„Отче наш“
Имате ли някаква тема? „Имаме.“ Каква е? „Съобразности.“ (Прочете се темата „Съобразности“.)
Какъв процес е тогава съобразността? Към кой свят спада?
Много пъти говорим за
физически, духовен и мислов свят, или Божествен свят. Какво разбираме
под физически, духовен, мислов или Божествен свят? Каква съобразност
има между тях? С какво се съобразява физическият свят, с какво се
съобразява духовният и с какво се съобразява мисловият свят?
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10. Или една стотна, или една хилядна. По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има. Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч? Влизате в областта на физическия свят.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно. Случват се неща от разни положения. Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите. Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
Но сега въпросът какъв е? Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина. Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите. Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
Думата съобразност
какво значи? Съ-образност – с образ значи,
оформено. Каква е съобразността между главата и дробовете? Или между
главата и стомаха каква е съобразността? Имаме една инстанция, една
фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и
после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в
мозъка и в мозъка се обработват. И човешката мисъл се препраща
навън.
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки. Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи? Там е работата.
Ако вие имате една площ, за
умния човек всичките линии имат смисъл. Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна. Тия линии се различават по
своята интензивност. Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии
какъв наклон имат. Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че
Божественият свят представя челото. Как ще си представите трите
области?
Допуснете, че говорим за една
духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги
представите? Представете си, че физическата плоскост представя права
линия AB. AB, това е физическата
плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава
плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще
има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния
свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде?
Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта
във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е
граница. Тялото е граница на тесеракта. Как ще си представите вие
тесеракта?
Така може да представите
тялото. Имате едно тяло, което е физическо. Представете го като прави
линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме,
че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата
линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е?
Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в
теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия,
тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да
прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки
се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в
движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се
прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две
точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия
свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две
прави линии между две точки във физическия свят. В духовния свят може
да прекараш много линии. В какво седи различието?
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи. Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос. Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой. Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон. Там гледам друго противоречие.
Вашата работа ето на какво мяза. Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор. Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището. За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата. Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея. Вие разумно не разглеждате въпроса. Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух. Казваш: аз не искам да обработвам този капитал. Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца? Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
Някои от вас казвате: „Аз не искам да живея.“ Тогава какво искаш да правиш? Често казвате: „Аз не искам да живея.“ Какво ще правиш вън от живота? Какво ще правиш, вън от живота какво е? Вие какво подразбирате, като казвате: не искам да живея?
Какво представя това
геометрически? Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и
отдолу прикрепен, за да не може да се мърда. Може ли тия черти
свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2),
имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат
тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да
разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една
хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата
материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно
растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно
растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха,
дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката
нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната
нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво,
тогава преплитат се корените едно в друго. Корените на мозъка се
преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
Ние влизаме в една отвлечена област. Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център. Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля. Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място. В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
Да живее човек, значи да пречисти живота си. Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства. Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна. Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него. Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал. Може без страдания, дето няма нужди. Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата. Щом се караш с хората, то е циганското търне. Та и в умствения свят има доста циганско търне.
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство? Да допуснем, че един човек ви е обидил. Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде!“ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността. Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално. Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права. Две съдържания има. Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя. Това са елементарни работи. Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
Какво разбирате вие под думата палав? На палавия липсва му този център на съобразителност. Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите. Казвам, ние учим едно, а живеем друго. Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
Тия линии може да се движат. В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо. Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси. Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната. Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива? Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си. На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши. Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага. Доброто в света пониква. Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. То е разумното в света, което радва човека.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Тридесет и първа лекция на Младежкия окултен
клас
21 юни 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев