Здравословно гледище

Добрата молитва

Духът Божи

Размишление

Венир Бенир

Ще прочета 13-та глава от Първото послание към Коринтяните.

В начало бе Словото

Някой път се учудвате какво има да се каже още за Любовта. Още нищо не се е казало. В бъдеще, когато се каже същинската дума за Любовта, хората ще бъдат съвършенни. Ще бъдат съвършени, ще знаят как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има: знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Защо е така? Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не: на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помакът защо го наричат „помак“? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко“. Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво. Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото. В приказката е сложено, че българският език не е свещен.

При мен някой път идват, че ми разправят нещо, казвам: Това е помашка работа. Някой ми разправя, че една работа не е станала, както трябва. Де е злото, че влязла една дума българска? Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим. Няма какво да се примиряват противоречията. Бог ни е дал очи и още не знаем как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй?“ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане? Такива страхотни неща са ставали в миналото. Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.

Казвам: Вземете в съвременния живот. Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски. Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците, и вземате страна. Кои са надвили? Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора? Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.

Наскоро тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война, гледам го, искам да му помогна, да се съвземе. Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам колко хората знаят по лимоните, как се гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се сложи син камък. Казвам: Да му сложим. Сложиха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък. „Да му се сложи син камък.“ Ама колко син камък да му се сложи? Една шепа. С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще сложиш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: Защо е пострадал този лимон? – От невнимание, от незнание. Казвам на сестрата: Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната. Ще кажем: Пукна се стомната. Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни коства 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата, отдето си я взела. Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: Ще идеш да купиш още една стомна. Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но по някой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. По някой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш, ще чувстваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави?“ Трънът отвътре, който е влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство“. Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат. Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери бяха. Разкопан така трем, сложени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: „Къде си ходил?“ Ходих да гледам пчелите. – „Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал“. Извадих мед, но очите ми се затвориха. Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва“.

Хубаво, ние виждаме една погрешка. Често в живота си за постигането на някой наш идеал колко тревоги, колко страдания ние претърпяваме. А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот: Едно знание да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш как те погледне, каква светлина има. От поведението той съди какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме“. Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем, ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек“. Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен“. Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата „религия“ се разбира Любов към Бога. Тази Любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек“. Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек“. Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш как се е образувало 4. Следователно двете линии на квадрата какво представляват в органическо отношение? Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята, е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно квадратът е духовния свят представя отношения. Най-първо, когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казват: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа. Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент. Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите. Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре. Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече, отколкото трябва. И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият – втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка, на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си. Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си. И обратното е вярно.

Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов. Преди години бях в Търново у една сестра. Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава“. Рекох: Накъде? „Заминава си, пък имам малки деца, да го опази Господ, поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ Че, рекох, как си заминава тъй, без да пита? Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид“. Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Слагам ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: Сестра, не бой се. Тъй, както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох, ще бъде здрав. Казвам: Дотогава, докато Любовта в нашето сърце действа, здравето всякога се възвръща. Бог е Любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на Любовта, ще опита страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал.

Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги, както евреите знаят да бият, хубаво, и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага“. Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога, и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията Любов, и като умре, ще възкръсне. Сега някои от вас питате: „Виждане ще има ли в света?“ Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има. Щом няма Любов, работите другояче се изпълняват.

Казвам сега: Имайте Любов в себе си. Обичайте вашия ум, който Бог ви е дал, т.е. не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: „Вие сте храм“. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават, се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрупва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам, един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро. Отблизо не се вижда нищо. Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.

Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава. Отдалече, като се гледате, отлични хора сте. Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като сложат боите някъде, знаят отдалече какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата переспектива. Знание трябва. Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.

Един музикант казва: „Я ми дай „ла“. Изведнъж ти ще се отдалечиш, няма да пееш „до“ на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра. И в музиката закон има. Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав. А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пееш. Ако пееш силно, ще произведеш съвсем друг ефект. На мен често са ми казвали: „Учителю, направих тъй, както ти каза“. Ама както аз казвам тази работа, не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам, и онова, което ще го сравните вътре в себе си, и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас, и онова, което иде отвън, и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тези три неща показват как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по Любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена тъй, както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По Любов ще вложите сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тези три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.

Аз ви говоря сега от здравословно гледище. Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания. После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли. Като мисли, ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После, трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да сложи неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа. По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае, е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти даде онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон, трябва да работи. Нещата, които са направени без Любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с Любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се“. Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има сложени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така. Спорят за онова, което е взето“. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнемай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек законът е все един и същ. На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал. Туй трябва да бъде една вътрешна мярка. Вчера седим тук и един брат говори. Казвам: Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелм, нали е в Холандия. Братът ме гледа. Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го. Държат го пленник.

Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога. Да сложим в ума си светлина. Защото светът се нуждае от просветени хора. Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако Любов нямаше, нищо не се ползваме“. Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъства в ума ни, когото мислим, да го виждаме, че Бог присъства в ума ни, да чувстваме, че Бог присъства и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъства във волята ни. Когато вършим нещо, и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно. Ние сме радостни и весели. Казвам: Това е новото – да присъства Бог в ума ни. Да присъства Бог в сърцето ни. Да присъства Бог в тялото ни, в душата ни, навсякъде. Както е казал Христос: „Както Отец пребъдва в мене, така и аз в Него, така и вие да пребъдете в мене, за да бъдем всички едно, Бог в нас и ние в Него“.

Отче наш

28-мо неделно утринно Слово, 12 май 1940 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.