Добрата молитва

91-ви псалом

Молитвата на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 18-та глава от Евангелието на Матей

Духът Божи

Какво ще извадиш из тази глава? Вие сте вещи, чели сте Евангелието. Всички четат това Евангелие, ненаписаното малцина го четат. Има едно Евангелие във всеки човек. Когато някой път човек се намира в голямо смущение, него го чете. Някой път като четете Евангелието, разбира се, отидете и до Откровението. То е най-мъчната работа. Някои започват отначалото, от Битието, как Бог е създал света. Тия две неща, началото и краят, са най-мъчните. В началото детето като се ражда, то не знае нищо, не помни къде е било. Някой път казвате: „Има ли онзи свят, или няма?“, не помните. Нима детето знае, че е било в утробата на майка си? Децата вече като станат на година и половина, две години, имат малки спомени, спомнят си за първите впечатления, когато се е пробудило съзнанието. Има една страна в социалния живот, еднообразна. Казва: „Да идем на църква, да послушаме, за Бога да приказваме“. Бих употребил една дума, но тя е банална, тя не изразява туй, което искам. Една дума, която се употребява много пъти, тя губи смисъла си. Повтаряш: „Любов, любов“, но не знаеш какво нещо е Любовта. Любовта не е нещо, което може да ти го предадат с думи. Ако само повтарят „Захар, захар“, ти ще останеш само с думата, няма да знаеш какво нещо е захарта. Ако кажеш: „Вода, вода, вода“ и не пиеш тази вода, ти няма да имаш понятие. Ти за да кажеш „Светлина, светлина“ и не можеш да я видиш, да я опиташ, какво ще разбереш? Има неща, които като не се опитат, си остават неразбрани.

Има една свещена страна. Религията е място, дето имаме едно свещено понятие за Бога. Туй е вътрешен, свещен живот. Когато дойде до него, човек трябва да го държи чист. Пък ние туй го излагаме на показ. Става вече обикновено. Щом човек стане обикновен, той вече изгубва смисъла на живота. Човек всякога трябва да остане необикновен. Казвате: „Той е необикновен човек“. Че това е хубавото, да бъдеш необикновен човек. Някой път казвате: „Да се примириш с всичките хора“. Че това е вярно, но в какъв смисъл? Да се примириш с всичките разумни хора, разбирам, но да се примириш с всичките глупави хора? Тях не трябва да ги срещаш никога. Ние под думата „човек“ разбираме хора само на Божествената Любов. Всеки човек, който е влязъл в областта на живота, той се е заблудил. Сега в Любовта има много заблуждения. Сега, за пример, вие, двама души, че вие сте необикновени от всичките в обществото, може да е вярно, може да не е вярно. Може ли точно да определите колко ви обичат? Децата имат една мярка и с ръце определят колко обичат майка си, баща си, колко обичат братчето си, сестричето си. То отваря ръцете си и показва кого колко обича. И като ги отвори ръцете, че не може повече, то е най-голямата Любов. Много хубаво разсъждават, защо дясната ръка показва ума, лявата ръка показва сърцето на човека. Детето иска да каже: „Аз обичам баща си и майка си с всичкото си сърце и ум, напълно ги обичам“.

Сега вие по някой път искате да знаете какво нещо е реалното в света и какво нещо е илюзията. Ти не можеш да определиш реалното и илюзията. И двете думи не са из българския език. Реалното на български ще кажем „същественото“, пък илюзията е нещо привидно. Думата „реално“ значи нещо, което можеш да държиш, да хванеш. Има и друго определение. Зимно време има 30 градуса студ. Казвате: „Студено“. Отивам при огнището да наклада огъня. Драсвам една клечка, втора, трета, но огънят не се запалва. Или пък слагам на огнището една картина, която представя как гори огънят. Реално ли е туй? Ще видите, че на картината огънят гори, но той нищо не може да ви даде. Ако запаля огъня, от реалния огън вие ще получите нещо, ще почувствате топлина. Туй, което възприемате от огъня, то е реалното за вас. Значи реалността допринася нещо. Всяка една мисъл, която допринася нещо, е реална. Всяко едно чувство, което допринася нещо, е реално. Всяка една постъпка, която допринася нещо, е реална. Всяко едно нещо, което в нас допринася нещо, е реално. Пък има неща привидни. И те са хубави, но те спадат към разумните работи, към художеството. Рисуваш една картина, тя не е реална. То е сянка на реалността. То за да стане реално, ти трябва да намериш тази сянка, да намериш някоя картина и да намериш човека, който я е рисувал. За пример, някой художник е рисувал слънцето, но трябва да излезеш някоя сутрин да видиш слънцето като изгрява, че тогава да направиш едно сравнение. Този художник, като рисувал реалното, той схванал само сянката на реалността. Та по някой път и вие имате едно възпоминание, любовни картини имаме в света. Вие всички имате такива любовни картини. Те са доста хубави картини, най-хубавите ви картини. Те са доста хубави картини, знатни картини, през целия ви живот седят във вашата светая светих на видно място. Питам: Какво ви ползва, когато баща ви умрял, пък ви оставил неговия лик? Какво имате вие от баща си? Аз сега се спирам върху един въпрос, за който трябва да се мисли. По някой път вие мислите, че имате някаква опитност в живота. Аз казвам, че всеки момент, който ние минаваме, трябва да бъде пълен с реалността. За пример, моята любов не може да запълни вчерашния ден. Следният момент трябва да бъде запълнен с Любовта от следния момент. Съзнанието във всеки момент трябва да бъде запълнено. И волята всеки момент трябва да се усилва. Ние разчитаме на една вяра на миналото. Казвате: „Аз едно време много вярвах“. Но вашата вяра се е обуславяла на материални работи. Вие вярвате, понеже са ви давали. Представете си, че някой човек нищо не ви дава, ще вярвате ли? Аз похвалвам в този случай децата. Детето каквото и да му каже баща му и майка му, то вярва. Баща му казва, че ще донесе слънцето, и то вярва. Вие може да го убеждавате, но то казва: „Баща ми каза, че ще донесе слънцето“. Тази вяра трябва да имаме. Но щом бащата само веднъж излъже детето и детето да се усъмни, тогава бащата сам го пропъжда. Сега, необходимо ли е на вас баща ви цялото слънце да ви го донесе? Необходимо ли е баща ви да ви донесе всичкия хляб на света изведнъж или по-малко. Та по някой път някои от вас, религиозни хора, искате да станете учени, всичко да знаете. Най-първо, човешката глава не може да събере всичкото. Де ще го събереш? Даже знанието, което е без тежест, ако го събереш всичкото знание, няма да може да дигнеш главата си. Даже всичките философи, които постоянно разсъждават, все развиват само две способности, в лявото и в дясното полушарие на челото. От двете страни на челото излизат рогчета. Казват някой път: „Рог ли ще ти израстне?“ Тия хора, забележете, че главата държат надолу, тежка става. Не могат да я държат нагоре. Или по някой път искате всичката Любов. Вие ще се намерите в едно чудо. Ако всичките растения ви обикнат, те ще отварят устата, ще кажат: „Дъжд, светлина!“ Ще искат от вас. Ако животните ви обикнат, и те ще искат от вас. Ако хората ви обикнат, ще тръгнат да тичат, да искат. Какво ще правите тогава? Те най-първо ще искат и после ще ви дадат. Пък вие разбирате, ако всички ви обичат, значи, че ще ви дадат нещо. Реалността не е там.

Казвам: Има в света едно същество, което всички обичат, но то задоволява на всички нуждите. Вие по някой път искате да бъдете като Бога. Казвам: Може ли да задоволите нуждите на всички? Даже някои от вас, които сте семейни, имате опитността да задоволите едно–две същества, които дойдат. Имате четири дъщери и четири сина. Може ли да ги задоволите или да им задоволите нуждите? Забележете величието на Бога, че той задоволява нуждите и на малките същества, и на една пчела задоволява нуждите. А пък на един човек трябва милиони да му даваш, за да задоволиш неговите нужди. На една пчела една капка мед ѝ стига, а на един човек цяло тенеке трябва да му дадеш. Една пчела пари няма да иска, костюми, шапки няма да иска, малки работи иска тя. Един човек какво няма да иска от Бога. Той ще иска някой път един голям диамант. Някой път ще иска корона. Корона трябва да му намери. Някой път ще иска огърлица, някой път ще иска обувки. Обувки ще му намери. Автомобил иска. Автомобил ще му намери. Иска да се разхожда от един свят на друг. Ще му вземе билет, ще го прати. Иска на Сириус да иде, ще го прати. Иска на слънцето да иде, ще го прати. Накъдето иска, ще го прати. Вие не сте от тях. Има други хора, които искат тия работи. Отиват. Вие сега казвате: „Той Господ е милостив, благоутробен“. То е в един свят, дето децата са непослушни, дето има неразбрани работи, че бащата по някой път трябва да бъде милостив. Но Божията милост отива още по-далече. Бог вижда много неща, които не са съобразни. Нима е съобразен грехът в света? Но Бог го допуща. За пример: Вие какво понятие имате за злото? Злото влиза в обществена безопасност. Обществената безопасност не влиза ли в държавата? Ти, като идеш в обществената безопастност, как мислиш, ще те посрещнат ли с баница, или ще ти дадат обед, или ще те посрещнат братски? Ще те поставят на изпит. После ще искат да знаят дали си пил, дали знаеш да говориш. После ще искат да знаят знаеш ли да пееш. После ще искат да знаят знаеш ли да се молиш. Идеш в една църква, свещеникът не изисква това от тебе. Злото и доброто съществуват в Божествената държава. Като вървиш по волята Божия, Бог те изпраща в църква. Като престъпиш Божия закон, той те изпраща в обществената безопасност. Питате: „Защо е злото?“ Да се изправите. Обществената безопасност е изправление. Добрият живот е в църквата. По някой път вие се оплаквате, че някоя болест дошла. Вие сте в обществената безопасност. Дошъл ревматизъм, ти си в обществената безопасност. Дошло коремоболие, вие сте в обществената безопасност. Дошло главоболие, вие сте в обществената безопасност. Някой кореспондент влязъл в някоя дърква, ще го интернират. Пращат го навън от държавата.

Трябва да имате едно свещено чувство, когато дойдеш на изпитанията, на които сега хората се намират. Ние имаме едно чувство. Седнеш някой път да съдиш защо германците, англичаните и французите се бият. Вие нямате право да питате, че двама пехливани се борят, какво лошо има. Искат да покажат кой е по-силен. Който надвие, е по-силен. Когото свалят на земята, няма ли да има мъчнотии? Някой път ръката му може да е изкълчена или кракът изкълчен. Вие казвате: „Защо се борят тия хора?“ Да си покажат силата. Те дават добър пример на страхливите наоколо, които са като баби. Те като се борят, хиляди хора се насърчават от тия юнаци. Много вярващи има, които приличат на зайците и на жабите. Човек, който постоянно го е страх, той е заек. Човек, който го е страх и бяга от мъчнотиите, той е жаба. Но този крайният страх и той има добра страна. Крайният страх на жабите спасил заека да се самоубие. Заекът, като дошъл на света, намерил, че от него по-слабо същество няма. Казва: „Станах подигравка, всички мене гонят, нямам никакво достойнство, не искам да живея. Такъв живот, дето Господ ми го дал, не го искам“. Отишъл той да се дави. Видял, че жабите се изпоплашили от него и влезли във водата. Казва: „От мене има по-страхливи“. Като се върнал при другите зайци, казал: „Изпоплаших ги всичките, изпохвърлиха се във водата“. Сега да дойдем до същественото. Трябва да имаме едно чувство вътре, като погледнем на растенията или на животните, като погледнем на себе си или като погледнем нагоре, към слънцето, да има един свещен трепет. Някой път някои искат да знаят кой заставил Христос да дойде на земята. Христос дойде на земята да научи, той сам, какво нещо е Любовта и да я опита. Той дойде да научи какво нещо е страданието. Преди да беше дошъл на земята, не знаеше какво нещо е страданието.

Сега вие питате: „Не може ли Христос без страдание да спаси света?“ Че всеки от вас, ако би могъл да спаси света без страдание, би бил Христос. Сега, кое е по-хубаво: със страдание или без страдание да бъда Христос? Аз слагам въпроса тъй: С наука ли да бъдем учени хора, или без наука да бъдем учени хора. Един човек от невидимия свят, или един ангел, той ако не е преминал през една опитност, той ще има понятие за една картина. Той за злото няма представа, той ще има представа само за доброто. Реалността какво е? Доброто и злото остават неразбрани. Сега човешкият живот за ангелите е неразбран. По някой път, за да бъде разбран нашият живот, някой ангел, който много е страдал, който е бил на земята, той се праща да помага на някой човек. Има ангели, които не са страдали и те не могат да помагат на страдащите хора, тях ги пращат при щастливите хора, при богоизбраниците. Някой път вие искате Бог да ви прати някой ангел да ви помага. Че той как ще ви помогне, той няма вашата опитност. Той не знае какво нещо е грехът. Да допуснем, че вие имате два плода. Единият е сладък, другият е горчив. Един ангел няма право да опитва горчиви плодове. Ако той би се опитал само да близне горчивия плод, той в небето не може да влезе. Той ще изгуби небето. Вие десетина пъти може да близнете горчивия плод и пак си оставате. Представете си един велик художник, нарисувал един отличен портрет, много хубава картина, един гениален образ, пък изкривил едното око. Никак не му прощават на художника. Веднага той ще развали своя живот. Има важни работи, които развалят целия живот. Съвременните хора, както живеят, едно изложение не могат да дадат. Един ден вие ще идете в невидимия свят, ще направите положение на картините, които сте нарисували тук, да видят какво сте направили. Всеки човек, който иде в невидимия свят, трябва да направи едно изложение. Реалното ще занесеш със себе си. Писанието казва, че добрите дела на човека ходят пред него. Като идете в оня свят, ще направите едно изложение от онова, което сте мислили, каквото сте чувствали, каквото сте направили. Небесните жители като дойдат, ще се произнесат да останеш ли в невидимия свят, или да те върнат тук да работиш на земята. Сега вие мислите да идете в невидимия свят по благодат, без картини, без нищо. Като идете там ще ви сложат диадема, огърлица, ангелска дреха, корона, златна, ще ви дадат китара в ръка. Вие ще имате кирата, пък не знаете да свирите. Вие тук на земята не знаете да свирите на китара, пък в ония свят как ще пеете? Съвременните хора, гледам, някой път в хора пеят, не взимат участие, само да се каже, че пеят. Няма никаква модулация в гласа. Един човек, ако разбира Любовта, неговият живот ще бъде като днешния ден: ясен, безоблачен. Ако човек разбира Божията Мъдрост, като днешния ден ще бъде животът му. Любовта, това е светът на душата. Мъдростта е светът на ума. Истината е светът на волята, на човешкия дух. Сега човек живее в три свята. Любовта те научи да жертваш, да си готов на всичките жертви. Че като жертваш, да се радваш, не като жертваш, четири реда сълзи да ти текат. Казваш: „Аз млад и зелен отивам, умирам“. И млад като умираш, да се радваш, и стар като умираш, да се радваш. И слуга като си, да се радваш, и господар като си, да се радваш. И светия като си, да се радваш, и грешник като си, да се радваш. Ето в какъв смисъл вземаш, че като си грешник, да се радваш. Представете си, че вие сте един теляк. На български няма дума. Мислиш ли, че ти като теляк няма да се оцапаш? Ще се оцапаш. Като теляк ще видиш много форми, които не са така красиви. Много съблазни ще дойдат в ума ти, докато си теляк. То е грешно състояние. Сега теляци има и в умствения свят. Някой човек не знае как да мисли, теляк става. Искаш да оправиш погрешките. Той в морално отношение не знае как да постъпва, той теляк става. Та теляците имат кесии, направени от лен, някои от коноп, някои от волска козина, други от биволска.

Та казвам: Предстои ви велика задача. Няма по-хубаво нещо: да може човек да очисти ума си от всичките ония противоречия, които съществуват. Всичките противоречия, които съществуват в ума ти, да можеш да ги примиряваш. И противоречията, които съществуват в сърцето ти, и тях да може да ги примиряваш. Като нямаш противоречия, може да ги примириш. Веднъж мене един ми каза: „Не исках да ви безпокоя, но не мога сам да си помогна“. Казва ми: „Защо се разболях?“ Казвам: За да дойдеш при мене. – „Защо?“ – Защото преди тебе беше идвала жена ти при мене и се оплакваше, че не се отнасяш добре с нея, мъчил си я. Тя ме помоли да ти кажа някоя блага дума, да се отнасяш малко по-човешки с нея. Пък казвам: Ти си сега в обществена безопасност. Тази болест се дължи на това, че ти не се отнасяш добре с жена си. Като се отнасяш добре с нея, болестта ти ще мине. Казва: „Сериозно ли говориш?“ Казвам: Много сериозно. Ако не оздравееш, ела пак след десет дни. Иде след десет дни, казва: „Много ти благодаря, много съм добре с моята възлюбена, светлина дойде в ума ми“. Казвам: Господ живее в жена ти, ти нямаш почитание към Господа, уважение нямаш към Господа. Господ живее в нея. Има една страна в нея, дето не е Господ, има една страна, дето е Господ. Господ казва: „Не трябва да постъпваш така“. Онези, които обиждат Господа, трябва да знаят, че Бог поругаем не може да бъде. Да не се оставяш Господ сам да бъде с тебе, тогава вече работата е друга. Докато Господ праща мене да се примириш, ти си на спасителен път. Ако остане той сам да се разправя, работата е свършена. Не докарвайте въпроса Господ да се разправя с вас. Като дойде някое малко изпитание, благодари на Бога.

Благодарете на Бога за Любовта, която той изявява към вас. Благодарете на Бога за Мъдростта, за светлината, която изявява към вас. Благодарете на Бога за свободата, която ви дава. Да се изпълни сърцето ви с благодарност. Това е сила. Този закон и в дома действа, и в народа да действа, в обществото и в цялото човечество – навсякъде да действа. Казвам: Ние ще започнем един друг морал. Да бъдат отношенията на всички коректни, еднакво коректни. Всякога човек да има много чиста мисъл за Бога. Всеки един човек, който и да е, да има много чиста мисъл за Бога. Всеки един човек, който и да е, да има много чисти постъпки за нещата. Желая днешната светлина така да остане завинаги в ума ви. Днешната светлина да остане в сърцата ви завинаги. И в постъпките ви тъй да бъде.

Отче наш

31-во неделно утринно Слово, 16 юни 1940 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.