Що е истинно

„Добрата молитва“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 8-и стих от 4-та глава от Посланието към Филипяните: „Най-после, братя, всичко що е истинно, що е честно, що е праведно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте, това размишлявайте.“

Който говори, трябва да бъде свободен в речта си, но и който слуша, трябва да бъде свободен в слушането – да разбира. Моето желание е да отворите прозорците на вашия ум, да отворите прозорците на вашето сърце, та днес да проникне топлина в сърцето ви и да проникне в ума ви светлина, Божествена светлина. Какво е било миналото, вие го знаете, то е било хубаво за времето си, но понеже миналото е остаряло, то трябва да се подмлади. А пък старото се подмладява само с настоящето. То са чадата, които сега са родени. Старите нали се радват на своите внуци и правнуци? Всяка хубава мисъл и всяко хубаво чувство, което сега прониква, то е нещо, което се е родило във вас; радвайте се на него. Не мислете, че онова, което се говори сега, трябва да бъде в стълкновение с миналото. Ни най-малко. Не! Така се говори, когато хората са заинтересовани. Един казва, че нашето е по-право. Той е заинтересован. Друг поддържа, че тяхното е по-право. Тези хора, те са заинтересовани. Ако аз разглеждам една хубава картина, ще я разглеждам както е. Ако съм художник, като нарисувам една картина, следната година ще ида да сравня картината с мястото, което съм рисувал, дали е същото. Сега художниците като нарисуват една картина, втори път не отиват. Те правят голяма погрешка. Защото и самото място, и то прогресира.

Та казвам: Старото не трябва да влиза в стълкновение с новото. Новото не трябва да гледа с презрение на старото. Тези неща са изключени. Онези, които не разбират, може да се сърдят, че са остарели. Радвайте се, че сте остарели. Ако във вас има съжаление, че сте остарели, във вас има неразбиране на старостта. Вие искате постоянно да бъдете млади. Че, трябва да разбирате закона на младостта. Защото човек в своето тяло представя една река, която тече с всичките свои движения на водата и въздуха, които движат вълните постоянно. Туй не е същата вода, която тече. Вие искате водата да бъде същата. Туй е, което става и във вас. Вие сте една жива река, която тече. Като погледнете, казвате, какво стана с вашите брегове, изкопаха се. Радвайте се, че се изкопаха. Казвате, че дъното се е напълнило с кал. Радвайте се, че кал има на дъното. Калта показва, че река е текла. Вие някой път се отегчавате от калта. Чудна работа, нали знаете, че известна кал лекува известни болести? В баните, като влязат в калта, се лекуват от известни болести. Стига да знаеш как да употребиш калта.

Казвам: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е човешкият живот. Няма по-велико нещо от човешкия живот. Какъв е смисълът на живота? Да живееш по човешки, това е най-великият смисъл. Какъв идеал. На Земята по-съвършено нещо от човешкото тяло няма. То е чудно по своето устройство. Тия хора мислят, че като умре човек, всичко се свършва. То е заблуждение да искате вие да умирате. Самата идея, че вие искате да умирате, вие не разбирате какво мислите. Човек, който очаква да умре, той не е разбрал Божиите пътища. Като е създал човека, Бог го е създал да живее или да умира? Той го е създал да живее. Всичките проповядват, казват: „Трябва да умрем.“ Досега така е било, трябва да умрем. Защото, когато аз говоря на една овца, че трябва да умре, проповядвам това на овцата, знайте, че аз съм заинтересован. Казвам на овцата: „Ти трябва да умреш, да еволюираш, да се усъвършенствуваш, да прогресираш и непременно трябва това да те принеса в жертва.“ Аз ще опапам тази овца, тя ще прогресира, разбира се.

Някой казва: „Знаеш ли аз какво зная?“ Много работи може да знаеш. Радвай се, че знаеш. Мислиш, че знаеш нещо. Ти да не бъдеш като онзи млад момък, който излязъл със своята възлюблена на разходка, но тя му се разсърдила, казва: „Оттук не мърдам. Една стъпка напред не минавам.“ Той казва: „Моля ти се!“ – „Не, по никой начин не се мърдам.“ – „Моля ти се, не прави така.“ – „Не, не.“ Те били край гората. И по едно време от гората излиза една голяма мечка. Момъкът се качва отгоре на дървото и неговата възлюблена, и тя се качва. Той казва: „Много се радвам, че ме послуша.“

Аз наричам страданията в света онази мечка, която ни накарва да мръднем, когато ние казваме: „Не се мърдам.“ Като дойде едно страдание, ние се намираме на дървото на живота, та се разбираме. Но това е едно естествено положение. И следователно, след време трябва да се освободим от образа на мечката. Тази мечка след туй има обратни действия. Досега ти не си се страхувал от нищо. Тази мечка като влезе в ума ти, ти си станал по-благоразумен, но вече не си така смел, както в миналото. Казвам: Един страх човек трябва да има – да не му дадат да носи по-тежко, отколкото може да носи. От това трябва да се страхува. Да се страхува да не би да му кажат една тежка дума, която да не може да носи. Да не му направят едно добро, за което да не може да се отплати. Този страх е единственият, който благотворно действува и не поврежда хората. За всичките други видове страхове човек плаща скъпо и прескъпо.

