„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще прочета няколко стиха от Евангелието на Матея. (4-та глава).

„Духът Божи“

Как ще отговорите на въпроса защо е дошъл човек на Земята? Аз не зная колко философи биха отговорили на този въпрос. Сега трябва да се говори малко насърчително. Съвременните педагози се отличават по методите, които прилагат към възпитанието на децата. Едни поддържат, че децата трябва да се запознаят с живота, а други поддържат точно обратно – че децата не трябва да се запознаят с живота. Какво ще запознаваш детето с това, че баща му е беден, че няма къща, че наем не може да плати, че едва изкарва прехраната и т.н.? Ако преждевременно запознаете децата с несгодите на живота, вие ще внесете страх в тях. И така, ние виждаме как страхът в човека се събужда от мъчнотиите в живота. Ако пък запознаете децата с богатството, те стават разглезени и придобиват голямо мнение за себе си.

Съвременните хора казват, че всички хора са създадени от Бога. Това трябва да се докаже. Че всички хора са създадени, създадени са, но в това създаване има едно различие, в степента на съзнанието е това различие. Ние имаме пет човешки раси. Като ги изучавате антропологически, ще видите, че те много се различават една от друга. В низшите раси челото е легнало назад. В някои раси челюстите са издадени, а брадата върви назад. Челото в тях не е развито. В различните раси челото има различен Камперов ъгъл, като започнете от седемдесет и два–осемдесет и пет градуса. Камперовият ъгъл е образуван от перпендикуляр, спуснат по дължината на лицето и правата, която минава през ушите и се пресича с тази линия, която минава по дължината на лицето. Ако речете да измервате човешката интелигентност с ъгъл, можете да направите това. Ако проследите коя част на челото е силно развита в хора с обективен ум, ще видите, че долната част на челото им е силно развита. Също така и във всички животни долната част е силно развита, защото обективният, или предметният ум в тях е силно развит. Те се интересуват само от временни работи. Животното се интересува само от ядене и пиене. Като има за ядене и пиене, като е задоволено, нищо повече не го интересува, то ляга да спи. Изкуство е човек да знае да мисли.

Съвременните хора повече се безпокоят, отколкото да мислят. Някой човек мисли цяла нощ какво ще прави сутринта, като стане. Малко хора има, които се занимават с изучаване на някой предмет. При това, в човека има желание да бъде щастлив. Това желание е вродено в човека – да се стреми към щастие. Ето защо, като го налегне някаква мъчнотия, той се отчайва, иска някак си да избяга, да се самоубие. Като минат страданията, в него пак се явява желанието да бъде щастлив. При всички мъчнотии, които той има, тази идея не го напуща. В него се явява желание да бъде цар, да управлява или поне министър да бъде, и даже му се струва, че един ден ще бъде господар на цялата Земя. Той мисли, че каквото каже, ще бъде. В това отношение техните работи се нареждат като в приказките „Хиляда и една нощ“, дето всичко е възможно. Като духне човек, там всичко става. Вярно е, че има един свят, дето всичко става. Идете в един съвременен цивилизован свят, влезте в един от американските градове, в един от тези небостъргачи, като бутнете само един [бутон на] асансьор, той ще ви понесе нагоре и като бутнете друг бутон, пък спре. Казва: „Сила има.“ Ако знаеш къде да бутнеш, ще спре, ако не знаеш, не само че не спира, но догоре отива. Трябва да знаеш как да буташ. Едно бутане има, което зависи от човешката мисъл.

Някой казва: „Да ти разправя нещо.“ Да разправяш, това не е мисъл. Той чел нещо и казва: „Да ти кажа нещо.“ Това е разказ. Запример, разправят в Библията как Господ създал света. Казва, че Господ рекъл и които знаят няколко езика, просветени са и вярват, че Господ създал света в шест наши дни. Спорят тия учени хора с научни данни. Казват: „Господ създаде всичко.“ Ако Той е създал [света] в шест деня, в шест деня го е създал. Ако е създаден в шест деня, няма какво да спорим. Но ако не е създаден в шест деня, защо ще говорим неща, които не са истини? После, друг един въпрос. Спорят с какво тяло ще възкръсне човек. Един стар човек, на сто и двадесет години, вече не може да ходи, умира. В другия свят, във възкресението, с кое тяло ще възкръсне? И затова се спорят сега: стар дядо със същата брада или млад момък ще възкръсне, всичките един чешит, като ги видиш. Ще излезеш еретик, ако не поддържаш теориите, които поддържат тия богословци. Ще си навееш беля на главата. Ти обезсилваш Господа, ако кажеш, че не е в шест дни. За мене денят не важи. Като направил Господ света, има периоди, в които Господ е създавал. Та, когато Господ създаваше Земята, нямаше такива дни. Един си правил една смешка. Дотогава Земята не се е въртяла, Месечината се е въртяла около своята ос. И като рекъл Господ да стане ден и нощ, Земята започнала да се върти около себе си. Дотогава Земята не се е въртяла. Като казал Бог да бъде ден, тя започнала да се върти и станало ден и нощ.

В Писанието се казва, че в четвъртия ден създал Бог Слънцето и Луната, а пък Земята е създал преди Слънцето. Тук има едно противоречие. В съвременната наука казват, че Земята е създадена от Слънцето, като голям пръстен е излязла от него. В кое трябва да вярваме? Аз поддържам, че трябва да вярваме в онова, което виждаме. Но трябва да вярваме и в онова, което знаем. От вътрешното виждане на човека зависи знанието. Ясновидството го мислят някаква специфичност, „третото око“ го наричат на човека. Някои хора има, които виждат надалече, някои хора има, които са късогледи, наблизо виждат. За пример, има орли, които се качат на няколко хиляди метра височина, виждат някой заек. Силно развито зрение имат.

Казвам: Кое е онова, което нас трябва да ни интересува? Защо[то] ние трябва да се развиваме правилно. Всичките мисли и чувствувания, които имаме в себе си, трябва да бъдат ценни. Аз считам мислите, желанията и постъпките на човека, че те съставляват една ценност. Старите гърци вярваха, че Земята се носи на рогата на един бик. Те обясняваха, че Земята седи на рогата му, но не можеха да обяснят той на какво седи. Мислеха и философия имаха, и всички големи философи така мислеха. Истинските философи и тогава се съмняваха в това, но не смееха да кажат нещо.

Другото вярване е, че в света има една правда. Казват, че праведните ще идат в рая, пък грешните – в ада, Господ ще ги накаже. Всеки един човек трябва да се накаже. Но за една малка погрешка вечно да се накаже, то не е свойствено за добротата на Бога. Когато на Христа един ученик Му каза: „Учителю благи“, Той каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е тъкмо един Бог.“ Значи, ако на Бога приписваме едно качество, че иска да се наслаждава на страданията на хората, туй не е едно Божествено качество. Бог е този, който иска да ни освободи от всички мъчнотии и страдания, които ние сами си създаваме в света.

Всичките хора в света търсят своите страдания вън от себе си. Лично всеки човек търси причините вън от себе си. Семейството търси вън от себе си. Мъчнотиите ние си ги създаваме. Мъчнотиите самите народи си ги създават. Първата мъчнотия кой я създаде в света? Кой създаде мъчнотиите на жените? Жените ги създадоха. Кой създаде мъчнотиите на мъжете? Мъжете. Сега как може да се избавим от тези мъчнотии? Сега, понеже тези мъчнотии са се събрали от хиляди години, въздействуват много зле. Има една болест, която наричат неврастения. Хората от много неспокойна мисъл са станали неврастеници. Има религиозни хора, които, като мислят, че Господ ще ги накаже, ще ги тури в ада, постоянно мислят за това. Казва: „Какво мислиш?“ Той мисли дали ще бъде спасен или в онова пъкло, в ада, ще го мъчат. Казвам: Вярваш ли? Ако вярваш, че в пъкъла ще идеш, защо да не вярваш, че в рая ще идеш? Колкото е вярно, че ще бъдеш в рая, толкова е вярно, че ще бъдеш в ада. Ако вярваш, че ще идеш в рая, в рая ще идеш. Ако вярваш, че в пъкъла ще идеш, в пъкъла ще идеш.

Сега ми иде на ум и един анекдот, който един българин ми разправяше. Синът отишъл да следва във Франция, че пише на бащата синовно писмо. Той като получил писмото, минава покрай един месарин и понеже не знаел да чете, казва му: „Моето момче пратих във Франция, човек да стане, виж какво пише в туй писмо.“ Той започнал да чете на един дебел, груб глас: „Татко, мене ми трябват пет хиляди лева, да ми изпратиш. Намирам се в трудно положение.“ Бащата слуша и казва: „Гледай ти, магарето, говори ли се така грубо? Пари ли? Нищо не му пращам. Така не се пише на баща. Дай писмото.“ Взема писмото и казва: „Виж го ти, не знае да пише. Какво грубо говори.“ После отива при един хлебар и казва: „Минах край един и той ми прочете писмото, но не ми хареса, я го прочети ти.“ Този хлебар бил мек човек, чете кротко и тихо писмото: „Татко, имам нужда от пет хиляди лева, моля да ми ги изпратиш.“ – „Така разбирам – казва бащата, – така да говори, разбирам.“ Де е реалността на нещата? Тази реалност не е в писмото – то се дължи на месаря и хлебаря. И двамата четат, но по различен начин.

