Гладът

Размишление

Какъв е смисълът на глада? Какъв е смисълът на жаждата? Това са въпроси, които хората често си задават. Като не могат да отговорят правилно на тези въпроси, хората считат глада и жаждата като бедствие в живота. Не е така. Гладът е подтик към работа. Ако не гладува, човек щеше да бъде склонен повече към почивка, както аристократите. Обаче като дойде гладът, човек започва да работи, да се движи от едно място на друго, става демократ. Ето защо, докато гладът съществува, хората ще бъдат пъргави, енергични, способни за работа. Изчезне ли гладът, с него заедно изчезват пъргавината и активността на човека. В този смисъл гладът е велика, мощна сила.

Ако направим вътрешен анализ на думата „глад“, виждаме, че тя е силна дума. Кои думи са силни? – Думата „любов“ силна ли е? – Не е силна. – Защо? – Защото не е разбрана. Значи силни думи са разбраните, т.е. тези, които човек е изпитал и познал с цялото си естество. От памтивек до днес хората говорят за Любовта, но въпреки това, тя все още остава неразбрана. Някои хора я разбират по един начин, други – по друг начин – нямат определено понятие за нея. Кажете ли, че някой човек има любов, всички отговарят: „Кой го знае каква любов има“. Обаче кажете ли, че някой е гладен, всички разбират състоянието му и са готови да му помогнат. Думата „живот“ е също така неразбрана, както и думата „любов“. Някой живее, но как живее, не знаете. Кажете ли, че някой човек е богат или сиромах, вие разбирате донякъде смисъла на тези думи. Богатият обикновено е тлъст, дебел човек, а сиромахът – сух, слаб. Но това не значи, че сиромахът няма сила в себе си, нито че богатият е силен. Като противоположност на думите „слаб“ и „силен“ употребяваме думите „мек“ и „як“. От трите вещества – желязо, вода и огън, кое е най-силно? Огънят е по-силен и от желязото, и от водата, защото той разтопява желязото, а водата изпарява и я разлага на съставните ѝ елементи.

Като изучавате смисъла на думите „глад“ и „жажда“, коя от двете е по-силна? – Жаждата. Наистина, когато разпнаха Христос на кръста, Той не каза, че е гладен, но каза: „Жаден съм“. Значи, когато човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, той ожаднява. Когато болният е на оздравяване, той огладнява. Гладът е признак, че болният ще оздравее. Ако не огладнее, той ще замине за другия свят. Като огладнее, човек приема храна отвън и влиза в нови условия на живота. – „Не може ли без глад? Трябва ли непременно да гладува човек?“ – Без глад не може. Ако гладът изчезне, ще стане нещо неестествено. Когато гладът се задоволи, явява се доволството. Значи, всеки недоволен човек е гладен. Всеки доволен е сит; той е задоволил глада си.

Каква разлика съществува между думите „доволен и приятен“ и „недоволен и неприятен“? Първите две думи са положителни, а вторите – отрицателни. – Кое ги прави отрицателни? – Частичката „не“. Тя означава лакомството в човека. Значи някой човек ти е неприятен, защото е изял благото, което е приготвено за тебе. Ако някой човек ти е приятен, това показва, че ти е дал част и от своето благо. Приятен човек е този, който ти дава нещо, а неприятен, който само взима, без да дава нещо от себе си. Той не прави това нарочно, но като мисли само за себе си, изключва другите от мисълта си. Следователно приятен човек е този, който мисли за другите, а неприятен е онзи, който мисли само за себе си. Искате ли да бъдете приятни на хората, мислете освен за себе си и за тях. От колко букви е съставена думата „гладъ“? – От пет букви. Първата буква „Г“ представлява гегата на овчарската тояга. С гегата, като с кука, овчарят хваща овцата за крачето и я връща от пътя ѝ. И гладът хваща човека с гегата си за крака и му казва, че не може да отива там, където се е запътил, но го праща някъде на екскурзия. Буквата „Л“ е планински връх, на който човек се е качил, но трябва да слезе по склоновете или ребрата на върха. – „Лесно ли се слиза по този наклон?“ – Мъчно е слизането, затова човек трябва да слиза бавно и внимателно, да мисли. Ако не е внимателен и не мисли, той ще падне от височината и ще се удари. Опасно е слизането по този наклон, то е дадено за героите. Затова, именно, е казано, че гладът е само за героите. Само героите гладуват. За да стане силен, да се прояви като герой, от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. Гладът усилва организма. Има смисъл човек да гладува, но не да прегладнява.

Като не разбират естествените закони, които управляват ума, сърцето и тялото на човека, хората се страхуват от глада, мислят, че от глад ще умрат. Чуят ли, че някъде има глад, те настръхват. Те не знаят, че едно от благословенията, които природата дава на човека, е гладът. Той събужда възвишени и благородни желания в човека. Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което е имал – хляба, плодовете, зеленчуците, и в него се събужда красив стремеж към ядене. Тогава човек разбира смисъла на яденето като връзка с живота – великата реалност на Битието. Чрез яденето човек се домогва и до знанието.

И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на природата. Ето защо, като ви посети, трябва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на цар. И мъже, и жени, и деца трябва да се поклонят на глада. В глада се крие щастието на човека. Който е опитал глада, той знае какво нещо е щастието. В света първо се явил гладът, а след това хлябът. Ако не съществуваше гладът и хляб нямаше да има. За да се ползва човек от хляба, гладът е създал няколко важни органи: устата – вход, през който влиза хлябът; език – инспектор на храненето; хранопровод – стомах – химическата лаборатория на човека. Значи в устата, с помощта на езика и на зъбите, става първото раздробяване на храната, а в стомаха и в червата – смилането на храната. Като се нахрани, човек се чувства разположен и готов за работа. Значи гладът създава условия за добро разположение в човека. Той води към живота. В думата „глад“ има три отношения – Г:Л:А:Д. Понеже тази дума започва с буквата „Г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип. Гладът приготвя човека за приемане на някакво благо.

Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?

Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. – Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.

Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е. в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.

Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.

Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората. Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея?“ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.

Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.

Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека. Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал. Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им. Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.

Като не разбират смисъла на яденето и на глада, мнозина се запитват защо трябва да яде човек. Трябва да яде само след като е гладувал. Значи между яденето и глада има тясна връзка. Който е гладувал, само той знае какво нещо е яденето. Само гладният яде сладко. Не е ли гладувал, човек яде механически, което нищо не допринася. Яж, когато си гладен, за да ти е сладко. Яж, след като си гладувал, за да разбереш, че велико благо се крие в яденето. Гладът води към естествена, съзнателна и разумна обмяна между човека и природата. Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се крият в него. Като гладува, човек върши най-малката и лека работа в света.

Познай глада, за да разбереш смисъла на живота.

Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.

Беседа от Учителя, държана на 5 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.