Сряда, 5 ч сутринта
(Времето хладно. Небето ясно, звезди.)
„Отче наш“
Мислете малко по-правилно. Любимата дума не е тази, която седи в ума ви. Любимата дума е тази, която седи в живота. Тя е най-силната дума в човешкия живот. Вие казвате думи, които не са силни. Така не се разсъждава. Любимата дума е силна. Тя е много силна дума. Детето казва най-първо любимата дума: „мама“. Не казва: „Господи“. Не казва: „Господи, Боже мой“. Не казва „Драган“, „Петко“, „хляб“. Те идат после. Втората любима дума коя е? Три думи има най-силни. Всички хора са ги все изгубили тези любими думи. Ние се намираме в едно положение неопределено. Например имаме толкоз езици, но с кой език Господ създаде света? Създаде ли Господ света с тези езици, които сега говорим? Той създаде света с един език, който едва сега ще почнем да учим. Ние да се радваме, че светът е създаден.
Та, всеки един от вас, като седи, той мисли, че знае. Не е лошо да мисли човек, че знае. Например знаеш да ядеш. Това е изкуство. Ти се радвай, че знаеш да ядеш. Няма същество, което да не знае да яде. После, радвай се, че знаеш да ходиш, да се движиш. Ходенето е наука. Не е така проста работа да ходиш, да гледаш, да слушаш, да миришеш, да говориш с устата си. То е цяло изкуство. Ти казваш: „Имам едни уста, и аз не зная защо.“ Едни уста имаш, за да ядеш. Но ти не знаеш коя е подбудителната причина, за да ядеш. Ти искаш да ядеш.
Вие искате да постигнете нещо. Представете [си] един затворник, осъден на 20 години, с окови на краката. Той може да има желание да свири там. Кой ще му даде инструмент да свири в затвора? Или в затвора иска той да учи пиано. Ще му дадат ли пиано там? Той е осъден на каторга.
Та казвам: Лошите условия, в които се намирате, са едно неестествено положение в живота. Вие мислите, че това положение, в което се намирате, е естествено. То е самозаблуждение. Ние се намираме в едно положение, от което трябва да излезем навън. Значи, от един неорганизиран свят трябва да влезем в един организиран свят. Под думата „организиран“ свят разбирам свят, който е уреден. Сега искаш едно – не става, искаш друго – не става. Забъркано е всичко. И казва: „Не зная какво да мисля.“ Там е изкуството. За какво трябва да мислиш? Ще седнеш, ще мислиш само за хляба. Не е лош хлябът. Ядеш хляб, но трябва още друго. После, казваш: „Спи ми се.“ Хубаво, спиш. Събудиш се и казваш: „Събудих се.“ Ти казваш: „Тези работи ги зная. Аз имам висок идеал.“ Какви са те? – „Да отида в онзи свят.“ Че, този свят, в който си, какъв е? Ние мислим и разсъждаваме, и казваме: „Бог създаде света.“ Хубаво, Бог създаде този свят, а пък ти си недоволен, че живееш и искаш да отидеш в някой друг свят. Както онзи българин, който видял едно пиано, казал: „Я ми дайте един кавал, кой ще свири на това! Не се свири на това. Това не прилича на нищо. Само се движат ръцете по него. Така не се свири.“ Българинът знае на кавал, на пиано не знае.
Та, всеки един от вас има по един кавал, на кавал може да свирите. Хубаво е. Но с български кавал всички сложни песни не могат да се свирят. Аз слушам често да казват: „Гениална е българската музика.“ Един музикант, който не разбира нищо от музика, може да говори така. В българската музика има прескачане, завиване. Ти казваш: „Гениална е.“ Гениална, но това още не е музика. Ако беше музика, българинът щеше да бъде досега някъде. Но той с тази музика седи на едно място. Или вземете класическата песен у българина. В тях той се окайва. (Учителят пее протяжна народна песен.) Ще дойде сега един музикант, който обработва тези песни. Той е гениален, че от това изкарва нещо. Като слушаш българска песен една седмица, след една седмица трябва да слушаш друга. Шлагерите, дето ги няма, това са като българските „тири-тири“. Хубаво е, но това е начало на музиката. Това са само няколко тона. И преплитане на тоновете напред и назад. Силата седи в тоновете, които са извън времето. Тук има няколко тона и често 10 има извън времето. Мъчно може да ги вземеш. Някой виртуоз трябва да ги вземе.
Ти казваш: „Ние не го разбираме това.“ Хубаво, да живеете разбирате ли? Ти се тревожиш, че нямаш хляб да ядеш. И че хамбарът ти не е пълен. Или пък, че нямаш хамбар, че не си здрав, че другите хора са по-учени, по-богати: имали къща, дрехи, обуща и пр. Какво има да се тревожи комарът, че тялото на слона било голямо, а неговото – малко? И казва комарът: „Отде накъде Господ да даде на слона такова голямо тяло, а пък на мене – малко!“ И отива да воюва със слона и казва: „Какво си се напъчил? Ти имаш един хобот – и аз имам един хобот!“ Но като го челне с опашката, комарът отскочи. Комарът ще му каже, че не знаел как да постъпва с него. А комарът като хапе слона, той постъпва ли хубаво?
Слабият и силният как трябва да постъпват? Слабият трябва ли да бие? Какво се подразбира под „борба“? Двама души се борят с равни сили. Кои се борят? Тези, които са горе-долу с равни сили, за да се покаже кой е по-силен в борбата. Онзи, който е по-силен, той има нещо повече в себе си. Ти ще кажеш: „Той е лош човек.“ Лошевината е една идея, едно понятие. Ти казваш: „Той е добър човек“ или „Той е лош човек.“ Но какво разбираш ти под думата „лош“ човек?
Под „лош“ човек аз разбирам студен човек, нищо повече. Човек, който има 10–15 градуса под нулата. Като отидеш при него, смрази те. Като отидеш при един лош човек, не можеш да мислиш за нищо. За мене лош човек е една свещ, която не гори. А пък добър човек е онзи, който е топъл. Вие сега разбирате другояче. Вие казвате: „Аз съм хладнокръвен.“ Ти не може да бъдеш добър без топлина – нищо повече. Щом нямаш топлина, ти не си добър човек. Сега аз не говоря за горението. Аз говоря за онази топлина, която носи живота в себе си. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Ти казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Но ти не знаеш защо искаш да бъдеш такъв. Ти, ако не си добър, няма да имаш топлина, а пък щом нямаш топлина, няма да имаш никакъв успех в живота. Ти ще бъдеш болен, умът ти ще бъде смутен, сърцето ти ще бъде смутено, тялото ви – слабо; ще започнеш една работа и няма да я свършиш; ще започнеш втора, трета, четвърта и няма да ги свършиш, и т.н.
Казваш: „Да имам вяра.“ Какво разбирате под „вяра“? Вярата е вече един организиран свят. Надеждата пак е един организиран свят. Любовта в Божествения свят е организиран свят. Светът трябва да се учи.
Ти се плашиш някой път и казваш: „Аз не искам да го обичам.“ Ти не знаеш как да постъпваш. Най-първо ти не си фактор да обичаш. Ти казваш: „Аз го мразя.“ Може да го мразиш, но да го обичаш, то не е твоя работа. Вие се ангажирате с работа, която не е ваша, а пък туряте настрана работата, която е ваша. Да обичаш, това не е ваша работа, това е работа на Бога. Следователно, като кажеш „обичам“, трябва да разбираш: „Каквото Господ работи, аз работя.“ Като мине Божията Любов през мене, то не е нещо, на което аз може да се противя. Има нещо, на което човек не може да се противи. Това е Любовта. Няма същество, което може да се противи на Любовта. Това е невъзможно.
Някой може да каже: „Аз не искам да го обичам.“ Това са празни работи. Това са ваши заблуждения. Да обичаш е Божия работа. Ти ще се подчиниш на Божия закон. Ти казваш: „Аз съм свободен да обичам.“ Любовта носи свободата. Свободата излиза от любовта. Като дойде любовта, тогава идва свободата. Любовта носи и знание. Ти казваш: „Аз зная тази работа.“ Ти без любов нищо не може да знаеш. Ако вие бихте имали любов, вие не щяхте да бъдете стари. Главите ви не щяха да бъдат побелели. И после, не щяхте да имате бръчки, неразположение и пр. Ако имате любов, не щяхте да имате болести. Някои страдате от ставен ревматизъм, после, храносмилането ви не става както трябва. Някои имате гърдоболие, други кръстоболие, ушеболие, очеболие, устоболие, нособолие и пр. Вие кашляте сега. Защо? Малко топлина имате. И вследствие на това [каналите], които имате и които Бог е направил да пазят организма, тези канали изстинат и се затворят. И тогаз материите падат в гърлото и дробовете ги нахвърлят навън. Защото иначе ще се запушат дихателните органи. Тогава, къде сте ходили вие вечерно време? За да се простудите, къде сте ходили? За човек, който се простуди, умът му е някъде. Ако умът ви присъствува, никога няма да се простудите. За мен невъзможно е човек да се простуди. Невъзможно е да се простудиш в една топла стая. Ако изстине стаята, ако тя премине от едно състояние в друго, можеш да се простудиш. Нощем влизаш в топла стая, там не можеш да се простудиш. От топло на студено можеш да се простудиш. Ако едно нажежено желязо го изкараш навън от центъра на нажежаването, то изстива, но има неща в света, които не изстиват, които носят своята топлина отвътре.
Та казвам сега, първото нещо е: Трябва да се учите да пазите своята топлина. Толкова години аз ви говоря. Ти не можеш да пазиш своята топлина без Любовта. Трябва да поддържате идеите на Любовта. Трябва да знаеш, че Любовта е великият творчески принцип. Всичко в света е създадено чрез Любовта. Не искайте да разбирате нещата, че тогава да ги вярвате. Вие вярвате в неща, които не разбирате. Защото разбирането е един процес на движение.