Казвам: И в религиозните тълкувания има тълкуватели като месаря, пък други има като хлебаря. Казват: „Ти не трябва да грешиш.“ Има в Америка едни съживителни събрания, проповедници, но такива революционери ги наричат, които събуждат американското общество. Някой път някои проповедници са големи смешници. Има един анекдот за такъв един проповедник. Отиват няколко хиляди хора да слушат един проповедник. Той разправя, че имал едно време една баба, майка на жена си, много проклета. Казва: „Тя умря и отиде в ада, да се мъчи.“ Един работник, слушал го и става да си върви. Проповедникът се обръща към него и му казва: „И ти в ада отиваш.“ Казва: „Няма ли да пратиш много здраве на баба си?“

Във века, в който живеем, трябва да се говори истината. Под думата „истина“ разбирам да се освободи човек от всичкото онова тегло. Защото истината е, която освобождава хората: да си представят живота такъв, какъвто е всъщност. Тъй, както ние го представяме, това не е живот, това е мъчение. Това е наше разбиране.

Казвам: Всеки един човек има заложби. Човек тепърва има да живее. Досега животът е бил едно подготовление за бъдещето. Отсега нататък човек трябва да знае как да живее и в какво седи животът. Животът трябва да започне с любовта, която дава. Ние [не] сме до края, има още да продължаваме. Ние трябва да знаем да възприемем тази любов, която възприема в себе си.

Ние сега мислим, че онези приятни мисли, малките чувствувания, че това е любовта. Любовта е онова, което дава възможност на човешкия дух да се прояви, да видим всичката хубост и красота, които съществуват в природата. Ние виждаме само хребата страна. В природата има и една хубава страна. В природата има и една хубава страна, която ако човек я види, тя надминава и онова, което се казва в „Хиляда и една нощ“. Апостол Павел, който има едно такова прозрение за тази природа, казва, че бил пренесен да види природата такава, каквато е. Той казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил в природата заради нас.“ Даже онова, което е в нас, много малко знаем за него и трябва да го проучаваме. Запример, искаме да знаем един човек честен ли е или не, справедлив ли е или не. Дали един човек има добро сърце? Че, това е написано. Добротата на един човек е написана на лицето му, написана е на неговите уши, на неговите вежди, на носа, на устата, написана е неговата добродетел.

Старите астролози, които са изучавали човека по влиянието на планетите и звездите, били в общение, какво влияние имат планетите и звездите. Казват: Венерин тип. То е иносказателно. Венериният тип е човек, който има и добра, и лоша страна. Венерините типове са хора на любовта. Всичките романи са написани все за Венерините типове. Авторът ще намери някой Венерин тип и ще напише романа. Без него роман не може да се пише. В този роман ще има припадъци, сълзи, ще има какво ли не. Знаете, чели сте колко хубави са романите. Някой път отлични са за четене. Много добре развиват своите теми, но само с Венерин тип не става. Някой път авторът ще вземе някой Юпитеров тип. Юпитеровите типове са на благородството. Той върви, като че целият свят е негов. Изправил глава, върви, поглежда важно на една и на друга страна. Авторът вземе един Юпитеров тип, но в него същевременно се крие и един Марсов тип. Марсовият тип е човек, който застъпва правото. Където има неправда, ще се застъпи за правото. Войник е той. Най-добрите войници, това са марсианците. Най-благородните са Юпитеровите типове. Като дойде един Сатурнов тип, ще ти обърне всичко с главата надолу. На Сатурновия тип ако идеш да му се похвалиш че имаш годеница, че като нея няма, той веднага ще те опари. Ще каже: „Ти на жена вярваш ли? Те са всички усойници. Само че да не я хващаш за опашката, за главата да я хващаш.“

Сега, отде е дошло да наричат жената усойница? Нима Ева беше усойница? Тогава Адам трябва да бъде усойник. Казвам: За в бъдеще така не може да се говори. Ние преувеличаваме и смаляваме нещата. Хубаво е да се смаляват и да се увеличават нещата. В научно отношение, когато има да се проучи един голям предмет, трябва да се смали, да стане достъпен за нашето познание, за да има една ясна представа. Пък и малките предмети трябва да се увеличат, да станат понятни за нашето познание.

Казвам: Ние имаме лъжлива философия за живота. Тази философия не трябва да я туряме. Тя е произлязла от съвременното общество. Всяко общество е създало лъжливи възгледи. Човечеството е създало лъжливи възгледи от хиляди години. Но както е създаден светът, какви трябва да бъдат отношенията на хората един към друг? По отношение на обществото хората трябва да имат отношението както един добър брат има към една сестра. Добрата сестра е образец на постъпка. Добрата сестра може да се жертвува за своя брат и добрият брат може да се жертвува за добрата сестра. Добрият баща може да се жертвува всякога и добрата майка може да се жертвува. То е една отлична черта на бащата, на майката, на брата и на сестрата. Всеки, който може да се жертвува, любовта му е правилна. Тя е Божествената любов. Всеки, който не се жертвува за тебе, ти на неговата любов не разчитай. Пожертвуването може да се обуслови.

За кого може да се жертвуваш в света? Най-първо ти можеш да се жертвуваш за Бога, подразбирам тук Великото в света. Дали хората Го приемат или не, то е друг въпрос. На второ място ти може да се жертвуваш за своя ближен. Ближен е онзи, който те обича. Бог е Онзи, Който всичко ти е дал и те е оставил свободен. Ближен е онзи, който съдействува за проявлението на тази любов. Най-после, ти можеш да обичаш себе си. Ние, съвременните хора, [не] сме разбрали любовта към себе си. И тогава стълкновението седи в личната любов. Отваря се една война – това е един обществен акт – и всички млади ги викат на бойното поле. Искат-не искат, ще идат за защита на отечеството. Любовта на народа изисква ти да се биеш. Личният живот изисква ти да живееш. Ти, искаш-не искаш, ще се жертвуваш. Защото, ако не се жертвуваш, ще те пожертвуват. Ако идеш на бойното поле, ще се пожертвуваш, ако не идеш, пак ще се пожертвуваш.

Казвам: Любовта изисква жертва. Народът изисква жертва. Човек и сам като живее, и той изисква големи жертви. Колко пъти човек страда от някое свое удоволствие. За малки работи човек може да си създаде нещастие. Вземете съвременния живот, който е описан от някои автори много добре. Животът и в старо време е описан. Представете си, че отиваш на кръчмата. Дават ти една чашка с червено вино. Няма никаква опасност, няма никакво зло. Днес една чашка, утре една чашка, след двадесет–тридесет години стане пияница, изхарчи всичкото имане. Преди да пие от това хубавото вино, мисли, че като пие няколко чашки, ще придобие нещо. Туй сега не е насилствено. Природата е създала човека да пие. Той трябва да пие, но какво трябва да пие? Казват: Той трябва да бъде въздържател. Въздържатели няма. Въздържанието в света не е в отричането. И сега идат хората до това разбиране. Не е лошо да пиеш вино. Понеже тия сокове, които образуват лозите, първоначално съдържат хранителност в себе си, но после тази хранителност се разваля от тия малките микроби, които влизат вътре в гроздовия сок. Та казвам: Тия малките същества внасят един елемент, който е опивателен. Човек щом се напие, стане ясновидец. Една майка казвала на сина си: „Синко, ти къща няма да въртиш, и да се ожениш, къща няма да въртиш.“ Един ден той се напива, връща се вкъщи и къщата започва да се върти. Той казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но ето че цялата къща се върти.“ Върти се къщата в неговия ум, но майката разбира друго въртене. Тя разбира, че синът не мисли правилно. Тъй, както той сега мисли, той няма да може да създаде едно семейство.

Два полюса има любовта. Единият полюс трябва да бъде Божествен и другият полюс трябва да бъде психичен, който възприема. Дом не може да се създаде, ако няма един от членовете да дава от любовта си и другите, които възприемат, да оценяват тази любов. Сам човек трябва да бъде резултат на тази любов.

Та казвам: Ние мязаме на цветя, които сме посадени в този свят. Ние сме от нежните цветя. Ако няма достатъчно топлина, ако няма достатъчно светлина, ако няма достатъчно влага, какво може да стане с цветето? Животът на цветето зависи от топлината, зависи от светлината, зависи от влагата, зависи от хубавите условия, при които то живее. Така са се образували най-хубавите цветя. Казвам: Непременно трябва да имаме условия. Светлината сама по себе си е един разумен акт. Там, дето има светлина, има разумност в света. Там, дето има топлина, това показва, че има духовен живот. Топлината е носителка на онези топлите чувства. Някой казва: „Съществува ли любов в света?“ Щом съществува топлина, съществува и любов. Защото топлината произтича от любовта. Тя е едно проявление. Светлината произтича от разумния живот. Там, дето има разумност в света, има и светлина. Следователно светлината според качеството на тази разумност се определя. Колкото човек е по-разумен, той веднага може да види всичките условия, които са създадени за него.

