Едно ти недостига

„Отче наш“

„Иде, иде“

Ще взема само един стих – двайсет и втори стих от осемнайсета глава от евангелието на Лука: „Това като чу Исус, рече му: „Едно ти недостига.“

„Духът Божи“

Туй едното, което недостига на хората, то е най-важното. И надали хората ще го добият някога. Вие ще се обезсърчите. Всяко постижение носи със себе си страдание. Постигнеш нещо, остарееш. Какво те радва старостта? Като станеш стар с брада, какво те радва? Или като станеш стар на 80 години – мъж или жена, какво те радва? Знание имаш, но краката не държат. Много работи знаеш, страдание имаш, казваш: „Отиде младостта.“ Докато беше млад, не оценяваше младостта. Като остаря, оценяваш младостта, но тя си отиде.

Сега мнозина от вас искат да ви говоря за това, което вие мислите. Аз няма да ви говоря това, което вие мислите. То е ваша работа. То не е моя работа, да се меся в частните ви работи. Болният го интересуват съвсем обикновени работи. Той само за лекари пита, за лекарства, все за това пита – специалист е. Казва: „Да се разреши този въпрос, да се излекувам.“ Каква важност има в това? То е заради него. То е един частен въпрос. Всичките хора не са болни. Здравите хора не питат за лекарства. Здравият човек пита за работа, за учение. Музикантът пита за музика. Художникът – за изкуство. Всеки човек го интересува това, което може да извади, нещо, някакво добро за себе си. Сега вие седите и всички сте големи философи, и питате защо Господ създаде света така. Тези, които вярват в Господа, питат защо Господ създаде света така. Онези, които вярват в природата, питат защо така е създадена. Сега мнозина са питали природата, но тя не отговаря – мълчи като някой сфинкс. Никому не е отговорила още като са я питали. Питали са Бога, но и той не отговаря, и той мълчи. Имаш един капитан на парахода, питаш защо параходът върви в тази посока. Няма да ти отговори. Този път е определен. Не може да пътуваш с друг рейс. Не може по друг рейс да пътуваш. Казваш: „Но аз мислех така.“ Ако си мислил, трябваше да хванеш друг параход, който ходи там, гдето искаш. Дошъл си на земята, искаш земята да тръгне по този път, по който ти искаш. Ти си погрешил. Като си слизал, не си хванал кораба, който ти трябваше да вземеш. Ти трябваше да бъдеш на друга планета.

Сега всички сте дошли да търсите своето щастие. Всички вие като дойдете до последното пристанище, ще кажат: „Навън.“ Ще ви турят на пристанището и параходът ще се освободи от вас. Какво ще стане? Ще идете да работите. Параходът няма голяма приятност. Пътували ли сте в океански параход? Колкото да са луксозни, да ми ги препоръчват, толкоз са приятни, че каквото си ял, трябва да го изхвърлиш навън. Толкоз са приятни, че не можеш да спиш спокойно, не може да мислиш спокойно. Когато тръгват, тия параходи са окичени с цветя, махат с ръце, китки се хвърлят. След първия ден започват да стават сериозни. Втория ден са още по-сериозни. Третия ден започват да се оплакват. Тогава всеки се занимава със себе си. Това – само за изяснение.

В живота ние всички страдаме, понеже сме в едно голямо море. По някой път ни хваща морска болест. Някои повече ги хваща, някои по-малко ги хваща морската болест. След като излезеш из парахода, не можеш да се освободиш от морската болест. Турят едно вещество за пречистване, но толкоз много мирише, че цяла седмица като седиш, искаш да се освободиш дрехата да не мирише на параход. Като говорят за плът, казват: „То е в плът облечен.“ С каквото и да е облечен, казва: „Да я няма тази плът.“ Ако искаш без плът, какво търсиш на земята? Като дойдеш на земята какво търсиш, земята е място на плът. Казва: „Много сериозна работа.“ Разбира се, сериозна работа е. Тук е опитно училище. Ти трябва да мислиш. Има хиляди опасности, животът виси на косъм. Като ядеш, трябва да мислиш. Някои мислят, че всичко е наред. При всяко ядене имаш възможност да умреш. Като говориш и ядеш, иде в кривото гърло – и свърши се. Като седнеш, ще се помолиш да не ти влезе в кривото гърло хапката или водата. Някои мислят, че животът е много сериозен. Сега защо така е направено? Природата си има свои правила. Аз бих ви попитал: „Вие, българите, защо говорите по български?“ Ще кажете: „На български език говорим.“ Ако идеш във Франция, Германия или Русия, не приемат хората български. Какво ще правиш? Ще се учиш. Български – за България. В Русия руски ще говориш. Който е дошъл на земята, трябва да учи земния език. Казва: „Ами за небето?“ За небето – небесният език. За небето – небесният език, за земята – земният език. Размишлявали ли сте – всичките хора имат глави и се оплакват от злото. Но в лошите хора живее злото, в техните глави има турено някъде зло. Казват: „Без зло не може ли?“ Каква е разликата между добрите и лошите хора? Добрите хора са господари на себе си, лошите не са господари на себе си. Там е всичката причина. Злото казва, че човек е лош. Злото е специфично, има някаква материя.

Нека да ви дам едно научно обяснение. Вземете четирите основни елемента, които имате – сега атомите са разложени вече – кислород, водород, въглерод и азот. Те се отличават, имат известни свойства. Водородът гори. Кислородът поддържа горенето. Азотът нито гори, нито поддържа горенето, задушава. Ако останеш в азота, ще се задушиш. После, когато се съединяват с азота, се образуват киселини, отрови. Като туриш азот някъде, цял скандал ще произведе. Минава за един от философите. Голям философ е азотът. И окултистите винаги говорят за азотна философия на задушаването. Невъзмутим е той, че гори светът. Дето иде, пожари погасява. Като иде някъде, сплаши ги, и горенето престане. Казва: „В моето присъствие – никакво горене. Като замина аз, вие можете да си правите каквото искате, горете, но в моето присъствие – никакво горене.“ Като дойдете до кислорода, той пък само прави пожари, сделки само прави. Вземе оттук, вземе оттам, нему е приятно, че хората горят, че тия къщи горят. Какво ще стане? Втори път ще направят по-хубави къщи. Интересува го може ли да горят, или не. Казвате: „Човещина няма ли в него?“ Той казва: „Човещината стои в това, да гориш къщите. Щом не гориш къщите, няма човещина. Аз съм, който давам свобода. Всеки, който е затворен в някоя къща, аз я изгарям и го освобождавам. Казвам, хайде да работиш за Господа.“

Та казвам, вие постоянно мислите какво ще правите, как ще си изкарате прехраната. Целия ден мислите само за ядене: че кашкавал няма, сирене няма, масълце по 150–200 грама дават, в хляба царевица има. Влезете вътре, не е сготвено хубаво, неразположен си. Тамън се освободиш от закуската, мислиш за обеда, после пък – за вечерята. Хайде, вечеряш, сънят дошъл, лягаш на леглото под юргана. Ще се съблечеш, стане някаква тревога, идат аероплани, хайде, пак ставай, обличай се. Ако си в Англия, какво ще правиш? Ще изскочи умът на човека. Казвам, че ние имаме една християнска култура. Съвременните християни казват: „Едно време хората бяха културни.“ Ние сме културни. Тия културните хора се бият тъй юнашки, както светът никога не се е бил досега. Сега имаме две страни. Онези, които не разбират, като видят онзи, който сече дървото, казват: „Този човек не прави добро.“ Но той си има някакъв план, сече това дърво за някакво пособие, иска да направи инструмент от него, някаква цигулка. Отсече някое дърво – десет, петнадесет години трябва да съхне, да направи някакъв инструмент, да весели хората. Казват, че той не прави добре. Че кое е по-хубаво: туй дърво да расте или да стане инструмент, да свирят на него? Нашият брат свири с едно отсечено дърво. Ако не беше се отсякло дървото, не може да ни весели. Сега ние му благодарим. Туй дърво живее тук. То още живее. Живее един духовен живот. Тогава живееше плътски живот, сега ангелски живот живее. Ние, които не разбираме живота, искаме на земята поземному. Казва: „Като умра, какво ще стане?“ Какво ще станеш? Цигулка ще станеш, четири струни ще има цигулката. Отгоре ще свирят, ще се веселят хората. Казвате: „В оня свят ще се познаваме ли?“ Оставете онзи свят. Този свят изучавали ли сте? В този свят нищо не знаят хората, за онзи свят питат. Какво има във вашите глави, вие не сте изучавали, лицето не сте изучавали, очите не сте изучавали, веждите, носа, устата, пръстите не сте изучавали, пък мислите за оня свят.