Сега да дойдем до смисъла на живота. Това [е] човешкият живот. Следователно, ако човек се научи как да живее на Земята, той е намерил смисъла. Като човек ще яде, като човек ще живее. Най-първо той ще се научи как да яде. После трябва да се научи как да диша. После трябва да се научи как да слуша. Като слуша, как да си туря ухото. То е цяла наука да знаеш как да слушаш. Защото, ако наведеш ухото си на едната страна както не трябва, не можеш да възприемеш слуховите вълни. Трябва да знаеш как да гледаш, трябва да знаеш как да работиш, как да ходиш. Трябва да знаеш как да спиш, трябва да знаеш как да сънуваш. Сега, като идете вкъщи, трябва да приложите тези работи.

Върху слушането може да се говори много. Аз сега само мимоходом засягам въпроса, но то е цяла една област. Запример, каква е областта на един химик? Казват: „Отличен химик е той.“ Един химик изследва елементите. Три вида елементи има: едните имат повече киселини, другите имат повече основа, трети имат повече сол. Тези елементи с киселините са много сприхави. Толкоз сприхави, че за малко нещо се обиждат. Ако не знаеш, пакост правят. Колко химици, ако се занимават с тях, излизат с разкървавени лица, ръце. Като ги бутне някъде някой химик, направят цяла експлозия. Химиците са много внимателни с елементите. Един знаменит американски химик правил опит с едно от най-силните взривни вещества, с едно много малко количество. Вижда, че ще стане голяма експлозия и казва на студентите: „Бягайте!“ Та, студентите и професорът, всички избягват. Става експлозията в класа. Сега вие седите във вашите лаборатории, кажете една малка дума, но не знаете, че то ще внесе във вашия живот цяло едно разстройство.

Аз да ви приведа един пример. Един млад български свещеник, един от най-добрите свещеници в България – няма да му кажа името, но само за пример го вземам – служил във Варненско. В службата идва един дякон, който не знаел още добре реда в църквата, как да служи. Направил една грешка в служенето и свещеникът му ударил една плесница, че така не се служи. След време този дякон станал владика и така се случва, че става владика във Варненската епархия. Този свещеник двадесет години опъвал каиша за тази плесница. Ти ще простиш прегрешението на дякона, защото той може да стане владика някога.

Вие често седите в себе си и често биете вашите дякони. Не мислите, че вашият дякон ще стане владика в същата епархия. Тогава да му мислите какво може да стане. Сега вие може да кажете: кой бил този? Без разлика, който и да е. Всеки един от вас е този свещеник и всеки един от вас е този дякон. Защото някой път или сте свещеник, или сте дякон. Ако сте дякон, то сте онзи, който греши. Ако сте свещеник, то сте умният, който ще даде един плесник. И владиката, то сте вие – дяконът. Защото, според законите на православната църква, дяконът може да стане владика. Свещеник не може да стане, понеже е женен. Владиката, според законите на православната църква, не може да бъде женен. Свещеникът може да бъде мъж на една жена.

Та казвам сега: Смисълът на живота кой е? Казвам: Онова, което е истинно в живота. Трябва да има нещо в живота, което да ни стимулира. В религията има една опасност – да направи хората много пасивни. Казва: „Това не е право, онова не е право, това не греши, онова не греши, това не яж, онова не яж, пости. Пей, пости.“ – „Колко дни?“ – „Три дни.“ Религията е наука само за вярата, нищо повече. Казвам: Какво нещо е религията? Това е наука за вярата. Да вярваш в нещо. На религията обект е Бог. Туй Безкрайното, Безконечното, Туй, Което е създало света, То представя обект на изучаване. Ако разглеждаш религията, какви ли неща няма за Бога. Но как ще изучавате Бога? Няма никаква форма, никой не Го е изучавал, виждал. Как ще Го опишем? Можем да опишем онова, което е създал. Но ти от един автомобил не можеш да знаеш какъв е неговият майстор. Автомобилът няма да мяза на майстора си. Или нарисуваната картина няма да мяза на художника – ни най-малко. И методите за изследването на Бога не са като в науката. В химията има известни елементи, във физиката се занимават с известни тела, в анатомията изучават строежа на човешкото тяло, кости, мускули и т.н. Във физиологията изучаваме процесите в тялото. Има какво да изучаваме. Всички тия науки: минералогия, ботаника, зоология. Има предмети, които трябва да се изучават. Като изучавате растенията, ще изучавате законите, по които растат, ще изучавате законите на животните, законите на минералите, ще изучавате техните естества.

Казвам: Някои хора мислят, че трябва да бъдат религиозни. Религията е наука за сърцето, възпитанието на човешкото сърце. Науката, както сега се изучава, е възпитателка на човешкия ум. А общественият живот, социологията е тъй наречената наука за възпитание на човешката воля.

Следователно, ако една наука не може да помага на ума, ако една наука не може да помага на сърцето, ако една наука не може да помага на човешката воля, това е безпредметно учение. Всяко учение трябва да има някаква полза. В света ние не трябва да изучаваме неща, които нямат никаква полза. Всяко нещо, което изучаваме, поне нещо микроскопическо трябва да донесе. И действително така е.

Религиозният човек ще го познаете, че е религиозен. Той има особена форма. Учения като го погледнеш, ще знаеш естественик ли е, зоолог ли е, ботаник ли е, физиолог, химик ли е. Всички се различават. Този, който изучава животните, замязва на животните. Този, който изучава растенията, замязва на растенията. Този, който изучава минералите, замязва на минералите. Разбирайте сега. Има известни оттенъци, които дават предметите, които изучавате. Има известни впечатления.

Вие сега мислите, че растенията са глупави. Не са глупави. Те в някои отношения имат такова специфично знание. После, имат понятия за красотата, за хубостта. Виж колко хубаво са облечени. Като цъфнат, колко хубави цветове, какви хубави краски имат. После, разбират козметика. Имат едно ухание и знаят как да привлекат окръжаващата среда, да бъдат възлюблени, да заставят хората да ги поливат, да ги отглеждат, да треперят над тях. Без да говорят, само като мислят, накарват хората да се грижат за тях. Като погледнеш едно цвете, казва мислено: „Полей ме!“ И ти го поливаш.

Сега онези от вас, които искат доказателства, казват: „Докажи това.“ Доказателство има само за слепите хора. На онези, които имат очи, казвам: Ела и виж. Ако си сляп, ще ти докажа. – „Мислиш, че аз съм сляп?“ Ще определя дали си сляп или не. Ако имаш нужда аз да те ръководя, ти си сляп, ако нямаш нужда да те ръководя, вървиш подир мене, разговаряме се, вървим двамата. Ако мислиш, че ти не можеш да разбираш, ти си сляп и глух тогава. Ако разбираш и прилагаш, ти реч имаш и слушаш.

Та казвате, че това не е според старата логика. Аз излизам из областта на логиката, от логиката на Платона, на Аристотеля. Хубаво, тази логика от две хиляди години една и съща ли ще бъде? Аз се чудя на човечеството да не може да прогресира в логиката. Ти доказваш, че в света има хляб. Казваш: „хляб“, но хлябът не иде. А пък аз, който не разсъждавам логически, казвам: „хляб“ и хлябът иде! Кой разсъждава логически? Ти казваш: „Има Господ“, ама страдаш, болен си, сиромах си, ходиш да просиш. Ти разправяш логически за всичките страдания. Друг казва: „Господи“ и всичко има, богат е и здрав е. Кой разсъждава логически? Като кажеш „Господи“ или като кажеш, че „Господ има“? Има Господ, Той направил света. Всичко има, пък ти нищо нямаш. Де е логиката сега? Кажете ми коя вяра е права тогава?

Всичките страдания на човечеството и на човека се дължат на неразбиране на [...] условия и на вътрешните възможности, които са вложени вътре в него. Казвам: Какво трябва да се прави? За бъдеще, всичките условия и възможности в човека трябва да се разбират. Те ще донесат всичките блага на човека. Досега ние сме разглеждали любовта. Казваме: „Има любов в света.“ Други казват: „Няма любов в света.“ Логически са доказали и едните, и другите. С примери са доказали, че любовта я няма. Онези, които доказват, че я има, те нямат любов. И онези, които казват, че няма любов, я нямат. Някой казва, че огън има на огнището, но там няма огън. Казвам: „Огънят гори на огнището“ и огънят е там. Онези думи са съдържателни и мощни, които като кажеш „огън“ и огънят се появява; като кажеш „любов“ и любовта се появява; като кажеш „сила“ и силата се появи; като кажеш „мир“ и мирът се прояви. Те са силните думи в света, които трябва да преобразят света за бъдеще. И техния език трябва да учим.

Казва ми някой: „Докажи ми.“ Аз това не съм учил в училището, да доказвам. Нямах време, за в бъдеще ще ида. Интересува ме. Един ден ще ида да уча, като наука, как се доказва. Сега може да ви докажа за онова, което съм научил. Онова, което за бъдеще има да уча, вие го знаете по-добре от мене. Аз бих ви слушал как ще ми докажете, че има Господ. Казвате: „Реално е това, което виждаш.“ Ако загася светлината, какво ще виждате? Според вас всяко нещо, което виждате, е реално, което не виждате, не е реално. Лъжете се. Когато светлината присъствува в ума, нещата са реални, когато светлината отсъствува от ума, те са нереални, няма ги вътре. Отвън съществуват, но вътре в нас не съществуват. Когато имаме любов, Бог съществува отвън и отвътре в нас. Когато нямаме любов, Бог е отвън. Отвътре не е. Казва някой: „Няма Господ“, понеже в него не е. Като каже някой, че няма Господ, аз разбирам, че светлина няма, топлина няма и сила няма. Казва: няма го Господа вътре. Как ще докажете логически?

Но ще ме извините. По вашата логика няма какво да ми доказвате. Ако някой иска да ми доказва дали има Господ, ще му кажа така: „Ела на обяд, да те угостя, ще видиш моята логика.“ Аз ще му кажа само една дума: „Ела да видиш моята градина.“ Той ще каже: „Много хубава градина, много добре си я подредил – логически ще ми докаже човекът, – много хубав ред, отличен порядък.“ Доказва човекът, че е така. Аз се уча от него. Аз не мислех, че е много умен човек, но този човек ме насърчи. Казва, че тия дървета съм насадил тъй както трябва.

Та казвам: Ще поканите Господа на угощение вътре във вашата градина и Той да се произнесе за онова, което сте направили. Вие ще се научите на нашата логика. Според мене, когато Господ дойде в една градина и започва да я разглежда, казва: „Това е хубаво, онова е хубаво.“ Казва: „Всичко е добро. Това е последица от един живот.“ Ако Господ дойде в мене и си поклати главата, нещата не са турени на място. Аз ще се заема друга градина да правя.

Казвам: Сега вие сте поканени за градинари. Някои ботаника още не са учили, искат да станат психолози, да станат възпитатели на децата. Най-мъчното изкуство е да възпитаваш децата. Казвате: „Трябва да се възпитат децата, трябва да се образоват децата.“ В едно дете нищо не можеш да внесеш. Нищо ново не можеш да внесеш – каквото е детето, туй ще стане от него. Един вълк, колкото и да го възпитаваш, той е вълк. Лъвът, колкото и да го възпитаваш, той е лъв. Змията може да я възпиташ. Има змии възпитани. Змиите може да играят ролята на една котка. Като ходи из къщи да лови мишките. Влезе в дупката, намери мишката, извади я много по-хубаво от котката. Дето има змии, няма мишки. Котката не може да влезе в дупката на мишката. Хубаво е човек да има по една змия. Вашата логика не допуща това, но моят реализъм го допуща. Една змия влезе в дупката, извади мишката. Ти ще започнеш да я изучаваш каква е. Ще видиш, че муцуната ѝ е тънка, значи много е умна. Че обича да гризе, то се дължи, понеже зъбите ѝ растат, да не би да порастат, да ѝ затворят устата, че да не може да яде. Тя гризе, да смалява зъбите. Тогава ще намерите ония баща и майка и ще им кажете да направят на дъщеря си или на сина си по-къси зъби. Едновремешната мода е била да имат дълги зъби и дълги езици. Сега има дълги езици. Конският език е доста дълъг. Едно време езикът е бил дълъг. И сега иде на ум на човека да проточи езика си като по-рано. Но като проточиш езика си, бой има.

Разправяше ми един оратор: „Аз трябваше да говоря за свободата, пък пуснах няколко думи повече. Биха ме, пукнаха ми главата.“ Та, не се говори какво да е. Свободата в света ще дойде, когато ние всички се научим да живеем в света свободно, да мислим свободно, да чувствуваме свободно и да вършим волята Божия. Като мислиш свободно, че да не повреждаш никого. Като чувствуваш свободно, да не повреждаш никого. Като постъпваш свободно, на никого да не правиш никакъв ущърб. Не само това, но като мислиш, със своята мисъл да бъдеш полезен на всичките, и със своето сърце като чувствуваш, да бъдеш полезен на всичките, и като постъпваш, със своята воля да бъдеш полезен на всичките. Туй разбирам новото, което иде в света. И туй, новото, е вътре във вас. Някой казва: „Къде е?“ Не може аз да ви покажа пътя на истината, ако вие не ме обичате. И аз не може да ви покажа пътя, ако аз не ви обичам. Не може аз, като проповядвам на вас, да ви предам какво нещо е любовта, ако не ви обичам. И вие не можете да възприемете онова нещо, което говоря за любовта, ако не ме обичате. Второто нещо: не може да ви предам истината, ако аз сам не обичам истината. И вие не може да разберете тази истина, ако вие не я обичате. Ако аз съм заинтересован и ако вие сте заинтересовани, истината остава непонятна. Тогава всеки има една истина и тази истина произвежда смущения между хората. Всеки търси само своето право. Който търси своето право, то е безправие. Който търси правото на всички хора, той ще намери своето право. Който търси само своето право, ще намери всичкото безправие в света.

Казвате сега, при сегашните условия, какво да правите? Мнозина са ми задавали този въпрос. Една жена ми казва: „Представи си, че ти си на моето място, господин Учителю, как ще постъпиш?“ Търговецът ми казва: „Представи си, че ти си на моето място, как ще постъпиш? Ще говориш ли истината? Как ще проповядваш?“

Тук, в София, един търговец повикал един млад момък да му служи. Вика го да продава. Казва: „Слушай, няма да ме лъжеш.“ – „Господине, майка ми и баща ми това са ме учили, да не лъжа, честен да бъда.“ – „Право ще говориш.“ – „Право ще говоря, тъй, както искаш.“ Започнал той да продава платове. Питат го: „Този плат какъв е?“ Казва: „Този е вълнен, този е наполовина вълнен и наполовина памук, този е копринен, памучен“ и т.н. Вика го господарят и му казва: „Слушай, че аз ти казах на мене да говориш истината; тях ще лъжеш.“ Е, хубаво, това истина ли е?

Един човек можеш да го лъжеш само три пъти. Повече от три пъти не можеш да го лъжеш. Щом платът е от вълна, ще кажеш, че е от вълна. Понеже, като взема плата, аз ще го прегледам с моя микроскоп и ще намеря, че ме лъжеш. Ще определя вашата лъжа, колко сте ме излъгали. Ще взема един конец от плата, ще го туря под микроскоп и ще видя, че има две влакна вълнени и три влакна памучни. Има и копринени, но копринените влакна от трева направени, минава и то за вълна. Как ще познаеш? Нишките на вълната са с възелчета. Памучните са тъй, увити. А копринените са като цев. Всяка нишка говори за себе си, няма лъжа. Конецът е направен от три вълнени нишки, три копринени и три памучни и всичко това минава за вълна. Защо? Понеже вълната е по-скъпа, а памукът – по-евтин, като продава памука за вълна, печели, взема повече пари.