Сега казвам: Трябва да дойдем до езика на децата. Децата, изобщо, каквото им кажеш, вярват. Ако им кажеш, че дърветата говорят, те вярват, че говорят. Ако кажеш на децата, че водите говорят, те вярват, че водите говорят. Ако кажеш, че Слънцето говори, те вярват и в това. Обаче учените хора, които имат логическа мисъл, те не вярват. Ние обясняваме светлината по един механически начин. В механическия начин разумността е отвън. Запример, вие имате една съвременна грамофонна плоча, в която се разправя някаква реч или някаква песен. Питам: В тази плоча има ли съзнание? Плочата говори, но тя проявява друг живот. Следователно един човек може да мяза на една грамофонна плоча. Че човек говори, ни най-малко не се разбира, че той е нещо разумно.

Разумността се определя от два фактора: ако ти не можеш да се радваш и ако ти не можеш да страдаш, ти не си разумен човек. Те са два полюса. Някои от вас искате да не страдате. Трябва да бъдете грамофонни плочи. Казвате: „Защо са тия страдания?“ Че, страданието те определя като човек. Защо трябва да се радваш? Защото радостта те определя като човек. Радостта определя човека. Само човек може да се радва и да скърби. Живият човек се радва и скърби. Човек вижда своите бъдещи радости с хиляди години какви ще бъдат. Този човек прониква във вселената, гледа онези светове създадени. Неговият ум има да разкрие какъв ли не хубав живот.

Има хора тесногръди, които казват, че само на Земята имало хора. Те твърдят, че Земята е разсадник, че от тази Земя се раждали хората по цялата вселена. Аз против това нямам нищо – ако е от Земята, от Земята е. Само че хората от Земята, като отишли в другите светове, при другите слънца, са се облагородили, напреднали повече, отколкото хората на Земята. То са старите разбирания.

Едно време нашата Земя, и тя е била като Слънцето. Хората са живели на нея преди грехопадането. След грехопадането тя е потъмняла и сега е изгубила своята първоначална светлина. Всичките хора, които сега живеят, са в една каторга, в един затвор.

За бъдещата епоха се загатва в Писанието. Казва, че Бог ще създаде нова Земя и ново небе. Бъдещата Земя няма да има тия лампи. Светлина ще има без мяра, хляб ще има без мяра, разходки ще правиш – само като помислиш и ще ходиш накъдето искаш. Вие ще пътувате с аероплани, но не като сегашните. Ако ми предложат да се кача на един съвременен аероплан, не зная дали ще се кача, не е толкова сигурно. За аталък служи. На един аероплан може да се качиш, но може да се случи нещастие. Един път на един евреин показват и посочват срещу него един револвер. Казва: „Не го насочвайте срещу мене.“ – „Няма нищо. Празен е.“ – „Празен е, но може да стане хата.“ Като се качиш на някой аероплан, хата може да стане. Този аероплан паднал, онзи аероплан паднал.

Ние се нуждаем от една здрава мисъл. Аз поставям следното: всеки човек трябва да знае. Ние се обезсърчаваме от факта, че няма кой да ни обича. Срещнеш една жена обезсърчена, понеже няма кой да я обича. Срещнеш един мъж обезсърчен, понеже няма кой да го обича. Срещнеш слуга обезсърчен, понеже няма кой да го обича. Срещнеш господар обезсърчен, че няма кой да го обича. И войникът, и генералът, навсякъде всичките хора страдат, че се съмняват. Няма по-хубаво нещо в света от това да те обичат. Казвате: „Да има двама, да се обичаме.“ Щом се обичате двама и изключвате други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички души едновременно. Че, цялото човечество в Адама беше, когато сгреши. Цялото съвременно човечество, което е на два милиарда, всички тия души, които не са се преродили, ще се преродят. Окултната наука дава някои данни, те не са фактически данни, че човешката раса наброявала около шестдесет милиарда души. Два милиарда ги имаме на Земята; другите петдесет и осем милиарда къде са? Тях ги носим вътре. Само че за тях няма условия да се проявят. Съвременните учени хора дават някои данни. Когато някой път ще се въплоти някой човек, в семенцата има пет милиона кандидати да се родят, а от тях ще се роди само едно дете; другите четири хиляди деветстотин деветдесет и девет остават да чакат за бъдеще. То е само в едно зачатъчно състояние. Ако всяка година се ражда само по едно дете, колко години се изискват тия пет милиона деца да се родят? Пет милиона години се изискват, ако всяка година се ражда само по едно дете. Това [е] за човешкия живот. Ако е за рибите, по-лесно се оправя. Една риба ражда триста–четиристотин хиляди деца. Но не е в количеството, в качеството е.

Аз разглеждам въпроса от чисто научно гледище. За да живее един човек на Земята, трябва да му се създадат условия за неговия ум, трябва да се създадат условия за неговото сърце, трябва да се създадат условия за неговото тяло. То е негово право. Когато Бог създаде човека, Той го създаде за най-хубавите условия. Създаде рая за неговия ум, създаде животните за неговото сърце, за да бъде един добър господар. Всичко туй е да има с какво да работи. Сегашният свят не е създаден от Бога, затова той е обречен на изменение. Дали вярвате или не, няма да спорим. За бъдеще, когато се създаде новият свят, ще го видите какъв ще бъде. В бъдещия свят, който ще се създаде, смърт няма да има. В бъдещия свят, който ще се създаде, женитби няма да има. Кой от вас е доволен от женитбата, както става сега? По този начин аз никога не бих се оженил. Като се ожениш, ще бъдеш един голям престъпник. Какви ли грехове няма да ти турят. Всичките грехове, които има, ще ти ги турят отгоре. И то хора, които са напреднали, онези, които те обичат. Един мъж казва за жена си: „Кой знае, ходила е с други мъже.“ Той трябва да каже: „Всичко може да стане, но аз както я познавам, това тя не може да направи.“

Имам сега един пример, който мога да ви го дам като близък на идеала. Някога в миналото иде един млад момък, добре възпитан. Не бях виждал мъж да плаче. Той започна да плаче. Съжалих го, като го гледах как рони сълзи. Казва: „Скарах се с жена си за нищо и никакво, та ми е мъчно, не мога да работя, убит съм, вече не ми се живее. Може ли да ми помогнеш?“ Рекох: „Мога да ти помогна.“ – „Не се съмнявам в нея – казва, – много добра е, но имам нещо грубо в себе си, не зная какво да правя в себе си. Може ли да ми покажеш какво да правя?“ Рекох му: „Трябва да бъдеш доблестен. Нали я обичаш? Ще идеш, ще ѝ се изповядаш. Но да не направиш някой долап? Никакви долапи няма да правиш. Ще ѝ се изповядаш, ще ѝ искаш извинение, тя може да ти прости.“ В какво седи погрешката? Че той я помилвал, плеснал с двете ръце, а пък тя се докачила. Той казва: „Не я ударих, а само помилвах.“ Казвам: В тебе мисълта била да я лепнеш, но страхът се явил и ти си изменил. Ти искаш да лъжеш, това не може тъй.

Сега разглеждам живота изобщо, ни най-малко не се спирам върху вашия живот. Понеже хиляди и хиляди поколения са живели и са се мъчили, казвате: „Така е създал Господ света.“ Не е създал Господ така света. Този свят трябва да се приготви, понеже светът за бъдеще не може така да живее. Ние само се петним. Никога не приписвай едно престъпление на другите. Чистата вода не може да окаля човека. Чистата светлина не може да окаля човека. Чистата мисъл не може да окаля човека. Чистите чувства не могат да окалят човека. Чистите постъпки не могат да окалят човека. Туй да го знаете. Има нещо, което не може да окаля човека. Калта може да окаля, но чистата вода какво ще окаля и чистата светлина какво ще окаля?

Та казвам: От това положение, в което сега се намираме, трябва да излезем като герои за бъдещето. Аз влизам в положението на човечеството. Мъже и жени страдат. Толкова големи мъчения. Казвате: „Ад.“ Какъв по-голям ад от този? Ако вие идете на бойното поле, какво ще видите? Толстой като описва във „Война и мир“ едно сражение, около тридесет хиляди души ранени на бойното поле, във време на войните с Наполеона, всичките ранени реват, пъшкат, че каква [...], те като викали, било по-силно отколкото канонадата на боя. Всичките хора, които викат майка си, баща си. Сегашната война е малко по-прикрита. Тогава на бойното поле тридесет хиляди души, всичките ранени, искат помощ. Всички обръщат очи нагоре, плачат и няма кой да им помогне в дадения случай. То е голямо страдание.

Често една жена, която няма никакво престъпление, мъжът ѝ я подозира, налага я, бой. Тя се моли, тя е на бойното поле, той я налага, тя казва, че никъде не е ходила. Някъде и жената може да налага мъжа, но то е по-рядко. Мъжете по-лесно налагат, жените – по-малко. Досега зная само една жена да е налагала мъжа си фактически, там във Варненско, но тя била мъжка Гана. Мъжът ѝ минавал за пехливанин. Борил се той, но хваща го друг пехливанин, метнал го и му изкълчил ръката. Казват ѝ на нея, че еди-кой си, Петко Пинджурски, изкълчил ръката на мъжа ѝ. Тя отива при него и като му ушива две плесници, той се търкаля на земята. Той като става, казва: „С тебе не искам да се боря.“ Сега, тия работи са верни. То е външната страна.

Всички искаме да бъдем силни. Според мене силен човек е онзи, който не подозира хората. Когато подозираш, трябва да имаш факти. Без да ги провериш, не подозирай никого. Само когато провериш една истина деветдесет и девет пъти и намериш че е вярна, няма какво да се съмняваш. Сега ние лансираме, може да се явят някои неща, които не са верни. Верни неща са тези, които сте ги проверили. Преди всичко трябва да проверим любовта. Когато вече се уверите в любовта, тогава онова, което имате, раздавайте го на другите. Тази любов ние я имаме. Всеки човек има Божественото. Божественото сега няма какво да го придобиваме. Ние го носим в себе си. На тази Божествена любов ние ще дадем ход.

В любовта играят няколко фактора. Майката, когато обича детето, го храни добре. Следователно при истинската любов ще намериш най-добрата храна. За истинската любов ще намерите най-хубавия чист въздух, за истинската любов ще намериш най-хубавото жилище. Всичко ще бъде така, че да се не разваля хубавото. Художниците излизат рано, поставят се така, че да могат лъчите, които излизат от предметите, да ги виждат, така че да могат да рисуват както трябва.

За бъдеще ние трябва да работим над себе си. Ние, съвременните хора, много малко въздържание имаме. Ние нямаме даже въздържанието на Епиктета, който бил роб на един римски патриций, който имал четиристотин роби. Господарят бил груб човек, обичал да ги бие. Като биел Епиктета, той винаги бил спокоен, поглеждал го мило и спокойно и нищо не му казвал. Особен човек бил. Другите роби, като ги биели, се молели, а той само спокойно и даже усмихнато го поглеждал, философски го гледал. Един ден господарят му излязъл от кожата си, положил го на земята и започнал силно да натиска крака му. Епиктет му казва: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш, и няма да мога да ти бъда полезен.“ Но той му счупил крака. Казва му: „Аз ти казах, че ще ми счупиш крака.“ След като му счупил крака, този римски патриций се обърнал, дошло едно чувство, едно просветление и го освободил, като му дал една голяма сума, като на свой син. И Епиктет свободните дни прекарал в Гърция, написал много хубави книги. Казвам: Кой досега е имал туй търпение? Сега, при сегашните условия трябват много Епиктетовци.

Аз влизам в положението на всинца ви. Ние живеем в много усилни дни. Труден живот е. Вестниците каквото пишат, книгите, всички неща са написани, но ти трябва да търсиш истината. Всичко, каквото се пише в книгите, не е вярно. В свещените книги каквото пише, трябва да го очистиш. Каквото и да разправят, всички неща са преувеличени. И за Бога каквото разправят, не е вярно. Туй, което Слънцето ни дава, на това аз мога да вярвам. Светлината, която приемам от Слънцето, и топлината, която приемам, туй говори за онази любов, която Слънцето има. Онзи, разумният човек, по топлината може да познае и любовта каква е. Човек, който люби, може да се познае.

Ако някой ти каже, че те обича, ти му премери врата преди да те обича и после премери му врата, като те обича. Разликата показва степента в любовта. Като го измервам преди да е обичал, има трийдесет и шест сантиметра около врата и след като се влюбил, ако има пак тридесет и шест сантиметра, това показва, че никаква любов няма. Най-малкото той трябва да има три–четири милиметра разница.

При любовта цялото тяло се изменя пропорционално. И носът се изменя, и веждите се изменят, очите се изменят. Изгубиш любовта – пак става промяна. Някой казва, че изгубил любовта. Като премеря врата, ще видя дали е изгубил любовта. Като премеря и има три–четири милиметра повече, фактически любовта е там. Тя не се е изгубила. Но трябва да имате хубави мерки. Мъжът, като се жени, да премери врата на жена си. Когато се съблазни, че не го обича, пак да премери врата. Да премери, когато мисли, че някой го обича и да премери, когато мисли, че не го обича, и тогава да види каква е разликата. Ако има една разлика, нещата са верни, ако няма разлика, любовта е същата. Ако когато го обича и ако когато не го обича, мярката е една и съща, няма нищо. Тъй щото, имаме данни, на които може да се разчита.

Казвам: То е една идея. Но не само идея, защото в любовта винаги имаме едно разширение в милиметри. Не само това, но в любовта има една особена светлина. Когато един човек се е влюбил, може да видите, че и най-грозното лице става красиво. Младите момци, когато се влюбят, виждат ангели. Щом се влюби, ангел става момата, щом изгуби любовта, пак е черен дявол.

Сега ние идваме до въпроса: любовта мени ли се? Променят се всички неща вън от любовта, но тя никога не се променя. Всички промени отвън може да станат. Да допуснем, че един, който ви обича, загаси всичките лампи, но той има в него друга инсталация. Той ще пусне най-хубавата светлина. Онази светлина на любовта, тя има други качества, тя е мека и приятна. Ти в нея сто години да живееш, ти се струва един ден да си живял. Онази светлина на безлюбието, тя е много остра. Казват, че онези, които ходили на Северния полюс, заболяват ги очите от светлината. На Северния полюс светлината не е светлина на любов, но светлина на безлюбие.

Новата Земя, което ще се направи, няма да има студени пояси. Навсякъде тази Земя ще бъде еднакво отоплена. Ако река научно да ви доказвам, този въпрос има патологични работи. Някои заболяват и имат температура. Температурата не е лошо нещо. Ниската температура е опасна. Човек при две хиляди волта може да го постигне смърт. Ако прекарате през него петдесет хиляди волта, частиците на материята са толкова дребни, че като минават през порите на тялото, не го разкъсват. Частиците при две хиляди волта са едри и разкъсват тъканите. Тия, висшите трептения на любовта, като минават през тялото, го пречистват. За в бъдеще човек, който иска да живее дълъг живот, да се влюби. Като се влюби, този поток на любовта от невидимия свят ще мине през тебе и ти ще се подмладиш. Ако вие може да се влюбите, вие ще се подмладите.

Аз не зная вие как се влюбвате. Научно разглеждам въпроса. В любовта ти считай, че твоето благо е благо за всички. В безлюбието ти искаш благото на всички хора да бъде само твое благо. То мяза на един лаком човек, който взел храната на всичките хора. В животните има това нещо. Ще вземе той, ще яде и после ще мисли да им даде или да не им даде. Всички имате тази опитност. Казват: „Пазете се от любовта.“ Щом трябва да се пазим от любовта, то е безлюбие. Единственото нещо, от което човек не трябва да се пази, то е любовта. Единственото благо в света, то е любовта. Няма по-хубаво нещо да опиташ чувствата и мислите на един човек, който те обича. По някой път ние трябва да благодарим. Аз се чудя на младите моми, какво доверие вдъхват момците в тях. Тя казва: „Той каза.“ И каквото казал, без никакъв договор, каквото каже, вярва. И тя каквото каже, той вярва. Любовта каквото обещание даде, на думата си седи, думата си никога не изменя. И хиляди години да изминат, казаната дума – свършено е. Тя никога не взема думата назад. Любовта е това, което думата никога не взема назад. Ние това наричаме Божия любов.

Хората очакват каквото мислят, един ден да стане. Любовта ще ги споходи. Туй наричат възкресение. Възкресението не е нищо друго освен Божествената любов, която ще озари съзнанието на всички хора. И тия хора ще започнат да живеят както Бог изисква, не както ние изискваме. Не ме разбирайте криво. Аз зная, че всички имате едно право понятие за любовта. Ако ви кажа: „Я ми кажете как да ви обичам?“, вие ще ми кажете как да ви обичам. Вие сте като онези търговци, които имат една мярка, когато продават.

В любовта се изисква една мярка. Законът е верен: Дай ход на Бога в тебе, имай вяра в Бога и остави Го Той да действува чрез тебе. Ви ще дадете примера на онази царица, която казала на мъжа си: „Ти нали ме обичаш? Дай ми правото три дена да царувам аз.“ Тя, след като станала царица, най-напред арестувала царя. Три деня царувала, а царя го държала в затвора. Тя три деня го държала в затвора, да покаже, че има власт. Той си мислел: „Това е то жена да има власт. Дай ѝ власт, че да те арестува. Още веднъж никога престола си на царица не давам.“ След три деня тя влиза в затвора и казва: „Освободете го.“ Казва на него: „Освобождавам Ви, и Вие ако искате, можете да ме арестувате, давам Ви пак свобода.“ Той познал, че тя го обича и че тя искала да го опита дали той я обича, дали той ще се съблазни. И тя познала, че има любов в него.

По някой път и вие в света сте арестувани като царя. Но след три дни ще дойде царицата и ще каже: „На Ваше разположение съм. Каквото искате, правете.“

Пожелавам ви царицата да дойде и да ви освободи от затвора.

Слугувайте на вашата душа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.

Тайна молитва

18-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 4.II.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.