Но оня свят е божествен свят, населен е с хора, които са изучавали, които знаят всичките тия тайни. Знаят да възкръсват, знаят законите на безсмъртието, знаят от какво произтича злото и доброто, знаят как да съчиняват. Като дойде злото, хванат го, изваждат го, съединение правят. Като намерят някой лош човек, има реторти, турят го в ретортата, извадят всичкото зло от него, колкото има. Извадят туй, което прави пакост, и той стане светия, като мине през тази реторта на учения човек. Сега онези от вас, които сте лоши, очаква ви една реторта. Вие мислите, че тъй лесно ще минете. Всеки в ретортата ще влезе вътре, ще те бъркат, ще извадят азотната киселина, азота ще го извадят, ще кажат: „Той не е потребен.“ Засега ще останат три елемента, ще останат въглерод, водород, кислород. Кислородът, това е човешкият ум; водородът, това е човешкото сърце; въглеродът, това е човешкото тяло. Превод ви правя сега. В материалните светове има повече материя, отколкото сила. В духовния свят има повече сила, отколкото материя. Туй е според мен различието. Малко материя има, повече сила има, много сила има. Тук, на земята, повече материя има, малко сила има. В божествения свят има изобилие на живота. Животът е, който контролира и материята, и силата. Той впряга и материята, и силата да горят и съграждат. Всички тия форми, които съществуват, животът ги е създал. Вие сега имате органически живот. Животът е създал органическия свят. Психическият живот е създал психическия свят. Божественият живот е създал божествения свят. Животът сам по себе си е създал всичко. Тогава питат учените хора: „Ако така е създаден, защо ние страдаме, какво трябваше да правим?“

Що е страданието? В страданието ти си се натоварил с повече материя, имаш по-малко сила. Следователно потребно ти е от тази материя да се освободиш, да туриш повече сила. Всеки, който страда, има малко сила, повече материя. Тебе ти трябва не материя, но сила ти трябва. Да се освободиш от многото материя. Малко материя остава, че страданието ще изчезне. Забележете сега: някому затлъстее сърцето – повече материя има, започват дробовете да се обвиват в мазнина, стомахът се обвива в мазнина. Съвременните хора страдат от мазнини. Тумори в мозъка се образуват. Трябва да отворят черепа, да извадят тумора, материята. Започнат ли тебе да ти бъркат в мозъка, да ти вадят тумора, твоята работа е свършена. Тия тумори се раждат в главите на хората от голямата алчност. Някоя жена дете иска, не може да роди дете, не е готова за майка – създава един тумор в себе си. Пък не може да го роди. Туморите са деца, които не могат да се родят. Някой пък влезе в ума. В ума трябва да се роди едно дете, да му дадеш умствена форма, не да родиш едно обикновено дете. Някъде едно чувство може да родиш в сърцето, но да родиш дете в сърцето, е невъзможно. Като не може да родиш, образува се тумор в сърцето. Щом стане един тумор, работата е свършена. Сега аз говоря. Казвате: „Изпоплаши ни.“ Когато един лекар погледне сърцето, и то започне да бие равномерно, музикално – мажорните гами са на сърцето, една мажорна гама на сърцето е в природата – този ритъм на сърцето ще проговори. Някой път вие може да проверите. Като турите пръста на ръката си, на лявата ръка и помислите за вашия приятел, може да познаете какво е неговото състояние. Щом се свържете, ако той има сърцебиене, и ти ще получиш сърцебиене. Ако той има неразположение, и ти ще придобиеш туй неразположение. Ако той е алчен, и ти ще придобиеш тази алчност. Ако той е гневлив, и ти ще станеш гневлив. И обратното е верно. Ако е учен човек, мизукант, като пипнеш, и в тебе ще се зароди този импулс вътре.

Аз не съм за новото учение, дето хората се учат и не се научават. Учението в света е сила и човек тепърва трябва да изучава себе си. Де седи неговото спасение? Спасението на човека стои, най-първо, в ума, който има, – в дясната и лявата ръка седи. Ако имаш някой уд някъде, който е сакат, показва, че ти липсва нещо. Твоето спасение е в очите, как гледаш. Виждаш някой човек, ще видиш някой кусур, някой недъг. Хубаво е, че си видял недъга, но не мисли, че той го е създал. Ред негови деди и прадеди са го създали така. Отива един господин на гости – доста благороден, но мига. Погледне жената на стопанина, и намигне с окото. Той, като го гледал, гледал, казва му: „Навън. Аз те приех като странник, ти, безобразник, намигаш на жена ми.“ Казва: „Извинете, господине, за туй намигане навсякъде са ме пъдили. Един недъг ми е, наследил съм го. Ако може да ми дадеш един цяр, ще ти благодаря.“ Намигва с едното око. Ако е с двете, как да е, но едното като го затвориш... Мене ми се случи веднъж – отидох при двама медиуми, повикаха ме, че направили голямо откритие. Едната, около 60-годишна жена, той – на 30 години. Той е, който дирижира работата, а тя е медиумката. Аз гледам, тя му намигва с едното око. Извадиха една икона и ми казват, че са я намерили, че била хилядагодишна. Гледам по цветовете, по боята и не давам повече от 50 години, но си мълча. Казвам: „Дървена е, хиляда години как е издържала?“ Казват: „Света е, че хиляда години е издържала в земята.“ Рекох: „Защо ви е тази икона?“ „Ща убедим хората да вярват в Бога.“ Хората досега не са се убедили от ума, който имат, от сърцето, което имат, от тялото, което Бог е създал, ще се убедят от една икона, заровена в земята. С това ще убедят хората. И така да е, не вярвам – казват турците. Ти мислиш – като станеш богат човек, ще влезеш в Царството Божие. Аз ти казвам – ти като станеш богат, ще излезеш из Царството Божие навън.

В Царството Божие не се позволява никакво външно богатство. Каквото имаш в себе си, всичко на работа. Там всичко е общо – каквото имат, е общо за всички. Всички използват божествените блага и никой не може да каже: „Туй е мое.“ Което имаш, то е твое, но е и на другите. Общо е на всичките. Всеки може да използва божествените блага в света. Така ние всички използваме въздуха, всички използваме светлината. Ония работи, които ние сме създали, там е всичкият спор.

Та казвам, онези новите хора турят един нов ред на нещата. Иде един нов ред, понеже земята излиза из тринайстата сфера и влиза в дванайстата сфера. Тринайстата сфера е място на нещастия, зло. Всичките лоши работи са там, в тринайстата сфера. Цялата Слънчева система е излязла вече и влязла в тринайстата сфера и се отправя към едно ново слънце. Създава се нов свят. Пророците, които са чувствали, казват, че Господ създава нов свят, ново небе, нова земя. Цялата наша земя влиза вътре, не знаем къде е. Пита ме един: „Ти като ходиш тъй, кой те издържа? Другите ли те издържат?“ Рекох: „Като ми дотрябват пари, зная къде има заровени в земята, изровя няколко златни монети, и пак заровя другите. Навсякъде, дето има заровени, зная. От банката не искам да вземам.“ „Ами къде са?“ „Не мога да кажа. То е наука.“ „Че не може ли да бръкнеш за мене?“ „Само за себе си бъркам.“ „Ами да направиш благодеяние?“ „Какво ще правя благодеяние с чуждо имане. Ще извадя чуждите пари, да стана благодетел“

Двама светии живеели далеч от Александрия, някъде в планината, 30 години. И двамата се подвизавали много добре. Слизат към града веднъж и единият вижда другаря си, дохожда до едно място и подскача, че хуква да бяга. Светия да бяга? Отива да види – цял един голям кюп, няколко хиляди килограма злато вътре. Единият светия, като го видял, хукнал и побягнал, другият светия казва: „Будала, този човек не му стига умът.“ Той взел парите, отишъл в Александрия, направил сиропиталища, страноприемници, болници. Всичките пари похарчил за благодеяния и се възгордял. Започнал да се моли, доволен ли е Господ, откак е взел парите. Дошъл един ангел и му казал: „Всичко, което ти си направил, не струва толкова, колкото подскачането на твоя брат над парите.“

