Сряда, 5 ч сутринта
„Добрата молитва“
„Всичко в живота е постижимо“
(На масата на Учителя има 4 червени и много красиви ябълки.) Доста голяма култура имат. Тези 4 ябълки от едно и също дърво ли са? Какъв е характерът им, по какво се отличават? Трябва наблюдение, разбиране, съотношение. Не само по формата, но и по степента на цвета може да се съди какво се крие в тях, какъв е живот[ът] [им].
Човек трябва да бъде като пътник, не да седи на едно място. Щом седи на едно място, той не е пътник. Отличава се неговото пътничество. Какъв е произходът му? Всичките места, които изходи, няма да бъдат едни и същи, ще бъдат разнообразни. Следователно в туй движение постепенно ще се измени неговото умствено схващане, неговите чувства и неговият вървеж няма да бъде един и същ. По някой път вие питате: „Защо се случи това?“ Щом питаш, то е затова, да питаш. Защо е скръбта? Да почувствуваш и да питаш защо е скръбта. Защо се радваш? Да я почувствуваш и да питаш защо е радостта. Какъв смисъл има? Че, като страдаш, това е смисълът на живота. И като се радваш, това е смисълът на живота. Ти сега търсиш смисъла на живота извън скръбта и извън радостта.
В какво седи смисълът на тази ябълка? (Учителят държи една от ябълките.) Ти може да я гледаш, прави ти впечатление на очите и на ръцете, но не се задоволяваш само да я гледаш, да гледаш цвета, искаш да знаеш какво има вътре. Казваш: „Да направя някаква връзка.“ Изядеш ябълката. Казваш: „Отлична е, хубава, къде се е раждала?“ Тази ябълка ти стане съседка. Тя ти разправя откъде е дошла, разправя ти историята си. Ти след 10 години разправяш, че си ял една ябълка и тя ти дошла на гости. Оттам насетне всичко ти провървяло. И действително, някой път като изядеш една ябълка, всичко ти тръгва напред; като изядеш друг път една ябълка, всичко ти тръгне назад. Туй е вярно: като срещнеш някой човек, всичко ти тръгне напред; като срещнеш друг, всичко ти тръгне назад. Срещнеш някой прокажен – оттам насетне всичко ти тръгне назад, хване те проказата. Ти си болен, срещнеш един здрав човек – оттам насетне всичко ти тръгне напред. Срещнеш един умен човек, всичко ти тръгне напред. Всеки човек предава от онова, което има в себе си.
Казва някой: „Аз съм много добър човек.“ Че е добър, то е за него. Но неговото вътрешно понятие колко е добър, той си знае. Човек, който спи, колко е добър? Познавам колко е добър. Като ябълката го познавам. Но има нещо, което не познавам; трябва да го изям, за да го позная. Той, за да ме познае, трябва да ме изяде. Тази ябълка, като изядете всичко, познавате нейния произход, баща ѝ, майка ѝ, всичката история знаете. Преди да сте я изяли, нейния вкус не познавате, сладка ли или е малко кисела. После, вкусът ѝ какъв е, не знаете.
Та казвам: Онова, което ние проявяваме в себе си, да го познаваме. Човек е като едно семе. Някой път казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме.“ Това са вече стари неща. Нищо не говорете: „Да се обичаме, да се запознаем…“ Сега, ако искам да се запозная с някого от вас, мога да се запозная. (Учителят прави знак, че дава ябълката.) Не искам да се запознавам сега, знаете защо? Защото имам само 4 ябълки. Обаче с тия ябълки след 10 години с всички ви мога да се запозная. Ако посадя семената на тия ябълки, ще имам най-малко 10-ина дървета в градината; всяко едно ще роди по 500, тъй щото по 2–3 пъти мога да се запозная. Дълго време изисква.
Вие сега ще кажете на малки парчета да се нарежат. Не се позволява на парчета. Когато житото го изнасят от хамбара, не зависи от него. То не може да каже на онзи, който го посява, къде да го посее. Колко да го зарови в земята пак не зависи от семето. После, в каква каруца ще го занесат на нивата, как ще го хвърли, то няма думата. Той ще го тури в един чувал, после ще го тури в една крина и ще го посее, дето падне. След туй, от него не зависи колко пръст да му турят отгоре.