Питам: Когато вие си позволявате да кажете нещо, което не е вярно, какво е вашето съображение? Често човек може да мълчи, но мълчанието не е философия на живота. Да мълчи като мъдрец е едно, да мълчи от страх е друго. Един български свещеник, който се занимавал с пчеларство, една година, след като двадесет–тридесет кошера събрал, направил си петмез и казал на своята другарка да тури тикви вътре. Направили цял кюп с петмез и свещеникът очаква през годината да си похапне от петмеза. Обаче неговата дъщеря и син отивали и си изваждали тиквичките от петмеза и не останало нито едно парче. Дъщерята се казвала Марийка. Един ден бащата казал: „Марийке, иди да извадиш малко от петмеза с тиквичките.“ И майката е там. Отива тя. И минават се пет, десет, петнадесет минути, половин час, тя не иде. Бащата казва: „Какво стана с петмеза?“ Отиват да видят и виждат Марийка седи при кюпа и плаче. Казва: „Няма тикви.“ Бащата казва: „Няма нищо. Нарежете нови тикви, че ги турете в петмеза пак.“

Ако старите тикви са изядени, турете нови. Няма какво да вдигате шум. Кой ги изял? Изядени са. Нови тикви трябва да се турят вътре, да се уреди въпросът. Ние сега се спираме върху въпроса кой направи погрешката, кой изял тиквите. Оставете това, но нарежете нови тикви. Как ги правите? Мисля, с киречена вода ги правят или с пепелива вода, не зная точно как ги правят. След туй варят ги и стават твърди и крехки.

Първото нещо: научете се да не критикувате хората. Не да не критикувате, но да бъдем снизходителни, да гледате на работата снизходително. Радвайте се, че един човек е направил една погрешка, понеже той ви е освободил. Сега всички вдигате шум за Ева. Благодарете на Ева. Трябва да благодарите на нея, защото всичката наука, която имате, се дължи на Ева, която направи погрешка. Казвате: „Отде се намери тази Ева да яде този плод?“ Благодарение, че даде на Адама и той поумня. Той по-напред не знаеше, че е гол. Преди да беше ял от плода на дървото за познание на доброто и злото, той не знаеше, че е гол. Като яде от плода, видя, че е гол.

Разбирайте ме сега в правия смисъл. В една грешка да видим скритото добро. Защото всяка погрешка е неизползувано добро. Това е погрешката. Злото в света съществува по единствената причина, че всичкото онова добро, което хората не са турили да се реализира, механически е станало зло, като едно налягане отвън върху света. Ако днес ти дойде една мисъл и ти не я приложиш, за бъдеще тази мисъл ще стане неприятел. Ако едно чувство дойде и ти не го реализираш както трябва, туй чувство ще стане неприятел. Лошо ще стане за тебе. Една постъпка, и нея ако не изпълниш, и тя ще ти стане неприятел и ще ги опитате. Тогава ще имате трима души неприятели във вашия живот – едно зло. Казано е: За да избегнете злото в света, трябва да имате послушание. Послушание на зова на Любовта, послушание на зова на Истината и послушание на зова на Божествената Мъдрост. Три неща човек трябва да слуша. Да слуша какво говори Любовта в сърцето, да слуша Истината какво говори в неговата воля и Божественото в него да слуша, какво Светлината и Мъдростта говорят в неговия живот. Три неща има, които човек трябва да слуша.

Казвам сега: Вие трябва да ме слушате. Не искам да вярвате в мене. Аз не искам вяра от вас. Може в миналото да са искали да вярвате. Аз искам най-първо да обичате всичките хора, да обичате Господа и най-после да обичате мене. Аз не искам вяра. Не искам да вярвате в мене. Най-първо искам да обичате всички без разлика, да обичате Бога и като няма кого да обичате, да остана аз последен. Туй е учението, което аз ви проповядвам: да обичате всичките хора, да обичате Бога и най-после да обичате мене, аз, който ви говоря сега. Само така може да се избави човек от едно заблуждение. Казвам: Туй сега е необходимо. Ако вие обичате всички, вие се ползувате. То е смисълът на живота. Живот без любов няма смисъл. Но и здраве не може да има, но и дългоденствие не може да има, нито здрави поколения може да има, нито между мъже и жени може да има хармония, нито между децата може да има някаква хармония.

Казвам: Не ще турим любовта като една основа и любовта като един импулс, един подтик в живота. Ако ти нямаш този подтик, всякога ще усещаш,че си разочарован. Онзи, който има подтика на любовта, никога не може да бъде разочарован. Казвам: За се избавим от постоянно разочарование, трябва да имаме подтика на любовта. Има нещо, което сега е взело мястото на любовта. То е лъжата. Има много други работи, които минават за любов. Това, което внася живот, това което дава импулс, безсмъртие, което разкрива света в света, то е този Божествен импулс. Бог го е турил вътре в нас. Всякога, когато този импулс дойде в нашия ум, вие се радвате. Този е импулсът на любовта, импулсът на Бога. Ако вие обърнете внимание, в тази светлина ще видите образа на Бога. Няма какво да ви се доказва какво нещо е Бог. В оня ден, в който вие видите Бога, вие ще се примирите с всички хора, всичко в света ще ви бъде тъй близко. Ще бъдете радостни. Тогава няма да ходите да просите, но вие ще мязате на един изобилен извор, който навсякъде ще дава. Като минете покрай гробища, покрай изсъхнали дървета, през пустинята, навсякъде ще станат ливади, всичко ще започне да расте, ако хората се бият, ще се примирят. Но трябва да сте видели Бога. Ако не сте Го видели, туй нещо не може да стане.

Този образ няма да бъде като образа на една картина. Той е толкоз силен, че като видите образа на Бога и като приемете тази светлина, си заслужава човек да страда хиляди години, за да види веднъж Бога. Що са хиляда години? Сега, ако хиляда години живеем и страдаме и най-после нищо не виждаме, защо ще страдаме? Ако аз страдам, за да видя нещо, разбирам. Ако нищо не мога да видя, защо ми са страданията? Ако забогатяваш, за дадеш нещо, разбирам, но ако забогатяваш и не даваш, защо ви е това богатство? Ако осиромашаваш, за да отвориш място на богатството, разбирам, но да носиш вечно сиромашията, аз не разбирам. Ние, съвременните хора, страдаме от излишно богатство, страдаме и от излишна сиромашия. Долу излишната сиромашия. Долу излишното богатство. Сиромаси да няма и богати да няма. Какво ще има? Богатството да се тури в движение, да се движи колелото. А пък сиромашията да възприема нещата. Сиромашията да образува трудолюбиви, честни хора в света, които да работят. Да се образува една връзка между богати и сиромаси, да се обичат като братя. Ще се разбират тогава. След това ще се сменят: богатите ще идат на мястото на сиромасите и сиромасите – на мястото на богатите. Трябва да се върти колелото. Сега седят и цели книги пишат, за да се преустрои светът, закони да се турят.

Светът с насилие не може да се поправи. Такъв ред съществува в природата. Ако този ред не е хубав, къде ще намерим по-хубав ред? В природата всяко нещо е на място. Ако речеш да пипнеш нещо, веднага законът ще те хване. Нали има ред и порядък. Нали има религия. Мнозина казват: „Ние искаме новото.“ Хубаво, аз съм съгласен. Кое е новото? Според мене новото е само онова, което премахва всички недъзи на човечеството, което [иде] да премахне смъртта, сиромашията, раздорите, крамолите. Вярвайте, че новото всичко това в света ще премахне. Това е новото в света, което очакваме. Как ще дойде то? Всеки един от вас да стане източник на Любовта. Не да очаква Господа отвън, но да даде на онзи, който носи Неговия образ. Казват, че човек е направен по образ и подобие Божие. Де е образът на Бога в човека? Трябва да го намерим. Сега има доста археолози, които търсят, правят разкопки, да намерят останки от старите култури. Моите почитания към тях. В това отношение англичаните са отлични. Ходят навсякъде по света. Но бих желал всинца да бъдете археолози, да започнете да правите разкопки, да намерите онзи заровен образ на Бога, да го изровите, да го изчистите, да го поставите на първо място във вашия ум, на първо място във вашето сърце, на първо място във вашата душа и на първо място във вашия дух. То е сега вашето благо. Не искам да зная какво вие мислите. Вие мислите ли да се възцари любовта в света? Или искате да царува невежеството, насилието в света? Мисля, че в това отношение жената е възпитавана най-вече. Жената е бита. Няма същество, което да е бито толкова, колкото жената. След туй идат децата вече. Жената е първото женско дете. Адам е първото мъжко дете.

Вие не знаете коя е била майката на Адама и на Ева. За Ева знаете, че Бог взел материал от Адама, а пък мъжа направил от пръст. То е алегория. Казвам: Най-първо има две деца. Адам е първото, мъжко дете в рая, и Ева е второто, женско дете в рая. Учеха се там. Баща им даде една заповед, да види дали ще слушат. Те най-първо показаха непослушание. Той ги изпъди извън рая. Вие искате да знаете защо ги е изпъдил. Сега няма да се спирам върху това. Не ги изпъдиха, но им дадоха билет да странствуват в света, на екскурзия ги изпратиха. Знаете, че екскурзиантите не могат да имат тия удобства, както вкъщи. И те екскурзианствуват шест–седем–осем хиляди години. Странствуват. Един ден ще се върнат със своите бележки от своето странствуване.

Казвам: Какви са вашите бележки досега? Какво помните вие? Вие помните само от този живот. Все ме питат: „Какво съм бил в миналото?“ В миналото си бил един Адам в рая, ако си мъж. Понеже оставил сестра си да ходи сама, тя направила погрешка. И двамата правили погрешки. Казва: „Аз какво съм била в миналото?“ Ти си била една Ева, занимавала си се с мегали-идеи, че като излезете от рая, като Бога ще бъдете. Казва: „Ако излезете извън рая, ще имате широк свят. В тази малка градина нямаш нищо, отвън е този свят. Като видите, вас ще ви се отворят очите.“ И действително им се отвориха очите. И аз се радвам, че сега сте все с отворени очи. Сега, то е неограничено за Адама.

Понеже всякога в религията се говори за едно ново небе и една нова Земя, ще има един нов свят. Какво място ще завземете вие в този нов свят? Ще държите изпит. Нали учениците в гимназията държат изпит? Ако получи шест, той влиза вече в университета. Ако свърши прогимназия с отличие, ще го приемат в гимназията. Ако свърши първоначалното училище с отличие, ще го приемат в прогимназията. Казвам: Религиозните хора с какво трябва да свършат? Най-първо религиозните хора изпит ще държите. Ще ви турят да примирите двама души, които са врагове, които с хиляди години не могли да се примирят. Ако ги примирите, ще влезете в рая, ако не ги примирите, няма да влезете. Предметно учение. Ако имате знание, ще знаете как да ги примирите. Сега няма да ви кажа как. Не искам да ви казвам, вие сами ще намерите. Кога се дава една задача, не се дава разрешена.

Вие казвате: „Да свършим този живот.“ Не да свършим този живот, но да започнем този живот. Аз не говоря да свършите живота. Казва: „Да свършим тази работа.“ Няма какво да се свършва, тя е свършена. Много зле се свършва, ако задачата остане неразрешена. Втори път ще държите изпит. Ще гледаш втория път да не те скъсат. Вие тогава ще бъдете смели като онзи студент, за който ми разказаха, че това станало тука в университета. Не зная колко е вярно. Разправиха ми го и аз ще ви го разправя. И вие да бъдете като този студент. Той се явява на изпит при един професор и той го скъсва. Не зная по кой предмет било, но било по един много важен предмет. Завзема се той да учи, защото първия път не знаел материала. Научава го и втори път се явява, но професорът пак го скъсва. Третия път той научава много добре предмета и професорът пак искал да го скъса. Студентът бил бабаитин, здравеняк. Хваща професора и му казва: „Господин професоре, първия път ме скъсахте, благодаря Ви, че ме накарахте да уча. Сега зная предмета много добре и ако ме скъсаш, ще те хвърля през прозореца. Като зная този предмет, ще бъдеш справедлив, ако не, ще те хвърля през прозореца, че да стане каквото ще.“

Казвам: Ще дигнете този професор, пък – навънка. Смелост трябва. Казвате: „Туй е волята Божия.“ Щом не знаеш, волята Божия е да те скъсат първия път и втория път. Но щом знаеш, волята Божия е да кажеш на професора: „Зная, ако ме скъсаш, не си справедлив човек. Тогава ще те хвърля от прозореца навън, ще взема твоето място.“

Сега мнозина проповядват да се подчинява човек. Как даде Бог заповед на първите хора? Казва им: „Няма да ядете от плодовете на това дърво.“ [...] щеше ли Ева да яде? Казва: „Няма да ядете. Ще изгубите живота си, ако ядете – ще влезете в една област, която не е още за вас.“ Следователно, сега е този закон на свободата. Всички ще извършите волята Божия, но не да има да ви пазят стражари. Ако сте честни пред стражаря, то още не е честност.

Ще ви приведа един пример. Минава един българин, един млад момък, който бил честен, той минава покрай бостани и един му казва: „Защо не си откъснеш от дините?“ Той бил ожаднял. Момъкът казва: „Българин съм, майка ми ме е научила да не бутам тези работи. Ще намеря пъдарина, ако той ми даде, ако не, не бутам никакви дини.“ Ето един българин, който е в рая. Този българин се помина. Млад момък беше. В оня свят е и е кандидат за рая. Той не иска да къса, като Ева, от забранения плод. Казва: „Майка ми ме е учила да не късам. Аз съм българин, не обичам да вземам чуждото. Чуждото е чуждо.“

Казва апостолът: „Най-после, братя, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това размишлявайте.“ Знаете ли тревогите, които имате, на какво са признак? Не искам да ви дам диагноза. Най-първо, стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова. Тогава тази отрова действува по един кабалистичен закон на числата. Направиш една погрешка веднъж, два пъти, три пъти и дойдеш до едно място, дето се експлодира. Не докарвайте нещата да експлодират. Днес се разсърдиш, утре се разсърдиш. За своето добро не се тревожете. Щом дойде една тревога, сложи една мисъл, която да я уравновеси. От какво стават тревогите? Майките често се тревожат. Младите съпрузи един на друг си създават тревоги. Господари и слуги си създават тревоги. Целият свят е така направен, че хората едни други си създават тревоги.

Изучавайте човека, лицето на човека. Няма нищо скрито-покрито в човека. Един ден всяко престъпление ще се фотографира. Какво сте направили няма да ви питат, но ще извадят фотографията от вашия мозък, ще излязат всичките картини. Ти си ходил да крадеш или си задигнал овци, или си ял круши, всичко е изложено на картини. Всичко е фотографирано. Всичко туй ще го поставят пред вас. Какво ще кажеш, че не си ходил, че не си крал? Казвам: След като умрете, отивате на другия свят, вие носите всичките тия неща със себе си. Сега казвате: „Дано не е така.“ Бих желал да не е така, но логически казвам, че е така. Онези мъдреци, които са писали, казват: ще заличи Бог греховете. Всички ония впечатления на злото трябва да се заличат от вашия ум, трябва да се заличат от вашето сърце и душа. Да се очисти душата. Понеже тия картини на злото са, които произвеждат този мрак и това недоволство. И Давид казва: „Сърце чисто Бог да създаде в мене.“

Казвам: Има много работи във вас, които трябва да се разбъркат, да излязат навън, човек да не е вече вързан. Сега не искам вие да се плашите, да кажете: „Колко лоши хора сме били.“ Не – колко лениви сте, немарливи, че не сте изправили вашите погрешки. Нас ни съдят за леност, че като сме направили една погрешка, покрили сме я, не сме я поправили. Като даде ученикът своята тетрадка на един вещ учител, последният веднага почва да зачерква. Казва ученикът: „Много е дребнав – какво било, че е Е или Ъ?“

Ти казваш А или О. Но съвсем друго нещо е. Като кажеш О, ще очертаеш нивата наоколо. Като кажеш А, ще натовариш магарето. Това са две понятия. Като кажеш И, туриш магарето по пътя. Като кажеш А, магарето е натоварено, като кажеш О, товарът е определен, като кажеш И, пътят е претеглен. Като кажеш Е, разширение има. Ако не знаеш как да произнасяш Е, ще се стесниш. Ако не знаеш как да произнасяш О, ще изгубиш своята собственост.

Казвате: без собственост. Има собственост. Има една лъжлива собственост. Имаш едно тяло, то е един дар. Единствената собственост, която теб ти е дадена. Казвате: без собственост. Тия уши, очи, всички тия удове в тялото, то е собственост, за която ти трябва да благодариш на Бога. Имаш една къща, благодари на Бога, че ти е дал тая къща. Къде е погрешката на сегашните хора? Онзи, който има палат, да благодари [за това], което е взел от природата. Бог е направил света. Казвате: „Моята колиба.“ Знаете ли колко дърва станаха жертва? Може би стотина, двеста дървета се пожертвуваха. Ние, съвременните хора, за нищо не благодарим.

После, имате и някаква идея, България да стане велика, мощна. Всичко туй е хубаво. Но един народ без любов не може да стане велик; един народ без истина велик не може да стане; един народ без мъдрост велик не може да стане. Те са три Божествени основи. Искаш ти да станеш велик човек – ще вложиш любовта в душата си. Ти искаш да станеш велик човек – ще вложиш истината във волята си. Искаш да станеш велик – ще вложиш мъдростта в ума си. Това е твое право. Затуй е създаден светът. Вие не сте създадени да бъдете слуги, роби на този и на онзи. Че вие сте слуги, това е ученичество. Ти си слуга, учиш се. Като научиш урока си, ще минеш в по-горно отделение. Няма защо десет години да седите в едно отделение. Да служите една е достатъчно.

Каквото и да бъде положението ви, гледайте с живота си да разкривате истината. Вие сте пратени на Земята, за да се освободите. Земята е единственото място, което освобождава хората. Знаете ли го вие това? Казвате: „Да идем в небето.“ Ако Земята ви освободи, и горе ще бъдете свободни. Ако Земята не ви освободи, и горе не можете да бъдете свободни. Бог създаде Земята за освобождението на хората. Предметно училище е то. Туй училище ще даде знание. С туй знание ще се освободите. Знанието ще те освободи. Силният е, който ще те избави.

Когато ти можеш да се разговаряш с твоя дух, с твоята душа, с твоя ум, с твоето сърце, с твоята воля, ти ще станеш силен, господар. Ти не познаваш душата си, ти не познаваш духа си, ти не познаваш ума си, сърцето си, всичко това е объркано. А при това искаш да бъдеш какво ли не в света. Никакви постижения не можеш да имаш. Първото нещо е да познаете, че всички имате един Баща в света, Който ви е пратил на Земята да се освободите, да работите, да учите. Никакво мърморене [да] няма. Като мърмориш, да се помолиш: „Господи, прости ми, че мърморя.“ Защо ще мърморите? Аз се чудя на вас.

Една сестра ми разправяше един педагогически метод. Тя е една сестра доста умна. Тя ми каза: „Аз в живота доста страдах. Като мома си казвах: „Господи, всичко ми дай, но болен мъж не ми давай да гледам.“ Като се ожених, седем години гледах болен мъж. След като оздравя, имаше друг навик – да ме хука. Някой път ще ме нахука, ще се минат една–две седмици и после ще ми каже две сладки думи.“ Името ѝ беше Еленка. Може и тук да има Еленки. Тя казва: „Дойде ми една светла идея. Щом ме нагруби, не обичаше да говори. Ще мине дълго време, докато проговори. Като се разсърди, вземях, че разточвах най-хубавата баница, с най-хубавото масло и сирене. Като се нахрани с баницата, ще се засмее, ще каже мекичко: „Еленке.“ Казах ѝ, че тогава ще имам предвид нейния метод.

Много от нашите постъпки скъпо ни костват. Това е един метод с малко разноски, а много големи постижения. Мъчнотиите в света не може да се премахнат. Този живот ще минава с много мъчнотии. Понеже тия мъчнотии се дължат на миналото, те са неизбежни. Някой казва: „Защо е така?“ То е минало. Това е един порой, трябва да мине, да изтече. Като изтече, тогава ще се поправи светът. Ако искаме да минем живота си свободно, да бъдем като в рая, то е невъзможно.

Казвам: Изисква се от вас да вложите идеята да живеете добре. Ако сте религиозни, молете се така: „Господи, дай ми светлина и знание, да разбирам Твоите пътища.“ Молете се за сърцето си: „Дай ми, Господи, да мога, с моето сърце да мога да претърпявам всичките несгоди.“ Молете се за тялото си: всичко, каквото дойде, да го правите. За три неща да се молите: да се молите за главата си, да се молите за сърцето си и да се молите за цялото си тяло. Ще се молите да ви бъдат ръцете здрави. Ще се молите да ви бъдат очите здрави, ушите, устата, носът. Всяка част на тялото да бъде здрава. Като погледнат, да кажат: „Ние имаме един много умен господар, който се моли за нашето благо.“

Вие искате да се оправи светът. Вие сами сте роби вътре. Ще внесеш тия души, които са свързани с тебе, ще се молиш за тях да ги благослови Господ. Като се оправят техните работи, и твоите ще се оправят. Ако се оправят работите на твоята глава, на твоето сърце, на твоето тяло, като на човек, като на съзнание, като Аз в света, и то ще се оправи.

Казвам: Като станете сутрин, помолете се сутрин най-първо за вашата глава. На обяд се помолете за вашето сърце. Вечер, като залезе Слънцето, помолете се за вашето тяло. Благодарете на Бога и спокойно легнете, че като станете на другия ден, да вършите волята Божия.

Пожелавам ви да служите на Божията любов, да служите на Божията мъдрост и да служите на Божията истина. Смисълът на живота ви да бъде постиженията на живота, постиженията на знанието и постиженията на свободата. Да бъдете всички свободни. Животът е свързан с добрите условия, с добрите възможности, с разумността. Помнете го това. Щом те са всичките, върви добре.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

21-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 25.II.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.