Внесете една благородна мисъл – човек да обикне Бога, да обикне природата, да обикне ближните си, то е богатство. Внеси светлина в ума на един човек, запали сърцето му, че да се учи и да работи, то е благословение. Да го направиш богат, трябва да го направиш нещастен. Съвременните хора искат да бъдат богати, казват: „Какво място ще вземем в оня свят?“ Вие сте кандидати за първото място, от лявата страна или от дясната страна на Христос да седнете. Този въпрос е разрешен. Когато двамата ученици дойдоха при Христа, тяхната майка му каза: „Само едно нещо прося от Тебе, Учителю. Искам един от синовете ми да туриш отдясно, а другия – отляво.“ Погледна Христос и каза: „Синовете ти могат ли да пият чашата, която аз пия?“ Тя казва: „Да, ще пият. Могат.“ Тя мислеше за угощение, винце ще пият. Христос казва: „Чашата, която пия, ще пият, но да седнат отляво и отдясно, не е на мен да го дам, но на най-достойните, които са заслужили.“ Отляво ще седне човекът, който е служил на любовта. Отдясно – който е служил на мъдростта. Ти не си служил на любовта. Не си служил и на мъдростта. За да служиш, трябва да слезеш на земята като учител и тук, на земята, ще учиш навсякъде. От лявата страна да ходиш, да помагаш. Не да пишат по вестниците, каквото си направил, но да ти е приятно да ги упътиш всички тия хора. Когато хората стават богати, изопачават си живота. В богатството човек трябва да бъде много силен. Народи и държави, които са станали богати, историята показва, че всички държави, които станаха богати и не знаеха как да употребят богатствата, пропаднаха от богатствата си. Ще ви приведа онзи пример от древността. Мисля, един персийски шах, който ходел скришно да види как живеят неговите поданици, една вечер, като минава, гледа един човек с децата и жената си свири и всичките играят на хоро. Бедни, окъсани са, но си играят весело. Гледа го, гледа го, казва: „Весел е този човек, толкова сиромах, окъсан.“ Пратил своя везирин да му занесе една голяма сума, да уреди въпроса. Направили му къща, купили му дрехи. След година минава, но той вече не играе с жена си и децата си. Станал голям търговец. Престанал да работи и един ден като търговец пада 50 грама памук на ръката му и като паднал памукът, три месеца лежал от падането на памука.

Всичките хора страдат все от памук. Новите хора казват кое е новото, в религията кое е новото, не само външно. В религията кое е новото? Трябва да се възстанови любовта, да се тури като основа между хората. Да се тури истината и да няма никаква лъжа – ни бяла, ни черна лъжа. Онзи ден дойде един да ми казва, че уж бил женен, че имал три деца, че едното умряло, едното боледувало, а той нито е женен, нито деца има. Лъже, да вземе 150 лева. Някой религиозен видял някакъв сън, ще го окичи. Та са ме лъгали, лъгали, едва намерих един – да ми каже истината. Лъжи с опашки, видими и невидими. Някой видял Господа с шопски дрехи, с брада, казва – откровение има. „С бяла коса го видях.“ Че е с бяла коса, с брада, има и шопски дрехи. Еврейските пророци другояче са го виждали, а българите го виждат с шопска дреха. Възможно е. Но Господ не носи шопска дреха. Бяла коса, но каква? Не нашата коса. Който види бялата коса, ще възкръсне. Ако някой види моята бяла коса, ни най-малко няма да възкръсне. Ако гледа вашата бяла коса, той ще умре на общо основание.

Аз казвам, бялата коса на Господ е като слънцето, от което излиза светлина, стопля цялото пространство, четири–пет милиарди километра, всичко топли и изпраща светлина – от него излиза. Това са белите коси – енергията, която излиза. Какво излиза из главата на Господа? Какво излиза из главата на човека? Аз го гледам, като дойде. Казват: „Много учен човек, зоолог.“ С мушици, гущерчета, вълци, мечки, змии, всичко туй е в ума му. Че това не е човекът. Това е стока, непотребна стока. Ти в твоята глава ще носиш оная храна, която е необходима. Плодовете на любовта ще носиш. Плодовете на знанието ще носиш. Плодовете на истината ще носиш. Като срещнеш някой човек, туй, което имаш, то ще излезе от тебе – да бъдеш служител на Бога. Някои искат да проповядват. Две хиляди години хората проповядват все покаяние. Казвам, след като се покаеш, какво ще правиш? Ще работиш сега. Болният, след като оздравее, какво трябва да прави? Трябва да иде на училище да се учи. Ще ми говори някой за греховете. Мен не ме интересуват греховете на хората. Господ не се нуждае от греховете. Като идем при него, той иска да пренесем плодове. Какъв плод ще пренесеш, като идеш при Бога? Вътре в себе си носиш едно подозрение. Знаеш колко мъчно е човек да се освободи от подозрението. Иде някой, ще тури Евангелието и казва: „Какво мислиш за Христа? Какво е казал Христос за себе си? Ти какво мислиш?“ „Аз – казвам – каквото мисля, не е авторитет, то е за мен, но ако питаш какво е казал Христос: „Никой не познава сина, тъкмо Отец и никой не познава Отца, тъкмо синът.“ Никой не може да познае Отца, ако синът не те заведе. Ако ти трябва да познаеш Христа, Отец трябва да ти го изяви. Ако искаш да познаеш Отца, синът трябва да те заведе.“

Без любов Бога не може да намериш. Без любов баща си не може да намериш. Без знание Христа не може да намериш. Сега аз не говоря за обикновената любов, която е много слаба сила. Аз говоря за любовта, която внася в света безсмъртието, която примирява хората с всичките противоречия и ги научава как да живеят. Това е любовта. То е нещо разумно, то е нещо велико. Някой казва: „Аз обичам едного.“ Ти го обичаш защо? Младата мома обича младия момък, защото е млад. Младият момък обича младата мома, защото е млада. Старият обича стария, защото има знание. Идеш при някой стар човек, ще ти даде добър съвет. Обичаш го за знанието, което има. Ако старият не може да ти даде никакъв добър съвет, как ще го обичаш, кажете. Хубавата вълна се познава, ако може да изкараш хубав плат. Тя е ценна. Човешките умове не са на еднаква степен на развитие. Някои хора сега разбират живота си, както животните. Много елементарен е този живот.

Запример мислите, че аз съм добър човек. Ако има да ви услужа, хубаво, не е лошо. Но добрината трябва да бъде непреривна. Аз съм направил само едно добро, туй добро ще ми се върне двойно, и аз свършвам. Тогава аз съм обяснил този въпрос. Един американец отишъл в оня свят. Понеже бил богат, направил много благодеяния, направил църкви, училища. Явил се направо при свети Петър. Казва му: „Нали като направи църквите, на оня свят писаха вестниците.“ „Да, писаха.“ „Значи платено ти е. – Казва – като направи училище, за него писаха ли?“ „Писаха и за него.“ „И за това ти е платено. Ще ми кажеш едно добро, което си направил, за което не ти е платено.“ Започнал да рови, да рови, дошло му наум, че един ден, като отивал в кантората си, една вдовица започнала да го безпокои, да ѝ помогне. Дал ѝ един долар, да го не безпокои. Никой не писал във вестниците за това. Завел го при Господа, разправил същото, Господ казва: „Дайте му два долара, че го пратете пак на земята.“ Ти направиш едно добро, две ще ти дадат, и ще се върнеш назад. Това не е добро.

Доброто в нас трябва да бъде един непреривен стремеж вътре. И в знание, и в изкуство, всичко, каквото вършиш. Каквото човек върши, трябва да го върши от стремеж към доброто. Той трябва да бъде справедлив, че каквото да прави, справедливо да бъде. Всичките добродетели трябва да бъдат една подбудителна причина, непреривна подбудителна причина. Туй трябва да стане естествено. Тогава животът може да добие смисъл. По този начин вие, ако сте певец, ще развиете ангелски глас. Навсякъде ще бъдете добре дошли. Един ден сегашните музиканти седнат и съчиняват една работа, съчиняват и задраскват. Според новия начин, каквото намисли, ще се фотографира. За четири–пет часа ще има всичките фотографии. Сега само гениалните хора, които знаят да пишат, могат да съчиняват, но за в бъдеще гениални ще има, които ще отпечатват. Музикантът трябва да знае как да отпечатва музиката. Не е цел музиката, но има си един център. После трябва да създава тоновете. Този тон трябва да бъде цветист. Има друг център за тях. Той ги оцветява. После тоновете трябва да бъдат вред. Има друг център за реда и порядъка. Този музикален тон става център. Всичките други центрове идат и помагат, украсяват го и ние придобиваме едно музикално творение.

Та казвам, ние, съвременните хора, сме направили живота много труден. Безпокои те някой път някой човек. Ида при него и му казвам: „Защо те е страх, защо се боиш?“ Отворя му очите. Ти десет даваш, хиляда вземаш. Като му отвориш очите, готов е да вземе. Той мисли, че ще изгуби нещо. Умираш – няма да изгубиш, при баща си отиваш. Какво ще те е страх. Страх те е, понеже си изял капитала. Връщаш се при баща си, нямаш смирение, не знаеш какъв дълг да направиш. Искаш да туриш една лъжа, че Господ казал, че условията били лоши, че майката била такава, че бащата, че ти другояче би станал светия, че обществото не те познава. Господ не иска такива лъжи. Ще кажеш тъй: „Господи, не се учих. Аз бях един мъж. По три пъти биех жена си на ден.“ Тогава Господ вика тази, която е бита, и казва: „Какво наказание да му дадем?“ Тя казва: „Господи, прости му.“ Пък някой път казва: „Господи, направи го жена, мене направи мъж, че аз да му дам урок.“ Това са служби. Че си мъж, ти си чиновник; че си жена, ти си чиновник; че си слуга, то е служба; че си учител някъде, то е все служба – всичките тия съвременни работи. Минаваш за учител – нищо няма да направиш, ти си на служба – като слуга ще си свършиш работата. Единственото нещо, което съзнаваме, – да бъдем един добър слуга, нищо повече. Ако съм добър слуга, мога да бъда и добър професор, и музикант, всичко може да бъда. Но първото нещо, единственото нещо, което е важно, да бъдеш добър слуга от любов, самостоятелно. Не да те направят външните условия слуга. Ти ще бъдеш като слуга, но силен. Като отидеш при един господар, той да знае, че не може да ми заповядва, казва: „Стоянчо, какво мнение ще дадеш, как е тази работа?“ Този ученик, като иде, знае повече. Казва: „Как мислиш?“ Ще вземе мнението на този слуга. Но разбира, знае човекът.

