със себе си, но не да стане индиферентен. Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите. Тя определя пътя и на щастливите, и на нещастните, и на силните, и на слабите. Значи, има нещо велико в света, което направлява целия живот. Всичко, каквото става в света, Тя го използува за добро. Казано е в Писанието: „Всичко, каквото се случва в живота на онези, които любят Бога, ще се превърне в добро.“

Сегашните времена изискват [от човека] да концентрира мисълта си в права посока. Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина, която любовта носи. Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хора пък са изпратени в света да работят. Светът се нуждае от силни хора. Силен човек е онзи, който работи за благото на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Вие можете да приложите този закон. Добрият човек е благо за всички. Той е като фар, поставен в мрачната нощ. Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище. Изворът е благо за всички. Дето минава, той всички пои.

Казвате: „Какво може да направи един добър човек?“ Един добър човек може да направи толкова работа, колкото цялото човечество. Това, което Христос свърши за две години, цялото човечество не може да го направи за хиляди години. Но понеже Той не намери готови хора, каза: „Имам много още неща да ви кажа, но сега не сте готови да носите. Като дойда втори път на Земята, тогава ще ви кажа още неща.“ По-нататък Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинните поклонници ще се кланят на Бога в дух и истина.“ Това време иде вече. Хората трябва да работят разумно в света. Някои казват: „Ние сме бедни хора. Какво можем да направим сега?“ Питам: Ако един богат човек ви обикне, ще бъдете ли бедни? Ако в държавата, в която живеете, ви подозрат, че вършите нещо противодържавно, ще бъдете ли свободни? Няма да бъдете свободни.

Казвам: Днес в името на любовта се вършат всичките насилия. Като не знаят това, съвременните хора роптаят и по този начин могат да опълчат цялото небе против себе си. Ти роптаеш, че това не е право, че онова не е право. Искате каквото кажете, да стане. Щом някой роптае, нека отиде на гробищата. Какво ще види там? Там лежат все хора, които са искали да стане по тяхната воля. Но в края на краищата са ги поставили в земята, турили са отгоре им по един кръст. Отгоре им казват: „Хайде, направи сега това, което искаш и което знаеш. Създай сега един нов свят.“ Това, което казвам, не се отнася до вас. Вие не сте от тези хора.

Като слушат да им се говори, мнозина казват: „Ние сме от правоверните, ние разбираме нещата.“ Аз се радвам, че сте от правоверните. И ако наистина сте от правоверните, вие имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля. Всичката мъчнотия седи в това, че вие сте изоставили своя ум, своето сърце и своята воля и не се грижите за тях. Вие сте оставили ума, сърцето и волята си да правят каквото искат, а вие седите настрана и само очаквате от тях рента. Ако очаквате на този ум, той нищо няма да ви донесе. Така изоставен сам на себе си, вашият ум е луд кон, който, пуснете ли го в гората, той отива дето очите му видят. Ако го вържеш, ще работи; ако не го вържеш, не можеш да намериш следите му. И сърцето е като океана. От него нищо не можеш да очакваш. Същото може да се каже и за волята. Тя е като една бомба. Избухне ли, от тебе нищо няма да остане.

Та, сега, вие се върнете при вашите изоставени умове, сърца и воля и ще се помолите на Господа: „Господи, дай ми един юлар, да впрегна ума си на работа. Господи, дай ми един самар за сърцето си, да го натоваря.“ И после ще кажеш: „Господи, дай ми една хубава кола, да впрегна волята на работа.“ Тъй щото, за ума ви трябва юлар, за сърцето – самар, а за волята – кола. Така ще се научите на работа. Като дойде колата, ще се качиш на нея, ще туриш самара на коня си, ще го впрегнеш с юздата и ще подкараш напред. Само така ще служиш на Бога в дух и истина. Така ще изразиш своята благодарност и ще отидеш на своето местоназначение. Всеки, който те срещне, ще каже: „Ето един човек, който служи на Бога в дух и истина. Ето един човек, който е впрегнал своя ум, своето сърце и своята воля да служи на Бога, така както Той изисква.“

Често хората казват, че искат да бъдат умни, свободни, да бъдат обичани. И това е възможно, но кога? Любовта се проявява чрез сърцето, знанието – чрез ума, а свободата – чрез волята. Значи, човек може да бъде свободен само когато е господар на своята воля, т.е. когато волята му е слуга. Той не насилва своята воля, но тя доброволно му се подчинява. Като истински човек, ти трябва да обикнеш волята си като воля, ума си като ум, а сърцето си като сърце. Така ти ще покажеш любовта си към Бога. Тогава и умът ти трябва да те обикне, и сърцето ти трябва да те обикне, и волята ти трябва да те обикне. Тогава ще станете едно цяло в себе си. Значи, умът ти трябва да те обича и ти да го обичаш, сърцето ти трябва да те обича и ти да го обичаш и волята ти трябва да те обича и ти да я обичаш.

Това е новото разбиране в света, с което трябва да живеете. Така сте живели едно време, но сте забравили този живот. Само за един или за няколко момента през деня човек преживява този, новия живот, но скоро го изгубва. Аз съм слушал някои да казват: „Иде ми да се примиря с целия свят. Каквото имам, да го раздам на хората, да споделя всичко с тях.“ Не се минава много време, този човек казва: „Какво съм се настроил, това са илюзии. Това не е за сега. Това е за бъдещето, когато Христос дойде на Земята.“ Според мене това бъдеще е настоящето.

Когато любовта влезе в човека, тя ще го обнови. Когато Божественият Дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това, тези хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света. Сегашният свят е в състояние да спре тази война. И ние можем да спрем войната. Сега вие искате ние да спрем войната. Това може да стане. Ние ще я спрем, но след три–четири години. Вие искате още сега, автоматически да се спре войната. И това може да стане, но се изисква Божествена енергия. Ако искате автоматически да се спре войната, вие ще мязате на онзи румънски свещеник, който пътувал с трен от Гюргево до Букурещ. По едно време той показал главата си от трена навън и вятърът му отнел килимявката. Той моментално дръпнал спирачката на трена и тренът спрял. Веднага идва кондукторът при него и го пита: „Защо спряхте трена?“ – „Килимявката ми падна.“ Тогава те го глобяват на сума, която възлизала четири пъти повече отколкото килимявката му струвала.

Казвам: Всяко нещо, което правим в света, трябва да бъде разумно. Първо ще направим опит със себе си и тогава ще го приложим към другите. Това, което може да направим със себе си, можем да направим и с другите. Вие се чудите как тези хора там, които воюват, не могат да се примирят. Вижте какво става с вас. Някой от вас се възбуди и не може с часове да се успокои, не може да се примири със себе си, а изисква от толкова хора, с преплетени интереси, да се примирят в един момент. Тези хора, които се бият днес, се опознават. Изобщо, когато хората се бият, те се сприятеляват. В старо време, когато един лош и един добър човек се сприятелявали, те си пущали кръв. И двамата ще си направят по един малък абсцес, да се влее кръвта от единия в другия и така се побратимяват. И сегашните хора, които се бият на бойното поле, се побратимяват. Какво лошо има в това?

Христос казва: „Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Ние прилагаме Божията Любов. Ние се кланяме на онова, което знаем. Ние прилагаме Божията Мъдрост във всички области на живота. Ние се кланяме на онова, което знаем. Ние се кланяме на онази велика Истина, която носи свободата в живота.

Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж. Пожелавам ви да чуете гласа на Духа, Който говори във вас, и душата ви да оживее и да възкръсне.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

9-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.