Бог е истинен

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 13-а глава от Първото послание към Коринтяните.

„Духът Божи“

Ще взема само две думи от 33-ти стих от 3-та глава от Евангелието на Иоана: „Бог е истинен“.

За истината много се е говорило и много има да се говори. Ние ще оставим онази същинска философска страна, какво нещо е истината. То е същият въпрос, какво нещо е човек, какво нещо е Бог и т.н. Човек себе си не познава, иска да знае, какво нещо е Бог. Въпросът не е поставен тъй както трябва. Знанието започва от малкото към голямото. Цялата природа е едно предметно учение за всички същества. Създаденият свят не е предметно учение само за човеците, но и за висшите, и за нисшите същества, всички се учат и имат какво да се учат. Ние имаме едно повърхностно понятие за природата. Мислим, че дърветата мълчат, пък те са най-приказливите. По да говорят от тях няма. Те като говорят, много говорят, но хората не разбират. Казваш: „Шумоли нещо гората.“ Говор има. Всичките новини, които стават през деня, си ги разправят.

Сега някой може да попита вярно ли е това. Това е вярно сто и едно на сто. За вас как е, не зная. За умните всичките същества говорят. Глупавия като го бият, той тогава познава, че говорят; като започне да страда, тогава мисли, че му говорят. Аз под думата „глупав“ разбирам много надут човек. Те са станали глупави, защото са мислили, че са много умни. Когато някой минава за глупав, той мисли много високо за себе си. От високо мислене за себе си, той е оглупял. Да ви кажа как оглупява човек. Не ще ви обяснявам какво нещо е глупостта, защото тя не се обяснява, но едно пояснение ще ви дам. На глупавия дадат един позлатен пръстен – той започва да го чисти, за да го излъска повече. Глупавите като чистят позлатените работи, те на бакър се обръщат. На какво мяза умният човек? Той взима един окалян златен пръстен и започва да го чисти. Най-първо ще го изчисти на цвят. Колкото повече го чисти, по-светъл става. Глупавите хора се отличават по това, че като започнат да чистят нещата, те на бакър стават. Умните хора, калните работи като ги чистят, на злато стават.

Сега едно сравнение ви давам. Щом твоят живот се обезсмисля, ти си глупав човек. Щом твоят живот се осмисля, ти си умен човек. Сега туй го дръжте като едно правило. Когато кажете: „Обезсмислил се е животът ми, няма никакъв смисъл“ [...] а за себе си мисли, че е умен, философ; проповядва на другите, а казва, че животът няма смисъл. А той ще ти проповядва как да живееш, ще ти проповядва коя религия е по-права, кой е по-учен, кой народ е по-благороден. А отказва, че животът има смисъл. Сега, този глупавият човек е толкоз хитър, че никога не се явява да го виждат, само по радиото говори той и то особено вечерно време. Глупавият човек много говори; когато осиромашее, брътви най-много. И когато е богат, пак говори. Като осиромашееш, глупавият ти казва: „Ти си будала, ти си това, онова, едно нищо.“ Като забогатееш, започва да те маже с масло: „Като тебе няма, ти си величие, ти си Божество, на тебе всички се покланят.“ Той е все същият, глупавият, който ти говори.

Та казвам: Сега аз като говоря за глупавия, аз го смятам за един голям мъдрец, който има две лица, две страни. По някой път се разговарям с него, питам го: „Защо говориш така?“ Казва: „Да намажа колата и на двамата.“ Рекох: „Защо говориш така? Защо не им кажеш истината?“ – „Будала е този, как ще му говориш истината? На онзи кажи му, че нищо не зная, а на другия намажи му колата.“ Рекох: „Какво вземаш?“ Казва: „Онзи, който страда, ми плаща, понеже ме смята за мъдър. Богатият, като го хваля, и той ме смята за умен.“ Питам го: „Защо говориш така?“ Казва: „Така е Господ създал света. Зло и добро съществуват. Аз и със злото работя, и с доброто работя – едновременно.“ Повече няма какво да си кажем. Пари има, повече не го и питам. Той казва: „Повече не ме питай, понеже зная, че ти си умен човек. Ти не искаш нито да те укорявам, нито да те хваля.“

Не питай глупавия да разреши смисъла на живота и не искай съвет от него. Никакъв съвет не искай от него. Нито пък като забогатее глупавият, не отивай да искаш съвет от него. И той няма да ти даде. Не че няма да ти даде, доста благороден е. Има един анекдот из турския живот. Дошъл един калугер с един кон в България. Вижда лалугери на нивата, изправили се и той ги помислил за колци. Отишъл да си върже коня за колците, те се скрили. Пита той: „Къде отидоха, в земята потънаха тия колци.“ Нито колците са колци. Като речеш да си вържеш коня, колците в земята отиват. България е страна, дето човек не може да си върже коня. Казвам: ако България е страна, дето няма колища, дето да си вържат коня, много добра страна е. Поне конете ще бъдат свободни.

Бог е истинен. Реално нещо е онова нещо в света, което носи мир, което носи светлина за човешкия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, то е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което го освобождава, то е Бог.

Не трябва да мислим, че Бог сега ще ни освободи. Преди векове, когато Бог е създал света, Той е освободил всичките хора. Сега само показва по кой начин човек може да се освободи. Защото човешката свобода седи в душата, която Бог му е дал. Половината от съвременните хора вярват, че имат душа, половината от тях не вярват. Вярват в живота, но животът е последствие от душата. Сега, какво разбират под думата „последствие“? Направиш една добра или лоша постъпка – те имат последствие, резултат. Вземеш пари назаем – има последствие. Обичаш някого – има последствие. Мразиш някого – има последствие. Правиш нещо глупаво – има последствие. Пишеш нещо умно – има последствие. Воюваш с някого – има последствие. Навсякъде животът се проявява със своите последствия.

Някои може да турят една чужда дума – „резултат“. Но българската дума „последствие“ и думата „резултат“ имат съвсем различно значение. Думата „последствие“ показва туй, което зрее, и от твоята постъпка се образуват плодове, които постоянно зреят. То е последствие. Думата „резултат“, то значи онова, което ти си хванал, което имаш в ръката си и го държиш. То е резултат. Онези, които не разбират вътрешния смисъл, вземат думите „резултат“ и „последствие“ за едно и също нещо. С едното се занимава човешката воля, а с последствието се занимава човешкият ум. Човек може да употреби която и да е дума.

В съвременния език ние нямаме дума за изражение на всички ония вътрешни идеи и мисли, които човек има. Нито пък имаме известни думи, които да изразят известни потънкости на чувствата. Вземете на български думата „любовь“ (според правописа до 1945 г.). Първата буква, Л, означава бащата. Ю означава майката. Б-то означава сина. О-то означава условията, които са дадени на това дете. В-то е каручката, в която е турено това дете да го развождат. Ь, това са забавалките, които има тук-там. Това е то любовь. Любовта означава да имаш баща, да имаш майка, да имаш брат, да имаш условия, да имаш една количка, в която да те турят и да имаш на опашката забавления – това е любовта. За мене това е любовта. Някои мислите за идеалната любов. Аз не зная каква е идеалната любов. Казва: „За тебе умирам.“ Не вярвам в любов, за която хората може да умират. Аз вярвам в любов, за която хората може да живеят. Не вярвам в една любов, за която хората умират. Ако думата „любов“ има друго значение, разбирам. Като турите запетайка след У-то в думата „умира“, „у, мира“, значи „отива в света“, това значи „отива в света на любовта“. Този, който умира, той и примира. Каква е разликата между „умира“ и „примира“? Като туриш „умира“ и „примира“, те са филологически потънкости на онези филолози, които дават обяснения как е произляза една дума, нейният корен.

Вие на български език не знаете какъв е смисълът на буквата А, какво означава. Не знаете смисъла на буквата Б, на В и т.н. Първите учители, като ви откриват буквите, те ви дават и смисъла на буквите. Аз няма да ви го дам. Като дойдат тия учители, вие ги питайте какво означава А-то. Буквата А е произлязла от египетските йероглифи и означава „натоварена камила“.

Сега туй е важно: Бог е истинен. Ние търсим смисъла и реалността на нещата в света. Питам: Кое е реалното? Реалното е онова, което виждаме. Не онова отвън, но онова отвътре, ония понятия, които се образуват за света, те са реални. Ям известна храна. Не е реална храната, която приемам, но тази храна, която влиза в мене, която ми дава сила, тя е реална. Или онова, което аз схващам, онова, което в даден момент аз чувствувам вътре в себе си, то е реално. Твоето вътрешно разположение, то е реално. Ако ти не вярваш в своя мир, ако ти не вярваш в своята вяра, ако ти не вярваш в своята надежда, ако ти не вярваш в себе си, в какво ще вярваш? Някой казва: „Аз вярвам в тебе повече.“ Казвам: Достатъчно ти е в мене да вярваш толкоз, колкото вярваш в себе си. Някой казва: „Аз вярвам в тебе повече.“ Аз разлагам „повече“. Моята вяра, която имам към тебе, е придружена с любов. Това значи „вярвам повече“. „Вярвам повече“ подразбира, че моята вяра към тебе е придружена с любов. Значи във вярата аз вярвам, че ти си туй, което правя за тебе. С любовта, която имам към тебе, готов съм всичко да направя за тебе, което е в моята сила. Казвам: Под думата „вяра“ трябва да разбираме силата, която е в нас. Аз ако имам вяра в себе си, значи оценявам онова, което Бог ни е дал. Ако отричаш онова, което Бог ни е дал, в какво вярваш? Щом отричам онова, което е вътре в мене, аз ще отрека и онова, което е вън от мене. Аз излизам от Бога; и вие сте излезли, и Христос е излязъл от Бога. Каква е разликата? Разликата седи в това, че Христос, каквото Бог искаше от Него, правеше го заради Него. Неговата вяра в Бога беше придружена с любов. Той беше готов на всички жертви. По това се отличаваше Христос.

Някой казва, че ние не можем да живеем както трябва. Можем, как не. Какво ни коства да се пожертвуваме, както Христос се е пожертвувал? Мислите ли, че едно житено зърно, което се сее на нивата, е изгубило нещо? Едно житено зърно, щом се изгуби на нивата, то ще даде шестдесет, сто, значи стократно се увеличава това житено зърно.

Та казвам: При сегашните условия трябва да остане идеята, че Бог е истинен. Има едно ръководство в света, на което ние трябва да разчитаме. Туй трябва да бъде общо правило, за всичките хора. Че има едно Същество необятно в света, Което ръководи всичко и към всички има еднакви отношения. А различието, което ние виждаме в света между хората, че някои имат по-големи блага, то е само наше лично схващане, понеже тия хора са работили. Допуснете, че вие сте сели десет години наред ябълчни дървета, круши. Първата година сте сели, втората година сте сели, третата, десетата. Тези, които сте сели първата година, ще бъдат по-големи и плод ще дадат. Тези, които са сети десетата година, ще бъдат по-малки. Онзи, който ги е посял, не са ли еднакви неговите отношения към посетите? Еднакви са. На всяко зрънце дал място. Той знае, че след време всяко зрънце ще има форма и ще даде същите плодове, както и първите, които са посети. Казвам: По-даровитите хора са по-рано сети, по-обикновените хора са по-късно сети. И младите хора са млади по това, че са скоро сети. Тъй щото, ако някои от вас сте млади, скоро сте сети, ако някои от вас сте стари, отдавна сте сети. Тъй аз разглеждам. Старият има повече опитност, повече знание. Трябва да го почиташ за онова знание, което той има. Понеже всичкото знание в света иде от Бога. Всеки един трябва да почита знанието. Не говоря сега за туй човешко знание, за кривото разбиране на хората, но всеки факт, като истина, трябва да съществува в Божествения свят. Всеки един закон трябва да съществува в Божествения свят. Всеки един принцип е Божествен. Любовта, и тя е Божествена. Духът е онова, което обединява всички неща в едно цяло.

