(Матей 5)

Размишление

Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матей. В нея се говори за деветте блаженства. Ако приложите блаженствата в живота, ще придобиете нещо ценно. Голямо богатство се крие в тях.

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ (– 3 стих.) – Кои са нищите духом? – Които работят. Значи, който работи, ще наследи Царството небесно. Който работи, яде най-хубавата храна; който не работи, на него дават укрухите. Сега, като ви говоря, само ушите се хранят, а не и очите. При това, всички не възприемат еднакво тази храна, понеже слухът им не е еднакво развит. Който има слаб слух, мъчно чува; не може да разбере това, което му се говори. За да чува добре, човек трябва да работи върху слуха си, да го развива. Понякога причината за слабото чуване се крие в ушната кал, която се събира в ушите. Очистете ушите си, за да чувате добре и да разбирате правилно.

Днес всички хора се запитват какво ще стане със света. Питам: какво ще стане с вързания кон и крава? Господарят ги е вързал с въже за едно дърво и ги оставил заедно да пасат. Кравата се дърпа, иска да се освободи от въжето, а конят я пита: „Къде отиваш? Защо не останеш при мене, заедно да пасем? Не съм вълк, да те изям. И двамата сме тревопасни, разбираме се. При това, ти бодеш, а аз ритам; можем да се защитаваме“. – „Искам да бъда свободна“ – отговаря кравата. – „Ако си свободна, ще влезеш в някоя нива да я изпасеш и господарят на нивата ще те накаже. По-добре да си вързана, отколкото господарят да те наказва. Ако съм свободен, и аз ще направя някаква пакост. Докато ние, тревопасните, не си подадем ръка за взаимна работа; докато не съединим добродетелите си и не разчитаме едни на други, всякога ще се намери някой господар да ни връзва.“ Така се разговаряли конят и кравата около дървото.

Когато слушат някой говорител, хората се запитват защо започва речта си по този начин. Много естествено. Говорителят е музикант и започва речта си от някой тон, за пример, от „до“, от „ми“, от „ре“, от „фа“. След това съчетава тоновете хармонично, според някои гами и образува цяла песен. Който разбира музиката, ще се ползва от песента. Ако тя започва от „до“ като основен тон, това показва, че нещо му тежи на сърцето – мъти някакво яйце. Ако започва от „ре“, яйцето вече се измътило, пиленцето излязло на бял свят – иска да яде. Докато пиленцето е под крилата на майка си, песента започва от „ми“; щом поизрасне, то се крие само вечер под крилата на майка си. Тогава песента започва от „фа“. Сутрин майката води пиленцето със себе си, предава му уроци, как да се храни – това е тонът „сол“. Щом започне само̀ да се храни, майката го води по гости, на угощение – това е тонът „ла“. Най-после господарят му го продава, заколят го и го слагат в тенджера да ври – това е тонът „си“. Всички гости се произнасят за пиленцето, че е охранено и добре сготвено. Това е символичното значение на тоновете в обикновения живот.

Като ученици, вие трябва да разбирате нещата по външните им прояви, да не чакате всичко наготово. За пример, спрял се някой под една круша и се запитва дали крушите са узрели. Погледни на земята, ще познаеш. Ако има паднали круши, ще знаеш, че са узрели. Узрялата круша пада и от най-слабия ветрец. Вземи крушата и я използвай. „Как да я използвам?“ – Господарят ти ще те научи. Какъвто е господарят ти, на това ще те научи. Ако господарят ти има характер на свиня, ще те научи да ровиш; ако има характер на вълк, ще те научи да давиш овце; ако има характер на човек, ще те научи на добро. Стремете се да имате за господар истинския човек, да ви научи на добро и да ви води в правия път. Има хора, които стават господари, но не водят човека в правия път. Те не са още истински човеци. Те са самозвани господари. Задачата на човека се заключава в развиване на способността, да различава нещата.

И тъй, ще се учите да различавате доброто от злото, светлината от тъмнината, както в себе си, така и в окръжаващите. Научете се да различавате проявите на различните видове материи – твърда, течна, въздухообразна и светлинна, и да се справяте с тях. За пример, ако не знаете как да се справяте с твърдата материя, не можете да се лекувате от болестите, които тя е причинила. Ревматизмът се дължи на твърдите частици, натрупани около ставите. Недоволството е причина за ревматизма. Като знаете това, бъдете доволни от положението си. Ако днес нямате нещо, след време ще го придобиете. Пазете чистотата на ума и на сърцето си, за да бъдете здрави и добре разположени. Чистата кръв зависи от чистите мисли и чувства. Щом кръвта на човека е чиста, той е неуязвим – никакви болести, никакви смущения не могат да го победят. Той е устойчив и в психическо, и във физическо отношение. Следователно пазете се от лоши мисли, които покварят сърцето; пазете се от лоши желания, които покварят ума. Докато е бременна, жената трябва да държи в ума си чисти желания и в сърцето си чисти мисли, да не поквари кръвта на детето си. Предаде ли своята нечиста кръв на детето си, то ще носи последствията на тази кръв цял живот. Ще се чудите след това, защо детето ви е болезнено и с жълт цвят на лицето.

Защо се страхуват хората от жълтия цвят? В духовния свят жълтият цвят е свързан с ума, с интелигентността на човека; на физическия свят той е неприятен като цвят на лицето. Човек се плаши от жълтия цвят, защото е изгубил мекотата си. Без мекота този цвят е опасен. Христос казва: „Ако солта обезсолее, хвърля се, нищо не струва“. Следователно, когато жълтият цвят изгуби мекотата си, той не може да предаде знанието, което Мъдростта носи в себе си. За такъв цвят казваме, че е обезсолил. Стремете се към естественото състояние на жълтия цвят, който съдържа мекота. Можете ли да възприемете трептенията на този цвят, вие придобивате нужната светлина и знание, да решавате мъчните си задачи, с по едно, две и повече неизвестни.

Какво означават неизвестните величини X, Y, Z? Те крият в себе си нещо ценно, което се познава само при известни условия. За пример, с буквата Z означаваме неизвестна величина. На български пък казваме „зет“ и пак разбираме нещо неизвестно. Дойде някой момък в дома ви, представя се за добър човек, обича вашата дъщеря. Щом стане ваш зет и влезе помежду ви като приведен зет, тогава виждате какво носи в себе си той, добро или зло. Ако работи, помага в общата работа и се отнася добре с всички, той е добър зет; ако мисли само за себе си и по цели дни се излежава, той не е добър. Значи, искате ли да познаете какво носи човек в себе си, вземете го в дома си като приведен зет. Тогава неизвестната величина Z се превръща в известна. Ще кажете, че той е беден човек. Който има ум да мисли, сърце – да чувства и воля – да действа, не е беден.

Като говоря върху известни въпроси, някои искат да знаят кого имам предвид. Или всички имам предвид, или никого. Ако някой излезе на лице, той не е сам. Барабанчикът бие барабана, но той не е сам, след него идва цял полк. Той съобщава, че след него идват войници, които се предвождат от полковника си – своя началник. Затова, каквото се говори, то се отнася за всички. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. Това значи: блажени са ония, които не се съблазняват от земните блага и богатства. Какво ще научи ученикът, ако отиде на училище с пълни торби блага и скъпоценности? Не само че няма да научи нищо, но ще смущава и другарите си. Какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване? Какво придобива, ако 40–50 години само яде и пие? Вместо да стане по-красив, от година на година той губи красотата и младостта си, лицето му се набръчква и казва: „Остарях вече!“ – Външно си остарял, сложил си маска на лицето си и играеш роля на старец. Всъщност, вътрешно си млад, имаш желание да живееш. От живота на човека зависи да бъде и външно, и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползва от добрите условия. Пазете се от актьорството. Не ставайте актьори в живота, преждевременно да си сложите бели коси, бради и мустаци и да се подпирате с тояги. Има смисъл да бъде човек истински актьор, да играе своя роля, а не чужда.

Във Варненско някъде се случило нещо особено – един чорбаджия отворил очите на един слепец. Как станало това? Отишли двама просяци в дома на чорбаджията да просят: единият вървял напред и свирел на гадулка, а другият – след него – сляп, подпирал се на тояга. Чорбаджията бил нещо неразположен и като ги видял, започнал да ги ругае: „Защо не работите, ами сте тръгнали да просите? Сега ще ви дам да разберете кой съм аз!“ Взел тоягата и хукнал след тях. Пръв избягал слепият, след него гъдуларят. Чорбаджията се почудил как може сляп човек да бяга тъй бързо и да не се нуждае от чужда помощ. Каква била работата? Той не бил сляп; замазал очите си с восък – играл чужда роля. Чорбаджията се засмял, разположил се и казал на съседите си: „Чудно нещо! До този момент не знаех, че мога да отварям очи на слепи“.

Кога бият човека? – Когато играе чужда роля. Грешката на просяците не се заключава в това, че търсят начин за прехраната си, но където са избрали такъв, именно, начин. Вместо да се представя за сляп, а другият да свири, по-добре щеше да бъде, ако единият играеше, а другият – свиреше. Така щяха да веселят и себе си и ония, от които искат помощ. Често хората си избират занаяти, които не им подхождат и това става причина да лъжат. Природата има голямо отвращение към лъжата. Тя прощава всички грешки на човека, но лъжата – никога. Избирайте си такова занятие, което ви подхожда. Не оставяйте ума и сърцето си в застой. Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. Съвременните хора се нуждаят от чистота в мисли, в чувства и постъпки. Ако си домакиня и месиш хляб, вземи прясно, доброкачествено брашно, а не такова, което е стояло четири–пет месеца в чували. Яжте всякога чиста, прясно сготвена храна. Американците, които минават за културни хора, се хранят изключително с месо. По три пъти на ден те ядат месо, поради което зъбите им не са здрави. Те имат обичай да пият кафе, а след това да ядат сладолед. Резките промени на храните се отразяват вредно на стомаха, затова много американци страдат от стомашно разстройство. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Това съдружие прави човека недоволен, внася дисхармония в живота му. Очи има, недоволен е; уши, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, също е недоволен. Какво показва това? Нищо друго, освен нищетата на човека. Слаб, неспособен ученик е човек. Всичко му е дадено, но той не може да се ползва от него и не знае да се радва на богатството си. Трябва ли човек да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него? Минералите, кристалите, скъпоценните камъни работят за него. Те събират външната светлина, пречупват я в себе си и част от нея изпращат навън, за да се ползва човек от нея. Растенията приемат светлината в себе си и във вид на различни краски – червени, жълти, зелени, сини, розови я изпращат със своето благоухание навън, пак за човека. Той ги възприема във вид на светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях. Те са крепост за него – правят го неуязвим в живота. Никаква сила в света не може да победи човека, който се храни със светлината и топлината на своите мисли и чувства. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. (– 5 стих.) – Не е казано, че силните ще наследят земята, но кротките, т.е. разумните, добрите, които са полезни и за себе си, и за своите ближни. Който е полезен на себе си, на своите ближни, полезен е и на Бога. Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин, именно, за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствата в живота.

Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си следните мисли: „Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си. Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят“.

Запишете последната и най-важна мисъл: „Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога“.

Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.

Беседа от Учителя, държана на 21 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.