„Отче наш“

„Благославяй, душе моя, Господа“

Ще прочета 12-и стих от 12-а глава от Евангелието на Матея. „Колко е по-добър човек от овца! За то е позволено да прави някой добро в съботен ден.“

„Духът Божи“

Какво нещо е човек? Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек? Човек е това, което постоянно люби.

Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога. Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право. Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички. Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного. Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.

Сега вие туряте едно противоречие. Някой пита как може да люби. Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата. Щом един човек кряска, той е пил от второто шише. Щом човек се радва, той е пил от първото шише.

Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога. Но в какво седи новото в света? Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали. И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили. Но същественото не определят.

В какво седи същественото? Човек трябва да се учи. Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи. Обаче Соломон днес е прогледал. Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.

Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално. Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път. Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света. При сегашните условия всеки може да ни помогне.

В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини. Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка. Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде. Сега, някой път може да опитате това. Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.

Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света. Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си. Никой няма право да осакати сърцето си. Никой няма право да осакати ума си.

Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение. Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката. Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти. Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.

Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас. Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби. Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.

Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш. Пък не ти казва как. Казва: „Така не се дава.“

Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново. Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки?“ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце?“ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце?“ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал. То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава?“ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“

Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как. Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път. Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си. До едно време, от страх се подчинява. Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“

Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил. Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото. Пита го: „Защо го биеш?“ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша. И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти?“ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.

Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката. Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие? Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата. Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля. Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.

Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания. [Без тях] щеше да бъде по-лошо. Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия. Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново. В историята ще се отбележи една нова линия.

Сега четете там, че Каин убил брата си. Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане? Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога?“ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината?“ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък. Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“

И целият процес на човешкото развитие е там. Една майка ражда едно дете. В какво седи? Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си. Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си. Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.

Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи. В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно. То е само един момент. Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил. Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.

Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия? Нищо няма да добия! Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.

Сега учените хора искат да им се докаже. Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не. Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас. То е тяхно бъдеще. Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.

Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето. Няма място, което да не е завзето с живот. Ние мислим, че миналият живот не съществува. То е заблуждение. Мислим, че бъдещ живот не съществува. И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.

От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас. Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас. Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото. Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си. Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.

Едновременно настоящето, бъдещето и миналото, аз ги нося. Тогава ще кажеш: Благословен Господ, Който живее в бъдещето; благословен Господ, Който живее в настоящето; благословен Господ, Който живее в миналото. Благословен Господ, Който ме е научил да ям, Който ми дава благословения да ям; благословен Господ, Който ми дал свобода да дишам въздуха; благословен Господ, Който ми дал свобода да възприемам Божествената мисъл. Чрез челото си приемам Божествената мисъл; чрез носа си приемам диханието; материалът за живота влиза през устата.

Сега, тия работи са нещо педагогически. Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем?“ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Аз го побутнах по главата.

Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете. То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа!“ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи. Има за ядене и пиене, ябълки, круши. Туй дете е вече готово да направи.

Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума. В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си. Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света. После да обичаме онова, което Той е направил. Заради Неговата любов да обичаме света.

Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума. Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа. Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде. Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.

Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата. Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата. Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна. Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Туй е благословението, което Господ ни е дал.

Само едно изречение: Сила, доброта, красота, разумност трябва на човека.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

31-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 12.V.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.