Та казвам сега: Ти се радваш на човека. Отлично правиш. И ако скърбиш, пак добре правиш. Каква е разликата между радостта и скръбта? В скръбта се добива винаги по-голяма мекота. В радостта човек по-лесно става егоист. В скръбта има по-малка възможност да бъде егоист. В скръбта влиза по-лесно в положението на другите хора и не дава лош пример. Като носиш скръбта, никой не иска да те обира. Накъдето ходиш, всичките хора казват: „Носи си това богатство. Ако искаш, и от нашата скръб може да ти дадем, но от твоето богатство, което имаш, не го искаме, носи го ти.“ Скръбта е едно отлично положение, че няма да те оберат никъде. Щом си радостен, може да те оберат. Аз съм превождал този пример. Вълкът е доста голям джентлемен. Казваме, че са много лоши вълците грабители. Че, на вълка трябва да му дадем правото. Вълкът като намери една болна овца, не я яде. Иде, бутне я по корема, казва: „Ти си пострадала, гледай да оздравееш, твоите дечица имат нужда, гледай да затлъстееш. Тук има вода, чист въздух, няма кой да те безпокои. Ние, всичките вълци, които сме тук, под наше покровителство си ти, ще напълнееш.“ Овцата повярва в това. Тя ако беше умна, винаги трябва да остане малко болна.

Сега всичко туй ще го вземете в преносен смисъл. Аз не искам никога да роптаете. Казвам на калния човек да не мисли, че аз съм го окалял, той сам се е окалял. Казвам: „Ти си се окалял, иди в реката, умий се.“ На хората трябва да им кажем истината, не трябва да им приписваме неща, които ги нямат в себе си. На праведния не трябва да приписваме греховете на грешника, не трябва да приписваме добродетелите на праведния. На грешника да приписваме качествата, които той има.

Питам: Колко праведни има в света? Ще кажете, че светът е пълен само с грешни хора. Ние се сърдим само на грешните хора. Благодарение на грешните хора, светът може да прокопса. Грешните работят, праведните не искат никак да работят. Грешникът като се обърне, повече обича, отколкото праведникът. По-интензивна е неговата любов, по-голяма е неговата признателност. Праведните имат високо мнение за себе си. Той като погледа, той е като онзи фарисей, казва: „Не съм като хората, аз съм човек свършил, с образование, баща ми е княз, цар, министър.“ Щях да кажа владика. Понеже вие мислите, че владиката баща не може да бъде. Прави сте. Единственият владика в света е Бог.

Английските владици не са като българските, те имат жени, деца, да не ви се вижда чудно. Българските нямат. И то е хубаво. Българският владика казва: „Ако човек не се отрече от себе си, от жена си...“ Те са се отрекли и моите почитания, отрекли са се от жените и от децата заради Царството Божие. Отлично е това, не им оспорвам. Онези, английските, казват: „Като вас толкова не можем да бъдем, но малко по-далеч.“ И те са на правата страна. Казват: „Вие – горе, в клонищата, ние – долу, в корените.“ И светът ще тръгне.

Бог е истинен. Ние трябва да се спрем върху онова, което Бог ни е дал. Най-първо, трябва да можем да запазим този живот. Знаете ли как се запазва животът? Пак ще ви кажа. Животът се запазва само със силата на любовта. Без любов той изтича. Той отлита като тия благоуханните масла, както розовото масло отлита. Само любовта е в сила да държи живота. Животът сам по себе си е една сила, само с която Бог може да се разправя. Две страни има животът. Щом човек влезе в живота, ще дойдат и най-големите радости, и най-големите страдания. Неизбежно е това. Защо и за какво? Учените хора казват, че животът без любов е ад, животът с любовта е рай. Две страни има. Може да живеете живота без любов – ще сте в ада. Може да живеете живота с любов – тогава вие ще сте в рая.

Сега всички търсите щастието в света. Все таки трябва да намерите в света един, който да ви обича. Този, когото търсите да ви обича, и той търси някого да го обича. Любовта има две страни, както Земята има два полюса – северен и южен. На северния полюс е любовта, която дава, на южния полюс е любовта, която взема. Било е време, когато Южния полюс е бил горе, а Северният е бил долу. Те са схващания. Било е време, когато полюсите са имали хоризонтално положение. Сега имаме двадесет и три градуса до перпендикулярното положение на полюса. Земната ос е наклонена на двадесет и три градуса.

Само загатвам за един въпрос, който, ако започвам да изяснявам, ще се отдалеча от целта. И какво може да добиете, ако докажа на вас защо се е отклонила оста? Някои казват, че грехопадението е причина. Други казват, че причината са ангелите. Каквато и да е причината, има едно отклонение. Когато земната ос дойде перпендикулярно, ще има най-хубавите условия за живеене. Този перпендикуляр показва, че Северният полюс ще бъде свързан с Божественото начало, с мъдростта. Женският принцип ще бъде свързан с любовта, долу. Северният полюс показва Божествената мъдрост. Той е емблема на истината. Понеже истината е родена от любовта и от мъдростта.

Та казвам: Северният полюс означава нашата глава, а Южният полюс означава нашият стомах, долу. Симпатичната нервна система представя стомашният мозък. Те са две системи. Едната система е [учреждение?] за произвеждане на магнетизъм, а другата фирма е за произвеждане на електричество. Мозъкът е динамо за произвеждане на електричество. А пък онова, което вие мислите за любовта, дето усещате в сърцето си, през симпатичната нервна система се изявяват чувствата на човека. Когато съществува хармония между мозъка и симпатичната нервна система, неговата мисъл и неговите чувства функционират много правилно. Кръвообращението става правилно, венозната и артериалната кръв са в правилно отношение и всичките му органи функционират правилно. Запример, ако стане разстройство на симпатичната нервна система, тя е свързана с черния дроб, с жлъчката и тогава лицето пожълтява. Туй показва, че черният дроб е разстроен.

Та казвам: От духовно гледище, за да се поправят функциите, непременно трябва да има достатъчно светлина в човешкия мозък. Щом започне да става тъмно в мозъка на някои хора (казват: „тъмно ми е в мозъка“), това е едно болезнено състояние. Щом каже, че му е тежко някъде под лъжичката, пак е анормално състояние. Всякога във вашето сърце трябва да имате едно разположение. Туй разположение се означава, че имате мир. Когато симпатичната нервна система е здравословна, човек има мир в себе си. Тогава не го смущават нещата. Не че не го смущават, но той разбира смисъла на нещата. Щом човек изгуби туй равновесие, той започва да се смущава от най-малките работи.

Ние, съвременните хора, има за какво да се смущаваме. Мислите ли, че ако сте сега в Англия, няма за какво да се смущавате? От смущение очите излизат от орбитите си. Толкоз силни сътресения преживяват във войната, че неговото двойно тяло се изхвърля навън и човек може да подлудее. Подлудяването не е нищо друго, освен че човек излиза из тялото и престава да се страхува. Ако остане в тялото, ще се пукне. А пък като излезе из тялото, весело му стане. В голямата война са констатирали излизане на човека из тялото му, че той започва да играе на кючек. Хвърлят, но не може да го умерят, играе човекът. Във войната имало един човек, който излязъл из тялото си и не може да го умерят, понеже онзи, който прицелва, все не може да измери ъгъла, не е прав ъгълът. Отляво ще хвърли куршума, отдясно, над главата. Казва: „Как не може да го ударя?“ Изгубва фокуса на окото, не може да вижда правилно. С гранатата хвърля и тя ще удари десет метра зад него или пет метра.

[...] (Липсва една машинописна страница от разчетената стенограма. Сега бедното момиче не могло да разбере как тази богата мома да не е щастлива. Казва ѝ: „Аз бих желала да бъда като тебе, да ходя боса.“ Момичето казва: „И аз бих желала да бъда красива.“ Питам: Как тази, облечената мома, ще стане като него? Много лесно е. Да облече нейната дреха, да събуе обущата си.

Толстой разправя един случай. Той пише една статия и я изпраща анонимно, без да си тури името. Редакторът дал една критика за статията, че който я писал, е бездарник, не знае да пише, критикува го. Казва на Толстоя, понеже не го познава: „Господине, такава неграмотна статия не можем да печатаме във вестника, ще се урони престижът на вестника.“ Поусмихнал се Толстой. Казва: „Извинете, Толстой трябва да се учи отсега още.“ Като разбрал с кого има работа, извинява се редакторът, казва: „Извинете, аз съм бил заблуден, прибързано съм прегледал статията.“ Това е тактика. На какво се дължеше противоречието на Толстоя? В Толстоя имаше един чрезмерно обективен ум. Той едва на стари години започна да се вглъбява в себе си. Опитности, които имаше в живота си, той ги криеше, вярваше само в реалното. Не че не вярваше в другото. Казва: „Другото не съм проверил, имам някаква опитност.“ Когато заминаваше от Земята, изказал някои свои вярвания, някои прозрения, които имал.

Ние, съвременните хора, вярваме в това, което виждаме. Но има хора, които вярват по-далече. Някои виждат по-наблизо. Ако имате някои от тези, сегашните бинокли, които увеличават петдесет–шестдесет пъти или сто пъти, че вие от тук можете да наблюдавате наблюдателницата горе на Мусала. Мусала много добре се наблюдава. С тези бинокли се наблюдават дърветата много добре. Никога [човек] не може да ги наблюдава тъй. Отдалече може да наблюдавате листата, да правите своите научни изследвания.

Казвам: Ние не вярваме в онова вътрешно знание. Има едно прозрение. Хората, които са гадатели, явява се туй прозрение. Ти като погледнеш човек, той има няколко лица. Едновременно хората имат няколко лица. Една външна обвивка, материална, една вътрешна, по-ефирна – той е духовният човек. И най-последна, вътрешна обвивка, която представя умственият живот. Онзи гадател гледа неговият ум какъв е, не гледа отвън лицето какво е. Казва: „Не гледай лицето отвън, но гледай му ума.“ Онзи момък, който обича момата, той не гледа лицето отвън, той видял духовното лице, сърцето видял. Казва: „Ти не познаваш сърцето ѝ.“

В сегашния живот необходимо е да се развие туй прозрение, да познаваш сърцето на човека. Затова Бог, Който ни познава, казва: „Сине мой, дай си сърцето!“ Бог иска нашето сърце, за да го обработи. Виждате: един учител по музика като види един способен ученик, учи го. Има професори, които дават лекции, по хиляда лева за урок вземат, но като видят някой даровит ученик, без пари му дават уроци. Самият учител [на] онова, даровитото, гениалното дете, той се радва, че в света има една величина, която Бог е изпратил. Защото на даровитите хора се радват, защото те предават тяхната даровитост. Не мислете, че ако съществуваше в света само един добър човек, светът щеше да бъде щастлив. Много добри трябва да се съберат на едно място, за да се прояви добродетелта в тях. Многото хора увеличават мощта на добрите хора. Много умни хора, събрани на едно място, увеличава се тяхната интелигентност, или в повече хора, Бог повече се проявява.

На туй основание аз по някой път говоря, средният човек, гениалният човек имат около триста милиарди душички, които живеят в него. Той е цар на тези душици, той с тях се учи. А пък за в бъдеще тези клетки ще се увеличат. С всяко съществуване на Земята, като идва човек, увеличава тия души. Като греши, количествено душите се намаляват, като става по-праведен, количеството на душите се увеличава. Следователно законът за увеличаването на тия души е любовта. С всяка любов тия души прииждат. Когато една душа дойде в човека, той става радостен. Когато вие се радвате, с всяка ваша радост иде една душа. Радостта, която чувствувате във вашето сърце, то е присъствието на тази душа. Степента на тази радост изразява степента на душата, която иде. Колкото душата е по-просветена, толкова радостта е по-голяма. Колкото душата не е просветена, толкова и радостта е по-малка. Всяка една добра душа, колкото и да не е просветена, тя ще внесе във вас една радост. И Писанието казва: „Бог ще изпрати Духа Си.“ Значи, тия души Той ги изпраща на всички онези, които са на Земята, да служат на тях, да ви утешават, да ви ръководят, да ви насърчават към Бога, [да] мислят за вас. Те държат връзката. Ако те не държат връзката при съвременната материя, в която ние живеем... Защото ние сме оградени в такъв облачен ден, някой път такъв мъгляв ден, че в ума нищо не виждаш. Не е ясно. Сърцето е оградено с желания, които не носят никаква топлина в себе си. Когато ние говорим за Бога, подразбираме мъдростта. Ако вие не свържете вашия ум с Божията мъдрост, вашето небе не може да се пречисти. Само Бог е в сила да пречисти небето ви.

Всеки един от вас съгражда живота си. Вие още не сте съградени. Христос казва: Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен. Но то не е еднократен процес. Постоянно се стремете към онова съвършенство, в което Отец пребъдва. Когато аз говоря, имам пред вид да дам едно поощрение. Че всякога ние трябва да се стремим към съвършенство, преди да сме го достигнали. Щом достигнем съвършенството, делата, които правим, трябва да бъдат съвършени. Ние, съвършените, слизаме да работим за онези, които не са добили съвършенството. Засега други работят в нас, да станем съвършени. Ние като станем съвършени, ще слизаме да работим за други, които не са станали съвършени. Следователно за вас седи една велика работа. Сега работят над нас съвършените души, други работят над нас.

Не само да казваме: „Да повярваме в Господа.“ То е външна работа. На един човек може да му говориш без думи. Събират се двама английски поети, единият на осемдесет години, другият на осемдесет и пет години, няма да им кажа имената, забележими поети, сядат при една камина, три часа прекарват в мълчание. Като се разделят, единият казва: „Много съм радостен за добрия разговор, който имах.“ Три часа по английски прекарват в мълчание. Говорят си тия хора. Той говори, но говори на един език, трябва да го разбираш. Вие мислите, че умрелите не говорят. Не, говорят, но вие не ги разбирате. Много пъти при мене умрели са идвали и ми казват: „Говорим, но не ни слушат, не знаем какво е станало.“ Рекох: Техните радио не работят сега.

Сега се отдалечаваме от въпроса. Вие за онзи свят имате едно материалистическо схващане. По някой път аз го уподобявам, децата някой път вземат лук и започват да отделят люспите. Къде е лукът? Все има в лука един основен зародиш, от който се заражда новият лук. Следователно малък живот е скрит в тия черупки. Човек не е такъв, какъвто ние го виждаме. Туй същество, човекът, то е почти без тежест. Ти на Земята не можеш да го претеглиш с никакви везни. Ако го извадиш от тялото, почти никаква тежест няма. Всичкият багаж, който носи със себе си, багажът му тежи тридесет и три грама. Питам: Какво можете да направите с тридесет и три грама? Тридесет и три грама може да вземете една доза хинин, да се лекувате от треска. Или може да вземете рициново масло. Даже трябва повече от тридесет и три грама.

Бог е истинен. Бог изисква всички ние да използуваме условията, които Той ни е дал, да разбираме благата, които Той ни е дал. Сега всички вие, които ни слушате, имате някаква дарба. Да ви попитам защо сте дошли на Земята, защо дойдохте, какво ще кажете? Да учите. Когато детето се роди, първото нещо, с което започва, какво е? Детето като се роди, с какво се запознава? Детето се запознава с майка си. Детето се запознава с майка си, която го е родила.

Сега вие имате едно понятие за бащите, че не раждат. Първоначално бащите са раждали. Жената отпосле се научила да ражда. От мъжа се научила да ражда, понеже тя не беше раждала и мъжът даде тази работа на нея, да изучи този занаят. По-напред мъжете раждаха. В Писанието, в Стария Завет се казва, че Авраам роди Исаака. Исаак роди Иакова. Мене са ме питали как е възможно да се пишат такива глупави работи. Казва „Авраам роди“, защо Сара не роди? Сега, не вземайте раждането физически само. Раждането е едновременно процес на човешкия ум. Раждането е и процес на човешкото сърце. После се въплотява една мисъл отвън, да се сгъсти, както сега сгъстяват някои газове под натиск отвън и образуват течни газове.

Онова, което искам да остане, е следното: Човек се подмладява, когато вярва в мъдростта, която е в неговия ум; човек се подмладява, когато вярва в любовта, която е в неговото сърце. В две неща не се съмнявайте: не се съмнявайте в онова, което е поставено във вашия ум, не се съмнявайте в онова, което е поставено във вашето сърце. Може да се явят противоречия. Тия противоречия съществуват в цялата природа. Противоречията са външна обвивка на нещата. Праведните хора имат най-големите изпитания, отколкото грешните. Грешникът се мъчи, ако убие някого; праведният се мъчи за най-малките работи. Той се мъчи за малки, микроскопични погрешки, че със седмици не може да намери своя мир. Праведните хора страдат много повече. Страданието е път, по който човек се чисти. От туй чистене ще дойде мисълта, която прониква във вашия ум. Не вярвайте, че само Бог на вас говори. Бог говори и на другите хора. Радвайте се. В истинските вярващи има радост. Ти се радваш, когато човек има твоята опитност, не мо-та-мо, но ти се усещаш радостен, че те разбира. Когато ти му говориш и той ти говори, вие се разбирате.

Казвам: Ако вие всички бихте имали знание, щяхте да се радвате. Аз по някой път на себе си съм създавал много неприятности, като говоря. Кажа, че на човека, на когото са дебели веждите, има обективен ум. Вие веднага го вземете. Аз като разглеждам веждите, вземам не само дебелината на веждите, но и дебелината и дължината на космите на веждите; ако веждите са тънки, ако са сключени. Веждите може да имат разни криви линии. Геометрически линии има. Някой има закривени вежди – показва, че преди него седят хиляди поколения, които са работили, които са изкривили веждите. Хиляди поколения има, които са работили да създадат челото. Имаш отличен нос – хиляди поколения има, които са създали твоя нос. Тези хора, които са работили, ти дължиш на тях.

Тия хора, които са работили, те са тия предци, които ти казват: „Ти защо не работиш както трябва? Туй чело, което ти дадохме, защо не мислиш както трябва? Тази уста, която ти дадохме, защо не говориш както трябва?“ Хванат те за ушите, казват: „Тия уши, които направихме, защо не възприемаш звуковете както трябва, но си изопачил работите?“ Ти намазваш ума си с масълце. Ако ти не любиш, изсъхваш. Ако ти не мислиш, ставаш тъмен. Следователно тъмнотата става едно голямо препятствие за твоя живот и добиваш един черен знак, черен цвят. При грехопадането се появил черният цвят. Щом дойде светлият цвят на човешкото лице, то е път на възход. Просиява лицето, дойде червеният цвят, портокаленият, че после дойде и самата светлина. Аз бих желал всичките хора да имат тази светла аура на светиите, да светнат хората.

Та казвам: Бог ви е пратил като богати деца с големи заложби. Някои работите доста успешно. Някои сега се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме, втори път като дойдем на Земята.“ Но вие никога няма да напуснете Земята, докато не си свършите работата. Вие мислите да излезете из Земята и пак да дойдете. Вие Земята не може да я напуснете, докато не свършите работата си тук. Вие не може да напуснете училището, докато не го свършите. Някои мислят, че като умрат, ще излязат вън от Земята. Земята ще ви носи, със Земята ще пътувате.

Аз бих желал някой път да ви се отворят очите и да видите по железниците, които се накачили отгоре, без билети пътуват. Има три–четири пъти повече пътници, които пътуват без билети. Туй го казвам, както казват французите, „ан пасан“. В тия работи вярвайте, когато ги проверите; не казвайте, че е вярно, сто на сто вярно. Когато го проверите, тогава говорете. Сега някой ще каже, че пътували по железниците три пъти повече и вече защищавате.

Целият свят е пълен с разумни същества. Говоря за онази велика Божествена мъдрост и за онази велика Божествена любов. И в камъните, и в светлината, и в листата, и в цветята, и в малките мушици, и в комарите – във всички в света за умния човек Бог се проявява. Който обича Бога, всички тия същества го обичат. Който не обича Бога, тогава тия същества, комарите, мухите го хапят. Като те ухапе, казва: „Не обичаш Господа, затова те хапя.“ Въшките, и те казват: „Не обичаш Господа, затова те хапя.“ И бълхите, и те казват същото. Казвам: Когато престанат бълхите да ви хапят, когато престанат комарите да ви хапят, когато престанат мухите да ви хапят, когато престанат кучетата да ви лаят, вие вече сте на правия път. Бих желал един ден всичките комари, всичките мухи да ви се радват, да ви не хапят, но да ви поздравляват като синове Божии на Земята.

В това седи животът: Да познаем истинния Бог!

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

34-та неделна беседа,
държана от Учителя
на 2.VI.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.