(Учителят
пише на дъската следующето.) Може ли да прочетете първото,
което съм написал? Второто може да го прочетете. Второто, това е вече
един организиран свят. Какво означава „знание“? Знанието е един
човек, който знае да сее жито на нивата. Буквата З в началото
показва, че ти си земледелец. Буквата Н показва, че си човек,
който знаеш да примиряваш противоречията. Значи уреждаш пътя –
пътищата в твоя живот са уредени. Буквата А показва: знаеш да
впрягаш животните и да ореш. И показва, че знаеш кой път да
вървиш. Буквата Е показва, че знаеш да използуваш всяко нещо
разумно. Знаеш да ядеш, да свириш… Ти казваш: „Аз зная
нещата.“ Това е плетене. Знанието, това е плат. Ако речете да го
оплетете, то е много сложна работа.
Това е основата. Тук имате един
стан, имате кросно. Тук имате жички сега. Това е елементарно
тъкане. Но отдолу има крака. После, има нищелки, има и едно
бърдо. Като ги натиснат, отваря се едни уста. Една совалка се
движи. Отдолу с крака натискат. Ти казваш: „Изплете се.“ Четат се
тези жички.
Сега, в живота трябва да се тъче. Ние трябва да мислим. Мисълта е тъкане. Ако ти не мислиш правилно, този плат няма да е направен хубаво. Следователно, ако тази основа не е турена хубаво, тя ще се скъса и един ден ти ще пострадаш.
Та, първото нещо, което трябва да турите в живота си, е следното: на вас ви трябва топлина. Без топлина нещата се свиват. Без топлина нещата стават инертни. Всички болести идат оттам. Явява се някой път една топлина, но тя е чрез триене. И при нея се ражда възпаление. Направете простия опит. Сутринта ти се простудиш и имаш възпаление. Ходил си и си се простудил. При възпалението отвън е топло, а пък отвътре е студено. Вътре в организма има 4–5 градуса понижение на температурата, студ. И на това отгоре хората вземат, че турят студени компреси. А пък то трябва да вземете топли, горещи компреси и да го турите на мястото, на подутото място. И почва да ви става приятно, понеже студът вътре се разтопява, а пък тази външна топлина почва да се премахва. После отвън става студено и вътре – топло. А пък то отвътре трябва да бъде малко топло, а отвън – хладно. А пък при простуда и възпаление ти отвътре се простудиш, а пък отвън става възпалението. Вие ще кажете някои външни причини само. Ще кажеш: „Аз не ядох хубава храна“ и прочее.
Най-първо, ти се разболяваш, защото нямаш любов; ти се разболяваш, защото нямаш знание; ти се разболяваш, защото нямаш свобода. Та, първото нещо, основата е: щом дойде болезненото състояние, тури малко повече любов. Нищо повече. Аз я меря любовта. Трябва да си имате по един термометър. Хората ще ви бъдат термометър. Ако вие имате любов, това ще се познае по термометъра. Да ви приведа един пример, който аз знам. Един мъж бил груб, биел жена си. Бие жена си, защото тя не е топла, защото тя е студена. И като я удря, бие я, за да се стопли тя. Той казва: „Тя има един упорит характер.“ Това е според него, от гледището на мъжа. Тя не е упорита. Тя е такава, каквато си е. Но той от свое гледище мисли, че ще я стопли, като я бие. Като бие жена си, мисли, че ще намести нещо. Той не я разтрива. Като бие жена си, влиза в стаята една млада мома, красива, магнетична. Като я гледа, той се захласва. Жена му скочи и казва: „Защо се захласна в нея!“ Той ѝ казва: „Благодарение, че се захласнах, защото иначе пак щях да те бия.“ В тази мома той търси топлина. Понеже дойде топлината, той се захласна. Той въздъхва и казва: „Колко желая и ти да бъдеш топла, че да не те бия.“
Топлия човек не можеш да го биеш, а студения – можеш. Ти никога не може да биеш един човек, който те обича. Невъзможно е. Ако речеш само да го биеш, ще изчезне всичко от тебе.
Аз не искам да се самоосъждате. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Значи – студен човек. Какво ти трябва? Топлина, нищо повече. Топлина. Ти имаш топлина, но на тази топлина ти трябва да отговориш с топлина. Сутринта, като станеш, трябва да видиш великото на Бога, благата, които Бог ти е дал.
Аз съм привеждал един пример, който рядко се случва. Между вас аз [не] зная някой мъж, който да е бил жена си. Това са изключения. Що е думата „бит“? Какво значи на български „бит“? Казват: „Какъв е техният бит?“, значи питат: „Как живеят?“ Мъжът си туря ръката върху жената и казва: „Какъв е твоят бит?“ И тя казва: „Аз съм от тебе бита.“ Значи: „От твоя бит излязох, от тебе съм излязла.“ Че естествено, това, което обичаш, можеш да го биеш. Ти не можеш да биеш някого, докато не го обичаш. И всякога, когато един мъж бие жена си, после се извинява. Запознава се той. Казва: „Как сте?“
Та казвам: Необходима е топлина. Музиката е един велик Божествен метод, в който се внася топлина във всички мозъчни центрове. Ти не можеш да събудиш своята воля без песен. Ти не можеш да събудиш любовта без песен. Любовта ти не може да се яви без песен. Аз считам говора за музика. Говорът е толкова деликатен, че се изисква едно ухо много деликатно, за да долови музиката в него. Като ти говори един човек, то е цяла музика. Когато Бог ти говори първата дума, всички същества са оживели в цялата вселена. Този свят е създаден чрез музика. Но ние не разбираме този свят такъв, какъвто е. Ако дойдем на някое място, дето е много силен вятърът, човек още не може да долови музиката, която е скрита във вятъра. Онази дълбоката музика в природата не може още да я възприемете.
Първото нещо в света е: Ще организирате вашата топлина. Сърцето ви да е топло. Или другояче казано: Ще се стремите всякога да изхвърлите навън от сърцето си недоволството и да бъдете доволни. Бъдете доволни, че сте на Земята. Вие мислите ли каква привилегия имате: турили са ви в този параход и са ви пратили да се разхождате във вселената без пари, без да плащате. Това е една екскурзия! При тая екскурзия вие имате всички удобства, имате какво да гледате наоколо. Срещате разни хора, разни буболечки и растения. Има какво да учите. Те са все написани книги. Я вижте учените колко книги са написали за звездите. С какви телескопи те ги гледат. После, по Земята се движат тренове, параходи, фабриките работят.
Вие казвате: „Това не ми е потребно, онова не ми е потребно.“ Кое е потребно сега? Любовта е потребна. Тя е изгубената дума! Трябва да произнасяте думата „любов“. Ако можете да произнесете както трябва думата „любов“, бедният ще забогатее, болният ще оздравее, слабият ще стане силен, невежият ще стане учен. Не изведнъж, постепенно ще се променят те. Постепенно ще стане в човека в такъв случай една промяна.
Вземете онова желязното колело, което се върти бързо. Турите на колелото едно дебело дърво, 100-годишно, и дървото се прерязва от зъбците на колелото. Но като минава това колело, знаете ли каква топлина се образува! Защо секат тези дървета? Те ти казват: „Ако ти растеш само на дебелина, така ще те режат!“ Ако растеш като дървото и разбираш живота като това дърво, така ще те режат. Ти виждаш някой каменар, че чука камъка. И казваш: „Какво трошиш този камък?“ Предметно учение е това. Ако ти си като камък, чукът ще играе отгоре ти. Тогава питаме: „Защо Господ създаде света такъв?“ Не, защо ние така го разбираме. А после: „Какво трябва да правим?“
Аз слушам да казват: „Дотегна ми да обичам тези хора!“ Аз разбирам другояче. Да допуснем, че гадая с восък. Който дойде да му гадая, тогава трябва да ми донесе малко восък. Аз ще го претопя и ще излея восъка в един леген с чиста вода. И каквото ще се врачува, ще се извади от написаното. По някой път този восък трябва да се излее наново, когато дойде втори път при мене. Врачуването е само за един момент. В този дадения момент каквото се е врачувало, то е. Но като дойдеш на следната седмица, наново трябва да излее восък.
Ти като станеш сутринта, от твоето разположение и от твоята мисъл в този момент е определено какво ще правите през деня. И днес от вашия восък е определено какво ще правите. Аз ще ви кажа какво ще правите. Всички ще си отваряте устата, няма да остане нито един, който да не направи така. И всеки ще прави движения с ръката си към устата си. И после, всеки от вас ще мига с очите си. После, всеки ще бара ушите си и ще ги търка.
Ти си вдигаш, да кажем, ръката. Вдигнеш си дясната ръка – живееш за себе си. Лявата си ръка вдигаш – живееш за баща си и за майка си. Туряш двете ръце отпред, като на молитва – живееш за Бога, за ближните си и за себе си. Като събереш двете ръце като на молитва, това означава, че отиваш при Бога с топло сърце и светъл ум.
Господ обича грешните хора. Той има защо да обича грешника, понеже той е заледен. Бог се стреми към студеното. Той може да го проникне и да го разтопи. И като го разтопи, ще го накара да се движи. Господ се стреми към грешните души, за да ги повдигне. Замръзнали са. Той казва: „Тези деца кой ги е оставил да замръзнат?“ И като станат, те благодарят, че като са били замръзнали, сега почват да живеят. Бог казва: „Обърнете се към Мене и ще ви помогна.“ И онези, които противодействуват – нисшите същества – знаят този закон и казват: „Господ няма да ви слуша вас. Не Му се молете.“ А пък щом не Му се молите, щом си недоволен, ти си оставаш в същото положение. Боли те кракът и не викаш Господ да ти помогне. Роптаеш и казваш: „Мене ли намери тази болест да ме измъчва!“
Всички мъчения стават от студ, от омраза вътре. Българската дума „мразя“ от какво произтича? Трябва да се достави сега тази топлина. (Учителят си изважда цигулката.) Всяко нещо трябва да се прави с любов в света. Всички неща, които нямат любов, нямат звук, нямат топлина. По някой път правете опити, когато имате разположение, но не по сегашния камертон. Няколко камертона има с различни строежи. Те са хубави. Но опитай се да вземеш основният тон до. И след като го вземеш, провери на някой орган и виж какво е различието. Понеже, ако сте топли, ще вземете правилно; а пък, ако сте студени, не може да вземете правилно.
Щом човек е безверник, той е студен. Щом е песимист, той е студен. Щом е в закона на безлюбието, той е студен. На степени е студът. А пък щом се подобрява животът, и това е на степени. Когато имаш вяра, имаш топлина. Светлината и топлината вървят заедно. С топлината върви животът. При топлината усещаш една вътрешна радост. В този извор, който тече, има топлина. Ако нямаше топлина, той не можеше да тече, но понеже има топлина, той тече. В светлината има топлина. Понеже, ако нямаше, тя не щеше да дойде при вас. Ако нямаше в живота топлина, той не би дошъл при вас. В една мисъл има топлина, понеже ако нямаше топлина, тая мисъл не би дошла при вас.
Някой път ръцете ви са студени, нали? Турете си ръката си на сърцето си или на китката на ръката, дето бие пулсът и вижте колко ви е пулсът на минута. Прочети. Сърцето ти трябва да има 75 удари на минута. 7 плюс 5 колко прави? 12. 75 е естественият пулс. Някой път може да има по-бързо биене. Има един космичен закон, ритмичен закон, който кара сърцето на всички хора да бие еднакво. Но някой път има търкане, намалява се пулсът.
Ако ние сме в хармония с този космичен закон, всички сърца ще бият еднакво. И ако в любовта вървим добре, тогава сърцето ще тупа като песен. Няма по-хубава песен от песента на сърцето! Щом сърцето хубаво бие, ти не го чувствуваш. Щом го чувствуваш, търкане има; то не е хубаво биене.
Та казвам: Турете ръката си на сърцето и се молете Господ да му даде топлина. Топлина трябва да имате всички. Като има топлина, всичко ще протече добре. Две сестри дойдоха при мене и ме попитаха кои са изгубените думи. Мога да ви кажа кои са изгубените думи. Любовта е изгубената дума. Когато изпъдиха Адама за неговото непослушание, той изгуби тези думи. И като ги изгуби, не може да ги произнася. Чрез непослушанието те изгубиха думата „любов“.
Сега има любов, в която се образува много пепел. Казваш: „Аз го обичах и после го намразих.“ Щом го намразиш, то не е любов. Ти щом обичаш едного повече от друг, то не е любов. Любовта не се мени. Любовта към всички хора, които са излезли от Бога, е еднаква. Тя е като въздуха, като светлината. Само че умният човек ще вземе една призма и ще образува цветовете. Така той ще разбере светлината в нейните особени проявления.
Трябва да разбирате любовта в нейното вътрешно проявление. Вие усещате само тази топлина, която е в тази печка.
(Учителят пее следните думи.)
Добре захваща – зле свършва.
Зле захваща – добре свършва.
Вие започвате хубаво, казвате: „Бог е Любов.“ Но после казвате: „Няма да я бъде, ще се мре.“ И се представяш, и си представяш, че ще влезеш в черната земя. Но тази черната земя е вътре. Ти си сега в Земята. Ти си в затвора, от който искаш да се освободиш. Ти имаш вериги, букаѝ и не можеш да излезеш. Има и стражари. Искаш малко да се поразходиш из онзи свят, но не те пущат. Вечерно време, ако искаш, можеш да излезеш и после пак те турят в затвора. Та, сега, вечерно време като излезеш, ще се разходиш. И ще бъдеш честен да се върнеш в затвора. Трябва да си излежиш в затвора. И благодари: ако този затвор, в който живеем, е толкова хубав, какъв ще бъде свободният живот като излезем от затвора! Един ден, като живеем на Земята свободно, като имаме организирано духовно тяло, какво ще бъде? Сега ни е страх. Войникът върви, но трябва да има отзад очи: може да мине генерал, полковник, майор, той не може да каже: „Аз не видях.“ Войникът трябва да бъде всевидещ. Той трябва да има очи отпред и отзад.
И вие, като войници, трябва да гледате навсякъде. Войникът козирува. Много хубаво е това движение. Войникът казва на генерала: „Господин генерал, аз започнах да живея така, както Господ е създал света. Аз почнах да мисля вече. И с ръката си почнах да прилагам. Каквото Господ е казал, ще го направя.“ И генералът казва: „И аз почвам да мисля. Сега да се върнеш и да направиш това и това.“ Войникът казва: „Слушам, господин генерал!“ Русите казваха: „Слушам, Ваше Високоблагородие!“ Хубав е този поздрав.
Сега пък ние тук казваме така. (Учителят вдига дясната ръка нагоре с дланта навън.) С това казваш: „Ние сме отворена книга.“ Какво е написано на книгата? (Учителят вдига ръката хлабаво, апатично.) Това не е поздрав. Ще се изправиш, ще вдигнеш ръката си хубаво; и той ще си вдигне ръката така. И с това ще кажеш: „Започнах да живея както Бог иска.“ И онзи ще каже така. Какво е казал този или онзи, не важи, но Бог каквото е казал, ще изпълня.
И на гимнастика, гледам, някои много хлабаво си вдигат ръцете. Така не се прави гимнастика. При гимнастиката ти трябва да направиш един контакт. Трябва да опънеш мускулите си, за да има контакт. Ако ръцете ти са в хлабаво състояние или краката ти, в такова състояние нищо няма да придобиеш. За да вземеш нещо, трябва да опнеш ръцете си. Ще направиш един контакт. И в същото време ще мислиш, за да почне Бог да действува в тебе.
Ти се радвай, че каквото правиш, го правиш за Господа. Бог те гледа. Някой път казваш: „Стар човек, сега ще отида да играя на гимнастика!“ Че стар човек като вземе цигара или вино, или тояга, това по-достойно ли е? Казваш: „Сега ще правя детински работи!“ Казано е: „Ако не станете като малките деца…“
Всички ще се упражнявате. Да хвърлите своите бради, своите косми. Вие сте дегизирани. Щом те срещне един човек с бяла коса, той не иска неговата глава да е бяла. Тогава белият цвят не е на място. Щом срещнеш един човек с черна коса и не харесваш тази коса, то и този цвят не е такъв какъвто трябва. Цветът, който обичаш, това е на мястото си. Защо не обичат белия цвят? На бялата пръст какво ще сееш? Ти казваш: „Побеляхме, остаряхме. Отидоха тези младини. Как ядяхме тогава! А пък сега не можем да ядем.“ И той съжалява. Не, като му побелее главата, това показва, че той трябва да стане учен и музикант, и милосърден; умен трябва да бъде и справедлив; трябва да бъде доволен, всички хубави качества трябва да има.
Не мислете, че вие като обичате в живота, вие губите. Човек, който обича, върши Волята Божия. Човек, който не обича, не върши Волята Божия. Това е закон. Не съжалявайте, че обичате. Вие някой път критикувате, че хората обичат. Казват: „Той се захласна.“ Но захласването не е любов. Ти си се захласнал – това значи един предмет си го донесъл много близо до очите си и не можеш да виждаш друго. Това е захласване.
Ти, като ядеш, бързаш да си дояждаш и мислиш, че не ще можеш да ядеш втори път. Това е захласване. Не бързай да си дояждаш. Като ядеш, тури мисълта си на работа. И благодари на Бога, че ти е дал с какво да подкрепиш живота си. И благодари на Бога, че след яденето колко други работи ще ти дойдат. Благодари на Бога, че ядеш, че дишаш, че мислиш. Като благодариш за яденето, в естествено положение ще бъде стомашната ти система; като благодариш на Него, в естествено положение ще бъде дихателната система; като благодариш за мисленето, в естествено положение ще ти бъде мозъкът ти и умът ти. Като не благодариш на Бога за яденето, ще се разстрои стомахът ти; като не благодариш за дишането, ще се разстроят дробовете ти; като не благодариш за мисленето, ще отслабне нервната ти система.
Като станеш сутринта, и болен да си, пак да благодариш на Бога. Да благодариш на Бога, че болестта ти е поносима. Че, Господ те изпитва колко можеш да търпиш. Тук имаме един приятел, чиято ръка е силна и като хване някого за ръцете за ръкуване, образува се скърцане. Казваш: „Много ме стисна!“ Как трябва да се ръкува човек? Благодарете, че този човек ви е стиснал ръката.
Аз се чудя на хората, на мислите им. Забелязал съм колко са подозрителни някои хора. Седиш сериозен, с една сериозност, която е приятна. Свиеш си веждите и който те гледа, се интересува да знае защо си сериозен, с какво е зает умът ти. Ако станеш весел, дойде усмивката върху лицето ти, той се радва и не знае какво означава това, какво искаш да кажеш с усмивката. Хвърлиш поглед някой път и погледнеш някой път с по-голяма топлина и то се стъписва и не знае какво искаш да кажеш. Хубав е погледът с топлината. А ти му даваш такова тълкувание, което го няма.
Питам: Ако един вълк би дошъл до една овца и ако тя имаше 1000 градуса топлина, той би ли я ял? Вълкът е по-топъл от овцата. Той има по-голяма топлина, а пък овцата е по-студена. И затова той я изяжда, за да ѝ даде топлина. Овцата има по-голям студ и по-малка топлина от вълка. Вижте с какъв кожух е облечена тя. Студ има. А вълкът няма такава рунтава козина. Вълкът е на топло, на лято е. И като намери този стар дядо овцата с кожуха, казва: „Какво си с този кожух. Вече е дошло Царството Божие на Земята – новият живот. Аз като те изям, ще ти дойде топлина. Аз съм дошъл да реформирам тези овци, които носят такива дебели кожуси.“
Сега ще попитате вие: „Това вярно ли е?“ Това са мои изводи. Аз намирам, че вълкът има по-голяма топлина и затова яде овцата. Ако овцата е толкова топла, колкото вълка, той няма да я яде, няма да я бутне. Като стане болна, в овцата се развива топлина и вълкът не я яде. Болната овца има температура. Вълкът я бутне и казва: „Тя е като нас, с температура.“ И я остави.
И вие страдате по единствената причина, че сте студени. Станете топли и няма да имате страдания. Щом сърцето е студено, страда. Щом умът е студен, страда, човек става неврастеник. Щом умът стане светъл, неврастенията изчезва. Щом сърцето става топло, болестите изчезват. Аз ви навеждам сега на мисълта: права мисъл ви трябва сега! Не какво мислят хората. Бог изисква ние правилно да мислим, понеже ние сме слуги, за да извършим Неговата работа на Земята. Ние трябва да градим правилно нещата. Ако ти градиш къща за Господа, добре правиш. Ако ореш ниви за Господа, добре правиш. Каквото правиш за Господа, добре правиш. Но щом го правиш за себе си, ти си на кривия път. Всичко, каквото правим, аз не съм против това, но всичко, каквото правим, трябва да го правим за Слава Божия.
Погрешката на един брат не седи в това, че той обича, но в това, че туй, което обича, той иска да го обсеби за себе си. Погрешката му е там. Ако аз говоря за себе си, погрешката е там; но ако говоря заради Господа, добре е. Ако вие ме слушате заради Господа, вие сте на правата страна; но ако ме слушате само за да добиете нещо, вие сте на кривата страна. Любовта е правият път за придобиване на всички Божии блага. Ти, ако искаш да станеш певец, тури любовта. Любовта ще те направи певец, учен човек, богат човек, красив човек. Вложи любовта и няма да бъдеш лишен от никакви блага. Това трябва да го опитате всички. Това още е теория.
(Учителят пее следното:)
Искам аз да бъда,
искам аз да бъда
млад, млад, млад.
Млад аз искам да бъда.
Млад да бъда, да бъда.
Млад искам да бъда.
Предметно учение е това. Песента зависи от мисълта. Щом имаш нормална топлина, ти ще пееш хубаво. Последните думи на песента изпях силно: исках да произведа ефект. Аз го правя за някои от вас, понеже някои не слушате, че като кажа силно, да слушате.
Аз искам да бъда млад.
Млад искам да бъда.
Млад, млад, млад.
Младост, която не остарява.
Младост, която не знае
що е старост, старост.
Стани млад. Не роптай.
(Това Учителят пя.)
(Пак Учителят пее.)
Здрав, здрав, здрав
аз искам да бъда.
Да съм здрав, да съм здрав,
здрав всеки ден пред Бога!
Тогаз ще бъда юнак!
Здрав да бъда, здрав да бъда,
здрав, здрав, здрав,
здрав да бъда.
Вие се смеете, защото не сте здрави. Вие сте весели, когато споменат здравето, понеже то е хубаво. Като станете сутринта, направете такова упражнение, освободете се, освободени бъдете. После, като дойдем до подробности, има си ред правила. То е друг въпрос. Да дойдете до естественото положение. И тогаз другите постижения са лесни.
Най-първо, трябва да имате основен капитал. Вярвайте, че основният капитал е вътре във вас. Някои в пеенето имат един талант, друг – 5 таланта или 6 таланта. Опасността е в единия талант. Работете да направите единия талант на два, двата – на 3 и прочее – да ги увеличавате. И 4-тях да направите на 5 таланта. И се поощрявайте с пеенето. Ако една стара сестра я извадим на сцената и почне да пее, ще кажат някои: „Тя ли се намери!“ Нищо не значи. Ние искаме сега старите сестри да почнат да пеят. (Учителят пее.)
Старите сестри да пеят,
старите сестри да пеят,
да пеят и да припяват.
На сцената добре да пеят.
Старите сестри на сцената да пеят.
Да пеят, да не се срамуват.
Младите да подражавате.
На старите пример да дават
как се пее, как се пее.
Вие може да пеете още по-хубаво. (Учителят пее.)
Добри ние да станем,
добри ние да станем.
Победата да вземем,
топлина да придобием,
топлина да придобием –
топлината на живота,
що радост носи
на всички в живота,
топлината, която носи радост
за всички в живота.
Там няма пъшкане,
там няма страдание,
там няма главоболие.
Няма главоболие, няма ританица.
Онзи, който има топлина, не рита. Всеки рита само когато се разтопява.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“ до края. Всички пяха с Него. Изпя се и „В мрак, тъмнота е бил живота наш“.) Втори път да има 10 кандидати, които да изпеят „Махар Бену Аба“. 12 начина има, по които може да се изпее „Махар Бену“. Ти можеш да изпееш „Махар Бену“ при известни условия, когато имаш напрежение. После, можеш да преминеш в движение и това да изразиш в песента. После, при пеенето трябва да се мисли. Да участвува мисълта. После, трябва да вложиш известна топлина. Да вложиш благородство, справедливост, красота, практическо приложение. И Божествената разумност. Това има връзка с петтях пръста на ръката: показалеца, средния пръст, безименния, малкия и палеца. Че, това е акт Божествен! И като пеете, да си доволен, че пееш.
Двама души се бият – ти ще почнеш да пееш „Махар Бену“. Да кажеш: „Ако биеш, да биеш на свят.“ Че онзи да ти благодари после. Ти си капелмайстор. Колко начина има на биене? Кой ви е най-симпатичен начин да биете? Като биеш, да ти е приятно. И като удариш, и този, когото си ударил, да му е приятно, и тебе да ти е приятно. Един мъж ми разправяше. Той казал на жена си: „Ти какво си ходила да говориш нещо заради мене?“ Тя казала: „Ти какво си ходил да слушаш какво съм говорила аз?“ И той ми разправя: „Стана ми приятно и почнах да мисля. Намерих, че тя, каквото е говорила, не е права. Разбрах, че и моето не е право.“ И в него се явява едно съзнание. Той разправя: „Аз ѝ казах, че тя ме е похвалила, но не ме е похвалила както трябва.“ Тя му казала: „Ти си слушал хората. Ти от мене не си ме слушал. Ти хората ли ще слушаш!“
Казвам: Каквото говорят хората, не ходете да слушате. С каквато мярка мерите, ще ви измерят. Бог не иска да причиняваме ненужни страдания. Един баща иска да бие жена си. Той има син, 20-годишен. Син му го хваща за двете ръце и казва: „Не ти позволявам да биеш майка ми в мое присъствие. Това е унижение за тебе!“ Стиска му ръцете. „Ако е за сила, и аз имам сила. И аз мога да бия. Но казвам ти, че това, което правиш, не е хубаво.“ Бащата казал: „Прав е син ми.“ Синът казал: „Не ти позволявам. Едно време майка ми плачеше и аз плачех, но сега няма да плача.“ Хвани го за ръцете и му кажи, че не прави добре. Ако видите, че някой е направил нещо, вие какво правите?
Наскоро дойде една сестра и ми се оплака. Не е хубаво, но ще ви кажа един пример. Това стана, за да ви го приведа. Тя ми каза: „Учителю, една богаташка ми взе от чантата 10 лева. Стана ми мъчно от това.“ Казах ѝ: „Тя е търсила мене, пък е намерила тебе. Вземи тези 10 лева. По погрешка е взела от тебе. Няма да считаш сега, че тя ти е взела 10-тях лева. Тези пари тя ги е намерила и ги донесе на мене. И аз ги давам.“ Така ще се образува връзка между тях. Вие искате да знаете сега коя е тази богаташка.
Един от видните американски проповедници един ден отива пред огледалото и се заблудил, и не помислил, че вижда себе си в огледалото. И казал: „Ти, големият грешник, трябва да се покаеш и трябва да вършиш Волята Божия.“ Той мисли, че в огледалото е някой друг. В другите си ти. Всичките погрешки и всичките добродетели са наши. Поправи на този приятел неговата погрешка. Поправи своята погрешка в него, понеже в твоето присъствие става. Когато някой направи погрешка, поправете тази погрешка; ако някой направи добро, приемете доброто, зарадвайте се с него заедно. Аз доколкото съм виждал, има добри постъпки.
Аз да ви приведа пример за добра постъпка. Доктор Миркович го считаха за много голям скъперник. На мен ми прави едно хубаво впечатление една негова постъпка. Един млад, който бил чиновник в една община, методистите в Русе го обръщат, той се заинтересувал от методизма и баптистите го убедили да се кръсти. Уволняват го от общината. Той е излязъл от методистката църква като станал баптист. След като го уволнили, пасторът му казал: „Ние не можем да те издържаме.“ Той писал едно писмо до доктор Миркович така: „Откак приех новото учение в баптистката църква, уволниха ме. Мога ли да дойда при вас?“ Той дойде съвсем окъсан. Аз нищо не казвам. Вечерта докторът си сне от своите дрехи и му даде. Прати го на баня. Извади и му даде риза, помогна му и му каза: „Ще се оправи. Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш.“ И след това доктор Миркович каза, че трябва да му се създаде работа. Докторът му гарантира при един книжар, от който той взе книги, за да ги продава. И не се върна вече. Казах на доктора: „Къде отиде той?“ Той каза: „Влюбил се, намерил една млада мома.“ Аз казах: „Няма нищо.“ Докторът каза: „Духовете ще оправят тази работа.“ Той ме попита: „Как стана тая работа?“ Казах му: „Той не си е досвършил работата. Онова, което е видял от вас, той отиде да го прилага. И като го приложи, ще се върне при нас. Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде.“
Когато беше дошъл този, докторът отиде и си купи нови дрехи и даде своите си. Дрехите му бяха хубави. Той се носеше изящно. Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор Миркович и да ги даде?“ Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Свали си дрехите много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен. Докторът каза за този момък: „Той не разбира още какво му говорят духовете. Той е мил, но не му говорят още духовете.“
Като ни се отвори сърцето за Божията Любов, има работа изобилна, преизобилна.
„Добрата молитва“
Да добием Божията топлина.
Да бие сърцето ни право.
6.42 ч сутринта
(На поляната направихме упражненията.)
ХIХ година (1939–1940)
10-а школна лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 6 декември 1939 г.,
София – Изгрев.