Знаеш какво значи знанието? Аз не искам само да ви стимулирам. Не е лесна работа. Като хвърлиш един поглед, най-първо, добрият човек вижда доброто, а после вижда злото. Не знае причините. Лошият вижда само злото, а добрият вижда доброто. Всеки един човек в света мисли туй, което е. Какъвто е той, така мисли за хората. Трябва да се избавим от наслоените заблуждения от хиляди поколения. Четете една Библия. Че ако вие вървите по Стария завет, какво ще стане от вас? Ако вземете пример от Соломона, какво ще стане? Ако вземете пример от Давида, какво ще стане от вас? Ами даже и Авраам ако вземете за пример, той имаше жена и като отиде на едно място, казва ѝ: „Кажи, че не ми си жена, но сестра. Ще ме убият заради тебе. Ти си красива.“ Едно злоупотребление – да мислят, че му е сестра, за да се освободи. Но той казва: „Защо не ми каза истината? Ще ме туриш в грях. Не знаех, че ти е жена.“ Сега някой ще каже: „Той го излъга.“ Не го е излъгал, то е страхът. Не че съзнание е имало в него.

Казвам, ако един Авраам, който беше патриарх, и в него се зароди страхът, колко повече в съвременните християни. Дойде страхът пак. Като изгубиш жена, знаеш какво ще стане? Ако изгубиш жена си, тя е твоята душа. Като изгубиш жена си, къде ще я намериш? Аз считам душата – това е жената вътре. Духът е мъжът. Жената не трябва да се губи. Никой без жена не може да прокопса. И никой без дух не може да прокопса. Нали Писанието казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена. Нито душа без дух, нито дух без душа.“ Това са две неща необходими. Всеки един трябва да носи духа в себе си и душата в себе си и да им слугува на тях. Умът и сърцето, това са децата, родени от духа и от душата. Ако ние ги отгледаме тия деца, тогава сме благоприятни на Господа. Ти ще имаш към баща си, към духа, към майка си, към децата, към своите братя, към ума и сърцето си отношение. Сега ние какво понятие имаме за хората? Като срещнеш някого, казваш – той е грешник, като че няма баща. Не е така. Не всичките хора на земята са родени от Бога. Другите са родени от дявола. Двама бащи има в света. Туй не е мое учение. Христос казва: „Вие сте родени от баща дявол. Той отначало беше отцеубийца. По неговите похоти вървите. Който е направен от Бога, по Божиите пътища върви. Който е направен от дявола, по неговите пътища върви.“ На вас, които сте родени от Бога, казвам: „Ще обичате баща си.“ Лошите хора обичат баща си. Всички се подчиняват на главатаря, каквото каже. Като се съберат светиите, вече имат особено мнение. Казват: „Чакай да си помислим.“ Докато помислят, къщата ще изгори. Той ще мисли дали да ти помогне, или не. Той седи и мисли дали е Волята Божия, или не.

„Едното ти недостига.“ Сега туй говоря на вас. Считайте го, че то е представление. Аз говоря какво се играе в света. Вие не сте от света. Вие сте тук, дошли сте в театъра, виждате как се представя този свят. Има някои поучителни неща. Ще видите скържави на сцената. Ще видите крадци на сцената. Ще видите лъжци, ще видите достойнство, някой цар, царица, някой учен. Отблизо ще се поучите от тях. Казвам на вас, Христос казва: „Още едно ви недостига.“ Не губете вяра в духа си, не губете вяра в душата си. Не търсете сега дали имам душа, или нямам; дали имам дух, или нямам. Сега очаквате духът да дойде, то е пробуждане на съзнанието. Пита ме някой дали има баща или майка. Казва: „Аз не съм виждал баща си още.“ Ще го намериш. Трябва да изучавате себе си, своя ум, своето сърце. Всичките ония пориви, които стават сега в света, трябва да вземем поука. Вземете в една война как се подчиняват, отиват хората да умират, дават мило и драго. Та казвам, без жертва в света нищо не може да се постигне. Досега жертви са ставали по закон. Ние сме се научили на туй – жертва по закон. Но жертви по любов не са ставали. Знаеш колко мъчно е човек доброволно да жертва. Колко души има, които три дена тамън са гладували, дават им пресен хляб, но иде друг, който е гладувал четири дена, да даде хляба си. Да го даде, и да му е приятно. Онзи е само едно отражение. Колцина ще има, които ще дадат целия хляб? Ще гледа да даде малко.

Новото учение е за силните хора, не е за слабите. Хора, в които има дух, в които има душа, в които има ум, има сърце, имат едно здраво тяло, това е. Всичките хора на новото учение трябва да бъдат здрави. Не се нуждае светът от болни хора. Не се нуждаем да ни проповядват покаяния. Тия работи свършиха вече. Няма какво да се покайват хората. Трябва да се проповядва братство. Всичките трябва да се впрегнат на работа. Ще свириш добре, пък ще работиш без пари. Ще ядеш без пари, ще даваш без пари, всичко – без пари. Къде ще му иде краят? Вий искате този новия порядък. Може да се приложи. Има неща, в които той ще ни ползва. Има една разменна монета. Когато един млад момък купува на една млада приятелка красива дреха за 1000, за 2000, за 10 000 от странство със самурена кожа, питам, с каква монета тя плаща? С усмивка. Поусмихне се насреща му, и веднага кожухът дойде. Поусмихне се, и ръкавиците дойдат. Поусмихне се, и чепиците дойдат. Поусмихне се, и апартаментът дойде. Всичко дойде. Само една усмивка, и той дава. Зад тази усмивка стои нещо божествено. И тя не гледа да използва, и тя жертва. Не само да искаш, не само да вземаш, ще даваш и ще вземаш. Каквото придобият другите хора – да го направят, и ти ще го направиш. Щом аз видя един градинар да посади една градина, и аз вземам семена от него. Направя градината. След няколко години и аз мязам на него. Друг дойде, и от мене вземе.

Божественото сега в живота трябва да се посажда. Всички трябва да работим. Сегашният мързел, сегашната философия – да станем учени хора, да работим по-малко. Ние не сме работили, ние се мъчим. Бог работи в света, и ние трябва да работим като него, да създадем хубави работи. Дигнете един скандал. Не е работа. Идете да развалите плета, напишете едно писмо, оскандалите човека, критика правите. Никаква критика! Какво ще ме критикуваш, аз сам се критикувам. Преди него аз се критикувам, виждам си погрешките. Давам концерт, освиркваха ме. Туй, което аз преживях, аз понесох. Дойде някой, казва: „Не трябваше.“ Не трябваше, но аз понесох заслугата. Втория път ръкопляскат. Аз се радвам. Той сега дойде, няма какво да ме хвали. Той да ми каже така: „Много ти благодаря. Бях неразположен, като те слушах, олекна ми на душата. Като мед ми падна на сърцето. Като ми посвири, ми олекна.“ То е достатъчно, че аз свиря хубаво. От моето свирене ако му олекне на душата, аз съм свирил много хубаво. Като не му олеква, безпредметно е.

Казвам, животът трябва да се предаде така, живият огън да се предаде. Носете огъня на вашия ум, носете горивото на вашето сърце, да гори сърцето ви, да не изгаря. Носете въглерод, че от този въглерод да излизат плодове, да има какво да се яде и пие в света. Това е правата мисъл, това са правите чувства и правите постъпки. Това е новото, с което сега се преобразява светът.

Ще ви кажа в какво седи смисълът на цялата беседа. Роденото дете носи всичките заложби в себе си. Основната мисъл на цялата беседа е: роденото дете носи всичките заложби в себе си, но тия заложби трябва да се проявят. Ако туй дете не израстне и не се събуди в него съзнанието, може да е много даровито – когато неговите дарби могат да ползват другите, то върши Волята Божия. От хиляди години у нас седят дарби. Ние сме родени от Бога и чакаме, като идем в другия свят. Тук трябва да растем. Сега детето трябва да се прояви. Ние сме деца, които трябва да се проявим. Не сме се проявили още.

Тридесета неделна беседа
11 май 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев