„Отче наш“

„Духът Божи“

Имате ли зададена тема? „Нямаме.“

Каква беше основната мисъл на миналата лекция?

Пишете върху темата „Причини за усилване и отслабване на човешката памет“.

Ако ви попитам у болните или у здравите паметта е по-силна, какво ще кажете? Тогава, ако ви е дадена една тема, какво е предназначението на човешките ръце, как бихте я развили? Ако ви дадат същевременно темата „Какво е предназначението на човешката глава“, как ще я развиете? Или ако ви дадат темата „Предназначението на корените“, какво ще пишете? Ако изложите корените на едно дърво на въздуха, не ги поставите в една гъста материя, какво ще стане? Растението изсъхва. Всеки човек сега носи по една глава. Защо я носи? Главата означава посоката на движение, посоката, в която човешкият живот се движи. Някой път вие се спирате, обърквате се в живота и казвате: „Какво ще правим?“ Щом човек обърка посоката на своето движение, всякога настава едно стълкновение.

Тъй щото вие допуснете сега, че вие сте заставени да си изкарате прехраната само с пеене. Какво ще пеете? Или допуснете, че вие сте заставени да си изкарате прехраната само с ръцете си. Представете си, че вие сте заставени да си изкарате прехраната си като художник, да рисувате. Срещате тогава един, който е певец, другият е художник, как ще се разберете? Единият се занимава с въздуха, изучава въздуха, другият се занимава с твърдата почва, носи си човекът мотика. Той приказва за твърдата почва, вие приказвате за въздуха, за рядката материя. Единият ще разказва как расте житото, царевицата, пиперките, краставиците – той знае, може да говори за тия работи. Певецът за какво ще говори? Той ще ви говори за ноти, за „сол“, за „ре“, за „ми“, ще ги съчетава. Единият има стока, ще донесе. Певецът каква стока ще донесе? И той ще донесе някаква стока, книга написана с ноти. Онзи, който работи с ръцете си, като погледне на книгата, ще се чуди на черните точици; той има нещо реално, той има краставици, може да опече една пиперка, може да опитате краставиците. Но с какво ще опитате изкуството на певеца? Може да опиташ резултата, който той има – краставиците, но той може ли да опита твоите ноти? В какво се отличава разликата? Този, който работи с ръцете си, може да ти каже разликата между една краставица и една пиперка, казва: „Опитай тая краставица, опитай тази пиперка, слива, череша. Каквото обичаш, може да опиташ.“ Питам: кое е по-реално в дадения случай, това, с което се занимава човекът с ръцете си, или това, с което се занимава човекът с устата си.

Запример вие казвате някому: „Обичам ви.“ Вие виждали ли сте думата обич? Като кажеш думата, може ли да я видиш, или чуеш един звук? Че някой те обича, по какво ще познаеш? Какво нещо е обичта? На какво обосновавате обичта? Детето обосновава обичта на майка си, понеже тя го е кърмила. Ако не му е давала да яде, тя не може да прояви обичта. Някои казват, че обичта винаги има материални обекти във физическия свят. Когато се занимаваме с действителния живот, кажете ми какво трябва да правите с ръцете си? Ако не можете с ръцете си да работите, ще може ли да пеете? По-високо изкуство е пеенето. Запример може да се каже, че един градинар, който обработва краставици, ако им пее, краставиците стават по-хубави, отколкото онези, на които не пее. Като им се пее, стават по-дълги. И на черешите като им се пее, стават по-сочни. Туй е само твърдение. Може да се направят опити. Ония деца, на които майките им са пели, са израснали по-добре, отколкото онези, на които не им са пели.

Та и вашите мисли, ако не им пеете, не може да израснат. Някой път се обезсърчавате и казвате: „Аз нищо не съм постигнал.“ Че какво ще постигнеш? Кой досега е постигнал нещо? Тъй както разбирате постижението на живота, има ли някой човек да е постигнал нещо? След като живеете петдесет, сто, сто и двайсет години на земята, какво ще постигнете? Като живеете сто и двайсет години, ще дойдат, ще ви изпъдят из къщата и ще си заминете, няма да ви дадат една бодка от земята. Ще си заминете, но вие не знаете и как сте дошли. Ще си заминете, без да занесете нещо със себе си. Ще носите само вашите мисли, вашите желания.

По някой път двама души, от които единият работи само с ръцете, другият с устата, могат само да си разменят нещо. Единият казва: „Я ми попей малко, аз ще ти дам една краставица, попей ми, ще ти дам малко череши.“ Могат да се разменят с пеенето, имаме вече обмяна на енергиите. Значи може да впрегнете водата на работа, може да я впрегнете на работа като пара. Хубаво, представете си, че вие трябва да си изкарате прехраната само с пеене. Как ще започнете? Отде ще започнете?

Ние тук имаме един певец, попее. Ноти са това. (Една сестра кашля.) Харесвате ли това пеене? Кашлицата, тя е пеене. Всеки, който кашля, започва вече да пее, само че тоновете не ги взема правилно. Една крива мисъл е едно такова кашляне. Когато човек не знае да мисли, така кашля. Когато човек някой път не може да чувства, такава кашлица иде.

Та казвам, всеки един от вас има специална задача, която трябва да разреши. Съвременните хора са се спрели и не разрешават своите задачи. Те мязат на деца, които са тръгнали по работа и са се спрели по витрините. Погледнеш, не дошли навреме, закъснели. Тук гледат, там гледат, целия ден се занимават се с чужди работи. Целия ден човек се занимава с работи, които не му са потребни. Едно дете може да иде при реката и целия ден да гледа как тече водата, да хвърля камъчета и на училище да не ходи. Като го попитат вечерта дали е ходило на училище, ще каже бяла лъжа – че е ходило. Но природата е толкоз учена, че ако направиш една погрешка, не може да я излъжеш, не може да се отървеш. Запример, ако си минал някъде и само една череша да си изял, че не кажеш истината, тя ще те тури на везните и като те претегли, тя знае, че си взел черешата. Тази череша има тежест и като те претегли, знае, че си изял черешата. После ти кажеш някой път някоя дума и усещате едно неразположение, стане ти мъчно. Кажеш една дума, почувстваш че си спечелил нещо, разположен си. Разположението всякога предполага печалба, при неразположението загуба имаш.

Допуснете, че ако носите една стомна от десет килограма в ръката си, понеже сте юнак, силен човек сте, носите стомната. Представете си, че тази стомна с тежестта си ви причинява някакво неудобство, едно неразположение. По някаква случка тази стомна е пробита и започва да олеква, да олеква – остане само едно кило. Вас ви е приятно, че е олекнала. Като вървите дълго време, ожаднеете, дигнете стомната, няма нито капка вода. Стане ви неприятно. Какво сравнение може да дадете? В живота вие по някой път носите една малка тежест, вие, като загубите това благо, тъжите за него. Често може да кажете: „Защо ми е голо здраве?“ Имаш хубав ум, казваш: „Защо ми е такъв ум, като нямам условия?“ Здрав си, казваш: „Защо ми е това здраве?“

В правилния живот в природата има една правилна обмяна, всякъде в природата има една правилна обмяна. Запример, способен е този ученик, който има една правилна обмяна с учителите си в гимназията. Тези, които не разбират закона, мислят, че ученикът вън от правилната обмяна с учителите си, той може да стане учен. Учението зависи от правилната обмяна с природата. Ако имаме правилна обмяна с природата, учени можем да станем. Ако нямаме правилна обмяна с природата, учени не можем да станем.

Запример ти гледаш природата, но не виждаш нещо разумно, ти учен човек не можеш да станеш. Ако започнеш да чувстваш, че има нещо разумно в природата, ти можеш да станеш разумен човек. Ако хората, с които дружиш, не съзнаваш, че те са добри, че те са умни, тогава и те няма да съзнават, че ти си умен. Каквото отношение човек има към другите хора, и хората ще имат същото отношение към него. Каквото отношение човек има към природата, такова отношение има и тя към него. Щом мислиш, че природата е глупава, и тя мисли за тебе, че си глупав.

Допуснете, че сега в живота вас не ви върви. Какво разбирате под думите не ми върви? Каквото мислиш, не става. Сутрин, като станеш, задай си въпроса:„ Какво искам да стана?“ Какво искаш да станеш? Като станеш, искаш времето да е хубаво. Сутрин, като станете, ако е до времето, какво време искате? Ако е зимно време, бедните искат да стане времето топло, да не е студено. Ако е лятно време, има четирийсет градуса топлина, какво ще искате? Ще искате малко разхлаждане да стане. Зимно време температурата е по-ниска, че се отнема по-голяма част от топлината на тялото. Всеки не иска да му се отнема от топлината. Ние сме недоволни от студа, понеже отнема повече, отколкото трябва. Лятно време при четирийсет–петдесет градуса природата ни дава топлина. Когато ни вземе топлината, ние сме недоволни и когато ни дава повече топлина, пак сме недоволни. Кога е по-хубаво, природата да отнема ли от тебе, или да ти дава повече? Кое по-хубаво, да имате един господар, който да ви товари повече или да ви товари по-малко?

Допуснете, че вие сте едно малко дете, намерили сте един учител, носите череши със себе си, не може да ги ядете. Той ви пита: „Защо носиш тия череши?“ Вие казвате: „За ядене.“ Той казва: „Дайте ми една череша“, и я изяде. Започне да иска все по една череша и ги изяде всичките череши. Казва: „Много хубави са черешите.“ Питам: какво ще бъде разположението на детето? Учителят изял всичките череши и казва, че са много хубави, че ги намира отлични. Ако, като дойде до половината на черешите, детето каже: „Стига“? Защото то трябва да занесе черешите вкъщи. Кое е по-хубаво, детето да даде всичките череши на учителя да ги изяде или само половината да даде и другата половина да занесе вкъщи? Учителят има ли право да яде всичките череши? Ако ще му тури висока бележка, шест, трябва да изяде всичките череши. Ако е намислил да му тури три, ще изяде половината от черешите.

Толкоз години вие по някой път сте недоволни. Задавали ли сте си въпроса защо сте недоволни? Да си дадете един отчет. Когато сте били ученик, учителят ще ви изпита, но вие сте недоволни от учителите: ти сам си туряш шест, той турил пет. Питам: коя от двете бележки е по-права, пет или шест? Според мене тази система да се турят бележки е изкуствена. Бележките трябва да започват от единица, даже с нула трябва да започват най-хубавите бележки. Щом отначало на един ученик турят нула, показват му условията, какво може да стане от него. Като му турят нула, вече се диференцира, един диаметър излиза. Щом вече имаш един диаметър, ти вече имаш една ос, която може да туриш на две колела. Единицата е закон за правото, за мерилото на нещата. Две е закон за примирение на противоречията. Три е закон за равновесието. Четири е закон за стабилността в живота. Пет и шест, това са правилните придобивки, да бъде човек щастлив. Или можем да кажем, че шест е закон за вярването – ти си готов да вярваш, че никой не може да те бутне; отдето минеш, да бъдеш толкоз силен, че никой да не те закачи.

Ако един ученик е получил единица върху един предмет, друг е получил шест, ако дойдат на опит в живота, кой ще спечели? Единият носи кривак, другият носи токмак. Винаги тоягата е по-дълга, отколкото токмака. Ако дойдат до бой, онзи с тоягата някой път излиза по-смел, отколкото онзи с токмака, защото отдалече го засяга. Вие си представите, че онзи, който има единица, нищо не знае. Той толкоз е знаел, той толкоз идеи имал в главата си, че не можел да ги извади изведнъж от главата си. Учителят се е заблудил. Онзи с шестте малко работа имал, имал вода само в едно шише, а учителят мисли, че той е много даровит. Ония хора, които много идеи имат, не може да се изкажат, той не може да разбере отде да започне и докато намери с коя идея да започне, учителят казва: „Седни си.“ Учителят, той е икономист. Ако започне да мисли ученикът пет–десет минути как да започне, учителят казва: „Седни си на мястото.“ Като излезе, изведнъж на въпроса да започне.

Казвам, сега защо човек е недоволен? Запример някои от вас се страхувате да си попросите хляб. Ако сте при известни условия, гладували сте четири–пет деня, пътник сте, гладът ще ви застави да просите. Казвате, не си струва да проси човек. Питам, като минете през едно село, как ще си попросите хляб? Представете си, че никога не сте просили хляб, как ще си попросите? В модерния свят много лесно се проси. Отиваш при хлебаря, изваждаш пет лева. Но може да минете при един хлебар, който е изпродал хляба. Някой път хлебарят, като те погледне, харесаш му се, казва: „Нямам хляб, но за мене оставих малко хляб, може да ти дам половин хляб.“ Като му дадеш парите, не ги взема, казва: „То не е за продан.“ Допуснете, че вие вземате половин хляб, гледате го, гледате го и казвате: „Какво ще направя с половин самун?“ Вие сте свикнали да гледате цял самун, половин самун не ви хваща окото. Аз уподобявам половин самун – човек много пъти е недоволен от онова, което се дава. Един учител пише три на ученика, то е половината самун. Шестте считам цял самун. Счита се, че е способен, свързва го с шест, значи минава за голям герой в живота.

Та казвам, ако вас ви е страх от живота, как мислите, от способните ученици ли сте? Често ученици в клас треперят от учителя си, страх ги е да не ги скъсат. Всякога и в природата законът е такъв, че ученикът се поставя на особено положение. В природата теория не съществува, природата, след като ти придаде, тя ще ти даде едно предметно учение, ще ти даде една задача. Да допуснем, че те направи сиромах или те направи богат. Вие казвате: „Дотегна ни сиромашията.“ Но сиромашията е един свободен кон без самар, без никакъв юлар, ходи си свободно из гората. Богатият е един кон добре оседлан, с добър самар и добра юзда, носи и товар на гърба си. Вие казвате, че този кон е богат. Че е богат, богат е, но дали на коня му е приятно това богатство, то е въпрос. На онзи кон в гората му е добре – като намери за ядене, добре е, но по някой път, като няма храна, казва: „Да имам нещо на гърба си.“ Той подразбира: да имам нещо да ям. Хората под думата богатство разбират, че всякога имат за ядене и пиене. Казват: той е богат човек – те разбират ядене и пиене. Като кажат, че е сиромах, разбират, че няма за ядене и пиене.

Хубаво, всичко онова, което трябва да го ядеш, трябва ли да го носиш? Как е в природата? Ние носим ли въздуха? С каква торба носим въздуха? Дето ходиш, не носиш въздуха със себе си. После, светлината носим ли я? Казвате: ние само я възприемаме. По някой път вие само говорите за закона за щастието, искате туй щастие да го носите. Щастието в света съществува, както въздухът, както светлината, както добрият живот. Всичко в света съществува, само да знаете как да го възприемете. Какво се изисква от възприемането на светлината? Просто ще отвориш очите си, светлината влиза; затваряш очите си, светлината не може да влезе. Или искате някой предмет да проучите. Как проучавате един предмет? Ако един художник проучава една местност как да я рисува, какво проучава? Трябва просто да настани очите правилно да възприема впечатленията, образите от местността и да ги нанесе на своите картини. От правилното гледане на местността ще нарисува своите картини. Колкото по-правилно гледа, колкото по-правилно ги нанася, толкоз картината е по-приятна. Двама рисуват една местност. Онзи, който види местността по-добре, ще я нарисува по-добре; онзи, който не види местността добре, няма да я нарисува добре.

Ако вие рисувате правилно онова, което съществува в природата, вие печелите, защото целия живот, каквото и да говорят хората, след като завърши един живот от сто и двайсет години, ти влизаш в един свят, дето всичко, каквото си видял на земята – ще направиш изложение, като художник ще изложиш картините си. Твоето бъдеще зависи от онова, което си изложил. След сто и двайсет години трябва да направи една изложба. Вие сега искате да идете в оня свят. Какво ще правите там? Вие искате да идете в онзи свят, като зрители да посетите някакъв музей и да се върнете на земята. Вие си давате голяма тежест, минавате за много учени хора. Защо отивате в някой музей? Някой художник отива в някой музей да разгледа картините. В природата никога не се позволява на човека, който не работи, да ходи и да гледа нещо. Ако работиш, тя е готова, отворени са музеите. Ако не работиш, тя те лишава.

Та във вас по някой път се заражда желание само да видите това нещо. Ако искаш да чуеш пеенето, трябва да станеш певец, но с чуване тази песен не става. Във вас се явява желание да сте учени хора, недоволни сте, че не сте учени. В какво седи учеността на човека? Какво означава думата учение? Учение значи възприемане. Но в природата в учението трябва да има една обмяна. Ако нямаш една правилна обмяна с природата, то не е учение. Учение разбира правилна обмяна с природата. Под думата работа разбираме възприемане, както професорът преподава своята лекция, ученикът слуша, възприема, учи се. Под работа разбираме: ученикът трябва да говори, учителят мълчи. Работа е предаване по обратния път онова, което ученикът е възприел, е обработил.

Та казвам, всяко нещо, което природата ви е дала, вие трябва да го обработите. Правили ли сте опит? Например аз поставям на дъската две точки, например AB. Какво е разстоянието между тия две точки? Колко сантиметра е? Кажете, да видим, кой от вас ще определи точно. Нека десет души да определят как мислят. (Казват: 25, 22, 21, 20, 19, 23, 18, 30, 24 сантиметра. Учителят премери и линията излезе 23 сантиметра.) Значи на десет души един е улучил. Отношението е едно към десет. Като погледне човек, веднага може да определи. Тази линия е линия на предприятие, едно предприятие, в което ще има малко раздори. Една работа, в която има малко мъчнотии, то е 23.

Допуснете, че две представя господарят, три е един глупав слуга, не свършва работата както трябва. Господарят, вечер като му преглежда сметките, все ще намери нещо да му се кара. Слугата мисли, че господарят е лош, господарят мисли, че слугата е глупав. Като няма по-добър от него, той го търпи от немай-къде, но и двамата не се разбират. Тогава, за да се разбират, какво трябва? Трябва да се продължи линията с един сантиметър. Представете си, че тази линия е един предмет, който се продава. Продавачът иска двайсет и четири лева, пък другият дава двайсет и три, пазарят се. Питам: двайсет и три ли трябва да дадеш, или двайсет и четири? Ако това ти е необходимо за тебе, дай единия лев, ще спечелиш. Ако не дадеш един лев, ще загубиш. Ако не ти е потребно, и двайсет и три не му давай. Щом ти е потребно, не се спирай за единицата, дай му двайсет и четири лева. Дай парите, пък си замини.

Та казвам, всички вие искате знанието да го придобиете много лесно. Там е вашата погрешка. Знанието иска да платиш скъпо. Колкото искаш, за знанието ще платиш. Запример вие сте ученици, но никога не сте оценявали вашия учител, да знаете колко е добър. Вие считате вашия учител добър, защото обходата му е добра. Има добри учители, които никога няма да скъсат един ученик. Добрите учители, като влязат в класа, и най-ленивите ученици ги карат да станат способни, събуждат в тях ума. Добрият учител не къса никога. Онези учители, които не са способни, половината ще ги скъсат, казват: този неспособен, онзи неспособен. Той е способният учител, учениците са неспособни.

Казвам, вие по-добър учител от природата не може да намерите. Тя никога не иска да къса никого. Тя ще ти даде хиляди условия, тя казва: „Тази работа ще се свърши.“ „Ама бих ли могъл да свърша? Не разбирам този път.“ Тя казва: „Този е най-лесният път.“

Казвам, по-добър учител вие от природата никога няма да намерите. Затова слушайте я.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Тридесет и девета лекция на Младежкия окултен клас
23 август 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Забележка: Лекцията от 16 август 1940 година е държана на Седемте рилски езера. Публикувана е в съборното томче „Божествен и човешки свят“ (стр. 174–179) под заглавие „Господаруване и слугуване“, затова не фигурира в настоящата годишнина, някой я е отстранил. В оригиналния каталог на Елена Андреева е регистрирана под номер 3012.