„Отче наш“

Имате ли тема зададена? Каква е темата? „Предназначението на човешката глава.“ (Прочете се темата.)

В развиването на темите имайте предвид едно нещо: всяка една тема се дава човек да мисли върху нея, да го ползва. Туй, от което човек не се ползва, той не го разбира. Запример даде ви се тема „Предназначението на ръцете“, предназначението на човешките ръце. Най-първо, като мислите върху ръцете, може да наблюдавате хората: кой как държи ръцете си, в какво изправно положение ги държи. Онзи, който свири с ръцете си, онзи, който пише, който е скулптор или астроном, който наблюдава с някоя тръба, употребява ръцете си, служат му.

Казвам, често човек, като има ръце, не ги оценява. Той не знае как се е създала човешката ръка. То е един период от милиони години, в които природата е правила опити, правила, докато достигнала до човешките ръце.

Запример вие какво разбирате под думите: да работи човек, да се труди човек и да се мъчи човек. По какво се отличават работата, трудът и мъчението? Мъчението е една работа, която ти е неприятна. Трудът е една работа, която е по-завършена, самата работа е по любов, приятно ти е. За да работиш туй, което произвежда не само приятност, но удоволствие, туй, което събужда в тебе умствените сили, туй, което усилва ума, туй, което облагородява сърцето, и туй, което те въздига, то е работа. Туй, което не те въздига, то не е работа. Някои от вас не сте задоволени от ръцете, понеже пръстите на някои са къси, на някои са дълги, на някои са конусообразни, на друг са сухи, костеливи. От какво зависи сега това? Да кажем, един часовник ако е направен от злато, друг – от сребро, а трети – от мед. Коя е причината за създаването на тия капаци? Капак е турска дума, как ще го преведете на български? Във всеки предмет човек трябва да се интересува.

Имате думата Бог, но често вие нямате понятие за Бога. Бог е нещо неопределено вън от Себе Си. При това седнете и пишете нещо за Бога дълго и широко, какво ли не пишете за Бога. Най-непознатото същество е Бог и най-познатото е Бог. Туй, което човек не го знае, но и туй, което го знае, не познавате. Кой може да знае? Ти не може да познаеш Бога без любов. Ако нямаш любов в сърцето си, Бог е най-непознатото същество. Ако имаш любов, Той е най-познатото. Често казвате: непознат. Щом човек ми каже непознат, зная, че няма любов, има невежество. Казвате: „Непозната ми е тази работа.“ Там, дето няма любов, там е непознатият Бог.

Конкретно какво ще кажете, какво нещо е любовта? Глава е туй, което дава насока на съзнателното движение. Главата определя накъде да се движиш. Посоката, в която се движиш, то е главата. Едно определение: главата е там, отдето произтичат нещата. Казваме: глава на река. Кой е главата на реката? Там, дето започва реката. Или някой път употребявате център. Център е, отдето изтичат нещата. Следователно вас ви трябва най-малко десет години да учите, да прочетете всичките философи, после да преведете природата, да създадете едно понятие отчасти, какво е човешката глава. Глава деветнайсет до двайсет сантиметра дължина, от петнайсет до шестнайсет сантиметра широчина, някой път от петнайсет до шестнайсет сантиметра височина, то е главата. Не е нещо много голямо. Туй голямото нещо, което има деветнайсет сантиметра големина, казвате: голяма е човешката глава. Има петнайсет сантиметра височина и широчина. В какво седи големината на главата на човека? Значи зад тази видимата форма има една по-голяма глава. Туй, което имате, е само зрънцето, малкото твърдо зрънце, около което е образувана кометата. Забележете, че в туй малкото пространство живеят три милиарда и шестстотин милиона клетки, не се спорят, не се карат. В какво пространство има по-голямо население, отколкото цялата земя? Хората живеят в хиляда пъти по-голямо пространство, и пак не може да се спогодят. Но тия клетки на главата са най-разумните, които живеят в човешката глава, от които човек трябва да се учи. Понеже вие не се учите от тях, затова страда човек.

Вас ако ви бяха дали такава задача, ако някой ви обещае да ви даде хиляда кила жито, знаете ли колко крини са? Има крини от пет кила, има други от осем, други от осемнайсет кила. Аз вземам от осем кила една крина. Един обещава да ми даде хиляда кила – да продадете, да ядат хората. Друг обещава само едно зърно. Кое бихте предпочели, хиляда кила, върху които хората са работили, или едно зърно, върху което вие трябва да работите. Хилядата кила, то е сегашното знание, което е придобито от хората. Едното зърно е това, което сега вие учите. Кое е за предпочитане? Едното зърно е за предпочитане.

Запример често вие казвате, че някой човек е добър. Казвате: „Той е много добър“ – то е чуждото. Кажеш: ти си добър – то е едното. Много добър, то са хилядата кила. Като кажеш: „Аз съм добър“, то е едното зърно, с което трябва да работиш.

Тогава аз ви запитвам: понеже в главата има всичко – това са хиляда кила, защо досега не сте станали богати? Главата представя хилядата кила жито, защо сте сиромаси? В главата има клетки, които може да ви покажат пътя, къде е вашето щастие. Архивите са там. Вие не знаете това място. Вие търсите вашето щастие отвън. Има известна архива, центрове, които показват къде е вашата сила. Вие тази сила я търсите отвън.

По някой път, когато човек не разбира работите, той се поусмихне. Има един смях, който показва, че той сам не знае. Поусмихне се, не знае. Един българин, който живял десет години в Америка, закъсал. Постъпил за учител по аритметика, но нищо не знае, не разбира аритметиката. Доста съобразителен и умен бил. Казва: „Я ти излез, Драгане.“ В Америка няма Драгановци, Джон има там. „Вашият учител по аритметика еди-коя задача как я решаваше?“ Вземе книжката, ученикът решава, той гледа, той се учи самият. Пита учениците: „Право ли е решил задачата?“ Те го коригират. „Гледайте, казва, да не направите погрешка.“ Ако те криво решават задачата, и той криво ще научи. Казва: „Всички да си кажете мнението.“ След една година той знаел толкова, колкото всичките ученици в класа.

Сега по някой път вие си мислите, че знаете. Казваш, че си математик, но не знаеш къде е математическият център. Някой студент е способен математик. Той е способен, но не знае в какво седи неговата способност. Или някой е музикант, и той не знае в какво седи неговата способност. Той я предава, къде е, не може да я определи. Без да знае, музикант е. Някой може да знае къде е музиката, пък е неспособен за музика. Та сега кое е по-хубаво: да знаеш и да не може да предадеш или да не знаеш и да може да предадеш. Кое бихте предпочели?

Да кажем имате числото 1, имате 2 и числото 3. Във физическия свят какво отношение имат? На неорганическия свят има едно отношение, в органическия свят има друго и в психическия – трето. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, диамант от двайсет карата. Имате едно житено зърно, което съставя една хилядна от един килограм, най-после имате един човек с едно яйце. С кое яйце искате да боравите? Ако искаш да отидеш на училище да се учиш, пари нямаш, ще хванеш яйцето с двайсет карата, ще го продадеш, ще вземеш пари, ще се учиш. Като свършиш училище, ще вземеш житното зърно, ще идеш да ореш земята, ще го посадиш, да расте житото. Като свършиш и това, ще хванеш човека, себе си ще хванеш. Ще туриш себе си на работа.

По някой път аз говоря за страданието. Казвате: човек страда. В моя ум идеята е друга. Страданието е една работа. Мъчно е, понеже не знаем как да работим. Ако знаем как да работим, по-хубаво от страданието няма. И по-лошо от страданието няма. По-хубаво нещо от страданието няма, като го разбираш. Вие сега търсите друго нещо вън от страданието, което е добро. Ще кажете: любовта. Та в любовта има най-големите страдания. Вижте всички тия органически същества – едно друго се ядат. Рибите се гълтат. Живите същества си причиняват най-големите страдания. Как ще го обясните? Когато хиляди реки се събират, образуват една голяма река. Ако тия рекички имаха съзнание, че са се индивидуализирали, като влязат в голямата река, ще считат, че са изгубили нещо. В неорганическия свят имаме групиране на много реки в голямата река. В органическия свят имате растене. Едно растене нагоре върви. Водата, наместо да се събира, се индивидуализира. Тази вода се разпръсва на малки струи. Всяко клонче показва една енергия. На всяко клонче се образува едно листенце. Всичките тези части съставят едно цяло. Вие, като не разбирате вътрешния процес, мислите, че ще изчезнете някъде. При органическия процес вие трябва да изчезнете като водата на една река – влее се в голямата. Изчезва ли, изгубва ли се? Къде изчезва? Казва: изгуби се. Често съвременните хора мязат на онзи, който влязъл в банята гол и се уплашил да не се изгуби. Излязъл из банята, турил си една мартеница, че като влезе между голите хора, да не се изгуби. Като гледал мартеницата, казвал: „Няма да се загубя.“ Или запример във вас има идеята, да не страдаме. Че какво трябва да правите? Вие да сте радостни, че страдате. Майка ви страдала, природата страда, докато дойдете в този свят. Вие сте причината. Няколко милиони същества страдат, вие сте причината, а само вие искате да не страдате. Сега казвам, всички хора мислят така, не искат да страдат. Те не знаят, че и те причиняват страдания.

Питам: какво е разрешението? В този случай единицата е глава, двете са дробовете, трите е стомах. Най-после, за да се прояви главата, трябва да има дробове, но когато човек се ражда, създава се неговият стомах, най-после се създават дробовете. Казвам, всяка идея, която имате, има три степени. Тази идея има глава. Главата показва цената на нещата, динамическата сила. Човек се цени според неговата глава. А пък неговият ум е ценното на главата. Всяко ценно нещо си има своя кутийка. Тази кутийка е човешкото сърце. Тази кутийка има една външна обвивка, чувалче. Тогава главата е обвита във вашето сърце, сърцето е обвито в едно чувалче – това е вашето тяло. Туй чувалче си има свои ръце и крака. След туй казвате: „Като умре човек, къде отива?“ Когато житото излезе из чувала, къде отива? Посеят го на нивата и изниква. Пък ако туй жито е изядено, къде ще го намерим? В хората. Добре, когато хората земята ги изяде, къде отиват? Отиват в земята. Но човек не е в живота, като излезе из чувала. Човек е толкоз малък, че той не заема никакво пространство. Много щедър, всичко раздал на главата, на тялото, той нищо няма. Човек, като търсите, на кое място ще го намерите? Присъства, не знаеш къде е. Като че си в ръцете, в лицето, навсякъде. На кое място се поставяте вие? Не може човек да се локализира къде е? Не може да се локализира, понеже той се движи много бързо. Човек едновременно е във всичките части на своето тяло, не може никъде да го турите. Той се движи толкоз бързо, че едновременно е във всичките части на тялото си.

Та по някой път във всинца ви се заражда страх, че ще се загубите. То е законът на безлюбието. Щом започнеш да се страхуваш, трябва да знаеш, че ти си влязъл в един свят на безлюбие.

Сега засягам една област, за която хората много малко мислят. Главата работи, сърцето се труди, а тялото се мъчи. Сега аз говоря за човешката глава, която работи разумно. Сърцето се труди. Вие страдате, тялото се мъчи. Сега ще уяквате в труда си, ще направите сърцето си да работи. Като започне и тялото ви да работи, вие сте вече в Царството Божие. Вие сега се трудите, но не искате да се трудите. Много лесна работа:

2 − 1 = 1.

Щом не искаш да се трудиш, извадете от двете едно, щом не искате да се трудите, извадете от трите две:

3 − 1 = 2; 3 − 2 = 1.

От три като извадите две, е едно. От три като извадиш две, намираш как да работиш. Има певци, които работят, но има певци, които се трудят – гласът му не излиза. Когато певецът пее с любов, той пее хубаво, най-хубаво пее. Всички добри певци пеят с любов. Пък тези певци, които се уплашат малко, те започват да се мъчат, те се трудят. Който се е уплашил, съвършено закъсва.

Та казвам, работа искаш, трябва да пееш. Щом се страхуваш, тогава се сгъстява течението. Минава едно течение през твоя ларинкс. Страхът схваща гърлото. Някой иска да пише нещо. И той се уплаши. Страхът свива мозъка, не може да пишеш: туй, което е казано, вярно ли е, ами ако не е вярно? Вие сега предполагате, че онези хора, на които вие говорите, знаят повече от вас. Те са толкова невежи, колкото и вие. Научно говоря: те знаят толкова, колкото и вие знаете. Казвам, истинското знание седи, да не се страхуваш. Като дойде големият страх, да посрещаш страха отвън, да го нагостиш хубаво. Той се е разтреперил, да го утешиш и гледай да го изпратиш навън.

Сега на онези от вас, които искат да мислят: всякога може да се научите да мислите. Всеки ден трябва да се изправяте, умът да намери ония хора в света, които знаят да мислят. Ако искате да станете добър певец, всяка сутрин като станете, намерете най-добрите певци, гениалните певци, необикновени певци. Ако остане да се учите от радиото, от певците, които крякат по плочите, то е отражение. Тези певци, те са плочи, те са човешки плочи. Вие ще намерите оригиналите. Тук по радиото слушам, това не са песни. Виждам някой тантурест, гледам, няма никакъв певец, само едно сандъче. Като слушам някоя певица, виждам тантуреста някоя, с дрехи. Като гледам, виждам само едно сандъче и оттам кряска. Няма го това, което излиза.

Когато дойдем до истинското знание, то успокоява човека. Туй, което успокоява, то е реално. Някой пита къде е истинският живот. Човек, щом дойде до истинския живот, той оживява. Там дето оживяваш, там е животът. Там дето умираш, какво е то? Там е смъртта. Главата на всичките неща, това е Първото начало, това е Бог. Следователно, щом като започнеш да мислиш за главата, ще мислиш за Първото начало, от което всичката разумност произтича. Туй като разбереш, ще разбереш своята глава, ще намериш де е тази глава. Като не знаеш нищо, ще намериш много голяма глава.

Ние по някой път търсим знанието вътре в нас. Но когато има набрана млечна киселина – мислиш, мислиш, нищо не може да си спомниш. Млечната киселина се образува от голям страх. Казва: „Какво ще правя, как ще прекарам старините си? Като свършим туй, какво ще правим?“ Вие мислите в пет–шест години да свърши, в дванайсет години да свърши всичко. Човек, за да стане един гениален човек, му трябва сто милиона години да учи. Това са възможности. От неразбирането на живота сега мислят, че знанието може да се придобие и че един човек на знанието е един гениален човек. Гениалният човек само като помисли, и денят стане ясен. Гениалният човек само като помисли слънцето да изгрее, и слънцето изгрява; когато иска да залезе, и залязва. Иска звездите да изгреят, и изгряват; иска растенията да растат, и растат; иска реките да текат, и текат. Каквото помисли гениалният човек, и става. Като учите сто милиона години, това ще придобиете. Сега като мислиш за нещо, нямаш го. Мислиш за слънцето – няма го. Мислиш за всичките работи – няма ги. Най-после всичко като знаете, един ден ще видите, че вие сте се изменили, станали сте много учени.

Сега ще ви кажа един анекдот. Един бил много беден, гледал богатите хора – имат кокошки, пари имат, той няма. Казвал: „Да ми се падне тази кокошка, онази кокошка.“ Четирийсет–петдесет години той ходил и наблюдавал, казвал: „Да ми се падне тази кокошка.“ Като станал на сто и двайсет години, опадали му зъбите, взели да му носят кокошки, казва: „Къде бяха, по-рано да дойдат?“ Ние не искаме кокошки на сто и двайсет години. Всеки ден да има кокошки, кокошките да не останат за сто и двайсет години.

Кое е най-същественото за днешния ден? Да допуснем, че вие пътувате по един планински път, три дена не сте намерили вода. Кое е най-важното в дадения случай? Един хубав извор, да утолите вашата жажда. Онази хубава мисъл, която днес може да проникне във вашия ум, тя е съществена. Другите работи са безпредметни за утрешния ден. Тази мисъл, като проникне, ти хвани я. Ще дойдат всичките сокове, които за нас са потребни. Всеки ден да имате по една съществена мисъл, в която да се не съмнявате. Вие страдате, че не работите. Аз забелязвам, не знаете да работите. Не знаете и да се трудите. Едва сега сте започнали да учите мъчението. Мъчите се. Мене поне ме радва, че се мъчите. Всеки бяга от мъчението. Единственото нещо, което подига човека, то е работата. За да се проявиш в каквото и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Без работа всеки е осъден на страдание. Работата е свещено нещо. Човек като мисли, това е работа. Човек като чувства, това е работа. А пък човек като не мисли, това е мъчение; като не чувства, това е мъчение; като не постъпва добре, това е мъчение.

Във всинца ви трябва да се роди желанието да направите нещо. Вървиш по пътя накъдето и да е, виждаш някой камък, че не е намясто, казваш: „Кой ли го е търкулил?“ Вземи този камък и дето мислиш, че му е мястото, тури го на мястото. Ти ще спечелиш повече, отколкото, ако търсиш кой ли го е търкулил. Има малка книжка, търсиш кой ли я е хвърлил. Вземи тази малка книжка.

Един млад вярващ, не му вървяло, купил си една религиозна книга, за да му тръгне. Като купил книгата, освен че не му провървяло, но изгубил всичко, каквото имал. Така съвсем осиромашал и все очаквал да му дойде отнякъде нещо. Един ден си казва: „Като дойди тази книга, всичките нещастия дойдоха.“ Турил книгата в огъня да гори. Като горяла книгата, изскочило едно малко парче от книгата. Прочел го: „Бог е Любов.“ След като изгоряло всичко, останала любовта – туй, което не гори.

Всичките хора страдат повече от любов. Ти нямаш любов – не знаеш как да работиш, не знаеш как да се трудиш, не знаеш как да се мъчиш. Като дойде любовта, мъчениците, които са ги мъчили, ги считат за герои. Като дойде любовта и като се мъчиш, приятно ти е. Като дойде до нас, казваме: нека да дойде до другите, но до нас да не дойде. Ако имаме знанието на светиите, ще искаме така да постъпим, но ако нямаме туй знание, няма да искаме да постъпим така.

На всинца ви трябва работа. Днешният век е век на мързел. Всички търсите лесния път, да не се мъчи човек. Нека се мъчи с любов. Да не се труди. Нека се труди с любов. Да не работи. Нека работи с любов. Да не се мъчи без любов. Казвате: „Да не се мъчи.“ Без любов да не се мъчи, съгласен съм. Без любов да не се труди. Без любов да не работи, но с любов да работи.

Сега на вас ви пожелавам да се мъчите с любов, да се трудите с любов и да работите с любов. То е разрешението на вашата работа.

Ако турите една бучка захар, нали се стопява? Захарта, която е толкоз скъперница, като я турите във водата, се стопява. Всички неща в любовта се разтопяват.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Тридесет и пета лекция на Младежкия окултен клас
19 юли 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев