„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета един стих от 21-ва глава на Евангелието от Матея. „А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: „Дигни се и хвърли се в морето“, ще бъде.“ (21-ви стих.)

„Духът Божи“

Ние четем какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни, и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят. Те мислят, че реални неща са само тия, които стават на физическия свят, на Земята. Опашката не е най-важният уд на животното. Опашката е дадена на животното главно да се брани от хапливите мухи. В този смисъл, и умът на човека е неговата опашка, с която той се брани от всички лоши мисли. Обаче, ако вие употребявате ума си само за да се браните от лошите мисли, той е безпредметен. Мислите ли, че опашката може да уреди всичко? Не, опашката не може да нареди всичко.

Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляди години нищо няма да остане от тях. Това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди да е заговорила науката за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше независимо от това дали хората знаят нещо за него или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува. Вие мислите, че като откриете нещо, много сте направили. Това, което откривате, съществува и без вашето откритие. Ние само констатираме известни факти и истини. Казвате: „Кое е вярно?“ За мене нещата всякога са верни. Защо? Аз имам едни везни, с които всякога си служа. Аз не питам дали дадено нещо е вярно. Слушам човек да говори нещо – аз не питам вярно ли говори, но веднага прилагам везните. Турям човека на везните, турям думите му и го тегля. Веднага познавам вярно ли говори или не. Запример, взема един слуга в дома си. Веднага го претеглям, да видя колко тежи. Запример, той тежи шестдесет килограма. Аз записвам теглото му настрана, за да сравнявам, когато ми потрябва. Като излезе от дома ми, пак ще го претегля. Ако тежи шестдесет и два килограма, това показва че той е взел два килограма от дома ми и ще му кажа да остави тия два килограма, които е взел. Разправят, че когато човек слиза от невидимия свят, теглят го. Като се върне обратно в невидимия свят, пак го теглят, да видят какво е придобил и изгубил през времето, докато е бил на физическия свят.

Сега вие искате да забогатеете, но богатството е от специален характер. Позволено е на човека да забогатява само в три направления: в любовта, в мъдростта и в истината. Всички други богатства са узурпаторство. Забогатее ли човек вън от тия три направления, всичкото му богатство се конфискува на общо основание. Всичко, каквото имате вън от тия три вида богатство, се конфискува до последен косъм. Всичко, каквото имате, ще го дадете. Няма да остане нито един косъм от богатство, което сте придобили чрез узурпаторство.

Сегашните хора казват, че имат установени възгледи, установена религия. Няма установени религии в света. Това е заблуждение. Религиите са системи, училища, през които човек минава, за да се учи. Вие се заблуждавате като мислите, че може да установите своите закони и да заставите всички хора да вървят по тях. И това може, но ако човешките закони са спомагателни средства на Божествените. Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път. Тъй щото, знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които са живели преди вас. Ако се спрете там, спирате и развитието си. Някои, като се домогнат до любовта, мислят, че са постигнали всичко и повече нищо не им трябва. Докато момата не е намерила своя възлюблен, тя се кичи, краси се. Като го намери, китките изчезват, тя престава да се кичи и краси. Не, тъкмо тогава тя трябва да се облича по-добре. Тя не се облича, защото той ѝ казва: „По-рано ти се кичеше и обличаше, защото търсеше мене. Сега, като ме намери, няма защо повече да се кичиш и обличаш.“ И тя, за да се покаже скромна, морална, престава да се облича добре и да се краси.

Сега, и в света имаме същото. Онези, които са намерили Христа, турят си черни раса. Там е заблуждението именно. Тъкмо онези, които са турили черни раса, не са намерили Христа. Христос е в светлината – нищо повече! Онзи, който ходи в тъмнина, който не разсъждава, на когото сърцето не чувствува, на когото волята не е заквасена от истината, той е далеч от познаването на живота. И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи. Това е абсолютната истина, която сами ще опитате и видите.

Това не е наука, но това са факти, това са реалности. Аз не отказвам науката, но казвам, че след като научиш ролята на кръвообращението и специално на сърцето, ти ще знаеш как да се отнасяш с него. Да не го пресилваш в много работа. С постоянните си безпокойства човек пресилва сърцето си, създава му ненужна работа. Със своето безпокойство човек пресилва и мозъка си и създава на ума си една неразумна, безпокойна работа. Също така, с неразумна работа човек пресилва и волята си. Какво придобива човек по този начин? Нищо не придобива. Какво трябва да се прави тогава? Ще дадеш на ума, на сърцето и на волята си толкова работа, колкото Бог е определил. Има една определена дажба за това. В природата съществува закон, който регулира работата на човека и разпределя енергиите в тази работа правилно.

Казвам: Сега аз не искам да ви говоря за стари работи. Всичко старо е отживяло времето си. Старото е имало думата си в миналото, няма дума в настоящето. Сега, запример, съвременните хора воюват. Те са воювали и в миналото много пъти. Какво ни ползуват нас миналите войни? Ние се интересуваме от сегашната война, как ще се разреши тя. Ако в тази война поставят любовта като принцип да разреши войната, ако поставят и мъдростта като принцип, най-после, ако поставят и истината като принцип, това е Божествен път за разрешение на войната. Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия.

Вие питате: „Да воюваме ли?“ Казвам: Войната е неизбежна сега. Ние сме в епохата на воюването. Не само ние воюваме, но на всички слънчеви системи воюват. Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване. Запример, между най-близките звезди до Слънчевата система има такова разстояние от една до друга, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата. За да стигне светлината до това място, нужни ѝ са цели три години. Можете да си представите тогава каква експедиция трябва да се предприеме, за да мине човек това пространство и да завладее Слънцето. И най-после, какво иска човек да завладее? Много трябва човек да завладее, но не е въпросът там. Не е въпросът за завладяването. Човек трябва да знае онази наука, според която да не губи онова, което Бог му е дал. Нали Бог ни е дал всичко? Какво още има да завладяваме? Бог ни е турил в Себе си и ни е дал на разположение всичко, каквото Той има. Какво има повече да завладяваме в света? Ние трябва да употребим нещата, които ни са дадени, а не да ги завладяваме. Ти ще караш един автомобил, да печелиш пари. Там е заблуждението. Ти ще направиш къща, ще туриш кираджии, да печелиш пари и всеки ден ще се караш с тях. Ти ще станеш търговец, да печелиш пари и да лъжеш хората. Ти ще станеш учен, да учиш хората пак за пари. Казваш: „Като отида на онзи свят, каква ли служба ще ми дадат?“ – Каторгата. Каторгата означава ограниченията. Това е едно положение.

Хората не разбират своите синовни отношения към Бога и вършат безобразия в света. Това безобразие се вижда в любовта, в знанието, в мъдростта, в истината – навсякъде. Навсякъде виждаме лъжа. Защо трябва да лъжеш? И като лъжеш, какво ще придобиеш? Казват за някого, че като говори, има намерение да заматохари хората. Може да е така. И аз може да имам същите слабости. Като хората. Може и у мене да се яви желание да ви заматохари. Не, вие не сте глупави. Утре вие ще видите моето заматохарване. Едно нещо ще знаете: Аз не искам да лъжа хората. Аз не обичам лъжата. Аз не искам да лъжа себе си, аз не искам да лъжа ближния си, аз не искам да лъжа и Бога. Всичко друго мога да направя, но тия три неща не мога и не искам да правя. Аз не искам да лъжа – нищо повече. Аз не искам да турям лъжата като договор на престъпление.

Като направя една погрешка, казвам: Аз трябва да поправя погрешката си – нищо повече. На тебе, като човек, не ти подхожда да грешиш. Ти ще изправиш погрешката си сам – никой не ти е крив. Аз съм крив за погрешката си и трябва сам да я изправя. Какво правят някои? Някой направи една погрешка и туря веднага лъжата, като започва да се извинява, че условията били такива, че възможност нямал, че наследил такива черти от баща си, от майка си и т.н. Това са измислици и лъжи. Кажеш нещо, стой на думата си – нищо повече. Обещаеш ли нещо, изпълни обещанието си. Ако обещаеш да направиш днес една визита, направи я точно навреме. Една визита е достатъчно, не трябват повече.

Някой казва, че хората трябва да се обърнат към Бога. Кои хора? Ако е въпрос за богатите, богатите хора най-мъчно се обръщат. За да обърнеш един богат човек, трябва двоен труд. Защо? Богатият човек е пълно шише, което тежи сто и двадесет килограма. За да го обърнеш и да го излееш, не е малко труд. Ще го дигнеш, ще го обърнеш, ще го излееш и след това ще почнеш да го пълниш отново. В такъв случай по-добре намери един сиромах. Сиромахът е празно шише. Няма какво, защо да го обръщаш. Налей отгоре, напълни го добре и свършена е работата. Така се пести и време.

„Дигни се и хвърли се в морето.“ Като се говори за морето, Христос е разбирал умственото море. В това море трябва да се хвърли човек. Но за да се хвърли в морето, човек трябва да разбира това, което Бог мисли. Аз наблюдавах един ден как постъпи един господин от високото общество в София. Той се готвеше да отиде с жена си на някакво голямо угощение и беше се облякъл с фрак с цилиндър на глава. В това време детето му си играеше с една топка. Като се търкаляше, топката отиде под кревата. Детето се обърна към баща си: „Татко, топката ми падна под кревата.“ Бащата, без да свали цилиндъра си, веднага се наведе под кревата и извади топката навън и я подаде на детето си. Интересно, този същият господин, като високопоставено лице на службата си е важен, от него зависи съдбата на много други, можа изведнъж да се наведе под кревата и да търси топката на детето си. Защо? Защото детето му вярваше, че бащата и с цилиндър на глава може да се наведе под кревата и да му вземе топката. Казвам: Похвално е за такъв баща, който може с цилиндър на глава да се наведе под кревата, за да извади топката на детето си. Защо бащата не хвърли цилиндъра, като се навеждаше под кревата, не зная, но аз похвалявам неговата постъпка и му казвам: Един ден ще те дам за пример в моите беседи.

Питам: В какво седи достойнството на човека, ако той не е готов и с цилиндър на глава, с всички накити по дрехите си, не е готов да се наведе под кревата и да направи услуга на един свой по-малък брат? В дадения случай аз вземам топката като едно добро, любовно, Божествено чувство, което ти може да проявиш. Ако го проявиш навреме, колкото малко да е това чувство, ти ще се ползуваш много повече, отколкото ако стоиш изправен със своя фрак и цилиндър и мислиш само за тях.

Разправят един интересен случай в Русия, във времето на един от миналите императори. По това време всички аристократи и благородници носели цилиндри. Императорът не харесвал това и няколко пъти им забелязал, но те, като големи аристократи, не се подчинили на желанието на императора. Той дълго мислил как да ги застави да се откажат от цилиндрите си. За тази цел той извикал един от своите съветници, да види как трябва да се постъпи. Тогава съветникът му дал следния съвет: „Ето, аз ще намеря около петдесет–шестдесет хиляди цилиндри и ще издадем закон, според който всички кочияши ще се задължат да носят цилиндри. Ние ще им раздадем цилиндрите и те ще изпълнят заповедта.“ Така и станало. Когато аристократите и благородниците видели, че всички кочияши в столицата били с цилиндри на главите си, те веднага се отказали от своите цилиндри.

Ако в твоята глава не се крие една благородна мисъл, една светла мисъл на истината, и ако в сърцето ти не се крие едно благородно, любовно чувство, питам: в какво седи достойнството на човека? Ценността на човека седи в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Истината се крие в душата на човека. И заради тази истина той не трябва да допуща никаква лъжа в себе си. Сега аз говоря за лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате. Според мене лъжа е това, което спира човешкия прогрес. Лъжа е това, което осакатява човешкия ум. Лъжа е това, което осакатява човешкото сърце. Лъжа е това, което скъсява човешкия живот. Лъжа е това, което прави човека сиромах. Лъжа е това, което прави човека болен. Лъжа е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората. С тази лъжа именно трябва всички да ликвидират. Не е лъжа това, че някой взел един хляб отнякъде. Гладен бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб. Не е лъжа това, че някой взел една ябълка. Не е лъжа това, че един гладен, като минавал край едно лозе, откъснал си един–два грозда, да подкрепи силите си. Лъжата седи на друго място. Всяко нещо, което спира човешкия прогрес, е лъжа. Ти, който остаряваш, престани да лъжеш. Ти, който оглупяваш, престани да лъжеш. Болестите се дължат на лъжите на миналото. Съвременните хора страдат все от лъжите на миналото. Не само това, но от хиляди години насам ние носим живота на своето минало и неговите последствия. Животът на нашето минало върви след нас като сянка и ние не можем да се освободим от тази сянка и от последствията на това минало.

Мнозина ме запитват дали Христос ще ги избави. Христос е избавил всички ония, които са приели закона на Любовта, закона на Мъдростта и закона на Истината. Христос е избавил всички, които са престанали да лъжат. Но за онези, които не са влезли в трите пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение. Нито един от тия хора няма да възкръсне. Това е абсолютно вярно. Ще ме пита някой дали вярно говоря. Аз ще го питам: Ти вярно ли разбираш? Ако ти разбираш Божиите закони, никой няма да те изтезава, няма да бъдеш болен, няма да бъдеш сиромах, но ще бъдеш истински гражданин на Царството Божие, ще бъдеш навсякъде свободен. – „Ама какво трябва да правя с условията?“ – Условията ще ти се подчиняват, ти ще им бъдеш господар.

Ще кажете, че е трудна работа. Един съвременен италиански учен обяснява земетресенията със съществуванието на някакви още четири планети, които той фактически още не е открил, но теоретически само. Германците пък за изстудяване на времето казват, че в Млечния път експлодирало едно слънце, по-голямо от нашето, че частиците на това слънце, като се движат нагоре, стават причина за големия студ. Също така и големите горещини се дължат на това слънце в Млечния път, което е експлодирало. Ола билир. Възможно е и то. Това не го отказвам. Аз допущам всичко. Възможно е частичките на това слънце да са влезли в нашата Земя, та от една страна да предизвикат голямо триене в етера, а от друга – голямо налягане, вследствие на което да е настанал голям студ и голяма горещина. В северното полушарие има голям студ, от който хората умират, а в южното – голяма горещина, от която хората също умират. Хората умират и от студ, и от горещина, само с тази разлика, че които умират от студ, умират спокойно, като светии, заспиват и се пренасят – блажено заспиват, а тези, които умират от горещина, страдат много. Повечето хора умират от студ, а по-малко от горещина. Като спре дишането на сърцето, това е студ, който му действува. И слънцето като спре, студът иде.

Не зная какво мислите за Слънцето, но това слънце ще задигне тази година повече от четиридесет милиони хора. Дали вярвате в това, безразлично е. Но казвам, че е така. Всяка година, и без война, отиват тридесет и пет милиона хора, но тази година ще отидат още пет милиона души. Ако тази година хората не постъпят според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, още пет милиона души ще заминат за онзи свят. Сега вие ме питате какво ще стане с войната. И аз ви питам: какво ще стане с войната, която вие водите? Как ще се примирите? Ако сте англичанин, как ще се примирите с германците? Ако сте германец, как ще се примирите с французите?

Днес всички сте във война. Едни сте във война със себе си, други – във война с ближните си, а трети – във война с Бога. Вие воювате на три фронта. Мислите ли след това, че няма да има контрибуция? Ще има. Ако се съгласите да се примирите, няма да има война, няма да има и контрибуция. Ако не се примирите, ще има война, ще има и контрибуция. Войната трябва да престане. Ние искаме да завладеем Земята, да станем нейни господари, че и Господ да ни се подчини. Тази е амбицията на съвременните хора. Хубава е тази идея. За да стане това, ние трябва да направим една вселена, както Бог е направил, и тогава да Го повикаме да живее в нея. Без да могат да направят това нещо, хората, тия малки същества като комари, искат да заповядват. Каквото кажат, да стане. Те ще разправят за своите далнобойни оръжия. Знаете ли колко хиляди години комарът е мислил, докато си създаде това жило? Знаете ли колко хиляди години е мислила пчелата, докато и тя си направи своето жило? И след всичко това малката пчела в кошера мисли, че всичко е наредила, че е разрешила всички въпроси. Гледате онази царица в кошера, че се разхожда натук-натам, мисли, че е разрешила всичко. Тя мисли, че е разрешила всички въпроси, защото може да заповядва на тридесет–четиридесет хиляди пчели в кошера. Но утре дойде някой българин или англичанин с пушалката си, пусне задушливите газове и всички се сгушат. Той вземе по-голямата част от меда им и казва: „На вас оставям по-малката част, а за себе си вземам по-голямата.“ На другия ден пак дойде с пушалката си, взима си каквото му трябва. Питам: Какво се ползува пчелата от своето господарство?

Ако следим реда и порядъка в кошера, има какво да се научим от пчелите и от техния ред и порядък. От пчелите трябва да научим какво нещо е чистота, ред и порядък. От пчелите трябва да научим каква да бъде нормалната топлина в къщата. Като отглежда пчели, човек все ще научи нещо от тях, но и пчелата ще научи нещо от човека. Понеже е много сприхава, пчелата не разбира приятелството. В нея няма никакво приятелство. Каже ли три пъти да не се приближаваш до кошера, тя забива вече жилото си. И тя умира, но и тебе ще ужили. Ще забие жилото си. Та и хората, като не могат да търпят, току забиват жилото си. И ти, който забиваш жилото си, ще умреш. И онзи, на когото си забил жилото си, ще умре. Тогава, ако и двамата умрат, какво се ползуват?

Сега аз не казвам, че не трябва да умираме. Трябва да умираме, но за какво трябва да умираме? Всички трябва да умрем за безлюбието в света. Всички трябва да умрем за лъжата в света. Ако не умрем за лъжата, ние не можем да се освободим от нея. Всичко онова, което лъжата ни е дала, трябва да мине през огън. Всичко трябва да изгори, че да нямате повече взимане-даване с нея. Хората имат още сделки с лъжата. Тя хване човека и му казва: „Каквото ми дължиш, всичко ще го върнеш.“ Лъжата е едно учреждение. Лъжата, безлюбието се дължат на злото в света. Те принадлежат на света на злото. Любовта, Мъдростта и Истината се отнасят към света на доброто.

Следователно, в първата епоха, когато човек още не беше готов, Бог му каза: Ти няма да се занимаваш още с двата свята, със света на доброто и на злото, ще се занимаваш само с живота. Адам беше в едно високо училище, но той сгреши и излезе вън от това училище. Сега му беше времето да яде от забраненото дърво. Тъкмо днес е времето за това дърво. В това отношение вие точно сте навреме започнали да ядете от това дърво. Вие навреме сте започнали да ядете от дървото за познаване на доброто и на злото. А Адам яде от него шест хиляди години по-рано. Той яде преждевременно от това дърво.

Питам: Каква ви е целта да ядете от забраненото дърво? С каква цел човек взима вълната на овцете? Има ли право за това? Той има право да вземе вълната на овцата само ако направи от нея дрехи за бедните и страдащите. Това обиране на вълната е на място. По този начин ти изучаваш закона на жертвата. Ако обираш житото с цел да направиш хляб за бедните и страдащите, това обиране е на място. Но ако ти обираш житото и го държиш в хамбарите си, да поскъпне и да печелиш, това не е на място. Ако ти направиш дрехи от вълната на овцете и ги туриш в магазина си да чакат времето, когато цените станат по-високи, че да спечелиш двеста–триста хиляди лева, това обиране не е на място. Мислиш ли, че при това положение можеш да живееш щастливо на Земята?

Сега чета по лицата ви въпроса: „Какво трябва да правим?“ Вие трябва да умрете и да оживеете. Дошло е вече време да умрете. Които са умрели, няма какво повече да умират. Аз се радвам, че са умрели. Които не са умрели, да умрат. Едните трябва да оживеят, а другите – да умрат. Онези от вас, които не са ходили в света на изпитанията, да отидат. А онези, които са вече в света на изпитанията, да дойдат назад. Та, едни от вас ще отидат в света на изпитанията, а другите, които са в света на изпитанията, ще дойдат в новия свят, който сега се създава.

Сега някои казват: „Тук се говорят много работи, но ние не сме ги разбрали още.“ Това показва, че те влизат в подробностите. Аз съм говорил за три съществени неща. Да се приложи любовта като сила в сърцето и сърцето ти да загори от тази любов така, че като си туриш ръката на пулса, да изпиташ приятност. Това показва, че сърцето ти работи правилно. И тогава, ако си скръбен, като туриш ръката си на пулса, да ти стане весело и приятно. Това показва, че любовта е в сърцето ти. Ако пък имаш едно голямо съмнение в главата си, като туриш ръката на главата си и ти стане леко и приятно, това показва, че мъдростта е в тебе. Мъдростта е в главата ти. Ако имаш един товар, който трябва да дигнеш, достатъчно е да допреш ръцете си до тялото и ще почувствуваш такава сила, че ще можеш да заповядваш. Ако товарът е цял тон, ти ще му заповядаш и той ще тръгне след тебе. Ти можеш да го хванеш и с двата си пръста, но ако истината е в тебе.

Сега вие искате да ви доказвам нещата научно. Че, това става и сега. Идете в Америка, в един град и досега стоят запазени два големи топа от старите войни, които са така силно намагнитизирани, че човек, който носи в себе си някакъв железен предмет, не може да се приближи до тях. Всичко, каквото е от желязо, ще излезе и ще се полепи на топовете. Ако на обущата си има гвоздеи, с обущата заедно ще го дигне на топа. Който иска да ги разгледа внимателно, отдалеч още трябва да извади всички железни предмети, които има в себе си, и така да се приближи към тях. Голяма магнетична сила имат тия топове, те могат да дигат петстотин тона тежест.

Е, ако човек има такава магнетична сила в себе си, не може ли да направи нещо подобно? Ако това е възможно за два топа, още по-възможно ще бъде за съзнателната човешка воля. Има една Велика Разумност в света, Която ръководи всички работи. Всичко, което се подчинява на тази Разумност, е разумно. Ако ти си в съгласие с тази Разумност, кажеш ли нещо да се дигне, то ще се дигне. Но ти трябва да знаеш езика на тази Разумност. Ако на един англичанин говориш на български език и го викаш да дойде при тебе, ще дойде ли? Няма да дойде, защото не те разбира. Но ако му кажеш същото на английски, с една любезност и учтивост, той ще дойде при тебе. Ще му говорите на неговия език и той ще ви разбира.

Сега аз говоря на онези от вас, които се връщат от онзи свят, както и на онези, които сега отиват. Някои казват, че отиват на онзи свят. Вие не можете да отидете на онзи свят. Когато се говори за онзи свят, аз разбирам бъдещата епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяте. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго освен обезплътяване на човека. Той отива на онзи свят на възпитание. На богаташа ти трябва да вземеш всичкото богатство, за да разбере какво нещо е сиромашията и да може да влиза в положението на другите хора.

Така и мнозина от хората не искат да слушат каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да слушат. Те искат да си поживеят на Земята. Тогава Господ праща Своите служители и им казва: „Идете да му секвестирате всичко, каквото има.“ Дойде ангелът, хване те, забие ножа си, извади душата ти и казва: „Ти ще се върнеш там, отдето си взет.“ Бог ще ви изпрати в онзи свят, отдето сте взети.

Вие не сте взети от тази Земя, на която сега живеете. За да ви направи, Бог е взел материя от онзи свят и там пак ще ви изпрати. Като отидете на онзи свят, веднага ще ви разглобят на дребни частици и ще ви пречистят, да видят къде се крие злото във вас. След четиридесет и пет години, според индуската философия, вие отново ще се създадете. Така пречистени, частиците ще се сглобят в една нова машина и вие ще се родите като дете, със своите специфични дарби и способности. Някой от вас ще се роди като гениален музикант, или гениален художник, учен, философ и т.н. И върху всяка ваша частица ще бъде писано: „Този човек се връща от ремонта на Любовта, от ремонта на Мъдростта и от ремонта на Истината.“ Всеки, който е минал през трите ремонта: на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек. Нека след това някой се опитва да го съветва, че може да живее и с лъжа. Той ще му каже: „Ти ходил ли си в света, дето ремонтират?“ – „Не съм ходил.“ – „Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам.“

Та, на онези от вас, които не сте се справили със стария свят, пожелавам да отидете в света на ремонта, т.е. в заведенията на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Като се ремонтират всички хора, тогава ще дойде Шестата раса, която е раса на любовта. Когато тези хора се върнат от ремонта, тогава ще дойде Царството Божие на Земята. И между невидимия и видимия свят ще има една връзка. Невидимият свят е светът, от който нашият свят е излязъл. Той е светът на любовта.

Сега аз няма да ви казвам да вярвате, ни да не вярвате, но казвам: Впрегнете сърцето си на любовна работа, впрегнете ума си на разумна работа и впрегнете волята си на истинска работа. Човек трябва изцяло да се впрегне на работа. Сега вие очаквате да дойде Христос на Земята. Отде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. Точката, значи, е една възможност. За да се прояви, точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскост; плоскостта – друга възможност; и плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения, ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя. Без растене любовта е непонятна. Любовта е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие за любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината. За да разбере любовта, мъдростта и истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т.е. светът на любовта.

Само в света на любовта човек може да види законите, които Бог е създал. Само там човек ще разбере, че има велико предназначение в света. Ти си дотолкова важен, доколкото влизаш в тази Божествена система. Онези скъпоценни камъни, които днес употребяваме, преди хиляди години, когато са били в Земята, не са имали същата ценност, каквато днес имат. Обаче всички ония камъни, които са вече извадени от Земята, шлифовани и изработени, след като са турени на пръстите, като украшение на пръстените, те имат вече голяма цена.

Казвам: Ако любовта е извън нас, тогава няма да имаме никакво знание; ако мъдростта е извън нас, никакво знание няма, и ако истината е извън нас, пак никакво знание не съществува. Но когато любовта влезе в нашето сърце, в нашата душа, когато мъдростта влезе в нашия ум и когато истината влезе в нашата душа и в нашия дух, веднага нещата се осмислят. Някои казват: „Ама ние вярваме в Христа.“ Христос не се нуждае от такава вяра. Един от еврейските пророци е казал: „Тези народи се приближават към Мене само с устните си, а със сърцето си, с ума си и с тялото си далеч стоят от Мене.“ Значи, ние трябва да служим на Бога с истината, с мъдростта и със знанието. Значи всяка работа, която е извършена с любов, е ценна; всяка работа, която е извършена с мъдрост, е ценна; и всяка работа, която е извършена с истина, е ценна. Това изисква новата епоха, която иде сега.

Какво очаквате вие? Вие очаквате какъв мир ще сключи Германия с Англия и с Франция. Този мир ще се наложи. Не е въпрос за едните или за другите. Моите почитания към германците. Според мене Хитлер играе ролята на пророк Илия. Хитлер притеснява религията. Каква религия е тази? Ако е религия на любовта, разбирам. Трябва да се установи правото в света. Всички народи трябва да разберат, че правото е право за всички. Бог е Бог за всички. Не е само за един народ. Бог не е само Бог на англичаните, на германците или на французите, или на русите, или на българите. Бог е Бог на всички. Всички трябва да Му служат. Но германецът ще Му служи като германец, англичанинът – като англичанин, руснакът – като руснак и т.н. Всеки човек да служи на Бога според това, което е. Всяка жена, всеки слуга, всеки мъж да служи както той разбира.

Не е въпросът в знанието, което човек има. Всинца трябва да служим на Бога с любов. Всички хора имат някакво разбиране за любовта. Не мислете, че има разлика в разбирането на любовта от всички хора. И вие разбирате любовта така, както аз я разбирам. И аз я разбирам така, както вие я разбирате. Някои казват: „Облечете ни с любовта.“ Няма какво да се обличате с любов. Любовта учи хората. Като влезеш в любовта, ще видиш, че тя е нещо реално. Тя сама по себе си, в трите направления става понятна. Любов без знание не е любов. Любов без истина не е любов. Мъдрост без любов не е мъдрост. Мъдрост без истина не е мъдрост. Същият закон се отнася и до истината. Ако истината не съдържа в себе си любов и знание, не е истина. Истината трябва да съдържа в себе си мъдростта и любовта. Следователно истина е това, което съдържа знание и любов в себе си. Щом съдържа всичко в себе си, тази истина е полезна, не само за един човек, но за всички хора, за всички народи, за цялото човечество. Така трябва всички народи да схванат истината.

Бог е дал земя на всички народи. Защо трябва англичаните да се плашат? Днес Англия е най-богатата държава. Тогава, ако се водим по буквата на Христовото учение, Англия най-мъчно ще влезе в Царството Божие, защото Христос е казал: „Мъчно ще влезе богатият в Царството Божие.“ Втора след Англия по богатство иде Русия. После идат Съединените щати, след това – Франция и т.н. Всички тия богаташи трябва да разтоварят камилите си пред Божиите врата. Но да оставим богаташите настрана. Те трябва да се заемат да работят за общото добро, за общото благо. Ние не осъждаме никого. И англичаните имат нещо хубаво и право в себе си, и германците, и французите и руснаците – всички имат нещо хубаво в себе си, всички имат право в нещо. Споразумейте се всички и започнете да работите заедно, без да се ритате. Аз нямам нищо против войната, но ето какви са моите възгледи по този въпрос. Ако в тази война европейските народи спечелят повече от това, което имат, нека воюват, но ако те ще изгубят и това което имат, тогава войната трябва да спре – нищо повече. Това е разумното. Сега българите ме питат да се бият ли. Казвам: Ако българите вярват, че в тази война ще спечелят, нека се бият, но ако изгубят и това, което имат, по-добре да си кротуват. И Франция, ако спечели повече от това, което има, нека се бие.

Този закон се отнася за всички народи. Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света. Англичаните подозират Хитлера, но прав е Хитлер. Той казва на англичаните: „Вие сте много богати, трябва да дадете.“ Наистина, англичаните имат четиридесет милиона квадратни километра земя. Германците имат само осемстотин хиляди километра земя. Кой трябва да дава сега? Не е въпросът да поставим германците на мястото на англичаните. Тогава ще излезе още по-лошо. Другаде седи въпросът. Това са християнски народи. Аз вярвам, че те са дошли до едно положение да направят мир. Те казват: „Ние сме готови за мир, но всеки иска да се приеме неговата програма.“

В програмата си всеки трябва да тури за основа справедливостта, добротата и разумността. А от Божествено гледище във вашия договор за основа ще поставите Любовта, Мъдростта и Истината. Не турите ли за основа Любовта, живот няма да имате. Тогава и икономическите условия няма да се подобрят. Защото без любов хората стават алчни. Всеки алчен човек е сиромах, той няма никаква любов. Който има малко, той е алчен. Който има много, той е щедър. Значи, любовта е, която ще направи хората да не са алчни. Без любов, алчността е неизбежна. Като си сиромах, оттук ще задигнеш, оттам ще задигнеш.

Сега, аз говоря на вас, за да приложите закона върху себе си. Вие ще се намерите или в положението на германците, или в положението на англичаните. Всички, които ме слушате сега, сте или германци, или англичани. Колкото вие разрешите въпроса, така и те ще го разрешат. Казвам ви, че ако вие не разрешите въпроса правилно, един ден Господ ще ви тегли под съд. Той ще ви пита защо не го разрешихте и станахте причина и други да сбъркат като вас. Ако вие го разрешите правилно, ще им дадете добра насока. А вие казвате: „Нека те да го разрешат, че ние – после.“ И това не е лошо. Тогава вас ще повикат на фронта, а другите ще ги съберем тук.

Аз днес съм събрал всички държавници тук и им казвам какви ще бъдат резултатите. Казвам им какво е решението на небето. Всички трябва да слушат. Ако не слушат, Бог ще ги арестува и ще опитат Неговия закон. След четиридесет–петдесет години всички ще бъдат арестувани. След сто години най-много сегашното поколение ще бъде арестувано и всички ще бъдат съдени. Ще ви питат: „Защо не изпълнихте Божия закон?“

Като говоря така строго, някой мисли, че му се карам. Ще кажете и вие: „Защо ни говориш толкова сериозно, защо ни се караш? Ние криви ли сме?“ Не сте криви, но понеже вие сте станции, аз си служа с високоговорител, за да ме чуят и на другите места. Всички вие сте станции, дето говоря с високоговорител, за да ме чуят навсякъде по света. Ако говоря много тихо, речта ми няма да бъде чута. А речта ми трябва да бъде разбрана.

За благото на цялото човечество, всички християнски народи трябва да обърнат един нов лист и да подпишат един мир с кръвта на Любовта, с кръвта на Мъдростта и с кръвта на Истината. Ние, съвременните християнски народи, трябва да решим въпроса по закона на Любовта, по братски да се примирим. Това е благородното. Това значи да има човек знание.

Като поставите тези клаузи, всички останали мъчнотии лесно ще се разрешат. Не мислете, че тия хора, които днес решават въпросите, са глупави. Не, умни хора са те и някои от тях са много умни. Те имат големи опитности, но са страхливи. Че са страхливи, се вижда по това, че всеки се е окопал, и в къщите си даже. Те са силни, но силни са в своите окопи. Французите са силни в Мажино, германците – в Зигфрид.

Ако имате вяра, кажете, както е казано в стиха, тази планина да се дигне и да се премести и тя ще се премести. Тази планина трябва да се дигне, за да се изпълни волята Божия на Земята и да се въдвори в живота Любовта, Мъдростта и Истината между цялото човечество.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

16-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 21.I.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.