Та, вие трябва да вземете един пример от житото. Вие по някой път питате защо ви заровили толкова. Че, колко са ви заровили? На житото, значи, турили повече от два пръста пръст. От житото не зависи колко да си спусне корените надолу в земята, но от земята зависи доколко да си спусне корените в земята. От Слънцето зависи колко да израсте житото нагоре. Единственото нещо, което зависи от житото, е какъв плод ще принесе. То зависи от житото. Характерът на житото се познава по неговия плод. Казва Писанието: „По плодовете им ще ги познавате.“
И в себе си вие трябва да посаждате една мисъл. Всички трябва да бъдете земледелци. Първото изкуство в света, първият занаят, това е земледелието. Най-почтеният занаят е. Ще разореш мозъка си и ще посееш една мисъл, но трябва да знаеш къде да я посееш. Едно хубаво чувство ще го посадиш на друго място. Друга нива има за чувствата. Ти правиш едно добро – с какво ще го направиш? С ръцете си ще го направиш. Значи една постъпка направена, ти я посаждаш в тялото. Ако си я насадил на хубаво място, тя ще ти даде добър плод.
„Имам.“ Какво имаш? Казваш: „Имам вяра.“ И аз имам вяра. Ако целия ден ходиш и разправяш: „Аз имам вяра“, повтаряш „Аз имам вяра, аз имам вяра“, какво ще придобиеш? Аз говоря на нивата и казвам: „Аз имам вяра в тебе. Ще те разора, ще те посея с жито и аз имам вяра, че житото плод ще даде.“ Нивата казва на мене: „Аз повярвах, че ти ще ме разореш.“ Кажа на нивата и го направя. И едната година, каквото казах на нивата, направих го и тя казва: „Понеже ти повярва в мене, която ме тъпчат всичките, никой не ме почита, неглиже ме гледат, ти си първият човек, който чувам да има вяра в мене.“ Зарадва се нивата. И идната година, понеже аз повярвах в нея, тя казва: „Аз ще направя нещо за тебе.“
Вие искате хората да вярват във вас. Не могат хората да вярват във вас, ако не дадете нещо от себе си. Ти в земята повярваш, пратиш житното зърно. И този, в когото ти повярваш, и той повярва в тебе. Идната година Бог ще те благослови.
В света на трима души човек може да направи добро, на трима души той може да служи. Той ще служи на Бога, ще служи на ближния си и ще служи на себе си. Те са трите принципа, които са вложени във всеки един човек. И в трите принципа има голямо отклонение, трябва дълго време да се учи. Да служиш на Бога, то е наука. Не става тъй лесно. Запример вие всички имате желание да пеете, но всички може ли да пеете хубаво? Не че нямате желание, имате желание, но като речете да пеете, не се харесвате. Слушате някого да пее, казвате: „Много хубаво пее.“ Речете вие да пеете като него – не можете да пеете като него. Той знае да пее – оценяваш пението; ти започнеш да пееш – не харесваш себе си. Коя е причината, че ти пееш и не се харесваш? Не се харесваш, защото не можеш да пееш. Защото не си пял. Даже когато аз говоря за музиката, станеш някой път сутрин и не си разположен.
От музикално гледище човек е неразположен по 7 причини. Неразположението ти или зависи от до, или от ре, или от ми, или от фа, или от сол, или от ла, или от си. Има още второстепенни: може да зависи от повишението или понижението, разположението или неразположението ти. Ако си неразположен, трябва да знаеш от кой тон зависи неразположението ти. Може разположението ти да зависи от сол. Щом ми кажеш, че причината е сол на твоето разположение, аз вече зная. Ако едно дърво е цъфнало, мирише хубаво, по всичките вестници на мушиците се пише, че дървото е цъфнало Пишат по вестниците, че всичките тия дървета са цъфнали, да идат на гости, канят ги. С едри букви това е написано във вестниците.
Сега мнозина казват: „Духът Божи като дойде.“ Духът Божи като дойде, ще започне работа. Духът Божи ще започне с вашето сърце, ще започне с вашия ум, ще започне с вашето тяло. Всички ще се научите. Той е един от най-добрите учители. Той ти казва: „Едно трябва да вършиш.“ Той ти разправя, ти казваш: „Така може ли, така не може ли?“ – Така не може. Ти казваш: „И така може, и така може.“ И така може, но ти остаряваш, нищо повече. Като ти преподава, ти няма да казваш: „Така може ли да го направя?“ Ще го направиш както Той иска. Като останеш сам, направи го както ти искаш. Ти вземи хубавия образ от него.
Представете си, че това е един човек. Какво показва сега? Може ли да бъде човек? Той е човек, но не ходи. Този човек сега се е качил в своя аероплан. Този ъгъл показва, че пътувате със светкавична бързина. Той пътува с бързината на Слънцето, иде до Земята. След като дойде на Земята, светлината говори нещо. Някой от вас досега разговарял ли се е със светлината? Нали казваме, че Бог е светлина. Тази светлина говори. Бог като говори във вас, то е светлината. Светлината е, която говори. Щом има светлина, има и говор на Бога. Онзи, на когото ушите му са на място, той слуша този говор.
Щом дойде светлината, най-първо чувствуваш в себе си едно разположение, чуваш този глас на светлината. Той отдалече си мълви нещо, нещо хубаво, приятно. Ти още не разбираш гласа. С години човек наблюдава работите и като ги слуша, започват да стават ясни. Туй, за което ви говоря, може да ви стане ясно. Ако идете в един чужд народ, ако идете в Америка или в Германия, ако не знаете нито една дума от езика, ако ви говорят, най-първо всичко ви е непонятно, но след една година започва да се явява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. Ще видите, че от български език започват да излизат английските думи. Англичанинът като дойде в България, от английските думи излизат българските. Българин като иде в Англия, една година като седи, из българския език ще започнат да излизат английските думи. Той изучава английски език. Като говорят за хляба, казват „бред“ [bread]. Те казват: „Бред, бред“, той си казва: „У нас казват „бре, бре“ и изведнъж той свърже „бред“ с хляба. „Бред“ излезе от „хляб“. Англичанинът дойде в България, българите казват: „Хляб, хляб“. Един ден светне му на ума, казва: „хляб“ излезе от „бред“.
Когато казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си: плода. Разбирането е плод.
Коя от тези ябълки е най-даровита, от всички коя е най-хубава? (– „Която държите в ръката.“) Познахте. Тя е от княжески род: бащата е княз и майката е княгиня. Другите ябълки са граждани. По навик и те се обличат като нея.
Вие ставате и сте неразположен. Сол е причината. Аз пея, когато съм неразположен. Ти станеш, неразположен си. Започни да пееш: „Неразположен съм.“ (Учителят пее: „Неразположен съм.“) То е оперно пеене. Като придобиеш едно неразположение на духа, това твое неразположение го считай една миньорна гама. (Учителят пее: „Аз съм разположен.“) Казваш: „Не ми се учи.“ Ще пееш пак. Ще започнеш от фа. То е стимул в тебе. Онези, които не искат да учат, те са много щедри, искат само да раздават. Който иска да учи, трябва да пее фа. Ще събираш. Ако можеш да пееш фа-то хубаво, можеш да се учиш. Ако искаш да имаш хубави маниери, трябва да знаеш как да пееш ми. Ако ми не можеш да пееш правилно, не може да имаш обхода. Обходата зависи от тона. Той ще ти даде разположение. Когато вземаш един тон правилно, хармония има в тебе. Ти като се лекуваш, има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония, която излиза. Ние си спомняме за ония хубавите часове, когато слушаме Божествената музика в нас. „Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!“
Казвам: Кой тон да вземем сега? (Учителят пее „до“. После пее: „До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден, той ще бъде светъл ден“. Всички пеем с него.) Ако един стар човек влезе между децата, които са весели и пеят, той ще забрави всичката старост. Трябва да се учите да забравяте. Вие не цените вашите скърби и страдания. Като скърбите, да се радвате. Във време на скръбта се турят сенки във вас. В страданията вие давате израз. Без страдания вие няма да имате никакъв израз. Страданието, това е мода в природата. Когато природата иска да даде някому мода, дава му страдания. Който разбира страданията, те са много малки; който не ги разбира, са големи. Колкото повече не разбираш страданията, толкова по-големи стават. Един камък, който не разбира, дойдат с чук го чукат, за да разбере нещо. Казват: „Трябва да разбираш, трябва да дадеш нещо. Нищо не си дал.“ Камъкът казва: „Чакай, вземете отчупеното.“ Защо бият камъка? Да даде нещо. Вие идете във водата, бръкнете с кофата. Казвате: „Какво е туй от вас, дайте сам тук.“ Питам: Тази вода чувствува ли някаква скръб? Тя страда, скърби, че вие не я цените. Вие като идете при водата, тя има такава радост, че като погледнеш, да ти стане приятно, да я помилваш малко, да кажеш: „Колко си хубава, колко си красива, такава друга водица не съм виждал.“
Та, животът във вас, който тече, трябва да бъде чист. Този живот трябва да бъде чист, безцветен като водата. Пък ние с нашите мисли, с нашите скърби и страдания само опетняваме живота. Ти си недоволен, че не си учен човек. Че, от тебе зависи да бъдеш учен. Грехота е човек да [не] учи. Не да бъдеш много учен, то е нещастие да бъдеш много учен, но да бъдеш толкоз учен, че да бъдеш полезен на себе си. Не да знаеш много, но да знаеш да прилагаш, да имаш знание хубаво да прилагаш. В приложението е доброто. Доброто да бъде не само като идея, но доброто всякога трябва да бъде един метод за използуване. Неразположен си. Като направиш добро, трябва да се изправиш. Но за да се изправиш, трябва да бъдеш справедлив; и спрямо себе си трябва да бъдем справедливи. Най-първо ние трябва да се учим да бъдем справедливи спрямо ръцете си, да бъдем справедливи спрямо краката си. Като станеш сутрин, да си измиеш ръцете, да си изчистиш ноктите. Хубаво да се изчистиш и лицето ти да бъде чисто, навсякъде, и косата ти – вчесана, устата да си изчистиш, носа си да буташ хубаво, после да изчистиш гурели, ако имаш; всичко ще изчистиш – ще бъдеш справедлив спрямо себе си. Ние чакаме да ни направят съвършени от другия свят. Ние сме направени съвършени от другия свят, но трябва да се проявим като съвършени. Тази ябълка е съвършена, но тя трябва да дава плод. Направиш едно добро – то трябва да цъфне, да даде плод. Всяка една добра постъпка е един плод в живота, от който всеки ден ще зависи твоята цена. Бог се радва на онези мисли, които ние възприемаме. Ние участвуваме в Неговата благост.
Сега аз искам да ви подмладя по [с] 10 години. Ако втория път има някой, който не се е подмладил с 10 години, ще го глобя. Ти ще кажеш : „С 10 години съм по-млад“ и ще повярваш в това. Лесна работа е. Всеки сега да си каже: „10 години съм по-млад.“ В себе си ще го кажеш и ще повярваш.
Казваш: „С такива заблуждения не се занимавам.“ Ти кажи: „С 10 години съм по-млад“ и повярвай. Щом кажеш, ще стане. С 10 години ще се подмладиш, но повече не туряй. Засега е достатъчно. Че като кажеш, че с 10 години си по-млад, ще тръгнеш като млад. Някой сега върви като старец, маха с ръка, като че всичко е минало, загубено е. Тръгни като млад с вяра, че си подмладен. Кажи си: „Млад съм, не съм стар.“
Вие ще кажете: „Не е мода.“ Съгласен съм. Тъй не трябвало да се постъпи. Много добре, но как трябва да се постъпи? Някой върви като старец и се озърта насам-натам, бои се от нещо. Кое е нормата, че даден човек не ходи добре? Има една Божествена норма. Като ходя, аз трябва да се радвам, че ходя, че краката ми вървят, че ръцете мога да ги махам, че очите ми виждат, че ушите ми служат. Радвам се на всичките хора. То е естественото.
Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Някой казва: „Вчера какво ми се случи…“ Оставете какво вчера ви се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те насоли някой, вярвай, че ти трябва сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред.“ Дойде някой, каже ви една дума. Вие си кажете: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение.“ Дадат ви темата: „Ти си говедо.“ Знаете ли аз какво мисля сега? „Ти си го“. „Го“ на английски значи „отивам“, „веди“ значи „зная“, учен си. Ти, като ставаш, се учиш. Ти си човек, който вървиш и се учиш. Какво лошо има в „говедо“? В първоначалния език значи: ти си човек, който вървиш и се учиш. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турили рога. Но това не е вярно. Че, кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше първото име, което тури Адам? Турците казват: „Хайван.“ Хайван, то е нашият Иван. Казваме: „Ха, имане!“ „Го-веди.“ „Го“ значи човек, който ходи и пише. „Говедо“ е човек, който ходи и се учи и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учим, които вървим и знаем тия неща, какво лошо има в това? Лошото е в онзи, който е изразил, изказал или изразил, че ти си един невежа, който пишеш. Погрешката е в него, не в самата дума. Той, като изказва думата, туря съдържание, което не е вярно .
Ти може да имаш най-хубавото стъкло, но някой може да е турил лошо съдържание. Не че шишето е лошо, но онзи, който напълнил шишето, турил лошо съдържание. Тази дума има такова съдържание. Казвам: Приятелю, тази дума не е за такова съдържание, това шише не е направено за такова съдържание. Туря в шишето чиста вода. В шишето може да туря добро съдържание, може да туря и лошо съдържание. На една дума може да дадеш лошо съдържание. Всичките лоши думи произлезли след сгрешаването на хората. Тогава те внесоха тоя лош смисъл. Кражбата кога влезе? Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби“ какво значи? Че, наместо да помилва брата си, той го ударил, че го осакатил, убил го. Има много думи, които имат двояк смисъл. „Биен“ на френски значи едно, на български съвършено друго значи (bien (фр.) – добре). Ние казваме: „Бит“. „Бит“ значи начин на живота на даден народ; „бит“ значи и друг да го бил.
Казвам: Не туряйте лошо съдържание на думите. Това лошото съдържание изхвърлете навън. Като дойде едно страдание, търсете неговия произход. Дойде ви един ден едно страдание. Пренесете го. Не зная във вашето минало, може би в едно или две прераждания, този ден означава едно ваше съществувание. В миналото ти си направил една погрешка, от която днес страдаш. Туй страдание не че сега ви се дава, но преди 100, преди 200, 300 години вие сте посадили туй страдание, сега цъфнало Един ден вие сте радостни, весели – няма никакъв повод отвън. Може би тази радост вие сте я посяли преди 200, 300 години – днес жънете своите плодове. Всяка сутрин ти няма да казваш: „Няма да я бъде тази работа“, но ще казваш: „Тази работа ще бъде, както Господ каже.“ Ти никога не казвай: „Аз учен човек ще стана.“ Желанието на Бога не е да станем учени, но всички хора да придобият знанието, да знаят как да се обхождат. Онзи, който пее, да пее хубаво. Онзи, който рисува, да рисува хубаво. Всеки, като научи едно изкуство, да бъде полезен на другите. Всичките изкуства са за полза на хората. Знанието, езиците, и те са за полза. Всеки език със своите трептения допринася полза. Когато говори англичанинът, принася едни трептения; когато говори германецът, принася други трептения. В англичанина има голямо налягане, затова той съкратява думите. В германеца има голямо напрежение и затова думите се разтягат. Българският език какъв е тогава? Българският език е аналитичен, той е много изразителен. В неговите трептения има нещо особено. Във всеки език има нещо особено.
