„Отче наш“

Имате ли тема? „Нямаме.“ Изпейте една песен.

„Грее слънцето“

Каква беше последната ви тема? „Причини и последствия от изкривяването на правата линия.“

Каква е причината, може ли да се обясни? Ако кракът на един човек е крив, как ще се изправи? Или ако носът му е крив? Защото носът може да бъде крив. Или ако постъпката му е крива? Кривата линия може да е намясто, може да не е намясто. Кривата линия е накривена или навътре, или навън. Какво значение има? Кракът, наместо направо да върви, той е изкривен.

Ако някой път чувствате противоречие в себе си, не сте доволен, смущава ви някоя ваша мисъл, едно ваше желание или постъпка. Тази мисъл не е много лоша, нито е много добра. Следователно от какво сте недоволен? От една ваша мисъл сте недоволен. Запример някой път имате една идея, физическа идея. Аз наричам физически идеи тези въплотени идеи, които са видими, може да се изразят. Има идеи, които са невидими. Запример как ще изразите едно чувство, което ви е приятно? Имате някаква вътрешна приятност, но какъв физически израз ще му дадете? Когато духом сте неразположени, как се поставяте? Значи човек, който е разположен, поставя устата по един начин.

Човек, начертан само с прави линии, цяло математическо отношение има. Тези линии отношение имат, защото тия линии на веждите може да са по-дълги, тогава ще имат едно отношение. Ако линиите на очите са по-дълги, ще имат друго отношение.

Вие, ако изучавахте себе си на едно огледало, ако вие имахте съзнанието и десет години се наблюдавате, ще видите една промяна, която се дължи на три фактора: дължи се на вашата мисъл, на светлината, която прониква във вашия мозък; ще забележите някаква промяна, която произтича от топлината, която иде от вашите дробове; и друга промяна, която излиза от силата, която употребявате вие за сдъвкване на храната. Човек, като хване храната в зъбите си, той има сила, къса, за нищо не му мисли. Ако баща ви и майка ви са били много добри хора, ако са били умни, после – имали добри сърца и не са злоупотребили със своята сила, веднага ще забележите, че някаква симетрия има, харесвате лицето. Щом започнете да се отдалечавате от влиянието на баща си и майка си, от своето влияние, което имате в себе си, започне външната среда да ви влияе, хората ви влияят, веднага ще забележите една промяна във вас, може да забележите, че не ви харесва лицето. Не знаете къде е станала, но чувствате промяната.

Може да се употреби една дума, която ви дразни. Каква е разликата между шокира и дразни? Шокира значи удря. Дразни? Онзи, който разбира произхода на думите: дразни – по права линия върви. Децата някой път с пръчка дразнят кучето, пък то лае. Шокира е като един, който удря, че произвежда едно дразнене. Дразненето и шокирането вървят по една и съща линия. Дразненето върви по права линия, по права плоскост, а шокирането върви по крива. (Учителят показва с ръка.)

От шокирането и дразненето имате два различни резултата. Ако постоянно се дразниш, ще се образува една плоскост в тебе. Сега, като се дразниш, къде ще се образува тази плоскост? Ако постоянно се дразниш, туй дразнене ще се отрази в устата ти, ще се отрази и върху широчината на носа ти, дразненето ще се отрази върху веждите ти, и то в областта на ума, в най-нисшите области на човешкия умствен живот. Веждите показват най-нисшето схващане на ума, то са веждите. Границата между духовния свят и умствения свят, това са веждите, а пък границата между духовния и физическия свят е под носа – двете отверстия на носа, това са граница. Или у мъжете мустаците, това са граница между духовния и физическия свят. В мъжа тази граница е силно определена – мустаците, като изникнат, определят границата. Най-после от челюстта на човека надолу съставя една още по-нисша област, една област, която наричат тринайсета област. Областта на всичките нещастия започва от брадата надолу. Сега на всичките тия линии вие не може да видите отношението. Някой път очите са големи, някой път веждите са тънки, не знаете причините.

Линиите, които очертават челото отстрани, някой път може да са прави, някой път може да са наклонени, долу – по-широки. Друг път могат да бъдат горе по-широки, долу – по-тесни. Може горната част на челото да е по-широка, долната да е по-тясна. Това се дължи на известни физически материални причини. Някой път се дължи на съзнателни причини.

Да кажем, вие сте недоволни. Недоволни сте, че не сте учен човек. Казвате: „Да бях учен човек.“ Не сте доволен, че не сте учен човек. Как се придобива учението? Вие за учението имате материалистично схващане, както богатите. Тази идея за богатството е чисто материалистична. Като имаш вложени петстотин хиляди лева, ти си богат, но ти не знаеш какво нещо е богатството. Тия пари ти не си придобил, те са оставени. Ти не познаваш силата и цената на парите, ти не знаеш за какво да ги употребиш. Ако имаш петстотин хиляди лева, за какво ще ги употребиш? Ако вие осиновите един вълк и му дадете петстотин хиляди лева, за какво ще ги употреби? Ако осиновите един вол и му дадете петстотин хиляди лева, за какво ще ги употреби? Или дадете на един млад момък петстотин хиляди лева, или на една млада мома, за какво ще ги употребят? За петстотин хиляди лева таман ще получи едно знание. Пет години като следва в странство, всяка година по сто хиляди лева като харчи, той богато ще свърши, по медицина ще свърши, може по архитектура, може по инженерство. Може и младата мома, и тя да свърши. За какво още може да употребяват петстотин хиляди лева? Може да вземат земя, да направят едно стопанство, да си направят една къща за сто хиляди лева, една хубава чиста къща на два етажа, може да си направят за четирийсет и пет хиляди лева една къща на един етаж, пък може да си направят една хубава градина.

Сега вие разглеждате живота, на всинца ви липсва нещо. Може ли да си дадете отчет? Всеки един от вас е недоволен от себе си. От какво е недоволен? От какво е лишен? Той е лишен – има къща, която не му достига. В мозъка липсва му нещо. Някой усеща, че не му достига нещо в дробовете, казва: „Не мога широко да дишам, много съм стеснен, защото условията на чувствения свят, на духовния свят са неблагоприятни, отразяват се на дихателната система, не може да дишам свободно.“ Ако условията са още по-лоши, този човек казва: „Не може сладко да хапнеш, постоянно тревоги.“ Като яде, не може да се радва на яденето. Той се занимава с ядене, смущава го някаква мисъл. Той мисли, че някаква мисъл го смущава, пък то нещо от физическия свят го смущава. Допуснете, ядете хубаво ядене, веднага имате колики в стомаха. Не знаете причината, но сте неразположен. Тази болка произвежда известно неразположение в ума ви, тази болка произвежда известно неразположение в дробовете ви – не знаете причината.

Съвременните хора, които изучават храненето, намират, че електричеството и магнетизмът приготовляват всичките болки в стомаха. Когато се набере много електричество в стомаха, свиват се капилярните съдове, храносмилането не става правилно, и тогава се образуват болки. Някой път, вие сте чувствали, като седите, и нещо ви прободе, бодне ви като с някоя игла, и вие подскочите. Ако идете при някой лекар, ще каже, че имате нещо неестествено, ще му даде някакво обяснение. Но аз просто изяснявам: тази болка, този бодеж, се дължи на това, че в известна област се събира повече електричество, отколкото трябва. Ако погледнеш, всяка клетка е обвита с електричество. Някой път туй електричество се съединява с външното електричество. В туй съединение се образува туй бодване. Тия бодвания не са лоши. Образуват се искри, и те бодне нещо. Някой път бодежът може да е в крака, може да е в гърба. Стават такива бодежи.

Електричеството има един закон да се уравновесяват силите. В природата не обичат излишно електричество. Някой път може да имаш недоимък на електричество. Някой път сте много активни, дължи се на електричеството. Някой път сте лениви. Леността се дължи на недоимък. Имате една желязна кола. Спрете парата, спрете огъня – колата е ленива, седи на едно място. Пипнеш, студена е. Ако турите вода в една съвременна машина, турите и огън, започва да се стопля, пръска оживяване. След туй, като че нещо се тръсне, бутнете една ръчка и машината тръгне веднага. Вие казвате: тръгна машината. На какво се дължи нейното движение? Дължи се на съчетанието на вода и огън, съединени с желязото, от което е направена – машината тръгва. След като работи, този инженер, който кара колата, слиза от нея, изхвърля огъня, пуща водата и веднага тя изстива. Какво бихте казали, ако някой ви пита защо машината спря? Какъв отговор бихте дали, защо спря? Дошла е до крайния предел на пътя си, дошла до гарата, тази машина по-нататък не може да иде. Може да се върне по обратния път, отдето е дошла. Ще забележите, че тази машина ходи от единия край на линията до другия. Какво свършва? Сама за себе си машината какво е свършила, какво е спечелила? Всеки ден имаме изразходване на водата, на огъня, изразходване на механична сила. След като работи петнайсет–двайсет години, тя е остаряла, започва да хлопа, трябва да се поправи. Вие искате тази машина да я запалите. Казвам, свърши машината.

Представете си, че тази машина е жива. Искате да се понасили. Машината не иска да се понасили, няма туй съзнание. Как ще я убедите, че тя трябва да излезе от този път? Човек е една машина, ходи, трака напред-назад – остарее. Умирането е понасилването. Волът, не трябва да се казва, че е умрял, но понасилил се или, по военному изразено, турено е в запас. Или може да се каже: той е свършил учението си, университета свършил. Докато учиш в университета, живееш, щом свършиш, излизаш от университета. Хубаво е свършването, но нас не ни е приятно. Значи, докато си в университета, имаш програма, има какво да работиш. Като свършиш университета, няма какво да учиш, излизаш от университета. Неприятно ти е, искаш да ти дадат служба. Значи в обществения живот да ти дадат по-голяма служба.

Вие сте недоволни от себе си. Задавали ли сте си въпроса, защо сте недоволни. Причината може да е вашата глава, вашите дробове или вашият стомах. Ако е стомахът, имате изобилие на електричество или недоимък на електричество. Ако е горе в дробовете, може да зависи недоволството от изобилието на топлината или недоимък на топлина. Ако е причината горе в мозъка, там има повече светлина, отколкото трябва, или има недоимък на светлина. Вие сте започнали само със светлината, доколкото регулирате тая светлина във физическия свят, тази светлина, която виждаме. Но има една светлина, от която стомахът се нуждае, има една светлина, от която дробовете се нуждаят, има една светлина, от която мозъкът се нуждае, има едно електричество, от което стомахът се нуждае. Ако светлината, от която се нуждаят дробовете, влезе в стомаха, ще произведе цяла дисхармония. Не е вредна, но не достига тази светлина, тази светлина е за дробовете. Или пък ако внесете светлината на дробовете в мозъка, иска да се ползва вашият мозък, веднага пак ще влезете в едно противоречие.

Сега вие, като не разбирате причините, не намирате причината. Някой път, че не сте учени, намирате причината, че баща ви е виновен, майка ви е виновата. Понеже баща ви не бил богат, майка ви не била богата, донякъде е право. Но баща ви и майка ви в дадения случай, те са само външни условия за вас. Има много случаи, в които бащата е богат, майката е богата, майката е умна, бащата е учен, ще се роди дете, което съвсем няма склонности да учи. Тогава бащата и майката се тревожат – има всичките условия, но не иска да ходи на училище. Седи десет години в странство, харчи пари, свършил е по това, свършил е по онова. Нищо не е свършил, лъже баща си и майка си. Как ще го обясните? Как ще обясните, когато някой път човек в себе си има лъжа? Чувства го. Най-първо, повикаш езика, искаш да ядеш, казваш: „Моля, вижте тази храна за ядене ли е.“ Той ще близне, ще каже: „Много хубава е, вкусна храна е.“ Но изядеш храната, и нещо ти стане лошо в стомаха. Стомахът ти казва: „Я вън.“ Не става за благото, конфискува я, експедира я навън. Знаете какво е конфискувана храна. Вие ще кажете, че е виновен онзи, който я пратил. Езикът ще се извини. Ще кажете: „Защо допущате тази калпава стока да влезе?“ Но този инспектор какво извинение ще даде? Казва: „Отгоре видях, че е хубава, не я бутнах по-дълбоко вътре.“

Един тук, в София, ми разправяше един анекдот. Ходил да си купи масло. Един шоп му продава една голяма буца – валчеста. Гледа, пипа маслото – хубаво. Казва: „Даде ми го на сметка. Взех го, отидох вкъщи да го топя. Като го стопих, в средата имаше една голяма ряпа.“ Сега как ще си го обясните: ряпата ли е от маслото, или маслото е от ряпата? Този шоп само веднъж може да направи това. Втория път вече ще имате една губерка, ще пробиете буцата, ще направите някакво изследване.

При сегашните условия трябва да има разбиране. Най-първо, човек трябва да има разумно схващане откъде иде той. Някой път казвате: „Откъде иде човек?“ Искате по един механичен начин да обясните откъде иде човек. Откъде иде? Иде от природата, иде отнякъде. Той иска да знае откъде иде. Някой от вас може ли да отговори откъде иде – последната гара, откъдето сте тръгнали. Като сте тръгнали от тази гара, вашето съзнание не беше будно. След като сте дошли на земята, децата, след като се събуди съзнанието, какво усещат? Кога се събужда съзнанието у децата? Толстой помни на година и половина когато е бил, когато се е събудило съзнанието му, той се усетил вързан. Дошло съзнанието, как тъй да го връзват. Той се намерил, че е вързан. Как са го вързали? Откъде дошъл, той не знае. Казвате: иде от оня свят. Но какъв е този свят, нямате ясна представа. Сега задава се въпросът: защо не помним? Много естествено. Ако имате един салон осветен, прекарват ви десет пъти из салона, да знаете всичките подробности на салона. Ако ви разправят и се изгасят всичките свещи, ще може ли вие да се ориентирате? Ако влезете в този салон, вие сте направили пакост, като влезете вътре, няма да знаете откъде сте влезли, няма да може да се ориентирате. Вие се чудите защо не помните. Не може да помните, понеже се намирате в тази тъмнина, как ще се ориентирате? Най-първо, не може да определите четирите точки, не знаете къде е изток, къде е запад, къде е север и къде е юг. В една тъмна нощ как ще се ориентирате? Трябва да имате четирите точки, за да се ориентирате. Или може да имате само две точки, и пак може да се ориентирате. Ако имате само една точка, няма да може да се ориентирате. Две точки са потребни, да кажем точката A и точката B. По някой път вие се чудите защо не помните. Нямате светлина. Щом се губи светлината, губи се паметта. Щом губите топлината, губите своята мекота. Топлината произвежда едно приятно чувство. Тия, приятните, чувства се дължат на топлината. Има една топлина, която наричаме топлина на живота. Приятното вътре в живота произтича от топлината на живота. Тази топлина произвежда едно приятно разположение. Когато тази топлина се намалява, когато хармонично върви, подига се температурата, произвежда едно приятно впечатление. Но когато се усили, някой път произвежда едно дразнене, разтопява. Или, когато се намалява тази топлина, може да причини дразнене.

Та човек някой път е неразположен, когато топлината в него не е естествена. Вие вкъщи, когато топлината е малка, какво правите зимно време? Ако външните условия са лоши, трябва изкуствено да поддържате топлината в стаята. Ако външните условия са добри, ако отвътре имате изобилно топлина, тази топлина само ще се регулира отвън. Та казвам, когато външните условия са лоши, температурата отвън спадне на десет, петнайсет или двайсет и пет градуса под нулата, тогава вие сам поддържате изкуствено топлината. Да допуснем, че вие имате несгоди в живота, имате голямо страдание отвън, трябва да поддържате естествената топлина, трябва ви гориво. Някой път вие уповавате на слугата, но някой път вие нямате слуга, вие сте най-добрият слуга. Какво ще правите? После ще имате един топломер, който ще определя степента на топлината. Трябва да знаете сега: когато се намалява светлината, страда главата; когато се намалява топлината, страда дихателната система, духовният свят; когато се намалява силата на човека, страда неговата стомашна система. Щом страда стомахът, то силата ти е малка, отслабнал си. Щом страдат дробовете, топлината се е намалила. Тогава, за да поправиш главата си, светлина ще внесеш в мозъка си, ще мислиш върху светлината. Щом имаш стеснение в дробовете, ще кажеш: малко топлина ми трябва. Ще мислиш за топлината. Щом причината е в стомашната система, в тялото – фигуративно ви говоря – силата ще започне постепенно да приижда. Щом започнете да мислите за топлината, и топлината ще започне да приижда. Щом започнете да мислите за светлината, и светлината ще започне да приижда.

Тия неща в разумния свят стават. Като помислиш за силата, и тя само по себе си иде в тебе. Като помислиш за топлината, тя сама по себе се иде. Като помислиш за светлината, тя сама по себе си иде, ти не трябва да я викаш. Светлината има проводник. Проводникът на топлината е животът, чувствата. Ако ти нямаш добри чувства, топлината не може да дойде. И най-после проводник са и постъпките на човека. Движение трябва да има, за да дойде силата. Ако в тебе се зароди желание, искаш да се движиш, силата ще дойде. Най-първо, трябва да имаш желание да се движиш. Ако искаш да се движиш, сила ще дойде. Ако в тебе няма туй желание да се движиш, силата не идва. Запример във вас се явява желание да идете в небето горе. То е чисто физическо схващане. Искате рая да го видите какъв е, то е физическо схващане. Казвате: какви са хората в оня свят? В оня свят брадати хора няма да срещнете, мустакати хора няма да срещнете. Да ви направя едно сравнение. Ако слезете в животните, които са обвити в козина, те питат какви са хората в човешкия свят, по какво се отличават. Отличават се, че в хората космите са опадали, в тялото много малко косми има. Не са хората космати, повечето са гладки. Ако кажете: „Не мязат на вас, косми нямат.“ Те ще кажат: „Че как тъй без косми?“ Казвам, колкото са, останали са по главата, само на главата имат дълги косми, другаде нямат. Те не може да си представят как е възможно да бъдат по-дълги на главата, а по другите части съвсем да са изчезнали. Коя е причината, защо космите на главата растат? Когато топлината в човека е по-голяма, космите на главата растат. Когато топлината започне да се намалява, космите падат. На много хора главите оголяват, нямат топлина, изкореняват се космите. Най-после казват: оголя главата. Сега ще кажете, че има други причини. Но падането на косата се дължи на недоимък на топлина. Тази топлина е свързана с магнетизма. Щом човек губи своя магнетизъм, започва да му пада косата. Ако има много магнетизъм и много топлина, тогава косата му ще расте. Ако топлината е повече, отколкото трябва, тя ще бъде набръчкана. Тия хора с къдравите коси много топлина имат, че от голямата топлина изсъхва косъмът, набръчква се, накъдря се. Как, бихте ли желали с един човек с къдрава коса да живеете? То са най-упоритите хора. Не са лоши хора, но външните условия, топлината им ги прави сприхави. Тази топлина ги прави много сприхави. Това е едно изяснение. Това изяснение какво приложение има? Знаете колко мъчно е да се приложи светлината като възпитателен метод, колко мъчно е да се приложи топлината като възпитателен метод и колко мъчно е да се приложи силата като възпитателен метод. Сила наричам волята, защото всеки човек, който няма сила, няма воля. Волята е съдържанието на силата, волята е разумно употребление на силата. Щом човек не знае разумно да употреби силата си, наричат го безволев.

Та сега всичките неприятности в живота произтичат от малкото светлина, от малкото топлина и от малкото сила. Други неприятности произтичат от изобилната светлина, от изобилната топлина и от изобилната сила. Ако имат хората изобилно, се бият, както се бият на бойното поле. Тази сила трябва да я турите някъде. Бият се хората. Или, когато хората имат много сила, ще ги видиш да се борят. Животните навсякъде се борят, скачат. Щом хората са здрави, събрала се е много енергия, казват: „Да се опитаме.“ Ще се борят. Децата, когато са здрави, се борят. Хубаво е да се борят, един признак е, че имат сила. Щом човек има хубаво разположение, значи топлината е на мястото. Щом човек мисли, светлината е намясто. Че, най-първо, човек трябва да има разположение в ума, значи светлината е намясто. Щом човек има разположение в дробовете, топлината е намясто. Щом разположение има в цялото си тяло, силата е на мястото си. Здравето показва, че силата е на мястото. Значи всяка част от тази сила е намясто. Доброто разположение, неговите чувства показват, че топлината е на място. Когато човек мисли, показва, че светлината е намясто. Тази светлина трябва да обгърне цялото тяло едновременно. Всяка една частица трябва да се ползва от тази светлина, която е необходима. Всяка частица, понеже е жива, се нуждае от тази светлина, всяка частица се нуждае от тази топлина и всяка частица се нуждае от силата. Когато силата присъства в цялото тяло, в неговия ум, в неговото сърце, в неговото тяло, този човек е здрав. Когато топлината присъства навсякъде, казваме: този човек е добър. Когато светлината присъства навсякъде, ние го наричаме умен човек. Присъствието на светлината, на топлината и на силата навсякъде, туй вече наричаме един човек с отличен характер.

Та сега по някой път, когато сте неразположени, нямате достатъчно светлина. Трябва да знаете какво ви недостига: светлина, топлина или сила. Върху тия неща мислете и ще дойдете до един нов възглед. Вие казвате, че външните условия са лоши. Ако ние вървим по този начин, значи светлината ни трябва. Светлината е един капитал, топлината е един капитал и силата е един капитал. За Бога казваме, че Той е всесилен, значи няма празно пространство. Силата присъства навсякъде, та няма празно пространство, всичкото пространство е запълнено с тази сила. Значи Бог е Всесилен, всичко може да направи. В Бога топлината е такава, че Той може всичко да разтопи, няма нещо, което може да устои на топлината. А пък човешките работи са, които правят пакост. Туй, което прави пакост, е човешко, трябва да го разтопите.

Ако човешкото се премахне, ще дойдете до други противоречия, няма да има на какво да разчитате. Ако влезете в един свят съвсем рядък, да кажем, влезете в празното пространство, на какво ще се осланяте? Влезете в морето, има на какво да плавате, плаваш във водата, разчиташ на въздуха. Ако се махне въздухът, на какво ще разчиташ? Ако се махне силата, на какво ще разчиташ? Няма на какво да разчиташ. Ако се махне топлината, на какво ще разчиташ? Ако се махне светлината, на какво ще разчиташ? Ако се махне силата, на какво ще разчиташ? Значи разчитаме на светлината, разчитаме на топлината, разчитаме на силата. Това са фактори, това са три среди. Трябва да изучавате тия среди. Светлината вземам като среда за ума, топлината вземам като среда за чувствата, силата вземам като среда за тялото. Три среди, в които едновременно сте потопени, трябва да ги изучавате. Казвате: „Що ми трябва светлина?“ Ако рибата излезе от водата, тя умира. Ако човек излезе из въздуха, той умира. Ако човек излезе из силата, умира, той бездеен става.

Сега често пеете. В сегашното пеене има сопран, има бас, има тенор, има и алт. Всички изобщо пеят. Недостъпен е сопранът. Всеки как дойде, пее сопран. Какво нещо е сопранът? Сопранът, това е майката на пеенето, тя ражда нещата. Какво значи басът? Басът е бащата. Значи музиката има майка, сопранът е майка. Басът е баща. Тенорът, това ѝ е синът. Алт – това е дъщерята. Значи, за да бъдеш певец, трябва да имаш майка, да си запознат с майката на пеенето. Да си певец, трябва да си запознат с бащата на пеенето. Да си певец, трябва да си запознат с брата на пеенето – тенора, и да си певец, трябва да си запознат със сестрата на пеенето, с алта. Сопранът дава интензивност. Аз го наричам светлина, слиза отгоре. Басът е топлина. Човек не може да бъде басист, ако няма топлина. Онзи, който иска да пее добре сопран, трябва да има светлина. Той не може да пее добре, ако няма светлина. Тенорът дава широчина, той е сила, широчина дава. А алтът регулира нещата, определя границите. Питам, ако ви дам един модел, да изпеете сопран „Давай, давай“, как ще изпеете? После да изпеете „Давай, давай“, както басът пее, как ще я изпеете? После, тенорът както пее, как ще изпеете „Давай, давай“? И алтът както пее, как ще изпеете песента? Имате ли една идея как ще пеете? В песента „Давай, давай“ майката както пее, е дадено, но бащата както пее, не е дадено. И братът както пее, не е дадено. И сестрата както пее, не е дадено. Как ще наричате тия неща, които не са дадени?

Изпейте „Давай, давай“. От долно „си“ почва. Второто е „сол“, в себе си моделира. Един цвят може да го моделирате, един тон няма какво да го моделирате. От този цвят се явява плодът. „Сол“ по-лесно се пее. „Ла“ изисква повече температура, за да пее. (Учителят пее.)

Вие пеете по-огладено, павирани са улиците ви. Но в пеенето, трябва да знаете, не са павирани улиците. Всяка нота е добре павирана. (Учителят пее по нов метод „Давай, давай“.)

Всеки глас пее самостоятелно, но знаете колко мъчно е да ги съгласувате. В музиката вие не може да пеете, докато не хармонизирате светлината, топлината и силата в себе си. Има още един разумен елемент – четвъртото положение трябва да имаш. Ти, като пееш, не трябва да се смущаваш. Казвам, едно ще изучавате. Аз ви давам модел. Ще изучавате сопран, да се ориентирате. В музикално отношение, ако вие добре пеете сопран, вие може да разберете добре закона на светлината. Ако добре пеете баса, вие ще разберете закона на топлината. Ако пеете добре тенора, вие ще разберете силата. Пък ако добре пеете алта, ще знаете как да моделирате нещата, да ги хармонизирате. Алтът тепърва очаква за бъдеще, то е разумното. В пеенето аз свързвам сопрана със светлината, баса с топлината, тенора със силата. Когато искам да се справя със светлината, аз пея сопран. Когато искам да се справя с топлината, аз пея бас. Когато искам да се справя със силата, аз пея тенор. Когато искам да моделирам нещата, да ги уредя, както трябва, пея алт. И алтът има свое време, да знаеш кога да пееш. Сутрин, като станеш, трябва да знаеш какво да пееш. Като ставаш, трябва да започнеш със сопран. След половин час ще дойде басът.

Та казвам, дарбите, които имате, трябва да им дадете условия да растат. Ако вие върху едно тиквено семе турите един метър земя, ще израсте ли? Като оставиш два–три пръста пръст, ще израсте. Казвам, няма да се безпокоите. Много пъти вие безпокоите сърцето си за нищо и никакво. Няма да оставяте сърцето си да се безпокои. Не туряйте един метър пръст. Три–четири пръста пръст стига. Човек трябва да има някои малки неприятности. Вие се плашите от неприятностите. Неприятностите са едно благо, когато са малко. Непотребните ще изхвърлите, но ще дойдете до потребните. Има известни мъчнотии някъде, които са потребни, някъде има известни радости, които са потребни. Не мислете, че всичко онова, което е в живота, е на мястото си. Ако е повече, отколкото трябва, е лошо. Ако мъчнотиите са повече, отколкото трябва, ако страданията са повече, отколкото трябва, ако радостите са повече, отколкото трябва – това е спънката. Една радост може да те спъне. Но сега няма опасност хората да се спънат от радостите.

Та сега някои се спират върху музиката. Тяхната музика може да я изучавате, но има една органическа музика, дето човек трябва да е много точен. Има разлика между моето и вашето пеене. Аз внасям един елемент, който вие тепърва трябва да внесете. В съвременните певци няма мекота. Аз употребявам едновременно закона на светлината, закона на топлината и закона на силата. Най-първо, трябва да мислим. Тона, да го обичаш, трябва да го свържеш. Запример в песента „Давай, давай“, ако започнем от различни тонове, различни резултати ще имате. От кой тон най-много ви харесва? Едното давай е ниско, топлина ще внесе, другото е високо, светлина ще внесе. Как започва другото? Другото ще внесе сила, разширение. Сила дава, разширение дава. Силата в дадения случай е среда за светлината, за топлината, понеже надолу разширява се светлината и топлината. Защото и светлината, като се движи, ѝ трябва сила, една среда. И топлината, и тя се движи. (Учителят пее „Давай, давай“.)

Вие, ако искате да пеете „Давай, давай“, ще мислите, че на вас го дават. Вие мислите, че на вас се дава, тогава ще го пеете хубаво. Като се научите да го пеете хубаво, като имате излишно, ще кажете: „Хайде да иде и на другите.“ Защото, най-първо, човек изисква на него да дават, но като разбере колко е хубаво да дават на него, тогава, като има излишно, и той дава на другите.

Съвременната музика има две черупки като на ореха. Вие сега в пеенето ядете орехите с черупките заедно. Като снемете горната черупка и като снемете и долната, тогава ще дойдете до ореха. Ще остане още една горчива, тя се ядва. Онези, външните, двете са вредни. На съвременната музика ще се махнат тия две черупки, ще остане йодистата част на музиката.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Двадесет и осма лекция на Младежкия окултен клас
24 май 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев