Първо послание Йоаново, трета глава.

Който опитва реалността, расте в светлина, знание и живот. Всеки, който опитва сенките, се смалява. Ти виждаш погрешките на хората. Това са твоите погрешки. Всеки човек, който е горделив, е възрастен. Когато едно дете се роди, само тогава може да възприеме любовта. „Вижте каква любов е дал нам Отец.“ Ако нашето съзнание не е будно, не можем да възприемем любовта. Може да ти говоря за любовта, нищо не те ползва. Онова, което сами сме проявили в любовта, то ни ползва. Когато се мъчим, показва, че имаме някакъв дефект.

Тук сега мнозина не искат да минат през големи страдания и изпитания. На какво се дължи тази буря? Тя почти обрули всички плодове. Тази буря се дължи на нашите човешки мисли. Когато една жена пометне, от Бога ли е? От нея е. Ако ние нямаме добри мисли и желания, растенията не могат да отгледат своите плодове. А това се дължи на войната, която съществува в Африка. Ние трябва да приложим онези правила и закони, които Бог е вложил в нас. Какви чада ще бъдем, ако не изпълняваме Неговата воля? Сами ние се мъчим от собствените си мисли, чувства и постъпки. Мъчим се и от мислите, чувствата и постъпките на другите хора. Всеки от вас трябва да прояви най-хубавото, което има в себе си. В това седи новото учение. И всички хора, които приемат светлината, въздуха, водата и храната добре, са здрави. Които не приемат храната, водата, въздуха и светлината добре, създават условия за болести.

В любовта законът е, както в музиката. Бог е светлината в нас и ни опитва какви сме. Едно време Бог пращаше ангелите да ни опитва какви сме. И понеже ангелите не можеха да Му предадат, Той Сам дойде да ни изпита. Музиката е душата на любовта. Тя е родена от любовта в Божествения свят. Тя представя най-красивото в света, което може да бъде достигнато от хората. Музиката е история, която показва как е създаден Божественият свят в битието вътре. И ако искаш да знаеш как е създаден светът, трябва да слушаш музиката. Това е историята на човешкия живот. И за да разберем живота, трябва да слушаме тази музика. Онзи живот, който е съграден на дисонанс, това не е живот.

Всички хора трябва да се родят от любовта. Който е роден от любовта, грях не прави. Човек, който има всичкото богатство на света, не може да краде. Но вие казвате: „Ние нали следваме този път?“ Може ли детето още първия ден, като влезе в света, да знае всичко? Стоенето на детето в утробата на майката се равнява на деветнайсет милионния живот на историята на човечеството. Окултистите твърдят, че откакто човек се явил на земята, има деветнайсет милиона години. Деветият месец е месец на истината, който се застъпва за неговата свобода. Раждането е освобождаване. Само истината може да извади човека от утробата на майката. Ако се роди по-рано или по-късно, няма условия за живот. Навреме трябва да се роди човек. Но за да се родиш, истината трябва да те извади от утробата. Всеки човек, който е роден от истината, има бъдеще. Аз виждам погрешките на хората повече от вас и виждам какво са направили хората от петстотин прераждания. Всеки, който греши, е силен и може да изправи грешките. Само възвишените и умните хора правят погрешки.

На земята съществува един Божествен порядък. Него трябва да възприемете. Всички други неща – ангелски и човешки, са спомагателни средства. Едно учение, което не можете да приложите в живота си, е една храна, която не можете да опитате. Любов, която не може да извади човека от гроба и противоречията, не е любов. Любовта в света разрешава всички мъчнотии. Не в един ден ще ги разреши, но постепенно ги разрешава. В края на краищата всичките хора ще се обърнат към Бога. Когато говорим за обръщане към Бога, ние искаме да съкратим човешките страдания. Когато се проповядва истината на хората, ние искаме да ги освободим от излишните страдания. Бог два пъти не бие човека. Един път го наказва. Много пъти ли го наказва, той върви вече в кривия път. Едното наказание е благословение. Но избягвайте второто и третото наказание. В любовта има само едно наказание. И любовта като те накаже, това наказание не искаш да го дадеш на никого. То е ценно и струва повече от всякакво богатство. И когато любовта накаже някой човек, това е една привилегия. Радвайте се, когато любовта ви наказва за първи път. Това показва, че наближава вашето освобождение. Всякога, когато намерим фокуса на любовта, това е нашето спасение. А като изгубим този фокус, идат всичките страдания.

„Отче наш“

Двадесет и шесто утринно слово
9 май 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Беседата е само по стенограма на Влад Пашов.