Та казвам: Всички трябва да се научите. Не че вие не знаете. Вас са ви внушили много работи. Ти седнеш и казваш: „Аз остарях вече. Аз съм вече на 72 години.“ Че отде знаеш, че като си на 72 години, че си остарял? Земята се е мъчила, обърнала се 72 пъти около Слънцето, ти никаква работа не си свършил и казваш, че си остарял. Земята те носеше, тя не остарява, ти остаряваш. Гледам някой акробат играе на въже. Той върви, човекът, по въжето, пък някои от тези, които го гледат, стяга им се сърцето. Няма какво да ти се стяга сърцето. Нему, който върви по въжето, не се стяга сърцето, а ти долу стоиш и ти се стяга сърцето. Ако падне долу, ще бъде като топка, да отскочи – не го жали. Казвам: Една птица може ли да падне, като е във въздуха? Птицата, като е на някой връх, като се спусне във въздуха, може ли да падне?
Вашите мисли трябва да имат крила, да хвърчат, да не бъдат с оскубани крила – като се отмята, падаш долу. Когато видите едно дете, Господ ви казва: „Станете млад.“ Казваш: „Аз бях едно време като него, но сега остарях.“ Господ ти казва: „Подмлади се! Започни да мислиш като това дете. Запознай се с това дете, то има някои хубави черти. Тури неговите черти в себе си, ще се подмладиш.“ Господ втори път тури на пътя ти дете да срещнеш. Ти пак казваш: „Остарях.“ Господ ти казва: „Ти трябва да се подмладиш!“ От стари хора Той няма нужда. В небето длъжности за стари хора няма, за млади има. В небето като идете, трябва да се подмладите. Стари, каквито сте, брадите, всичко туй ще снемете: бръчки, бради, бели коси. Как се подмладявате тук, на Земята? Нали и тук се подмладявате, правите ретуширане. Една сестра на 70 години може да я подмладят. Но те турят на лицето такива вещества, замазват. И аз може да ви подмладя, но като се умиете, ще бъдете същите.
Не носете еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, удряш на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай една лоша мисъл в себе си. Те ще дойдат, лошите мисли, но гледай по възможност ударът да е по-слаб. Всеки ден противодействувай. Не казвайте: „Аз остарях“, но кажете: „Аз придобих знание.“ Що ще кажеш: „Остарях“? Свързвайте знанието със старостта. Защото вие свързвате два полюса, които са несъвместими. Свързвате знанието, което е силно, свързвате слабостта със старостта. Свързвате слабостта с един силен организъм. Ще свържете знанието с един здрав организъм. Казваш: „Знанието добих, но остарях.“ Остаряването не е права мисъл. Ти имаш най-хубавото съдържание, турено в една форма, която ще се счупи. Господ не иска никога да туряме такова съдържание в несъответна форма. Ще кажеш: „Придобих знанието.“ Благодари на Бога за него. Станеш сутрин, кажи си: „Господ ме направи здрав.“
Сега някои казват: „Трябва да станем свети, че тогава да оздравеем.“ Сега вие сте свети, но с черно сте облечени. В Европа сега всичките прозорци на хората в черно са облечени, почернени са. Значи условията отвън са лоши. Вие искате да станете свети. Че, всичкото онова добро, което усещате във вас – вие искате да учите, да бъдете добри, искате да пеете, да правиш добро, какво ли не искате – всичко това е Божествен импулс във вас.
Вие казвате: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия…“ Тъй не се говори. Вие като дойдете на 33 години, повече не може да станете. Който стане повече, той е виноват. Старостта на Земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си; от всяко едно престъпление остарява човек. На Земята е такъв законът. А в небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, тя подмладява.
Сега вие ще ми кажете: „Да вярваме ли в това?“ Ами туй, в което сега вярвате, вярно ли е? Вие вярвате, че сте остарели – вярно ли е? Тогава моите тълкувания са такива: щом сте остарели, вие сте грешили. Казва някой: „Болен съм.“ Не греши! Всичките болести се дължат на прегрешения. „Коремът ме боли.“ Не греши! „Главата ме боли.“ Не греши! „Кракът ме боли.“ Не греши! „Не ми върви.“ Не греши, нищо повече! „Не ме обичат хората.“ Не греши, не греши, не греши!
Сега казват: „Какво да правим, някаква култура ще дойде?“ Културата е Божествената любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодари на Бога за любовта. Сега вие станете и казвате: „Туй общество какво да го правим?“ Оставете вашето общество. Че обществото може да препятствува, но на това общество Бог е господар. Сега на вас кой препятствува, кажете ми. Когато някой се запъхтял, турил 100 килограма на гърба си, изпотил се, кой му турил товара на гърба? Хората не са му го турили, той си го турил.
Вие туряте мисли и желания, които не са свойствени на живота ви. На човека му трябва непреривната Божия любов, в която постоянно да се влива Божественият живот в него, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй той се подмладява. После, постоянно да се влива струята на Божествената свобода, на Божествената истина вътре в душата му, всеки ден. Да се радва, че истината се влива. Радвайте се, че истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. То е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял.
Утре, като станете, нито един да не казва, че е остарял. От всинца искам да благодарите, че Бог ви е дал любовта Си в сърцето. Да благодарите на Бога, че Той ви е дал светлината в ума ви и да благодарите за истината, която влял в душата ви. От всички искам да благодарите и после да си попеете. Коя песен ще си изберете? Която да допадне на всички ви. Попейте онази песен: „Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей.“ Я да я изпеем сега. (Изпяхме песента.)
Всяка година около 40 милиона деца се раждат и се подмладяват. 35 милиона умират. Светът, значи, се подмладява, а не е остарял. Децата, които се раждат, са повече, отколкото старите, които умират. Защото всички, които умират, са стари; всички, които се раждат, са млади. Близо 40 милиона се раждат, значи младостта иде в живота. Отношението е почти 3 : 4.
Сутрин, като станете, поблагодарете на Бога за любовта, която е в сърцето ви; поблагодарете на Бога за светлината, която е в ума ви; поблагодарете за истината, която е в душата ви; и после изпейте песента. Изпейте песента, както вие я знаете. Няма никакво музикално правило. Тъй, както вие сте я научили, криво-ляво, изпейте я. Пейте, както знаете. Да не кажете: „Аз не я зная.“ И като не я знаеш, да я изпееш. Като пеете така, с 10 години ще се подмладите. Ако не се приложи любовта в действие, доброто, справедливостта… Не трябва да има колебание в човешкия живот. Ние се опитваме в живота. Ние казваме, че Бог е всемилостив. Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, пък ние не може да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда най-малко милостив. Щом Бог може всичко да направи, и аз може да направя нещо. И аз мога да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз може да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие може да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие може да го направите във вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. Ще направиш един опит, втори, трети, четвърти, зависи от разположението.
Вие като пеете, много енергия имате. Всички пеете с много сила. Повече сила имате, любовта ви е по-слаба. И светлината ви е слаба. Сила имате, отгоре от много високо падате. Като започнете песента, пейте. (Учителят пее тихо. Той изпя песента на друга мелодия.) Аз ще го изпея тъй, както мога. Пейте по първия начин, по втория, по който и да е начин. Старите вървят по един път, младите вървят по друг път. Като станеш стар, вземи огледалото и си кажи: „Слушай, трябва да се подмладиш!“ Много мъчно е да си каже човек, че се е подмладил. Като каже, че се е подмладил, нещо казва: „Остаря, не държат краката.“ Онези крака, които не държат, то е някой стар твой дядо, който влязъл в тебе и те убеждава, че си стар. Някой път вие страдате от вашите прадеди. Дойде един дядо, втори, трети, четвърти. Понеже не знаят туй учение, като дойдат, казват: „Едно време, като бях на 80 години, много пострадах.“ Дойде друг дядо и той разправя, започнат тия дядовци и баби да ти разправят и ти внушат, че и ти си остарял. Ти като слушаш приказките на старите дядовци, те казват: „Синко, и ти ще остарееш.“ Ако живееш като тях, ще остарееш; ако не живееш като тях, няма да остарееш. Ние това отричаме, че ще остареем. Казвам: Аз няма да остарея. Ще видим. Ще видите.
Сега какво вярвате? Аз искам вярата ви да е по свобода. Не да ви внуша. Аз не обичам да внушавам нищо, което е лъжливо. От две неща трябва да се пазите. Някой напише една бяла линия на дъската. Дъската е черна, но линията, която написах, е бяла. Ти казваш, че дъската е бяла. Някой път на някое платно, което е бяло, направиш една черна линия. Линията е черна, но отдолу платното е бяло. Има някои неща, които са бели. Каквото е отвън, такова е и отвътре, говорете истината. Вие се оцапате с черно, казвате: „Почернях.“ Не е право. После, другото положение – вие сте черен и се побелите отгоре, казвате: „Бял съм.“ И то не е вярно. Отвътре трябва да бъдеш бял и отвън бял. Ако си черен, отвътре и отвън да си черен. Не е лошо човек да бъде черен. Знаете какво означава черното? На английски е „блек“, на турски е „кара“, на гръцки е „маврос“, на български е „черно“. Защо е така на разните езици? Светлината има едно добро свойство. Тъмните работи, черните работи събират светлината, фокусират я. А пък белите работи разпръскват. Те са два полюса, два метода. Когато искаш да събираш нещата, ще употребиш тъмнината. Когато искаш да разпръснеш, ще употребиш светлината. Казват, че тъмното не е потребно. Тъмнината е потребна да събереш нещата в себе си. Тя е като един метод потребен. Ние сме поставили другояче въпроса. Казвате: „Той ходи в тъмнината.“ Хубаво е, ако ходи в тъмнина, да събира. Някой път трябва да се спреш в тъмното, да събереш. Трябва, като правиш добро, никой да не те знае. Когато правиш добро, да замъглиш себе си; като направиш доброто, да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Ти тогава ще ползуваш повече, когато само ти знаеш, че си направил доброто.
Та, не се плашете. Всякога, когато ви дойде една скръб, в скръбта печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно постоянно Бог изисква да бъдете щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви, праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радостта. Благодарете за скърбите, че събирате. Благодарете за радостите, че раздавате. Казвате: „Учителю, не искам да страдам.“ Не искаш да страдаш? Влизам в положението ви. Аз разбирам, че искаш да раздаваш. Някой забогатял, не иска да страда. Но той мисли криво. Той не иска да има страдания. Ако нямаш страдания, ще осиромашееш. Казвам: Раздавайте! Щом не искате да имате страдания, тогава раздавайте. Щом не искаш да скърбиш, радвай се. Благодарете на Бога, когато скръбта иде. Благодарете на Бога, когато радостта иде във вас. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого другиго. Тъй щото, когато ние се радваме, други скърбят; когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. В света има обмяна на труда. Всичко в природата си има свой вътрешен смисъл. Светът може да мисли както иска, но вие правилно трябва да мислите.
Любовта постоянно да се влива в сърцето ви. Светлината постоянно да се влива в ума ви. Истината постоянно да се влива в душата ви. Като станете и на 120 години, да бъдете като че сте на 21 година. Апостол Павел казва: „Всички ще се изменим; но всички няма да умрем, но всички ще се подмладим.“ „Ще изпрати Духа Си.“ Бог изпраща Духа Си да оживеят хората, да се подмладят. Значи, когато Духът не действува, хората остаряват. Тогава схващайте правилно. Казва Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, всички ще се подмладим.“
Кажете ми сега какво да правим с тия ябълки. Ако сме евангелисти, ще ги продадем, да вземем пари. Какво да направим с тях, дайте един план. Три сестри да си измият ръцете хубаво, да ги нарежат на толкова парчета, колкото сте тук, и да ги раздадат и да кажат: „Братко, да дойде любовта в сърцето ти, светлината в ума ти и истината в душата ти.“ След гимнастическите упражнения елате тук пак, ще направим едно упражнение.
„Отче наш“
ХIХ година (1939–1940)
19-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 7 февруари 1940 г.,
София – Изгрев.