„Добрата молитва“

„Махар Бену Аба“

Ще ви прочета една от най-опасните глави на Писанието, от която се страхуват хората. Туй, от което човек се страхува, не го прилага. Той седи далеч от него. Тази опасна глава е тринайсетата глава от първото послание към коринтяните на апостол Павла. Никой не влиза в тази стая. В странство ако идеш, в стая номер 13 никой не влиза, макар да е много добре мобилирана. И имат право. Сега аз искам да ви накарам да влезете. Аз зная, че пак няма да влезете. Ако имате интерес в тази стая, ще влезете. Понеже, като влезете, ще трябва да платите нещо. (Учителят прочете тринайсетата глава.)

Някой път нещата трябва да се повтарят, понеже има неща пропуснати. На стр. 260 от книгата „Възможности за щастие“ говорил съм върху любовта под заглавие „Единственото нещо“. Ако ви попитат какво се е говорило, няма да знаете. Може да се е говорило ненавреме, може, когато съм говорил, да сте били заети с нещо друго, което е отвлякло вашето внимание. Сега ако ви попитам да дадете точно определение на любовта, как ще я определите? Много мъчно. Не може да се определи любовта. Не може да се определи, понеже има много отношения. Първоначалният подтик, от който са произлезли всички неща, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е това, от което всичко е излязло. И доброто, и злото от любовта е излязло. Как ще определите вие? Допущате и злото да е излязло от нея. Туй са човешки твърдения, туй зло – допущате отрицателни мисли в ума. Ти защо се сърдиш? Онзи, който иска аз да не се сърдя, нека ми покаже един пример. Запример аз ще го бодна с една игла, и той нищо да не ми каже, пак да ми се усмихне. Като го бодна, веднага ще има малко стискане на веждите. Другите казват: „Търпи, това е, за да те опита.“ За да ни опита, той трябва да бъде вещ. Не да ни опита, тъй както не трябва. Изкара ме на таблата, да ми даде една задача, която може да реша. Той ни даде задача, която никой в математиката не може да реши, даде ни много мъчна задача, да ни унижи. Може да са разни неговите съображения. Някои учители са благоразумни, пък някои не са благоразумни. Различни са подбудителните причини. Не е лошо човек да се сърди, не е лошо и човек да не се сърди. И едното е добро, и другото е добро. Да кажем, имате една киселина. Киселините не са отрови. Силните киселини образуват отровите. С отровата животните отдавна са запознати. Пчелите, осите преди години са изработили такива тънки жила и в него турят малко отрова. Като дойде някой наблизо, ще го жилнат веднъж, два пъти. Казват: „Тук в нашето място да не влизаш. Ние сме същества много работливи, нямаме свободно време. Сега ти си дошъл като кореспондент, ние нямаме време. Царицата не позволява с информация да се занимаваме. Ще седиш настрана. Цветя има, мед събираме.“ Ако не се отстраниш, ще те жилнат по носа. Благородство има в пчелите, че никога не жилят в очите. Тя няма да те осакати. Може да те жилне по устата, може да те жилне по бузата. Знаят меките места на човека, знаят къде да жилят.

Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед. Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата. Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала.

Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.

Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?“, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“

Тук не е въпрос за любов. Няма никаква любов тука. Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането. Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка. Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане. Жените, като не са знаели как да мажат, понеже мъжът е по-стар, казват: „Вие, мъжете, тази работа е за вас. Мазането е за мъжете, не е за жените.“ Мазилката, най-първо, е за учителите. Учителите, като искат да се освободят от работата, турят я на учениците. Учениците, като не знаят как да мажат, зацапат както знаят. Чудни са хората. Аз разсъждавам: да рисуваш една картина, не е ли за мазилка? Казвате: „Проста работа е мазилката.“ Гениален човек трябва да бъде, за да знае как да маже платното. Те мислят, че мазилката е лесна работа. Зацапай. Не така. Ти ще нацапаш, но всеки ще ти се смее. Ти ще направиш една картина – тя е мазилка, но ти така ще я направиш, че който види, да каже, че е отлична. И веждите хубави, и очите хубави, картината да бъде жива.

Разбирането на словото Божие не е лесна работа, но не е за деца. Вземете запример готвачеството. Той е готвач, но сложна работа е. Майсторство се иска. Човек трябва да бъде майстор. Той трябва да знае какво да готви, съобразителен трябва да бъде. Ако някой готви и не знае как, ще накара всичките да се карат.

Та казвам, числото 13, в какво седи нещастието му? Нещастието е там, че то представя дом, дето майката е заминала за онзи свят или дъщерята, или синът. Бащата е там, но майката я няма. Майката е онази, благородната, която върши всичките работи. Нея я няма. Затуй е нещастие в дома. Когато майката я няма, децата са въшлясали, нечисти, няма кой да им почисти. Бащата е несръчен. Всички считат, че той е изчезнал, но той е член от дома. Най-важният член е. Някои казват тъй: „Не ме е страх от числото 13.“ Числото 13 е на бойното поле, при картечниците – огън има, да минеш през него. Да минеш през тази зона на бойното поле. Казва: „Не ме е страх.“ Но като дойде там, не е само една картечница, но десетина картечници. Тогава ще видиш какво е числото 13. Казвате: „Суеверие е.“ Какво суеверие, как ще минеш? Ще се откажеш. В дадения случай числото 13 е число без любов. Любовта я няма там. Числото 13 е насилие. И тогава кабалистите лесно разрешават въпроса. Казват: „Ще изменим числото.“

Да се измени числото се изисква цяла наука. На дъската ще напишеш числото 13, ако искаш да не те крадат крадци, защото и крадците се страхуват от числото 13. Тури съкровищата си под числото 13, и тогава никой няма да влезе вътре. Умрял някой, той е числото 13. Имате един клозет нечист, то е числото 13. Имаш да даваш, пък нямаш нито пет пари, то е числото 13. Отрязан ти е единият крак, то е числото 13. Отрязани са двата крака, то е числото 13. Отрязват ти едната ръка, то е числото 13. Извадено ти е окото, то е числото 13. Оглушал си, то е числото 13. Суша е, нищо не расте, то е числото 13. Всичките нещастия в света произтичат от числото 13. Не че числото ги ражда, но онези Божествени сили, които раждат благата, имат еднакво отношение. Следователно има една дисхармония. Скарали се двама, то е числото 13. Не могат да се примирят, то е числото 13. Предадеш урок на някой ученик, не му стига умът да го научи, то е числото 13. Убеждаваш някого, той не вярва, то е числото 13. И онези, които не разбират закона, турили числото 13 на любовта. Хората не знаят, и малцина я четат. Казват: „Веднъж я четох.“ Като четете веднъж, два пъти, три пъти, не стига. Виждате, че аз я чета и ви вкарвам в тази глава. Само когато аз говоря за любовта, спазвам едно правило, понеже при числото 13 седи най-голямата змия, с най-силната отрова и който рече да влезе там, клъвне го, търкули се на земята, та когато аз влизам в числото 13, сменям този караул, турям една фиктивна змия, неорганическа, само да плаши. Когато е жива змията, не е лесно. Който иска да влезе в тринайсетата глава, трябва да смени караула. Като влезе и като излезе, има опасност. И като влиза, има опасност и като излиза, има опасност да те клъвне.

Вземете в живота двама приятели, те искат да влязат в стаята на любовта, дето живее една красива княгиня. Като влезе единият, се влюби. Като влезе и другият, и той се влюби, и приятелството изчезне между тях. Изчезва приятелството, защото, като рече да влезе, ще го клъвне змията, или като излезе, ще го клъвне. И оттам насетне не харесва момата. Зароди се и омраза между тях. Защо? Защото княгинята живее в стаята на безлюбието. Представете си – и двамата овчари, млади момци, а пък момата е княгиня. Влезе единият, мисли, че тя го обича, влезе другият, и той мисли, че тя го обича. Мислите ли, че една княгиня може да обича един овчар? Тя си играе. Тия двамата овчари влизат и не знаят, че като влизат, ще се осакатят. Колко от вас има със счупени сърца. На какво се дължи това? Вие сте влезли в стаята на любовта без позволение. Змията ви е ухапала. Вие изучавате Бога. Опасна работа е числото 13. Не може да изучавате Бога. Ние нямаме понятие какво нещо е Господ. Голямата змия седи там, ще те клъвне, и ще се свърши работата. Някой път дойде ви наум, казвате: „Толкова години служим на Господа, какво ни е дал?“ Някои от вас казвате: „По любов го взех, какво ми даде той?“ Друг казва: „По любов я взех, какво ми даде тя?“ Не е виновната тя. Всеки, който влиза в стаята на любовта, може да бъде клъвнат от голямата змия. Някой път обвинявате Ева. Тя влезе в числото 13, и като влезе там, клъвна я змията. Не трябваше да влиза. Падението стана от безлюбие. Ева влезе, когато не разбираше. Тя влезе в числото 13. Няма да влизаш, понеже е забранено. Забранено беше това дърво.

В числото 13 трябва да влязат най-силните, най-умните, най-гениалните, светиите. То не е за невежите хора, те да седят далече от нея. Само да погледнат и да си вървят. Има защо хората в Европа да се плашат от числото 13. Сега ние сме в числото 13. Казвате: „Кога ще се свърши тази война?“ Числото 13 е войната. Всичките хора търсят победа. Всичките хора искат това, което не трябва да го искат. Ако искаш да победи любовта, разбирам, но ако искаш безлюбието да победи, това е неразбиране. Ако трябва да победи разумността в света, разбирам, но ако трябва да победи невежеството, не разбирам. Ако трябва да победят силните хора, които ще турят ред, разбирам, но ако ще победят слабите, не разбирам. Каква е тази победа?

Та казвам: аз говоря за любовта. Но до Христа тази змия седеше като пазителка на любовта. От Христа насам вие още не сте изучавали закона, този закон се измени, не знаете кое число е. Ако човек на любовта не може да жертва всичко, трябва да не влиза при нея. Щом започнеш да правиш сметка и дойдеш до закона на любовта, голямата змия ще те ухапе и оттам насетне нищо няма да излезе от тебе. Много пъти хората не са готови и казват: „Повярвай в Бога.“ Той казва: „Оставете ме, нека си поживея сега в света.“ „Повярвай в Бога.“ Ще го ухапе змията. Казва: „Трябва човек да стане.“ Да стане човек, трябва да разбира. Като влезе в стаята на любовта, какво трябва да търси? Като идеш при Бога, какво трябва да търсиш? Ти при Бога за да идеш, трябва да се справиш със своите наследствени черти, трябва да се справиш със средата, в която живееш, трябва да се справиш с характерните черти, които си имал. Те са три области, от които зависят наследствените черти. Не сме свободни. Роден си от една майка, която е болна, наследил си нейните черти. Роден си от глупава майка, наследил си нейната глупост. Роден си от един баща пияница, наследил си неговите лоши черти. Наследствените черти, добри и лоши, се унаследяват. Туй, което си го наследил, ти не можеш да се избавиш от него. И от доброто не можеш да се избавиш, ако се наследи. Казват някои: „Поправя се.“ Не се поправя. Вие искате да преобразите характера. В какво седи възпитанието? Церът на сиромашията е богатството, церът на болестите е здравето. Не церенето, но здравето е лек. Здравият човек е свободен от болестите. Който не е здрав, не може да бъде свободен. Ти пари ако имаш, дрехи ще имаш. Но тия неща не могат да внесат онова, което искаш, здраве не могат да внесат. Зависи как гледа човек.

Хората се страхуват от числото 13. Ще кажете, че това е суеверие. Зависи как гледа човек на нещата. Ако огънят е голям, не е суеверие, че се страхувате да влезете в него. Ако огънят е слаб, и децата могат да влязат в него без страх. Сега мислят за любовта. Любовта не е за деца, тя е за възрастни хора, които имат разбирания. За да бъде човек любещ, той трябва да разбира закона на надеждата, той трябва да разбира закона на вярата. Тогава, да дойдем до закона на любовта, два етапа има. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлично тяло, добре създадено, да има добро унаследено тяло. Човек трябва да има отлично унаследен ум. И човек, за да познае любовта, трябва да има отлично унаследено сърце. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлична душа и трябва да има отличен дух. Не е лесна работа. Вие казвате: „Любов.“ Любовта не е за деца. Често чувам да казвате: „Тук не сме хора на любовта.“ Ти, първо, трябва да се учиш от любовта, щото има правила. Да се учи любовта, е най-голямата наука. Вземете един цигулар: още като видиш как си държи цигулката, пръстите, може да знаеш дали ще свири добре. На съвременните цигулари много още има да им се предава. Тонът на един цигулар трябва да бъде непогрешим, чист тон. Чистият тон може да стане само със средния пръст, само със средния пръст може да се произведе. Достойнството на тона може да се предаде само с първия пръст. Красотата на тона само третият пръст може да внесе. Основният тон с малкия пръст се взема. И палецът си играе своя роля в цигулката. Той си има своя служба и в пианото, и в китарата. Съвременното свирене е чисто механично. Отлична техника, но мъртва е тази музика. Мъртва е по единствената причина, че като влизат музикантите, те са ухапани от тази змия. Той сам е недоволен, той свири само за пари. Свири и като му дадеш пари, доволен е. Музиката служи като средство за придобиване на пари.

Казвам, ако ти в любовта не можеш да се подмладиш, ти не си разбрал любовта. Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал. Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни. Змията ви е клъвнала.

Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си? В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд. Твърд сте в желанията. Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.

Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник. И сега ще ви го приведа. Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш?“ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло. Пак дошъл каймакът. Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“

Всичките нещастия в света един ден ще се върнат. Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина. Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)

Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки. Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите. Но всичките тези мъчнотии произлезли от едно малко непослушание – влизаме преждевременно в стаята на любовта, дето седеше тази, голямата, змия, която ухапа хората, и вследствие на това се получи отрова. Ако ти заради любовта искаш да се защитаваш с нож, ако ти от любов си убил някого, ти не си разбрал. Защо ще убиваш човека, приспи го. Още като иде отдалече, приспи го. Защо ще го оставиш свидетел, да го утрепваш, да кажеш, че от любов си го направил? То е от безлюбие. В любовта най-малкото престъпление, което се допуща, е да го приспиш. Българите са разбрали този закон. В турско време, когато дойде някой турчин много лош, готов е да ги бие, те ще му направят баница, ще му заколят кокошка или агне, после ще му направят баница със свинска мас. Те вярват, че свинската мас прави меки хората. Действително турците, като ядяха мас, ставаха меки. После ще пие ракийца, понапие се, разшири се сърцето. Ще го изпратят, няма да бие никого.

Тия работи трябва да ги приспособите за себе си. Турците са пример, турците ще ги намерите и сега. Някой турчин ще дойде с кон. Ти ще излезеш да развождаш коня. Някоя сестра сега ще дойде с коня, и ти, още отдалече като иде, трябва да знаеш, че турчинът иде. Ако не знаеш как да постъпиш, ще те ухапе и целия ден няма да се намериш в себе си. Тя ще ти каже някоя дума: „Аз досега вярвах в тебе, сега вече имам най-долното мнение, пет пари не давам.“ Тогава какво ще кажеш? Тази сестра, която казала така, тя ухапала. Тя носи змията и от тази отрова ще даде и на тебе. Тя носи отровата в себе си и с думите ще предаде отровата и на тебе. Ще внесе отровата в думите си, ще се отрови. Разправяше нашият брат Граблашев, като държал сказки да убеждава хората, че има друг свят, държал в Плевен една сказка. Казва: „Държах една много вдъхновена сказка пред пълно събрание. Слизам от сцената, иде един господин и ми казва: „Много съм благодарен, господин Граблашев, ще ти кажа нещо, никой да не чуе.“ Аз мисля, че ще ми каже нещо хубаво. Тури си устата до ухото и ми казва: „Страшен вагабонтин си бил, брей.“ Отщя ми се да говоря за спиритизма. Изгледа ме, изгледа ме, пък си замина.“

Тази змия навсякъде може да те клъвне. Вие говорите за дявола. Тази стара змия е той. Едва сега я връзват, но още не е вързана. Идеш на бойното поле, кого не е ухапала? Милиони хора е ухапала и умират. Отначало е отцеубийца. На този – крак, на онзи – ръка, на онзи – глава. Казвате: „Да дойде Царството Божие.“ Когато дойде Царството Божие, няма да ги има тия работи. Когато дойде любовта, ние ще бъдем в един свят на любовта. Сега се приготовляват условията. Малцина са онези хора на любовта. Казва Писанието: „Ти ще му нараниш петата, той ще ти смаже главата.“ Когато любовта приспи злото, тогава ние сме в безопасност. Любовта е единствената сила, която може да смени тази змия.

Та казвам, имайте за Бога едно чувство – като идете при Него, ще ви каже, както каза на Мойсея: „Изуй обущата си.“ И аз ви казвам: когато започна да говоря за Бога, и вие трябва да бъдете с изути обуща. Когато говоря за Бога, вие трябва да бъдете готови всичко да пожертвате. Ако аз говоря за Бога и не съм готов всичко да пожертвам, това не е любов. Ако съм готов да пожертвам всичко, добре. Същевременно и онова, което ще пожертвам, какво е? Какво ще ми достави един обществен живот? Един ден, като пожертвам къщата, но ако не я пожертвам, един ден пак ще ми я вземат. Не искам да пожертвам половината. Един ден и половината ще пожертваш по закона на насилието. Любовта изисква доброволно да пожертваме, за да дойде вечното подмладяване. Най-първо, имате голямо недоверие, казвате: „Да видим.“ Щом влезете при любовта, трябва да имате само една мисъл. Тя не може да ви излъже. Тя иска да вземе онзи неорганизиран живот, за да го организира. Тя ще ви даде на вас един организиран живот, дето няма да има смърт. Смъртта е един неорганизиран живот, сиромашията е един неорганизиран живот, невежеството е един неорганизиран живот. Всичките ония противоречия, които съществуват, са един неорганизиран живот. Щом дойде любовта, имаме един завършен процес. Кой е завършен процес? Една хубава ябълка е завършен процес – остава да я изядете. Една зелена ябълка не е завършен процес. Един цъфнал цвят не е завършен процес. Трябва да чакате да завърже, да узрее, за да видите съдържанието на този плод. Та някои се възхищавате от цветовете, възхищавате се от краските – те са външни неща. Само зрелият плод на любовта, който носи безсмъртието, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи светлината в света, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи мира и спокойствието, здравето и всички блага в света, той е любовта. За нея, за туй ново положение, трябва да жертвате всички тия временни неща, в които постоянно страдаме.

Но трябва да имаме една идея за Бога. Като дойдеш до Него, каквото Той ти каже, направи го. Да ходим по закона на любовта, по закона на истината, по закона на Неговата мъдрост. Любовта ще ни запознае с Бога, мъдростта ще ни запознае с ангелите, истината ще ни запознае с разумните хора на земята и с цялото битие. Човек, който ходи по закона на любовта, ще познае Бога. Човек, който ходи по закона на Неговата мъдрост, ще се запознае с всички напреднали същества, които са съвършени. А който ходи по закона на Неговата истина, ще се запознае с всичките хора, с всичките други животни, на които човек е господар. Ако не можем да се запознаем с Бога, не можем да се запознаем с ангелите, ако не можем да се запознаем с всичките добри хора, ние не сме в пътя на любовта и всякога ще чуваме: „Чакай.“ Ще има раждания, прераждания, умирания, ставания, падания, ще кажем, че животът няма смисъл. То не е вярно. Животът няма смисъл, понеже ние отхвърляме ония наследствени черти от Бога. Бог вложи в Адама и хубави черти, но Ева възприе от ценния адепт други унаследени черти. Че Ева унаследи чертите на ухапания човек. Първото ухапване е ухапването на Ева. При ухапването тя прие отрова, и тази отрова се предава. Трябва да турим преграда чрез любовта.

Бог е, Който може да ни избави от смъртта в живота. Смъртта е онази отровната змия в света. Ще се откажем да постъпваме тъй, както Адам постъпи, ще се откажем да постъпваме тъй, както Ева постъпи, и ще възприемем да постъпваме тъй, както Христос постъпи.

„Отче наш“

Тридесето утринно слово
6 юни 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев