Жилище ще направим

„Добрата молитва“

„Молитва на Царството“

Евангелие от Иоана (10:10–20)

Евангелие от Лука (15:1–10)

Евангелие от Марка (9:9–21)

Евангелие от Матея (18:18–30)

„Духът Божи“

Аз ще свържа моята беседа с думите на Христа: „Ако думите Ми пребъдат във вас и ако вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“

Хиляди години се изискват, за да се проясни човешкото съзнание. Ако даже милиони години седи някое житно зърно в някой златен хамбар, какво ще придобие? Само едно налягане ще има отгоре му, всичките други хиляди зърна ще го натискат. Каква история ще има това житено зърно, като излезе из хамбара? То ще бъде чисто, няма да има никакво петно, но няма да има и никаква опитност, няма да има никакво познание за живота. Мнозина от хората съжаляват, че са излезли из Божествения хамбар и се разкайват, че са големи нещастници. Това е най-голямото неразбиране на онази, великата истина на живота. Велико благо е да излезе човек от Бога и да се върне у Бога. Само тогава ще разбере човек смисъла на живота. Някой път има опасност, че на хамбара, в който е турено житното зърно, може да се развали покривът, може да влезе вода, която да развали житото. То започне да гние, но с туй гниене нищо не се постига. Туй зърно не може да израсте и плод да даде.

Някой път казвате: да страдаме. Ако страдаш намясто, едно благословение е, но ако страдаш за вятъра, който духа, нищо няма да се ползваш. Вятърът духа, и ти се стискаш, защото духа. Прах има отвън, вятърът си знае работата. Като дойде той, на прашинките казва: „Какво седите тук, ха из въздуха нагоре.“ На разходка ги взема и ги разхожда. Щедър е, носи ги из въздуха. Ние седим и критикуваме, казваме как той да носи праха, да ни опраши очите. Ако вятърът духа, вие не трябва да бъдете на земята, но трябва да се качите високо, над мястото, дето духа вятърът, да се качите и отгоре да гледате какво прави. Понеже вие го изследвате какво прави той отгоре, а вие сте долу, та не може да разберете неговата работа.

Интересни са съвременните хора и цялото човечество е интересно, и науката също. Вземете такава суха наука, като математиката и геометрията, тях ги наричам сухи науки. Те имат много живот, но трябва с игла да чоплиш. Ще намериш само числа, числа, отношения, точки, запетаи, кавички, триъгълници ще намериш, ъгли ще намериш, какво ли не. В геометрията ще намериш фигури. Но на всичко туй разяснение трябва.

Вземете, такава суха наука е страданието. Че тя е математическа наука. По-суха наука надали има, да проповядваш хубостта на страданието. Кой ще ви убеди, че непременно трябва да страдате? Вече хиляди години се проповядва на хората тази наука. Те не вярват, казват: „Не я искаме.“ Трудна е математиката, но тя е една необходимост. Трудна е геометрията, но тя е една необходимост. Трудни са числата, но са една необходимост. Мъчно се добива храната, но тя е една необходимост за човека.

Та при сегашните условия има нещо съществено, което хората трябва да научат. Религиозните хора искат всичките хора да бъдат религиозни. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха религиозни. Учените хора искат всички хора да бъдат учени. Ако всичките хора бяха учени, щеше да бъде голямо нещастие. Музикантите искат всичките хора да бъдат музиканти. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всичките хора бяха музиканти. Ето в какво седи сравнението. Представете си, че човек навсякъде по тялото си имаше очи, очите завземаха първото място – по ръцете, по краката само очи. Какво щяхте да добиете, кажете ми? Какъв щеше да бъде вашият живот? Ако това би било разумно, Бог би направил света така. Бог, като направи всичките Свои изчисления, като проучи, каза, че очите трябва да завземат много малко местенце на главата. Само два прозореца трябва да има човек, не трябва да има много прозорци. Сега, когато вие си правите прозорци на вашите къщи, правите ги по метър, метър и половина. Ако са много малки прозорците, цял един въпрос има, че светлината не влиза. Нашите прозорци не са големи, не са направени хубаво, светлина не влиза през прозорците, много малко светлина влиза в стаите. Окото е направено много добре. Онези, които изучават оптически очите, казват, че нямат дефект. Окото още не е изучено. Няма по-съвършен орган от човешкото око. Каква тайна се крие в окото, съвременните оптици и учени не са открили. Малкото светлина, която приемат очите, така се превръща, че осветява цялото тяло. Тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят. Всеки човек приема. Светлината, която приема, осветлява света.

Казвам, вашите прозорци могат ли да направят това, което очите правят? Не могат. Има един ум, който мяза на нашите прозорци, на тези обикновените прозорци. Има и един Божествен ум, който мяза на Божествените очи, които имаме. Има и едно обикновено сърце, което мяза на нашите прозорци, топлината влиза и излиза. Има и едно пламтящо Божествено сърце, което носи живот в себе си. Искам сега да ви проповядвам да напуснете вашия човешки ум. Досега сте му били слуга, не се цанете вече при него. Като дойде Димитровден, освободете се от него и се цанете при Божествения си ум, на Божественото във вас.

Съвременните хора говорят за свободата, ние говорим за свободата. Свободата не може да дойде извън Божественото. Свободата ще дойде, когато, както казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище.“ Ако Те дойдат, ти ще бъдеш свободен. Там, дето е Бог, там е свободата. Там, дето е Духът Божи, там е свободата. В свободата четири неща трябва да спазваме. Ние, съвременните хора, отричаме Бога – и отвън, и отвътре Го отричаме. Говорят за Духа, но и за Него нищо не знаят. Душата учените хора считат, че е сбор от някакви функции. Казват, че и духът е сбор на някакви сили. Казвате: дух. Не го схващате правилно, схващате много механически. Казва: „Има дух, значи силен човек, може да направи нещо.“

Когато Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие на Бога, аз разбирам, че той в себе си носи Божествения Дух и Божествената Душа, туй го наричам образ и подобие на Бога. По дух и по душа човек е подобен на Бога. Щом нямаш дух и душа, ти не си подобен на Бога. Тогава ти си подобен на животните, понеже животните са създадени със Словото на Бога. Казал Бог: „Да прораснат растенията и да станат животните.“ И всичко тъй станало. Ти си от друг свят тогава и следователно, ако ти си от друг свят, ти не може да очакваш привилегиите на Божествения свят. Вие искате, като се молите на Бога, нещо да ви се даде. На какво основание отгоре? Ако си един български гражданин, на какво основание ще изискваш правата като българин? Ходил човекът на бойното поле, жертвал се за своето отечество, хиляди жертви е дал, има права, казва: „Аз съм се жертвал за този народ. Искам част от това, което съм дал, да ми се даде.“

Казвам, ние съвременните хора искаме свобода. Но ние какво сме направили за Бога? Ние вярваме, че има Един Господ. Много хубаво, отлично е това, без Него щеше да бъде още по-лошо. Среща един богаташ свой слуга и казва: „Иване! Ще извините, ако има някой тук Иван. Иване, знаеш, че имаш да ми даваш.“ Казва: „Спомням си, господарю, че имам да ти давам.“ Казва: „Ти няма ли да платиш?“ Казва: „Ще ти платя, но още нямам пари.“ „Че кога ще имаш пари?“ „Когато ме обичаш.“ „Кога ще си платиш?“ „В който ден ме обикнеш, ще ти платя с лихвите. Докато не ме обичаш, ще отлагам тази работа.“ Аз прилагам сега закона обратно. Бог е онзи Иван, който има да ви дава, и вие сте господарят, защото на земята вие играете роля на господар. Вие казвате на Господа: „Трябва да ми дадеш. Кога ще ми дадете това, което съм ви дал?“ Господ казва: „Когато Ме обичаш, всичко ще ти дам.“ Сега да ви представя другояче. Тази работа – слуга и господар – е много проста. Ще ви представя същия пример като баща и син. Синът никога не може да има ония блага на бащата, ако той не обича баща си. Аз ви говоря за една любов не само в един образ, една любов, която носи в себе си сила да създава. Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. Чудни сте вие. Аз съм правил опити, не искам да ви залъгвам, и на мнозина съм казвал, аз съм правил опити, но сега не правя опити.

При мене някой път са идвали някои или като ме срещнат на пътя, просят. Бъркам в джоба, нямам нито пет пари, защото много рядко нося пари в джобовете си. Не нося пари по единствената причина, че някой ще бръкне в джоба ми, пък не обичам да ми бъркат в джоба. Искам, като бръкне в джоба ми, да не намери нищо, искам джобовете ми да са празни. То е едно мое вътрешно разбиране. Мнозина са ми казвали, че не става тъй, че трябва да нося нещо в джобовете си, че „няма все да ти дават хората, да имаш пет–десет пари, да бъдеш самостоятелен“. Какво ще бъда самостоятелен? Ако имам пари в банката, все мислят за банката. Дам пари назаем някому, ще мисля дали ще ми ги даде. Безпокойство. Само затова ни давам, ни вземам.

Но да дойдем до въпроса. Среща ме някой, иска пари от мене. Казвам, че нямам нито пет пари в джоба. Казва: „Не ми говориш истината.“ Казвам: „Нямам.“ Той казва: „Трябва ми един хляб.“ Казвам: „Бръкни в джоба си.“ „Празно е.“ „Бръкни в джоба си, имаш пет лева.“ Бръкне в джоба си – има пет лева. Казвам му: „Защо не ми говориш истината?“ Дойде друг, иска петдесет лева от мене. Този, жена му била болна, казва: „Нямаш ли в джоба си?“ „Нямам.“ Той казва: „И аз нямам.“ Казвам: „Ти имаш пари в джоба си, не ми казваш истината. Аз съм по-сиромах от тебе. Бръкни в джоба си, имаш петдесет лева в края на джоба си, ти не си ги напипал.“ Казва: „Десет пъти бърках.“ Бръкне, извади петдесет лева. „Забравил си, не си бутал джобовете както трябва.“ Срещам онзи с петте лева втори път. Казва: „Сериозна работа е. Нямам нито пет пари.“ „В кой джоб бръкна миналия път?“ „В десния.“ „Бръкни сега в левия, има двайсет лева вътре в джоба.“ „Бръкнах десет пъти.“ „Бръкни.“ Бърка и изважда двайсет лева. „Не си ги видял, стават такива работи. Пръстите не са така чувствителни.“ Той казва: „Защо не ми даваш?“ „Че какво ще ти дам? Аз съм по-сиромах от тебе. Я ми дай половината сега.“

Сега аз не искам вие да вярвате в това, аз ви го давам като един анекдот. Не вярвайте сто и един процента. Някой ще каже: „Я направи пред нас.“ Няма какво да правя сега това. Джобовете ви се имат пари, се са останали в някакво кюшенце. Доста джобове имате, горни и долни, се са останали по пет или десет лева. Тия работи стават с малки суми – до стотина, двеста, петстотин лева може да стане туй. До сто лева лесно става. От сто нагоре много мъчно става. Не само това, но някой път и с мене се е случвала подобна работа. Вървя по пътя и искам да се кача на някоя кола, трамвай или автомобил. Нямам пари. Имам едно верую. Щом нямам пари, не роптая, казвам: „Много хубаво, ще направя една разходка.“ Зарадвам се, че нямам пари, ще ходя. Река да бръкна в джоба си, гледам, за трамвай пари имам. Щом като ги намеря, обичам джобът ми да е празен, вземам парите, извадя ги навън, кача се на трамвая. Ще кажете, че аз съм ги забравил. Като съм бръкнал, забравил съм ги, останали три–четири лева. Казвам, всякога се намират по джобовете по три–четири лева.

Аз ви говоря за един свят реален. Аз ви говоря за неща, които стават в духовния и Божествения свят. В Божествения свят няма недоимък, сиромашия няма там. Всичките противоречия са на физическото поле. Понеже ние правим аналогии по нашата земна логика, понеже на земята сме и сиромаси, нямаме, мислим, че и в невидимия свят е същият закон. Христос по същия закон правеше Своите чудеса: пет хляба взе, нахрани пет хиляди души.

Та казвам, всичките тия чудеса, които вие искате да направите в света, те не може да станат, ако вие не съзнавате вашия дух, ако вие не съзнавате вашата душа, ако вие не съзнавате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Това вие не може да го направите. Когато имате съзнание сто и един процента, тогава тия работи може да станат. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, каквото попросят в Мое име, ще им бъде. Каквото вържете на небето, ще бъде вързано и на земята и каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.“

Казвам, силата на човека в какво седи? Силата на човека седи в неговата любов, която, най-първо, трябва да се прояви в неговото сърце. Любовта трябва да прояви своя свещен пламък. Пламенно сърце трябва да има човек. Този свещен пламък, той е едно отражение на човешката душа, на Божествения образ. Душата е огнището, а животът е горивото, който на това огнище се проявява. Казвам, при сегашните условия мъчнотиите, в които се намирате, страдания имате, които са свойствени на вашето тяло, страдания имате, които са свойствени на вашето сърце, и страдания имате, които са свойствени на вашия ум. Страданията във вашето тяло вие може да ги премахнете само чрез сила, страданията във вашето сърце вие може да ги премахнете само в свещения пламък и страданията и несгодите на вашия ум вие може да ги премахнете със светлина. Мнозина искат да премахнат техните болести чрез светлината. Не, причината е горе, в човешкия ум, тя се премахва. Причината няма да се премахне, но онзи принцип на Божествената мъдрост трябва да дойде. Ти ще влезеш в съгласие с този принцип на мъдростта. Човек, който иска да мисли правилно, никога не трябва да допуска противоречия в ума, не трябва да мисли, че Бог е създал света и че е допуснал нещо. Аномалиите, които съществуват в живота, са вметнатите творения на съвременното човечество. Човек е вметнал много работи в природата, които имат изглед на Божественото, и те са, които причиняват всичките страдания. Следователно трябва да се филтрират тия неща. Всичките човешки заблуждения, наслоявания са те, наслойки са те, които трябва да се проучават. Не да ги изхвърлим тия наслойки, те са потребни. Както онзи грънчар – от обикновената пръст, от която се образува калта, от нея, като я меси, направя най-хубавите грънци. Туй показва, че е един човек с отличен ум, знае как да се справи с пръстта.

Казвам, всичките онези недъзи, онази кал, която ви причинява страдания, от тази кал вие може да направите най-хубавите грънци, но ще прекарате тази кал през свещения огън на вашето сърце. То е лаборатория. Ако вие в сърцето си не влезете като в лаборатория да изследвате Божествения свят, никога няма да разбирате какво нещо е животът. Мнозина съм слушал да казват: „Аз имам миризливо сърце.“ Какво искате по-хубаво от миризливото сърце? Кое е хубавото на едно цвете? Което мирише или което не мирише? Щом мислиш правилно, няма по-хубаво ухание от уханието на сърцето. Щом мислиш криво, по-лошо ухание от това на сърцето няма. Следователно, ако сърцето не ухае както ти искаш, причината е горе – в твоя ум. Пък ако тази светлина я нямаш в ума си, тогава причината е, че ти нямаш връзка със своя дух и със своята душа.

Казвате: какво нещо е духът? Ти искаш духа като нещо материално да го хванеш отвън. Ти си потопен в духа. Ти за духа никога няма да имаш представа, какво е духът, но той носи всичките блага. Силата, мощта, пространството, светлината, топлината, всичките добродетели, всичко в света и тайните за разкриването на вселената се дължат на духа. Какво нещо е душата? Душата е това, в което всичко живее. Тя включва в себе си цялото пространство, тя включва всичките сили, всичката материя. Какво нещо е душата? Душата е това, което включва всичко в себе си, видимо и невидимо. Та душа ли е то? Ами какво е тогава? Туй, което ти разбираш за душата, то не е никаква душа, то е една гайда. Ти мислиш за душата като една гайда, която напълваш с въздух, и после, като я натиснеш, свири. Мислиш, че това е твоята душа. Това е гайдарска работа. То е кожа, одрана от някое агне. Понеже разбираш законите на въздуха, турил си една пищялка с няколко дупчици, мърдаш си пръстите по тях и хората играят около тебе.

Аз по някой път разглеждам съвременните инструменти. Запример цигулката. Взел няколко дъски, направил ги, турил четири жици, взел един лък от конска опашка и току търка. Казвате: цигулар е. И аз съм малко такъв цигулар. Но свири ли ли сте вие на цигулката и около да има болни, че като посвирите, болните да станат? Направете опит. Някой казва: певец. Аз считам онзи певец, който, като се карат двама души, той като запее, да се примирят. Ако се примирят, пее хубаво. Ако не се примирят, не взема тоновете вярно. Някой сиромах човек с музика може да има в половин час двайсет–трийсет хиляди лева.

Минава знаменитият виртуоз Паганини при един стар осемдесет и пет годишен цигулар, който едва търка цигулката, седи пред него копанката – празна. Като минава Паганини, взема цигулката, нагласява я, започва да свири. Събира се цяла тълпа. Като посвирил половин час, напълнила се копанката със звонкови. „Синко, казва старият цигулар, защо не дойде малко по-рано, да ти стана ученик? Толкоз късно дойде. На осемдесет и пет години съм, как да се науча като тебе да свиря? Как съм изгубил живота си. Досега съм търкал цигулката. Виждам своето нещастие къде седи.“

Трябва един Паганини, да се напълни вашата копанка. Имате умове, които трябва да се напълнят със свещените мисли, но трябва да дойде един въплотен ангел да ви говори. Често са ме срещали и са ме питали: „Ти какво мислиш за Бога?“ Казвам: „Нищо не мисля.“ „Ами за Христа какво мислиш?“ „Нищо не мисля.“ „Какво, не вярваш ли в Него?“ „В нищо не вярвам.“ Аз живея нещата, не ги вярвам. Аз едно време живях с вяра и главата ми побеля с вяра. И с вярване гащите ми се продраха с хиляди дупки. С вяра и обущата ми се изпокъсаха. Престанах с вяра. Казва: тъй е писано. Не зная какво е писано.

Аз, рекох, поддържам един закон. Любовта е изпълнението на великия Божи закон. Вяра, в която няма любов, не е вяра. Надежда, в която няма любов, не е надежда. Следователно вяра, в която вече има любов, е мощна вяра. Сега може да направя един опит с някой от вас, който и да е. Зная, че много кандидати ще се явят, но сега няма да направя опита. Аз искам вие да страдате, за да се научите, понеже хората, които не страдат, учени хора не може да станат. Ако искате учени хора да бъдете, трябва много да страдате. Който иска да страда, може да стане учен. Не че аз се наслаждавам, като страдате, но понеже искате да станете учени, приложете учението, да станете слуги на Божествената любов.

Та казвам, ние сме събрани за три неща: да укрепне духът ви, да се разшири вашата душа и да просветне умът ви. А четвъртото е да добиете сила. Един ден една сестра, доста напреднала, издигната, след като ми говори, толкоз се въодушевила, че казва: „Готова съм да се пожертвам за Господа.“ Като говори, сълзи текат от очите ѝ. Казвам: „Сестра, хубави са вашите сълзи.“ Аз тълкувам, не казвам: вие не разбирате смисъла. „Вие искате, рекох, с вашите сълзи да ме убедите, че вярвате в Бога. Че вие като плачете, от мое гледище аз считам, че си измивате очите, за да виждате по-ясно. Вие не виждате доста ясно. За туй, за което говорите – още не сте готови за туй.“ А Христос, един от великите подвижници, като се тури на голямо изпитание, на голямо страдание, каза: „Ако е възможно, тази чаша да Ме замине.“ Той беше казал: „Ако е възможно, тази чаша да Ме замине.“ Но казва: „Не Моята воля, но Твоята.“ Борба имаше между човешкото и Божественото. Виждаме, че тогава казва на учениците Си: „Не спете, молете се да не изпаднете в изкушение.“

Сега мнозина, които ме слушат, казват: „Аз за тази работа не искам да мисля. Учителят да му мисли.“ Аз мисля, когато преподавам моите лекции, но вие, когато учите вашите предмети, вие трябва да учите. И ученикът има достойнство, и учителят има достойнство. Ученикът има достойнство, когато учи. Учителят има достойнство, когато преподава правилно онзи материал, онзи предмет. Той казва: отлична е музиката. Той не само трябва да казва, но той трябва да бъде отличен певец. Аз поддържам, че един учител по музика трябва да пее много хубаво. Тоновете му трябва да имат и сила, и съдържание, и смисъл. И като пее, птиците да млъкнат, да го слушат. То е само един израз на речта. Малко учители има в света, които могат така да пеят. Има ги, но малко са. Вие по някой път искате да говорите на хората за оня свят. Кой от вас е ходил в оня свят? Казвате: тъй е казал Христос, тъй са казали пророците. Но пророците ходиха в оня свят, а Христос слезе оттам. Казвате: то е привилегия за пророците, може би и за апостол Павел, за малцина.

За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него. Вратата са отворени. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Какво разбирате под тия думи? „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. Ти седиш и мислиш какво ли ще бъде да дойде в тебе Бог. Ти мислиш, че ще дойде в тази малката колиба. Тогава ще имаш едно понятие за Бога като един идолопоклонник. Ще се разшири тогава душата ти. В какво отношение? В света вие искате да създадете един нов закон: да ви обичат и хората. Такъв закон не е създаден. Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, че другите тебе да обичат. Ти да обичаш, закон има, но няма закон, с който да задължиш другите хора да те обичат. Туй става без закон. Всеки човек, който те обича със закон, тази любов не е вярна. Само онзи, който обича без закон, той е на правата страна. Аз искам да ви кажа, че любовта е онзи принцип Божествен, който не търпи никакъв закон. Аз може да обичам. „Да възлюбиш Господа.“

Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш.“ Ние ще оставим този въпрос. Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича, или не. Ще оставим на Неговата добра воля Бог да се прояви, както Той намери за добре, и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. Казваш: „Господ не ме е направил толкоз даровит. Дал ми е едно хилаво тяло. Това не ми е дал, онова не ми е дал.“ То е ропот. Целия ден роптаеш за нищо и никакво. Че ви е слаба вярата, Господ крив. Че ви е слаба надеждата, Господ крив. Не те обичат хората – Господ крив. Че в природата става нещо отвън, Той крив. Това не е любов. Аз искам да ви кажа: вие носите несметни богатства, за които още не знаете. Вие още не сте влизали във вашите архиви, да се позанимаете със себе си.

В тази четиридесета година занимайте се с богатството, което Бог е вложил вътре във вас. Знаете ли защо вие сте остарели? Аз ще ви кажа сега. Вие сте остарели сега, защото криво са ви обичали хората. Щом един човек ме пипне без любов, аз остарявам. Щом мисля за къщата без любов, остарявам. Щом мисля за воловете без любов, остарявам. Щом мисля за жена си без любов, остарявам. Щом мисля за децата си без любов, остарявам, щом мисля за синовете си без любов, остарявам. Разбирате ли го вие това? Всички вие искате да бъдете като Бога, да имате синове и дъщери, че като ги видят хората, да кажат: „Какъв баща е той!“ Той Бога не познава, иска да стане велик баща, да народи велики синове. Аз зная какви синове ще народите. Няма да говоря нищо по това.

Аз не искам вие да бъдете нито майки, нито бащи. Искам да бъдете отлични синове и дъщери на Бога, да обичате вашия Баща с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Тогава целият свят пред вас ще се измени. Вие сте в сила сами да измените вашата съдба, „ако думите Ми пребъдват във вас“, ако моите думи пребъдват във вас.

Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, Който иска да въведе Царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса любовта във всичката нейна красота. Тази любов като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.

Вие може да кажете сега, че вие обичате Бога, но не можете да обичате хората. Тогава каква е тази любов? Бог е цялото. Казвате: ние обичаме Бога, вярваме в Бога. Щом обичате Бога и не можете да обичате другите, каква е тази любов? Бог е, Който обича всичките. Обича ги, понеже им е дал храна, вода, въздух, земята е създал и слънцето, и звездите е създал. Освен това погрижил се е за нашите чувства, за всичките ония блага, погрижил се за мисловния свят. Всичко това създал. Използвайте тези блага, учете се. Светът е училището, в което трябва да се учим. Вие се самозаблуждавате. Ожениш се, хванеш твоята жена и после целия ден започнеш да ѝ търсиш погрешките: не ти сготвила хубаво, не те опрала хубаво, не знае как да говори. Някои жени знаят как да говорят, някои не знаят. Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли? Това са езици.

Аз може да ви направя един опит. Само да мина, три пъти да мина покрай вас, вие ще станете от леглото. Трябва да знаеш как да ходиш. Може три пъти да тропна, и ти да станеш болен. Може три пъти да махна с ръката си, вие да станете здрав. Може три пъти да махна с ръката си, и вие да станете болен. Може да махна, и вие да станете богат. Как онзи богат милионер драсне три думи, казва: „Да му се даде петдесет хиляди.“ Дават му ги веднага. Този човек маха. Но за да подпише, трябва Божествената любов, този Божествен пламък да бъде в сърцето. Аз не искам да приема пет пари без любов. Пет пари да ви даде, че като ги приемеш парите, да имат ухание тия левчета, които ви даде. Като помиришеш, миришат хубаво. Държиш ги като нещо свято, защото любовта е написана там.

Вие искате да знаете каква ще бъде тази година. Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум. Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил.“

Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира. Туй е потребно да стане. И свещената мъдрост – във вашия дух. Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни.

Та казвам, от положението, в което се намирате, в туй положение ще търсите да станете велики хора в света. Но от туй положение, от най-ниското положение, ние ще бъдем в състояние, след като направим всичките хора велики, ние да останем най-последните велики да станем. Нали в света правят така. Някой, когато избавя хората, които се давят в морето, онези, които изважда, ги оставя свободни, вади други и като извади последния навън, погледне и казва: „Има ли още някой?“ И когато няма никого да вади, тогава излиза последен навън. Казвам, това са героите на бъдещето. Онези, които последни остават в морето, след като няма кого да вадят, който се дави, те са герои. Онези герои, които първи излизат от морето, вие ги знаете какви герои са. Тази година иска такива герои.

Та казвам, в любовта трябва да има едно разбиране. Физическата любов дава сила, но в нея има промени. Духовната любов дава пламък, но в нея има изгаряне. Умствената любов дава светлина, но в нея има тъмнина. Трябва да влезете в любовта на душата, там, дето сянката и светлината се съединяват в едно и едно стават.

„Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ И моите думи може да бъдат реални само тогава, когато Отец и Онзи, Който казал тези думи, влязат във вас. Туй за което ви говоря, така ще бъде. „Аз ще ви се изявя.“ Щом Той се изяви, и вие ще се изявите. Апостол Павел казва: „Аз не живея сега, но Христос живее в мене.“ Какъв беше апостол Павел, преди да влезе Христос да живее в него? Конците делеше, косъмът цепеше. Когато позна истината, казва: „Считам за измет всичко, да позная Христа.“ Всичко в света счита за измет, да познае любовта, онази любов, която изпълня човешкия дух, онази любов, която изпълня човешката душа, онази любов, която изпълня човешкия ум, онази любов, която изпълня човешкото сърце и която изпълня човешкото тяло. То е Бог, Който се проявява в нас и ние Го наричаме Баща на всичките богове, Баща на всичките ангели, Баща на всичките хора, Творец на всичко в света. Той е сега.

Казвам, Той е близо до вас, ако Го слушате. Турете във вас онази свещената мисъл. Сега чета по вашите лица, и вие сте като онзи стария цигулар. „Защо, Учителю, не дойде по-рано? Бяхме млади.“ Ако е за младост, аз ще ви подмладя. Като казвам аз, разбирам: Божественото ще ви подмлади, не схващайте лично. Онзи, за Когото ви говоря, Той ще ви подмлади. На ваш език да ви говоря, защото в аз има личен елемент. Всякога, когато човек казва аз, може да знаете дали той е направил погрешка. Казваш: аз ще направя това, онова, и нищо не правиш. Значи не си говорил истината. В Божествения свят всяко нещо, което се казва, трябва да стане.

Питам сега: вие такива ли сте, каквито едно време бяхте? Това място беше пусто, сега пусто ли е? Растения има. Вие сте живите Божествени цветя, които сте израсли и върху които Бог работи. Един ден вие ще видите това. Не ви проповядвам едно човешко учение, проповядвам едно Божествено учение. Тепърва има да учите истината. Туй, което сега знаете, то е малко, то е микроскопическо. Онзи, бъдещият свят, който иде, е по-добър. Нека да ме разберете. Бъдещите условия, които ще ви се дадат на земята, ще бъдат хиляди пъти по-добри, отколкото сегашните. Но ако сегашните не може да използвате, и бъдещите не може да възприемете. Ако човек не участва в страданията, не може да участва и в Божествените блага. Ако не вземете чашата на страданието, не можете да приемете и благата. Мнозина искате да идете в рая. В рая не може да иде човек, ако не е орал на нивата. Който не е сял, в рая не може да влезе. Човек, който не е вършал, в рая не може да влезе. Човек, който не е копал, в рая не може да влезе. Човек, който щедър не е бил, който не е носил поругание, който не е носил калта на дявола, който не е слугувал на дявола, в рая не може да влезе. След като те калял дяволът, да станеш неокалян – той е герой, златен е. Искам вие да бъдете чисто злато, калта на дявола да не може да ви окаля. Такива герои трябват в света. Това трябва да се проповядва на света. Всичко, което става в света, като тълкувате, всичко по реда си става. Всичките тия хора, които Бог ги е изпратил, Той ги е изпратил да уредят Неговите работи. Сега и вие сте изпратени в света да уреждате Неговите работи. Всеки един от вас да хване кой каквото може.

Сега ви пожелавам да имате отлично здраве, да се подмладите с двайсет години. Които са на шейсет години, да станат на четирийсет. Които са на четирийсет, да станат на двайсет. Които са на десет, няма какво да се подмладяват. Да станете всички богати, че да раздавате. Вие все очаквате да ви дават. Слушайте да ви кажа: вървете по правилото на вашия нос. Вашият нос нали е щедър. Вземам носа като пример. Носът какво казва: „Всякога трябва да даваш.“ В носа се образуват известни лигавини, които пречистват въздуха и благодарение на това богатство, което носът роди, като минава въздухът, пречиства се, филтрира се и така вкарваме въздуха в дробовете.

Казвам, трябва да бъдем щедри, щедри като нашия нос, щедри, както нашата уста е щедра. Вие плюете на земята, то е щедрост. Някой казва: „Аз не съм щедър.“ Много си щедър. Най-малко на десет места плюете. Искам да бъдете щедри, както устата е щедра, както вашият нос е щедър, щедри, както вашите уши са щедри. Един наш приятел ми разправяше една опитност. Той държал една сказка по духовните въпроси в един от българските градове, мисля че в Плевен било. След сказката иде един от слушателите и му казва: „Господин Граблашев, искам да ви кажа нещо на ухото, никой да не чуе.“ Той помислил, че ще му каже своето възхищение от сказката, той му казал: „Страшен вагабонтин си.“ „Сряза ме.“ Като правило ви казвам: никога не допущайте някой близо на ухото да ви говори. Надалече да ви говори.

Аз говоря за една любов, в която трябва да вземе участие нашият ум, трябва да вземе участие нашето сърце, трябва да вземе участие нашата воля и нашето тяло, та всичко в света да запее „Бог е Любов“. Тогава ще дойде възкресението на мъртвите, които са в гробовете, всичките ще излязат. Ще дойде едно ново примирение в света, което сега светът очаква.

„Отче наш“

„Познаването на Любовта носи вечния живот.“ (три пъти)

Двадесет и първа лекция на Младежкия окултен клас
22 март 1940 г.
София – Изгрев

Забележка: На 15 март 1940 г. според каталога не е била четена лекция.